Дуранкулашко езеро ( блато )

Да ви представя още един обект за риболов.

Дуранкулашко блато:

Блатото е със защитен статут и има разрешени и забранени зони. В разрешените зони е разрешен риболова от 01.03 до 31.03 и от 01.07 до 31.10. Позволява се използването само на една въдица. Върху сателитната снимка със зелено съм отбелязал разрешените зони, а с жълто - достъпа до тях.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Езерото е най-северното по крайбрежието на Черно море и по произход е естествен лиман - потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса. Водата му е слабо солена поради връзката си с морето и се захранва с карстова вода от два извора. Средната дълбочина на езерото е 1.4 м., а максималната е 4 м. Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи - един от най-редките типове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост. Най-голямо е значението на мястото за опазване на птичата фауна като зимуващите популации на 4 вида водолюбиви птици (малък корморан, голяма белочела гъска, сива гъска и червеногуша гъска ) имат главна заслуга за международното признание на влажната зона като Рамсарски обект.
Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Природния комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обекта е с международно значение за 3 гнездящи вида птици - малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачка, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика, дебелоклюната чучулига и индийското шаварче. Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран (Cyprinus carpio), а пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница.

Малко снимки :
[You must be registered and logged in to see this image.]

РИБИ
Съвременната ихтиофауна на Дуранкулашкото езеро се състои от 17 вида риби, отнасящи се към 7 семейства . Преобладаващи са първично сладководните префставители от сем. Cyprinidae - 6 вида и първично морските сем.Gobiidae – 4 вида. В сравнение с видовия състав на езерото през 50-те и 60-те години 8 вида риби не са установени по време на последните проучвания (1995/96г.). Пет от тях - морски кефал (Mugil cephalus), платерина (Mugil aurata), илария (Mugil saliens), атерина (Atherina mochon pontica), писия (Platichthys fiesus luscus), са първично морски видове, временни обитатели на езеро. Навлизали са през канала, прокопаван ежегодно в края на зимата за източване на езерните води в морето. Останалите три вида са проходни риби - езерна трицoна (Clupeonella cultrivensis), брияна (Chalcalburnus chalcoides), малък морунаш (Vimba vimba tenella). Първите два от тези три вида са включени в Червената книга на
Република България. Рибната фауна на езерото се е обогатила с 4 нови вида: бял амур ( на практика го няма вече ), толстолоб(също), гамбузия, трииглена бодливка. И четирите вида имат ограничена численост. С изключение на трииглената бодливка, останалите видове са били интродуцирани изкуствено от човека с цел:
- зарибяване с икономически цели - бял амур и толстолоб;
- борба с ларвите на комарите - гамбузия.
От горепосочените видове със стабилни популации се характеризират само черноивичестата морска игла, кавказкото попче, и в известна степен мраморното попче В природозащитно отношение приоротетни видове в Дуранкулашкото езеро са :
1/ Cyprinus carpio

[You must be registered and logged in to see this image.]
- дивата популация е застрашена или дори изчезнала в резултат на асимилация от страна на културната форма, с която е било зарибявано езерото в продължение на повече от 50 години. Улавяни са екземпляри, които фенотипно приличат на дивата раса, но за да се докаже генотипното и съществуване са необходими допълнителни експериментални изследвания. Дивата популация на шарана определя езерото като международно значимо
2/ Silurus glanis

[You must be registered and logged in to see this image.]
- естествен обитател на езерото с намаляваща популация; видът определя езерото като международно значимо.
3/ Pungitius platygaster и Gasterosteus aculeatus - видове с малочислени популации в езерото, които понасят сериозни загуби от спадането на водното ниво през лятото в резултат на водочерпенето за напояване.
4/ Neogobius platyrostris – ( дебелоусто кафяво попче ) малочислен вид в езерото; единствен вътрешен водоем в България, където е разпространен видът.
От естественните обитатели на езерото икономическо значение имат бабушката, червеноперката,шарана, каракудата, сомът, бялата риба, костурът, стронгилът. Бялата риба, шарана и сомът имат по-ограничени популации тук, като сомът е дори вече рядък обитател.

В района на езерото има добри бази за отдих. Комплекса "Златната рибка", с много добър ресторант ( любим на много политици - дами ядът дървото и ....) и базата на Христо Печката ( бог да го прости ), също с ресторант. Ресторантите не са много от народен тип.

Ако някой реши да прекара някой и друг ден край блатото, да се снабди с репеленти, щото комарите мамата си джасат. Между другото, плажовете на Дуранкулак са на по 5 мин. от местата за риболов. и от базите.