Язовир Пясъчник

Пясъчник е язовир в България, разположен е в Северна Тракия по горното течение на едноименната река Пясъчник.
Реката започва от язовир Пясъчник и се влива в река Марица. Минава покрай селата Неделево, Церетелево, Голям чардак, Малък чардак.Нивото на реката зависи изцяло от изпусквателното състояние на язовир Пясъчник и през по-голямата част от времето е напълно безводна. Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си течение носи името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите”, под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й води са причинявали наводнения. С построяването на язовир “Пясъчник” водите й са под контрол и се използват за напояване.
Язовир Пясъчник е изграден на едноименната река на около 2 км северозападно от село Любен, Пловдивско. В язовира се вливат още реките Калаващица и Геренска.Тук попадат микроязовирите Пясъчник и Паничери и фазанарията край село Любен. Микроязовир Паничери е плитководен изкуствен водоем с богати рибни запаси. Захранва се с вода от река Пясъчник по изкуствен канал, както и от дъждовни и снежни води. Язовир Пясъчник е изцяло с открита водна повърхност, без обраствания с водолюбива растителност по бреговете
Язовир “Пясъчник” се намира на 23 км от град Хисар. Това е най-големият язовир в региона и се стопанисва от Държавно лесничейство. В язовир “Пясъчник” се въди:

Ø Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството;
Ø Каракуда (Carassius carassius), местно название – каракуда, таранка– Естествено разпространена в язовирите на територията на лесничейството;
Ø Кефал (Leociscus cephalus), местно название – кефал, клен– Естествено разпространен в долните
течения на реките и крайбрежията на язовирите;
Ø Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите;
Ø Уклей (Alburnus alburnus), местно название – уклейка, блескач, терзийка,пръскач, беловар, чаушан– Естествено разпространен в язовирите;
Ø Бабушка (Rutilus rutilus), местно название – червеноперка, платика, платичка (неправилно);
Ø Костур (Perca fluviatilis), местно название – костур, меше;
Ø Бяла риба (Stizostedion lucioperca), местно название – смадок, сулка;
Ø Сом (Silurus glanis), местно название – сом.
Ако някой има информация за други видове риба в язовира, моля да допълни!
Зона „Язовир Пясъчник” е разположена на 31 783,187 дка. в землищата на селата Любен, Елешница, Паничери, Старосел и Беловица. В района на язовир Пясъчник и околностите му са установени 146 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 72 са от европейско природозащитно значение, а като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, тук се струпват над 20 000, като най-многочислена е голямата белочела гъска. От световно застрашените видове през зимата се срещат малкият корморан, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морския орел, а по време на миграция - белооката потапница. За много видове птици язовирът се явява и важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като място за почивка и хранене.
Зоната се обявява за защитена с цел опазване и поддържане на местообитанията на тези птици.

вижте тук карта на язовира


Разстояние от Пловдив до яз."Пясъчник" - 36 км;
Разстояние от Хисар до яз."Пясъчник" - 23 км.



За сателитна снимка на язовира натисни ТУК


Пътят през стената на язовира е затворен в момента и създава неудобство за достъпа до различните участъци на язовира.При подход от южната страна, пътя излиза до стената и продължава в посока с. Беловица.Голяма част от асфалтовата настилка е разбита и трудно може да се определи като шосе, почти до края на южния бряг.От шосето има няколко отбивки към язовира, като най-популярна е „Дупката” известна с трофейни каракуди.Достъпа до Староселския ръкав от тази страна е невъзможен без високопроходим автомобил, животинска или човешка тяга.Другият вариянт е отбиване от с. Беловица в ляво, от където пътя е недостъпен с обикновен автомобил.
По информация от други колеги, преди стената може да се отбие в дясно и от там по черен път да се достигне до староселския ръкав.
Достъпът от северната страна е през Черничево, Старо Железаре, Паничери и Старосел, като от Карловско шосе се отбива за Калояново.
Подходът от към Карлово е през отбивката за Михилци.

Изглед на главните и второстепенните пътища - НАТИСНИ ТУК

На язовира се практикува всякакъв вид риболов /нямам данни за риболов на лед ... /, в зависимост от предпочитанията и възможностите на риболовците.



Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Публична общинска собственост са 51, държавна собственост са 2 - “Синята река “ и “Пясъчник”, а 4 не са актувани.

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР, АКТУВАНИ КАТО
ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
град Хисаря

1.ДЮЛИТЕ -18.6 дка
2.МОМИНА БАНЯ -206.818 дка
3.ВЕРИГОВО /ХИСАРЯ-6/- 69.074 дка
4. САИТЕ /КАРАТОПРАК/ -37.134 дка

село Михилци
1. СРЕДОКА -23.00 дка, село Черничево
1. КАЛИНКАТА /БАИРА/- 104.615 дка
2. ДРЕНАКА /ПОТОКА/ -20.579 дка
3. ЛОЗЯТА -9.906 дка
4. БАИРА -5.948 дка

село Старо Железаре
1. ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615 дка
2. ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579 дка
3. ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948 дка
4. ГЕРЕНДЖИКА -123.370 дка
5. АЗМАКА -2.174 дка
6. ЮРАТА -7.489 дка
7. ПАМУКЧИЙКАТА -20.458 дка
8. ВОДОЕМА -21.070 дка
9. РЕДЖЕПИЦА- 4.692 дка

село Ново Железаре
1. КОЛАК ДЕРЕ -25.489 дка
2. СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ -711.289 дка
3. АЗМАКА- 10.114 дка

село Паничери
1. КАВАКА- 799.182 дка
2.ДЪБРАВА- 162.147 дка
3.ДЪБРАВА -23.924 дка
4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ -128.199 дка
5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА -8.777 дка
6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ -97.243 дка
7.БЕЛЕСИС -39.954 дка
8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -11.048 дка
9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -21.279 дка
10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 -1.146 дка

село Мътеница
1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881 дка
2. ПОРТА БААЛА - 41.678 дка.

село Старосел
1.ДРАГАНЧОВ ДОЛ -27.963 дка
2.БАНСКИ ДОЛ- 463.576 дка
3.РАКОВИЦА -27.023 дка
4.ДЪБРАВАТА -141.051 дка
5.МАНЕВ ДОЛ -129.248 дка

село Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ- 37.021 дка
2.КЕРЕЗЛЪКА-56.842 дка
3.ОРЕШАКА -31.449 дка
4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647 дка
5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994 дка
6.ГОРСКИ ПЪТ -17.429 дка

село Кръстевич
1.ЛЕЩАКА -70.780 дка
2.ДО ГРОБИЩЕТО- 6.680 дка
3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856 дка
4.ТАШ БУНАР -47.829 дка

село Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ -164.491 дка
2.КИНЛЯКА -121.895 дка

село Мало Крушево
1.ПОЛИЦАТА /КРУШЕВО/- 127.617 дка /язовирът е в землището на с. Красново/

ПО-МАЛКИ ЯЗОВИРИ

град Хисаря
1.РИБАРНИКА -1 5.231 дка
2.РИБАРНИКА- 2 4.778 дка
3.РИБАРНИКА- 3 3.547 дка
4.ХИСАР-8 - 99,439 дка

Има още пъстър толстолоб!