Тръгнах за риба, а хванах ....сандвичи.

Преди няколко дена имах повод за празнуване-станах на 35. По случая ме изненадаха с подаръци, каквито не съм си и помислял.
Първо съпругата ми реши тя да ни вози за работа и .. уж обърка пътя и случайно се озовахме на рибарския магазин. И там ми подари... плавници. Професионални гмуркачески на Бюша.За каквито си мисля вече няколко години и това- онова все не се наканвах. А момента за плавници беше перфектно избран. Мареса с който карам вече 8ма година взе да се разпада.
[You must be registered and logged in to see this image.]
После и баджаначката звънна (как точно в магазина като бяхме) и шушу – мушу с жената и ме уредиха с няколко воблера.
После като се разхождахме с мъника, реших да си направя и мъъничък подарък- нож за гмуркане. Моя го удавих преди няколко месеца и все ми е едно такова кофти без нож
[You must be registered and logged in to see this image.]
Като капак ми звънна братчеда и ми връчи..стрела 6мм за метровия ми харпун.
Имах и още няколко подаръка, които бяха супер(особено първият) ама са в страни от темата.
Мога да кажа честно, че това ми беше един от най – готините ми рожденни дни от последните години.
Наканих се да вляза на следващата сутрин да тествам новите плавници и .. се успах. Следващите дни сутрин имах задачки и все така ставаше, че пропусках гмуркането сутрин. А от 10:00 съм на работа...
Събота сутрин ме посрещна с подредено оборудване в коридора

[You must be registered and logged in to see this image.]
и хайде на Писател. Малко взе да ми омръзва това място ама ми е най близо.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Уж рано стнанах, а изгрева ме изпревари. Да не се отплесвам във водата взех само дългия харпун. Иначе заиграя ли се с почетата отиде до слетобеда.
Топнах се и ...мътно. Вижда се до половината на харпуна. И мъртвак има. Кандилка ме и дига пашпалигата от дъното.
Както и да е във водата съм. Първо тест на плавниците. По леки са от старите и някак странно се клатят, а скоростта е по голяма. Кеф. Засилих се към рога на буната. По пътя легнах няколко пъти ама мътно и се отказах. Хвърлях и по един поглед за някой език ама ц.
На самата буна се позакотвих повече време. Малко по бистро и виждам чак на педя пред харпуна. Виждам, ама платерина не виждам. Омръзна ми от туй невиждане.Започнах да разглеждам по тетраподите. Тук рапан, там попче , скъсано такъмче. Ето и един лихмус ми се блещи. Слязах и на дъното приятна изненада. Има видимост. На цели 2м пред харпуна. Легнах на дъното и зачаках подвижни мишени. И още няколко пъти почаках. Освен няколко любопитни попчета други риби нямаше. Опитах се да “убедя” няколко попчета да ми станат подвижни мишени като внимаааателно ги избутвах с харпуна към дълбокото. Всичките ми отказаха. Накрая ми писна и гръмнах по едно нищо неподозиращо и щасливо реещо се водорасло. Улучих и доволен, че харпуна най- накрая стреля точно, се насочих към брега. Малко се отдалечих от буната и видях да се търкалят по пясъка астрахоси. Легнах да ги разгледам-оказаха се само черупки. Сигурно сега им е смяната на хитина. Раците плувци, решили да закусват с изоставените обвивки, срещаха малък проблем. Мъртвака подхвърляше доста енергично така желаното ястие и рачетата се опитваха да улучат посоката на плуване. Често се и самите рачета се премятаха. Някои от късметлиите бяха докопали по черупка и се бяха почти заровили с нея в пясъка.
Докато лежах на пясъка и наблюдавах рачетата до главата ми “кацнаха” една след друга две морски мишки. Полюбувах им се няколко мига и “отлетяха” пак една след друга.
На следващо гмуркане на пясъка видях попче. Позаровило се в пясъка. Стана ми любопитно дали и то яде шлюпките на астрахоса. Позарових се и аз пред него и ....абе нещо не му е на ред на туи попче. Тялото му стоеше във форма на въпросителна, като главата беше точката. А очите му бяха изхвръкнали и почти събрани на главата. Я да приближа да разгледам отблизо. Аз приближавам, то дава леко назад и на задна се зарови до очите. Легнах на половин метър пред него и започнах да се любувам на първият дракон видян от мен под водата. В този момент искренно исках да съм с късия харпун, защото дракона си го ценя кулинарно. Свърши ми въздуха и лекичко го тупнах по главата с харпуна за сбогом. Рибето се изстреля в мътилката, аз към повърхността. След малко пак видях дракон. След това и един по-голям и вече не издържах. Започнах да се отдалечавам от него за да направя дистанция за изстрел. Е дистанцията я имаше ама рибето не се виждаше в мътното. Пак се върнах в изходна позиция. Дракона си лежи и ми се пули. Накрая хванах харпуна като една голяма вилица и..не ме е срам набучих го. Сефтосах новата стрела с риба.
Няколко поредни гмуркания видях още дракони-те излязоха късметлии. Усещаха на къде тръват нещата и още докато заемах позиция се изнасяха. Е аз пък запомних къде лежат и скоро може да ги замеря с някое чипаре.
Явно, че от риболова нищо нямаше да излезе и продължих само с гмуркане и плашене на попчетата. Дали защото не бях за попчета или заради лошото време предните дни, но повечето попчета бяха едри, ненаплашени и някое от тях наистина голямо.Отново започнах с играта- накарай попче да се прави на кефал- и отново нямаше желаещи.
След това един рак реши да ме плаши със размахани щипки. Спрях да го погледна и в главата ми взе да изплува идея за закуска с едно от главите деистващи лица въпросния рак. Поразтърсих се около камъните, още два главни героя и хайде към колата.
По пътя лягах и се кефих на парада на чучурините( всяка с различен цвят и всички еднакво смели), на едрите попчета и на морските кончета хванали се с опашки за водораслите. В един момент някакви забързани риби замалко да се блъснат в маската ми. Бяха едри барбуни. Най-накрая някой да желае да се направи на мишена. Пасажа се засили в мътното. Въпреки почти изчезващите силуети се премерих в един от тях. Изстрел и стрелата мина малко над него. Аз доволен от гмуркането и специално от плавниците, изминах останалите ми 15м до брега. После преобличане и снимка на “трофеите”.
[You must be registered and logged in to see this image.]
В къщи експресен душ с пране на неопрени и в кухнята.
Моята любов въобще не беше възхитена, че ще готвя( само защото цапам малко множко). Убедих я с поглед и усмивка, че си струва да ме пусне за малко във владението си. Разбира се искренно и обещах да не цапам. Докато си говорихме, засегнахме темата за сандвичи и менюто в главата ми рязко смени вида си и се “избистри”.
Сварих раците. С вода-бира-сол. Отделих само щипките.
Те най-бързо се чистят. Останалото във фризера за някоя бирена вечер.
Начуках ги.
[You must be registered and logged in to see this image.]
После ги обелих.(после се оказа че няколко парченца от черупките са минали тихомълком през проверката, ама после ги намерихме де)
[You must be registered and logged in to see this image.]
Намазах няколко филии с маргарин.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Подредих рачешкото месо отгоре.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Тънък пласт майонеза.
[You must be registered and logged in to see this image.]
После малко краставичка и накрая солчица.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Разбърках по едно кафе и ето ни готови да започнем работният ден.
[You must be registered and logged in to see this image.]
пп сега жена ми ме бъзика, че един път съм направил закуска и целия свят ще разбере. Ама като избяга селото с циганите дето ме хвалиха- трябва сам да се спрвям някак си.

Яки морски деликатеси

Много увлекателно разказваш Ники

Ееееее,браво за разказа Ники.

ОТ такива разкази направо ми идва да се пробвам и аз с това гмуркане. Макар че хич не харесвам стрелбата с остри работи по рибите, само заради нещата които си видял под водата си заслужава човек да е там.

Евала за разказа и закуската. Не знаех че тези раци се хапват :) Сега вече ми стана ясно защо един руснак на Сарафово така стръвно скачаше по скалите за да ги събира :)

:609c1f728720fb благодаря за разказа.Направих едно гмуркане аедно с теб

Страхотни сандвичи :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

Евала за новите придобивки и да ти донесат много късмет

:609c1f728720fb ,
мога само да ти завиждам благородно, че морето ти е под носа
а не на поне 350 км, но в друг живот може и по-наблизо
Прекрасен разказ, продържавай все така и заради тези, дето не го могат

Страхотен репортаж !!! ...да си жив и здрав още 135 години да гмуркаш :d5b65c17bec10f и честито за новите такъми