Разходка...

Дремя си сутрината в къщи, премятам форумите, пия си сладко кафенце... въобще скукааа.
Май ми се ходи за риба. Е, ходи ми се, ама нали вчера се върнахме. Вчера, вчера... то си е за вчера.
Те хората са казали "Бой и е...ане не се връщат"
И риболов, бих добавил аз.
Ми като е така да зема да се поразходя. Ма къде, ей го обяд преваля, половината ден отиде. Попомислих си още малко и се сетих за една река на има няма 50-тина километра от къщи. Колко му е, след два часа съм там. Таман ша ми останат 4 часа за риболов.
И... отидох :wink:
По пътя даже дъжд ме препръска, ма лесно се не плаша, тъкмо по вода ще ми върви.
Реката ме посрещна вече укротена след високите , ледени зимни води, а по бреговете й се припичаха довлечените от тях всевъзможни боклуци, сътворени от глупоста човешка:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Във водата не се забелязваше никакво присъствие на риба. Доказаха го и няколкото празни, контролни изтичания.
Няколко прашки бял червей обаче обърнаха нещата наопаки. Скоро след подаването им плувката ми елегантно се скри, а след засечката върха на болото сладостно затрептя.
Скоро положих в тревата до мен прекрасен кефал около 300 гр.
Изтичах до колата да взема живарника. Загледах се в главата на кепа, но реших , че няма да ми трябва. Две минути по-късно вече съжалявах за това си решение. Едра риба буйстваше под водата и огъваше застрашително тънката въдица при опитите ми да я извадя нагоре по стръмния бряг.
Кефал около половинка полегна до по-малкия си събрат:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Неизвестен и неиндифициран хищник бе успял да отвори зловеща рана в гърба на рибето:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Тя обаче явно не му пречеше особено да се справя с превратностите житейски.
Ей го, вчера бой с хищници, днеска закуска с бели червейчета, а сега у живарника.
Тъй е: Има и две и двеста.
Борбата с рибока подплаши останалите риби, та си починах малко и хапнах две фафли.
Щом напълних тумбака, заметнах още две прашки бял и скоро още един кефал се премести в живарника.
И тогава се появи моя стар приятел - вятъра. Как пък се не надуха бе. Цела седмица се не спря. Мозъка ми издуха.
Болото започна застрашително да се гъне под напъните ветрови, но все пак скоро успях да преселя още един кефал в живарника. След него улових и една голяма риба:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Реших да се отказвам. четири кефала за час в опосканата река бе добро постижение за разходка. Малко снимки с улова:
[You must be registered and logged in to see this image.]

ПОсле естествено ги изгоних от уютния живарник, да се мъчат в студените речни води:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Не ми се прибираше тъй че реших да се поразходя още. Знам едно блато в близост, що да го не пробвам. Речено сторено. Скоро вече съм там:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Смълчаните му, сиви води не искаха да разкрият свойте тайни въпреки зоркото ми взиране. Заметнах прашка бял и зачаках. Скоро плувката ми лекичко се наклони и потъна около милиметър. Засечка и...:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Аз се чудя що нема слънце на небето, а то се скрило под водата.
За следващия един час успях да измъкна още няколко слънца от водата и реших да събирам, че се уплаших, много слънца станаха ще се обърка астрономията :wink:
Да ама не ми се прибира. Има още час и половина време за ловене ( пардон, за разхождане), къде ще се прибирам.
Реших да посетя и едно друго блато в близост.
Там обаче извадих тежката артилерия, спининга. Требе да се провери събудили ли са се вече тея щуки. Стига с тая любов и зъболекарски проблеми.
Разхождах си се по брега, замятах си отвреме навреме и се "кефех" на беснеещия вятър. Блесната ми хвърчеше във всички посоки, подета от него и лесно можеше да се проследи откъде съм минал по купчините водорасли по брега. Все пак по едно време забелязах сянка, ръката ми сама засече и...:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Малко беззъба в устата, ма поне не успях да се порежа, че естествено кохера е в колата на топло.
Продължих да замятам с усвоени сили и не след дълго вече и другата ми ръка бе заета:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Реших да се поразходя още малко, па дано ги направя три, за щастие.
Като е щастие, щастие е:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вече найстина бе време да приключвам.
Но с риболова, не с разходката. Трите риби в кофата пълна с вода и газ към едно друго блато на 30 километра оттам. Навремето известно със щуките си, а сега с жабите си.
Там бях вече по тъмно та не можах да видя дали на рибите им хареса новия дом, ако можете вие преценете:
[You must be registered and logged in to see this image.]
По време на пускането бях забелязан и проверен от нощната стража на блатото, ма той е пич и нема да ме издаде...
[You must be registered and logged in to see this image.]
...щото го заплаших, че ще му оскубя бодлите един по един.
И той взе, че ми повярва. Я колко ядно гледа:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Останах удовлетворен от днешната разходка. Вятър, облаци и рядък дъжд, какво му трябва още на човек. Па и риби като има...

Аве ти кога ходиш на работа ве, секи ден за риба Браво Кърцони :thumbsupsmiley

Искрено се кефя на репортажите ти!Кога хващаш, кога снимаш,пък и как ги поднасяш-магьосник си!

Бе тоа Кърцони нямали кой да го върже вече,ма ше му кажем едно браво де :thumbsupsmiley

Уникален , както винаги :dancingHappy_i

Страхорен репортаж, подкрепен с красиви снимки :thumbsupsmiley .

Нямаш спиране ей! :217b315cad77fe
Кефиш!
:thumbsupsmiley

Вече немам думи от тук на сетне само

Браво "колега "
ако мога да се броя за такъв

Уникат

Само така Кърцони,че тая дълга зима ни ................. :thumbsupsmiley

както винаги уникален и увлекателен!

Няма друг като тебе Кърца. А колко ти завидях за снимката с Таралежа. От години се оглеждам в тъмните часове прибирайки се от работа или пътувайки някъде за риба да видя някое от тези приятелчета за да го снимам и не и не. Само неуспешно пресякли пътя мъртви таралжчета згазени от някой много забързал се за някъде срещаха погледа ми. Имаш ми телефона. За Петък да направим един риболов на Платики, че после вече няма за кога.

Ами пак То какво да ти кажа....Безмълвем съм.

Велико колега,
продължавай неуморно, ние ще ти се радваме - основно от вкъщи
:3f7e6dc87de4b9