На "селския"

Много надъхат от "деня за размисъл" в неделя сабале в 04.30 часа по новото време
скачам в колата, кофата с рибетата и смело на гьола. А там една мъгла, една слана, но като видях водата до мен и всичко си доде на място. Метам дънарките по тъмно, сипвам едно кафе от термуса и прав (щото е опасно да се седи при -4 градуса) чакам. Да де, ама не. Към 7.00 часа мъглата се сгъсти ама пък съмна и веднага метам тапите. Ефекта абсолютно същия - никакво движение. Решавам да спася капото - правя един бърз мотаж на дъно за костурляк и за 1/2 час вадя 5 броя, ама с тия размери .....айде обратно у водата. И така до към 10.30 часа, сбирам катуна и обратно.
КАПОТО е неразделна част от риболова, ама нали бях до водата, е стига ми.

Капотата са ни познати на всички, важна е тръпката и контакта с водата и природата. :609c1f728720fb