ГРЕШКИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ!

Колеги, реших да отворя тази тема, тъй като нашият спорт не допуска грешки.
Всяка една грешка, може да се окаже последна в живота ни!
Позволявам си да цитирам колегата "vatus 56" от един друг форум: „Никоя риба не е по - важна от живота !”
В моята дългогодишна практика тези грешки са около три-четири, за щастие, без фатален край, ето и първата от тях:

„Лихнуса”
И така през далечната 1976 година,един прекрасен Августовски ден с моя колега Румен и семействата ни решихме да отидем за риба на Лафина, това е архипелаг на 3 километра южно от Мичурин / сега Царево/.
Мястото е удобно тъй като предлага естествена каменна пързалка за децата, плаж за жените, а за нас малко по-навътре в морето мнго добри ловни места.
Денят беше, както казват старите морски вълци “ Бонаца”- тих, безветрен и без вълни.
В такъв ден да се срещнат кефалови риби е просто в областа на невероятното.
За сметка на това обстановката е изключително благоприятна на лов за попчета.
Поради тази причина с колегата бяхме взели късите 60 сантиметрови харпуни с тризъбец.
Тогава още нямахме неопрени.
Аз на гърба си имах елече без ръкави, направено от стар плажен дюшек с подплата от парашут и множество тигели, а Румен беше с моряшка фланелка.
По някое време на около 6 метра от повърхността до една скала виждам прекрасен Лихнус, това е плоскоглаво попче което достига до 35 сантиметра и до 500 грама.
Раздишах и тръгнах към Лихнуса, но като го наближих той се мушна под скалата в процеп с малък свод, колкото една длан.
Поглеждам в процепа и виждам част от хрилния капак и цялото тяло.
Стрелях при което Лихнуса заедно със стрелата изчезна в процепа, като остана да стърчи само задния край на стрелата .
Вместо да хвана стрелата за опашката и да я изтегля, аз си пъхнах ръката в процепа за да хвана тризъбеца заедно с рибата за по голяма сигурност да не я изпусна.
Оказа се обаче че ръката влезе в процепа но не може да излезе, даже и когато пуснах рибата със стрелата и въпреки неимоверните усилия, които полагах.
Ясно е че вече бях на предела на силите си и едва в края на апнеята успях да изкарам ръката си изгубвайки немалка част от кожата и наранявайки мускулите.
Едва успях да изплувам и да излезна на брега облян в кръв.
Оказа се в последствие че скалата е обрасла с миди, които пуснаха ръката да влезе навътре но не и разрешаваха да излезне навън.
Румен беше излязъл преди мене .
Като ме видяха от компанията в какво състояние съм всички бяха ужасени.
Наложи се да търсим помощ от болницата в Царево.
Интересното е че междувременно колегата беше ударил морска лястовица с тегло 1кг.750 гр..
По неговите думи, като я видял да лежи на дъното, помислил че това е някаква дунапренова играчка, закотвена на дъното от някой шегаджия.
Въпреки това решил да си пробва мерника и стрелял, едва тогава рибата се раздвижила и той разбрал, че това е истинска риба.
Тризъбеца с трите шипа беше попаднал в главата и.
До тогава не бях виждал такава риба, която е невероятно красива, с червено тяло и криле в тъмносиньо и червено.
На вечерята се оказа че е и много вкусна.
Така докато ми заздравее ръката, бяха загубени малкото останали безценни  дни от отпуската.
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Здравей Манук,радвам се ,че пак започна да ни посещаваш и то с интересни и поучителни истории :609c1f728720fb .

Здравей, Манук!
Благодаря ти, че споделяш своя опит с нас.
А Vatus (бате Ваньо) отдавна е член на нашия форум. )

Благодаря колеги за отзивите.
Може би е добре все пак да се видят снимките на Любомир Клисуров, повярвайте ми, заслужават си.
Както казах и в предишния си пост, снимките имат авторски права и аз нямам право да ги публикувам.
Но който се интересува е достатъчно да напише името на Любомир Клисуров в Google.bg.
B Lyubomir Klissurov, Underwater Photographi (Превод на страницата), направо чуквате на превода.
Ще излезе на български Любомир Клисуров представя.
Чуквате отляво на Черно Море-галерия и долу под снимките, от 1-ва влизате на 10-та страница.
В тази страница - втората, третата и четвъртата снимка са направени на въпросното място с двойното V.
На тях ясно се вижда, колко близко и в плиткото минава рибата.
През 1996 година си бях направил бокс за подводни снимки и филми.
И аз съм правил снимки на това място, но моите снимки и филми са аматьорски, докато тези на Клисуров, отлично ще Ви ориентират в обстановката.

Благодаря, за съветите Манук! Много често, когато се придържам за некои камък или цепнатина, се сещам за разказа ти и внимавам да не направя грешка. Книгата я имам от няколко години и дори една зима започнах да уча имената на рибите от нея, но не стигнах много далеч. Пожелавам ти най-вече здраве, множество успешни излета в планината и морето!

Благодарности Манук, затова , че споделяш богатия си опит.Многото часове под водата с никаква теория не могат да се заменят. :609c1f728720fb

Благодарности и от мен Манук за споделените преживявания!
Колкото и да изглежда безобиден ловът на попчета и той крие рискове.
Лично аз от близките години зная за два случая които са показателно опасни.
Мой приятел, аджамия в подв. риболов взе харпунчето за попчета от брат си и отиде да ловува. След около час излезе с дупка на гушата...Стрелял по попче в подмола на скала, стрелата рекоширала и опашката и се забила в гушата му. За щастие не му е пробила гръкляна или да засегне друг важен орган.Иначе самият той е доктор, ама бих казал доктор с голям късмет.
Знам и за друг подобен случай, когато стрелата рекошира от и се удря в стъклото на маската и благодарение на това колегата си е спасил окото.
На мен самият миналото лято ми се случи беля. Гмурках на дълбочина от 3-4 м и в края на апнеята ми когато тръгнах да излизам плавника ми се заклещи в скална цепнатина и колкото и да дърпах не излезе. Нямах друг избор освен да го събуя и оставя на дъното, но и това не стана лесно защото при извиването ми за да го достигна с ръка ми се схвана кракът. Както и да е успях да си освободя кракът но излизането ми на повърхността ми се видя цяла вечност. Добре, че не бях на много голяма дълбочина.Беше си екстремно преживяване.
Така, че внимателно колеги, никой не е застрахован от сакатлък, макар и на пръв поглед в безобидна ситуация.

Попчета само с хавайката....по-безопасно ми се струва на мен,щото и аз съм си патил .Два пъти стрелата ми е минавала на сантиметри от брадата.Дано няма сакатлъци на никой тази година

Здравейте колеги,
ще използвам темата за да ви разкажа за два инцидента които имах като новобранец. Общото и в двата, е че се случиха в първия излет след покупка на нов харпун.
1 случай: след като в мен се зароди интерес към подводния риболов, реших и си закупих първия харпун - пневматик Марес - Стен. Продавача ми обясни на бързо как се зарежда, но аз и не го слушах много да ми обяснява, защото бях сигурен че ще се справя. Първия излет беше на Поморие, където имам приятели и тогава разполагахме с дървена лодка. Кчихме се 4 човека на лодката и отидохме на един риф да изпробваме харпуна. Като дойде време да го зареждаме се оказа че има проблем - стрелата по никакъв начин не искаше да се зарежда. Пробвахме се всичките с всички сили, но стрелата не поддаваше нито милиметър. Очевидно имаше технически проблем с харпуна и ние решихме още на момента да го отстраним. Едното момче имаше и предишен опит с пневматици, така че той пое инициативата. Взе един гаечен ключ и взе да развива единствената гайка, която се виждаше по харпуна - гайката на цевта. Слава богу, че всичките бяхме минали казарма и се спазваше общия принцип за работа с оръжие - никога да не се насочва към човек. Харпуна беше подпрян на пейката на лодката двама го държаха с цевта нагоре, а третия развиваше гайката. Аз гледах със смесени чувства отстрани. След няколко оборота развиване изведнъж бе произведен почти топовен гърмеж и от харпуна излетя като снаряд нещо бяло. Главите на момчетата бяха на не повече от 20 - 30 см от цевта. На всички ни писнаха ушите, гледахме се и мигахме на парцали от недоумение и ужас от това, което можеше да стане. Никой от нас не знаеше, че пневматичните харпуни се продават заредени с 20 бара налягане, което беше изстреляло гайката и буталото. Беше голям късмет, че се утървахме само с уплахата. След това си поръчах нови части и възстанових харпуна.
2. случай: след около една година реших че пневматика не стреля точно и си купих ластичен харпун seac sub thunder 95. След няколко дни с компания бяхме в Гърция и аз влязох да го изпробвам. Трябваше да изляза по една стръмна скала и за по-лесно реших да подам харпуна на един приятел от горе. Не знам с кой акъл съм бил тогава, но му подадох харпуна зареден с дръжката към него и стрелата към мене. Той го видя и ми каза да го отзаредя, но аз настоях и викам - няма страшно! Той го хвана и в същия момент се произведе изстрел. Стрелата мина сърсем близо до рамото ми. Отново мигане на парцали, почуда и недоумение, примесено с тих ужас. Първото ми предположение беше, че си е сложил пръста на спусъка, но той категорично отрече да е докоснал спусъка. При захвата беше натиснал палеца за навиване на линията. По-късно установих, че понякога при заредена стрела натискането на този палец освобождаваше стрелата. Случваше ми се редовно докато навивах линията на палеца да ми се освободи стрелата. Предполагам че това е конструкторски дефект, а може и да е имало влязло нещо в спусъка - камъче или подобно. Странното е че след няколко години ползване това спря да се получава.
Изводите, които направих за себе си са, че при работа с харпуна няма място за лекомислие и нарушаване на правилата за безопастност. Това лято на два пъти видях хора да излизат на сушата със заредени харпуни. Едното беше малко момче, веднага му взех харпуна, отзаредих го и му казах никога повече да не го прави! Другия обаче беше мъж на около 30 год., направих му забележка , но той ми отговори, че няма проблем, харпуна е на предпазител. Викам си - ти си знаеш... Но аз ще стоя по-делече от тебе.

Поучителни случаи, всичко това ми припомня за поне 2-3 случайно възпроизведени изстрела на сухо от зареден харпун.
Причините могат да бъдат много.
Саморазреждане, при по-силно сътресение > получава се при износени части на спусковия механизъм или при силно износено гнездо на стрелата в дръжката.
Имал съм и случаи на самоизстрелване на стрелата, само при докосване на ластиците.
За щастие, всичко е преминавало без наранявания.
Извода за всички нас е да не се правят опити на сухо, а само във водата!

Първо влизане на студена вода с първия ми неопрен. Хора във водата и на плажа-никакви. При обръщане под водата за изплуване-рязко движение с единия крак и схващане на целия крак. Изплуване само с един крак и съответно от претоварването се схваща и той. На повърхността при два схванати крака и поне 200 метра до брега взех грешно решение да не хвърлям колана.( Голяма мъка ми беше докато се снабдя с него. Бяха месеци търсене.) Съответно се наложи да махам енергично със схванатите крака за да се придвижвам към брега. Много сълзи изтекоха ама на всяко спиране дори и за миг потъвах рязко към дъното. Схванатите крака много тежаха. По камъните изпълзях само на ръце и после и неопрен лепих.

:d776892fea672e

Регистриран потребител #674
Регистриран на: Tue Jan 03 2006, 04:06PM
Съобщения: 1081
Искам да споделя нещо, за риска и опасностите, които крие, дългият кукан. И аз както много от колегите, си закачам кукана на баластният колан и през кръста го навивам на една от предните оловни тежести. На няколко пъти обаче ми се е случвало, от движенията във водата, без да забележа, кукана да се саморазвие от оловото и свободно да висне надолу към дъното. Ако ловуваме над песъчливо дъно, проблеми няма. Но на мен ми се случи веднъж, когато бях залегнал на едни скали на 6-7м. дълбочина. Бях на края на апнеята си и тръгвах на горе към повърхността, когато след миг се указах закотвен от кукана, заклещил се някак си в един процеп на скалата. Усещането е страшно гадно. За няколко секунди паниката ме обхвана, дърпах се яростно, но резултат нямаше. Все пак явно, че частица разсъдък ми е бил останал, защото машинално разкопчах токата на самара (колана), изхлузих го от тялото си и се устремих на горе. Ситуацията изобщо не беше безобидна, бях много уплашен от случилото се и дори и сега си мисля, че съм бил на косъм от "голямата беля".
И още един път ми се случи подобно нещо. Плувах бавно над каменисто дъно, когато усетих, че нещо ме дръпна. И този път куканът се беше размотал и закачил между камъните. В този случай обаче имах достатъчно въздух и време и съвсем спокойно го извадих от цепнатината и изплувах безпроблемно.
След тези два случая обаче, винаги много внимавам и сега съм решил да си направя малка канийка за кукан, защото е много нелепо, една такава дребна джаджа, да те удави.
Призовавам и всички колеги много да внимават.

И мен ме е доста шубе да не се закачи някъде по скалите ,макар и рядко да слизам на 6-7 метра ,затова кукана го държа на буя (в моя случай дъска за бодиборд на която съм закрепил лепки и си слагам малкия харпун и хавайката и разни други необходими щуротии)и гледам кукана да не е със стоманено въженце (недай си боже ако се закачи да мога да го резна)........ С една дума трябва да се внимава :609c1f728720fb

колкото и да внимава човек с кукана винаги има моменти когато не се завива правилно и съответно се провесва под тебе и закача на дъното. Аз съм си решил проблема като правя куканите от алуминиеви тръбички с дупка по средата.Като се закачи и имам време си го откачам. Ако е на зор работата се чупи лесно от дърпането.

rikitikitavi написа:колкото и да внимава човек с кукана винаги има моменти когато не се завива правилно и съответно се провесва под тебе и закача на дъното. Аз съм си решил проблема като правя куканите от алуминиеви тръбички с дупка по средата.Като се закачи и имам време си го откачам. Ако е на зор работата се чупи лесно от дърпането.

Приятели, може да ви се вижда смешно, но аз никога през живота си не съм използвал кукан!
Още в началото, когато се учех, нямаше кой да ти каже какво да правиш.
И така се стигна до решение, което използвам и до днес.
За целта използвам парче от стоманена пружина 1,5 мм. дълго 15 см. В единия край е направена кука, а в другия край затворено ухо. През ухото е прекаран тънък проводник във вид на затворен кръг (проводника е вързан на възел).
Преди да сложа колана, между втората и третата тежест, отдясно, прекарвам колана през затворения кръг.
Закопчавам колана, закачам куката между тялото и долната част на колана, така тя е притисната и неможе да се откачи.
Никога не съм имал страхове и проблеми.

Правя зимно гмуркане на едно място....за кефали (преди повече от десет години). Вън е нормален зимен ден. Водата е с температура към 7 градуса и от силното течение се усеща още по студено. Заради това течение съм и с 4кг по-тежък за да лежа на дъното. Кефали минават ама доста на рядко. За да се раздиша човек се налага да се маха енергично с плавници. След час и нещо съм се разпънал на дъното с надежда да мине поредния рибок. Вече не ми е студено в стария неопрен и даже потреперването го няма. Дошло ми е едно лятно спокойствие и хармония. До главата си виждам средно-голямо квадратно камъче. Идеално да го подложа под главата си за да ми е по -удобно да се отпусна. Завъртам се леко и камъчето е наистина удобно. Леко се отнасям.
В следващата секунда се виждам отстрани как съм полегнал отпуснат на дъното с изпъната ръка, държаща още харпун и със затворени очи. Шока от видяното ме изстреля директно в тялото ми. От там с бясна скорост към повърхността за глътка въздух.. подбиране на авера и на брега.

rikitikitavi написа:Правя зимно гмуркане на едно място....за кефали (преди повече от десет години). Вън е нормален зимен ден. Водата е с температура към 7 градуса и от силното течение се усеща още по студено. Заради това течение съм и с 4кг по-тежък за да лежа на дъното. Кефали минават ама доста на рядко. За да се раздиша човек се налага да се маха енергично с плавници. След час и нещо съм се разпънал на дъното с надежда да мине поредния рибок. Вече не ми е студено в стария неопрен и даже потреперването го няма. Дошло ми е едно лятно спокойствие и хармония. До главата си виждам средно-голямо квадратно камъче. Идеално да го подложа под главата си за да ми е по -удобно да се отпусна. Завъртам се леко и камъчето е наистина удобно. Леко се отнасям.
В следващата секунда се виждам отстрани как съм полегнал отпуснат на дъното с изпъната ръка, държаща още харпун и със затворени очи. Шока от видяното ме изстреля директно в тялото ми. От там с бясна скорост към повърхността за глътка въздух.. подбиране на авера и на брега.

Хипотермия Ники,хипотермия

Навреме си се усетил

Ами аз като се замислих и се оказа, че се гмуркам от ..6 годишен. За толкова много години имам доста простотии и сега малко дет се вика и ме е срам кви съм ги вършил

Щях да пиша как в прибоя ма натисна една вълна ...ама ме домързя........

Бедни студентски години. Тъкмо сме събрали стотинки колкото да отидем и се върнем до една далечна дестинация-Иракли и Емине. Разбира се търсим калкан. На Емине ни посреща силно течение и никакви риби. Само дето се скапахме да катерим байра. На Иракли отново баир. Вече сме до морето и там ни посрещат вълни като планини. Някакъв мъртвак е избил. Вълните са само 2м високи ама са гладки и без зайчета. Решавам да вляза за да огледам. Смел съм, защото камъните са на малък нос и от страни е голям пясъчен плаж. За половин час нищо не намерих. Едва открих няколко камъка, една платерина гърмяна от бомбаджии и един език. В този момент започнаха да ме лашкат много здраво вълните. Водата беше сравнително бистра и при минаването на вълна през мен първо се отдалечавах от дъното и после рязко се забивах почти до пясъка. Влязах и още малко навътре и там ситуацията беше същата. Обаче вълнението взе бързо да се вдига. Вълните станаха близо 3м високи и почнаха да правят зайчета. Брега вече се виждаше само за момента в който бях на върха на вълна. Минах на юг за да съм пред пясъчната ивица и смело навлязах в прибоя. .Първата вълна ме изпляска през петите, разтвори крачолите на неопрена, мина през корема и гърба ми , блъсна се във бонето и ми изстреля маската. Едвам я хванах. от там вече с сдна ръка държах маската, харпуна беше разреден и нахлузен през ластиците на същата ръка. С другата се опитвам да си помагам в плуването. Какво ти плуване.

Махам енергично с плавници като ме бута вълната към брега и същевременно вентилирам колкото успея. Като мине вълната лягам на дъното и махам колкото мога с плавниците за да мога ако не да стоя на място поне да не ме отвлече повече от метър два назаде. Като мине връщащата се вълна отново за въздух и предвижване напред. По едно време съм залегнал до една микро пясъчна дюна и гледам до маската ми едно попче. И то горкото маха енергично с опашка да стои на едно място. Като обърна вълната попчето се премести от другата страна на дюничката а аз отплувах към повърхността. За има има няма половин час преминах стоте метра на прибоя. На самия бряг се наложи да излизам с пълзене. вълните просто ме събаряха. Ама си изпълзях де до сух пясък. Адренелина вече ми беше преминал. Просто си седнах с все оборудване и плавници и гледах ужасния прибой от който бях излязал.

Ники, за първият ти случай Тольо е прав, спреш ли да потреперваш, да не чувстваш студа, да се отпускаш блаженно и да не ти пука от нищо, значи хипотермията те е налазила.
Помня преди мнооооооого години, когато нямах още неопрен, в разгара на лятото, платерините бяха хиляди около мен и аз стрелях, стрелях и май съм се поувлякъл няколко часа и когато спрях да треперя и да чувствам каквото и да било, авера ми дойде да ми види рибите и ми говори нещо, а аз нищо не му разбирам и само глуповато се смея.... Нямам спомен как съм излязъл, но смътно си спомням как лежах на горещият пясък и едва тогава треперенето ми се възвърна, а те ме покриваха с хавлии и дрехи и пак не можех да се стопля. Жена ми и компанията ми се хилеха и изобщо не разбраха , , че съм на ръбЪ. В един момент се отнесох и дали съм припаднал или заспал не знам, но се освестих след около два часа но почти нищо не помнех от преживяното.
След тази случка съм имал и други подобни, но след разтреперването вече не съм допускал такова преохлаждане и има няма риба, съм излизал на брега.