ГРЕШКИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ДОПУСКАМЕ!

аз доста пъти съм се доближавал до преохлаждането ама тогава бях наистина на ръба.
то не е за хвалене ама другите да не го правят :609c1f728720fb :609c1f728720fb

Колеги как ще коментирате тази случка
[You must be registered and logged in to see this link.]
Лека му пръст на човека,но как мислите,дали хипотермията е причина, опитен плувец и харпунджия би ли я допуснал чак до такава степен....

И Мишо бирата умря с жрица на ......а жена му от инсулт ???А преди много години един стройтел се беше хвьрлил от един мост /но си беше вьрзал рьцете сигурно за да не запьрха като пеперуда / така че като нищо може да е хипотермия  

Хипотермия-друг път

max написа:И Мишо бирата умря с жрица на ......а жена му от  инсулт   ???А преди много години един стройтел се беше хвьрлил от един мост /но си беше вьрзал рьцете сигурно за да не запьрха като пеперуда / така че като нищо може да е хипотермия  

И кумеца му от бърз рак.
Я се поразровя за снимки малко....... 

Явно са на подвижния диск -

Иначе тук заедно си пием бирата де.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Тааа,и адаша често беше гост в това имение.
Нямам идея в момента какво е положението там.

Ша ма звинянате за правописа! Искам да споделя опит.
Уча се вас които споделяте и поучавате. Още съм зелен и трупам грешки и опит. Ден в които търсих рибата и на плиткото и на дълбокото. Нищо че беше по обяд реших са търся рибата.Времето беше обещаващо на дъжд. След доста търсене и претърсване накрая открих точно там където ме посъветва един от вас. Бях с 90 цата с намерение за нещо голямо.Въпреки че видимостта не беше добра. След три пропуска на добри риби взех 75 цата. Още на първото гмуркане взех риба. После излязох.Починах си малко валеше и гърмеше. Морето започна да се променя. Затегнах колана да държи гащите. Бях останал сам на буната но исках да видя как е във дъжда. Риби имаше то ляха дребни атеринки уви попчета мюмюнки и нищо едро и запомнящо. От инат пак съм с 80 и отивам там където ги видях. Още са там. Раздишвам и съм на дъното.Минават две риби. Опитвам се са поведа по голямата..Хващам харпунът с две ръце за по бързо повеждане.Правя180 завъртане с повдигане и повъртване и на тялото. Рибата е добре поведена.едната ръка е точно пред лицуто а другата върти харпуна. Изстрел. Ритник в лицето. Чувство на топла кръв в устата. Добре че запазих самообладание. По някакъв начин изплувах. Какво стана от къде ви дойде това.как не го предвидих. Явно морето искаше да понамаля отново и да се замисля какво искам. Исках голяма риба и затова влизах с голям харпун.

Когато съм на компа ша са поправям. Мислех че съм си скъсал устната. Зъбите май бяха наред и само ме притесняваше фацата. Излязох. Погледнах се в огледалото на колата. положението не беше толкова зле. Опитах да преценя как се стигна до тук. Най ме притесняваше факта че няма да мога да се наслаждавам на вкуса на рибата, а не кървящата устна. Имах охладители в хл чанта. Посвалих оттока. Докато дясната ръка е била пред лицето а рибата на мушка не ми е и дошло на ум за отката на харпуна
До сега само съм чел че има такова животно но не го бях изпитвал
Поуката ми е че във всеки един момент трябва да съм нащрек и никога да не си помислям, че съм добър и велик харпунжия. Трябва винаги да съм нащрек. Както казва Ватуса никоя риба не е по важна от нас самите. Морето преценя какъв дар да ни даде според възможностите и подготовката ни. Въпреки нашите желания за трофеи ще трябва да се поклоним и преклоним. Често, когато се хвана за камък по дъното се сещам за Манук и се опитвам да съм предпазлив. Всеки един момент колкото и да ни е хубаво трябва да сме внимателни с това което правим. По добре повече споделени грешки и знание от колкото хвалби и подценяване.

Хм,откат винаги има,но във водата почти не се усеща.Преди си правих експерименти с едно харпунче да постигна най-мощния изстрел  и го бях понатоварил доста.....хем във водата,с ръкавици,стрелям, и такъв свиреп откат не бях усещал ....ръката ми изтръпна до рамото,дланта ми се подби,имам чувството че харпуна се хвърли повече назад.А стрелата мина два метра и кльопна

До сега и аз не бях го усетил. Пробвах, когато ръката е опряла в брадата няма такъв добър захват и това е още една причина. Утре след обяд се надявам да се топна и да направя няколко опита.

Мдаааа и аз преди години се пробвах да съм като Рамбо и без да се съобразявам с механични, физични и пр. закони, сложих на една алуминка два ластика х 18мм. с 6мм. стрела, едвам ги заредих и ттръгнах за китове.Когато гръмнах за проба по една иларийка, отката ми парализира ръката и рамото, а стрелата плювна на един метър. Привторото зареждане явно спусъковия механизъм не издържа на напрежението, изпусна и отката ме думна в корема с дръжката на харпуна и ми изкара въздуха. Излязох като посран от водата с развалено оръжие, болка в коремната област и изтръмнала ръка до рамото. И до там бях с юнашките напъни да направя от прашката пушка. 

boysa написа: Морето преценя какъв дар да ни даде според възможностите и подготовката ни. Въпреки нашите желания за трофеи ще трябва да се поклоним и преклоним.  

Бояне, тръгнал си по трудния път (проба-грешка), но това е благородния път. Не се отказвай. Хубавото е, че питаш, учиш се, прилагаш и пак питаш. Най-хубавото е, че се отнасяш с голямо уважение към морето. Няма по-големи от него. А тези, които се мислят за такива, рано или късно ни събират по неприятен повод  . Когато трябва да се даде нещо на морето, то си го взима.
Така в неделя отивам да се единявам с морето и точно когато стъпих на залетите от водата камъни, покрити с гадни хлъзгави водоръселчета, видях как краката ми тръгват нагоре, стигат до нивото на очите ми и след това се намерих по гръб, в процепа между два камъка. По рефлекс, цялата екипировка беше вдигната нагоре в изпънатите ми ръце и нищо не даде фира. Освен бедното ми тяло, което е натъртено като след сто тояги на голо  . Станах, отупах се и си казах - може пък да е на късмет. Е@ах ти и късмета  . Влизам въпреки болежките и започвам траленето. Явно ми е било ден за гмуркане, 2,30, 2,45, 3.00 минути. Направо ме хващаше секлетя на дъното. Обаче риба йок (като изключим една граничарка). Излязох пред носа и още на 4-5 гмуркане от мътилката ми излазя една добра риба. Пуцам аз, обаче само чувам как стрелата се удря в някакъв камък оттатък видимостта и рибата нахално идва да ме види. Леко скъсана под хрилете. Обаче стрелата - силно счупена на последния пин  . Гмурнах още един път за да я намеря къде се е завряла, взех си я и се изнесох посока сухоземните. Та така. Имал съм да давам. По-добре по-често и по малко, отколкото на един път и повече  . Него ден не бях взел резервните стрели. Но и да ги бях взел, едва ли щях да вляза пак. Два жокера за един ден са достатъчни.

Преди 6 години се наложи да закарам с колата един приятел от Царево до Бургас.
Бях обещал на колегите в Царево, че няма да се бавя в Бургас и ще са върна веднага.
На връщане ми хрумна набързо да влезна и да проверя каква е обстановката на нос Агалина и да проверя дали има риба.
Скоростно навлякох  неопрена, грабнах екипировката и вече съм във водата.
След няколко гмуркания, залегнах в засада на 5-6 метра дълбочина. Изчаках края на апнеята и тъй като не виждах никаква риба, реших да изплувам.
Точно тогава изневиделица се появи платерина и то каква. Стрелях прибързано, не я улучих по най-добрия начин и естествено за да не я изпусна се хвърлих и я сграбчих.
Отдавна беше време да изплувам, при тръгването ми към повърхноста се оказа че около лявата ми ръка (около китката) се е омотало парче от въже, което не бях забелязал до този момент, въжето сякаш беше циментирано към скалата от мидите и не ми позволяваше да изплувам.
При всяко дърпане нагоре то се затягаше все повече.
На края на силите си прецених че трябва противно на логиката да не дърпам нагоре, а да тръгна надолу към дъното.
Това се оказа правилното решение, въжето се разхлаби и с цената на згубена ръкавица и часовник стигнах някак си до повърхноста.
Сигурно се досещате, че ножа поради прекомерно бързане и небрежност от моя страна не беше на мястото си а си стоеше кротко в колата горе на брега.

По малък съм от теб ама срам не срам казвам , обещаеш ли нещо изпълни го !!! Сети се кой ти е помогнал ситуацията ;) Явно не си лош човек щом си се вдигнал :)

 Не вдявам нещо... с това последното мнение на Гогата...
За какво става дума?!? 

vatus написа: Не вдявам нещо... с това последното мнение на Гогата...
За какво става дума?!? 

Става дума, че като е обещал бързо да се върне в Царево, не е трябвало да далдисва за платерини................  

 ...загрях най-после...  
Академиче -   

Е, той за това е Академик, да вдява бързо  . Ние от много седене на дъното вече даваме фира  .

 Много полезна тема !
Един път аз също се хипотермирах и от тогава много внимавам !
Друг случай имахме ,когато моя приятел излизаше от водата и почти на брега , новия му руски пневматичен харпун произведе изстрел.
Стрелата уцели жена ми в корема на около 2 см под пъпа , за късмет разстоянието /5-6 метра/ успя да намали силата и се разминахме с леко одраскване ,Слава Богу !  

Малеееее  ...... не знам късмет ли е имала жена ти, ама както казва народа, добре, че е бил малкият дявол...ама и твоят приятел е бил за бой, че не е спазил главно правило, да не излиза от водата със зареден харпун.
И аз имам една случка за която все още като си спомням и ми настръхва косата.
Ловувах близо до брега и при поредното преминаване на ято платерини поведох с харпуна една по-едра и в момента в който натиснах спусъка видях насреща си, само на няколко метра голото тяло на сина ми, точно на пътя на изстреляната стрела. Добре, че уцелих рибата, с което скоростта и намаля и не го достигна само с двадесетина сантиметра. Той тогава беше 12-13 годишен и любопиткото решил да дойде да ме гледа как ловувам и белята за малко да се случи...

И аз съм се убедил че руския харпун стреля когато сам реши  Имам такъв и при пробите,натискам спусъка...курец,почвам да му се чудя и разглеждам и той зе че пуфна....от тогава е разглобен и с такива измишльотини не се занимавам  

   Почти знам как сте се почувствали  

gogo26 написа:И аз съм се убедил че руския харпун стреля когато сам реши  Имам такъв и при пробите,натискам спусъка...курец,почвам да му се чудя и разглеждам и той зе че пуфна....от тогава е разглобен и с такива измишльотини не се занимавам  

Точно така , забравих да спомена , че след случката моя приятел го наряза с флекса на три части .

vatus написа: .....Ловувах близо до брега и при поредното преминаване на ято платерини поведох с харпуна една по-едра и в момента в който натиснах спусъка видях насреща си,  само на няколко метра голото тяло на сина ми, точно на пътя на изстреляната стрела. Добре, че уцелих рибата, с което скоростта и намаля и не го достигна само с двадесетина сантиметра.....

Колега Vatus, това ми напомни за подобна случка, с мой пиятел Доктора (Наско), ловяхме Платерини северно от Маслен нос. Там има един провлак, който ни си го бяхме кръстили "Газовата бухта".
На това място има характерна голяма скала (коло 7-8 метра) в средата на провлака, около която се въртят Платерини.
За да не си пречим с Доктора се бяхме разбрали той да ловува от едната страна на скалата, а аз от другата.
Мина около един час и той и аз взимахме по някоя Платерина.
По едно време поведох една риба и стрелях, стрелата попадна в рибата малко под гръбнака (в последствие се оказа, че гръбнака е пречупен).
Тръгнах да прибирам рибата и на 50-60 см. от нея виждам Доктора стои неподвижен и ме гледа с уплаха.
Без да ме предупреди се беше приближил да види, дали върви риба при мен.
И аз и той имахме големия шанс, че улучих рибата във възможно най твърдото място, така, че стрелата да не премине през нея.
Разтреперах се, излязох от водата, оставих Доктора да лови риба сам и повече не влязох във водата.
Така, че препоръките, да не се ходи сам за риба, може би не са от най- добрите.

Колега Манук, нормално е след такива случки като нашите, човек да изгуби ищях за риболов, поне за деня.
Аз лично много дълго време, че и до днес преживявам случилото се и все пак съм благодарен на проведението, че не допусна тогава да се случи най-лошото.
Дано в бъдеще не се случват на никой подобни преживявания.