Сезон 2015

                                                Един различен ден

Беше средата на лятото, 
Водата се беше постоплила  времето
изглеждаше да е дъждовно, а това означаваше, че няма да имам и задачи. Имах
свободен ден и се чудех къде да се натопя.

Бях си избрал едно малко по-далечно място на север от буните
на Варна.  Докато се наканя да тръгна мина време и
слънцето беше преминало вече връхната си точка. Паркирам и и гледам как хората
се изнасят, че един облак се приближаваше. Не изглеждаше толкова страшен,
колкото кучетата, които ме наобиколиха, когато слязох от колата, но малко се
опитах да се престраша.

 Почвам обличането и
подготовката за влизане. Слагам сапунката в неопрена, обличам се, слагам
чорапите намествам тежестите в жилетката и по колана, накачулвам буя с нещата и
точно да затворя колата почвам да си търся маската и шнорхела. Няма ги. Спомням
си , че съм ги свалил и явно не съм ги взел.

 Ми сега, не съм си и
взел телефона да се обадя на приятел да ми даде, не ми се и връща, пък уж имах
време. Още преди време, когато си изгубих маската и почти си провалих риболовът,
добре , че беше едно момче да ми заеме неговата  се върнах и на второто гмуркане си я намерих,
си нося резервна в колата. Добре поне ще мога да виждам, но как ще раздишвам,
като исках и да правя дълбочини.

Взех едно шише от минерална вода от колата, излях остатъка и
пробих дупка от горната страна. Все е нещо.

Нарамих си нещата и бегом към водата. Тя не изглеждаше много
бистра в плиткото но в дълбокото си се виждаше.

Още с потапянето и виждам дребни рибки на повърхността. Аха
поне ги има. Закотвям буя и изпробвам системата с бутилката. Става, но не е
голям кеф, там където няма вълни на завет си е добре, но в дълбокото се пълни с
вода и ми пречи на пълното отпускане а и шишето доста се пълни с вода под
водата трака шумоли и не е приятно. 
Завързвам го с една допълнителна тежест за котва и го оставям на
камъните преди гмуркането.  По-добре е така
не ми пречи  под вода.  Така направих няколко хубави гмуркания, но
разкарването до ,,шнорхела“ пак не ми допадна. Оставих го да си почива а аз
направих една малка разходка.

 За раздишване  стъпвах на камък и така си почивах, но пак не
беше много удобно, имаше си и вълни и не можех много добре да си отпочина.

След около час в мъчение си се отказах и тръгнах към колата.
Там приятелите пак ме наобиколиха, последва скоростно прибиране на нещата в
колата. Сваляне на неопрена много бързо и обличани в колата.  Огледах се и за забравени неща, но от колата
и не видях да съм оставил нещо.

Потеглих, но още не съм се отказал от гмуркане.  В близост имаше и курортно селище. Реших да
потърся шнорхел.  Имаше една алея с
магазинчета и от едно на друго си намерих не е идеален жълт дебелина колкото
кутрето, но за 4 лв. повече не можеше да се желае.

Връщам се към Варна слушам си музика и си представям как ще
продължа. Доволен от взетото решение пристигам да поТракам  до Варна. Паркирам колата и се заемам да
тунинговам новата придобивка. Мерех чертах и взех, че го скъсих с пет пръста.
Навих и черен изолирбанд и стана бижу. Готов съм за влизане. Да ама не пак ми я
няма маската. Нямам трета. Явно в бързината съм я забравил въпреки, че се
огледах. Май май ще се прибирам, но после хич няма да ми се тръгва, по-добре да
се върна да я потърся, и хайде пак на конете.

Пак си слушам музика, но настроението не е вече така
приятно. Пристигам и започвам да се оглеждам. Времето си беше все така дъждовно
и това ми даваше надежда никой да не я е срещнал. По този камък по онзи никаква
не се вижда. Преглед в колата пак не се обажда.

С наведена глава си тръгнах е поне се разходих. Нещо обаче
ме човъркаше и след известно време спрях извадих всичко от колата и пак прегледах
хладилната чанта, която ползвам за неопрените и мокрите неща от гмуркането.
Няма и няма.

Прибрах всичко, но с усещането, че нещо не е наред. Потеглех,
но след 10м спрях.

Отворих багажника и взех горницата на неопрена  първото нещо, което усети ръката ми беше
маската. След бързото събличане е останала там и през цялото време си е била
там.

Надеждата ми се завърна и хайде пак обличане. Вече всичко е
наред дори и слънцето се опитваше да се показва. Не ми се вървеше и реших да
влизам направо от брега.

Нарамен със всичко въобще не видях водораслите по камъните и
такова хубаво падане по камъните направих, че не посмях да се помръдна.

Главата за щастие беше добре лакътя и коляното ме
наболяваха, но се успокоих и се потопих.

Как съм мерил незнам но шнорхелът идваше къс. Трябваха ми
4-5 опита да се откажа.

Не напълно, но излязох до колата и с изолирбанда прикрепих
отрязаното парче.

 Лампичката ми беше
светнала много отдавна, че морето не искаше да ме допусне. Интуицията ми дали
работеше правилно или аз не правех нещо както трябва.  Може би нагласата ми не беше правилна и
трябваше нещо да променя. Преди да се потопя почаках малко. Слънцето вече си се
усмихваше добре.  Нямаше толкова много облаци
морето се беше укротило и усетих , че всичко вече е наред.

Още при първото гмуркане виждам платерини, а от доста време
не съм виждал. Добър знак. Водата е малко мътна в плиткото, но не ми пречи. При
второто пак ми идват вече съм по-подготвен и стрелям , пропускам, но поне знам,
че ги има. Тих съм и изчаквам да преминат.

Издърпвам леко стрелата, и изплувам.  Зареждам и пак се гмуркам идват по същият
начин на около 20та секунда. Пак пропуск. Не съм стрелял отдавна в мътното а
още не съм се настроил.

След две три гмуркания пак ги виждам, вече изчаквам по-добре
и първата рибка е факт.

Кукана е на буя и малко пошляпах около него и рибките май се
бяха преместили. Преместих се и аз и ги открих пак в плиткото. Мярнах и една
едричка да си похапва по камъните и малко се надхитрявахме, но тя излезе по-
хитра от мен. По добре, че ще идва и период на размножаване.

Реших да се преместя малко в дълбокото. Там си беше и бистро.
Пак си имаше и рибки, но нещо все ми се струваха малки. При едно от гмурканията
виждам и забързан кефал да се опитва да ме обиколи. Изчаквам да дойде пред
стрелата, но и той хитър. Точно да се изравни и се врътна и се върна. Оглеждам
се и за рапанчета и от време на време вземам по някои по- едър. Докато не видях
един камък с хубави миди започнати от рапаните. Почистих го добре  от рапаните и приключих с тях.

Пак си се върнах в плиткото. Слънцето вече си се беше леко
прикрило и хвърляше сянка в брега. Рибките не бяха толкова много както преди
това , но пак видях хитър кефал. 
Доволен, че всичко свърши добре реших да излизам.

Изводите този ден са много.

Да не забравям за прегледа на оборудването,

Да съм подготвен и настроен.

Да внимавам и да преценявам

Да несе  отказвам, но
да не съм безразсъден.

Да мисля преди да правя нещо.

Да не бързам.

boysa написа:Да не бързам.

baretata написа:Чумата на кефалите.................

boysa написа:Благодаря Ники!
Никога няма да забравя  първият урок. Последното гмуркане за деня,  беше  като клиповете които съм гледал.
Ако не беше ти още щях да си цапам а не да гмуркам.
!

 Вчера в Каварна от 16,30-19

Пет изстрела четири риби.

Видях и още веднъж, но не можах да стрелям.

Рибите се хранят и не са много стресирани. Идват добре, но сами и изчакват.

 Първата на третото гмуркате дълбочна 2-3м.

Втората на четвъртото. 

Третата след час.

Дойде от страни и ми позволи да завъртя харпуна стрелях кайбойската по посока на плавниците.

520гр. изчистена.

 Видях и колега да се готви да влиза поговорихме. 

малко след това дойде още една опитах изстрел по опашката, но пропуснах.

 След половин час и още една дойде със мен.

Спря и една кола гледам хората берат камъни. 

Излязох, казах им, че има много змии да внимават.

Бях скрил една. След 10мин гледам повдига точно този. Извиквам намерия намери.

Подскочи и го пусна. Вече не съм спокоен излязох и вдигнах камъка взех си нещото и отключих колата.

Колегата видял два пъти риби едната много добра.