Моите дневници

...подобно на Юстиниан и аз две лета вадех рапани на апнея...при мен интересното беше , че тогава под влияние на йога системата (тогава се занимавах доста по активно с йога ) прекарах летата в усамотение досущ като Робинзон Крузо , на сравнително пустия бряг в един изоставен фургон северно от местноста Бунарджика (северно от Елените) ...компания ми правеше един тигров питбул...веднъж седмично ходех до Несебър да продавам рапаните и да се запасявам с продукти с един доста очукан стар Уаз ...естествено през уикендите ми гостуваше и жената ...в първата седмица от усамотението ми - не усетих почти нищо , но след втората ...някакъв бент или преграда се отприщи в мен , света за мен се промени и тогава по съвсем друг начин погледнах( направо прогледнах) на системата йога ( йога не е религия )... ходейки по нагорещените камъни по брега бос се чувствах точно като жив бог...веднъж жена ми засякла с часовник , че пет минути съм над водата , пет минути под нея ...и така с часове (някой хора в Спиърфиш преди 3 год. подскочиха като ужилени като писах тогава за това )...от тогава вече не съм същия човек , при всеки възможен повод търся усамотение в природата...спомням си , че тогава когато най-накрая се прибрах в къщи и вечерта светнахме електрическите крушки - очите ме заболяха жестоко - не можех да понасям тая светлина с дни наред и нощи наред не можех да спя докато свикна със шума ...най-интересното обаче е , че през двете лета си водих дневник - ден по ден - ако имате желание мога да го публикувам тук в отделна тема

сезон 2001

" ...щом проникнеш под повърхността на водата , преминаваш като че ли през врата , която води към друг живот.."

Ханс Ханс


Епилог
" ... лъчът на прожектора бавно отслабна . Луната - голяма и червена , бавно се показа . Досега не я бях виждал нощем от морето и то при пълнолуние . Беше недействително красиво . Приближих брега , хвана ме шубето . На плиткото където свършваше пясъка и почваха скалите видях първата риба . После още една . Ясно . Вече обикалях по плиткото за морски езици . Нанизвах ги просто без да стрелям с дърв. си харпун . Прожектора съвсем каталяса . Крайно изморен излязох . На сутринта малко се успах .Излязох от палатката и видях жената да се пече долу на морето. В момента минаваше лодка и тя бе по бански . Днес подгоних попчетата . Трепех ги главно около фургона . След като се изморих се спуснах по вече усилилото се течение към Сухата река .Трябваше да си обера нивичката . Имаше рапани . В Бургас вече се бяха заровили . Пред устието на реката се люлееха закотвени две бели яхти .Виждаха се и хора да щъкат насам натам . Добре , че не останахме да лагеруваме там . Мислено ги псувах тия досадници .Трябваше да изчакам да заминат , да си скрия такъмите , рибата и рапаните и чак тогава щях да се върна пеша по брега на фургона . после на връщане с джипа щяхме да си вземем нещата . Бяха руснаци - курортисти . Досадна руска реч се носеше по нашата поляна . Нашите им правиха барбекю , точно където ние преди си опъвахме палатката . До големия стар дъб . Докато ги чаках да си тръгнат събрах дърва . Зимата ще ги горим , щото сметките за ток направо ни убиват ....после на Сухата река си изстудих бирата в кладенеца и си правихме снимки...историята продължава ...

Прекрасно, направо ти завиждам

Давай приятелю дневниците! Е точно това е интересно сега! Отразени по най-верният начин събития, впечатления, чувства! После при спомените, много детайли се губят или нещо се доукрасява! Дневникът е истината!

Много увлекателно пишеш колега.

Давай Бултаче!
Само ти и дневника ти, сте в състояние да прогоните зимата.

Vatus е прав.
Булти, докато четях написаното , забравих, че навън е зима и всичко е в сняг. Сякаш бях с теб, там, във водата...
Продължавай, приятелю! Чакам с нетърпение останалата част от преживяванията ти.
И ти благодаря за хубавите емоции, които ни доставяш!

Чакам продължението с нетерпение.Много добре започна историята...Бедна ми е фантазията като се развихриш и навлезеш в същината... :609c1f728720fb

много добре пресьсдаваш всичко за момент помислих че и аз сьм бил там

п.п чакам продьлжението :dancingHappy_i

Браво Булти и мен ме заинтригува,само си мисля да не стане така както един американец си водил записки на една руска ракета......

Eййййй,велик си бе човек,аз също много обичам да се осамотявам.Тогава можеш да чуеш много звуци и видиш много тайствени неща на ,които не обръщаме внимание ,когато не сме сами и проумееш,че в природата се крият много тайни и само по този начин на осамотяване можеш да се докоснеш до тях.
Не знам дали се изразих правилно,но това чувство с думи не може да се изкаже

Увлекателно ! Отдава ти се да пишеш
Пък си и късметлия , с такава разбрана жена и отделено време за това / аз немога да си го позволя /
запален съм , а Вие само хвърляте нафта в огъня с тия разкази :thumbsupsmiley

Браво Булти :thumbsupsmiley завиждам ти искрено, че имаш дарбата да го напишеш и желанието да го споделиш с нас. С нетърпение очаквам продължение

Мите,по кратки прекъсвания.
Майстор си на разказите,знаеш че много тук чакаме с нетърпение
продълженията.

Бре тоя Бунарджик как не сме се засякли та да свършим някоя хубава работа

Булти,ставаш за писател.
Наистина разказваш много увлекателно.

Булти чакаме продължение , а аз лично чакам и следващата среща да се видим пак .

малко преди Голямото приключение

...подводния сезон го открих преди седмица и то ясно защо - поради финансови проблеми ...тази година управляващите държавата заслужено паднаха на изборите . Да видим какви ще ги свърши сега царят ( ) . Аз поради лични някой съображения отново не гласувах за никой . Та едва преди 10 дни успях да си платя гражданската отговорност и седмица след това да заредя и джипа с газ . Миналата седмица ходихме на Сухата река ( до Бунарджик ) . Трудно бе обличането в началото на неопрена , но после всичко тръгна по мед и масло . Толкова попчета никога не бях виждал на едно място . Аз ги биех и биех , а те сякаш извираха . И много рапани имаше . Извадих една каса рапани и поне 15-16 кг . попчета и две платерини средна хубост . И всичко това от първия път след едногодишно прекъсване . На следващия излет вече с нас ( мен и жената ) , бяха сина ми и Божо ( Скорпи ). За малко да пропусна и нашият верен приятел Роки - питбула , който ми подариха . В момента кучето обаче бе доста зле с едното око . Първо имах съмнение , че един гларус , заклещен между две дървени огради в задния двор го е клъвнал по окото , докато Роки се е опитавал да го достигне с муцуна и лично застрелях птицата с един въздушен пистолет , после разбрах от баща ми , че някакъв едър сиамец ходил да се "заиграва" с кучето докато било вързано...както и да е и котарака си седна на задните лапи застрелян точно между очите ...и двете животинки намериха своя последен дом в кофата за боклук ....

Ти направо като в дивия запад.Право м-у очите.Гларуси,котки...няма прошка.

И на мен ми стана малко жал за гларуса ама важното е кръв да се лее .

... за съжаление кучето после остана сляпо с едното око ...Божо настояваше да вземем и две мрежи , но както и предполагах те си останаха неупотребени . Не ни остана никакво време за тях . Вечерта си направихме лагера на Сухата река и на сутринта отидохме с джипа на нос Емине . Там надухме лодката ( стара руска гуменарка - в момента тогава на гребла ) , облякохме неопрените и се спуснахме по течението към Несебър . Около носа набодах два големи калкана . След като ги взех се обърнах към лодката да ги оставя в нея . Установих , че тя се бе отдалечила в обратна посока . Всъщност първоначално ние плувахме срещу течението , като се надявахме по късно то да се обърне в наша полза ( там почти така винаги става ) Та лодката беше вързана за мен и страничното и въже за която бях вързал моето се бе развързало . Лодката се отдалечаваше бързо от мен . Трудно ми бе да я настигна с двете големи плочи в ръцете срещу течението . След отчаяно препускане под и над вълните я настигнах .Този път я вързах сигурно и продължих по набелязания маршрут . Изпреварих и Божо .А през това време някакъв полицай от Емона ни наблюдавал с бинокъла от съседен връх и ни броил калканите . Броил ги защото , въпреки , че се гмуркахме след забранителния период , след 15 юни , били забранени калканите под 45 см. Тези неща ги бях научил от полицая следвашия път като ходих сам ( но тогава излязох близо до Емине ) . Бях хванал също два калкана и той искаше да ми ги мери с рулетка . Добре , че бях оставил рибата долу на брега и го домързя да бъхти два километра по стръмното надолу и после нагоре . ...

:thumbsupsmiley

Булти вземи напиши една книга .