Моите дневници

Булти фен съм на разказите от време оно, чакам с нетърпение

gofus написа:Булти фен съм на разказите от време оно, чакам с нетърпение

..Благодаря ти Гофусе ! Радвам се , че е така ! Четете тук за моята левитация :

[You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Чакаме още.................

Тошето написа:[You must be registered and logged in to see this image.]
.

Ко сса размахал бре ? Дан ти сфърши пак бендзина ?

Не ве,гледах имотикони и тос ми заприлича на Булти-не визуално,асоциациа :525707397c05bb

КИРО написа:

Тошето написа:[You must be registered and logged in to see this image.]
.

Ко сса размахал бре ? Дан ти сфърши пак бендзина ?

А бе ,много се смея с вас брееее....

.... :6e6ebecd09233a :6e6ebecd09233a :6e6ebecd09233a...и аС и аС ...ми ся ако напиша сичко , зимата ши ми читете ...знайте кво :6e6ebecd09233a

Благодаря !

...вчера ми се обади Скорпи , за да ми съобщи ТЪЖНАТА ВЕСТ , че на Бунарджик( Сухата река ), едно от главните места където се развива действието , са построили хотел :21fe7b94c4e424

[You must be registered and logged in to see this image.]

Така е Булти, за съжаление такива скръбни вести последните години са много. Вече не може човек да се добере до морето. А иначе било публична държавна собственост... Единственият начин за достъп до морето скоро могат да бъдат само лодки и хидроплани.

Pretor написа:Така е Булти, за съжаление такива скръбни вести последните години са много. Вече не може човек да се добере до морето. А иначе било публична държавна собственост... Единственият начин за достъп до морето скоро могат да бъдат само лодки и хидроплани.

А най-лошото е,че сме безсилни да сторим каквото и да било... И колкото повече познаваш законите, толкова по-тежко ти става на душата...

Pretor написа:Така е Булти, за съжаление такива скръбни вести последните години са много. Вече не може човек да се добере до морето. А иначе било публична държавна собственост... Единственият начин за достъп до морето скоро могат да бъдат само лодки и хидроплани.

Ако все още има от къде да се пускат лодките. Всеки новоизлюпен баровец си е заградил парцел по брега на морето и е отрязъл достъпа до плажове и скали.Миналата година като бях по гръцко(около Александруполи) ми направи впечатление,че също са позаградили бреговете с къщички(подчертавам-КЪЩИЧКИ),но така е направено,че морето е достъпно от всякъде.На всеки два,три парцела на първа линия има празно място(пътека или път),което стига до брега.Ама наште баровци така заграждат,че и пиле да не прехвръкне.

Булти написа:...приятели , намериха се хора ( да са живи и здрави ) , които повярваха , че от мен може да се получи нещо като писател :6e6ebecd09233a и решиха да помогнат...тъй , че пичове очаквайте скоро КНИГАТА :dancingHappy_i :525707397c05bb :dancingHappy_i

....спонсорите си държат на думата и са още насреща , но като се замисля в тая криза кой ще купува книги ...и продължавам тук ...

...посвещавам написаното и това което ще напиша , на паметта на унищожената българска природа по бреговете на Черно море ...

....Никога няма да забравя и бурята , която преживяхме със жена ми . В един петък бях предал рапаните в Бургас .... В началото ги взимаха по 45 цента , после цената падна на 33 . Въпреки това , аз не се отказах да вадя рапани , понеже положението в двете ми ателиета беше плачевно – там нямаше никаква работа . Бях решил да си купя нови плавници и почти бях събрал пари за тях , когато цената на рапаните внезапно падна . Твърдо бях решил да си ги купя и посегнах на спестените за наеми пари . Докато събирах пари за плавниците , от мерак доста се бях преуморил и след няколко дни се разболях , но после боледувах спокойно в къщи с новите перки до леглото ми .... И така , в петък бях предал рапаните , взех жена ми от работа , прибрахме се в къщи и приготвихме багажа . Вече всичко ставаше много по бързо .
Всичко бе многократно отработено . Джипката вървеше без грешка . Скоро два пъти ми беше правила парчета , но след като смених доста кабели , проблеми вече нямаше . Тръгнахме към Бунарджика по тъмно . Това никак не ни притесняваше , защото всичко на фургона си беше приготвено . Имахме само един преход пеша от поляната надолу лъм морето . Голям майтап ставаше , ако внезапно свършеха батериите на прожектора . Те бяха акумулаторни от време оно и често го правеха този номер по средата на пътеката . Тогава накачулени със всевъзможни предмети от първа необходимост , се спускахме пинешком надолу , препъвахме се и джунджуриите се търкаляха по тревата в тъмното ....Още при тръгването ни , времето се очертаваше дъждовно . Ние от началото на сезона , все на риск тръгвахме и все се отървавахме . Дори първия път , на тръгване почти валеше , но там беше сухо , като в Бургас през същото време три дни беше валяло без прекъсване . Тогава дъжд не усетихме , имаше облаци , но те сякаш заобикаляха нос Емине . Неслучайно курорта „Слънчев бряг „ е избран на такова място , където най- малко вали в годината . И действително за цял сезон , нас ни изпердаши само една яка буря и после и една на есен , но тогава вече бяхме взели мерки . Та в оня петък , тръгнахме от Бургас на дъждовно , но на фургона на другия ден , като винаги си беше слънчево . В събота си влязох нормално , както обикновено за рапани . Денят беше тих и слънчев и следобеда разстоварих рапаните в залива на Бен Ган . На север от залива , малко преди един издаден нос има една плитчина със странни скални образувания . Подобни на гъби , скали обрасли с миди и безброй дупки между тях пълни с попчета и рапани . Дълбочината от един до три метра . Някой от скалите стърчат на 5 сантиметра над повърхността , а под водата някой пропадат в седем , осем метрови пещери . Там съм обирал стотици рапани , скрити между водораслите и залепени отдолу на скалите . Там водата е бистра и човек има чувството , че се намира в дивия риф на някое тропическо море . Последно обирах тези места щото забелязах , че никой не ги знае . После по течението се спусках обратно към залива на Бен Ган . Там разстоварвах . Изяждах по една консерва , така като съм си с неопрена и после отпочинал поемах към фургона . Докато стигна до там спускайки се по течението , пак съм събрал още рапани . Стигнах до фургона , слънцето грееше , аз хапнах отново и решихме двамата със жената , да тръгнем по брега към залива на Велизарий и да приберем джипа и рапаните . После се оказа , че е било по безопасно да минем отгоре , по горския път . Подскачахме ние по скалите , слънцето напичаше а далеч на хоризонта се виждаше как черни облаци засипват морето с потоци вода . Баща ми беше пратил съобщение , че страшна буря вилнеела из Бургас . Улиците били наводнени , порои се сипели навсякъде и бушувал ураганен вятър . Това се беше случило в петък вечерта , след като сме тръгнали . Явно същата буря сега ни отминаваше . Вървяхме си съвсем спокойно по брега . Оставаха ни още стотина метра до залива , когато усетихме , че бурята промени посоката си към нас . Изведнъж притъмня . Изви се силен вятър . Вода , като от противопожарен шланг се изля отгоре ни . Дъждът тотално затискаше излезлите големи вълни към водната повърхност . Брега се промени - морето се доближи почти до високите скали . Имах чувството , че иде потоп , че настъпва краят на света . Пак беше красиво , но стана и вече страшно . Досега , никога не бях изпитвал страх от природните стихии , но този път се замислих . Вървяхме плътно до стръмните скали , но морето пак ни заливаше . Брега се напои и почнаха да се откъват и търкалят срещу нас големи скални късове . Ние ги избягвахме , но докога ли ? Стана хлъзгаво и невъзможно за ходене . Скрихме се под една ниша . Притискахме се и се топлехме . Видимоста беше под три метра . Май наистина идваше края на света . „ - Поне ще умрем заедно ! ‘’ , шепнеше Катя в ухото ми . На мен обаче , още не ми се умираше . Кал взе да се стича по телата ни . Изскочихме навън и побегнахме с всички сили . Търкалящи се камъни профучваха покрай нас . Светкавици раздираха тъмното небе . Със страх брояхме секундите до всеки гръм , щото при всеки небесен трясък , все нещо се откъртваше и заплашваше да ни смаже . Сбъркахме , че не минахме по горския път . Докато не си изпати човек , не си взима поука . Тези оставащи сто метра , ми се видяха сто километра . Умирахме от студ , когато накрая стигнахме до джипа . Завих шайбите на предното , запалих учудващо от първия път и подкарах нагоре по пътеката превърнала се в буйна река . Нямаше проблеми никакви и бях възхитен от джипа . Веднъж се наложи да докаже бойните си качества в рисков момент и той го направи . Прибрахме се мокри и отчаяни във фургона . Там под брезента също валеше . Резервните дрехи също се намокриха . Запалихме некъв огън и зъзнехме като циганчета около него . Добре , че по късно дъждът спря и слънцето изгря отново . Тази буря ни разби отвсякъде , но и ни остави незабравими преживявания . Точно след една седмица , дори и разделени , двамата с Катя се разболяхме едновременно ....

Кефиш брат А с природата шега не бива

Преживях бурята с вас,че чак настръхнах и аз от студ. :217b315cad77fe :5ff67901e688fa

Голям си пич

Явно прескачаме книгата и преминаваме директно към филмиране,кефя се отново да те чета :609c1f728720fb

...благодаря ви Приятели ...продължавам темата само тук , поради простата причина , че ми изтриха рекламата на магазина на Мишел от Нарибата и то от Подводен и то от на Лафче :6425deb86829a0 ...ми не смятам , че съм длъжен някому , нито пък ми дават заплата , тъй че .....тъй , че Пешо , внимавай да не я изтриеш по погрешка пак ....

ФУРГОНЪТ

[You must be registered and logged in to see this image.]

...поглед отвътре :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...търсачът на рапани и ....приключения

[You must be registered and logged in to see this image.]

....

....09.12.2001 , фотото , в момента е адски студ . От години не е идвал толкова рано . Сипвам си в чашата вино и продължавам да пиша спомените си от лятото ....останаха само шопите . Причината да се запозная с тях , пак беше кражбата на хамаците ми . Връщам се обратно в момента , когато се запознах с Велизарий в залива на Бен Ган . След като му проверих багажа и разбрах , че не е той , двамата заедно с него , почнахме да развиваме теории кой може да е крадеца . Той ми каза , че когато ходил на кладенеца на Сухата река видял палатки . Не познавал хората там и исказа съмнение , че може и да са те . Запланувах да ги видя . Още повече , че същия следобед трябваше да изляза някъде около тях , и вече ги псувах мислено , щото се чудех как ще си крия рапаните . Влязох аз в морето от Фургона . Излязох в залива на Бен Ган , а самият той си печеше голия гъз на слънцето . Вече го разбрах що за човек е , и не се страхувах , че ще ми свие рапаните . Оставих при него три чувала и по течението се спуснах към Сухата река . То беше доста бързо . Имаше и вълнение . Рапанче по рапанче , гумата се пълнеше . Подминах и Фургона . Роки явно си спеше сладко на сянка . Стигнах до едно носче с три тънки дървета на него . Оттук вече се виждаше залива на Сухата река . Засега виждах част от голяма палатка и няква бяла кола . Още щом зърнах пришълците , в главата ми се зародиха планове , как ще ги изненадам от морето , как ще си видя хамаците закачени на някое дърво и как с насочен към тях харпун ще си поискам спалните чували , които за тия гладни години си бяха цяло състояние . Малко по малко ги доближавах . Пред очите ми се разкри цял лагер , организиран по законите на бойскаутите . Имаха три или четири автомобила . Вълнението се усили . Вълните с трясък разбиваха белите си гребени в назъбените полуподводни , крайбрежни скали . Това не бе благоприятна переспектива за мен впредвит , че ми предстоеше излизане на брега . Спомних си как преди седмици ударих тук пеленгас . Така наричат едни големи кефалоподобни риби , които руснаците били създали от генетична кръстоска между кефал и някаква голяма руска сладководна риба . Тогава пак имаше подобно вълнение . Морето пак уж беше пусто , но като навлязох в плиткото между скалите , срещу устието на Сухата река гъмжеше от кефали . Преминаваха на ята от големи и малки риби . Последваха един , два безуспешни изстрела от моя страна . Тогава им теглих една подводна майна и излязох на брега . Издърпах гумата с рапаните по далеч от вълните и отвързах шлауха от баластния колан , който ме свързваше с гумата . Влязох отново . Сега бях доста по мобилен . Дълбочина – метър , метър и половина . Плувах предпазливо между скалите и дебнех . Едно ято средноголеми кефали се насочи към мен . Раздели се на две . Плуват си съвсем спокойно без да се плашат . Дори не се и гмуркам . Стрелям държейки се с една ръка за една вдлъбнатина на обрасла с кафяви водорасли скала . Тъй като дистанцията е малка , един добър кефал се замята на въжето за стрелата . Не съм си взел кукан и излизам на брега да го скрия в гумата . Влизам пак и сега вече отбелязвам най-доброто си попадение за сезона – пеленгаса . Добре , че му счупих гръбнака , щото бе доста едра риба и щеше да падне борба . След това , колкото и да обикалях от едния до другия край на залива , нищо повече не ударих . Спомням си , че се бях похвалил на единия от краварите с добрия улов . ...та от тия новодошли палаткаджии , при положение , че имаше и харпунисти между тях , едва ли щях да видя повече риба в залива на Сухата река , докато са там . С тия мрачни мисли се покатерих върху гумата , една вълна ме грабна , и като Скатман Джон се приземих директно върху брега . С плавниците успявах само да направлявам движението си и ги свалих чак като излязох . Палатките бяха разпънати там , където обикновено криех една щайга в която си прибирах такъмите . Нея я нямаше , но още щом споменах за нея , те я измъкнаха от някъде и ми я върнаха . Посрешнаха ме доста гостоприемно . Дори , като рабраха , че ще ям консерва ми предложиха масата в тяхната походна кухня и ми дадоха хляб . По принцип в гумата си носех неща устойчиви на вода . Оглеждах се наляво и надясно за моите неща , но безрезултатно . С всяка измината минута , прекарана при тях се убеждавах , все повече и повече , че е невъзможно те да са ми бомбили нещата . Те не бяха такива хора . Впослествие станахме добри приятели . Те ми пазеха нещата , докато отивах за джипа . Понякога вечер им ходех на гости и всеки на чашка разказваше преживелиците си . Моето ежедневие се разнообрази . Вече не бях самотния Робинзон Крузо . Те също бяха много запалени по подводния свят на морето , но нямаха моя опит и стаж под водата . Все пак София бе далеч от морето ... Само един от тях носеше неопрен . Другите двама бяха или с бельо или със специално пригодени за гмуркане дрехи . След влизане в морето си закачаха чехлите по тялото и на излизане , на друго място ги обуваха обратно . Имаха къси харпуни – един руски пневматичен , един „ Марес „ , но по къс от моя , третия не си спомням къв беше . Трепеха главно попчета с тях . После ги навързваха като пране около палатките да се сушат . Щом стана време да си ходят на всеки член от тяхната експедиция се падаха по 25 чируза . Към последните дни от отпуската си , се бяха научили да думкат и платерини . Взеха от мен идеята да събират рапаните в гума . Един ден ми казоха , че морето било пълно с малки на Морска лисица . ....

Благодаря !

....Явно бяха видяли рибата Морска мишка . През същия ден аз бях видял много от тях по пясъчното дъно . След ожесточени спорове и справки в каталозите , дето си носеха със себе си софиянците , с голяма доза недоверие се съгласиха с мен ... Когато настана времето да си тръгват , те ми оставиха всичко което бе останало от провизиите им, една вътрешна гума 14 цола , която ме спаси впоследствие въднъж , когато пукнах три гуми последователно , една рогозка – миришеща чудесно на билков оцет с подправки ...и една ПВЦ щайга . Мъчно ми беше за тях , бяхме станали приятели и последните дни им ходехме често на гости на Сухата река . Тогава в преходите с джипа пукахме и много гуми . Имах съмнения , че някой от краварите нарочно подпира камъни с острите върхове нагоре , по скритите места на пътя ... Шопите вече ги нямаше . Целият ден времето беше лошо . Вадих миди и ги консервирахме със жената . Направихме шест , седем буркана . Рецептата ни беше точна , но явно малко сме ги варили . 15 минути . След седмица , две се изпоразвалиха и само Роки се облажи от тях . Следобеда решихме да направим експедиция в материка и да изследваме сушата в посока перпендикулярна на бреговата ивица . За отправна точка използвахме фургона . На кошарите Видъра (синът ми този път беше дошъл ) се сети , че требе да ходи по голяма и скочи в една яма ( там ги има много ) . Слънцето клонеше към залез , а той хич и не бързаше да излиза , само вятъра разнасяше хартиите из поляната ...тъй че , не успяхме да стигнем далеч в похода . След като пресякохме „ цетралния път „ , се спуснахме по едно нанадолнище и стигнахме до една голяма чешма с поилки . Откритието беше важно , защото това бе вода за пиене , доста по близо от кладенеца на Сухата река . Това бе голямо удобство , още повече , че и бе на скрито място . Продължихме по тясна виеща се пътека . Отляво сухо устие на река преминаваше в пропаст . Мислехме , че това е устието на Сухата река , но след време , когато с Божо разглеждахме една карта , установихме , че това е било коритото на неин приток . Стигнахме до един живописен бент или бараж . Въпреки , че нямаше вода , обстановката бе красива и девствена , с изключение на някоя друга изсъхнала конска фъшкия . Набрахме див джоджън и си направихме снимки . Слънцето се скриваше а и нагоре бе голям гъсталак . Със съжаление тръгнахме обратно . Пътеката минаваше покрай конска кошара . Имах чувството , че се намирам някъде дълбоко в Дивия запад през миналия век . Излязохме на открита поляна и чухме бучене . Кой ли пък идваше сега . Хем бучене , хем буботене , хем тропот . Странна работа . И изведнъж право срещу нас изскочи бясно препускащ табун коне . В последния момент свиха към морето . За малко да ни смачкат . Гонеше ги една пършива немска овчарка , след нея напряко през гората , без път , почти летеше една натокана лада „Нива „. Някакъв тъпанар си правеше шоуто . Сигурно си мислеше , че е на сафари . Спокойствието в природата бе нарушено грозно . Тук се сетих за един случай , който бях пропуснал да отбележа . Беше един от рутинните дни на рапанджииското ми гмуркане . Както винаги , аз се гмурках с малка мрежичка , а харпуна ми висеше на гумата . Стигнах до едно красиво място , разположено точно между фургона и залива на Бен Ган . Самото място за разлика от другата част на морето беше сравнително бистро . Покрай мен премина платерина , после втора . Не им обърнах внимание щото усилено събирах рапани . С периферното си зрение зърнах ято , което се извиваше между скалите и хвърляше сребърни отблясъци в загадъчната синева . В следващата секунда бях пак на същото място , но вече с харпуна в ръце . И като се заизвиха едни ми ти ята . Риба , люспи , очи , опашки – красота вълшебна . Феерия от движения . Стисках дръжката на харпуна и ме беше жал да стрелям . Исках този неповторим миг , тук на дъното на морето , близо до залива на Бен Ган да продължи вечно . Рибите се рееха само на метър от мен , плячката ми беше в кърпа вързана , но аз чаках и се любувах . В цялата тая красота , слухът ми долови един неприятен звук , но запленения ми мозък не му обръщаше внимание . След като стана прекалено натрапчив , нямаше как да не разбера , че наблизо минава лодка и то ...прекалено наблизо . Какво ти наблизо , лодката идваше право срещу мен . Реших да остана под водата докато отмине . В същия миг се чу звук , като че от бомба . И след това едно жестоко „Пат ‘ , „Пат ‘ , „Пат ‘ , като че ли ме удряше жестоко в мозъка на костите ми . Някой беше скочил от лодката в движение и сега плуваше цапайки като последния удавник над мен . Всеки негов плясък отекваше в главата ми . Слепоочията ми пулсираха в такт с движенията на плувеца . Идилията вече беше изчезнала . Още при първия тътен , кефалите трепнаха рязко и след това всяка риба щукна в различна посока . Морето опустя , само един голям рапан , дето си стоеше кротко пред мен и бях запланувал да го взема , остана невъзмутим на мястото си . Вълна от гняв се надигна в мен . Твърдо бях решен да застрелям натрапника . Изплувах и видях до себе си , мазната мутра на някакъв космат дебел отворко , който ръкомахаше ожесточено или по точно правеше смешни движения да се задържи на повърхността и нещо ми викаше . Отлепих бонето от лявото си ухо и до мен достигна нахалният му и противен глас , изпълнен с кухо самочувствие : „ – Има ли ? Има ли ? ‘ Аз едвам се сдържах и вътрешно вече кипях : „ – Кво да има ? ‘ А той : „ Риба бе , риба има ли ? ‘ . Сега вече не издържах и с насочен харпун към него , изревах колкото ми глас държи : „ Как да има риба , като всичката я изгони !!! ‘ Оня ме гледаше озадачено , но усети заплахата , огледа се и даде газ към лодката , която вече се беше отдалечила . Умирах си от яд . Тва беше единствената „летяща’ риба , която виждах този месец . Цяло голямо море , защо този идиот трябваше точно при мен да скочи и защо точно в тоя момент . Да знам , сега ще ми припомните законите на Мърфи .( Тука отварям скоба , защото оставам силно озадачен , защо точно така съм написъл в дневника си , защо точно се обръщам към вас , след като тогава този дневник го пишех единствено за себе си и хабер си нямах от сайтове и интернет или пък , че ще пиша някаква книга ??? ) Колкото и да се гмурках после , нищо не открих . Кефалите бяха заминали някъде далеч . Остана ми само спомена и разказа за вас . (?!?) ...Джипът е днес в двора ( тогава на старата къща ) , открит и затрупан със сняг . Харпунът е разглобен , буталото му е в шкафа . Навън е студено , аз подсмърчам а лятото е някъде далече , далече на юг ....

Сезон 2002
...изплетох мрежа от мечти ...опитах се да уловя с нея вятъра , който си отиваше , но улових самия себе си ...от входа се дочуват да цвърчат лястовици , гнездото им скоро пак ще е пълно...
20.05.2002 г.
Вчера на 19 май направих сефтето . Едно време , когато бях ученик , това за мен беше култова дата . Дори я бях изписал на плочките на двора с бронз . Тогава обикновено откривах сезона . Провеждах първите си гмуркания на Бургаския плаж около моста . След това вече идваше лятото и незабравимите палатки по Южното Черноморие . Та и тази година по същия начин . Пари като няма за нов неопрен и за ремонт на джипа , ще се закаляваме на нашия плаж , че като дойде времето да ходя на фургона , да съм готов . Та вчера станахме рано със жената и понеже беше неделя разполагахме с повече време . Обиколихме целия бургаски плаж и пак до Моста опряхме . Като ученици с Миро Калмара често ходехме на Камъните . (наричахме така една от трите мини-буни в близост до Моста ) Сега пак избрахме място с Катя и Роки , близо до тях – южно двеста метра от моста . Място , като само за нас . Най-особеното , романтично , чисто и закътано местенце от целия плаж . Пясъчната ивица беше сравнително тясна . Завет и правеше стар каменен рид . От него нагоре буйни храсти закриваха една от най-красивите , крайбрежни алеи . Там където се събираха морето с пясъка , винаги имаше изхвърлени водорасли ухаещи на йод . Това бе най – морското скрито място в целия град . Дъното в началото бе плитко и доста по навътре ставаше леко по дълбоко . Някъде на по средата на моста . Там се появяваха и малки групи скали , които по навътре преминаваха в чисто скалисто дъно , обрасло с миди и с тук там по някой рапан ... Водата в началото ме преряза , но аз не се отказах и продължих бавно навътре . Не видях друг около себе си да влиза в морето . Пулсът ми рязко се ускори , докато си потапях и главата . Не умрях . Значи може и да поплувам . След малко вече се гмурках . За пръв път от миналата есен през септември на Фургона , бях вече на дъното на морето . Прикюченията под водата значи продължават . Гмурках се само по плувки . Изскарах една мида . Първата за сезона . На другия ден пак бях на същото място , но вече бях взел и маската . Искарах и първия рапан . Видях и първия колега рапанджия облечен с неопрен и въоръжен с гума . Там където смятахме да се печем на сутрешните лъчи преди работа , забихме едно дълго желязо в пясъка за да връзваме Роки за него . Пренесохме го от къщи . Докато сме го носили , сигурно са ни взели за клошари . Един спомен от бракуваното ми „Булгаррено” на нашето ново място . Намерих и два цилиндрични камъка , явно отчупени от някоя колона и си направих гири от тях . Изобщо обзаведохме се . Много е трудно да се става сутрин в шест , но си струва . Трябваше и да приуча организма си , да ходя по голяма нужда много рано . Това миналата година на фургона ми създаваше главоболия , защото заради конкуренцията трябваше да обличам рано неопрена и после ставаше кофти да се събличам и обличам наново от получени позиви .

Браво Булти! "Изгълтах" на един дъх поредната порция от дневниците ти. Обаче трябва и да се работи. Имай милост.

...Благодаря ти !...

..... 12.06.2002

Странно нещо е съдбата . Намериш ли си любими места като малък , винаги ще се връщаш към тях . Дори и неволно . Като малки с Калмара и Фюта „проходихме „ под водата на „Камъните „ на бургаския плаж .и ето , че след 20 години съдбата отново ме върна там . Почивайки си с неопрена , полегнал върху нагорещените „ Камъни „ аз се връщах към спомените си . Наблюдаваше ме някакво хлапе . Може би и то след време ще стане гмуркач ...не бях ремонтирал още джипа поради липса на средства и нямах възможност да ходя на Фургона все още . Затова бях решил да опитам на бургаския плаж да вадя рапани . Най подходящо място за джипа ми се видя паркингчето до Старата фрегата . Взимах и Роки да пази джипа .... Приготвих гумите , неопрена и останалите такъми и вчера влязох от пристанищната стена . Не бях взел пневматичния харпун , защото се оказа , че плъховете са му изгризали въжето и са отмъкнали втулката за стрелата , направена от удароустойчива пластмаса . Невероятна мътилка . Спокойно можех да си блъсна главата в дъното без да го видя . При гмуркане преминавах през три , от мътни по мътни слоя . Плувах към моста и постепенно губех надежда , че нещо ще излезе от цялата тая работа . Щом тук не можех да извадя рапани , щях да чакам неопределено дълго време , докато спечеля пари и да отида на фургона . Коланът ми постоянно се изнизваше от катарамата и на няколко пъти спирах да го оправям . Междувременно бях наближил нашето скороизбрано място на плажа . Пак ми се изниза колана . Докато го оправям съм си загубил и шиша за паури , направен от ръкохватката на стара автомобилна помпа . Гмурнах се да го търся . Не го открих , но намерих нещо друго , което ме накара да забравя какво търся . Пред мен се откри чудесно скално дъно и водата тук бе супербистра , според стандартите за бистрота на Бургаския залив . Това беше нещо , като оазис в пустинята . И рапани имаше , колкото на Емона почти . Може би беше още рано , щото на места по дъното се движеше едно бистро ледено течение . Откривах все нови и нови подобни оазиси . Постепенно картината ми се изясни . Тук щяха да паднат пари .
...стана ми студено , огладнях и излязох на Камъните . На нашите камъни . Налегнаха ме спомените . Колко хубаво би било Бургаският залив да се изчисти . Има чудни места тук – дори и малки пещерички открих след това , точно срещу водната пързалка и срещу края на моста . Икономиката закъсва , селяните превърнати в работници да си ходят и Бургас да остане само курортен център . Мечти , но струва ми се има капка реалност в тях . ( баси , ся ши изляза пророк наистина ) Събрах около 30 -40 кг рапани , три паура , въпреки загубата на шиша - много повече видях и много , много студ .

16.06.02 г.
Да морето продължава да се чисти . Вчера намерих две морски кончета , едното имаше хайвер . Доколкото е известно те не обичат замърсената вода . Животът постепенно се възвръща в нашия залив . Дори видях и ято едри кефали , докато изучвах и откривах все нови и нови пещери и дупки пред водната пързалка . Ако водата беше и малко по бистра , това щеше да е най-страхотното дъно , което съм срещал досега . Предния ден пак се гмурках и сложих в гумата една интересна котва . Сега като я гледам колко тежи , се чудя с какъв акъл и сила съм я изнесъл на повърхноста . Добавих и един неидентифициран предмет , уж от камък , а тежащ като олово . Добре бях напълнил гумата с рапани , като отгоре бях сложил тези тежки неща и на излизане малка вълна , близо до брега обърна всичко . Оттук наттатък , действието се разви като във филм на мистър Бийн . Подскачах във водата на плиткото търсейки и настъпвайки с крака рапаните . Вълните ме заливаха и хората наоколо вероятно ме помислиха за луд с капронов чувал . Дори едни ме попитаха дали търся нещо . Общо взето събрах матряла . Значи първия път спечелих 7,80 $ за 26 кг. ( 0,30$ за 1 кг. ) , втория за 44 кг. – 13,20 $. Прекупвачът ми даде 13 $ точно заради 0,20 $ , да ми дава от миналия път и фаталното число си каза думата .