Моите дневници

Браво Булти,много си голям !! Изчетох всичко на един дах,не сам предполагал че мога да изживея така нещата се едно сам бил и аз там :609c1f728720fb :609c1f728720fb Очаквам продължение и успех с книгата!Дано да има развитие.

...благодаря ....изглед на север от Бунарджик :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...Бунарджик :

[You must be registered and logged in to see this image.]

....Аз и Скорпи :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...на връщане , точно след гарата ми изхвърча гумата на джипа . В насрещното платно идваше друга кола (някаква скъпарска ) и на два метра пред нея гумата изхвърча . Гледах и не вярвах . Тези в колата залегнаха . Минаха между мен и гумата , която продължи да се търкаля бясно в насрещното . Колите там бягаха наляво и надясно . Гумата ми стигна тротоара , но не се качи за щастие , защото горе беше пълно с народ . Стигна до високото , завъртя се и тръгна обратно , засили се по нанадолнището право към автобусната спирка , която също беше пълна с хора . Те се разпищяха усещайки как гумата ще ги помете ( голяма 15 цола от най-широките ) . Малко преди да ги връхлети , се удари явно в камък , врътна се и падна ....Хората наоколо се чудеха и не вярваха . Аз със всичката си наглост отидох да си събирам гайките и най –големият майтап беше , че ги намерих и всичките . Сложих крика , поставих колелото , стегнах гайките и си тръгнах ни лук ял , ни лук мирисъл ...сега като пиша си мисля , че яко ме е опазил Нептун – как съм спрял с три колелета , засилен да кача баира , как не съм се обърнал , как не съм блъснал никой , как гумата се върна обратно при мен без да нарани никой ...от тая случка и много други , за които ще стане въпрос по –късно започнах да си задавам въпроси и да си мисля , че верно някаква сила ме закриля ...що ли ...

:6e6ebecd09233a Пак изби рибата.

Така ми се искаше да изкоментирам нещо ама няма да стане-просто нямам думи .

Булти написа:..., че верно някаква сила ме закриля ...що ли ...

Щот си божие чадо.И то от добрите

...Благодаря ви !!!...

... 01.07.2002
...ВЕЧЕ ЮЛИ МЕСЕЦ СТАНА А АЗ ОЩЕ НЕ СЪМ СИ КУПИЛ ВЪНШНА ГУМА ЗА ДЖИПА . Продължавам да се гмуркам в Бургаския залив . Въпреки , че не виждам конкуренция , количеството на рапаните и тук взе да намаля , а и това лято времето е много лошо . Почти през ден вали . Дори в момента небето е черно . Сутрин като вляза , дори морето да е „ тава „ , следобед задължително се разваля и много рисковано изкарвам гумата си до северната страна на пристанищния кей . Положението не е никак розово . Общо взето си е мътно . Открих нови интересни скали срещу летния театър . Там също мястото държи рапани . Редовно под Моста си събирам и закачени и скъсани рибарски такъми . Дори веднъж един скорпид се беше хванал на закачен на дъното монтаж . Тъй като още бе жив , аз го нанизах на копието си . Под моста намерих още електрически сушоар , дървена рамка за снимки , 20- тина номера на леки коли – явно крадени , под моста видях и ято платерини . Те не се плашеха и спокойно минаха на метър от мен . Вчера предадох 39 кг. , а един мангал чакаше е пълен чувал . Неговите излязоха 44 кг. Разбрах , че ги е изкарал от „ Илия Бояджиев „ и то без неопрен . Божо ( Скорпи ) ми обясни къде е мястото . На плажа до вълнолома си намерих и нови приятели . Намираха се и досадници . Един такъв , веднъж си курдиса задника до гумата , лепна се за нея и почна да разглежда кво има вътре . Аз трябваше или да спра или да го тегля . Иплувах точно под него , а той почна да ми задава тъпи въпроси от рода на : „ - Рапаните вечер излизат ли от черупките си ? „ !!!...тамън бях на път да му тегля една ....майна и оня се усети и възира – явно съм почнал да го гледам много лошо през маската ...

!!!...тамън бях на път да му тегля една ....майна и оня се усети и възира – явно съм почнал да го гледам много лошо през маската ...

„ - Рапаните вечер излизат ли от черупките си ?
:6e6ebecd09233a :6e6ebecd09233a :6e6ebecd09233a

Излизат да пасат водорасли по пясъка и рано сутринта се прибират!!!

Митак,само от лафовете ти мога да се нахраня. :6e6ebecd09233a
Чакам продължението.

В тази държава нищо не е наред. :7319fa0a28be20
На един му се отдава писането, той станал фУтограф в Бургас.
На друг му се отдава фУтографството, той почнал да пише.
Е , вземете ме и мен за пример. Най ми се отдава :1db1cce6422ce9 , за това съм роден де,
а аз съм тръгнал да се правя на метеоролог.
Имаше една приказка :
- Шъ са упраим.
Ама на муки. :6e6ebecd09233a :dancingHappy_i

Браво Булти ,страхотен си :609c1f728720fb

Дочетох и книгата на Ханс Хас . Тя ми върна донякъде самочувствието и убеждението , че съм на правилния път . Особено ми хареса един пасаж преди края на „ Светът под водата „ Цитирам : „ Под водата човек се чувства по един особен начин свободен , на сушата това не е възможно . Щом проникнеш под повърхноста на водата , преминаваш като че ли през врата , която води към друг живот – с това и към друг начин на виждане и мислене . Там долу усещаш такава отдалеченост от човешкия свят , каквато едва ли другаде може да се почувства . „ ( след няколко години част от тая фраза – за Вратата , стана причина за първия ми спор с Иван Бакърджиев от Спиърфиш , той я беше вмъкнал в портала на сайта си като негова и твърдеше , че не е чувал за Ханс Хас – отбелязвам това само като любопитна подробност :D ) Не я бях чел от 20 години . Открих неща в нея , за които като малък , четейки я – не бях мислил . И явно тогава , отдавна , тая книга е спомогнала да се формирам като личност . Ханс Хас с идеите си изпреварва времето . Открих и една мисъл в книгата му , която е основна във филма „ Плажът „ ( тогава беше нашумял ) : „...човек се превръща в специалист в търсене на щастие , в откриване на все нови хитрости , които му доставят положителни усещания ...” Ясно защо ми е харесал толкова много филма . Заради същото , за което ми е харесала преди повече от 20 години и тая книга .

Забравих да спомена , как ме пра градушката . Беше буря по страшна от миналата година на фургона . Във Варна същият циклон събори два пристанищни крана . Бургас бе наводнен , имаше изкъртени покриви и дървета . Начи гмуркам си се аз и нищо не предвещава бурята . По едно време слънцето се скри и леко притъмня , но всичко си беше нормално . И излезе вятъра , белите гребени на вълните и особения мирис на озон . Аз поех курс към пристанището ( да съм бил тогава някъде около Моста ) Можех да дебъркирам веднага на брега , но после трябваше да нося чувалите на гръб по Централния плаж . Смело (и безрасъдно ) продължих напред . Плажът бързо опустя . Вече всеки разбираше , че идва буря . Спасителите отчаяно ми свиреха да изляза , но накрая се прибраха и те . Тогава го видях – Облака . Никога не бях виждал толкова черен . Приближаваше със скороста на автомобил . Бързо превзе хоризонта . От морето гледката бе футуристична и нереална . НО и изпитах страх . Мрак превзе Морето , Небето и Сушата . Идваше Краят на Света . Градушка се изля отгоре ми . Сложих си бонето и тя лудо барабанеше по темето ми . Но се траеше , а по голите пръсти болеше . Сложих си и ръкавиците . Водата буквално се лееше . Задушавах се . Правех си с ръка завет на носа да мога да дишам . ( през шнорхела – забрави ) Отчаяно с последни сили плувах към брега . Докато можех да го виждам . Видимоста падна под метър . Брегът беше сигурно на около 30 . Вече не знаех и къде се намирам . Сам бях , загубен сред водната стихия ...

...В един момент светнаха прожекторите на пристанището . Не зная включи ли ги някой или светнаха автоматично . Нещата се развиха точно като в разказите за „Светлината в тунела „. Вече имах ориентир . Щом излязох на брега и бурята утихна . Остана спомена и адреналина.

18.07.2002 Фотото
Днес морето е лошо – мъртвак . Вече го разпознавам безпогрешно . Няма смисъл да влизам . Правил съм го вече тоя номер . Тук съм във фотото и седнах да пиша . Какво се случи междувременно . Една вечер бяхме на гости семейно на едни наши приятели , да си покажат апартамента след ремонта , който бяха правили . На масата имаше салата подобна на шопската , но имаше и церевични зърна в нея . Ние пък донесохме салата от рапани . В един момент от двете салати беше останало малко и на мен ми хрумна да ги смесим . Получи се нещо невероятно с екзотичен вкус . На тръгване домакинята ми даде да прочета една книга . Казваше се : „ Със сърф по Хималайте „ от Лама д-р Фредерик Ленц . Тя третираше будистките схващания за прераждането и най-интересното – как да мислим релативно , вместо йерархически ( т.е. праволинейно ) . Установих , че аз досега това съм го правил многократно , но несъзнателно ( инстинктивно )...

След като прочетох книгата , започна и серия от много интересни открития . Открих новото „Елдорадо” на рапаните – кея на пристанището . Много нестандартно място за рапани , нали . Значи оставам си джипа на паркинга на Фрегатата . Оставям кучето вързано в него да пази и газовата бутилка . Влизам в началото на кея и тръгвам по стената на вълнолома . В началото рапаните са малко , но после численоста им чувствително се увеличава . Дълбочината е малка а разстоянието , което трябва да се измине не е голямо . До 14:30 човек спокойно може да напълни 40-50 кг. После да ги продаде в Океански риболов . На другия ден да отиде пак . Лошото е , че цената падна на 27 цента . Много стратегическо място . Особено като стигна до фара , под обелиска на Георги Димитров ( вече го няма ) , те са просто насипани по дъното . Като ги пообера и там , навлизам в района на пристанището . Знам , че е забранено , но гладът е по силен от тока . ( ся кът гледам , пак до там я докарахме ) Последния път , като бях там , някакъв тип се плацикаше с децата си . Щом го доближих ми вика : - Вчера тук двама ровиха и искараха всичко на всичко 15 рапана !...в момента докато ми ги говореше тия неща , аз го гледах с недоумение . То дъното беше зарито със стока . Явно не всички са майстори гмуркачи . Човекът след 15 мин. се опули , като видя , как гумата ми бързо увеличава съдържанието си . ... Между фара и първата лампа до него , често изпод дупките на тетраподите излизат скални платерини ...

Ама много си гаден да знаеш.
Пиши по-повече бре човек.
Таман прочета нещо,после забравям началото.
Ши та бухам с кичевска - щи докарам акъла де. :29e6bbd771c7f3

Оооо Мите за тоя елексир от Кичево съм чел някъде добри отзиви ,прай му сметка само да не послушаш човека

Айде със здраве !

...ми ши съ изхабя ве :5ff67901e688fa ...

Направих си нова втулка на стрелата на харпуна . Използвах част от стара „юнга” . Зимата плъховете бяха изгризали въженцето на стрелата и бяха отмъкнали оригиналната втулка . Купих си и ново въженце , моето макар и да струваше 1,30 лв. , ми излезе скъпо , тъй като на връщане от магазин „Сафари” си загубих рестото – 7 кинта . Самото въженце се скъса след няколко дена . Тогава падна голяма стрелба по кефалите , платерините и пеленгасите , южно от моста . Него ден отидох нарочно там , защото усетих , че двама ме шпионират . За да ги заблудя реших , вместо на вълнолома да отида на моста . Всъщност аз ми казах , че чак там ходя за рапани и по наблизо няма нищо . Целта беше да се откажат от големия преход . Те се мотаеха около мен и ми дрънкаха глупости , докато вляза сутринта . Цялата работа беше да разберат къде ще отида - е не бяха облечени като за плаж . Веднага щом влазох те си тръгнаха , но нямах гаранция , че после няма да ме дебнат отнякъде . Затова реших , че ще си проваля деня , но няма да им покажа мястото . Преди няколко дена , единия от тях , ме беше засякъл като излизам с пълна гума и очите му бяха светнали . От приказките му разбрах , че е вадил рапани с приятели на Влас , но са се отказали , като свалили цената на 27 цента на килограм . На Елените новия собственик не ги пускал да преминават и т.н. Както и да е , наште вместо да си намерят сами място , решили наготово да ме проследят и после и моята работа да объркат . Само че , аз доматите ги ям , барабар с коловете заедно . Както са казали -„всяко зло за добро” . Тръгнах към моста . Стигнах до Водната пързалка ( вече я няма ) . Тук рапан , там рапан – нищо особено . По едно време ми се стори , че има попчета . Взех дървения харпун – ветеран , но те много бягаха . Брей – викам си аз , лоша работа ! Мернах ято платерини . Помислих си , че е случайно . Не след дълго – още едно . После още едно . Сега вече с чиста съвест , че няма да вадя рапани , си взех Стен-а от гумата . Тук стрелях , там стрелях – пропуск след пропуск . Както винаги на къса дистанция , пневматичния хапун биеше горе . Знаех го това нещо , но бях отвикнал . Раних две , а една риба се откъсна . Втулката беше задрала . Беше влязъл пясък , оправих я . Пропуските продължаваха . Изнервих се . Намерих една от ранените риби и чудо – нещата потръгнаха . Бях си коригирал мерника и държах харпуна вече странично . Целех се в ствола на опашката и удрях рибата в хрилете . Удар след удар . Настана една сеч . Баташкото клане . Където не падаше риба , падаха люспи . Постепенно мрежата се пълнеше с риби от цялото семейство „Кефалови” . Доста избягаха с раскъсани кореми . На всяко гмуркане стрелях . Откакто се помня да се гмуркам , такова чудо не бях виждал . Умирах от глад , но по никакъв повод нямаше да изляза . Два пъти се къса въженцето . Два пъти го рязах с черупката на рапан ( в момента тогава , поради финансови причини нямах нож ) и го вдявах в тънките отвори на металната втулка , качен по корем на гумата , при силно вълнение . Какво ли не прави ловната страст . Но си струваше . На този ден – 17 юли 2002 г. , аз всъщност поставих собствен рекорд – 12 риби наведнъж – платерини , кефали и пеленгаси . Този ден сигурно друг път няма да се повтори . На предния ден , пък се бях научил да ловя паурите с голи ръце – по точно облечени в ръкавици от телешка кожа . От морската вода те стават хлъзгави и лигави и ракът по никакъв начин не може да те ощипе . Нека това остане тайна за поколенията ( :6e6ebecd09233a ) ...

21.07.
Днес сутринта , щом отидох на моста да гледам дали става за гмуркане видях , че точно срещу Фара бе спряла бяла лодка . Нямаше начин това да не са рапанджии . Имаше лек мъртвак , но аз трябваше да проуча ситуацията . Наистина морето бе мътно . Трудно събирах рапани . Там където бях видял лодката и винаги имаше изобилие от тях - бе обрано . По към пристанището имаше , но щом влязох в малкото заливче преди яхтите , видях първо скрито колело с пластмасови каси на него , после някакъв много странен гмуркач , който вместо с неопрен бе облечен с някакви шуби и мушами , само с маска и плавници и по скоро приличаше на парашутист или авиатор . Този странен индивид , щом ме видя искочи от водата , метна се на колелото и изчезна . И той беше обрал заливчето по същия некадърен начин , както тия от лодката . Лесните места бяха обрани а в дупките и нишите рапаните си стояха . Днес едвам събрах 20 кг. Утре смятам да стана в 5:00 , да видя как е морето и да вляза преди нашествениците . Ако наистина съществуват русалки , май днес видях една . На излизане от морето видях едно ангелско същество – невинно , чисто и красиво . С дълга черна коса , вързана на плитка , малки едва оформени гърди и ...съвършенна фигура . С матовата си и финна кожа приличаше на богиня . Не съм и предполагал досега , че може да съществува подобна красота . Бе с приятеля си . Всички тях гледаха . Аз минах покрай тях , но все едно не съществувах . Идвах от друг свят ...

…държавата отива на провал . Нищо не се произвежда , не се изнася , само се консумира . Свестните хора избягаха навън . Тук останаха само пенсионерите , мутрите , посредниците , некадърниците , мошениците , връзкарите , много малко от точните хора , много от комунягите и някои будали като мен …а някои от кадърните почнаха и да превъртат – например Бъров ( името е сменено ) Съученик ми е от Математическата . Учението лесно му се отдаваше , имаше по-добър успех от моя и мацките му се лепяха . Сега на нищо не мяза горкия , но както и да е – поне бачка в банка . Голям връзкар , поради простата причина , че баща му беше голям шеф преди . Та тоя Бъров от една седмица се натиска да говори нещо лично с мен . Днес мернах телефона му и му звъннах . Уговорихме се и преди малко беше във фотото . Старателно затвори вратата след себе си . Умирах от любопитство , какво толкова има да ми каже . Щом той си отвори устата , аз зяпнах . Говореше ми да не съм убивал диви животни , защото било забранено . Наказвало се отгоре много жестоко . Преди 100 години било едно , сега било съвсем друго . Видял бил мои ловни снимки и сега идвал да ме предупреди . Един негов приятел бил ловец и впоследствие синът му се самоубил с пушката на бащата . ( след време , бях се отказал от лова поради финансови причини и си продадох пушката , беше я купил един горски , който пък я беше подарил на зет си , последният по време на лов по невнимание , при зимен преход , пълни цевите със сняг , на следващата пусия гърми , но съчмите излитат назад и му отнасят половината глава – писал съм за тоя случай по форумите ) …всичко на тоя свят се връщало и прочие дивотии . Попита ме дали вярвам във Ванга , аз му отговорих отрицателно . Той млъкна и се позамисли . И аз му заобяснявах , че животните по които стрелям не са вързани , че все пак това е един честен двубой , че много по гадно се убиват животните в кланиците и по подъл начин …и че дори рапаните , като сме ги сварявали , също издавали звуци . Те били друго – отговори събеседникът ми , те били низши а в лова се убивали висши животни , като сърни , елени и прочие и най добре би било изобщо месо да не се яде . Отговорих му , че поради липса на пари , скоро нищо няма да може да се яде , че рядко ходя на лов по същата причина , че рядко удряме нещо , щото животни почти няма и така накрая ще изляза невинен за тия отгоре и поради тая причина , няма защо да се притеснява за мен . Гледах го и си мислех “ Бедни ми , бедни Бъров , ептен си изпушил " …
…днес пак изкарах малко рапани . Вече сутрин ставам в 5 и друг преди мен няма в морето . Явно трябва да дам малко почивка на мястото на вълнолома ….

Ммммдааааааааа и аз познавам такива хора и то не един и двама.За първия за когото се сещам е една моя съученичка Мая се казва която също като твоя познат беше много добра ученичка (дори прекалено)и която респективно всички отбягваха но както казва колегата Манук всичко си има цена и рано или късно идва време да я платим ,а и всичко прекалено е вредно Та въпросната мома (а тя наистина си остана такава)както и се подиграваха и присмиваха всички взе че завърши три или четири висши образувания и то едното навънка.
И в един даден момент бушоните и дадоха на късо и сега горката ходи по улиците като одарен самолет с верния си приятел едина булонка и си говори самичка ,и колкото и пъти да я видя я поздравявам но тя така и не си спомня кой съм и от къде се познаваме ,а по едно време даже седяхме на един чин понеже някой умник от управата на училището беше решил че така слабите ученици като мен има шанс да прихванат нещо от по надарените,и слава богу че не прихванах че сега и аз щях да ходя и да си се смея сам както прави тя .
Е аз не мога да се похваля че съм успял в учението но ако това е цената предпочитам да си ходя неук.
То Мите нашето поколение май най-много негативи понесе от пустия му преход понеже сме живяли и в двата режима и това безспорно си дава отражение ,така че не му се чуди на твоя човек че е изперкал много са на тоя хал!!!

Хайде със здраве и дано поне любовта към природата ни крепи и за напред!

Късмет и най-вече здраве ти пожелавам в идните месеци дано доживеем до следващия сезон :609c1f728720fb

Като прочетох написаното по горе и наново се запитах дали е грях да се убиват животни.