Моите дневници

Баси, къде сте я крили тая тема досега, изчетох всичко на един дъх, Булти върхът си човече. Нямам думи. :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

Как, къде, на Мириус си ги крие дневниците и току ходи да вземе по някоя страница,...... ама оня другия дневник, с мацките, за него нищо не пише

nasco2 написа:

Баси, къде сте я крили тая тема досега, изчетох всичко на един дъх, Булти върхът си човече. Нямам думи. :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

Благодаря ти !

28.07.2002
… и действително на следващия ден отидох на Моста и напълних доста повече гумата . Следобеда като предавах рапаните , видях и първия морски спасител – рапанджия от района на водната пързалка . Той разправяше , че досега обирали , но само за ядка – някакви германци им искали . Така научих , че спасителите също обират рапаните . Тоя пич беше напълнил малко – около 15 кг. , при това обикалял със спасителната лодка от Моста до Бункера . Изкупвачите – мутри , ни съобщиха и лошата новина , че свалят цената на рапаните на 0,25 цента . Уж нямало пазар и търсене . С това оптимизмът ми за оправяне на положението спадна с още 30 процента . Във фотото няма работа и като се зареди едно лошо време , не съм влизал въобще , а днес вълните стават за снимки , но не и за гмуркане . В хладилника има замразени рапани . Това означава , че довечера ще ги хапнем панирани . Означава и още нещо , че индивидите , които ядат неща , дето другите не ядат са по приспособими . Четох някъде наскоро , че кулинарията е направила маймуната човек . С умението си да приготвя чрез готвене неядливи до този момент неща , човек усвоява все нови и нови територии – недостъпни за другите видове . Че и ние така . ( преди няколко години верен на същия принцип нападнах и драконите – чети в репортажите )

… днес открих сам за себе си доказателство , че съществува прераждането , досега не съм чел за подобно . Откъде тръгнаха мислите ми . Чета си аз книгата “ Карате “ . Един комшия , баща на мой познат , който почина на 35 , ми я подари за сина . В момента и аз съм на толкова . Чета и установявам , че в нея са заложени същите принципи , както в книгата за която писах преди : “ Със сърф по Хималаите “ . Та един от основните принципи в карате е принципът на безмисловността , т.е. способността да се очисти съзнанието от всякакви мисли . Особено се замислих , когато стигнах до обяснението на принципа на “рефлектиране” (отразяване) . Тази черта на карате , създава у практикуващите увереността , че тяхното съзнание ще отрази , без те да мислят за това , какво трябва да се направи . Става въпрос за отразяване на атаката на противника . Значи , мисля си аз , ако наистина съществува Прераждането , ако в момента на битката оставиш съзнанието си чисто , то само ще ти подсказва как да водиш боя , без изобщо да мислиш , защото то е изпаднало в някаква форма на Нирвана ( медитация или релаксация и то само за един миг ) и черпи от опитите на миналите ти животи , дори и когато си бил получовек – полуживотно . Тогава реакцията ти , наистина ще бъде мигновена и суперефективна , защото Карате в първите си форми е имитирало именно движенията (бойните) на животните ….

4.08.
…след като цената на рапаните падна , реших , че няма смисъл да ги продавам . По добре , да се запасяваме за зимата . Още повече , че нашите са се наканили да купуват фризер . Също стават много хубави и мариновани . В Бургас рапаните намаляха чувствително , това също бе причина да ги вадим само за нас си . Вчера бях на вълнолома и изкарах съвсем малко . По някое време , ми направи впечатление , че има доста паури . Оставих сакчето за рапани и с двете си свободни ръце , облечени в ръкавици от телешка кожа се посветих на раците . От рак на рак , ставах все по добър . Хващах ги вече в движение , само докато ги зърна и ги хвърлях в гумата . Понеже те извършваха лъжливи маневри и аз се принудих да правя същото . Все по често щипките им щракваха напразно . Някой път се разсейвах и излизах от концентрация и болката ме връщаше към действителността . Ловът им бе чудесна тренировка за развиване на рефлексите . В къщи не можах да ги събера в голямата кофа и напълних с тях един барабан от стара пералня . Барабанът бе предназначен за скаридарник . Понеже споменах скаридите , спокойно мога да се похваля , че и тях ги разбих…

…един ден морето беше тава и забелязах , че някои от тетраподите на вълнолома просто гъмжат от “морските череши” . Сетих се , че нося със себе си голям кеп със ситна мрежа . Той беше кръгъл и без дръжка . Него го пъхах във втората по-малка гума , и пусках рибата , пострадала от харпуна ми там . Запуках скаридите с него . Гмурвах се до някоя вертикална скала и от дъното , на три , четири метра дълбочина , изплувайки нагоре остъргвах скалите гъмжащи от скариди . Също и по самото дъно с плуване ниско над скалите . Та това си беше подводен риболов на скариди . Пълних кепа , като го държах с дясната ръка , а с лявата придържах мрежата затворена по средата на дължината и , да не избягат уловените . Кепът се напълни и стана труден за маневриране . Ако имах още един , без проблеми щях да напълня чувал . С неопрен за скариди . Какви ли неща не научава човек . Всичко си вървеше много добре в Морето , докато не ме целуна една медуза . Бях се залисал с два рака в една миниатюрна лагунка , а тя се носеше пред лицето ми ….

Митак отвратително е знам, цял ден не си усещах устните и брадата и аз така, дълдисвах за миди и кат се ''стрелнах'' да излизам само дет не я сгризах
Ся се смея ма тогава само аз си знам ко ми беше :5ff67901e688fa

Еее, има лек и за тази болка.
Поне лекарството си го носим винаги със себе си.. :dancingHappy_i
За уринотерапия не сте ли чували?

Как пък не, да си пикая на джуките ли ..... той Манука е в другия сайт

Как ми се иска да почна да я чета темата отначало,ама зимата е дълга,затуй се въздържам.Иначе относно дарсловото и перипетиите на Булти- :3f7e6dc87de4b9 :thumbsupsmiley .

Благодаря !

strijok написа:Митак отвратително е знам, цял ден не си усещах устните и брадата и аз така, дълдисвах за миди и кат се ''стрелнах'' да излизам само дет не я сгризах
Ся се смея ма тогава само аз си знам ко ми беше :5ff67901e688fa

...Стрижочкин , адски си прав ....само четете по нататък ...

…аз почти не и обърнах внимание и я избутах леко встрани . Бърках в дупките с двете си ръце за двата рака и като разбрах , че няма да мога да ги хвана , рязко се извърнах за да изплувам . Маската ми се оказа точно под пипалата на голямата гадна медуза .Такава болка досега през живота си не бях изпитвал . Противно на очакванията ми , не намаляваше и с времето . Човек усеща , че все едно му режат устните . Почнах да треперя от болка . Вече бях извън строя , качих се на гумата и зацапах с плавниците отчаяно , колкото можех в това състояние към брега , където излизах обичайно . Почнах да се задушавам , все по трудно си поемах въздух , а той все повече не ми достигаше . Изпитах желание да разкъсам неопрена и да се освободя от него , защото все повече и повече ми стягаше . От устните болката премина към венците и носа . Издухах сума ти жълто кафяви секрети . Очите ми сълзяха . В огледалото на джипа видях , че са кървясали . Едвам се прибрах в къщи . Устните ми и част от брадичката , боляха ли боляха . Получих и силно главоболие в задната част на главата , което после премина в слепоочията . Катя ми даде течен аналгин . Чак като се стъмни и седнахме в двора , на скарида и бира , болките понамаляха . Оттогава си имам едно наум и разбрах , че значи медузите можели да бъдат и опасни …

JimBeam написа:Как пък не, да си пикая на джуките ли ..... той Манука е в другия сайт

Като не можеш сам, поискай помощ от приятел бе, Веско! :525707397c05bb

Булти, извинявай брат за спама, ама не можах да се въздържа.
Продължавай да пишеш, четем те с интерес. :thumbsupsmiley

[quote="vatus"]

JimBeam написа:Как пък не, да си пикая на джуките ли ..Като не можеш сам, поискай помощ от приятел бе, Веско!

:6e6ebecd09233a :6425deb86829a0 :432c42269535b6 :851a05bac39e75

6.08.
…най после има два последователни дни във фотото работа и движение . Не знам откога не е било така . Просто не е за вярване . Ще видим колко време ще продължи щастливия живот , върнал се сякаш от миналото . Днес случайно попаднах на едно стихотворение във вестник “Труд” . Писал го е някакъв убиец , от Бургас , една година по –голям от мен :

…егоизмът наш ни моделира безвъзвратно ,
тъй както пламъкът разтапя многоформено свещта ,
изгаряме недоловимо и разсеяно ,
за да поддържаме разпаленото лично аз …

11.08.
…предполагам , че винаги , когато видиш да се белее плик в пощенската ти кутия , те облива топлината на очакването на нещо приятно и непознато …е после все ще се окаже някаква сметка , я от данъчните , я за телефона , но в теб остава спомена от самото усещане …така и аз ще запомня днешния ден …и може би когато залезе слънцето на отиващото си , тъжно лято , аз леко ще се разочаровам . Леко – защото съм свикнал , но утре ще остане спомена от приятното вълнение …

…след като ме ужили медузата , ходих още един път на вълнолома. Уж сутринта като ходих на моста водата беше бистра , а като влязох с неопрена морето вече беше замътено и излязоха вълни . Малко рапани взех , вече тук намалят осезателно и смятам да ги вадя само за нас . Плюс това цената им падна на 25 цента . Отстрелях и доста дребни попчета . Загубих си на два пъти стрелата на дървения харпун . Първият път на връщане си я намерих , но втория не можах .Сигурно ще си остане на морското дъно за вечни времена , защото се бях отдалечил доста от тетраподите , навътре в морето в търсене на нови скали . Вчера си направих нова , от една яка и тънка стрела , която преди Божо (Скорпи) , ми беше подарил . Сега смятам в идващите събота и неделя да ходим на Фургона и да разбия с нея попчетата там .

19.08.02.
На фургона не сме отишли и до днес . Времето все е лошо . Добре , че понаваксахме малко с наемите . Стрелата , дето ми я подари Божо няма грешка . Ходих един път на вълнолома и смлях попчетата с нея , около петдесетина имаше . Вероятно е направена от някаква пружинна стомана , защото след огъване пак се връща в първоначално положение . Стърчи една трета от дължината на харпуна и това е идеалното положение ….преди време ходих на 5тия километър да си купувам гума за джипа втора ръка и оттам си взех една вътрешна гума от сеялка . Беше с голям диаметър , но с малък балон . Сложих и мрежа отдолу , стегнах я по диаметъра с въжета и се получи нещо като импровизирана лодка . Зад нея връзвах втора малка гума със ситна мрежа за рибите , паурите и скаридите . Така снадени двете гуми се дърпаха с малко съпротивление . Направих си и специален кеп за скариди с къса и дебела дръжка от ясен , такава , че да може да се държи с двете ръце едновременно . Смятам да обирам скалите с него или да плувам ниско над пясъчното дъно и подобно на кит с отворена уста ( както яде крил ) да събирам едрите скариди , които често съм виждал по дъното при тихо време ….

26.08.2002
Снощи късно се върнахме от едно вълшебно място , наречено от нас Фургонът . Докато бяхме още на черния път , мислите ми вече подредени от двудневното отшелничество се върнаха с година назад . Клоните от горския стръмен път ни шибаха отляво и отдясно . Кучето се хвърляше да ги хапе ….

[You must be registered and logged in to see this image.]

....

Голям кеф е да ти чета историите, а като има такива стари снимки е супер.

Ех, Митак, бяхме млади, диви и готини...сега сме само готини

Булти, човече, добре че си ти да не умре съвсем раздела. Обаче си голяма циция :). Даваш дневниците на час по лъжичка ;)

Pretor написа:Булти, човече, добре че си ти да не умре съвсем раздела. Обаче си голяма циция :). Даваш дневниците на час по лъжичка ;)

...прав си , но монитора ми е много скапан и ме болят очите от него :217b315cad77fe :217b315cad77fe ...благодаря за отзивите

:609c1f728720fb