Моите дневници

Кико написа:Булти вземи напиши една книга .

Дарба ти е :thumbsupsmiley

благодаря за подкрепата

...през целия път Божидар изоставаше и ме бавеше. Стараеше се , но не можа да влезе в моя ритъм . Имаше моменти , когато излизаше от водата и вървеше успоредно на мен по брега . Но и прехода си го биваше . ( вижте на картата колко е разстоянието от Емине до Бунарджик ) Колкото и да ме молеше не пожелах да изляза на брега да ядем ( консервите бяха в лодката - т.е. при мен ) Знаех , че изляза ли веднъж после няма да имам сили да вляза обратно в морето ....продължавах аз геройската , слънцето постепенно отиваше към залеза си , силите ми неумолимо ме напускаха , краката ме боляха вече жестоко от плавниците , лицето ми бе оттекло от маската , Божо се влачеше отчаяно след мен . Накрая и аз се предадох и почнахме да бутаме лодката по плиткото . Въпреки , че бях свалил плавниците си изпитвах болка при всяко стъпване на дъното . " Ти си луд , искаш да искараш цялото море ! " - мърмореше недоволен спътникът ми . И тогава ненадейно и двамата за първи път го видяхме - Фургонът . Беше живописен - кацнал малко над брега , обрасъл с дъбчета и пълзящи растения ...

Ся ако можеше и с някоя снимчица да е подплатено цена нямаше да имаш!

...не бяхме и подозирали , че тук можем да срешнем подобно романтично ...нещо ( :6e6ebecd09233a ) Впоследствие тоя фургон се превърна в мой основен бивак . Бизнесът във фотото не вървеше , аз се хванах да вадя рапани и повечето летни вечери заспивах в този мой нов дом ....продължихме си с Божо да бутаме каталясали , почти пълната догоре с рапани лодка . Дори по някое време си сложих маската и от време на време вадех по някой едър рапан от плиткото - така както си вървяхме ...когато стигнахме Сухата река вече се беше стъмнило ...На другия ден тръгнахме със жена ми да прибираме джипа , оставен на Емине .Тръгнахме по камънака долу на брега . Нямаше хора , взехме Роки и го пуснахме да тича из скалите . Изгарях от нетърпение да видя фургона . Исках да разбера има ли път от него нагоре , който да го свързва с черния път от Елените до Емона . Не споменах , че вчера при дългия преход смлях попчетата с дървения харпун . Бяха като насипани и нямаха страх . При всяко гмуркане се чудех по кое по напред да стрелям . Мрежите да бяхме пуснали нямаше да изскараме повече ...Фургонът беше доста занемарен . Средния слой ламарина от покрива липсваше . Вътре бяха наблъскани в пълен безпорядък сума ти неща : кревати , които после при употреба се оказа , че са детски - явно навремето са били тафани от някой детски лагер ( :6e6ebecd09233a ) , стидоупори , талашити обработени с некви гадни масла против изгниване , които после като ги горихме ни насълзяваха очите , буркани , акумулатор от голям камион или танк и всякакви всевъзможни боклуци ....сега стоя затворен в моята бяла стая ( в бившото ми фото - да не си помислите друго еййй :6e6ebecd09233a ). Срещу мене залепени синеят летните снимки . От тях полъхва вятърът , шуми морето , луната ми намига , едно котле ври на бавен огън а в далечината лодка бори се с вълните и си отива ...

Браво Мите! Ама стига си издавал местата бре!... Добре,че нямаш GPS, че иначе и координатите щеше да дадеш...

Няма ли подължение !!!

Искаме ощееееее

:thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

:thumbsupsmiley

Уникално, искаме още ...

:b23b8673c6466f Свърши вече тя немой ни насмогна

Булти продължавай чакаме

Айде ве човк тъкмо ни хареса земеш че спреш на кво прилича това твовто....Давай малко по дълги разказчета не на дръж така в невидение :b23b8673c6466f

Че кво стана с тайното место за палатка...

Лелеееееее,как съм могъл да забравя за съществуването на тая тема

Откъде,бре Мите,ша додат толкова?

:thumbsupsmiley :defbb9c71e9792

:thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley Браво Булти, браво адаш, готов си за нов Робинзон / дано не се случва де/, но ако вземеш и да ги издадеш тия дневници, може да засенчиш Даниел Дефо.

Браво, велик си

Велик

Е....... ма ши са караме вече давай де що спираш

:217b315cad77fe Срахотно разказваш :thumbsupsmiley

Давай нататък