Моите дневници

[quote="xpynxpyn"]

Моряка написа:Нещо подобно е Поворотния или ...
На тати сладкия той.....
[You must be registered and logged in to see this image.]

...интересно беше да видим как изглежда отдолу

...пак на сън тръгнах нагоре към Казиното . Калканите лежаха измежду треволяците . Толкова риба наяве никога не бях виждал . По едно време ме налазиха някакви едри кърлежи . Гнусливо почнах да ги събирам и търся по тялото си и ...в тоя момент се събудих . Жена ми и тя беше събудена . Попитах я : „ - Познай какво сънувах ?” , а тя : ” -- Да не си сънувал калкани ? „ Втрещих се !!! Откъде можеше да знае тя , аз какво съм сънувал . И тогава Катя ми разказа нейния сън . Как съм и дал неопрена и съм я пратил да лови калкани на Моста отново , забележете . ( точно в дневника ми е написано – „забележете” – още тогава съм общувал с вас , но не съм знаел ) ...тя се чудила , чудила , щото не знае да плува , но решила , че като облече неопрена ще виси на повърхността . Отишла и видяла , че наоколо има хора ...

...и ги попитала дали е дълбоко . „ Разбира се !” – отвърнали те и жена ми още повече се замислила . Излезли вълни и мъртвакът застрашително затътнил отдолу под моста . Тогава тя се уплашила още повече и се събудила . Много ми е чудно как и двамата едновременно сме сънували почти едно и също действие , на едно и също място в реално време , което всъщност се оказва насън ??? Вчера цял ден се чудих , кой път да хвана , да затворя фотото и да поема към дърводелската работилница на баща ми или да чакам още и да се надявам . Явно тоя сън е знак , че трябва да разчитам на фотото и на Морето (!!!)...

Булти, благодаря за това, че не ни забравяш и ни намираш приятно занимание, макар и извън морето.
А иначе предполагам защо и жена ти сънува калкани. Ми ти така си и надул главата сигурно с твоите риби и гмуркане около моста, че и тя се е облъчила на тази тема :6e6ebecd09233a .

...преди три дни в неделя с Катя отидохме на Солниците . Оставихме сина да бачка във фотото . Уж беше слънчево , но покрай морето силен северен вятър , гонеше кълбета мъгла към брега . Добре , че взех на младшия старите ръкавици , щях да видя иначе зор със синджира на Роки . По алеята към Солниците биваше , но щом стигнахме бариерата и излязохме на открито , на пясъчната ивица , загинахме от студ . Твърдо бяхме решили да стигнем до отскоро строящата се брегоукрепителна дига . Близо да канала намерихме купища от изхвърлени на брега , черупки от стриди и големи рапани . Начи , тук тези места държат рапани и то едри . Още от малък имах странно усещане щом дойдех тук . Винаги изпитвах желание да се гмурна между стърчащите над разлюляната повърхност железа . Лятото непременно ще дойда пак . Стигнахме и до дигата . Всичко беше променено от последното идване . Малките изкуствени езерца бяха заравнени и бяха поставени големи плочи . Явно нещо ще се строи тук . Върнахме се по лесно , защото вече духаше в гърба ...

Преди два дни направих сефтето . Влязох в морето в Бургаския залив от вълнолома и по обяд стигнах до моста . На камъните до водната пързалка , излязох да си стопля изтръпналите от студ крака . Големите ми ботинки пускаха вода през циповете . После влязох отново в Морето и излязох в 18:30 близо до вълнолома . Водата беше 2-3 градуса .Началото бе поставено . Няма да допусна вече прекъсване през зимата . Но да караме поред . Наистина сънят излезе пророчески . Подобен на оня дето го сънувах миналата година . Имах да снимам сватба и в ритуалната зала на най-важните моменти фотоапарата ми отказа . Добре , че повярвах тогава на съня и взех мерки . Точно както го бях сънувал , така и се случи . Дори ми стана смешно . Още оттогава почнах да гледам по сериозно на сънищата . Няколко дни след калканския сън , сънувах че отново съм малък . ( тая и предната година , доста сериозно се занимавах с йога – припомнете си какво съм написал за стойката на глава ) . Сънувах , че играя в махалата с приятелите от детството и улицата ни е старата със зелените дървени огради . Играехме си ние...

...и отнякъде се появиха много странни светлини – неземни и нереални , космически . Другите избягаха а аз останах сам на улицата . Една от светлините се доближи и ме обгърна . Почувствах се невероятно щастлив . Още си спомням това усещане . Да продължим напред . На следващия ден след калканския сън , ходих до братята ( колеги фотографи от Раднево – имаха тогава фото в Бургас ) да видя дали са продали нещо от моите фотоджунджурии . Нищо не бяха продали , но за сметка на това се разговорих с Мирко (колегата посещава и този сайт ) От дума на дума стана въпрос за моята гражданска отговорност и Миро се реши да ми даде пари напред , а аз после да му се издължавам с морски продукти ....

ОЩЕ:dancingHappy_i ОЩЕ:dancingHappy_i ОЩЕ :dancingHappy_i ОЩЕ
Ей Митак като турски сериал си спре на най интересното

…един проблем отпадна и почнах да се замислям върху съня си . На следващия ден се намери клиент за пушката ми за 300 лв. Беше някакъв горски . Събитията се заредиха като на филм . С парите си купих нова долница за 160 лв. , ключ за палене на джипа , заредих го също и с газ . Смених му и маслото . Бензиновата помпа беше вкарала бензин в маслото и то се беше пресякло. Нормално бе да има проблеми с джипа – не беше каран цяла зима . С Божо направихме два бартера . Първо замених си ъглошлайфа за негови плавници с каишки – те ми стават за големите ботинки – на тях по късно им махнах ципа и ги залепих и заших . Второ – трампих шлайфмашинката си за негов водолазен нож . ( Ватусе , тоя дет ся е в твоята кания ) Малко е голям , но ги гледам в магазина на Трансимпекс струват по 75лв. Последно на Серджо му подарих светкавица Уномат и поляризационен филтър , а той на мен ми купи неопренови ръкавици 6мм от същия магазин . Така за няколко дни се оборудвах супер , съвсем неочаквано и за самият мен ...

...та оня ден , като правих сефтето бе слънчево и леко ветровито . На най- бистрите места видимостта беше около 2 м. , а някъде едвам си виждах плавниците . Въпреки , че сутринта на Моста , рибарите които чистеха мрежите си , бяха събрали доста попчета , под водата аз не видях нито едно . Мъртвило . Може би засега рибите излизат само вечер . Пробвах да зареждам и стрелям с дървения харпун и с новите неопренови ръкавици – никакъв проблем . Това което ме учуди е , че имаше рапани . Бяха полузаровени в пясъка между скалите и лесно ги откъртвах с новия нож . Средно големи бяха и напълних с тях едно чувалче . До Моста открих една саксия с растението вътре барабар . Подарък за Катя . На връщане напълних един гаган с миди от скалите срещу водната пързалка , за проба . Гагана с мидите вътре , после колкото и да го друсах под водата все пускаше мътилка . После в къщи установихме , че мидите са с огромни ядки вътре , бяха вкусни , но много хрупаха . След изчистване трябваше да ги мием повторно и пак хрускаха . На другия ден ми беше тежко и кофти на корема . Явно не са хубави за консумация . Излязох по тъмно . Рокчо ми се зарадва . Запалих си джипчето и се прибрах . Така завърши първото ми гмуркане за 2003 година ...

14.04.03
Тази пролет нещо много закъсня . Половината април мина а времето навън е едно смотано , човек ще си помисли , че е късна есен . Дори миналия понеделник на 7 април валя толкова силен и неспирен сняг , че натрупа яко и все ми се струваше , че ще мярна някъде из улиците Дядо Мраз със шейната . Тая събота щяхме да ходим на Фургона , но майстор Динко се забави с джипа . Ремонтираше пукнатия кожух на съиденителя и добре , че тъй стана щот в морето си имаше кофти мъртвак . Щом разбрахме , че ще се разминем с Фургона , със жената решихме да си направим едно малко пътешествие , като отидем пеш до Поморие . Хем да поспортуваме , хем да подишаме свеж морски въздух , хем да разгледаме морския бряг – да видим къде Морето изхвърля рапани . По предварителни сметки щяхме да отидем за 4 часа , но лутането във все пак непознатия район ни отне 7 часа ...

...доста ни забави и почивната станция на военните в Сарафово . Заради войната в Ирак там спеше командването на американската част базирана в летище Сарафово . Постоянно през три , четири часа , оттам излитаха американски , бойни , транспортни самолети и с мощен рев поемаха на югоизток ...Вървяхме си ние по плажната ивица и за малко да се набутаме в станцията . Добре че видяхме бодливата тел с която бе опасана невзрачната ограда стигаща плътно до морето . Нямаше обаче никаква забранителна табела . Докато се чудим какво да предприемем за да продължим нататък по пътя си покрай брега , забеляхме че една фигура , което от половин час вървеше след нас , вече ни е доближила и е в униформа . Решихме да изчакаме и видяхме , че това е военен полицай . И добре направихме , щото той ни каза , че ако продължим зад оградата ще ни арестуват . Аз бях с маскировъчните дрехи и с пълната с храна и дрехи , мешка на гърба – доста съмнителен тип . Бях брадясъл и не носех документи . Муджихидин с две думи ....

Ах, колко късно откривам темата. Но си има и добрите страни. Четох накуп и наведнъж всичко. Но...лаком съм за още! Давай следваща порция Булти!

Шморхи,от тук нататък ще ти се скъсат нервите да чакаш.
На седмица по лъжичка.
Ама все пак за Булти говорим,не му се сърдя де.

...ако не беше Катя с мен , без колебание щяха да ме приберат . Върнахме се около 2 км. назад и забихме нагоре в лозята , за да заобиколим базата . Наближихме някакви оградени парцели с бараки . Те бяха разкопани и подготвени за засяване . Явно хората се бяха възползвали от връщането на земите . Приличаха си точно на лични стопанства . Наближихме ги още малко и като завиха едни ми ти сирени . Айде пак назад . И тогава забелязахме из измежду ламаринените бараки , дискретно скътани чисто нови каравани със затъмнени стъкла . Американска им работа . Да си бяха маскирали по добре секретните постове . Кой в България щи остави чистак нова , лъсната каравана на ранчото си . Нали ще му срежат мрежата и ще я изтеглят . Докато ги обикаляме сигурно сме изгубили два часа . Продължихме после по високия бряг , защото долу по брега беше станало непроходимо . На места се забелязваха скали в морето , на други водата бе побеляла от глинестия бряг . Къмпинг Европа беше разбит и ограбен . Анархията , която бе обхванала държавата и тук бе оставила своя отпечатък . И въобще цялата ивица от Бургас до Поморие , бе засипана с боклуци и това създаваше тягостно впечатление . След като стигнахме Квартала , разбрахме че градския рейс минавал на 2 часа и уморени айде пеш до Градът . Разруха навсякъде , единствено до плажа в Квартала видяхме нещо като замък , много красиво , за него после научихме , че било холандско ( холандско ли ...след години се оказа , че си е баш българско ...но депутатско) Преспахме при дядото и бабата в Поморие . На другия ден , тъй като бяхме с кучето ( което след туй три дена и три нощи спа ) , отново тръгнахме пеш да се връщаме . Прогнозата я даваха дъжд и тръгнахме рано за да го изпреварим . Беше пусто и донякъде красиво . Само в Сарафово щъкаха рибарите . Многобройните рибарски лодки бяха накацали по множеството диги на селския плаж . Морето навсякъде бе пълно с мрежи . Към Солниците започнахме да каталясваме . Добрахме се със сетни сили до вкъщи , където ни очакваше мечтаната почивка . Отново заваля .

24.04.03
…не че морето беше хубаво , но умрял от мерак , вчера ходих да се гмуркам . Отново в Бургаския залив . Почти цял месец мина от първото влизане . Времето е все така смотано . Само дето е малко по топло и дърветата постепенно се раззеленяват . Набутах се с пари отвсякъде . Покрай ремонта на съиденителя искочиха и куп други неща плачещи за ремонт и нетърпящи отлагане . Всяка сутрин ходех до Морето да гледам дали става за далдисване ...тъй и вчера сутринта времето не беше кой знае какво . Слънцето ту се скриваше , ту се показваше . Студен вятър от морето духаше към брега талази от мъгла .Чудех се , каква ли ще е видимостта . Притъмня и на връщане от Моста , изведнъж усетих тръпката от съня с калканите . Сякаш се бях върнал в самия ън . Чудех се какво да предприема . Имаше вълни и беше мътничко . Реших да отида и до вълнолома и там да взема решение . Хем да поразходя и Роки . Там имаше по големи вълни и съвсем се отказах . Но на прибиране към къщи , реших да се изкача по пътеката към баира над моста . Там в съня си бях срещнал Златимир . Тръгнах по пътеката , ей така за кеф и чувството от съня ми за многото риба отново ме обхвана . След час и половина , облечен с неопрена вече влизах в морето от вълнолома .
Мъглата бе превзела морето . Видимост над водата 20-тина метра , под нея – около метър . На моменти не можеш да усетиш къде се намираш . Сякаш се потапях в съня си . Ако не изпаднеше човек в паника , всъщност бе много красиво . В началото лесно се различаваха контурите на крановете на пристанището . После се стопиха . След това върховете на тополите до Фрегатата едва се очертаваха в бялата сивота . По някое време мярнах и металните отблясъци на водната пързалка . Всичко бе толкова нереално . Мъглата се вдигна чак когато достигнах моста . Но не минах зад него , защото усетих силна умора , глад и най-вече студ в краката . Положението с ботинките все пак беше по добре от миналия път . Рапаните явно тъкмо бяха почнали да се съживяват след зимното вцепенение . Имаше и заровени , имаше и изпълзяли по скалите . Бяха в изобилие . Попчета нямаше . Калкани изобщо нито един не видях . Явно сънят е искал да ми покаже нещо друго . Направих сефтето на водолазния нож – приличен рак паур . На връщане след усилено плуване почти си стоплих краката .

митре на кво викате Гаган ?

Подобно на главата на кеп приспособление, с мрежа в която се събират мидите. Има дръжка която стига до лакътя, за да има опора при стърженето по скалите.
Бе ако някой има снимка най-добре

29.04.03
Най-накрая доживяхме да отидем до Фургона . За първи път през тази година . Добре , че Румен ( колегата Световен пътешественик ) се върна от плаване и го рекетирахме с 30 $ назаем . Иначе нямаше пари да отидем . Времето бе хубаво , а прогнозите обещаващи . Трудно събрахме багажа – през зимата бяхме отвикнали и забравили какво точно ще вземем . На отиване джипът се държа добре . Влас бе доста променен – много ново строителство . Сезонът скоро ще започне , а още всичко бе в строежи и разорани площадки . Щом се качихме горе на черния път към Елените , разбрахме че непременно ще включим предното . Всъщност бяхме – Аз , Катя и Роки . Пътят бе жестоко разоран от големите камиони , минаващи начесто . Караха камъни от места разорани като кариери ( незаконно ) в близост до нос Емине ( резерват) . Дълбоките коловози останали от тях , бяха пълни с мътна вода и бяха доста коварни . По едно време гледаме спрял камион . Бяха пукнали гума . На два метра от него започваше пропаст . Не исках да рискувам да ги разминавам точно там и реших да изчакам . Мислено ги псувах , но изобщо не допусках , че на връщане ще попадна в подобно положение

....забавиха ни около час . Пак по тъмно вдигахме палатката . Добре , че поне нямаше още кърлежи . Нещата които бях оставил миналата година си стояха непокътнати . Явно никой не беше идвал тук ....На другия ден станахме рано . То май кучето ни събуди . Имаше голям зор . Вечерта беше яло „мюсли” . Така шеговито наричахме вече , сушените отпадъци от рапаните . Влязох рано в морето за миди само . Обикаля , обикалях , но интересно мидите ги нямаше . Всъщност още от вечерта забелязахме , че брегът доста се е променил . Сякаш някой бе отмъкнал повечето от камъните по брега . Дори си имахме нов мини плаж . Обикалях , обикалях , ядосах се и излязах . Взех си дървения харпун и запуках попчетата . Голямо клане падна . За разлика от есента , сега ми направи впечатление , че са станали доста по предпазливи , че трябваше доста да ги дебна и да заемам всевъзможни пози докато ги целя . След час , два излезе силно течение към Бунарджика . Трудно се удържах на място с Божовите плавници . Когато бях каталясъл яко , вече бях посъбрал доста попчета , които оставих на Фургона и поех по течението към Сухата река . Колкото и да се взирах , калкани не виждах . Явно още беше рано . Тая пролет закъсня . В Бургас дърветата бяха цъфнали и се разлистваха , докато тук бяха само напъпили . Чувстваше се явно влиянието на Стара планина . Носех се по течението.....

Много голям си, Булти!!!

...благодаря ти ...

.......ни калкан , ни рапан . Малко преди Сухата река набучих един средноголям . Ще си похапнем тоя сезон за сефте. Жената вървеше успоредно по брега с мен и на връщане заедно забелязахме , колко много потоци и ручеи има .На следващия ден се успахме . За пръв път правих упражнения на открито . Особено някак си се чувствах ...Чудех се откъде да вляза в морето . Течение днес нямаше . Решихме да отидем пеш до носа , който се виждаше северно от Фургона . Обикновено следобеда редовно излизаше течение в посока към Елените . Носен от него бързо бих се прибрал до къщата на изгряващото слънце , Фургонът . Зад един завой , забелязахме двама добре екипирани гмуркачи . По нататък се виждаше лодка . Още по нататък – друга двойка , които явно бяха дошли с автомобил . Явно тук трябваше да се идва рано . Вероятно колегите вече бяха обрали малкото засега риба . По късно жената ми каза , че видяла единия от тях да носи голям калкан . По пътя пак имаше потоци . Съжалявам , че не взехме Олимпуса , защото единият от тях бе рядко красив . Още е пред очите ми . Като се има в предвид , че лятото ще пресъхне , не беше за изпускане . След безкрайно ходене и носене на такъми най сетне стигнахме ...

...излязоха вълнички . Докато се облека за 15 мин. морето се развали жестоко . Надигнаха се мощни вълни , дъното се размъти . Гаден типичен мъртвак . Геройски реших да продължа гмуркането . Колегите заизлизаха един по един . Аз им се присмях мислено , въпреки че и на мен вече ми се драйфаше . И пиенето снощи , дядото ни беше заредил с поморийски благини , сутринта също бях ял калкан . Успях да убия 5 попчета , издържах един час , позивите за повръщане станаха неудържими и видимоста падна драстично . Едвам се добрах до брега . Вълните вече бяха станали убийствени . Не искам да си спомням , как се добрах обратно по брега до Фургона . Облечен с неопрена(9мм) , с гумата в ръце и баластния колан( с много олово) на кръста , толкова каталясах под слънцето , че чак ми се стори , че два пъти преминавам покрай потока в залива на Бен Ган ....

...и на другия ден морето беше кофти , дори сутринта заръмя , не се наспахме като хората и трябваше да си тръгнем рано , докато не се е разкалял много терена . Джипът запали лесно на газ , но после изпарителя замръзна . Сложих малкото бензин в тубата , която си бях приготвил в Бургас за малък резервен резервоар ( на оригиналния , 10 литра само му мокреха дъното ) Тръгнахме и баш по стръмното нагорнище колата угасна . Докато аз бях стъпал с двата крака на спирачката , жената слезе да търси камъни да подложи на гумите , да не тръгне джипа назад . Ръчната уж държеше , но тук изпускаше . После следваше люто въртене със стартера . ( палил съм го и с манивела тъй ... един път тя върна и щеше да ми счупи ръцете ) И така няколко пъти , докато тръгнем нормално . Сякаш някаква невидима сила ни държеше и не ни пускаше да си тръгнем . Преминавайки през една рекичка , Катя ме снима . После избрахме най-голямата кал и жената изтича напред да ме снима докато газя гьоловете с УАЗът . Аз явно се разсеях да я гледам , как ще ме снима и хлътнах в един трап . Ни напред , ни назад . Слязох да видя как е положението . Не беше розово . Задният мост бе суркал по калта голям камък и после се беше качил върху него . Едната задна гума беше хлътнала в локва пълна с вода , а другата задна се въртеше свободно във въздуха . Подобно бе положението и с предния мост ...

...мъчихме се с крика да постигнем нещо , окаляхме се до ушите , но без успех . Тогава дочух бученето на камион . За да се размине с нас , първо трябваше да ни измъкне . Така и стана . После объркахме пътя и се връщахме . Там някъде , изведнъж от нищото изскочи един моторист с плетена вълнена маска на главата . С кросовия си мотор преминаваше през всевъзможни препятствия . Голямо шоу . Излязохме накрая на царския път и един от цилиндрите започна да прекъсва . Стигнахме така до газостанцията на Влас . Там коплект свещи струваха около 25-30 лв. Абсурд . Разполагахме само с 5 лева . Примолих се на едни чички за стара свещ в една спряла наблизо лада . Пак ръмеше . Чичката ми даде една шампионка , но беше с дълга резба . Наложи се да ми даде и шайбите си от останалите си стари свещи . Колата им не беше с бургаски номер . Най накрая тръгнахме като хората . Загряваше мотора на чистачките и отвреме на време го спирах ....