Моите дневници

Давайте му още да пие и чекайте да пише - да не е луд
По малко само да не му пресъхва гърлото

Тошето написа:В главата ми се зароди въпросченце,и ще ти го задам.....какво /или кой/ те накара да пишеш дневник

...ми някакъв висш разум .... :6e6ebecd09233a ...в интерес на истината и аз си задавам същия въпрос ...Тони , майстора е Динко от Акациите и е много добър , не познавам друг като него , добре че се усети навреме и си изгони чираците , направо му ....ха майката и вижте сега кво се случи вчера след като ми пресъхна гърлото :

...на вратата ми се потропа и влезе Дядо М....не ве ...влезе Румен - един от героите от историята ...и стана една ...обърнахме фотото на квартално кръчме :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...който ми прати течен колет веднага го правя главен герой

:6e6ebecd09233a

Закалих се яко с чешкия неопрен , който пуска вода по шевовете , стария френския е станал тънък като картон . Забелязах , че когато спя на хамака , за разлика от палатката , се наспивам много по бързо и сутрин се чувствам по бодър . Лошото е , че още е студено сутрин рано и когато духа направо се вкочанясвам там горе . Сега в момента пия силен чай от мащерка , която жената набра през уикенда , докато беше тук и след малко смятам да атакувам Морето .

Яааа, Булти, що не си казал че на раб. ти място пиенето не само на вода е разрешено, че аз досега все празен съм ти идвал на гости

20.06.03
Фургона
Днес морето е най-гадно за цялата седмица . Имах нагласата за гмуркане и се бях приготвил от вечерта . Бях качил чувалите с рапани горе до джипа . Установих , че с неопрена се носят по лесно , защото не убиват на гърба . Морето явно нямаше същата нагласа и оставих всякакви мераци за гмуркане ....Вчера влязох някъде по обяд . Морето беше средна хубост , но едри рапани се срещаха много рядко . Вероятно през съботата , точно когато имаше най- много натрапници , бяха наизлезли повече заради пълнолунието . Започнах да се отчайвам . Упорито в търсене на изход , подминах Сухата река и отчаяно продължих надолу . На места където имаше скали се срещаха малко повече . Доближих мястото на даляна . Него го нямаше , къщата зяпаше изоставена . Това не и пречеше да бъде още по красива . Странно нали . Подминах я и щях да стигна до едно носче , но се отказах – все пясък и пясък ...

JimBeam написа:Яааа, Булти, що не си казал че на раб. ти място пиенето не само на вода е разрешено, че аз досега все празен съм ти идвал на гости

..мчи аз вода от малък , не съм пил ве ...

След като излязох видях , че точно пред носчето има скали . Ще го оставя за другия път . Оттук идеално се виждаха Елените . Единични , дърти германци щъкаха по брега . Тук бе по красиво , но по оживено от Фургона . Дори като минавах покрай Сухата река , един германец за малко не се захлюпи вътре в гумата , да види какво съм наловил . Подарих му един рапан , на което той ми отвърна „ – Данке , шьон ! „
На връщане влязох в изоставената двуетажна постройка с червенеещ се сред гъстите зелени корони на дърветата покрив . Обзе ме особено чувство . За части от секундата сякаш чух гласове и мярнах бързодвижещи се силуети . Вероятно усетих енергията на хората , които са пребивавали тук . Горе бе спалното и кухнята , долу нещо като изба с размерите на обор . Явно там са държели мрежите и инвентара...

Къщата изглеждаше като напусната по тревога . Навсякъде се вееха разскъсани ватени дрехи . Бирени бутилки използвани за свещници се търкаляха . Дори тесте карти се беше разпиляло на една от масите . Играли са сякаш карти , чули са шум навън , излязъл е един , не се е върнал , след него останалите са излязли да го търсят и никога повече не са се върнали . Сред тях е имало и рибар -художник .Стените бяха изпъстрени с рисунки и някой от тях бяха доста добри . Други бяха облепени с миди .Централно на голямата стена , беше нарисуван Нептун с красива Сирена до него и играещи около тях делфини . Под тях едър надпис гласеше : " Талян Бунарджика ". В кухнята пък бе прерисуван портрета на бай Тошо на една от стените а на съседната , като огледален образ стоеше оригинала . Явно художникът е имал чувство за хумор . Голям чешит ще да е бил . Обикалях из стаите оставяйки мокри стъпки , по прашния под след себе си . Спрях се , подчинявайки се на неясен подтик , пред голямо , мърляво и мухлясало огледало . Погледнах в него и застинах . Пред мен стоеше Морско божество .Гост от морето . Капки блестяха по черната му неопренова кожа ...и лицето му бе така променено ...сякаш приличаше на рибешко . Върнах се обратно в Морето , но неясното и неспокойно чувство или вълнение , обзело ме в Къщата на таляна , не ме напусна дълго време ...

...до Сухата река по тесния бряг се бяха появили полудиви прасета . Можех спокойно да си заредя харпуна . Да се промъкна на шнорхел до тях и щом изляза на плиткото , внезапно да се изправя и да притичам към тях . Те не бяха кози и нямаше как да се изкачат по стръмния бряг . Да си уцеля едно от тях и после като крокодил , да го замъкна обратно във водата . Там щях да го удавя и да го заколя , после да го кача на гумата и щях два , три дена да ям пържоли . Морето щеше да отмие кървавите следи . Бях вече много гладен и почти бях готов да я свърша тая . Размислих . Не исках да опорочавам престоя си тук по тия красиви места . Все пак това щеше да бъде кражба . После по пътя ми към Фургона , по плиткото , близо на 20 метра до мен , около половин час играеха делфини . Невероятно е чувството , когато ги виждаш толкова близо . Лъскавите им черни гърбове се потапяха и изплуваха и аз се чувствах един от тях . Нептун бе изпратил своите ангели -хранители . Дали тези делфини не бяха въплътените души на рибарите напуснали таляна ...

Уффффф,голяма мъка си.
Ама те трая,защото си като турски сериал.

26.06.03. - четвъртък
Фургона

Днес Морето ставаше за гмуркане , но сам си дадох почивка . Вчера привечер бях готов да се откажа и да се върна в Бургас . Бях страхотно изморен - беше ми трети ден , нон стоп гмуркане и улова бе слаб . Но и във фотото понякога има слаби и трудни дни - си размишлявам днес - друг път сигурно няма да имам подобна възможност , да изкарам цяло лято на море . Глупаво е да се отказвам точно сега . Надявам се , че след някой друг ден , водите в Морето ще се смесят ( тогава пълзяха некви много гадни , плитки ледени течения ) , ще се стоплят и рапаните ще плъзнат ....В петъка си дойде Катя , с кучето я посрещнахме с много радост и овации . Продадохме не много рапани и добре , че тя бе дошла с 50 кинта , та закърпихме положението . На връщане от Слънчев бряг , намерихме място до една строителна площадка и там монтирах падналия заден карданов вал . Жената бе поръчала болтове при стругар . Пъшках отдолу , охках , псувах , но го монтирах здраво . Джипът ще се разпадне , но вала ще остане . Времето също напредна и щом стигнахме черния път , вече се стъмваше . Малко преди кошарата , на отбивката за Фургона , хлътнахме в една огромна яма . Тя бе направена от тия дето ровят незаконно за камъни за облицовки на новите къщи , дворци и хотели , никнещи една след друга покрай брега на морето на Влас . Да ги пита човек , защо поне не са я заровили . Защо едно от най красивите места от Западния бряг на Черно море , бе на път да се превърне в лунен пейзаж ... Ни напред , ни назад , ни предно , ни задно помогна . Мъчихме се безуспешно . Докато се суетяхме си шибнах коляното отстрани в ръба на предната броня . В момента докато пиша адски ме боли ...

...прибрахме се слепешката с храната в тъмното и на другия ден по светло , вдигайки джипа с крик , ровейки в нож в пръстта под задния му мост и засипвайки ямата с камъни , най-сетне излязохме . Остана само болката в коляното . В събота се гмурках в залива на Бен Ган и нестига , че изкарах малко рапани , но и си загубих , готината стрела на харпуна за попчета . В неделя си направих нова , времето не ставаше за рапани и после с нея убих едва десетина попчета , които дадох на жената в замяна на нейните 50 лева ...
В понеделник имаше конкуренция и ядосан подминах не само таляна и след това носчето с камъни , но и стигнах почти до Елените .Там открих най-интересното място в живота си досега . Имаше пясъчна коса в средата на залива и на нея беше плитко до кръста . До самия бряг бе дълбоко и се бе образувала нещо като река успоредна на брега . Оттам пък , по никакъв начин , не можеше да се добие представа , кво чудо е под водата навътре . Тая подводна река бе същински резерват . ( Терзо и къмпъни имат да черпят за инфото ) Раци , езици , калкани , кефали , платерини , едри рапани , попчета и миди . Всичко бе в изобилие , точно като в оазис заобиколен от пясъците . И като ги метнах рапаните . В понеделник супер , вторник по слабо и в сряда - най-слабо .Оазис , оазис , но трябваше да му дам почивка . Дойдоха и двама с джетове да шпионират има ли рапани , но аз се направих на луд , колкото си искам ...Днес ми се обади Боко по мобифона да ми иска гаган , ама сорри , да дойде да го земе от Фургона . Раздразних го люто , като му обясних как си прекарвам тук . Особено като му обясних за големите скорпиди , дето съм ги опънал за сушене на чирузарника . Обясних му , как ги бода с ножа си - леко ги докосвам с острието , те настръхват , натискам рязко и остават нанизани безпомощно на контрата на ножа ( дето го имам от Божо ) Хайде стига толкоз , че много хапят мухите и смятам да чистя мрежата на равния и фин пясък , на новия тазгодишен миниплаж долу ...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...постройката горе е на Старата застава , зад нея се виждат Елените...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...устието на Сухата река ...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...покрива на изоставената къща на талян Бунарджик...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...тук съм със зимния неопрен ...

[You must be registered and logged in to see this image.]

Митак,от коя година са снимките ?
И все така девственно ли е там?

КИРО написа:Митак,от коя година са снимките ?
И все така девственно ли е там?

....от тогава ....не знам вече ....

...после ще правя снимки с подарения Зенит . Снощи ме пра як дъжд . Купеното от Метро , полиетиленово покривало свърши добра работа . Само на едно място от пода изби леко вода . Добре си прекарах под барабанещия дъжд с патрончето за спешни нужди в ръка , загледан в мъждукащия фенер на входа на палатката . Ярки светкавици осветяваха Морето наоколо . Добре , че някоя не изтряска палатката . Дори се бях обадил на жената за последно сбогом ако ме удари гръм . Тя ме посъветва да отида да спя в джипа . Ми ако някоя ме удари по пътя до там . Абе , я си стой в палатката по добре . Кво ще се мокря зорлем - всичко е божа работа ... В момента , морето шуми в краката ми , а някаква невидима птица от дъба над Фургона , надава екзотично - тропични припеви . Няма големи удобства , голям чанч е , но все пак хубаво си е тук и сега в тоя момент на това място ...

30.06.03.
Фотото

Хубаво , ама като няма рапани , лятото ще мине , а аз имам сума ти парични задължения . Да имах пари нямаше проблем , можех да остана , въпреки че каквото спечелех от рапаните го давах за храна ...
В петък направих един бърз преход към Сухата река , изкарах около 10-15кг. и после отидох до Несебър да ги продам и да взема Катя . В събота отидох до моя резерват , но морето така се разлюти , че извадих съвсем малко . Видях два пъти кефали и двата пъти не бях в готовност да стрелям . Тръгнах да се връщам , но излязоха огромни вълни , които буквално разрушиха пясъчната дига и не можех вече да вървя по нея и да си влача гумата . Вълните станаха още по големи . Можеха всеки момент да обърнат гумата . Нахлузих плавниците и отчаяно заплувах срещу течението . Двойка възрастни германци , щастливи , нямащи кахъри , влюбени и хванати за ръце , от брега гледаха сеир . Вероятно са ме взели за някой хахо , обичащ екстремната игра с вълните . ( в началото докато вървях по пясъчната коса в средата на залива и морето ми стигаше до кръста , сигур са ме взели , за Христос , ходещ по водата ) Не вярвам , и за секунда да си си помислили , че е възможно човек така да си вади прехраната . Едвам стигнах таляна . Ядосах се - работа много , резултати малко . Спорт , спорт , времето минаваше , а пари и трябваха на моята нещастна фирма . И тогава взех решение - да се махна оттам . Още повече , че и напоследък се бяха появили масово скорпиони . Около Фургона се увеличиха останките от рачешки , мидени и рапанови черупки , щипки и рибни кости (по принцип ги събирах и изгарях , но кучето винаги плячкосваше , криеше и разнасяше от тях ) . Увеличиха се мухите , насекомите и всякакви други гадини . Явно скорпионите се хранеха с тях . Самите те , имаха огромна колония в една мистериозна , многопластова , каменна , пресечена пирамида с отвор отгоре , разположена наблизо . Достатъчно бе да почукаш с ножа по нея и от дупката , моментално изкачаха десетки от тях и размахваха заплашително щипците си и опашките със жило със жълт връх . ( пропуснал съм нашествието на усойници ) ....

...на другият ден морето също беше лошо . Цял ден мъкнахме багаж . Морето продължаваше да е гадно . Мъчно ми бе , че напускам това райско място . Прекарах 25 незабравими дни , далеч от хорската глупост ...Снощи очите ми трудно свикнаха със силната изкуствена светлина от крушките в къщи . . Боляха ме от нея . Днес ми липсва Ваю - богът на вятъра . Тоя , който галеше почернялата ми кожа , сега самотен свири в празния фургон ....защо оставихте да стене , самотното Море ...О, лято , лято , къде си лято ...

4.07.03.
фотото

Оня ден след месец прекъсване , пробвах на бургаския плаж . Първото , което ми направи впечатление бе , че навсякъде бе ужасно осрано . Както плажната ивица , така и мястото , откъдето влизах до вълнолома . Явно някое заведение си беше пуснало канал към Морето . На площадката нямаше място от боклуци , къде да си оставя такъмите . Тръгнах да се гмуркам с надежди , които скоро се изпариха . Беше заринато със шикалки . Да си пикая на късмета - си мислех , докато се гмурках в мътната вода . На фара - също трагедия . Спомних си , как миналата година , на същото място , за нула време напълних гумата . Навътре към пристанището - също кофти положението . Там ставаше по -мътно и грозно , стърчаха железарии по дъното и аз задох заден ход . Един безгрижен тип се печеше на тетраподите и ме наблюдаваше . Ръцете ми съвсем изтръпнаха от студ ...

...не бях закусвал и излязох на камъните да хапна и да се стопля . С гол в ръката нож и с консерва в другата , със зор се изкачих върху един тетрапод . Тъкмо се наядох и гледам - пристигнали две лодки . В началото застанаха почти една до друга . Ясно бе , че са рапанджийски . От тия с наргилетата . После се разделиха . Едната тръгна към Моста , а другата приближи . Явно там имаше скали . Стоплен , недостоплен , скочих в морето и газ към по близката . Наистина там имаше скали , но беше дълбоко . Над 10 метра . При гмуркане изпъвах въжето на гумата и дори я потапях малко . Долу пълзеше ледено течение . Там също бе осеяно със шикалки и рядко се намираше едър рапан . Голяма мъка бе , да направиш количество от там . Пичовете с наргилетата постоянно пълзяха по дъното и на тях им беше по лесно . Минах и през другата лодка - същото положение . За малко един от тях , да се блъсне в мен . Аз пълзях по дъното - абсолютно безшумен , докато той все едно беше глух - неговото хриптене , се носеше далеч преди него . Чак след като се разминахме , го чух нещо да мучи със широко отворени очи - явно съм му изкарал ангелите . Ходих и срещу водната пързалка - отново трагично положение . Тръгнах да се връщам . Някъде по брега мярнах страхотно русокосо дупе , само по прашки . Погледнах към слънцето . От фургона вече знам , че е сигурно 16-17 часа . ...

12.07.03

Вчера запалих джипа и отидох да прослушам Солниците , да видя там как е . Предната неделя , ходихме там с Катя на плаж . Бях си взел маската и шнорхела и докато се разхлаждахме от палещите лъчи , реших да се погмуркам , сред стърчащите железарии , разположени срещу южния канал на Солниците . Беше мътно и първия път като влязох ме нажилиха медузите и бързо се отказах . Някъде следобед , водата се избистри и се стопли . Пробвах да вляза пак и бързо напълних торба с едри , хубави рапани ...Затова и вчера тръгнах много нахъсан , но ледено течение набързо охлади страстите ми . Сега беше мътно и нямаше рапани . На излизане научих от един чичка . че именно двата канала дават добър рапан . На тръгване пукнах и задна лява гума на джипа ...

14.07.03
Вчера пак отидохме на плаж със жената на новото място на Солниците . Не носих неопрени , нахлузих една моряшка фланелка , подарък от Серджо , против медузи и докато Катя се печеше , аз се бухнах в морето . Беше мътно и студено . Още влязъл , невлязъл и се домъкна някакъв натрапник с една тунелна маска . Залепи се до мен , да зяпа какво правя . Аз се ядосах и си излязох . Оня се провикна на дъщеря си – некво трътлесто моме : „ – Ей , тук е пълно с рапани !”. След половин час безплодно гмуркане , пича измуча : „ – Ама те само дребни !” и излезе с три , четири рапана в плувките ....После дойдоха трима лауреати с гуменка , с трийсет метра дебело , корабно въже и котва – пудовка – около 30 кг. Въоръжени с маски и гагани , остъргаха шикалките по стърчащите железарии . Бяха голям цирк . Докато им гледаме сеира , стана сигурно 17 часа . Видяхме доста хора нацапани с кал . Попитах един дядо с нацапани колене къде е калището . Така открихме лугата . Оказа се голям кеф . И за кожата и за отпускане . След това на белия от сол бряг , правих йога упражнения . Много хора имаше , като повечето бяха възрастни . Можеш да спиш в лугата . Тя представлява квадратен басейн , ограден с диги . Намира се в района на Солниците . ( всъщност Бургаската луга и кал е най-ценната в България и достъпът до нея е все още безплатен ...когато войниците на третия райх , напускали Бургас , по заповед на Хитлер , натоварили няколко вагона с кал )...Басейнът с лугата е дълбок около 50 см . Водата е червенокафява , топла – дори гореща , лигава и ако попадне в очите , става много кофти положението . С доста висока плътност е , и при лягане в нея , можеш отпуснат да си четеш вестника , така както предполагам и в Мъртво море .

12.08.03
Един месец мина , но морето все беше гадно и не мога да се похваля с нищо особено , освен , че бизнеса леко помръдна и нещата вече не изглеждаха толкова отчавайщи . Дори се престрашихме да отидем на палатка на Велека . По пътя , който си беше адска лудница , малко преди Приморско , пукнахме лява задна гума . В този момент зад мен се натискаха едно ято идиоти , да ме изпреварят на непозволено място и цяло чудо беше , че не се изхендриха отзад . Не че аз щях да усетя нещо особено , но тях щяха да ги събират по пътя . Имах вече опит с пукането на гуми и отделянето на колела и спокойно и майсторски отбих . Усетих подозрителен шум , вдигнах капака опред и видях , че изпарителя е замръзнал . След това видях , че и шайбата на водната помпа играе около оста си . Почнах да сменям гумата на пресекули . Въпреки правилно поставения триъгълник , никой не ибаваше да намали и колите , изпреварвайки се , профучаваха буквално на сантиметри от джипа . (по тия години , започнаха да се увеличават рязко , паметниците с плочи покрай пътищата ) Жена ми дебнеше на едно баирче и ми викаше ако приближаваше нещо . А те идваха постоянно . Смених гумата след около час и половина и преместих джипа по надолу - където имаше сянка и разширение на пътя . Там установих , че втулката на шайбата на ремъка е превъртяла около оста на водната помпа . След доста умуване си направих нещо като шпонка от острието на стар ресторантски нож , търкалящ се в голямата кутия с инструменти . Невероятно , но продължихме . Отбихме в Приморско . Намерихме гумаджия и за голяма моя изненада , той измъкна отнякъде , стара прашлясала вътрешна гума -15 цола . Моята се беше пръснала . Преди това за цяла седмица , не можах да намеря такава в цял Бургас.

...изпарителят обаче пак беше замръзнал и втулката си играеше пак около остта . Гумаджийницата , всъщност беше още и сервиз и магазин за авточасти . Собственика се оказа колега , ловец . Неговият джип , досущ като моя , стоеше изкипрен наблизо . Човекът ми влезе в пложението , но нямаше подобни части . Удари две заварки , които после тряваше да оформям с пила . А пилата дори и не оставяше следа върху заварката . След около час усилия се отказах и изкъртих заварката . Понеже шайбата играеше и усукваше ремъка , вместо него вързах стар , дамски чорапогащник , както бях чувал от стари майстори . Той обаче , падаше от трите шайби : на динамото , на водната помпа и на коляновия вал . Имах резервен акумулатор и се отказах от динамото . Така съдених коляновия вал само с водната помпа . Двигателя пак загряваше , но по бавно .Изпарителя на газовата уредба също по бавно замръзваше и на 20 км си правехме почивки . На риск продължихме пътя си към река Велека . На смрачаване пристигнахме , а бяхме тръгнали рано сутринта . Направихме бивака доста нагоре по реката , където сметнахме , че няма да има хора през деня ....В пет сутринта се събудихме от блъскане на врати , крякане , провиквания и неприятния гаден шум , който се получава , само когато някой кретен пусне чалга на МАКС в ранно и тихо утро в природата ...

...отвсякъде , сякаш извираха и прииждаха , коли пълни с народ . Нямаха край . По някое време ми се стори , че се намирам на софийската централна гара . Облякох неопрена , пуснах пневматика в гумата и заплувах към устието . Само дето си играх да го помпя . Едрата риба , явно отдавна бе напуснала реката . Срещаха се много рядко дребни рибета , които не представляваха интерес за моето оръдие . Кьорав рак не видях , нито голям , нито среден , нито малък , нито миниятюрен дори . Популацията от раци бе унищожена безвъзвратно в река Велека . Как и да оцелее в тая лудница . През 15 минути , постоянно кръжаха лодки за разходка . От адското им ръмжене на извънбордовите двигатели , ни в реката бе останало нещо дето мърда , ни по брега птици . Устието на Велека бе запушено от високите вълни и всичката мъзгоч от двутактовите машини , плуваше отгоре . Отчаях се и се върнах на брега . Един стокилограмов разпльокан въдичар седеше на малко , огънато на границата на счупването столче . Чу се рев и рибарина изкара една малка , достойна за аквариум , рибка .Тя се откачи още във въздуха , тупна на земята до него и подскачайки се запъти обратно към водата . Седящия го мързеше да става и се заопитва да я настъпи с крак . Когато най сетне успя , тя вече бе станала на ваденка...Група хлапета съзряха водно змийче и едното от тях нададе боен вик :" Леле , змия , леле , че я утепам !!! " и така зашиба с въдицата в локвата , че чак вълни излязоха в реката ....Писна ми от простотии и си тръгнахме към къщи . По пътя карахме на почивки . На една от тях се почуствах много неприятно и несигурно . След като продължихме видяхме паметника на някакъв човек , загинал в катастрофа ....След няколко дни в къщи прочетох книгата на Шърли Маклейн - " Камино " . Тя ме накара да се замисля за маршрута Ком - Емине , също дълъг колкото свещенния Камино - 800 км. , но с обратна посока ....