Моите дневници

26.08.03

Тази събота и неделя ходихме до Черноморец . Стигнахме до къмпинга . От него беше останала само табелата : " Черноморец - къмпинг за нудисти " , няколко полусъборени постройки и оредяла дървена ограда . Отидохме рано и нямаше много хора , но после стана навалица . Всичко живо носеше гагани .Идваха и с гуми . В съседното заливче ромска фамилия , обработваше мидите направо на конвейер .Първо влязох с харпуна , че имаше кефали , имаше , но и бяха много наплашени и спазваха дистанция . Успях да раня само една платерина . После къртих миди с гагана , докато слънцето не почна да клони на запад . Запалихме огъня , сложихме мидите в казана и седнахме да си пием водката . Долу на скалите , две мацки се снимаха - една друга - голички . Повечето от плажуващите вече се бяха изнесли . Кеф . С мидите пихме и бира . В четири сутринта , като се разлая Роки , едвам отлепих очи . Гледам , двама ходят по скалите с прожектори . Явно търсят паури . Част от багажа ми беше долу . Светнах им аз , светнаха ми и те . Пълна мистерия . Изчаках ги около час , докато се отдалечат и си легнах . Когато се събудих втори път , слънцето вече изгряваше - голямо и огнено . Направих две , три снимки и пак отцепих . Малко по късно , жегата стана непоносима . Нямаше как излязохме от джипа и се скрихме в неговата сянка . Добре , че имахме диня за ядене и от нея се осеферихме . Слязох до морето и гледам : водната повърхност се набраздява от безброй рибешки главички . От преди имах едно чепаре и го хвърлих . Слаба работа - може би щото беше доста нестандартно . Хванах 5, 6 сафрида , 3,4 малки леферчета и 1 зарган . Накрая чепарето остана с три куки и прекратих риболова . Напълних пак гумата с миди , събрахме багажа и щом отворих капака на мотора , видях че ремъка пак се е усукал . Прибрахме се пак на нокти в Бургас. Ще трябва да сменям май цялата водна помпа а не само счупената отпреди втулка ....

24.09.03.
Ваню , дето е шофьор в горското и кара УАЗ , ми подари някаква тяхна бракувана водна помпа . Тя пък взе че стана на моя джип , само дето няма термостат . Старият ремък продължаваше да се усуква , но сложих един намерен на улицата и нямаше вече проблем ...Миналият петък , бяхме решили да ходим на Фургона по обяд . Още сутринта обаче , учудващо ми се обадиха софиянците , с които се бях запознал на Бунарджика . Единият от тях , Петър преди няколко дена , ходейки в командировка минал покрай нос Емине . Било бъкано с кефал . Той ударил два . В София завлачил и още един от компанията - Стефан и сега искали да ходим заедно с джипа . Та отказахме се със жената да тръгваме по обяд и решихме да изчакаме гостите . Моите приятели тръгнали в 1 вечерта в събота и към 8 часа бяха в къщи . Пихме по 1 кафе , вкараха Нисан-а си в двора ( на старата къща ) и натъпкани яко в джипа със все такъми , потеглихме към Фургона . Не се бяхме виждали отдавна , доста неща имаше за споделяне и бърборихме неспирно . Чак следобед успях да вляза в морето . С новия неопрен . Жега . Кефали нямаше , попчетата бяха малко , рапани рядко се виждаха и водата беше леко мътна . Пясъчната ивица пред фургона беше изчезнала . Колко са мимолетни нещата . Стигнах Сухата река и продължих към Елените , където бях открил топлата , подводна река . Оказа се , че е затрупана от пълзящите пясъци . Слънцето наближаваше залеза си . Колкото рапани съм изкарал , толкова. Събух си плавниците , свалих маската и поех , пеш под водата до кръста да си тегля гумата с малкото рапани в нея . Стъмваше се . Минах покрай къщата на таляна . Спомних си , как преди оставих мокри стъпки вътре . Спомних си неясното чувство , което бях изпитал тогава . Червеният покрив на къщата се губеше сред лъчите на залязващото слънце , първите звезди трепкаха на небето а аз едва бях стигнал до Сухата река . Включих подводния прожектор . Вървях и разглеждах с огромно удоволствие , с потопена глава , нощния живот на морските обитатели . Бе пълно с езици ....На фургона и двете акумулаторни лампи бяха изгорели и се осветявахме с прожекторите на гостите . Пихме по една ракия , после по още една .....

...на другия ден тръгнахме да ходим към залива на Бен Ган . Само че го подминахме . Обикновено така се получава , когато трима почнат да спорят откъде точно се минава . Стигнахме до един залив по нататък . Морето бе спокойно , слънцето леко и приятно прежуряше . Намерих скали с миди и рапани . Напълних 4 чувала ...

16.10.03

...не знам защо , но цветовете от реалния живот , преди бяха по наситени и ярки , сега са леко избледнели , като на стара цветна снимка ... През изминалите две седмици се занимавах усилено с джипа . На връщане предния път , ми беше затегнала предна лява спирачка и колелото беше прегряло . Станах чак на спирачките . Обезвъздушавах , регулирах , гресирах , де що намеря гресьорка отдолу . Затегнах пак кардана . Пак беше преди падане , но този път от другата страна . Сложих по широк ремък , изведох динамото по напред . Играх си няколко дена , но в резултат през следващата палатка , нямаше проблеми от страна на джипа . В петъка тръгнахме . Оставихме сина да бачка във фотото . Минахме по дългия път - през Иракли и станахме пишман . Девет дена и десет часа . Черният път около Емона беше в окаяно състояние . Точно след селото , на юг , беше глинест . При дъжд щеше да падне яко буксуване . Около Фургона , пътя също е неравен , но поне е каменист и под наклон . Повече експерименти няма да си правим .Стигнахме отново по тъмно на мястото , което бяхме открили предния път . То бе идеално за палатка - гладко , чисто и просторно . Имаше и забит кол , на който окачихме една от самоделните лампи ...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...а тука съм с колегата Админ :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...над палатката опънахме и покривалото купено от Метро . Миналата година по същото време бяхме ходили на Каваците .Тогава през нощта , от студения въздух палатката кондензира и на сутринта бяхме мокри , вир вода . Този път проблеми нямаше . В събота сутринта морето не беше много хубаво и затова не пуснах мрежата . Влязох с новия неопрен и нападнах шикалките . Направо с гагана ги къртех . По скалите , колкото бяха рапаните , толкова бяха и мидите . За нула време напълних гумата и я оставих на жената да се мъчи с нея . Поех по море към залива на Бен Ган . Морето все да се разваля още повече и да става мътно . Събрах малко попчета и паури и...наобратно . Новата , прекалено къса стрела на дървения харпун , не ми вършеше работа . Върнах се и напълних още един път гумата с миди догоре . Оказа се после , че мидите не струват . Освен , че бяха едни такива спаружени , като старци , но и бяха пълни с бисери . На другия ден събирах само рапани и мястото го обрах поголовно . В къщи напълнихме нашата половина от големия фризер . Това място тук е идеално за тая част от годината - когато няма хора . Морето е близо - не се носи много багаж , поляната е удобна и навътре е пълно със скали и рифове . Открих и рифа , който преди две години бях посещавал за рапани . Той директно води до носа вляво . По нататък е нос Емине . Другият път смятам да се пробвам там за калкани . В близост до палатката растеше висок дъб . Странно ми се отразяваше неговата енергия нощем . Тогава сънувах безброй къси , накъсани , цветни сънища ...

11.10.03
Изминалата седмица беше много слаба . Стана студено . Почнаха дъждовете и във фотото няма работа . Изобщо тъпотия . На палатка не успяхме да отидем , защото оня ден , докато регулирах спирачките на джипа се оказа , че горния лист , на предния десен амортисьор е счупен . Сега е изваден и чакам пак Ваню да спаси положението ....Вчера ми дойде една луда идея ...вместо газ към дробовете на водолаза , към тялото му да се прикрепи електронен уред , който да насища кръвта му директно с кислород т.е. електронен , изкуствен бял дроб . Да се вкара система в кръвоносния кръг на гмуркача и оттам кръвта да циркулира през уреда , където да се насища с кислород или няква си смес и отново , обогатена , кръвта да се връща в тялото му ( един вид гмуркач на свободно гмуркане , но с опресняване на кръвта , като въздуха му в дробовете да е тоя , който е вдишал на един дъх , на повърхността ) Този ихтиандър , би се носил неограничено из морските дълбини . Ако някой учен направи подобен уред , веднага ставам доброволец - изпитател .

17.02.2004
Фотото

Направих голямо прекъсване , но нямаше как . Няколко дни след предното ми писане в тая тетрадка решихме да купим компютър на лизинг , за да можем с него да пускаме заявления за зелена карта по интернет и да правим цифрови снимки . Цялата тая идея бе много рискована , но по някакъв странен начин , взе че се осъществи . Компа излезе около 1000 $ , като плащахме вноска от 80 $ на месец . Прекарахме си и интернет . От зелената карта спечелихме доста под очакваното ( само последните дни имаше работа ) , но успяхме да си купим първия принтер и после първия скенер . С помощта на тия машинарийки в момента правя паспортните снимки за 5 мин . ( преди най-бързо ги правех за 1 час. ) и много други услуги за които преди само си мечтаех . Купих си и цифров фотоапарат , естествено пак на лизинг . Безброй вечери и нощи стоях до късно да разучавам новата техника и работата с компютъра . Неоценима помощ оказа и синът ми . Забравих що е почивен ден . В момента нямах реална конкуренция . Това ми помогна да изчистя всички стари задължения . С помощта на Иван отремонтирах и двата предни амортисьора на джипа ... Преди две седмици , направих и първия си плаж за годината - 07.02.04 . Беше невероятно слънчев и топъл ден . Дори пясъкът бе топъл . Намерихме завет до една постройка на Солниците . Там се пекох гол на Слънцето , докато не ми стана горещо и влязох за първи път в Морето да се топна . На другия ден направих и сефтето на гмуркането - вадих миди с неопрена и Божо .

16.06.04.
Сутринта , както винаги прибрах кучето от ателието и по навик минах покрай фотото на едни кокуренти , които с връзки преди време , бяха взели обект , разработен още от време оно . Въпреки , че предлагах по конкурентни и изгодни оферти на клиентите си , голяма част от хората по навик ходеха често там . Та гледам и не вярвам на очите си . Вътре беше празно и тъмно и нямаше никой . На следващия ден получих писмо от брадовчед си от Сиатъл . Вътре имаше две картички на града и 100 $ долара между тях . С тях си купих летен , шорти неопрен на Имерсион ...

11.09.04
Купих си лаптоп . Тая година ходих на палатка единствено на Гьоргьов ден . Работата дръпна здраво напред и нямахме никакво свободно време . Ходихме само няколко пъти на Лугата и тва разбрахме от Лятото . Чак септември успяхме да отидем на 3,4,5 и 6 на Фургона . Правихме снимки с цифров фотоапарат . От пролетта бях оставил една торба с картофи , закачена на един пирон вътре . Тогава още не знаех , че скоро нямаше да мога отида пак . Торбата я заварихме празна и като я изтупах - онемях - вътре някой беше пуснал 2 лева . Заради ей такива моменти си струва човек да живее все още тук...

....Останаха десетина празни листа от последния ми дневник на книжен бележник , описал по случайността на съдбата , най-трагичния и преломен момент в живота ми . Изплуването от тинята нагоре , изхода на лабиринта ....Вчера си търсехме квартира . Ще строим кооперация на мястото на старата къща ....Строежа се отлага няколко пъти и се забави . Не си харесах квартира и на 25.02.05 си купих дървена виличка с 600 кв.м. двор на Севри баир . Там живях докато строиха след това ....купих си фиат Чинкуеченто , а джипа продадох за 500 лв....на Силистар си намерих супер приятели , те ми подариха еднометров Суперстен ...жена ми намери горница от неопрен на Змийския остров...и после цифров апарат на паркинга до Фрегата , докато си пробвах новия каяк ...надуваемата Хонда с мотора ги имах вече ...приеха сина ми за студент в София...калкани на Моста и до ден днешен , не съм намерил ...

КРАЙ !!!

Е как... край бе човек?!?
Много садистично ни спря кислорода..
Ми кво ще четем сега
Ти сърце имаш ли бе... :5f3aea9b1ac151

Как край? Още 6 години имаш да разказваш бре ейййй! :b23b8673c6466f

Булти, човече, не мой си такъв иззверГ . Ти направо ни . Ако е свършил дневника, вкарай между епизодите малко художествена измислица, че зимата е дъъълга. Събери всички епизоди в един файл и го пусни на жадните да утолят жаждата си . Какво искаш :c74e58b88a3bc5 , , , ?

...тая история специално , свърши ...имам тука едни ловни приключения ....

:dancingHappy_i :dancingHappy_i :dancingHappy_i

Булти написа: последния ми дневник на книжен бележник

Споко, ся ша пусне от електронните носители.
Давай дисковете бе, садист

...приятели , ако всеки от нас пише по малко на ден , винаги ще има интересни истории за четене ...дори няма да сварваме да четем ...

:defbb9c71e9792

Ти тея не ни ги пробутвай сега. То за туй си требе муза, вдъхновение, призвание дори. Пък и тъкмо си влязъл в ритъм. Всички сме с тебе. Булти! Булти! Булти! :dancingHappy_i

КРАЙ...
Къв край бе...Бултак...
Чуваш ли се, кви ги пишеш, ве... :d776892fea672e

Булти написа:...тая история специално , свърши ...имам тука едни ловни приключения ....

Кое му е свършило бре ?
Тетрадки кът няма,акъла дей е ве ?
Айде тая вечер гледай какви ще ги сънуваш,
през нощта Катя да записва на тефтера - и след няколко дена да си на линия пак.

...аре , от мен да мине , продължавам тук

[You must be registered and logged in to see this link.]

Ай пак номера.

[You must be registered and logged in to see this image.]

...Старата Застава...

[You must be registered and logged in to see this image.]

...слагайте очилата :

[You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this link.]

Другите дневници да ги водиш от тук :609c1f728720fb

Оттам и аз прописвам :dancingHappy_i :525707397c05bb