Team Building

Марине, давай без фото. Просто го разкажи по-цветно. :609c1f728720fb

Eдна историйка или по точно как една риба, ме накара да се почувствам, като последният глупак.
Ловувахме на юг от "Дюни". Бях легнал на плиткача в самия прибой, в очакване да се появи нещо, по което си струва да стрелям. Беше минал повече от 1 час и нищо. Писна ми да ме подхвърлят вълните насам натам и оттегчението ме обхващаше все повече, когато изведнъж в пяната се появиха силуетите на два огромни лаврака. По моя преценка, всяка една от рибите, беше не по малко от 7-8 кг. Въпреки, че доста клатеше и видимостта не беше особено добра, инстинктивно стрелях по едната риба. Не бях особено сигурен в попадението си и докато се взирах през разпенената вода, за части от секундата, харпунът ми бе изтръгнат от ръката и след миг го видях да заминава на някъде със страшна скорост. Всичко стана толкова бързо, че чак глътнах вода от изненада. Изправих се в цял ръст, във вода малко над коленете и загледах тъпо по посока на безследно изчезналият ми харпун. В по глупава и нелепа ситуация, не бях попадал. Представете си, отстрани как съм изглеждал. Един голям мъжага, харпунджия, изправен в 50 см. вода, в пълно бойно снаряжение, само дето му го няма най важното, пушкалото. А защо му го няма пушкалото, защото една риба му го беше взела и отнесла на някъде. Колкото и комично да ви се вижда, тогава се почувствах ОГРАБЕН. Един лаврак беше бръкнал в джоба ми и отнесъл 180 лева \ цената на харпуна\. Бях бесен и с право, нито риба, нито оръжие. Не ми оставаше нищо друго, освен да се впусна в търсене. Джапах близо 20 минути в плиткача и изведнъж го видях, харпуна. Приближавах бавно, много бавно и тихичко към него, ръката ми беше вече на 20 см. от дръжката и тъкмо да го сграбча и той отново отлетя на някъде. Този път толкова яко се разпсувах, че чак лапините се изчервиха. Егати конфузната ситуация. Какво щях да разправям, като изляза от морето без оръжие? Близките ми щяха да ме спукат от бъзик. В този момент, самочувствието ми на харпунджия, клонеше към нула. Наложи се да повикам групата за "бързо реагиране и издирване на харпуни", състояща се от сина ми, приятеля ми и аз - каръкат. След около 30-40 мин. интензивно търсене, най после приятелят ми забеляза харпуна, да се прелива с вълните, на около 300-400 метра от мястото на събитието. След като най- после драгоценното оръжие беше в ръцете ми, внимателно придърпах стрелата която много натежаваше и когато я повдигнах с надежда, се оказа, че на нея имаше само няколко килограма усукани водорасли, а от лаврака и помен нямаше. До известна степен бях удоволетворен, че успях да си върна харпуна, но за сметка на това ме обхващаше все по голям яд, за пропуснатата възможност да се окича с такъв невероятен трофей, какъвто щеше да бъде тази голяма риба.
И до ден днешен, когато минаваме край мястото където се разигра тази случка, близките и приятелите ми, с нескрита ирония ме приканват, да отида да си търся лаврака. Те обаче не знаят, една много истинска приказка, че щом не съм успял да взема тази риба, значи тя не е била МОЯТА РИБА!!!

Като четях историята се сетих за друга в,, на риба,,та въпросния колега се мъчил да лови с въдица но слука нямало,оставил въдицата и решил да се разхлади,сложил маската гмурнал и останал без дъх....срещу него заклещен в някъкви скали лежал още кървящ лаврак барабар с срелата,таа колегата беше пуснал съобщение който си е загубил стрелата да му се обади,а лаврака изял :dancingHappy_i :dancingHappy_i :dancingHappy_i :dancingHappy_i

:thumbsupsmiley

Една история от мен как една пепелянка ми развали риболова.
На 30.юни.2007г. аз,моя братовчедка и мъжът и отидохме на риболов в Гърция на Бутковския гьол/Керкини/.Жегата беше много голяма-40градуса.Пристигнахме към 19ч. на гьола,разпънахме въдиците с лодката и зачакахме.Към 23.30 като минавах покрай лодката,която бях изкарал на брега усетих някакво убождане на пръста на крака.Зачудих се за момент какво ли може да е,защото ме е хапала два пъти водна змия,но това беше по-различно.Светнах в краката си с фенерчето и опасенията ми се потвърдиха.До краката ми се беше свила на кълбо една пепелянка.След като я поогледах хубаво за около 2-3сек. тя се метна във водата и заплува да се спасява.Казах на зет ми да събира лодката,на братовчедка ми масата а аз въдиците.След 10-на минути след като събрахме багажа в колата си тръгнахме към България с буксуващ съединител със 40-45км/ч и шашнала се жена,която викаше на зет ми да ми исмуче отровата,защото нямал кариеси.Абе бяхме като малка лудница.След 1.20ч бяхме в бърза помощ Сандански и вече кракът ми се беше подул до над глезена и не можех въобще да стъпвам на него от болка.Дежурния лекар ме пита поне 50 пъти дали наистина е пепелянка щото било нощес и до вода,а аз всеки път му казвах,че не съм сигурен на 100%,а ми на 200% защото познавам наще змии.Накрая го сиктердосах малко ама той си го заслужаваше с безмислените си въпроси.В болницата останах три дни като най-големите болки бяха първия ден между осмия и четеринадесетия час.Като се придвижвах до таолетната на един крак болката в другия беше все едно ме удрят с чук.Вечерта бях много по-добре и бях най-голямата атракция в болницата докато ме изпишат и всички ми съчустваха,а аз постоянно им обяснявах,че поне 90% в отделенията са малко или много по-зле от мен /физически/.
След тази случка не ходя по край брега нощно време по джапанки.
[You must be registered and logged in to see this image.]

приятелю , признай си чистосърдечно : яде ли кютек дофтура или не ??? :f38b1c44c48ae2 :6e6ebecd09233a ...добре , че си отървал кожата ...баси пепелянките , щом и в морето вече влизат

Не е свързано с подводен,ама си е риболов....
Едно горещо лято,преди доста години(не помня годината) на стената яз.Елешница си ловя кефалчета на плувка.Нещо не ми спореше риболова...Един колега беше писал-"Риболова клонеше към 0" :6e6ebecd09233a Реших да се преместя...Но къде....Сетих се,че хлапета от близко село говореха за едри кефали в бетонното корито под преливника. До преди месец валяха проливни дъждове,язовира беше прелял и бе възможно водната стихия да е завлякла някоя риба...Та реших да проверя.
Качих се на преливника и погледнах надолу.В коритото бе останала вода и приличаше на един голям басейн.Но как да сляза до прага,който задържаше водата... Реших да мина по ръба на коритото от дясно.С въдица на рамо(тогава имах един 6 метров обикновен гол телескоп от стъклоппласт) и раничка в ръката се запрепъвах по разни камънаци,като първо взех да се изкачвам нагоре по едно баирче...Погледа ми бе все в басейнчето за да зърна някоя риба .Изобщо не ми бе дошло на акъла да се оглеждам за препятствия по трасето ,оконапрело и над него...Както си вървя с вперен поглед във водата...Усетих че става нещо странно с мен....Едно трептене в ръцете и тялото... :217b315cad77fe Спрях на място...И погледа ми се спря на отсрещния хълм...Тогава ми просветна...Отсреща беше стълба за високото напрежение,а аз бях точно под самите жици,които бяха на около 6-7м височина от земята(хълмчето отстрани на преливника).Изпуснах(или по точно-хвърлих)пръта и се пльоснах по очи на земята.Не занам колко време съм стоял така...Беше ме шубе дори да погледна нагоре.По едно време се окопитих...С прибежки и припълзявания излязох от обсега на жиците.Тогава вече се огледах внимателно.От стълба отсреща на левия хълм минава електропровод над коритото на преливника,а на друг хълм отдясно е следващия стълб.Аз просто съм попаднал там където не ми е мястото.По принцип там няма ни пътека...Не би и трябвало да има.Попремина ми малко...Успокоих се..Викам си..Ей сега им разказах играта на кефалите.Ще си го изкарам на тях.Правя крачка да тръгвам и...Щях да настъпя някаква змия.Беш ли ма... му каква.Пак хвърлих въдицата на земята.Пак загубих ума и дума.... :5ff67901e688fa
Реших.Край на риболова.Днес не е моят ден.
Сега като пиша и си мисля.Ами ако бях с карбонов прът.... :5ff67901e688fa
Вече се озъртам във всички посоки.Наляво,надясно,нагоре,надолу,назад ,напред,назад във времето,напред във времето,в космоса...

:5ff67901e688fa :d5b65c17bec10f

Първото ми излизане с лодка с цел риболов беше с Марин,,още чакаме разказа,, при второто трима аджамии имахме над 30 кила сафрид но при последното местене на лодката забравихме да вдигнем живарника от водата и рибата замина курбан
И тъи като бях от скоро с диагноза риболовна лудост и бръмчах единствено по пешите маршрути за зарган и платерина на въпроса на познат... да те вземам с лодката ,отговорът ми беше ,къде и в колко
Не след дълго се видяхме на Траката,лодката беше тип Мичуринка двигателя 2,5 коня,без много много да му мислим я тласнахме в водата скочихме в нея и отплавахме в открито море,а морето морето беше прекрасно,беше се разслало пред нас без вятър,без вълни абе джам,опитите ни да хванем риба обаче бяха повече от плачевни,ни на чепаре ни на каяджииски тъкъм нищо,оказа се че и познатия ми има малък риболовен старж,но в морето за разлика от мен бил излизал десетина пъти,и така проверка тук проверка там и сме стигнали до Рубин-Дружба,а на любимото мостче се вижда как дърпат по някои и друг зарган,дръпнахме лодката на 100 тина метра от моста и закотвихме набързо стъкмих два тъкъма с бомбарди и като я метнахме......абе гол след гол и така около час и половина два,в един момент се обръщам случаино към хоризонта,,дотогава бяхме с гръб,, и гледам морето на дваисетина метра от нас ври...бяло,бутнах Геша и с очи му показах на къде да погледне,оня леко пребледня и каза само прибираи бързо че работата е зле,а колко зле беше разбрахме едва като излязохме от залива,вятъра се беше усилил още, с лодката просто се изкачвахме на вълната и от там....тряяяяяяяяс пропадахме в пропаста,когато двигателчето,,сега вече знам но тогава идея си нямах,,останеше без вода в въздуха издаваше звуци като че всеки момент ще спре,тогава за първи път забелязах че нямаме гребла,следващото прозрение беше че нямаме и спасителни жиледки при установяването на което докато изпразвах джобовете си в кофата от боя започнах да настоявам да я изкарваме,,КИРЛИВАТА,,лодка директно на брега,като през цялото това време изкачването и пропадането тряяяяяяяяс....... продължаваха да се редуват беспирно,бяхме стигнали до фара на Есеновград когато след едно пропадане седалката под мен се строши и лодката започна да скърца яко,започнах да развързвам обувките а Геша ми вика кво праиш ве...........ше та оставям от тука 50 метра все ще ги изплувам до фара
Не го оставих,заобиколихме някак си даляна ,скрихме се зад буната ,искарахме лодката и аз си тръгнах,на другия ден ми се обади Гошо и ми каза че лодката е спукана от краи до краи и не се знаело колко още е щяла да издържи
Така че колеги които сте се качвали или ще се качите при мен в лодката не се чудете защо са ми всичките тези на пръв поглет безполезни неща които само заемат място
В морето се влиза потготвен, и с него маитап не бива :609c1f728720fb

Булти това се случи на сладководен водоем/яз.Керкини/,а не на морския бряг.

В морето се влиза потготвен, и с него маитап не бива :609c1f728720fb[/quote]


Мноооого си прав Тоше.

Тошето написа:
В морето се влиза потготвен, и с него маитап не бива :609c1f728720fb

Много си прав .

Морето дава,ама и взема.Умната колеги.Тошето си е минал подготвителния курс не на първия ред,а направо на сцената.

:5ff67901e688fa :5ff67901e688fa :5ff67901e688fa

Та като четох на Тошето приключението,се сетих за едно друго.
Само не знам годината,ама 4-5 са минали от тогава.
Със шурито ще гоним лихнуса пред Журналист.Морето сутринта към 5.30 - тава,мравките вода пият.
Лодката - Дианката,матора - чудо за времето си,
Салют,на моите години,ама бръмчеше си нормално.
Пускаме лодката от северната страна на буната на Ной,то винаги от там пускаме де.
Задължително е паленето на брега - пак е чакмак,доста народ се извървя да гледа това чудо на техниката де.
Багажа ни е - 1.5 л допълнително бензин,биричката,малко мезе,въдиците,водата и котвата.
Бутнахме във водата,бръмнахме мотора,и айде навътре.Ония от буната ни завиждат де,само не разбрах дали е било благородно.
На първата градинка - не кълве,малко по навътре е другата - и там не ще.
Айде малко към Златните,по-точно пред вилата на Гяуров - хеле там се обади баш попа.
Пуснахме и чепаретата,излизаше малко кандидат сафрид,ама лухнуса тръгна яко на него.
Е,към 14 часа почна леко да дига ЮИ,котвата вързана на носа,аз на кърмата - виждам какво става навътре,
ама шурито гледа брега,хич не се обръща.
Време си беше да бягаме,че доста зайчета се появиха.Ама те повече бяха от вятъра дето се дигна,вълната си беше що годе поносима за моите разбирания за морето.
Е,дойдоха зайчетата и до лодката,чак тогава моя се сети да погледне към ачика.
Видях го как му се избели лицето,
- АВЕ ко праиш,що не казваш, не виждаш ли ко става навътре ?
И почна да прибира такъмите,дигна котвата,мен ме напуши на смях.
- Изчакай малко - след час ще се оправи - му казвам,ама котвата вече в лодката.
Ба си бързака беше този път.
Обърнах се да паля,ама чакмака нещо ме провали.Бре,лодката - вълната и вятъра я носят към брега,
а там само камънак.На моя само това му трябваше де.Почна едни акъли да дава,да имаше чалъм да му ги запиша,една страница с бисери щях да напълня.
Спрях му бензина,дръпнах 10-15 пъти,после пак го пуснах бензина,
запали - де ще иде.Ама още 4-5 мин,и щяхме пеша да се прибираме.
Как да е,прибрахме се де - нормално,ама
след това го гледам,он гребла прави.
-За какво ти са бре ?
-Вече ще са с нас,повече не ми се бере страх.
Откакто почнахме и с греблата да излизаме в морето,беше си закон мамка му.
На мотор влизаме - на гребла излизаме.Ама не ще да го разбере това.
Иначе гребе,като на олимпиада,ама докът види първото зайче - и пайдос от морето.

Ей ся Моряка ме подсети в хоремага за друго.
Последно време на Теца Варна се търмъчи като за световно.
Та шурито оня ден разправя една стория,негов колега ( полисмен )отива с колата си,
да види как е ситуацията там.
Значи,той не е на работа,търси авер дето трябва да е там.Колата - бяла Нива.
Спрял,народ - панаир.
Всички въдици на земята,ония само пушат цигари и се правят на ударени.Ама на нашия не му направило
вчепатление.Намерил си авера,казал му за кво го търси - ама настрани,и тръгнал да си ходи.
Неговия тогава го спрял,дръпнал го настрани.
– Аве,тея 60 чиляка дет ги гледаш,помислиха че си от ИАРА-та,ония също имат такава Нива без надписи.
- Е ко да направя,
и си тръгнал,светнал се след 10 мин,колко много такъм можел да си " купи ",
амаааа.........пак опряхме до приказката за акъла на българина - дето после му идвал.

...Кире давай още !!!

историята на Макари , ме подсети за една друга :...бях ученик тогава ...с Фюта , Миро Калмара ( тоя дет прай рисунките с делфините) и баща ми бяхме на диво къмпиране срещу брега на Змийския остров ( ся там знайте кво има ) ...палатката я бяхме замаскирали малко по нагоре , щот тогава за диво къмпиране ни гонеха кат империалисти...цял ден гмуркане , видимост - дваесе и кусур метра , улова се състоеше главно от попчета , спарита , платерини и офицерски кефали , въпреки , че бяхме без неопрени , просто риба си имаше ...един следобед , уморени и щастливи от гмуркане се изнизвахме по пътеката , която си бяхме направили нагоре към бивака . Аз бях последен . Както винаги нещо се замотах . Начи другите са били доста по напред . Вървя си аз и гледам некво си змийче , ми пресича пътя . Тогава там беше пълно с водни змии и аз без колебание и удрям един крак отгоре , като и стърчи леко манерката , ама само 2 санта . Навеждам се и кво да видя - на носа и рогче Ам ся . Страх ме е да си дигна крака . Викам на другите . Нъцки - никой не ме чува . Усещам как кракът ми , от страх ли , от що ли , почна да натежава и се вцепенява и да искам - не моа го помръдна . Ам ся . Сетих се , че в долното джобче на раницата , която е на гърба ми имам ножка . Лека полека си промъкнах ръката в джоба , колкото и невъзможно да ми беше и я взех . Добре , че не я изтървах . Стори ми се , че е минала цяла вечност . Отворих я соц. ножката с треперещи ръце и клъцнах главата на пепелянката . Ако щете вярвайте ама кракът ми се възстанови на секундата :5ff67901e688fa

Булти то си има чалъм да се хващат,та без да те хапят.

Пък аз изпитвам паническа погнуса отвращение ако щете и страх от змии
Гмуркам се в едни плиткачи с много скали и си буча с един шиш паури,да има да си хапвам и изведнъж усещам пред мен движение,надигам глава и я виждам на няколко метра пред мен гадна извиваща слузестото си тяло,по съвет от приятел вдигам шиша на пред и го расмахвам в водата а тя би трябвало да се отклони,да ама не гадината си мина отгоре ми :525707397c05bb Чували ли сте си гласа под вода.....беше гански вик,от там излизам на на една скала където ми е багажа хвърлям маски плавници и повтарям...това е краи ,запалих цигара и мисля,ако не вляза сега пак на същото място-краи приключвам с това хоби,след петнаисетина минути бях в водата,но вече нищо не беше същото,постояно се оглеждах релакса го нямаше.
Мястото е между Ветеран и Черноморец точно преди рибарските хижи......от тогава не ходя там
Ако някои знае лек или съвет за това ми състояние спрямо змии нека сподели......

Иди на разходка до терариума и поговори с хората там.Ще разбереш че са безобидни(не отровните разбира се).Може пък и да ти позволят да подържиш някой малък смок.

Според мен колкото и питомни смоци или питони да държиш пак ще си имаш страх от змиите защото ни е вродено.Мен ме е хапала освен пепелянката и два пъти водна змия през юношеските години като съм ходил да ловя с ръце на бъркане.Мога да кажа,че при самото хапане от водната змия боли много повече,защото за кратко време те нахапва много пъти,а болката е все едно те реже стъкло или бръснарско ножче,но пък после само ти се подува малко като при ужелване от пчела.

Тоше,мога само да ти съчувствам. Трудно ми е да разбера какво точно изпитваш, защото аз не съм супер смелчага, ама специално от змии не изпитвам страх. Още повече, че това което си видял е водна змия, а и друг път е ставало въпрос, че това е едно безобидно същество. По скалистите места с водорасли има доста водни змии, а ние ловуваме предимно по такива места и срещите ни с тях са доста чести. Не веднъж ми се е случвало с харпуна да ги закачам и да си играя с тях.
Не знам какъв лек срещу змии да ти препоръчам, освен, да се опиташ да ги възприемеш като някакъв вид риби и бъди сигурен, че това същество никога няма да те нападне.
Парадоксалното в случая е, че един паур или медуза могат да ти причинят повече беля от една водна змия.
Мен например миналото лято ме ухапа един зарган докато го вадех от стрелата се изви гадината и ме захапа за пръста а паури само дето не са ми откъсвали пръсти.
Така, че вземи си едно терариумче в къщи, купи си един змийчок за домашен любимец и като пламне по между ви една лююбоФ... :525707397c05bb Ще разбереш, че совите не са това което са.

Има ли в Черно море водни змии.Не ми се смейте много,че не знам

Емо, от другата тема за харпуна, ме подсети за една моя случка от преди 10 или 12 години когато за първи път посетих егейско море. Тогава и интернет май нямаше, нямаше форуми по темата, не бях чувал за риби като зъбар, морена, меру и т.н....
Специално един ден преди тръгването си бях купил от Марио един есклапез 90см, с макара!, за да съм с чисто нов харпун там :).
Бях гмурнал на около 10-12м, баласта ме правеше неутрален на тази дълбочина и буквално си висях в нищото. Под мен на около 10м имаше един склон с яки камъни който потъваше в синята бездна. Висях си аз и гледах една черна риба как обикаля около една дупка и я разглеждах чудейки се дали е отровна :)). По-късно научих че това било меру. В един момент реших че трябва да излизам, повдигнах главата си напред вляво и пред мен се откри зашеметяваща гледка. 10 или 15 сребърни паници, огромни, бяха спрели на 2м от мен и ме гледаха. В момента в който ги видях усетих как харпуна беше изтръгнат от ръцете ми. Всъщност виждането, решението да стрелям, избора на водача като най-голяма цел и изстрела беше 1 секунда максимум. По-късно разбрах че най-веротяно са били зъбари а този в който стрелях беше много голям. Стрелата го проби буквално в средата(новобранец) и си мисля че контрата се отвори от другата страна.
Рибата реагира с такава неочаквана мощ че ми разтвори захвата мигновенно, макарата въобще не можа да реагира на опъна, и заедно с цялото ято се втурна надолу към бездната. Още ми е в главата картината с ярко жълтата дръжка как заминава надолу. В първия момент и аз се изстрелях надолу уж да хвана дръжката, но естествено веднага се отказах.
Ударът беше голям - първо че загубих чисто нов харпун, тогава бяха много скъпи, и второ загубих голяма и красива риба и най-вече заради нея. Общо взето мълчах 2 дни, дори жената беше много разтревожена. Вечерта заспах трудно с една мисъл - ех защо не го бях вързал с въженце за китката(новобранска работа). Събудих се рано пак със същата мисъл и след 10 мин бях качен на една скала точно над мястото и се взирах с надежда да видя някъде дръжката да си плува(новобранец). И така докрая на почивката само с тая мисъл за връзването към ръката. След това пъшках цяла зима и най-накрая го преживях :)). След този случай поне 3-4 години си връзвах харпуна към китката, като разбрах какви големи риби има взех да го връзвам към колана и преди 2 години като срещнах една голяма туна сложих втора макара на ръката и така до сега. Но е факт че с незавързан харпун не съм влязъл от много години. Пробвал съм и вързан харпун към въжето на буя, но при голямо вълнение ми клати ръката долу и не мога да се прицеля.
Димитър Минев, лека му пръст, който ме посвети в подводния риболов и беше моя пръв учител имаше един лаф "рибата която изтървах беше една от тези риби за която си мислиш и псуваш през цялата зима".
Това е случката и с нея отговарям на Емо как се чуства човек когато изтърве голяма риба