Team Building

Юли ако е имало някои да ти покаже и обясни ,че макарата никога не е на спирачка когато си във водата ,,нямало е да се получи така!!Сега щеше да расказваш колко вкусна е била!!!
А за загубата на голяма риба как се чувствам ,,я да се опитам да го обесня -един студен възел много под гърдите и малко над пъпа започваш да гледаш на харпуна си като на враг,,не ти се говори и в мислите ти се върти една и съща мисъл АКО ..........................................и ги изреждаш ,,човека до теб ти говори а ти кимаш само със глава опитвайки се да скриеш горчивината.Страхувам се ,че много колеги ще ме обвинят във егоизъм ,някои дори ще каже ,,за една риба,,-точно тази исках аз,тази търсех и заради тази ограничих свободното ми време,заради тази унищожих половин заплата купувайки харпун,заради тази риба моита ми мърмори в 5 сутринта ПАК ЛИ ЗА РИБА ,,заради тази риба съм умирал от студ като куче,заради тази риба съм обикалял километри ,заради тази риба миналата година щях да се удавя.Нека които иска ме нарече егоист,но аз ще продължавам да се чувствам зле не заради обидата а заради изгубените чувства и адреналин.Когато я хвана ми харесва да я гледам и да я галя като малко дете ,въпреки големия брой риби и години риболов ,аз ще продължавам да се чувствам така :609c1f728720fb

makari написа:Има ли в Черно море водни змии.Не ми се смейте много,че не знам

...водни бол - виждал съм ги как захапват лапини близо до аналната перка и после излизат на брега да ги погълнат , напоследък в морето срещам и смокове ...Тоше , аз съм първият в Бургас , който почна да снима с питон някъде през 91 или 92 . Ако го отгледаш от малък се привързва към теб , точно като коте или куче , като се ядоса съска , усети ли, че си ядосан се намотава около теб - нежно естествено , без да те стяга и за нула време ти отнема отрицателната енергия и ти се оправя кефа след 10 тина минути . Ревнив е , дори някой го ползват за пазач ...аве мога ти разправям случаи цяла вечер ...въй ся се сещам , че имах и маймуна ...
Юли и Емо , страхотни истории

Емо ами тя тая макара беше една проста пластмасова макара която дори и стопер нямаше. Трудно се развиваше въжето от нея. И възможно най-евтината за времето си, първата ми макара. А и удара на рибата беше мощен, рязък и внезапен.

Емо, не вярвам някой от нашата гилдия да те помисли за егоист.
Напротив. Мисля, че този неприятен спазъм в стомаха и изпитваната горчивина от изтървана голяма риба всички сме го изпитвали. Лично аз след пропуск или късане на трофеен екземпляр, дълго време след това съм депресиран и подтиснат.

Юлияне, моля те, разкажи случката с простреляното и заклещело се меру, когато сте ловували със синът ти. Интересна, драматична и впечатляваща е.

vatus написа:
Юлияне, моля те, разкажи случката с простреляното и заклещело се меру, когато сте ловували със синът ти. Интересна, драматична и впечатляваща е.

Ок Ванка, благодаря ти.
Случката която аз и синът ми няма никога да забравим се случи на Самотраки, красив остров намиращ се южно от Ямбол на няколко часа път.
Бяхме с лодката ми, на малко повече от 2 км западно от плажа на Кипос.
Лежа си аз на 16 метра и гледам нещо черно голямо да мърда 2 метра по надолу. Излизам, раздишвам и гмуркам. Видях го какво е защото се подплаши и се пъхна в една дупка. Бях впечатлен от размера му. Знам от опит че рофоз пъхне ли се в дупката си много трудно се взема. Качих се горе, свалих вярната ми 90-тка, взех прожектора и пак гмурнах. Светнах в дупката и му видях веднага част от тялото. Като първия новобранец стрелях веднага а трябваше да изчакам да му видя главата и да стрелям в нея, ама.... След изстрела тоя орфоз полудя, веднага всичко наоколо стана мътилка и се навря незнам къде и извън дупката остана само харпуна и около метър от кордата.
Следващите 2 часа бяха тотално скапващи за мен, гмуркане след гмуркане, опъване, но все едно стрелата беше заварена някъде там из лабиринта и дори и сантиметър повече не изкарах от кордата.
И друг път ми се е случвало да вадя рофоз след един ден, за 24 часа се предават без бой. Синът ми беше до мен. Казах му "излез на брега и намери някое по-голямо дърво", по пустите брегове има много такива които морето изхвърля.
След 20 мин той се връща с една дебела греда, голяма колкото мен и доста дебела.
Потопихме я двамата на 18м и завързах края на кордата към нея.
И си тръгнахме. Вечерта все за тоя рибок си мислех чак го сънувах.
На другия ден към 11 часа пак отидохме на Кипос. Много лош ден откъм вятър и вълни . Веднага ми стана ясно че ако вляза с мойта малка лодчица няма да стигна доникъде, вълните бяха 3-4 метрови.
Такава риба, с тоя размер си е голям късмет и реших че трябва да плуваме със сина ми до мястото. Последва лют скандал с жената, но .... 'това е положението, тръгваме" казах и аз :f38b1c44c48ae2 .
След около час пристигнахме на мястото. Веднага гмурнах и .... гредата я нямаше. Дупката си беше там но и риба нямаше . Първата ми мисъл беше "мама ви гърци откраднаха ми рибата"
. Започнах да гмуркам наоколо и късмет, на 50 метра от мястото намерих гредата и рибока лежащ по корем до нея. Взех на сина патоса, слязох долу и му забих една между очите.
След като го овързахме много добре на моя буй потеглихме към входната точка в бурното море. Плувахме доста повече от час, борейки се с течението и големите вълни и най-накрая приближихме плажа. Жената и дъщерята ни чакаха прави и притеснени на брега обаче като разбраха че сме ОК и видяха рибата настана веселие. За нула бройки бяхме наобиколени от много гърци задаващи стандартините въроси а имаше един който си направи 5 пъти повече снимки от мен .
Това е историята и няколко снимки

[You must be registered and logged in to see this image.]

И този грък, един от плажуващите, голям фен :thumbsupsmiley
[You must be registered and logged in to see this image.]

Юли страхотен рибок,браво!!
Случвало се е рибата да си стои заклещена и по 4 дена със 4 стрели
Женати със правото ти се е карала,мисля че синът ти може да си вземе лош пример и да влиза в лошо море,,,,,,,,,,но те разбирам напълно-пуста болест та тия доктори хаймани не се измислили лекарство да ни изликуват

Страхотно меру Заслужавало си е плуването.

Тази снимка съм я виждал и преди.Страхотна риба.Но след като знам вече и подробности по отстрела и....Още по голямо Като знам какви течения има там...Голямо е паднало.Направо си си луда глава.Здрави гащи трябват да се осмелиш в такова време да се плацикаш.

радвам се че ви е харесала историята, и аз благодаря за овациите :dancingHappy_i

..тая стрела да я запазиш за музея дет ши го прайм с Ватуса

Булти написа:

makari написа:Има ли в Черно море водни змии.Не ми се смейте много,че не знам

...водни бол - виждал съм ги как захапват лапини близо до аналната перка и после излизат на брега да ги погълнат , напоследък в морето срещам и смокове ...

лятото на 2009 докато си плувах на траката... с очила и шнорхел бях и гледах за кая...поглеждам към повърхността и какво да видя приблизително 70-80см змия кафява на черни ивици по гърба.не разбирам много от змии,но това май не беше водна :217b315cad77fe
след това прочетох в нета,че пепелянките и усойниците са много добри плувци и обичат са си се препичат на плажа и да си ловуват в морето

Пепелянките и усойниците не са на ивици .Те имат ромбовидни шарки и на дължина са по-малки малко.
пепелянка
[You must be registered and logged in to see this image.]
усойница
[You must be registered and logged in to see this image.]

Беше по времето,когато ми викаха Кирето,аве още с пирогата си джитках из " морето ",
чети около Златните на близки дестанции.То тогава да имаш "гребла" на бензин,си беше лукс де.
Вилата имаше доста места,аверите имаха тогава възможноста,да си позволят почивката от 15-20 дена на море.
Та имам едни от Голец,приятелско семейство,дето не пропускаха лято,ама и на Сийка брат и, Явор ( то с него сме приятели,че покрай него се запознах и със съпруга на Сийка - Васил ),та и той си беше от тяхното семейство.Иначе Явор си живееше в Белене,ама не беше женен,ама вуйчо.Заради малките,минаваше да ги вземе от Голец с Москвича,и айде на море.Както и да е.
Явор - мъж канара,100 и кусур кила,Васил - топлийка,обаче каратето му беше хоби.
Единия ден се разбираме с Васил да излизаме за поп,то ако и другия го вкарам в пирогата - мани,мани.
На него ( Явор ) му се пада честта да води хлапетиите на плаж,барабар с майките им.
Сабалян в 5 часа с Васето атакуваме големите води.На 200-250м малко в ляво от караташ имаше една малка моя градинка.
Караташ е един голям черен камък,който навремето си стоеше в морето,ама като направиха буната на Панорама,ъгъла на буната седна върху камъка.
Та курдисахме в градинката,и почнахме по малко да берем поповете.Видяхме че нашите "циганчета" към
10 часа се курдисаха на плажа,ама и да искаш няма как да не разбереш - алармата чак при нас се чуваше.
Къде 11.30 - 12 попа даде яко газ,не даваше да пуснеш волтата.Времето перфект,слънце,морето - огледало.
Добре че имахме ризи на гърба си.
Ама ко ми дойде на акъла,хвърлих един поглед към Калиакра.Едно такова леко мъгливо,синкаво,изпарява се морето,ама нещо много силно беше "изпарението".
Обърнах поглед към Варна,бах мааму - същата работа.
- Василе бързо прибирай всичко -давам команда
– що ве ?- глей как кълве
– Моеш ли да плуваш ве ?
– Тц.
–Прибирай бързо,че след малко ще сме в приключение.
Ко ши прай,де да ми знае чалъмите човека,дигна котвата,аз от там
залягам над "Мотора " за 5 мин на пясъка пред жените и децата
– Ко стана ве,туй Явор ма пита.
– Бързо събирайте багажа и в колите,аз ще заобиколя буната с лодката - им казвам.
Кво гребане падна,още чудя на себе си,ама за още 10 мин бях вече изкарал пирогата върху камъните вътре в буната,тя там си стоеше де.
Моите се влачат,имат 50м да извървят,ама децата нещо хленчат,един разярен поглед - млъкнаха.
Бързо ги навряхме в колите и тръгнахме.Ония се чудят що съм се разбързал,ама аз вече усещах неприятностите.
Като качихме малко над пречиствателната станция над Златните,има едно място за две коли,забучих жигулата
там ( вътре с мен Васко и жена ми )
– да изпушим по една цигара тука - им викам
и двамата все още не могат да разберат ква муха ми е влязла в главата.
Не минаха и две минути,като зафуча един вятър,дървета,листа,торбички-какво ли не почна да хвърчи около нас,долу се виждат буната и морето.Там стана като един голям казан,не можеш да разбереш от къде идва вълна,и накъде отива.Още 30-40 секунди,и като запука един дъжд - мале мила.
– Това исках да видите,айде да се прибираме.
Отиваме към вилата,москвича наврян до бар Кукери под едни дървета,махнахме им да идват,
ама дойдоха след 30 мин,като спря дъжда.
След това пекна още повече слънцето,ама вече бяхме залегнали над мидената салата с мезе.
Друг път продължението - Мерак за мъртво вълнение.

Булти написа: ..тая стрела да я запазиш за музея дет ши го прайм с Ватуса

Булти на стената ми е, заедно с първата ми 90-ка(есклапез меру с неопрен дето е облечен) дето ми служеше вярно над 20 години, децата като малки с нея съм ги изхранвал по почивките
Но за музея ще ги дам

Тая история вече почти цяла година ми се върти в главата и все си намирам повод да не я напиша . Действието се развива миналата пролет по време на голямата сафридена фиеста . Прибирахме се със сина ми за трети последователен ден от Маслен нос . Де що имаше кофи , туби и пластмасови шишета и торби , всичко беше пълно със сафрид мутанти . Трети ден , а количеството уловена риба вместо да намаля се увеличаваше . За пръв път в живота ми , бях свидетел на подобна лудница .
Този ден бяхме каталясали още от сутринта . Аве , честно да си кажа - мързеше ни вече яко . Затуй още като влязохме в морето , пърпорихме половин час и забихме котвата без никакви проби . Даже аз смятах да поспя :217b315cad77fe докато студента си чеше крастата . Да , ама не . Още на първото фърляне - 9 сафрида . На второто пак 9 , после 8, 7, 8 , 9 и т.н. Тц. няма да се спи . Мятам и аз въдицата ....и така до 17 часа . Рибата се фаща с постоянен успех . Но следобеда направо полудява . Не можем да се решим да си тръгнем . Накрая умората надделява , вдигаме котвата и потегляме ...

... в началото пътя е завой след завой , клепачите ми натежават и отвреме на време си бия по някой шамар ...наближаваме Замъка до Равадиново . Права отсечка , отляво е обширно , обрасло с буйни треви поле . В един момент забелязвам как някаква сянка в далечината отпред пресича пътя . След нея още една . После още една . Наближаваме ги . Вече различавам ясно фигурите . Това хем са хора , хем не са . Облечени са в черни фракове и носят големи музикални инструменти - тромбони , цигулки , контрабаси , чела и барабани . Хем са човешки фигури , хем приличат на щурци с огромните антени на главите си . Изскачат от шубрака в дясно , притичват през пътя и се шмугват в полето , а то самото се е превърнало в някаква пищна джунгла от преплетени пъстри диви цветя . Луната е изгряла и небето е странно червено . Хората щурци започват да свирят и от вълшебното поле се разнася тиха неземна музика . Усещам , че така не съм се чувствал никога през живота си . Някаква магия ....колата ми се движи със 110 -120 в насрещното , право срещу мен на около 20 метра - огромен черен джип Нисан . Натискам газта и леко мърдам волана . Разминаваме се на сантиметри . ...

...от занасянето , синът ми се събужда и недоумяващо отваря очи , не е разбрал нищо . Казах му чак след вечеря , обърнал няколко питиета . Винаги след тоя случай , когато минавам покрай това място , тия хора щурци някак си ги усещам , че са там около пътя ... доста странно усещане и е трудно за обяснение , не е свързано със страх , по скоро с някакво наслаждение ...За миналия сезон тва беше единият случай дето се разминах на косъм с оная , втория го знаете :

[You must be registered and logged in to see this link.]


П.С. Разправят , че духа на Христо Фотев витаел все още около Равадиново

:5ff67901e688fa

край

...Тея са били некои мангали,дат са свирили на Тумпала ...щом се изнасят на прибежки и припълзявания :6e6ebecd09233a

репортаж от последния ми излет

[You must be registered and logged in to see this link.]

Откакто тоя сезон влязох в нормалната си форма и денят стана по дълъг , почна все по-често да не ме свърта и да виждам насън и наяве , морското дъно с неговите плахи обитатели . Обратно пропорционално на това ми желание с течение на времето се изпаряваха финикийските знаци от опърпания от кризата семеен бюджет . В бизнесът , който се движех се случиха допълнително жестоки катаклизми , независимо от всеобщата криза и положението бе напълно отчайващо . Не исках да изоставям занята си , но и не виждах никакъв изход . Имах един тънък страничен доход и само той ме спасяваше да не затворя , въпреки , че карах почти на загуба . Все по често и по често изпадах в депресия . Единствено ме спасяваха гмуркането в морето и в любимите ми сайтове . Тогава по малко мислех за Нещата от живота . Последния месец финансите се стопиха тотално . Изтече ми и гражданската безотговорност и единствената дестинация в морето си остана заблатения Бургаски плаж . Палатката ми , си стоеше самотно на Мириус , като мираж отдавна изгубен и никога не случил се .... Въпреки , че имах , все пак някакъв улов самото гмуркане в Бургас си беше кошмар . Един път щях да залепна за дъното , друг път щях да остана завинаги заклещен под водата между коварните тетраподи . Огромни кораби минаваха покрай мен , боботенето им под водата бе невъобразимо , а самите винтове предизвикваха реки в морето подобни на Вепека . Гледката на подобен гигант за насипни товари от 100 метра , от нивото на водната повърхност е незабравима , усещаш вибрацията на огромния въртящ се колянов вал с цялото си тяло ......последния ми излет бе неуспешен и водата бе по мътна от всякога , реших да излизам преждевременно . На излизахе хлапетийте скачаха от Стария кей в морето и едно пешлеме шеговито ме запита : " Ей чичка , ко търсиш там ве ? " , " - Акъла си търся , му отговорих аз , че го загубих ей някъде там , дет скачате в батака !!!" и почнах прибързано да свалям гущеровите си дрехи ... следващата сутрин се успах и леко ме събудиха нежните слънчеви пръсти , пробягващи и галещи лицето ми , отворих очи със сънена усмивка и се завърнах от блаженото царство на спящите в безнадежната и тъпа реалност ...нещо бе различно...топлината на слънцето бе някак по особена ...пихме кафе със жената и обсъждахме как пак ще пропуснем палатката за уикенда ...някой звънна на входната врата , толкова рано ?...беше майка ми ...носеше ми пари да си платя гражданската , като знам и нейното положение , не очаквах подобен подарък....денят стана различен , всичко стана различно , замириса ми пак на Чисто море ....по пътя за работа със жената бяхме по весели от друг път , в главата ми се зародиха нови идеи и бизнес планове - нещо което не се беше случвало отдавна , везните бяха вече наклонени в другата посока , аз бях вече уверен в себе и чашата вече бе наполовина пълна а не празна ...казват , че лъчите на Слънцето на Джулая Морнинг били магически

КРАЙ !

Булти , определено имаш описателен талант .

Благодаря ти !

Булти дано Джулая Морнинг ти донесе повече късмет и най-вече здраве
:609c1f728720fb

За мен обаче този ден си остава май най-каръшкия.По-лани в Гърция през ноща на 30.06 срещу 01.07 ме ухапа пепелянка,което съм го описал в началлото на темата,а вчера сутринта отидох на риба на едни скали до залива на р.Велека и като се подхлъзнах паднах по корем и си натъртих яко дясната гърда.Надявам се,че не съм пукнал рабро,но все още ме боли много и най-лошото,че последните два дни не мога да гмуркам,а утре ми е последен от отпуската :21fe7b94c4e424

....довечера ще ударя едно узо , за твое здраве и щи разваля Джулайския карък :609c1f728720fb ....догодина по същото време голям лаврак ща чака в морето :609c1f728720fb