Размисли без страсти

Аве тъй кът гледам глобалната обстановка в областта ни,в частност селото ми,еле мазата ми,
па и цяла Европа.
Та си мисля,
тея дни на Черно море ще му се наложи да поеме ограничени количества сладка вода.
Плувчо да ги смята де,мен не ме бива.
Пък тея нашите видове морски риби ( дето есента бягат през Босфора уплашени от Тошевата армада ),таман на гюме им идва тая сладка вода,
щото им трябва за хайвера им,дето ще почнат скоро да го фърлят по разните му рекички и затворени морета.
Скоро и температурата на водата ще им дойде на кеф,и ще се появят де.

Та се питам - дали тая година ще се появят в повече количества и повече видове морски обитатели ?

Както никога - миналата година сафрида се появи при температура на водата 14 градуса,
а ние си знаехме,че не стане ли 16-17,няма го. -  А де ?
Декември се хвана чернокопче като копче ( Тошето го видя също ) - а де ?
А увата цяла година пълнеше морето,както никога до сега - поне аз преди повече от 25г не бях виждал такова нещо.

Сигурно скоро ще почнем да чуваме за умрели делфини," ама те били от мрежите на рибарите " - ще видим де.
Все си мисля,че ги мори прясната сладка вода.Ама не споря по този въпрос.

От всички глупости до сега дето ги изписах,се мъча да стигна до някакво заключение.

Тази година се изсипа много сняг и вода в цяла Европа,
която по различни пътища ще влезе в нашето море.
Та си мисля,че имаме шансове за изключителен риболов тази година.
Както на много видове ( някои забравени отдавна ),
така и в добри количества.
Моето мнение е,че Черно море си е басейн за развъждане на основни видове средиземноморски риби.

Вашите мнения моля ?

Без претенции,че разбирам си мисля,че Дунав вкарва повече сладка вода в морето на ден,отколкото сняг и дъжд валят през цялата година!

И аз без да разбирам ,ма нема да можеш да ми пращаш вода за да си слагам киселото зеле ,а инак ако не наблегнеш на ремонта на лодката,може да го изгледаш и на 13 градуса

КИРО написа:
Та си мисля,че имаме шансове за изключителен риболов тази година.
Както на много видове ( някои забравени отдавна ),
така и в добри количества.
Моето мнение е,че Черно море си е басейн за развъждане на основни видове средиземноморски риби.

Вашите мнения моля ?

Киро, това което казваш много ми прилича на един стар виц- Баба меца си стояла и си говорела "Тая година ще има много дренки", попитали я другите горски животни откъде знае и защо мисли така, а тя отговорила - "Ами защото много ми се ядат" :6e6ebecd09233a

Ама сте лошави,човека сподели някои мисли пък вие го нахапахте веднага.

georg написа:Без претенции,че разбирам си мисля,че Дунав вкарва повече сладка вода в морето на ден,отколкото сняг и дъжд валят през цялата година!

Не е само дунав Герги,
Днепър,Дон и още една две такива плавателни реки влизат в Черно море.
На цяла Европа водата тук идва.
Аве само си мислих едни такива работи,дали това няма да е повод за " дренките "

Според мен, и три пъти повече от сегашният дебит на валежите да има, соленоста на морето няма да се промени. Черно море е затворено, прясната /сладката/ вода е винаги отгоре и от теченията през Босфора, въз в другите морета. Всичките му там въглеводороди, соли и други по-тежки боклуци си остават тук при нази завинаги. Кире, ти помниш 60-те години що риба имаше. Но тогава го нямаше тоз боклук, който го носи днес големите реки. Според мен температутата и чистотата на вливащата се в морето вода е по-важния критерий, за популацията на рибата.

liubak написа: Според мен температутата и чистотата на вливащата се в морето вода е по-важния критерий, за популацията на рибата.

Та нали туй думам,че много чиста вода ще дойде.Те тежките боклуци
отиват на дъното,ама на дълбочина 400 м и по-дълбоко,че там
няма морски живот,се знае.

4. Хидрология и хидрохимия

Черно море обхваща значителен по територия водосборен басейн - 2,5 млн.км2. Във Черно море се вливат едни от най-големите и пълноводни реки на континента Европа - Дунав, Днепър, Днестър, Буг и др. Чрез Керченският проток се осъществява движение на водите от Азовско към Черно море, а посредством придънни течения през Босфора се придвижват водите на Мраморно море. Върху акваторията на Черно море падат и валежи. В резултат на това водният приток на Черно море възлиза на 790км3. От този приток 400км3 се падат на речния отток. Изпарението от повърхността на морето е значително - 420км3. Следователно Черно море се характеризира с положителен воден баланс, но поради повърхностното течение през Босфора се извършва оттичане на черноморските води към Мраморно море.

4.1. Структура на черноморските води

Средната соленост на повърхностните води в централната част на Черно море е около 18‰. В близост до брега поради влиянието на пресните речни води, солеността намалява, а сезонните колебания са значителни. Средната соленост на крайбрежните води е между 16‰ и 17‰. Най-ниска е солеността на водата в северозападната част /13-15‰/, където постъпват основните количества речна вода.Обикновено солеността намалява през май или юни. С увеличаване на дълбочината се наблюдава и увеличаване на солеността.

Средногодишната температура на морската вода е във връзка с географското положение на пунктовете на наблюдение и доминиращите течения. Сезонните изменения на температурата се проявяват във водния слой с дълбочина 60-75 м. Средногодишната температура на повърхността е около 13,7оС. Максимумът се наблюдава през август, като за западното крайбрежие той достига 27оС, а в източното понякога надхвърля 30оС. Минимумът на температурата на морската вода се проявява през февруари и понякога достига в западното крайбрежие на Черно море до точката на замръзване. В източното февруарският минимум е под 8оС. Средногодишната температурна амплитуда е 19,8оС. Денонощните колебания на температурата през топлото полугодие достигат 1,5о-2,5оС, а през студеното - 0,5оС. През лятото е характерно рязкото спадане на температурата на повърхностните крайбрежни води, което се дължи на отгонния ветрови ефект.

В зависимост от температурата и солеността плътността на водата на Черно море намалява през пролетта и лятото. Средната плътност в централните райони е 1,012. Тя намалява и към крайбрежните райони - средна плътност около 1,0115, като понякога тя е по-малка от 1.

4.2. Хидрохимичен режим

Химичните особености на черноморските води се основават главно върху извънредно слабата подвижност на дълбочинните слоеве и голямото количество на вливащата се речна вода. Главният компонент на морската вода е натриевият хлорид, следван от магнезиевият сулфат, калциевия карбонат и др. От газовете разтворени във водата , в най-големи количества е свободния азот. В повърхностните води съдържанието му е средно 15,9мг/л. Свободният кислород е в по-малки количества /10 мг/л/, но от него зависи животът в морето. Разпространен е на дълбочина до 150 м. Под тази дълбочина са разположени напълно безкислородни води, съдържащи отровния газ сероводород. Въглеродния диоксид се намира в свободно и свързано състояние. Неговото количество се повишава в дълбочина и в интервала 750-1000 м достига 6-8мг/л. В морската вода се съдържат всички химически елементи. Повечето от тях са в много малки количества.

4.3. Движение на морската вода

Повърхностните течения в Черно море се зараждат в устията на големите реки и в Керченския проток. Основната маса речни води постъпва в северозападната част на морето, където започва мощно крайбрежно течение. То се насочва на юг край румънския и българския бряг. Източно от Варна се влива Кримското течение и се образува Южното течение, което се насочва към Босфора. След Босфора основната водна маса се насочва към Анадола. От нос Керемпе една струя се отклонява на север в посока на Крим, а другата част продължава да се движи в източна посока. Завихряне на повърхностното течение се забелязва около югозападната част на морето под влияние на югоизточните средиземноморски ветрове, както и в районите на Азовско море и Предкавказието. Край кавказкият бряг течението е със северозападна посока и пред Керченския проток то се слива с Азовското течение. От югоизточния бряг на Крим, то се разделя на две течения. Единият клон се отправя на юг , където се слива с Анадолското течение и се затваря кръгът на Източно черноморското циклично течение. Вторият клон на Азовското течение от Крим се насочва на запад и се разделя на течение със югозападна посока /Варна/ и северозападна /Одеса /. Течението с югозападна посока се нарича Кримско и при сливането му с речното течение, създадено от водите на Днепър, Днестър и Дунав се затваря кръгът на Западно черноморското циклично течение.

Силата на вълнението, височината на вълната и нейната скорост зависят от силата на вятъра, неговата продължителност и от разгона на вълната. Вълнението има сезонен характер, като максималното му развитие е през есента и зимата, минимално - през май и юни. Средногодишната височина на вълните в българската акватория е 31 см, тяхната постоянна проява обуславя въздействието на морския прибой, който руши и оформя морския бряг.

4.4. Черноморска флора и фауна

Флората на Черно море е представена от около 600 вида, от които 221 вида наброяват макрофитните водорасли.

Фауната на Черно море е съсредоточена в горния пласт на дълбочина до 200 м, където са и значителните хранителни запаси. Фауната на Черно море е съставена предимно от каспийски и средиземноморски видове, което е във връзка с неговия произход и палеогеографско развитие. В обсега на Черно море и свързаните с него крайбрежни езера и речни устия обитават около 1500 животни. От тях само за българското крайбрежие са характерни 789 вида, без да се включват първаците. Крайбрежните води се обитават и от редица придънни организми. В съжителство тук се срещат ракообразни морски охлювчета , миди, медузи, около 150 вида риби. Главни представители са скумрия, сафрид, паламуд, сардела и др. Черно море се обитава и от морските бозайници делфин и тюлен, които са поставени под закрила.

КИРО написа:

liubak написа: Според мен температутата и чистотата на вливащата се в морето вода е по-важния критерий, за популацията на рибата.

Та нали туй думам,че много чиста вода ще дойде.Те тежките боклуци
отиват на дъното,ама на дълбочина 400 м и по-дълбоко,че там
няма морски живот,се знае.

Сладка да, ама не чиста бе човеко. Доколкото съм чувал, с всяка година дебелината на мъртвият слой ставал все по-голям. Майката му е да разширим и удълбочим Босфорът., та да отидат тез боклуци при онез .......

Вальо добре е показал някои неща свързани с морския ни живот.
Добре е да си познаваме морето,със сигурност има още
добра информация от колегите.
Пунта е - да разберем коя година ще е добра за риболов.

КИРО написа:Пунта е - да разберем коя година ще е добра за риболов.

А според мен е по-интересно когато не знам. Малеее, колко пъти съм се връщал капо, дотолкова не мога да броя. Морската риба е прелетна / в повечето случаи/, за разлика от речната. Може би и теченията се менят при определени условия,а от там и миграцията на рибата, ама как да разберем. Направи ми впечатление че по буните на дъно /юни-юли месец/ имаше много силно течение от север на юг, 60 гр. олово си влачеше безпроблемно. Е миналата година, кефаловата риба я нямаше като други години. Някой да каже защо, аз не знам ?

Любак, аз пък съм с друго впечатление относно кефаловите през миналата година.
С очите си ги видях много риба, много нещо, щъкаше.
Абе дано на Киро прогнозата се сбъдне и да има много дренки тази година.

Абе наистина дано е прав Киро, щото и на мен ми се "ядат много дренки", т.е. ловят риби. А ако наистина излезе прав, ще провъзгласим в астролога на форума :dancingHappy_i / Майтап бе Уили/Кире, да не се разсърдиш!!!!!

Аааа,Док,няма сърдене ве.
Ама толкова вода в цяла Европа като тази година - не помня,
затова,нека проследим това явление.

vatus написа:Любак, аз пък съм с друго впечатление относно кефаловите през миналата година.
С очите си ги видях много риба, много нещо, щъкаше.Абе дано на Киро прогнозата се сбъдне и да има много дренки тази година.

Вярвам ти Ванко, но на кука /дъно и бомбарда/ много слабо бре брат. Това 2-4 рибки за излет си е малко, откъдето и да го погледнеш / за района на Варна/. Не говоря само за себе си / аз не съм мярка за сравнение/ , а и за приятели. Като Ви чета постовете и каята се е назландисвала. Е, барбуна / и то едра/ пък даде добре от буните.

liubak написа:

vatus написа:Любак, аз пък съм с друго впечатление относно кефаловите през миналата година.
С очите си ги видях много риба, много нещо, щъкаше.Абе дано на Киро прогнозата се сбъдне и да има много дренки тази година.

Вярвам ти Ванко, но на кука /дъно и бомбарда/ много слабо бре брат. Това 2-4 рибки за излет си е малко, откъдето и да го погледнеш / за района на Варна/. Не говоря само за себе си / аз не съм мярка за сравнение/ , а и за приятели. Като Ви чета постовете и каята се е назландисвала. Е, барбуна / и то едра/ пък даде добре от буните.

Вярно е това 2009 и 2008 година бяха доста слаби от към кефалови,2008 малко по-добре беше.2007 беше кал,то не че 2009 не се виждаха рибите но рядко ядяха.Лично впечатление.

тая година ще има цъфтежи много и малко риба

Булти написа:тая година ще има цъфтежи много и малко риба

Защо така смятате колега? Заради наводненията ( вливане на повече сладка вода +боклуци ) ли?

да...заедно със сладката вода в морето постъпва и голяма маса органична материя , която е храна на планктона

Не знам дали е вярно,но морето имало цикличност на риболова-на 5 години

Булти написа:тая година ще има цъфтежи много и малко риба

Еееее, яж л.йна ся Ни дърпай Рогатия за опашката чи

Между другото,попа 2г подред много се ската нещо.
След обяд си гледах фотоинфото дет съм си го складирал.
Аве наистина не е туй дет си го знам като предните години.
Ама и аз за туй въ бъзикам,да можем лека полека да направим някаква зависимост,
която после пак лека полека да си я напишем вече на видно място.
Аве ако можем,да направим нещо за напред,следващите да не мислят много.
То пък де ли ще им е кефа на младите тогава де ?

Абе вий големи глави се извъдихте.Големи изводи,голяма работа.Ще ви видя на пролет.Ади чао и умната.