Сезон 2021

Здравей, Мите1 Кефалите вярно са по плашливи и аез нещо не мога да се изразявам. Просто си имат пътеки и често се чакат точно там кое ги кара да вимават от там още незнам. Тези дни гмурках на Русалка. Беше много бистро и красиво. Плувам бавно и плтарините се виждат от повърхносста. Гмеркам леко и се прикривам. Почуквам с харпуна и те идват. Първо една и писле се изсипват 20тина. Не се намесвах много грубо само по някога стрелях. За първи път и двоен тази година. Врани за два дни видях само една, но навряна в тъмна дупка и не я стрелях. Пробвай на есен когато водата не е толкова топла и в мрачен облачен ден. Радвам се, че споделяш и ти благодаря, че намираш време да го правиш!

Сутринта докато си пиех кафето се замислих?"Абе аз що си купих неопрен, като го облякох само веднъж". Зарязах кафето и към райският залив. Отивам, но един колега ме изпреварил. Не го познавам, но евала, разбрахме се с три жеста като индианците. Аз на ляво, той на дясно. Видимостта доста добра. Зарганите се въртяха на дасетина метра пред скалите. Наблюдавах атака на лефер. Лазеше по дъното, изведнъж се стрелна изключително бързо, разполови един зарган ,взе си едната половина и доволен си тръгна. Скоростта с която атакува е невероятна. Аз си гръмнах две платерини, набрах си миди и рапани и доволен излязох. Докато се разсъбличах видях, че колегата също излиза. Беше взел един лефер и един минокоп. Сподели, че му минали кефали и платерини, но търсел само трофеи. Плажуващите започнаха да прииждат, а ний двамата се сбогувахме и аз доволен се прибрах.

Току що жената ми показа статия,за удавен харпунджия на същото място където бях сутринта. Хем е тъжно, хем красиво"80 годишен харпунджия се удави с харпун в ръка". Моля бъдете внимателни, за да не четем за поредни инциденти.

Честит празник на всички Димитровци


Днес вече Вера е във Варна.
Та дори не помня от кога не бях гмуркал, но в събота намерих време да се натопя за час. Морето ме очакваше. Водата беше бистра. Рибки имаше, но повечето бяха дребосъци. Рапаните и те дребнички, миди почти не се виждаха. Само Ризостомите бяха големи и танцуваха своя танц.
Намерих и дядото на Вера или каквото е останало от него. Там имаше и един рак без щипки. Малко преди да изляза се показаха и платерините.

Днес намерих време и направих последно влизане за сезона. Разходих се до Мириус. Морето супер. На два пъти видях врани, но отдалеч. Набрах си рапани и после над един час гмурках, за да запазя приятният спомен до пролетта.

Здравейте, измина още един сезон в приключения и забавления. Натрупахме още опит и впечатления. Останаха още повече неоткрити открити места и забавления.

В началото на сезона направихме едно приключение с Ванката и Иво по северните ширини.
Изкарахме си чудесно няколко дни гмуркане. От Шабла до Каварна. Целта ни беше да покажем миграция на Ванката. Времето не беше много топло през повечето дни валеше и беше доста студено. Наблюденията са, че рибите се появяваха по-често при хубаво време, когато имаше и по малко слънчице. Ванката на няколко пъти ме изненада доста приятно. Откри къде минават пътеките на рибите и в стрелбата се представи повече от добре. На няколко пъти се разминахме с лаврак, но той е бил за по- подготвени от нас.
Два дни гмуркахме и на Русалка. Открихме нови врански дупки, но общо взето нямаше много изразена миграция на север. Около Варна си беше доста по-добре.
Посетихме и Болата като дори и Наско беше дошъл и групата завзе цялата буна. Добре, че беше през седмицата и нямаше много колеги. Изводите, са че когато са много хора на едно място рибата е по-наплашена и малко се дърпа на вътре. Когато на позиция оставаше по един човек рибите се приближаваха повече.
Няколкото почивни дни минаха бързо. Почнахме да правим нови планове за нови приключения този път на юг.
Озовахме се в Ахтопол. Не бях ходил там от повече от 10 години. Сега така се получи, че децата са във ваканция и имахме няколко дни. Иво беше потеглил преди нас и вече беше проверил един нос. Над вечер се озовахме в Ахтопол. Имаше още време около час за вечерна проверка. Влезнахме близо до фара. Имаше доста дребен сафрид-граца и се надявахме да има и някои хищници. Платерините се хранеха по дъното. Легнал на едни скали и почивайки си видях докато гледах платерините един по различен силует да прави вечерна проверка на скалите. Почти без китово салто се прилепих до ръба на скалата и зачаках рибата да се приближи. Беше хубава врана първата за сезона. Тогава още не знаех, че този сезон ще наблегна на врани.
Ходихме и до корабите на Синеморец. Валеше доста и решихме да се върнем до Крокодилите. Там го даваха да не е толкова облачно, които иска може да се разходи. Първото което ни направи впечатление и познахме, че това е мястото беше знака Стап Внимание харпунджии. Направихме и няколко гмуркания. Платеринки минаваха много и на огромни пасажи. Иво намери и подводния параклис и ми го показа. Срещнахме и колеги. Единият имаше много интересн харпун. По-скоро ластиците бяха окрасени. Оказа се, че и боята по неопрена ми е била от него. Бил я пратил на известен харпунджия в Гърция. Той пък подарил неопрена на известен рокер от Горна Оряховица, последния пък го подари на мен. Та така няма нищо случайно.
Не стреляхме по платерините с идеята да видим нещо по интересно, но освен пасажите от граца друго не видяхме. Мястото е хубаво закътано и посещавано от колеги, останаха хубави спомени и надежди за нови срещи.
Освен, че редовно гмуркахме с Иво направих и едно груркане с Тошко и Наско по нашите си места. Беше хубав ден един от малкото дни, когато имах цял един ден за море. Та за това планирахме да влезем с лодката. Лодката си иска подготовка, когато не е надута или място за съхранение. Някъде около обяд се отправяме към хоризонта. Двигателя е малък и ни трябва време да стигнем до мястото. Наско се гмурка най-добре от нас. Има много хубава апнея винаги е положително настроен и ведър. Той първи откри и рибите. Извика ме да гмуркам при него. Беше по дълбочко от колкото гмуркам по принцип. Гмурнах и видях къде е легнал Наско. Беше бистро и легнах в друга посока и дори не се надявах рибите да дойдат от неговата посока. Бяха 3-4 врани. Опитах двоен не се получи само една, но бях доволен. В дълбокото имаше доста изразено течение а и не ми беше толкова удобно. Минах по в средни води. Тошко също мина по в брега. Наско си държеше в дълбокото. Няколко пъти си почивахме на лодката хапнахме хубави бисквитки, които Наско беше открил и си разказвахме случките. Тошко беше намерил доска кефалови а Наско Леферче. Така в забавление и приключения деня си отмина.

Седмица преди това пак на същото място видях една от най-красивите гледки през сезона. Беше малко след обяд времето беше облачно. При едно по-дълбоко гмуркане, когато достигнах до дъното първо изчаках няколко секунди докато тялото притихне после леко продължих напред между две скали и точно преди да завия зад едната пред мен се откри красива гледка. Водата беше леко избистрила няколко метра над дъното и пред мен се оказа една огромна тъмна стена от риби. Танцуваха бавно и спокойно. Явно не ме бяха усетили или си правеха техните неща. Бяха много красиви с жълтеникави опашки и тъмни тела. Няколко мига се наслаждавах и се чудех дали да стрелям. После харпунджийската страст надделя и стрелях в средата на петното от риби. Още знам как, но пропуснах. Многото риби и миговете на колебание ми бяха взели способността да се прицелвам. Останаха ми приятните спомени от красивата гледка. Следващите няколко гмуркания също се срещнахме с познатите риби. Те вече знаеха за моите намерения и бяха по- предпазливи. Закотвих буя близо до мястото за да маркирам района. Имаше доста силно течение и се наложи да отпусна още въже на буя. Раздишах добре и се гмурнах. Озовах се малко в страни от мястото на което ги бях видял. На ръба на скалата. Под мен видях няколко силуета на познатите риби. Много рядко при стрелба от горе съм точен, но този път уцелих. Стрелата се заби в дъното нямаше много борба и желаната риба я закачих на кукана. Останалите риби се изпокриха по дупките. При едно гмуркане в една дупка забелязах няколко риби. Едната застана много добре и стрелях. Последва приятно дърпане, но рибата завлече и стрелата в дупката. Изплувах като освободих и макарата. Въпреки това не можах да изкарам харпуна до повърхността. Въжето на макарата се оказа късо. Пуснах харпуна и изплувах. Малко по тежък ми е харпуна и при дълбочина два три метра потъва. Буя не е на много голямо разстояние. Доплувах до него взех тежестта му и я закачих на дръжката на харпуна. При което той потъна на дъното. Последваха няколко гмуркания за спасяване на стрелата. Не виждах къде стрелата а и дупката не беше много голяма и не ми се завираше вътре. Няколко пъти дърпах здраво въжето, но не искаше да се освободи. Може да се е оплела между скалите. Почти бях готов да отрежа въжето. При едно гмуркане съм се озовал доста по-напред от мястото, на което беше харпуна. Тогава забелязах, на няколко метра пред скалата стрелата. Първо си помислих, че има някаква оптична измама. Стрелата беше станала на дъга. При дърпането върха е попаднал между два камъка а опашката на стрелата се е заклещила на трети. Рибата беше на линията на метър от опашката на стрелата. Последва половин часово спасяване на стрелата и линията. Успях да издърпам достатъчно от линията, така че да освободя линията от въжето на макарата. После беше по лесно стрелата от едната страна а харпуна от другата страна. Реших да приключа риболова бях изморен, но доволен. Видях гледката, която ми остави най-големи впечатления за сезон 2021.

След тази гледка реших, че когато имам време ще наблегна на враните и така Шабла до Ахтопол този сезон видях повече врани от колкото през всичките ми години на гмуркане. За да не се повтаря завирането на стрелата в дупките преместих на 75 цата кордата да не е вързана на опашката на стрелата а на по-предна дупка. Така на няколко пъти рибите влизаха във дупките а стрелата оставаше от вън и след като хванех двата края издърпвах рибите на вън. Повечето пъти издебвах рибите извън дупките и много рядко стрелях вътре при този сет има опасност стрелата да се заклещи в дупката. Стрела с тризъбец или многозъбец би била по-подходяща за в дупки, но аз още не съм стигнал до това ниво. Лавраците този сезон ги пропуснах, но не съжалявам знам, че така ще пораснат по-големи.

Тази година и младежта се включи активно в спорта. Плуват по- добре и се отпускат във водата. Митко вече има първа платеринка. Жорко плува много тихо, Вики също много напредна и има много желание. Да ги оставям да плуват на спокойствие. Няколко пъти ми направиха забележка, че съм ги карал да излизат от водата.
Какво да подобрявам по екипировката:
Харпуни
75 ца да подобря стъкмяването и да потърся стрела с многозъбец.
90 потъва. Контрата не е добре и няколко риби, които оставаха на стрелата се откачаха. Останала е малка част от стрелата пред контрата явно ще трябва да се подменя. Да сложа 14ки.
Плавници
Много съм доволен от плавниците. Ще си взема още едни или да може потърся карбонови, но къси.
Неопрен
5 ца много добре си паснахме при възможност ще си взема пак.
7 ца леко ми пропуска от бонето и при по-студена вода ме заболява ухото. Ще се наложи да си взема нов- вече е направено.
Колан-може да се помисли за нов. Да направя токата от Велико.
Тежести- Ванката е направил много сполучливи бързи тежести.
Нож. Да помисля за втори.
Маска
още не мога да реша коя от двете да ползвам и затова едната е на буя.
Ръкавици- да им подлепя пръстите.
Буй
да си намеря мрежа и да сменя линията.

ДОООообре ве Боби - трепач си на морските разкази,
благодарско за което.

Накрая на света съм и има време да погледна назад.
Миналата година имах всичко на всичко едно ходене до морето да се топна. Имах сериозна домашна работа и наистина нямах енергията да събера панаира и да се натопя. Все пак на инат една лятна сутрин се надигнах. Имах подарък нов буй лодка-дето ми беше мечта преди петнайсетина години и даже си пазих снимката му още. Та една збъдната мечта е голяма работа да знаете. Е като съм с буя реших да вляза от плажа. Щото туй мъкненето до края на буната и после на обратно ме скапва. Нямам идея защо. По точно идея си имам ама...мързела е голяма работа.
Оборудването натоварено. Аз полегнал на лодчицата и тя....потъна бе. Въй. Позамислих се . Свалих колана. Натоварих го него и после бутайки я тръгнах напред. Даа. След година без да си плувал всичко ти стяга и пречи. Както и да е. Стигнах заветния камък на края на въпросната буна. Може би с няколко минути по бързо от колкото пеш. Добрее.

Малко проблеми със закотвянето. Че не си намерих котеатанв къщи ама някакво въже имах. Мрежа за раци и като я натъпках с камъни имах котва. Абе позабравил съм и дишане и гмуркане.
Почнах да правя първа проверка да видя къде какво минава. Нищо не видях за пет гмуркания. Июах усещането че вината е само моя. Закотвих 'платеринка" на старото и място. Там съм си направил стеничка и ми е по лесно криенето. Е рибата често минава над главата ми и само се гледаме ама няма как. Та сложих я и нея ама след десет минути ми бактиса и се изнесох. Почнах да проверявам външния ръб. Първо на запад. Там е по дълбоко, повече риба минава ама мама му и място е винаги мътно. Намага се гмуркане на пет метра от позицията. Изчакване и после придърпване напред и надоле. И накрая краката ти се намират на един метър над главата а ти си се огънал на 35градуса, държиш се на три изпънати пръста на едната ръка. А с другата левитираш харпуна с кръгов захват на палец и безименен пръст около дръжката. Разбира се и се стараеш всякак си да си с отпуснати мускули по тялото.....а и натискаш плавниците надолу все пак.
Та както горе казах хубава си е позицията...рибна. там имам над две кила кефал мъжкарче от преди някой сезон ама не я харесвам. Направих няколко залягания. Минаха няколко оасажа с платерина. Да уточня. Рибата се мярка за по секунда две. Малко се различава от клиповете дето се задават от далечи и само изчакваш. стрелях три пъти и взех една риба. Да е била 300гр някъде. Замътих добре и доволен се върнах на гюмето да правя коюпания на платеринка. А и според времето беше ред да се раздвижат влюбените мъжкари. То чесно казано сезона им беше минал де ама все накой захлюпен ебач можа да е останал. Ами един беше останал. Ама го утървах. Не улучих. Лежах на дъното след изстрела, гледах опънатата корда в мътното и с едно око наблюдавах учудения кефал. По едно време говедуту реши да си ходи че и аз си заредих харпуна на спокойствие
Ама реших да го почакам да се върне. Един час упорствах. Минаха няколко пасажа с 100грамови иларии. Няколко еденични платеринки от към над главата ми и накрая даже не стрелях.
Време беше да отида на източния край. Там е по бистричко ама винаги има една мътилчица точно последния половин метър. И сега белше така. Отделно прикритие почти няма. Ако релиш да чакаш на камъните рибите те усещат и заобикалят на няколко метра . Ако залегнеш правилно на по чистото пък ти минават над кръста. После се връщат бързо и застават на метър в ляво от главата ти. От тази позиция да ги накараш да минат пред харпуна е трудно. . Става ако бавно бутнеш вода към тях с ръката си. Ама не винаги. Понякога се връщат и тогава си съвсем открит. От тебе се плашат. Правят дъга навътре и са идеална мишена. Стига да не мърдаш харпуна де.
На това място ми минаха няколко пасажа дребна илария. После една дребна платерина. После две малко по едри и едната го отнесе. Върнах се пак при платеринка. Както винаги според часовника беше взело да замътва. До степен да губя ориентация. На три гмуркания веднъж заставах на оравилна позиция за засада. През останалото време или кацнал на някой камък или наврян в дупка и оред мене скали. Ама нито една от случайните позиции не съм я мислил за лоша или безрибна. Тя рибата сама идва да те огледа....ако се гмуркаш правилно. А аз за почти три часа вече се бах поопупил. На едно лягане пак в страни от мястото и със стърчащ бая пред камъните харпун от към "платеринка" се зададе килограмов кефал. Хич и не се чудих дали е същия блейчо от преди час ами се премерих мноого съвестно и от малко над метър го гръмнах. Супер. Взех си и кефал.
После се помотах още десетина минути и набързо се изнесох наобратно. За разлика от идването прибирането беше бързо и леко. Е счупих малко курса към един образ дето или се давеше или нарочно подържаше високи нива на въглеродния двуокис в кръвта си. Питах го дали иска да го издърпам до брега ама отказа категорично. На плажа бях дежурната атракция и туйто.

Благодаря, за споделеното Ники!
Хайде малко остана още да се прибереш и дружината да поведеш.

За белите риби трябва да сваря.
Ще се обадя обещавам.
Колкото до кефалите и аз си мислех ,че са плашливи доста години. Последно време си обърнах мнението. Те са просто много любопитни. Като се шугавеем под водата нинусещат от много метри и се изстрелват да ни проверят ...по възможност от към гърба ни. Правят заход и после се изстрелват като подплашени котки в момента в който ни видят. Защото първия път са ни проучвали с страничната си линия. Ако обаче гмурниш правилно и е плитко то кефала не се е ориентирал добре и идва бавничко ослушвайки се. Виж ако се гмуркаш правилно на по дълбокото често на средата на гмуркането те навестява някой кефал.
Ако си плавен и бавен на дъното ама много плавен може да доближиш ръка почти на няколко сантиметра от кефалите над кило. За пътеки имат си. Най често различни от тея с платерините.
Колкото за враните има какво да науча от Бобито. Щото има повече наблюдения от мене. Аз имам само едно. Правилната музика вади враните от дупките им...фаже на обяд и даже на варненските буни лятото в алармата