Малко стари истории

Поет си ти, Боби

Разкошни разкази и снимки - благодарско за което. :thumbsupsmiley

Благодаря! Старите истории попривършват, но е хубаво, че идват нови сезони и надежди.[You must be registered and logged in to see this image.]

Супер снимки :thumbsupsmiley

Благодарско Бояне за споделените разкази с картинки. :thumbsupsmiley
Пренесоха ме и мен на морският бряг и под водата.
Радвам се, че и съпругата ти споделя и се радва на тези излети.
И мойта съпруга от години е неизменно до мен на морето и се вълнува и съпреживява всичките ни харпунджийски страсти не само на мен, а и на синът ни.
Да се надяваме и да си пожелаем този сезон да е още по успешен и вълнуващ за всички нас. :d5b65c17bec10f

Благодаря на всички за пожеланията, както казват Митеца и Ники удоволствието е предимно мое! Благодарение на разказите успях да се запозная с някои от вас, да науча повече за морето и неговите обитатели! Да получа безценни съвети и подкрепа в трудни моменти! Пожелавам на всички много прекрасни мигове под и над водата, бъдете здрави, обичайте и пазете съкровищата, които имаме!



На риба
Вече беше края на лятото. Слънцето вече отдавна беше преминало връхната си точка и натежаваше все повече към залез. Бяхме прекарали един чудесен ден с приятелите от футбола. След като се разделихме с тайфата натоварихме багажа и потеглихме. Пътуването не отне и час до мястото на Дуранкулашкото езеро, на което бяхме и предишния път. Оставаше около час два преди да се стъмни, поради което забърках малко захранка за да може докато подреждаме багажа да се посъбере малко риба. За захранка използвах един готов пакет храна, които смесих с малко брашно, малко бял черви, царевица и малко смески за пилета. Побързахме да разпънем палатката и да подредим нещата преди да се стъмни. За да можем и да половим малко риба.
Имахме зареден допълнителен акумулатор, който беше за всеки случаи. Предпочитахме да използваме газените факли. Миналата година, когато идвахме вечерта имше много комари, които се събираха на светлината от крушката. И се беше наложило да палим огън, за да ги прогоним. От както използвахме газовите лампи този проблем беше значително намален да не кажа направо отстранен. Според това от къде духа вятъра поставяхме така факлите, че пушека да минава през лагера. Така постигахме 2 неща хем романтиката беше по-голяма, хем комарите почти изчезваха. Този път вятъра духаше и от езерото.

Още от малък най-обичах да ловя риба в края на деня точно преди свечеряване. Тогава гледката е просто невероятно красива. Слънцето се е доближило до хоризонта, вятърът утихва, повърхността на езерото става огледална и само тук там се образуват кръгове във водата. Чуват се песните на жабите и щурците а хиляди лястовички долитат сякаш по сигнал за да се нахранят за последно през деня с изобилието на насекоми покрай езерото.А ти си хванал въдицата и се чудиш дали да гледаш плувката или картините около теб.
След като подредихме багажа монтирах и на два телескопа 6 и 7метра по един тъкам и започнахме да ловим. Незнам дали захранката е била добра но си кълвеше както се казва гол след гол. Не се чакаше много след като се хвърли въдицата. Хващаха се предимно белички и червеноперки. Жена ми беше на съседния камък и по едно време хвана нещо по-голямо. Въдицата се беше огънала, а адреналинът ни се покачи. Извадихме рибата без помощта на кепа. В първият момент си помислих, че е шаран, но после се изненадах като видях, че сме хванали златната рибка. Мислех, че познавам рибите в езерото, но такава не бях виждал до този момент.

От един друг форум една много интересна история с доста размисъл в нея.


Wishbone
23-01-2005 19:34


По времето на втората луна преди много, много лета в племето на Черните морски дяволи вдигнал вигвама си младият Вирнат харпун... Защо решил да вдига вигвам сам при положение, че баща му, старият Нащърбен плавник, можел да му построи 20 такива остава тайна, на която само Великият маниту може да отговори. така или иначе, Вирнатият харпун се настанил там и се включил в ежедневната борба за оцеляване. по онова време обаче Вирнатият харпун не носил това гордо име, а го наричали Малката лапина. Името си получил след цели 2 лета на лов с твърде променлив успех... Получил го от своя съсед - Полегналия харпун.
Излишно е да се казва, че между двамата съществувала една борба за доказване, с цел завладяване на сърцето, а с това и на всички други далеч по-важни за един млад индианец, телесни части на дъщерята на вожда на Морските дяволи - красивата Палава атерина.
Още в началото на това единоборство станало ясно, че Малката лапина нещо не се справя както трябва. Час след час на всеки ден Лапината лежал на дъното на залива, но когато излизал от водата, той рядко можел да закачи на въжето за сушене нещо повече от ловния си костюм, направен от бизонска кожа, залята със суров сок на дървото Не Опрен - или каучуково дърво, както му викат бледоликите, които винаги са в състояние да дадат най-тъпото име на всичко около тях - дървото няма нищо общо нито с кравите, нито с чуковете...
За разлика от Лапината, полегналият харпун сушал купища риба, с която редовно гощавал Палавата атерина, славеща между другото и с апетита на средно голямо ято пеликани.
Към края на първото лято, Малката лапина вече не издържал на прилива на хормоните, или както му викаме ние Сърбежъттамдолу. не можел и да разбере какво толкова намира Атерината в неговия съперник, при положение, че дори името му е малко обезкуражаващо за жените... и проследил Полегналия харпун по време на поредния му лов в залива.
И какво било учудването му когато видял, че Полегналият харпун не прави нищо наистина различно от самия него. Даже превил някои грешки в засадата и много риби се плашели. Но пък в стрлелбата бил безпорешен и причината за това била, че вместо да държи харпуна си в постоянна готовност, което така изморявало Лапината след няколко часа на лов, той го оставял подпрян пред себе си на някой камък или направо на пясъка... Затова и ръката му не трепвала при воденето на рибата и изстрела...
Съсипан от простотата на откритието си, той признал за своя грях пред Полегналия харпун и го обявил за победител в съревнованието. Последният, макар и горд му простил. Междувременно обаче се оказало, че Палавата атерина, след като изплюскала тонове риба, в крайна сметка си дигнала фустите и изчезнала някъде на север с някакъв търговец на коне, който яздел последен модел Мустанг.
И така Малката лапина продължила да ловува, макар и без благородна цел и всяка сутрин да се събужда с навирен харпун поради безжението, откъдето дошло и името му...
Изводът на тази истори е простичъкМ важното е да ни е кеф и Великият Маниту да ни закриля...

Хау, аз казах... [You must be registered and logged in to see this image.]

И да ти е вирнат харпуна   .

А пък и от време на време ако може и нещо да усвоиш от полегналия храпун -какво по-харабийско

О Ники, Благодаря! Много поучителна история, както винаги много малко ни трябва да достигнем до това, което искаме, но когато вече го имаме разбираме, че сме изгубили нещо друго. То великият там си знае работата и нищо не дава на готово, само по някога когато ти трябва се появява като учител да ти покаже нещо и да ти прости за грешките. Важното е да изпитваме удоволствие от това което вършим и да взимаме само това от което имаме нужда за да имат и другите възможност за удоволствия.