Сетивни органи при рибите

Чрез сетивата рибите се ориентират в околната среда. Сетивните органи възприемат дразненията отвън и ги предават на главния мозък. Организмът реагира на тези дразнения по определен начин.


Видове дразнители:

1. Светлина - фоторецептори

2. Химически вещества - вкус, мирис -  хеморецептори

3. Механични дразнители - звук, допир, налягане, сила на тежест - механорецептори.

4. Температура - терморецептори

5. Електрически дразнители - електрорецептори








1. Орган на зрението - Oчите

Зрението е функция на постояно усъвършенстване в процеса на еволюцията. Затова и устройството им е на

различни нива и зависи много от средата която обитават различните организми.

Като водни организми рибите обитават и са разпространени в целият световен океан ( реки, езера, морета и

океани). Зрението им е много сходно с това на другите гръначни животни, живеещи на сушата.

Вода съдържа в себе си определено количество минерали, соли, микро- и макроелементи във вид на йони,

механични примеси, а често дори бактерии и микроорганизми.
Имено количественото разпределение на тези елементи определя физиологичните и оптичните и свойства. Обаче

трябва да кажем, че тези и характеристики могат бързо да се променят.

Друга важно условие, за да имаме живот е слънчевата светлина.
Навлизайки във водата интензитетът и бързо намалява/затихва. Това е в резултат на два процеса.

1. поглъшане -
 Част от светлината се преобразува в топлина, а друга част се освоява в процеса =фотосинтеза=.
 Този биологичен процес при който слънчевата светлина спомага на СО2 да се преобразува в органично  

съединение.
 Хлорофилът абсорбира светлината с дължина на вълната от 400 до 700 нм.
 

2. разсейване -
Разсейването на светлината във водата зависи от дължината на вълната. Водата абсорбира светлина от крайните

инфрачервени и ултравиолетови части на спектъра. Разтворената органика абсорбира синя, виолетова и

ултравиолетова светлина, фитопланктонът абсорбира синя и оранжево-червена светлина, а разтворените фини

неорганични частици абсорбират светлина от целия спектър.




Оптическите свойства на водната среда не позволява на предметите в нея да се виждат на големи разстояния.
Имено на тези обстоятелства е еволюирало и окото на рибите. С най-добро зрение сред водните организми е това

на главоногите, след това на част от хищните риби, по-слабо на мирните риби и другите водни организми.

Разтоянията варират от 1-2м. до 10 - 20м. Тоест те са късогледи, като цяло.
Този недостатък се компенсира от това, че зоната е по-обширна. До 150* по вертикала и 170* по хоризонтала.






Рибите имат в по-голяма степен монокулярно зрение (всяко око вижда различни обекти). Това не дава цялостна представа за тях, поради плоското изображение, което се вижда.Недостатък на монокулярното зрение е, неточната преценка на разстоянието до предметите.
Само в малък участък 20* - 40* отпред пред главата зрението е бинокулярно (застъпване на визията и на двете очи).
Бинокулярното дава, ясно изображение на предметите във височина, широчина и дълбочина. То се получава в
резултат на пресичането на зрителните оси в точката на разглеждания предмет.
Бинокулярното зрение е характерно за животните, при които очните орбити са разположени в лицевата част на черепа.
При част от дневно-активните хищници именно тези параметри са по-добри.

По вертикалът, петното в което рибите виждат предмети над водата е около 90*. Но това също зависи и от дълбочината на която те се намират в момента.




Както казахме вече, окото на рибата е много близко до това на другите гръбначни животни.

Очната ябълка е с кълбовидна форма.
Тя е съставена от : роговица, предна камера, ирис, зеница, очна леща, задна камера, ретина, очен нерв,

кръвоносни съдове и мускули.

При по-голяма част от рибите, големината и подвижността на ириса е постояна константа. И за да се предпази

зеницата от навлизането на силна светлина то тя се предвижва леко напред или назад.

Лещата на окото представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало белтъчно образувание. Съставена е от

изцяло видоизменени епителни клетки без съединителна тъкан и кръвоносни съдове. Предната повърхност е по-

слабо изпъкнала от задната. Тя е важна част от диоптричният апарат на очната ябълка и се предвижва леко

напред - назад, за по-добро фукосиране на предметите.

Ретината е във вид на обвивка на задната камера.
При възбуда със светлинен дразнител в ретината въдникват фотохимични, химични, електрически  явления.
Светлинните лъчи, попаднали в ретината, предизвикват разпадане на зрителните пигменти.

Това са родопсинът при пръчиците и йодопсинът при конусчетата/колбичките. Родопсинът е около 1000 пъти по-

чуствителен от йодопсина и поради това играе основна роля при нощното виждане.  

Йодопсинът също се разпада на белтъчна група и цветно вещество/пигмент.
Имаме три вида йодопсин : за зелено, за червено и за синьо.
Всеки пигмент поглъща/възбужда само определен цвят, с определена дължина на цветовата вълна. Останалата част

от светлината се отразява. Но цветът не се определя само от дължината на вълната, а и от енергията която тя

носи. За да имаме цветово възприятие е нужно източник на силна светлина. Затова то е предимно през деня.

Разпадането на зрителните пигменти предизвиква дразнене на нервните рецептори на ретината. Дразненето се

предава на  зрителният нерв и от там чрез главната нервна система достига и се обработва от мозъка.

Зрителният орган може да се приспособява към силата на дразнителя. В резултат на тази способност предметите

могат да се видят, както при ярко, така и при слабо осветление.

Цветовото възприятие при рибите е по-голямо отколкото при човека. Предполага се, че различават до 20 цвята.



Повечето  риби имат четири типа колбички : – за долавяне на червена, зелена, синя и ултравиолетова светлина.
Способостта да виждат ултравиолетова светлина позволява на подрастващите и дребната/пелагична да улавят
поляризираната светлина, отразена от зоопланктона.










Дневните хищни риби като щука, распера и пъстървата са с по-развито зрение от другите риби.
Това е разбираемо, те намират храната си предимно със зрение и то през светлата част на деня.
Добре виждат и рибите, които се хранят с плактон и дънни организми, но на близко разстояние.


Адаптирането на зрението ден/нощ и обратно е малко бавно, около 1час. Именно тогава тя е най-уязвима, на

нападение от хищници. Но трябва да допълним, че това е строго индивидуално, за различните видове риби.

Обонятелни органи - ноздри


Разтворените във водата химични вещества се установяват, чрез рецепторите за мирис и вкус.

Органите за мирис при рибите(обонятелни торбичка) се намира в носната кухина. Предтавляват два отвора,
намиращи се м/у очите и устата.




Водата навлиза през единият отвор, отива в торбичката/капсулата в която са
разположени сензорни/епителни клетки.Когато дадено вещество раздразни косъмчетата (намиращи се в горната
част на клетката) се образува импулс в невроните (намиращи се в долната част на клетката).
Този импулс се предава на нервните окончания/канали, на централната нервна система, а тя към мозъка.
Центърът за мирис се намира в предната част на мозъка.

При някои видове риби водата постъпва само при движение, а при други видове чрез дихателните движения на
хрилете. Силата на обонянието е особено развито, при нощните, активни риби.
То позволява на рибите да намират храна, различават пола, веществата отделяна от ранена друга риба и
ориентиране в пространството. При някои видове играят важна роля в миграцията, хвърлянето на хайвера и
раждането на малките. Добър пример за това е сьомгата, запомняйки миризмата (химическит състав) на родната
река.
Акулите пък усещат наличието на кръв или мърша във водата, от около 2км.
При змиорките това чувство е развито до съвършенство.

Това са вкусовите органи.

Имаме и друг вид вид рецептори, разпознаващи химическият състав на водата.
Те са разположени предимно в устната кухина, хрилете, главата, мустачки, гръдните
перки и дори по тялото. Чрез тях те различават : сладко, солено, кисело а се предполага и горчиво.



Специализирани са за намиране на храна и местообитание.
Аминокиселините и някои други киселини са важни хранителни стимулатори.
Рибите които се хранят с растителна храна обичат вкуса на фруктозата.
Докато при каракудата лимонената киселина има отблъскващ ефект.

Сетивните клетки са групирани в малки =пъпки=. При различните видове риби са различно организирани.
Действието и на двата органа (мирис и вкус) взаимно се допълват.

Използван материал от:FisherMenFromPinsk


Терморецептори

Служат за възприемане на температурата на водата.
Разположени са по цялата част на тялото, в повърхностният слой на кожата.
От своя страна, тези рецептори се разграничават на: рецептори за топло и за студено.
Смята се още, че терморецепторите и механорецепторите (допир) са еднакво податливи и на двата външни
дразнителя. Рибите са особено чувствителни към промяната на температурата на водата.
Смята се, че могат да усетят промяна с 0.05 - 0.1*С и се движат към среда в която t*С е по-комфортна за тях.

Механорецептори

Тактилни клетки, разпръснати по повърхността на цялото тялото. Те възприемат докосване на твърди предмети
(тактилно усещане), налягането на водата, и промени в температурата (топла и студена) и болка.
Механична травма и чувството за болката при рибите, е по-малка в сравнение с други гръбначни животни.

Странична линия -

Уникален орган при рибите, разположен по средата на страничните части на тялото (при болшинството от видовете).
=






Чрез него, тя може да открива/възприема движенията и вибрациите на подвижни и неподвижни обекти
от заобикалящата я среда. Започва от хрилните капаци и достига до опашната перка.
Обикновено се вижда като светла или тъмна линия .

Чрез страничнаната линия рибите усещат промяната на налягането.
Дори и в пълна тъмнина или силно мътна вода, индивидът безпогрешно определя скоростта и посоката на водните
течения, местоположението на недвижими обекти, местоположението на други екземпляри от своя вид,
хищници или плячка и вертикалната дълбочина.

Подобни клетки има и в слуховата и вестибуларна система. Това показва тясната връзка м/у страничната линия и вътрешното ухо. Този орган е нещо като приемник на радарна система и работи непрекъснато.




Какво представлява :
Състои се от малки отвори/пори в люспите и кожата на рибите. Чрез канали водата достига до главен канал, в
който са разположени епидермални (космати) клетки наречени =невромаст= механорецептор.
Броят на власинките/косъмчетата е 40 - 50 бр.

Косъмчетата приемат дразнението и в долната си част имат неврони които генерират импулс.
Чрез централната нервна система, тези импулси достигат до мозъка. Главният канал е запълнен с желеподобна течност. Броят на отворите по видоизменените люспите и кожата варира от 40 - 80 бр.

Понякога части на този орган са променени като електро-рецептори, които откриват
електрически импулси. Някои гръбначни като акулите, чрез страничната линия откриват магнитни полета.
Пак при тях, тези рецептори са предимно в предната част на главата.

Слух

Звукът е надлъжна механична вълна - трептене на материята, което се предава като периодична промяна на
налягането (вследствие сгъстяване и разреждане на средата) и се възприема от слуховия апарат. Когато дадено
тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на
ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук.

Трептенията се предават по въздуха,газове,
течности, лазери и твърди тела. Не могат да се разпространяват във вакуум. В газове и течности тя е само
надлъжна, а в твърди тела — надлъжни и напречни. Колкото е по-плътна и гореща средата в която се
разпространява, толкова е по-голяма скоростта на звука.

Всеки източник на звук във водата произвежда два вида трептения.
1. Движение на водните частици ( молекулите). Това е акустично преместване. По-добре е изразено във водна

среда. Тук скоростта (на частиците) е по-голяма, около 5 пъти от това във въздуха.

2. Звуково налягане - силата на звука (dB). По-добре изразено е във въздуха.


Сред сетивата си, риба притежават и специален сетивен орган, наречен акустико-латерална система
(вътрешно ухо + странична линия).



Ако вътрешното ухо е добре защитено вътре в черепа, страничната линия е изложена на външната среда.
Те са изключително чувствителни към изменението на околната среда и с точност определят наличието
и посоката на звука.
Вътрешното ухо се намира в горната част на черепната кухина до главният мозък.



По устройство много прилича на това на сухоземните животни.
Състои се от мембранен лабиринт, три полукръгли канала, торбички пълни с течност. Трите основни канала са
ориентирани под прав ъгъл един към друг, в три различни равнини. Играе ролята на вестибуларен апарат за
равновесие.



В трите торбички има раойни със сетивна епител (макула). В единият си край (на епителната клетка) имаме
реснички, а в другият си край са свързани с клоновете на слуховият нерв. В торбичките имаме желеподобна
течност, която се вплътнява в минерални отлагания в компактна структора - отолити. Те са под формата на
калциев карбонат.
В по-голямата торбичка наречена =сакула= имаме по-голямо отолитно образование, наречено =сагита= с овална
форма. Сагитата са основните рецептори на звука в рибата.

Органите и плътта на рибите имат приблизително същата плътност като на водата. Само костната система и
калциевите образования =отолитите= във вътрешното уха са по-плътни.
Когато имаме наличие на звукови вълни тези кости се движат/вибрират по-бавно, от останалата част от тялото. Имено тази разлика м/у сетивните клетки и отолитът се интерпретира от мозъка като звук.

Като допълнителен орган за възприятие на звук играе и плавателният мехур. Той вибрира и усилва звуковите
вълни. Колкото е по-голям, толкова КПД е по-голямо. При риби без плавателен мехур, същото действие играе -
пикочният мехур.
В заключение можем да кажем, че вътрешното ухо + плавателният мехур + страничната линия са съвкупност,
наречена - слухов апарат при рибите.

Освен да възприемат звукови сигнали, рибите могат и самите те да издават такива.
С прости думи, те комуникират помежду си. Звуците които издават са много по-прости,
от тези на бозайниците и птиците.
Възпроизвеждат : грухтене, скърцане, барабанене, тропане, стенания.
Използват за това : зъбите, костици или части от тялото си, плавателният мехур, въртеливи движения на тялото
и др.

Причините са няколко: - полово привличане, сплашване, промяна в околната среда, намиране на храна,
наличие на хищник, комуникация в групата/пасажа.

Обхватът на възприятие на звук варира от 5Hz - 180KHz.
Като цяло, чуват по-добре в диапазона на ниските честоти 30Hz - 2KHz. Но има и видове, способни да улавят и
ултра звуците, над 20KHz. Звукът с ниска честота изминава по-големи разстояния.



Рибите обитаващи дълбочините и мътни води са с по-добри слухови възприятия, не разчитат много на зрителният
си орган - очите. Типичен пример за това е Сомът.


Могат ли рибите да "чуят" работещ Fish Finder? Категорично Не.

Електрически органи -

Всички живи организми излъчват слаби ел. сигнали.

-,, Какво представлява биополето все пак?
От позициите на настоящата хипотеза можем да кажем, че биополето представлява особен вид излъчване, което се излъчва от всички живи същества. В основата на това излъчване лежат съдържащото информация йонизиращо протонно излъчване и високочестотното променливо електромагнитно излъчване. Тези две излъчвания са тясно свързани помежду си.
Биополето се поражда при биологично окисление в «силовите станции» на клетките, митохондриите. След това то многократно се усилва, поради непрекъснатото сливане на високочестотните променливи електромагнитни полета и постоянно увеличаващото се ускорение на тежките елементарни частици (протоните) в тях. Биополето снабдява с енергия всички енергопоглъщащи процеси в организма на нивото на квантовите взаимодействия. То снабдява с енергия и синхронната връзка между клетките и органите и винаги се стреми към външната за организма среда (към ноосферата, според В. И. Вернадский). Биополето също така винаги се стреми към взаимодействие с други биополета.
Общуването с живата Природа се осъществява преди всичко на ниво общуване или взаимодействие на различните биополета. ........

Георгий Николаевич Петракович
лекар-хирург с висша квалификация
действителен член на Руското Физическо Общество "




Електрическа енергия са способни произведат или да усетят около 250 вида риби.
Ел. импулсите се движат по нервните влакна и подават информация на мозъчните клетки,
за явления от заобикалящата ги среда.

При видовете риби генериращи електрически ток, част от мускулната тъкан се е трансформирала в ел. батерии.

Нека накратко да разледаме този процес.

Пространството м/у две съседни клетки в нервната тъкан се нарича =синапс=.
Точката м/у синапса и клетка на мускулните влакна се нарича =нервно/мускулно съединение=.
При поява на импулс в нервно/мускулното съединение, около нервните окончания се отделя веществото
= ацетилхолином=. Той предава импулса на мускулното клетка. В резултат на химична реакция,
този импулс се поляризира и се получава ел. заряд.


Мускулите се свиват и отпускат, и в резултат на това имаме различни движения на тялото.
Но в процеса на еволюцията, някои групи мускули загубват способността си да се свиват.
При видовете риби генериращи електрически ток, част от мускулната тъкан се е трансформирала в ел. батерии.
Мускулните клетки се разрастват в голям брой и се преобразуват в един вид жив електрод/плочка.
Плочките от своя страна са групирани в колонки. От своя страна те образуват батериите.



Електрическите риби са разделени в три основни категории.

1. Силно електрически риби : - електрическа змиорка, електрически сом, електрически скатове.

    Рибата има специални, електрически органи които произвеждат ел. енергия. Използва я главно за          
    зашеметяване или умъртвяване плячка или  предпазване от хищник.
    В състояние са, да произведът електрически разряд до 650 волта.
    Електрическите им органи са съставени от множество електрически плочи - модифицирани мускулни
    и нервни  клетки, които образуват между мембраните си различни полюси + - .

    Обемът им, съставлява две/трети от телесното тегло на  рибата. Веднага след като е нападнат от хищник  
    или тя трябва да зашемети плячката си, клетки произвели електрически заряд на напрежение, се изпразват    
    импулсно. Честотата им варира от 5 - 200 импулса в минута.

    При змиорката в първата третина на тялото се намират вътрешните органи, а в останалата част е      
    електрическият орган. Полеризацията е надлъжна,

2. Слабо електрически риби : - риба knife/нож, хоботоноса риба,  гимнархи /Gymnarchus niloticus/ и др.

   


   Те изпращат серия от електрически импулси, които действат като форма на радар (активна локация).        
   Това им помага да се движат безпрепятствено в мътна вода и тъмнина, да намира храна или да ги    
   предупреди, за наличието на  хищници.


3. Риби, които могат да усещат електричество : - акули и някои видове скатове, шаран, карас и др.

   Това е пасивна електролокация. Използва се за намиране на потенциална жертва, миграция -по земно        
   електро/магнитно поле и ориентиране в околоната среда.





Повечето риби притежават електрорецептори, които им позволяват да долавят електрическите полета на жертвите .
При едни това са Ампулите на Лоренцини, при други е страничната линия, при трети ел.чувствителни клетки
из цялото тяло.







Сега да се спрем по-специално на Ампули на Лоренцини – високо организирани групи на сетивен орган.
Разположени са предимно в предната част на главата (моцуната). Но също така и по гърба и страничната част на
тялото. Представляват ямички/пори  които са свързани чрез  канали ( 1-15см.) пълни с електропроводящ гел.
В края на канала имаме колба, в която са разположени електрорецепторни клетки. Те биват два вида :-
ампорални и пъпчести.




При ампуларните имаме колбичка и клетките се намират в основата и.Около тях са разположени други
спомагателни клетки. В горната си част клетките са четкоподобни с нежни власинки, които контактуват
с желеподобната течност (електропроводяща). В долната си част. чрез нервни нишки са свързани
с нервните влакна, а те от своя страна чрез главната нервна система с мозъка.

Пъпчестите рецептори са подобни, но при тях клетките са разположени в пъпка, в основата на колбичката.
Не са констатирани в морските риби.

Прагът на чувствителност на сензорите е от 15 nV/см  до  10 -100 mkV/см.
Акулите например, са в състояние да доловят 0,01 микроволта на сантиметър – достатъчно, за да открият жива
писия, заровена под 15 сантиметра пясък.

Каналите са разположени в различни направления, за да осигурят по-пълна представа за градиента на ел. полето
на обкръжаващата водна среда. Този вид електролокация се нарича =пасивна=.


Използвани материали : http://humbio.ru/humbio/ssb/000f04d3.htm

Благодаря, за темата!

Благодарност за труда, Любак, , синтезирано е! Поздравления!
Ама защо не мога да отворя приложените снимки!