Метеорология - общи понятия

Любак, я пусни една образователна тема,  кое аджеба е циклон и кое антициклон,че то и едното се засуква и другото и то, лете, зиме кое  е на добро , кое на умиралка     ... ама така с думички като за нас .

Метеорологията е наука за атмосферата и атмосферните явления, изучаваща и прогнозираща времето. Това става чрез изследване на метеорологичните явления, които зависят от основни параметри като температура, скорост на вятъра, налягане, концентрация на водни пари, техните градиенти, облаци,  взаимни влияния и промените им във времето.

Това става в приземния слой наречен Тропосфера.
Височината в полярните области е 8-10 км., в умерените ширини 10-14 км. и на екватора 16-18 км.
Там протичат главните процеси определящи времето над земната повърхност ( циклон - антициклон ).

[You must be registered and logged in to see this image.]


Антициклон

от Уикипедия - свободната енциклопедия


Антициклон в метеорологията се нарича въздушна маса, в която въздухът се движи низходящо от центъра към периферията, където налягането е по-ниско. В антициклоните винаги има само една въздушна маса – топла или студена. Друга тяхна особеност е въздействието на кориолисовата сила поради въртенето на Земята. Това е причината антициклонът да се върти в посока на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и в посока, противоположна на часовниковата стрелка в Южното.

Понятието възниква като хипотеза, изказана от сър Френсис Галтън през 1863 година, която по-късно е потвърдена. Антициклоните са области, за които слънчевото и топло време и чистото небе са типични през лятото, докато през останалите сезони често е облачно и мъгливо. Температурите, причинени от зимните циклони са по-ниски от нормалните, особено ако небето е чисто. Периодите по време на антициклоните се характеризират с много малко или никакви валежи. Антициклоните са области на високо налягане. Те са обикновено по-големи от циклоните. Въздушните маси от антициклони се движат бавно надолу, простирайки се хоризонтално на няколко стотин километра. Обикновено антициклонът се формира в регион от студен въздух зад циклон, докато той отминава, и преди появата на следващия. Спускащият се въздух променя температурата си благодарение на сгъстяването си. По този начин антициклонът преминава в топъл.

Като цяло, антициклони са свързани с хубаво време. Когато въздухът се спуска надолу, той се сгъстява, което води до загряване и изсушаване. Това води до ясно небе и увеличава способността на въздуха да пропуска по-лесно слънчевата лъчиста енергия. През лятото това означава високи температури, дължащи се на затоплянето на земната повърхност. През зимата, това означава, ниски температури, дължащи се на излъчването на топлина от повърхността в космоса.


Циклон

Циклон наричаме спираловидното възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса в резултат на кръгово разположение на изобари, понижаващи своите стойности в същата посока. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка в Южното полукълбо.

Циклоните обхващат обширни райони, главно в умерените географски ширини. В диаметър те достигат до 1500 км, а във височина 10-12 км. Във всеки циклон се различават два вида въздушни маси - топли и студени, разделени съответно от топъл и студен въздушен фронт. Топлите въздушни маси, известни като топъл сектор на циклона, заемат по-малко площ и са разположени във южната му част. Студеният сектор е по-обхватен и се намира на север. Двата сектора са разделени чрез фронтални повърхнини, сиреч чрез топъл и студен фронт. Поради по-бързото движение на студения сектор на циклона той след известно време настига топлия сектор и най-после завладява цялото пространство. Тогава циклонът престава да съществува. Циклоните рядко се проявяват еднократно. Обикновено те се движат на серия един след друг в промеждутък от 2 до 5 дни. В умерените географски ширини на Северното полукълбо тяхната посока е западна и те оказват силно влияние върху климата на Европа, включително и България.

[You must be registered and logged in to see this image.]


В областта на тропиците понякога се образуват безфронтални циклони със силно възходящо вихрово движение на въздуха, бърза промяна на атмосферното налягане във височина и бурна кондензация на водните па̀ри. Образуваните ветрове придобиват много голяма скорост и са известни като урагани, тайфуни и др. Тропичните циклони се проявяват най-често по западното крайбрежие на Тихия океан, северните части на Индийския океан и в района на Карибско море и причиняват големи материални щети.

Когато говорим, че имаме циклонална обстановка ние трябва да знаем, че ще говорим за фронтове от който се състои всеки Циклон.

Атмосферният фронт представлява границата между 2 въздушни маси с различна плътност, свойства и температура и предизвиква повечето от промените на времето над земната повърхност.

Въздушните маси обикновено са различни по температура и влажност.


Фронтовете биват:- студени, топли, оклюзионни и неподвижни.



Студените атмосферни фронтове най-често се характеризират с гръмотевични бури и лошо време. Топлите фронтове обикновено са предхождани от обложни валежи и мъгла.

След преминаването на фронта небето обикновено бързо се изяснява. Някои фронтове носят малко облаци и не носят валежи. Студените и оклюзионните фронтове в повечето случаи се придвижват от запад на изток, докато топлите фронтове се движат към полюсите. Студените фронтове се движат по-бързо от топлите. Планините и топлините обикновено забавят движението на фронтовете.

[You must be registered and logged in to see this image.]

--------------------- ---------------- ---------------


Студени  фронтове

[You must be registered and logged in to see this image.]

Този фронт се получава, когато студена въздушна маса измества и издига топла въздушна маса. Клинът от студен въздух поради триенето със земята е с по-стръмна повърхност, изпъкнала към топлия въздух. Това обуславя бурното му издигане и образуване на облаци с вертикално развитие (Сu и СЬ). Ако въздушната маса е тънка, а топлият въздух е сух, може изобщо да не се формират облаци, В зависимост от характера на движението на топлия въздух студените фронтове са два рода: Студен фронт от I род. Той е бавнодвижещ се, в кой­то топлият въздух постепенно и спокойно се издига. Облачната му система е почти огледален образ на тази при топлия фронт. Представлява непрекъснат масив As-Ns, като първо се появяват мощни Ns, които преминават в плътни Аs, а после в прозирни Аs, следвани от Сs и Сi. Често по фронталната линия се образуват СЬ с гръмотевични бури и поройни краткотрайни валежи, които пре­минават в обложни. Валежите започват малко пред фронталната линия. Валежната зона е широка 150—300 км и е разположена главно зад нея. Под фронталната повърхност могат да.се обра­зуват ниски разкъсани облаци или фронтални мъгли. Зад фронта валежите спират, облачността постепенно се издига,- изтънява и изчезва. Атмосферното налягане пред фронта е ниско, а зад не­го бързо се повишава. Вятърът се завърта надясно, но отслабва в сравнение с пред фронталния Студен фронт от II род. Той е бързодвижещ се, с бурно изкачване на топлия въздух само в предната част на сту­дения клин, като на по-голяма височина се спуска обратно по него. Образува се вътрешно масова (в топлата маса) конвергентна линия, изнесена далеч пред фронта. Облачната система е почти изцяло предфронтална - СЬ с голяма вертикална мощност заедно с Ns, Аs и Сs, Както и получени от тяхното разпадане Аsс, Сs, Сi.. Валежната зона е пред фронта и е тясна от 40 до 50 км. Вале­жите са краткотрайни, но поройни и често съпроводени с граду­шки и интензивни гръмотевични бури. Пред фронта атмосферно-' то налягане е силно понижено, а вятърът се завърта наляво. С преминаването на фронталната линия валежите спират, настъпва проясняване, рязко понижаване на температурата, бързо пови­шаване на налягането, а вятърът става поривист и се завърта надясно. След това увеличаването на налягането се забавя, вя­търът отслабва и характерът на времето се определя от степента на неустойчивост на студената въздушна маса. Когато тя е много просторна, в нея могат да се образуват вторични студени фрон­тове, които се движат след основния. Те са по-слабо интензивни, но предизвикват същите промени на времето. Студените фронтове са най-добре изразени през лятото и сле­добед. Средната им скорост е от 50 до 80 км/h.

-----------------------------

Оклюзионен фронт

[You must be registered and logged in to see this image.]

Той се образува при сливане на топъл и студен фронт, като процесът се нарича оклюзия. Студени­ят фронт се движи по-бързо от топлия, настига го и студените им въздушни маси се срещат, а топлата между тях се изтласква над земната повърхност. В зависимост от температурите на челна­та и тилната студени въздушни маси се образуват: топъл оклюзионен фронт (I), когато тилната е по-топла от челната, студен оклюзионен фронт (II) - когато челната е по-топла от тилната, И неутрален оклюзионен фронт -когато двете маси имат прибли­зително еднакви температури. Облачността, валежите и другите явления при оклюзионния фронт са съчетание на тези при топлия И студения с преобладаване на единия от тях в зависимост от типа на оклюзията. Валежната ивица постепенно се стеснява и харак­терните за студения фронт бе­лези изчезват. Резки колебания на температурата няма. Изобщо при преминаване на такъв фронт метеорологичните условия се променят по-слабо.

-------------------------------------------------------

Топъл Фронт

[You must be registered and logged in to see this image.]

Образува се тогава когато топлата и влажна въздушна маса измества студената въздушна маса. В следствие се образува характерна облачна система състояща се от две части - надфронтална и подфронтална. Надфронталната облачност се образува в издигащия се топъл въздух, в горната половина на тропосферата, където на височина от 7 до 9 км. и разстояние от 800 - 1000 км. преди линията на фронта се образуват перести (Ci) облаци. С приближаване на фронтовата линия, те се уплътняват и преминават в пересто-слоести (Cs) облаци. Следват високо-слоести (As) облаци от който през зимата могат да паднат и валежи. На 300 - 400 км. преди линията на фронта високо-слоестите облаци (As) преминават в слоесто-дъждовни (Ns). Поради неравномерното разпределение на влажността на въздуха във височина, могат да се образуват и безоблачни коридори. Под фронтална облачност може да бъде вътрешно масова купеста (Cu) и високо-купеста (Sc), или облаци образуващи се близо до линията на фронта - слоеста (St) и дъждовно-слоеста (Ns).
С приближаването на топлия фронт налягането пада и се появява вятър, който духа перпендикулярно на посоката от където идва фронта. В България, по-често топлият фронт преминава от запад, така че вятъра има силно изразена южна посока. На 200 - 300 км. пред линията на фронта започва да вали в зависимост от сезона дъжд или сняг. Често под основния облачен слой се наблюдава черна облачна валма - фрактoнимбуси (Fn), която се движи в различна посока от тази на основната облачна маса. След преминаването на фронта, валежите обикновено спират, вятъра сменя посоката и започва да духа от посоката от която идва фронта и налягането се повишава.




Съществено вли­яние върху преместващите се фронтове оказва земният релеф и главно планините. То се изразява в деформиране на фронтална­та линия и изменения в структурата на фронталната повърхност. В резултат от двете страни на хребета специфично се променят облачността и валежите, посоката и скоростта на движение на фронта и др. Измененията са по-силно изразени при студените, отколкото при топлите фронтове.

          Част от материала е публикуван от: Neli Stoilova, а другата част от мен.

Облаци

В метеорологията облак се нарича, видимата съвкупност от водни капки, ледени кристали (или двете заедно) и водна пара, разположена в определен обем от атмосферата и намираща се на известна височина над земната повърхност.

Най-разпространена и международно приета е морфологичната класификация на облаците, направена отдавна въз основа на техните външни белези.
Според нея облаците се делят на четири семейства, десет рода и многобройни видове и разновидности.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Високи облаци 6000м и повече :

Цируси - Ci - перести
[You must be registered and logged in to see this image.]

Цирокумулус - Cc -Високо перести купести
[You must be registered and logged in to see this image.]

Циростратус  - Cs високо слоести
[You must be registered and logged in to see this image.]

=======================================

Средни облаци  от 2000м - 6000м височина:

Алтокумулус - Ас - средни купести
[You must be registered and logged in to see this image.]


Алтостратус  -  As - Средни слоести
[You must be registered and logged in to see this image.]


=======================================

Ниска облачност под 2000м долната граница (основата).

Стратус - St - слоеста
Това е сив облачен слой с достатъчно еднородна основа, от който пада ръмеж ( при +-ви температури) или снежни зърна (при отрицателни t*С)  . Често закриват високите земни предмети (кули, комини и др.). Въпреки своята еднородност по цвят, при тях има изразени по-светли и по-тъмни участъци.

[You must be registered and logged in to see this image.]


-------    ------------              --------------             -------

Статокумулус - Sc - слоестокупести
Сиви облаци, състоящи се от големи вериги, пластини или парцали, разделени от ивици светлина или свиващи се в плътна сива вълниста покривка. Sc са сходни в много отношения с Ac и се отличават от тях с по-малка долна граница, по-големи размери на отделните детайли и по-голяма плътност. От St и Ns се отличават с отчетлива долна граница и ясна вълниста структура. От Ns се отличават и по отсъствието на продължителни валежи. Дължината на отделните валове и отсъствието на значително вертикално развитие ги отличават от Cu. Слънцето и Луната могат да прозират само през тънките краища на облаците, при което понякога се наблюдават венци.

[You must be registered and logged in to see this image.]


-----------             -------------           ------------

Нимбустратус - Ns - слоесто-дъждовен
Основен валежен облак при преминаване на Топъл фронт. Среща се и при студените фронтове, но много по-рядко.
Дебелината му обикновенно е 2000-2500м. и достига до 3000м. горна граница. В повечето случаи се слива с Алтостратуса (As) и правят един общ слой с дебелина до 4000 м. във височина.
В умерените ширини се поевява през есенно-зимния и пролетен сезон.
Валежът е продължителен и спокоен, но понякога обилен. Изразява се с дъжд или сняг.
Слънцето и Луната не прозират. Особени оптически явления отсъстват.

[You must be registered and logged in to see this image.]


.

Облаци с вертикално развитие

Ще обърнем по-голямо внимание на тези облаци, защото са потенциално опасни с проливните си валежи, гръмотевиците и поривистият силен вятър при най-мощния от тях  : Cumulonimbus - Cb.

Те спадат към семейството на ниските облаци.

Биват 4 вида :

1. Cumulus humilis  -  Cu   - начален стадий на развитие, на кумулусовата облачност.
Развиват се предимно през топлото полугодие и са представители на хубаво време, стига да не се развият до Cumulonimbus -ов облак при голяма неустойчивост на атмосферата.
Основата им е почти равна, тялото кълбесто. Винаги дължината на основата е по-голяма от височината им. От тях валежи няма.

[You must be registered and logged in to see this image.]

-----------                    ------------

2. Cumulus mediocris  - Cu

Среден стадий на развитие. Дължината на основата е равна или по-малка от височината на облака. Облаци на хубаво време. От тях валежи нямаме.

[You must be registered and logged in to see this image.]


--------            -----------              -------------        

3.  Cumulus congestus  -  Cu cong.

Мощен конвективен облак. Основата му е почти равна сива на цвят, тялото е силно развито както по вертикала така и хоризонтално. Имаме множество купообразни и кълбести образования. При него са възможни краткотрайни конвективни валежи.

[You must be registered and logged in to see this image.]


------------              ----------------                  ------------

4. Cumulonimbus  Cb

Най-мощният от конветивните облаци. Той се явява последен стадий в развитието им.
Тъмна, оловно-сива основа, силно развито тяло по вертикала с множество купообразни образувания. Най-често на върха си имат плътна переста облачност във вид на наковалня, понякога издължена от силните ветрове на тази височина. В умерените ширини горната им граница достига до 8 - 15 км. , а на тропиците 15 - 18км.
Биват два вида :
а) вътрешно-масови - образуващи се на местна почва при неустойчива атмосфера над даден район.
От тях може да имаме силни конвективни валежи от дъжд, градушка, сняг, суграшица. По-мощните са съпроводени със силни ветрове около себе си и гръмотевична деятелност.



б) фронтални - образуващи се при фронтални нахлувания на Студен фронт.
Особено мощни,  групирани близко един до друг. От тях имаме проливни конвективни валежи от дъжд, градушка, сняг, суграшица които са съпроводени с усилена гръмотевична деятелност, силни ветрове, швал а понякога и със Смерч.

[You must be registered and logged in to see this image.]

gogata1 написа: Нямам възможности да те почерпя с повече от 3 годишни питиета , кажи къде да ти пратя едно 3 годишно , шотландско или ирландско питие .

Е остави ги поне да навършат пълнолетие бре

А бре Любаче, тва облаците малко шейтан работа!
Нал уж са водица! А тя май 800 пъти по тежка от въздуха. Как тъй не пада бре?
И отговори с "пари", "изпарения", "течения" не приемам!

Евалла Любаче интересно и полезно четиво предложи....      
И как няма, изучил си ги тия въджии прогнозите, а колко отдавна учиш и какви учители си имал...

около 500 г. пр.н.е.

Началото на метеорологията може да се проследи още от древна Индия, когато упанишадите дискутират сериозно процесите на образуване на облаци и дъжд, както и сезонните цикли, причинени от движението на Земята около Слънцето. Класическата работа Brihatsamhita Varāhamihira, писана около 500 пр.н.е., дава ясни доказателства, че дори в онези далечни времена е съществувало дълбоко познаване на атмосферните процеси.

около 350 г. пр.н.е.

Терминът метеорология е предложен от Аристотел, за да опише това, което по това време най-общо са наричали „науки за Земята“. Приблизително по това време философът Теофраст публикува "Знаците на времето", първата книга, съдържаща метеорологични прогнози в Европа.

D.Dimitrov написа:А бре Любаче, тва облаците малко шейтан работа!
Нал уж са водица! А тя май 800 пъти по тежка от въздуха. Как тъй не пада бре?
И отговори с "пари", "изпарения", "течения" не приемам!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това върши ли ти работа ??????  

Любак написа:

D.Dimitrov написа:А бре Любаче, тва облаците малко шейтан работа!
Нал уж са водица! А тя май 800 пъти по тежка от въздуха. Как тъй не пада бре?
И отговори с "пари", "изпарения", "течения" не приемам!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това върши ли ти работа ??????  

Тц! Архимед ни е от нашти.
Дай пак!

Любак, небесни пратенико, а що е туй, дето се върти в старата ми авиационна глава, или е плод на повърхностни несистематизирани знания и спомени?
CUMULONIMBUS STRATUS LENT

antares написа:    Любак, небесни пратенико, а що е туй, дето се върти в старата ми авиационна глава, или е плод на повърхностни несистематизирани знания и спомени?
           CUMULONIMBUS STRATUS LENT

Такова дживотно нема Митак.

Всеки вид облаци си има под- видове и т.н.

Лещовидните облаци са именно такъв случай.

Имаме - Sc (Stratocumulus lenticularis) - води се към ниските облаци.
Altocumulus lenticularis - среден етаж
и Cirrocumulus lenticularis - високият етаж

Те са продукт на силни ветрове, срещнали преграда (планински върхове) и подходящи условия за кондензация (облако образуване) на водна водната пара във въздуха.

Ето снимка .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Златен си Любак - интересно четиво е това.

Местни ветрове на Балканите

Вятърът е движение на въздушна маса с определена посока и сила над дадена точка.

Това става както на земната повърхност, така и високо в атмосферата.
Причините най-общо казано са : - силата на баричния градиент, кориолисовата сила, орографията и разликите в температурата на въздуха над различните райони по земната повърхност.


Над нашата страна имаме проявление на няколко вида местни ветрове в локален или мезомащабен район.

1. Бриз – Мезомащабен вятър, проевяващ се през топлото полугодие на годината край морето и в по-малка степен край големите езера и язовири.
Той се заражда от разликата в температурата на водния басеин и съпътстващата я суша. При липсата на фронтални смущения или други барични полета с насочен по посока и сила вятър имаме проявления на местните ветрове.
Бризът е с отчетлив дневен ход на направление/посока. През деня духа от морето към сушата – морски бриз, а вечер от сушата към морето – брегова бриза.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Главната причина за образуването на този вятър е различнията в повърхностната температурата на земната повърхност и водата в морето или другите водни басейни. Прегретият над сушата въздух се издига в атмосферата, Адиабатно изстива (1-2 км. във височина) и отивайки над водния басеин пада надолу и така се получава кръговрат. През нощта се получава обратния процес и така докато над района се появи ново барично образование.
Най-често бризата се проявява при антициклонално време (лятото) или при размито барично поле над бреговата ивица. На сушата може да се прояви до 20 -100км  от бреговата ивица, а в морето на 10-15мили. Колкото температурната разлика (суша-море) е по-голяма толкова силата (скоростта) е по-голяма. Обикновено по българското крайбрежие е 5-6-7м/с.



Ще има продължение, но бавничко. Измориха ми се очите от писане.

Тъй тъй,удри си сега една ракия,и утре е ден.
Пък скоро и в пенсия излизаш,тогава пак трябва да има какво да се прави.

2. Бора  

Силен/буреносен студен вятър в североизточна България и Черноморието
от Север/Североизток. Типичен е за зимните месеци на годината.
Причината е настаняването на зона с високо налягане  ( Западно сибирски/Източноевропейски Антициклон) над Русия-Украйна,  от много студен въздух с Арктически произход. Другото важно условие е, над Ч.Море да имаме зона на ниско налягане (циклонче или конвергентна линия (малък валежен вихър) с по-топъл въздух.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Знаем, че при Антициклон имаме разстичане на въздуха от центъра към периферията и именно когато този студен въздух достигне планината Кавказ той я преодолява в по-ниските и части/долини и се спуска с голяма скорост към Черно море ( по-топло), а от там достига и до нашето крайбрежие. Класически пример е района на Новоросийск, разположен в североизточния край на Черно море. Друго място в България е района на гр.Сливен.

Скоростта на вятъра често достига до 20-40 м/с., като температурата на въздуха често е минус 15-20*С. Близо до брега и портовете се наблюдава замръзване на водата и вземайки в предвид и силния вятър пораженията са големи. Над сушата имаме снежни виелици и навявания/преспи.

Вълноломът на гр.Варна.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На Балканският полуостров друго такова място с добре изразена  = Бора, Бура= е Адриатическото крайбрежие на Хърватия. Само че там Антициклонът е Западно/Северозападно и температурите не са толкова ниски. Но иначе вятърът си е доста силничък и там. Пораженията също.

[You must be registered and logged in to see this image.]

3. Склонов вятър

 
[You must be registered and logged in to see this image.]

Малко мащабно явление в по-големите планински долини  през топлото полугодие и то предимно през  Лятото.
Наблюденията показват, че на дадена т. А намираща се в долната част на склона (земната повърхност) температурата е по-голяма от тази в т. Б намираща се на същата височина, но встрани от склона (свободният въздух). Това показва, че в долината имаме свръх-адиабатен температурен градиент .
По-просто му казано имаме зона с ниско налягане, тоест въздухът се разширява, а съответно и изстива.

През деня се образуват конвекция от слънчевото греене и топлият въздух се издига нагоре по склона. Адиабатно изстива над планината (свободната атмосфера) и се връща/пада в долината. Получава се кръговрат (виж горната скица). През нощта процесът е обратен.

4.Планинско-долинен

[You must be registered and logged in to see this image.]


Обхваща много по-големи пространства от Склоновия вятър.
Среща се край планински възвешения и прилежащите им големи долини или равнини.
Също има добре изразен дневен ход на съществуване.

Сутрин с напичането на слънчевите лъчи, загряването на земната повърхност започва да расте. Това става по-бързо в предпланинската долина, отколкото в съседната и равнина. Там все още действат силите на адиабатния температурен градиент ( разширен студен въздух)по земната повърхност. С помощта и на зараждащия се Склонов вятър се получава циркулация на по-топлия въздух от долината към склоновете на планината и след това във височина.  
Именно това са условията за образуването на така наречения =термик=. Той достига до няколко стотин метра над планинския масив.  
В свободната атмосфера въздухът адиабатно изстива и пада отново към равнината. Така се получава целодневен кръговрат. През нощта посоката е точно обратната.

Колкото по-стръмни и голи от растителност са планинските възвешения, толкова по силна е циркулацията. Такива са местата където Делта и Парапланеристите използват за своите въздушни разходки.

Често това е причината и за образуването на купестите (конвективни) облаци, първо над възвешенията в дадена местност при определена стратификация (устойчивост) на атмосферата.

5. Фьон


Сух,топъл, силно поривист вятър падащ от планината към долината в подветрената страна.
Добре изразен е предимно в края на зимата и ранна пролет.
Това става когато страната ни се намира в топлия сектор на средиземноморско циклонче, в района на Адриатика и сгъстяване на изобарните линии(налягане) над страната.

Топлият и влажен въздух с посока от Югозапад/Юг  среща по пътя си  планинските вериги в България, които са разположени перпендикулярно на посоката на движението му. В наветрената им страна той се нагнетява и имаме облакообразуване. Започвайки да се изкачва по билото той изстива ( влажноадиабатно) и достига критичната точка на кондензация на водната пара и се извалява.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Важно условие за появата на такъв вятър е и наличието на устойчива стратификация над страната ни. Именно тя стои над планината като похлупак и не позволява по-нататъшното облакообразуване (дъждовно) и по вертикала и в подветрината част на планината.

След като премине билото на планината въздухът е вече сух  и спускайки се  започва да се  загрява (сухоадиабатно) и значително увеличава температурата си в подножието и котловината. Силата му (на вятъра) също се увеличава.

Освен силния вятър Фьонът е опасен и с това, че бързо стопява снежната покривка и имамме опасност  от наводнения в подветрената част на планината.

[You must be registered and logged in to see this image.]

По-известните места с Фьон са София, Враца, Габрово.

6.  Мистрал


Силен студен вятър в югоизточните части на  Франция.
Високо в Алпите имаме върхове със значително натрупване на снежна маса и ледници. През зимния период когато нагнетяването на студения въздух високо в планината преодолее критичната си точка на задържане, той се спуска с голяма скорост към по-топлото Средиземно море по  поречията на реките и големите долини. Подобен е ефекта на лавината. Посоката му предимно е от Северозапад/Север и скоростта му достига до20-40 м/с. Наличието на Антициклон с ясно небе в този район, спомага за допълнителното радиационно изстиване на постилащата повърхност и прилежащият въздух.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Подобен вятър но с много по-малки стойности има и по други места, но с други названия.

Баричен градиент

Често използвано понятие в обесненията да дадено метеорологични явление или обстановка.
Затова ще му дадем и поясненние.

Хоризонтален Баричен градиент е,  изменението на налягането м/у две изобари в разстоянието от 100км.
Вертикален баричен градиент е, изменението на налягането (според мерната единица в hPA )  за единица височина.

Сила на баричния градиент  възниква поради неравномерното разпределение на атмосферното налягане .
Под влияние на тази сила възникват въздушните течения - ветровете.
Колкото по-гъсти (по-близо една до друга) са изобарите, толкова по-силен е вятърът.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Гръмотевична буря и опасностите свързани с нея

Още от древни времена, хората са разбрали своята зависимост от капризите на времето. Смяната на условията на времето са в тясна връзка с адаптирането на всеки жив организъм, към външните промени на времето. Човешкият организъм е своеобразен барометър и промените  в налягането, студа, влажността,  слънцегреенето и т.н.  веднага започват и вътрешните промени в организма. С това се обяснява и дискомфорта и при хора, с напълно здрави организми.

Гръмотевичната буря, винаги е свързана и с наличието на кумулунимбусов /Cumulonimbus - СВ/ облак/облаци.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Те биват два вида : - вътрешно масов и фронтален.
По принцип вътрешно-масовите СВ облаци /местни/ са с по-малка вертикална мощност 6 – 8 км.и се проевяват само с валеж от дъжд и силен поривист вятър.
Фронталните, са линия от няколко СВ облака в една обща /фронтална/ маса. Те са особено мощни по вертикала – върховете им стигат до 12 – 16 км. височина. Диаметърът им може да достигне до 30 – 100км.  Имено при такава облачност имаме особена мощна гръмотевична деятелност и свързаните с  нея съпътстващи проливни валежи от дъжд, град, шквал, гръмотевици/светкавици и силни поривисти ветрове и торнадо/смерч.

1. Проливните дъждове могат да намалят видимостта до  50 – 300м. и количеството им да достигне до 10 – 50 л/час.

2. Градовите зърна могат да са с размери от 1см. до 4 см./обикновено/.
Но са срещани и такива с диаметър до 10-15см. Поради голямата си скорост на падане от облака, са потенциално опасни за предмети и хората по земната повърхност и морето.

[You must be registered and logged in to see this image.]




3. Шквал, особено опасно явление. Характеризира се с внезапен порив на вятъра със сила от 10 – 30м/с.,промяна на посоката и е с времетраене от 5 – 10 минути  до 20 -40мин. Особено опасен в морето/водните басейни, където дига висока ветрова вълна, за много кратко време, от порядъка на 3-5 бала. Особено опасно явление за морето.
[You must be registered and logged in to see this image.]



шквалова вълна.

[You must be registered and logged in to see this image.]



4. Светкавиците са явление, образувало се  от триенето и сблъсъците на водните капки и ледени кристали в СВ облака.  Знаем че водните капки, снежинките и ледените кристали са с електрически заряд. Натрупва се електрически потенциал, който кара облака да се зареди подобно на батерия: положително в горната си част /от малките ледени кристали/, и отрицателно  в долната /от водни капки/. След достигане на критична стойност се получава освобождаване на ел.енергията във вид на мълния. Това може да е в самият облак, между два СВ облака или между облака и Земята.  Температурата в канала по който се получава освобождаването на ел.потенциала е широк 4 – 20 см., температурата в него достига 10000 – 20000 С*, силата на тока достига 300кА, а силата на напрежението до 300 кВ.  Дължината на светкавицата е от 3 – 5 км., но може да достигне и до 15 – 20 км. Това предполага, че обекти от земната повърхност могат да бъдат поразени от мълния и далеч от гръмотевичният облак.  
Особено предпочитани от светкавиците са високи обекти, железни предмети и риболовни пръчки от КАРБОН. Ако човек бъде засегнат от светкавица, високият електрически заряд в нея може да предизвика силни изгаряния и смърт.

[You must be registered and logged in to see this image.]




5. Торнадо/смерч, най-опасното метеорологично явление породено при гръмотевична буря. Представлява фуниеобразно образование, спускащо се от основата на силно развит СВ – купесто дъждовен облак в посока към земната повърхност. Диаметърът му варира от 10 – 200 м. Налягането в този силен вихър е много кратно по ниско от околното и е предизвикано от центробежната сила на самия вихър. Получава се своеобразен вакум, който засмуква всякакви предмети от постилащата повърхност – суша или вода и ги пренася на големи растояния. Силата на вятъра във фунията достига до 100 м/с. Често е съпроводен и с валеж от дъжд и град. По пътя си, обладавайки такава огромна разрушителна сила помита къщи, потопява лодки и малки корабчета . В България, е много рядко срещано явление.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Давайте идея какво ново да разчопкаме  или питайте ако имате питанка за нещо.