700 километра за три риби, но голям кеф!

docenta Вто 20 Авг 2019 - 20:42

Здравейте, приятели,

Искам да ви разкажа какви ги сътворих на 17, 18 и 19 август, когато ми се удаде щастието да изшетам около 700 километра по прекрасните наши реки, гори и балкани. На 17 август тръгнахме двама души в късния следобед от София с един симпатичен джип Дайхацу и по чудо избягнахме задръстванията по автомагистрала Хемус, за да стигнем до старопрестолния град Велико Търново, а оттам забихме на север към село Първомайци, край което тече прекрасната река Янтра. Когато пристигнахме вече бе тъмно и направо се приготвихме за сън. Сутринта станах в 5,30 часа и само с една спинингова пръчка тръгнах към реката, която бе на около двеста метра от къщата.
Велики са тия мигове преди разсъмване. От едната ми страна леко се надигаше сиянието на зората, а от другата още светеше луната. Ето вижте:
[You must be registered and logged in to see this image.]
А реката проблясваше в чудно спокойствие, като обещание за блаженство.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Не след дълго и Слънчо проби срамежливо иззад дърветата на отсрещния бряг и аз вече по-уверено започнах да стъпвам в пущинака, та дори разпънах въдицата и като начало монтирах на вирбела един подходящ американски воблер.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Мятах, мятах двадесетина пъти нагоре-надолу по реката, но атака нямаше, макар че виждах да се мятат прилични кленове. Тогава смених още няколко воблерчета, но само на един с белезникав цвят имах почукване, но не и класически удар. Тогава реших да пробвам с блесни и първом сложих една малка моска със сребристо листо. На петото замятане по диагонала на течението, оставих блесната да описва сравнително бавна дъга и тогава се избабани приличен клен, с който се боричкахме поне три минути, а може и отгоре, но направо станах вир вода от напрежение, защото влакното бе тънък флуоркарбон на "Стрен", който ми изпрати щерката от Америка. Измъкнах го без кеп и така с едната ръка държа въдицата и клена - с другата снимам, а рибата се върти накъдето си поиска, но ето ви най-сполучливия кадър, за да разберете големината на кленчока и моето пуфтене при ваденето, въпреки, че тази риба в никакъв случай не бе повече от половинка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Снимах я, откачих я и я пуснах във водата обратно за ужас на един местен дядка, който вече се бе появил наблизо да лови каракуда в по-спокойната вода.
[You must be registered and logged in to see this image.]

После се запътих към края на съответния вир, където започваше бързей и се виждаше определена активност на рибата - плясъци и подскоци, като някои от екземплярите бяха внушителни. Понеже течението тук бе доста по-бързо и се наложи да сложа една тежка въртяща блесна за американска пъстърва с червено пискюлче на тройката, която и името й не знам даже, но я купих от риболовен магазин в Арканзас. Искаше и по-бързо водене, което и сторих. Резултатът не закъсня - зверски удар, а като засвири аванса рибата се метна над водата, беше колкото лакътя ми, но се откачи тъкмо преди брега. Добре, че не скъса блесната, а се освободи само от тройката ,която я бе пернала само с едното жило. Но адреналинът бе на макс и след няколко още замятания се бодна друг, но по-малък екземпляр. Него го извадих и снимах малко по-спокойно, да може да видите и блесната, която бе влязла з две жила, но не фатално за рибата.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Помятах още малко и после от бързея се качих нагоре към моста, където бе значително по-дълбоко, но пак имаше активност на границата с водораслите. Хвърлях, хвърлях с тежката блесна по диагонала и напряко на течението, два-три пъти видях риби да следват примамката, но не атакуваха. Тогава експериментирах да захвърля по продължение на брега и направо под краката ми се думна третия клен, който бе най-малък. Ето го и него:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Вече беше 8,30 и слънцето почна да напича зверски, но нали човешкото око е лакомо, рекох да продължа да си мяткам тежката блесна. Капитална грешка. Поради по-бавното течение тя се заглоби в някакво неиндентифицирано препятствие по дъното и си замина като американец от Виетнам. Същата съдба сполетя и още една блесна - този път българска имитация на Меппс, което дойде да ми подскаже, че е време вече да прибирам такъмите. На всичкото отгоре, като събрах оскъдния си багаж, така качествено се подхлъзнах на стръмния бряг, че за малко да цамбурна в реката и да стана за смях на рибата в радиус от километър. Не се хилете и вие - аз съм висок почти 1,90 и тежа около 120 кила. Извод - не ходете сами за риба на непозната река, пък дори и на позната. За капак се оказа че копчето на гащите ми се е скъсало при моите пируети от художествената гимнастика, та се наложи да ги връзвам с по-дебела корда, докато се добера до къщата. Имах и един бонус - покрай брега открих див домат с плодове по-малки от чери, седем-осем броя, които хапнахме по-братски в къщата. Наскоро нищо по-хубаво не бях опитвал.
Следобед си вдигнахме дърмите и се започна едно дивно пътуване към Еленския балкан, където имам приятел в едно от блажените планински селца. Пътищата от Златарица нагоре приличат на маршрут за офроуд, но красотата и гледките са несравними. Вижте:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Мислех да опитам за пъстърва, но тук не само пътищата, но и реките са практически недостъпни, затова след като се видяхме с приятеля, пийнахме чудна кайсиева ракия и хапнахме бели и сини сливи, хайде отново на път, но вече към Карандила в Сливенския балкан.
Величествено място изпълнено с позитивна и завладяваща енергия, светилище на различни религии още от дълбока древност. Неслучайно тук хората от Бялото братство бяха решили да си направят своята Паневритмия на 19 август, който се смята от дъновистите за начало на новата духовна години. Аз не съм дъновист /е, понякога, когато ловя риба на дъно, може и да ме наречете дъновист :D /, но заслужава да видите красотата на природата и на този окултен ритуал.
Става се доста преди разсъмване и се започва едно вълнуващо катерене към скалата:
[You must be registered and logged in to see this image.]

След това се чака изгрева на слънцето.
[You must be registered and logged in to see this image.]

После се пеят химни в прослава на Светлината, Любовта, Духовността и другите човешки добродетели.
[You must be registered and logged in to see this image.]

А по-късно на поляната се играе Паневритмията, която сама по себе си е пречистваща и чисто българска мистерия.
[You must be registered and logged in to see this image.]

После следва задушевна беседа и братски обяд, на който се предлага диня, баница, постна градинарска чорба, хляб, дъхави сиропи от ягоди и вишни - все прости и природосъобразни, но вкусни храни. И забележете - никакъв алкохол и цигари, които са отрова за тялото и ума, според възгледите на Беинса Дуно, или както е известен у нас Учителят Петър Дънов.
Та преди този обяд лично аз имах още едно върховно изживяване. За един час оставих моите нови приятели да си вършат окултните тайнства, а аз потънах в девствената букова гора на Карандила, която наистина е едно магическо място. Реших да потърся гъби и вижте какво намерих:

[You must be registered and logged in to see this image.]
Не ви ли приличат на две глави - лявата е на кошута, а дясната е на елен лопатар.

А всъщност се оказа една огромна и хубава млада гъба, която оставих недокосната, беше и обсипана с мушици, привлечени от дъхавия й сок.
[You must be registered and logged in to see this image.]

И наоколо навсякъде бе приказно, както в невинното детство на всеки от нас.
[You must be registered and logged in to see this image.]

И точно в тази блажена пустош,където почти няма обхват на джиесемите, като по някакво чудо телефонът ми иззвъня и ми се обадиха от печатницата в София, че вече е готова новата ми авторска книга, та да ида да си я взема. Е, не е ли знаменателно да чуеш такава вест, в такъв прекрасен ден и на такова магично място?! Прибрах се чак днес, а утре рано сутринта /е, не преди изгрев слънце/ ще ида да си взема първия тираж на книгата "Кулинарни шедьоври за рибари, авджии и прочее табиетлии", която съдържа 160 лично изпробвани от мен рецепти за здравословно хранене с риба, дивеч и разни други благини, както и основните традиционни гозби за големите православни празници. Тези рецепти съм ги издирвал и публикувал в последните десет години, както в риболовните сайтове, така и във вестника, където работя. Като взема книгата ще й снимам корицата и ще ви я пусна в графата с обяви "Продавам"на сайта, който иска да си я купи с автограф.
А засега отивам да пия една кайсиева ракия и да ударя една салата от еленскобалкански домати, колкото и да не вярвах, че в Балкана расте и домат, дето няма нищо общо с пластмасите от пазарите :lol: :drinkers:
Наслука, юнаци, и наздраве!