До гьокчеада и обратно

Решихме да направим за сефте една Турция с кемпера. Племенника и дъщерята бяха миналата година на остров Гьокчеада и сега заедно тръгнахме нататък.
В Одрин минахме попътно към острова на вятъра Гьокчеада. В сайта на ферито пишеше, че има в 23ч. и ние решихме да го хванем . По път ни удари мощна буря, добре , че минахме в периферията и , наложи се да спрем за малко, дъждът мина като водна стена. Стигнахме половин час по-рано но разбрахме, че в 23ч. върви само събота. Поспахме до първия ферибот в 5 сутринта и след час и дадесет минути срещу скромната сума от 114 лири, сравнено с гръцката цена, акостирахме . Племенника искаше да затвърждава кайта и първоначално отидохме на кайтиския плаж. Там вятъра духа към брега и няма опасност за начинаещите да заминат навътре в морето. Само 5-6 минути ни трябваха и газ към другият плаж на който вятъра вече беше в гърбът ни. Той си беше с колата и всеки ден когато имаше вятър ходеше да се бори с него Very Happy. На нашия плаж също караха кайт но двама трима начинаещи ги вадиха с лодки, срещу съответното заплащане. Голям цирк беше, лодката стои наблизо до кайтиста който прави отчаяни опити да се приближи към брега, след като влезеше порядъчно на вътре и накрая на силите си се предаваше в ръцете на лодкаря. Не лош бизнес са си заформили местните а и няколко българи и румънци.
За острова най-характерното е вятъра. Като задуха и кемпера започва да бучи, и това някъде към 5.30 сутринта. Добре, че от 7 дена 4тири не духа, щяхме да избягаме. До плажа има тузла като шабленската и всеки ден си правехме кални бани. В езерото имаше хиляди фламинго, розови и бели, красота.
Инструктора на племенника ни каза за потънал кораб наблизо и ходихме да се гмуркаме. Мислех, че е някаква гемийка а се оказа голям кораб чийто останки бяха пръснати на голяма площ. Там хванахме няколко октопода и си направихме чудесна вечеря. На другият ден прочетохме турският закон и разбрахме, че сме били в нарушение, до края на септември е забранен лова на октоподи, е повече не повторихме въпреки наличието на доста екземпляри там. Иначе спарита по всяко време на бомбарда на морски червей набавян регулярно от плажа.
Един спокоен следобед се разходихме до Калекьой, малко населено място точно срещу Самотраки. Гмуркахме се на пристанището а над вечер се качихме на висок хълм на който има старинна крепост и уникален залез. С кемпера съм гледал много залези но този беше нещо специално.
Относно кръчметата на острова не сме очаровани, в Одрин беше доста по-вкусно. Децата казаха, че от миналата година цените са скочили с 30-40%, но не за сметка на качеството.
Броените дни бързо отминаха и в съботата решихме да хванем последния ферибот 21ч. . Отиваме 1 час по- рано на пристанището а там задръстено от коли и камиони. Препоръчвам онлайн резервацията за билети, минаваш първи. Ние нямахме и се наредихме на опашката . Дойде голям ферибот, но се оказа, че побра само половината от превозните средства. Тук е времето да спомена за добрата турска организация с която се срещнахме по-късно и на границата. Човек мина кола по кола и ни увери, че ще пуснат изънреден ферибот и всички ще бъдем извозени. Отделно от това опашката така е организирана, че разни дребни тарикатчета нямат никакъв шанс да се предредят. На границата се прояви един такъв нашенец и познайте къде отиде, най-накрая на колоната, само това е лечението, особено за нас. Опита се да спори и за малко не го заключиха. Насладих се на гледката. Very Happy На границата беше ад., минахме за 9 часа. Нашите не намирам достатъчно грозна дума митничари и полицай обработваха 20тина минути една кола, спирам да не кажа нещо .....Добре че бяхме с къщата, турците осигуриха минерална вода , през техният пункт се минаваше за минута две, но...
Попътно забравих да спомена преспахме на една бензиностанция и спряхме в Одрин да пазаруваме, сряда и събота работи синият пазар и има доста ивтересни неща .А химиятя им е наполовина на нашата. Разгледахме центъра и по-специално Селимие джамия, ако минавате от там непременно се отбийте.
Живот и здраве със сигурност ще се върнем в Турция, прекрасни плажове, спокойствие, бяхме паркирали до оградата на къмпинг, гостоприемни хора, знаещи за съжаление предимно турски, само това е проблем, трудната комуникация.
пп Румба разминахме се с брат ти, бил е преди нас на бурният вятър, когато спря ферито на Самотраки

Като четох,се сетих,че по това време долу-горе се прибраха с Жени от острова..........сърфисти ,чакат прогноза.Вчера с Гената влязохме за около 2-часа.Поздрави на семейството.

Супер!
Тони,ако ходиш пак на Гьокчето с кемпера,ти препоръчвам плажа след Угурлу.Маслинова горичка,на завет,хубав плаж,скален нос в края на плажа,вода-ако не е изразходвана през летния сезон(резервоари с вода за летните кафенета)....

Надявам се пак да посетим Турция, но с Гьокчето приключих. Там си е за сърфисти и кайтисти.
Прочетох интересни неща за другият остров Бозчеада. Хубави плажове, НЯМА ТАКЪВ ВЯТЪР, но трябва да се ходи извън сезона на гасгарбайтерите, че много го обичали. Айвалък също е примамливо место. Реших да поскитам по турско другият сезон, пък ще видим....
За съжаление Бетономорието вече не ни е приоритет, а колко хубави моменти имахме...