Сезон 2017

Наслука капитане! Ще се радвам на репортажите ти! Нека лодката ти те поведе по вълните и да ти достави радостта на морето! Да те връща щастлив и зареден за още срещи и забавления!

АМИН Бояне - кръстов ден е,изпълняват се желания..... 

малко Варненски платерини от вчера. Общо взето за три часа видях само три риби без да мога да стрелям. После като дойдоха първи изстрел пропуск после шест поредни гмуркания шест риби, като едната дойде още докато оправях харпуна. Седмият път пропуснах, но следващият изстрел беше интересен. Както съм по корем рибите ме обикаляха от дясно, обърнах се по гръб и стрелях малко над плавниците. После пак минаваха хубави рибки, но вече не ми се стреляше така. Чаках нещо по-интересно и дори веднъж стрелях по сафрид. Рибите бяха в мътното и стрелях с 75цата.
Три от рибките подарих другите на филета. Половината лежаха снощи в солена водица днес в оцет. Другите мисля довечера да панирам.[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]


Ето и в какво се превърна

Първата заргана хваната на харпун. Шабла малкото море. [You must be registered and logged in to see this image.]

А, кажи сега, от колко сантиметра я стреля

Беше много бистро. Зарганите се държаха на 10см. под повърхността. Да съм стрелял метър, но ще излъжа. Рибата остана някъде около средата на кордата. До сега имам няколко уцелени, но тази е първата взета. Преди това една само я почесах по гърба. Мисля си за слип с тризъбец или петозъбец. Имам една стрела с дупки до контрата. Когато видя заргани да го слагам а преди това да стои на буя. Трябва и някаква кутия да му измисля да не пробие буя.

Рибите са от събота след като спря музиката от парада на хвърчилата. Почти на всяко гмуркане имаше риби.
Заргани и платерина.
ГоляматА беше под скална козирка с едина по-малка.
Явно мъжкар.
А тя току що е изпълниЛа ритуал.
Аз помислих че е уплашена а тя била трудна.
рибите се въртяща около цисторзията.
миди почти не видях. Явно водораслото заедно със скалите дава убежище и е като детака ясла.
Попаднах и на сватба.
Направо бях поканен на тържеството.
Голяма женска и много мъжкари около час стояха на място колкото стар телевизор Електрон 714Д.
Аз си се гмуркам около тях и ги наблюдавам.
Те така свикна ха с мен, че дори и изстрел по заГана над тях не ги уплаши.
Друга сватба пък около десет минути си търсеше място за банкет.Накрая го намери.
Така в място колкото една всекидневна вече имаше два банкета.
Водата бистра та чак ме лъже.
Малката е мъжкар на пет длъжи ни90 ка на стрелата. Взета преди да намеря банкета.
Легнал в една дупка.Идваха от всички страни докто не открих къде е хорото. После само по Заргани.
Търсих и други но не видях. Съжалявам само, че нямах камера да заснема как пърхащо плува женска та и как мъжките се стремят да се представят.
От наблюденията от време на време няколко от мъжкари те се от деляха за проверка.

В една подобна дупка видях и облак от току що излюпени прозрачни рибки. Ако не се загледаш не се виждат. Та беше един ден на откровения на морето за което съм благодарен!

Вчера морето малко се беше успокоило та реших да се натопя. Ходих до Шкорпиловци, но там си беше доста вълнисто и не ми се стори бистро та се върнах до Варна.
Рибите пак се появиха малко след, като слънцето се скри. Дотогава пък си събрах рапани. Ядките са много едри и пълни. Стрелях поне 10 пъти, но доста пропусках. Бях с 90 ката и трябваше да я държа по-здраво, че много я местеше. Доволен се прибрах рибките почистих и ги сложих на солено и студено.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Вчера във Варна. След работа едно бързо потапяне. Водата много бистра. Преди третото гмуркане ги виждам как пасат на границата пясък и камъни. Потапям главата и те идват три добри си пасат. Едната реши да се огледа в стрелата. Остана с едно око. Продължавам по рифа. Бистро и доста атерини. Те ми показват знаци. Спокойни са. Стигам до мя[You must be registered and logged in to see this image.]сто на което в дълбокото има мрежа. Обозначена е. Мрежите не са ми пречка. Стига да са обозначени и поставени на разрешените места. Хората си вадят хляба така от много години. Ако не се разкъса мрежата в някое бурно море тя не вреди много на морските обитатели. Морето е достатъчно голямо за всички. Подминавам и се оглеждам. Виждам хубави рапани и обирам няколко. Оставям и буя да огледам малко по-напред. почти не виждам колата и се връща. Почти съм до мрежата. Три платерини идват от дълбокото чоплят нещо по цисторзиите. Слънцето е зад гърба ми. оставям ги да подминат и да влязат още в плиткото. Прикривам се зад едни скали и правя план на гмуркането. точно в този момент пак от дълбокото идват едни хубави риби доста голям пасаж движат се бързо и като гледам нямат намерение да се спират. Не знам защо се опитват да ме обиколят от плиткото. Дали такава им е тактиката още не знам. Преди две седмици една от същият вид пак така ме обиколи. Да но сега е по-бистро и съм подготвен за гмуркане. Веждам много големи риби които се изнизват и все не мога да поведа нито една. Почти последната се намества и стрелям. С 90 ка пет дължини рибата остана на стрелата. Вярно, че не съм сменил ластиците и водата е малко по- студена, но изстрела е добър. Хващам рибата и стрелата и стъпвам на един камък. Оглеждам се пасажът го няма. Обработвам и почиствам рибата. Кеф вече съм доволен и на една бях, но две са си по-добре. Обикалям още малко но нищо. Знам, че подобни се движат по определен начин, но не ми се стои на едно място имам да проверявам и други. Пак виждам платерини пасат си спокойно. Време е за проби. Гмуркам и чакам. Идват спокойно и ме оглеждат две от четирите се изреждат да се огледат и те в стрелата, но тя хич не помръдва. Омръзна им на рибите да се оглеждат а на мен ми свършва времето. Разделяме се те на дясно аз на ляво. Раздялата беше кратка. Това и исках да проверя. Рибите бяха направили полукръг и идваха да ме огледат от другата страна. Същите манекенки пак се оглеждат и пак огледалото мълчи. Някак след голямо кефалче платерините дори и добри все ми се виждат малки и ми се свидят. Време е да проверя и по други места. И там ги има хранещи се. Малко по-дребни по пасажите са от доста повече риби. За кратко време станахме приятели и вече почти не се плашат. От големите батковци и зъбатковци не видях. задължително преди да изляза си събирам рапани. Преди месец бях тук и си имаше миди и сега ги има, но като събрах няколко рапана се оказа, че са само черупки на миди и миди няма. Поне тук се надявах да останат миди, но няма да ги има за догодина.
Доволен излизам, но бързо усмивката ми се изпари. Забравил съм фаровете на колата и сега не мога да си отворя багажника.
Добре, че поне вратата можах и опцията обади се на приятел. Иво си заряза биричката и дойде да ме спасява. После и ме изчака да тръгна да ме придружи. Благодаря Иво! Този ден това беше най-голямото удоволствие за мен. Няма нищо по-ценно от това да знаеш, че можеш да разчиташ на някого.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Пропуснах да дам информация от вчера Шкорпи ловци. ВидЯни много Заргани пред караваните върху рифа. Пред носа също имаше. Водата мно го бистра. Платерините на големи пасажи се изнасят. Видях котка и копче колкото ръка. атерини пред носа на големи пасажи в брега. Уви два пасажа но малки.
Днес в Каварна мътно.Не се виждаха много риби.За час две рибки но много добри.

Вчера на Зеленка за два часа Аз и Тошко дори и опашка от кефалове не видяхме. Водата бистра. Тук таче по някое малко чернокопче и атерини.

Лавраче

Пак мина много време от случката, а навън листата на дърветата окапват. Чек сега намирам време и муза да я разкажа.
Беше началото на лятото. Бях си взел един ден отпуска и през деня направихме един открит урок с Ники. Имаше доволно риби и бях стрелял доволно нищо, че уцелех само две риби. Както друг път Ники беше отличник. Показа ми различни техники и тяхното приложение. След като се прибрах и почистих и филетирах рибите, повечето от които пак той беше отстрелял, реших да не изхвърлям остатъците. Събрах и ги сложих в хладилника. Хапнах и си починах около час.
После звъннах на Иво за следобедно гмуркане. Той беше на работа и каза, че ще дойде по-късно. Отидох да проверя какво е движението, но не исках да ги плаша много, да има и за него. Взех и приготвената по-рано захранка. Видимостта беше добра и се наслаждавах на морето. Риби минаваха, но не ми се стреляше чак толкова. По едно време се появи и Иво. Цамбурнахме с него. Казах какво сме направили с Ники. Иво заложи примамки за кефалови. Аз също заложих, но по-скоро за спорта, не се надявах на подобна среща. Прецених къде е течението и се отдалечих от Иво така, че да не му преча. Слънцето вече хвърляше своята сянка и лъчите му не образуваха златните си нишки в брега. Оглеждах се по камъните и си избирах места за гмуркане. Течението беше от запад, вятърът почти южен образуваше на гребените на вълните бели зайчета.
Неколко дни преди тази случка бях в Несебър. Дъщерята беше на състезание по математика. Преди това на балкан с баба си и дядо си. Та тръгнахме от Варна през Троян да стигнем до Несебър. След такава обиколка да стигна до вода и да не се натопя, няма как да стане. След състезанието взехме влакче за разходка от старият град до началото на Слънчев бряг. Накъде по средата на пътя докато разглеждахме заливът и простиращият се пред нас Слънчев бряг забелязах, как от една лодка във водата влязоха няколко колеги. Набелязях си мястото и продължих да оглеждам брега. Дори от влакчето водата изглеждаше много бистра и привлекателна. По късно същият ден, когато бяхме на мини аква парка се обадих на Митко и разбрах, че е имало състезание по подводен риболов в Несебър. Гмуркал съм сред колегите състезатели.
Когато излязох забелязах една промяната върху повърхността на водата. Бяха се образували едни бели зайчета, които направиха пейзажа още по красив- такъв,че и душата на ветроходците пееше.
Точно тази картина на тези бели зайчета и това напяване сякаш предвещаваше появата на подобни риби. Знаех, че на състезанието в Несебър имат такава мисля, че бил Катрафилов, но може и да греша. Бях напълно освободен. Гмурках много спокойно. Тайно се надявах да се срещнем, но не очаквах да е толкова скоро. Платерини си минавха, доста не стрелях и само една, ми се стори интересна. Гмуркането беше със засада и после придвижване и тя се появи. Притихнах и я изчаках да приближи. От там на сетне спрях да ги стрелям. Знаех, че по-рано имаше кефали пък и се бях настрелял. Та при едно такова спокойно състояние лягам на средна дълбочина. В началото ми се стори, че не съм добре прикрит а и точно в момента на мястото беше станало едно избистряне на водата, но си продължих да лежа. С 90ката съм. Тя има и макара. Харпунът сочи напред и е продължение на тялото. От ляво идва риба. Не мърдам главата. Голяма е. Леко свеждам само погледа и с периферията се опитвам да я оприлича. Врана е, но е голяма. Тук и преди съм срещал, но по-малки. Явно са пораснали. Приближава още и още повече пораства. Лаврак. Странно, но съм спокоен. Преди години пак бях със същият харпун, но тогава не се разбирахме толкова добре. Лавраците ми дойдоха зад стрелата и аз в опита си да изтегля харпуна ги изплаших. Сега нямаше такива грешки. Стоях и чаках. Рибата не искаше да премине пред харпуна и точно си помислих да го завъртя, пред стрелата се намести друга от същият вид, но по-малка. От къде се появи така и не разбрах, но почти инстиктивно натиснах спусъка. Рибата беше уцелена. Очаквах подръпване. Такова нямаше. Стрелата беше влязла малко по диагонал и рибата направо си полегна. Малко се разочаровах, че нямаше борба, но така за рибата е по-добре. Една от мечтаните риби вече беше в ръцете ми. Извадих ножа и я почистих. В този момент дойде и Иво. Направи ми и клип. Казах му да се гмурка, че големият още е тук някъде. Иво този сезон е вече шампион. Спортува много и има добра апнея. Придвижда се добре и много често е на море. Трябва му само спокойствие и време, неща които в това забързано време все не ни достигат. Аз продължих да се радвам на рибката и въпреки слуката реших да побера малко рапани. По този начин исках да благодаря на морето за неговият дар и да му помогна малко да си вземе въздух. Там където има миди има и риби.
Този сезон открих място с много едри миди. Дори си набрах от тях по старият начин. Въпреки, че имам много хубав гагам подарък от приятел. Мидите ги избирах една по една с ръка. По целият риф имаше много от тях и аз си избирах от различни места. Две седмици след това пак на същото място всички миди бяха покрити с рапани. Напълних мрежата, изсипах ги на брега и пак я напълних. После като се обличах до колата въпреки, че не беше близо мястото се върнах и обрах тези, които бях оставил на брега. След още две седмици пак на същото място нямаше и помен от хубавите миди и от рапаните. За месец целият риф вече не беше същия. Ходих и още два пъти риби все по-малко се виждаха.
Лаврачето беше малко в сравнение с тези, които съм виждал на други колеги, но за мен си беше голямо. Не толкова рибата, колкото постижението. Влязох с мисълта за среща и се срещнахме. Просто тази малката е била за мен. Още не съм достигнал до нивото на големите, но и това ще стане с постоянство. Днес морето искаше да ми ги покаже. Преди това ми показа и настроението си и ми подсказа за възможността. Ники ми беше показал пак какво е като ги няма да ги има. Иво си избра и той мястото и така всичко се подреди. От мен се искаше само спокойствието и умението. Другото си и случайно стечение на обстоятелствата да съм на мястото на момента. Благодаря на морето, че ме дари, На Ники и Иво и на всички вас за помощта да стигна до тук!
[You must be registered and logged in to see this image.]

ДооООбре ве Бояне - пак си направил кеф на маХ.

Браво. Супер разказ. Сега се навирай в неопренЯ и марш да се гмуркаш на оня нос дето Иво сурка голямото коте. Има едни красиви струпвания на лаяраци и ку си късметлия ще ги видиш в плиткото.
Пп за Черни нос ми е думата.

Зима е. Аз съм в Австралия в една много гореща среда. Вчера май беше тампературата достигна 60градуса по целзии. Днес обаче е прохладно. Вън вали дъжд и н как си напомня за дома. Спомените идват. Защо пък да не се върна назад почти година и да напиша как Нептун ми подари първото леферче. Малко съм отнесен. Може би няма да съм много точен в подробностите ама който го интерисува точността да погледне нагоре в писаното. Някъде там е клипа с въпросния лов.
 Да започвям.

Пролетта отминава. Настъпва едно мниго чакано време за подводните ловци. Миграцията на кефаловите риби. Популацията се възстанови и срещите станаха интересни. Само дето повечето дни миграцията минава надалече от брега и ние почти не я виждаме. Все пак е време да се поупорства и да се види какво би ни дал Нептун.
 Отивям аз на близката буна. Видимостта е само около камъните. Плътно около тях. И то видимост е смело казано. Не че ще се върна след като от вкъщи съм намъкнал неопрена,а и съм вървял толкова път пеша. Но все пак мътната вода води до леко мрънкане от страна на съзнанието. За сметка на бистротата липсата на вълни е добре. Със сигурност ще се намери някое малко по бистро местенце. Влизам. Водата си е още студена. Новия неопрен държи добре ама ръкавиците с кевлар са някак си пропускливи. То зарат туй и цената им беше смешна ама веднага се набиват подробностите на очи. Избирам си един тетрапод. На него си връзвам парчето шлаух и там закачам късия харпун,кукана,мюрето. Един вид като буй. Раздишвам леко. Поемам леко въздух и в безтегловност зареждам харпуна. По време на зарядката винаги потъвам под водата и за да избегна мърдането на плавници се мотам по този начин. Старая се да съм много ама много тих. Държа се за камъните. Дишам бавно. Знам,че в тази мътилка рибите са ми точно под плавниците. Ама точно. Правя първо гмуркане. С плавниците надолу. Точно на обратното на всичко. То много да се гмуркам няма смисъл. Трябва да сляза два метра надолу. Там има една ниша между два тетрапода и мога да клекна там. Коленете и лактите ме задържат и мога да почакам малко. Десет секунди след това минават платерини. Малки сто грамови. Ама минават. Изчаквам още три гмуркания. Леко избистря и почти един метър напреде виждам. Минава следващия пасаж. Същия размер. Но. Забелязвам две риби леко в края на пасажа. Два пъти поне по едри. Забелязвам е смело казано. Размера пък съвсем е смел. Защо. Защото е мътно. Правя предположение само по силует на перката на опашката. Решавям да се пробвям за изстрел. Линията на движение я знам хоризонталата е ясна. Скороста е засечена. Завъртам плавно дългия харпун и стрелям някъде в страни. От виждането на рибите до изстрела минават цели три секунди. Подръпввне на вужето няма. Изчаквям малко да се изнесът спокойно малките рибки и придърпвам стрелата. Рибата е там. Изстрела е доста напред от желаното място и рибата за малко да се измъкне. Но късмета е бил с мен и попадението е в мозъка. Размера на рибата е повече от задоволителен. Има поне двеста и педесет грама. Аз доволен. Пак се вра в нишата. На три гмуркания минават пак дребосъците. Явно по едрите искат малко растояние от брега. И малко повечко дълбочина. Ще правя засади на първия ред камъни. Щото аз досега съм стоял плътно в тетраподиде.
 Взимам си Платеринка. След като знам посоката на движение и имам идея къде ще застана знам и къде да я разположа.
 Харпуна е хванат на средата на ластиците. Платеринка с мене и отиваме много бавно до позиция на поставяне. Позицията е рибата да е на нивото на очите ми. Да е на половин метър пред моята позиция и на метър  в ляво от мен. Рибите идват от дясно. Би трябвало в момента на виждане на платеринка да съсредуточат внимание на нея и да не видят малките движения при мене.
 Излизам. Раздишвам добре. Гмуркам се стандартно плътно до тетраподите. Направо си е облекчение да се озовеш с главята надолу в момент на ловен заход. На дъното полека се разтягам хоризонтално. Под мене е една ивичка с тиня. Дето само чака да мръдна за да задими. Едно коляно съм подпрял на издадено в тинята камъче. Дясната ръка е изпъната напред и подпряна в камъка от рифа.
2
Отпред и отдясно съм абсолютно открит и движенията ми са много открити. Затова разчитам на мюрето. Изчаквам. Харпуна сочи напред. Върха му едва се вижда. Главата ми е извърната в леко дясно и едното око хваща линията на харпуна а другото гледа в бозата. Тишина. Леко поклащане от дишането на морето. Спокойствие и сигурност се усещат. Рибите идват. Изведнъж се стрелкат край мен. Над харпуна. Пред него. Силуетите се сливат един с друг и тяхната сметка. Хич не.мога да видя отделна цел. Заминават. Тъкмо да се кача нагоре и минават три риби.  Отделни забързани и пред харпуна. Бързам да стрелям. Взимам едната. Размера е като предната на кукана. Всичко е хубаво ама не.ми харесва позицията. Ако е по бистро да остана. Зарязвам платеринка на позицията и. Измествям се в ляво. Няколко метра. Там няколко големи скали образуват микро подводен нос покрай който минава пътеката на рибите. Има едно място където човек може да се закрепи и харпуна му да е на линия на камъните. Съвсем неудобно е де ама мен кога.ми е пречело. Засядам там. Вижда се. Донякъде. Сигурно метър и малко. Най бистрото място до сега. Изчаквам и идват. Плътен хубав пасаж с триста грамови риби. Третата риба е с леко по широк силует. В секундата в която установявям това стрелям. Разчитам единствено на това,че вече се пизнаваме с харпуна. И за мой голям късмет улучвам. Първия ми пролетен лефер. Рибата се размятква по кордата и сърцето ми се свива при мисълта да я загубя. Нито знам къде съм я улучил. Нито има и идея къде съм се мерил. Гоним се из дълбоката вода. Изобщо не ми пука,че съм разгонил цялата миграция. Тази риба трябвя да успея да я прибера. Тя изобщо не полага усилие да ми помогне макар.и малко. Стрелка ве в всички възможни посоки...едновременно. По едно време забелязвям,че е добре ударена. Без повече притеснения я прибирам бързо с кордата. До ръката ми има още ееин момент на рязко и последно дърпане и рибата е моя. Излизам на повърхноста. Отдалечил съм се от буната атам наредени зяпачи. Показвам си трофея. Повече от доволен съм.
Товя.ми е четвърта среща с пролетни лефери. Първия докато го поведя се стресна и изчезна. Втория го изтървах. Стрелях и пропуснах. На третия даже не сварих да реагирам по някакъв начин.
Рибата вече в къщи е сложена в тавичка. Малко винца,олио и фолио и е запечена на фурна. Твърде е суха за скарата. После пък се оказа твърде малка за двамата. Та се замислих за следващо влизане. Ами така де. Апетит ни се е отворил. Пък може Нептун нов подарък да е подготвил.

Много интересно разказваш.


п.п. Ники,може би не си забелязал,но имаме и раздел "Онлайн публикации" .Такива разкази освен тук , можеш да ги пуснеш и там.
Ако искаш пробвай

[You must be registered and logged in to see this link.]

Петър Василев написа:Много интересно разказваш.


п.п. Ники,може би не си забелязал,но имаме и раздел "Онлайн публикации" .Такива разкази освен тук , можеш да ги пуснеш и там.
Ако искаш пробвай

[You must be registered and logged in to see this link.]

Нета ми е хълцащ и даже писане ми е труд о да пускам. На моряка съм успял мисля да пратя ед и риби на вибера. Ако искаш преъвърляй

Благодаря, Ники! Пак си намерил време и възможност да ни зарадваш! За мястото ясно, но сега при нас е побеляло и ми се ходи повече на бели места. За друго хоби стягаме багажа с Иво.

Пореден открит урок

Лято е.  Скитам се по планини и морета и най накрая се прибрах във Варна.  Та ето и един свободен ден. Ники разбра, че съм свободен. Подготвил е материал за учене и ме вика за урок.
Аз послушен пристигам в уреченото време и май дори не закъснях за урок. Ники казва, че ще отидем с неговата кола.  Аз като се знам какъв съм все ще забравя нещо в колата. Колкото и да си преброявах нещата пък и исках да взема всичко, все бях с чувството, че съм забравил нещо.
Спираме на открито просторно място и цялата морска шир и пред нас готова за обучение.  Набързо се обличам, като дори и получавам похвала. Още помня как при първият открит урок на Зеленка ,Ники вече имаше платерина на кукана пък аз още не бях влязъл във водата. Вярно, че от тогава мина доста време, но споменът ме кара да съм по-бърз от обикновено. Това води и до повишаване на пулса, но вече съм по-подготвен и знам как да се справям с това.  Този сезон съм и с неопрена на Ники, когато бяхме на Зеленка. От тогава мина доста време и след всеки открит урок той успява да ми предеде знания си, уменията и дори оборудването си, без които още щях да съм на онова начално ниво. Благодаря за всичко Ники!  
Вървим към избраното място нарамили харпуни и плавници. Само ако ни види някои би направил крачка две в страни .   Няколко минутки успокоение и сме във водата. Ники поставя постовете.  Обяснява как минава рибата, къде да сложа мюрето, как да се предвижвам , как да се държа и какво да очаквам. Аз съм на десетина метра от него.  Видимост има или не е чак толкова мътно, чат пат се вижда мюрето, но само като сянка.  Минават и сенки. Забързани са. Малки са. Чакам други. Чувам изстрел.  Ники е стрелял. Поглед към неговата позиция и по движението му разбирам, че е успешен.  Съсредоточавам се как и аз незнам. По-скоро се стягам. Опитвам се да се представя , като добър ученик , но се стягам и нещо апнеята я няма.  Минава време и все още не виждам желаните риби. Пък ги има. Ники е закачил кукана на един камък и той вече почна да побелява и ли по-точно да посребява.   Правя поредни опити да подобря гмуркането.  Махам една тежест и минавам малко в по-дълбокото.  Там минават и по-добри риби. Движат се бързо еи нещо не мога да ги стрелям. Наблюдението ми е че повечето риби идват от дясно. Гмуркането ми в дълбокото е замътило позицията на мюрето.  Не съм бил достатъчно внимателен.  Ники вече е понапълнил кукана.  Той е усвоил много добре техниката с мюрето и песента. При мен не работят така добре, но това си е от подготовката.  Нямам добра апнея и не ме свърта много на едно място.  Та по едно време, като видях че нищо не правя му казах, че ще отида на друго място, поне да не преча на него.  Мястото беше на около стотина метра в страни и образуваше нещо, като нос.  Там легнал на плитко на края на камъните изведнъж от дълбокото идва един хубав кефал. Аз го поздравих със салют. Доволен че вече съм видял от къде минават заемам по добра позиция. Този път рибата 4идва от ляво, минава пред харпуна и пред такава голяма мишена стрелата е точна. Първа рибка. После направих няколко пропуска. Рибите се движеха близо до дъното и много бързо.  На поредната дадох и малко предварение и вече имах два кефала. За няма и половин час бях видял толкова кефали колкото не бях виждал от доста дни.
Реших да се върна и да споделя с Ники. Той прецени да сменим мястото. Извадихме рибите от водата и минахме по сушата. Там една русалка малко ни разсея с умения да върти опашка, но това ни зареди за приятно. Бях си забравил и една от тежестите и добре, че имаше рибар на брега та ми я пазел. Гмуркането на новото място пак ни донесе успех, но за кратко. Явно рибите усещат нашите гмуркания или по-точно моето и минават доста в страни от нас. Решаваме, че е време да излизаме. Ники ми прави снимка гердан и се отправяме за почивка.
Какви изводи си направих. Още не съм подготвен за мюре.  Незнам и дали някога ще стана. Виждам резултата от  използването съчетан с правилно гмуркане и музиката, но все още не мога да го прилагам. Ще се постарая през сезона да го усъвършенствам и да подобрявам.  След като се намери пътеката и се установи посоката на рибата да се използва възможна най-тихо. След време рибите разбират, че там има засада. Може и дори кръвта от изстрелите, шумовете, които създаваме във водата, мътилката, която вдигаме, да ги кара да обикалят това място.  Затова трябва да пазим пътеката и да се стремим да не я раздразваме.  Благодаря, Ники за урока!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Айде. Бобито пак ни зареди.
Сега от мен малко пояснения
Мястото е една от нашите плажни варненски
Буни. Там сутрин място за паркиране почти има.
Ама докато се дорътри човек до края на буната му
Излиза цялото спокойствие и желание.
Водата беше като езеро. Автоматично това значи, че всички риби са много
Стресирани и предпазливи. Много беше и неприятно, че колкото
По в камъните седиш, толкова е по бистра водата.
Или обяснено по друг начин. Рибите се движеха в мътното, а ние залягахме
в полубистрото.
Освен всичко друго и бях преценил грешно на кой плаж ще са нощували рибите.
Та залягаме ние. Позициите ни избрани да идват рибите отдясно.
И сме прикрити само от дясно. Идват рибите от ляво. Усещат ни и се връткат в мътното. Аз мяркам всичко края на опашките им. От там почвам да им чегъркам и чекъркам.
Рибите от време на време се връщат. От правилната посока при това. Ако минат и край мюрето ги стрелям. Реално деведесет процента от рибите даже не успях да ги разгледам. Все пак с мюрето и щракалката имахме няколко риби.
Бобито се усети навреме и не го домързя да изплува до другия край на буната. аз си усетих грешката ама мързела ми дпйде голям. Като наближи девет и половина замъти
Излезе лека вълничка и морето се разбълника. Мечтаех си за пневматичен харпун. Много си мечтаех. рибите минаваха само в дълбокото а видимоста там бе към четирсет сантиметра. В тоз момент идва Бобито и вика много кефали видял и водата почти бистра. Нямаше как. Вдихнахме партакешите. Отидохме и се цопнахме от другата страна. Там видимоста биваше. На снимката ясно се вижда. Ама беше станало десет часа и сутрешната миграция на кефалите свърши. Мярнах три или четири риби. Беше плитко, без хубави камъни за прикритие и рибите бяха като торпеда. Взех две. После секнаха. Явно беше, че трябва да се местим на старото място и да чакаме пасящите. Ама като знаех каква е боза. Прекратих лова.