Сезон 2019

Да отворя темата викам аз. 
Не че има много за хвалене освен факта,че натопихме мъ..те. За компания си всех Йфчу. За място избрах Варненския Юг. Поканата от морето беше уважена отвсякъде. Пасажи с малки хамсиики засечени навсякъде. Уви с добри размери също. Попчетата са започнали да лягат по полянките. Ама дебеланковците седят в дупките. Делфините бяха дошли да ни помахат до брега. Шкембето след гмуркането беше горещо,а чувството да излезеш от морето прекрасно.
За мое съжаление лаврака (оня дебелият от разказа) не се показа....ама следващият път!

Като минуси ....планктона е почнал да цъфти още от сега и....ботите ми идват дебели и ми стягат от там плавниците....

Приятно гледане.

Браво Ники,кеф е под водата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За който не е видял добре.....скритата картинка!

Честно казано на тази картинка нищо скрито не улавям.
То че е нещо плоско ясно,ма ако му
удариш едно контурче ще вдяна.Не видях и температурата  на водата и дебелината на тюленската кожа.
Честито мокри м- ди и успех през новия сезон!

Стига бре! Сина ми за десет секунди го видя и очерта с пръст. Забърши малко очилата и погледни отново.
Пп вода 12 градуса. Вече е топла.

между десния камък и малкия в ляво,но е дребен затово не си го стрелнал

ПървУ си е съвсем мерен. Ама закона не дава да се хваща ,а аз компромати не правя. 
ВторУ наистина им таковаха мамата на популацията и ги няма и дребните.
ТретУ ето един дет си го бях "купил" преди "много много години" га беше разрешен и случайно е абсолютну същия размер....па се оказа 58см... : :wow:  :

Абе гледайте клипа пак. Последните секунди...

Имате дъбово буренце с ракия в него.
Минала е година....две. Вътре са останали да се плицикат три чашки...ЕлЕкСиР!


Трябва нещо специално да се измисли!


Започваме полека лека.
Тесетина маслини ги режем на колеленца. Да има.
Събличаме едно авокадо и го правим на кубчета.
Плочка кашкавал и тя следва авокадото ама кубчетата са по красиви.
Един пресен лук става на търкалца. Да се вижда бяло и зелено. 
Ама ни липсва червено.
Четири големи домата се изтормозват с белачката за картофи и после ...придобиват формата на нарязания кашкавал.
Е да ама зеленото стана малко.
Я две краставици да им се смъкнат кожухчетата и ...на кубчета!
Е то убу ама ся пък бялото се загуби нещо.
Плочка сирене оправя баланса. Да не се цепи от колектива го нацепваме ние.
Отделно беше Великден. Варени яйца се намират. Що да не надребним две кокоши и да спуснем три пътпъдъчи в голямата купа.
За да е съвсем странна тази салата слагаме и две лъжици варена чия. Да сме модерни...
Остава прозата.   Зехтин,сол , бъркане.
Наливане във чашки и сърбане....(ракията ...ко си помислихте)
И салатката студена как помага на цъфтежа,
На усмивката голяма,
От ракията поляна!


А наздраве вий сега.
Че ме чака мен една.
Купа пълна с аромат,
Със ухаещи спагети 
Взети са от там далече 
Дето слънчицето вече
Кани се да обявява
Денят нов да заповяда!

С този изпипан словоред
Да кажа Наздраве
Иде ред

Наздраве на майсторите! Големи пасажи вече преминават северните граници. Направо си беше манифестация.

Камерата ясно показва как не е виновен харпуна ,а задхарпунното устройство. Натискането на спусъка е с две секунди закъснение. Явно много съм бил замръзнал.

нищо лично но това острие много бракониерско ми изглежда,има ли някакви норми за върха на стрелата

Няма норми.

Една риба много наблюдения.
Твърде много въртя главата .
Позицията на заставане е не добре прикрита. Рибата захожда от към гърба ми и заобикаля камъка. Вибрациите и мърданията ми я притесняват и тя се изнася навътре. В мой единствен плюс е,че съм с къс харпун с многозъбец. Въртенето на харпуна е пропуснато от рибата до момента на натискане на спусъка.

Вчера с Иво и Наско проверихме района на Болата. В залива бистро и студено 9-10С към Русалка същата работа вертикална видимост много добра. Пред Калиакра две течения едното студено другото с пет градуса повече. ВидЯни риби точно на границата.Движат се от студеното към топлото течение

Нещо този сезон не пиша а и инфото ми е старо да извиняват членовете, знам че е важно.
Миграцията тръгна вече има и хубави риби на Шабла. В събота бях там имам три истрела и една риба.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Малко и от мен от тази седмица.Мътилка и видимост около 3м , стрелях ги почти от упор.Последният се скъса и избяга, но докато го търсех намерих октопода .

Много добро представяне! Морето е решило да замени един дар с друг.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Едно пеленгсче тръгнало на манифестация. Цял ден си бачкам и все се надявам да завали, че да отида на море пък то не заваля. Към 17 си викам стига толкова сгъвам багажа и потеглям. Почти подминах Шабла та нещо ме накара да се върна. Дестинация паметника. Преглед на водата бистра. Избор на 90 см. харпун. Към 18 съм във водата. Точно преди това си мислех , че е последното влизане с този неопрен. Да ама не. Водата още е студена. За капак на всичко реших да сложа и ремонтиратине ръкавици. Залепих им пръсти през зимата, но от работни такива. Пускаха доста студена вода. Реших да обиколя и както обикновенно кукана е на буя. Няма колеги нито във водата нито по брега. Затова оставям буя и гас на плавниците да видя какво става по набелязаните места. Минават дребни не ми се стрела по тях. По едно времи идват и по- големи и тях пропускам, но после не минават още по-големи. Избирам си една и стрелям. Прехода до буя не е голям и при движението към него още ги виждам. Вече имам риба на кукана. Потеглям пак вече с кукан тна кръста. Този път само дребни. Пробвах мерника по една още ги стрелям. Избирам друг маршрут. Точно подминавам буя и съм по повърхността. Сещам се от клипа на Юлиян и мокена, че да не се плашат рибите трябва да се предвижваме под вода. Точно текат тези мисли и един голям гръб се задава движейки се по дъното на малка дълбочина. Истрел от горе и стрелата се забива. Добре се заби вв камък. Такава хубава риба рядко съм срещал и дори не съм стрелял до сега. Дали от вида на голямата риба трапнах и избързах или положението не беши типично за стрелба и нямам опит от повърхноста. Продължих по посока в която изчезна.
Дребни още си менават. Вече не ми се стреля по тях а само ги наблюдавам. Така по едно време на около две педи вода пак срещам риби от същия вид. Има и една голяма. Този път съм по-спокоен. Хмащам с две ръце харпуна за по-голяма стабилнос и пак улучвам скарлата. Добре, че този път ударът се омекоти от мидите. Опитвам се да се ядосам, но не ми се получава. Аз мога, както казва Лагутин и се оставям на положителните мисли и интуицията. Така преди едно борунче вместо да мина пред него решавам да премина над него пълзейки на лакти. Точно заставам и от дясно ми идва още една риба от същиян вид и този път уцелих и нямаше скала а само вода зад рибата. Не видях къде точто уцелих и пуснах въжето. След кратка гонитба хванах стрелата и прибрах кордата. рибата е ударена добре и кефа е добре. Първо пеленгасче. Беше ми станало студено. Събрах малко мидки и рапани и излязох доволен. Направих си разбор бързо се олякох и се прибрах доволен. Брат ми взел от рибарите сафрид и цаца, татко беше хванал попчета, имаше едно кефалче от преди празниците и така вечерята беше с четири вида риби.

Малко и от този уйкенд, но вече водата е много бистра и падна голямо криене и надлъгване.Видях и едно меру, беше се показало от дупката но ми се стори под размера и го подминах[

[You must be registered and logged in to see this image.]

Бояне, браво!
Повече от 10 години, не съм виждал пеленгас, а ги имаше много и големи. Много големи... Дано слязат и към нас.
Много често пеленгасите се движат на един-два метра от повърхността на големи ята. НИКОГА не стреляй водача, ако искаш да вземеш още риби от ятото. Ако харпунът ти не е достатъчно мощен, не се цели в главата или непосредствено зад нея-люспите са много твърди и в 90% от случаите трофеят няма да е риба, а няколко люспи с размер на монета от 2 лева. Ако вземеш по-едра риба, например 3-4 килограма, внимавай като я притискаш до тялото си-шипът на гръбната перка е много твърд и остър и едно такова убождане хем ще ти пробие неопрена , хем ще ти остави незабравим спомен...