Сезон 2019

Благодаря за съветите, Тони !
Рядко стрелям по скали и дори си мислех да изляза и да наточа стрелата, че и колата беше наблизо. Явно съм имал късмет.
Рибите вярно се движеха по повърхността. Лаврака, който хванах на ръце също ми остави спомени. Добре, че не съм уцелил голямата със сигурност е била женска а мъжките се държаха почти като на сватба. Този имаше доста големи бонуси.
Поздравления на колегата orsoia, че ни радва с много разнообразен улов. Така и ние се докосваме до другите морета

Когато стреляш риби, движещи се под повърхността, трябва да си под водата. Има си техника- държиш харпуна с две ръце, с плавниците регулираш положението на тялото си до момента в който "зависнеш", т.е. нито да потъваш, нито да изплуваш. Това е моментът за прицелване и стрелба. С тренировки ще разбереш какво имам предвид.
В другия случай, когато си изплувал и дишаш през шнорхела, колебанията на водната повърхност се предават на тялото и правят прицелването доста по-трудно.
При първата техника е много важно да имаш добър баланс на тежестите спрямо плавучестта на неопрена, както и разпределението им по тялото.
Сигурно ги знаеш тези дребни подробности, но се надявам да послужат на някой начинаещ.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Благодаря!

Пак там паметника Шабла 01.06.2019г.
рибката е малко по-голяма, но този път ягодите бяха доста повече. Та за пеленгаси преди да се влезе в морето се хапват ягоди.

Ето малко и от онзи ден,за 1ч от 8 до 9 сутринта.Качвам снимки и на мястото на риболова, типично лаврашко  




[You must be registered and logged in to see this image.]

Поздравления, отново добра слука!

Благодаря и за снимката, но ще трябват малко разяснения, че не разбирам от лаврашки места!
Та това малкото поточе, което се влива в морето образува пясъчна коса. Около такива места ли обикновено се крие при вас? Дебне малките риби, които идват от потока или реката. Там не е ли много мътно или реките са по-чисти? Обикновено от коя страна идват. Срещу течението на потока или се движат успоредно на брега? Дъното равнинно ли е, има пръснати дребни скали или големи канари?
Благодаря!

Това са подводни скали, които почти се показват над водата.Рибите се държат отгоре или там където се разпенват вълните , което прави стрелбата доста тегава, трудно се закрепваш на половин метър дълбочина, вълните постояно те лашкат и видимоста не е голяма.Добре е също харпуна да не е много дълъг за да е по-маневрен / моят е 100 см и е много трудно/.Също така , ако има дупки или пещери в основата на скалите , задължително се проверяват , лаврака обича да се крие на такива места и не само той - сарго, абадехо, меру...

От същото място, в петък влязох след работа за 1 час, нямаше много лавраци , но взех един приличен кефал .В събота сутринта от 8 до 9;30 , с влизането ги намерих , първите 4 изтрела -доста сватбарски и нищо  , после се поразъних и взех 4 от 4  


[You must be registered and logged in to see this image.]

Благодаря, за съветите!

Водата се стопли и рибите почват да се хранят.
Събота след като заваля, приключих по-рано със задачите и към 17ч. Бях на море.
Доста на север от състезателите. В района на един от клубовете по подводен риболов.

Море тава, водата 20С на дъното 15С измерена от колеги гмуркачи с бутилки. Платерини много. При движението си дори намират време да похапнат. Кефалите на групи по 15- 20 риби. Зарганите са вече тук. Първа стрелба по тях. Пропуснах както и доста от другите риби. След коригиране на позицията и мисленето три поредни. В 19.30 време за снимка.
За календара да си сложа отметка, по времето когато зреят ягодите.[You must be registered and logged in to see this image.]

Поздравления за рибите, ягодите и за първите краставици!
Наскоро се запознахме на буната в Каварна, за което се радвам много !
(бях със сина за попчета в един вятър...)
Успех

Благодаря, Красен!
Сещам се. Важното е децата да се запалят по риболова. Спомените им остават а така след време и те се вдъхновяват. Помня на времето, когато ходех на моста в Каварна и с татко и хващахме попчета. Буната пред Чиракман е удобна хем за паркиране хем за риболов. Успех и на теб!

Здравейте, както винаги все не ми остава много време за писане. дори последно време не качвам много информация къде какво. С повечето се знаем и намираме други канали. Там информацията не остава така подредена и когато ти потрябва да можеш да я намериш. Тук всичко е на една ръка.
В петък след като се прибрах в Каварна паркирах Чиракман. Там около пет минути ми трябваха да се наканя. Беше след 19ч. водата не изглеждаше много бистра, но се навих и се потопих. Водата студена в брега пък миналата седмица беше топла. Илариики пасат по камъните. Няколко метра по-навътре виждам и първите платерини. Първи изстрел и първи пропуск. Нещо много горе стрелям. лежа и чакам да ме подминат. След две гмуркания корекция и първата е на стрелата. Както обикновено кукана е на буя. Правя проверка и на новите тръби от мидената фабрика. Там пълно с хамсийки. Малко по-мътно е. Предната седмица беше по бистро от страната на буната. Пак се върнах в начална позиция е поех на юг да проверя и другите градинки. На едно място пак виждам иларии. Отново пробвам няколко метра по-навътре и пак идват. Пак пропускам. Продължавам да ги търся. Едно кефалче ме наобикаля. Прави си лупингите напред назад повеждам и стрелям. Усещам подръпване. май не е ударен добре [You must be registered and logged in to see this image.]

Точно под гръбната перка. С лед тази слука вече не ми се гмуркаше така а и бях позамръзнал. Доволен се прибрах. Скарата беше включена и загрята със ребра и крилца та положих и рибките. Хапнах и си легнах, че на другият ден щеше да има състезание по-подводен риболов.

На север от Каварна до Калиакра е доста мътно и има доста платеринки. Още по на север от Калиакра до Шабла е доста ветровито и на повечето места не е за влизане по всяко време и  платерините не са така активни.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Събота парад на Хвърчилата в Шабла. Децата се включиха а аз погмурках на паметника. Стрелях по заргани и платерини. Нещо май от доста време не съм връзвал ластици. Не мога да заредя две 14. зареждам първата и когато втората минава над заредената я побутва и тя излиза от стрелата. Така два три пъти. Веднъж успях да ги наредя двата, но само малко след това сама излезе. Явно вторият ластик повдига първия. Пробвах още няколко пъти греда. Варианти.
Да сложа по дълги тетива.
Да сложа по тънка тетива.
Да изпиля засечката на стрелата.
Да изтъня ластика.
За всичките съм подготвен и в полеви условия да го направя и нали нямам време оставам с един ластик. Нямам проблеми стои си добре. До но изстрелите не са така бързи и стрелата излиза малко по-различно. Не съм и свикнал. пострелях и по заргани. Не бях добре балансиран, не съм си научил урока. Трябва някакъв многозъбец за зарганите. До сега съм уцелвал по-малко от десетина пъти и общо 3бр. съм вземал.
Неделя пак не остава време и към 6 без нещо паркирам на Болата. Преди това проверки в Каварна и Зеленка и Калиакра мътно и не става. Странно но на Болата изглежда бистро. Бързо се обличам и си потапям. Бистро и под водата. Плетеринки ме посрещат с добре дошъл. Не ги поздравих с изстрел оставих ги зачудени. Решил съм да си извадя миди. Големите камъни за жалост са ги налазили рапаните. За догодина миди може да няма да има и там. Точно върху камъка пак забелязвам три платеринки да си чоплят. Време е за игра. Оставих буя и застанах така, че слънцето да е зад мен. Платеринките направиха кръг и дойдоха от към гърбът ми. После аз ги изненадах в гръб и те се стреснаха. Не съм стрелял. Едната дойде да ме огледа, но аз не и обърнах внимание. Така след време и те не ми обръщаха. По едно време се стреснаха. Появява се една голяма риба. Кефал. Замръзвам. Скрит съм добре имам апнея само трябва да не мърдам. По едно време ми прочита мислите и се спира. Още е далеко, малко по близо да дойде и ще стрелям. Нещо това не го прочете добре и продължи. С 75ца съм водата е бистра и виждам как стрелата преминава през рибата. Уцелена е добре, мога да отпусна и малко въже. Да тренирам с макарата, че не се знае кога ще я използвам. Може да е много скоро, че с Иво и Ванката нещо подготвяме. Нямаше много дърпане Рибата полегна на камъка и не се наложи работа с макарата. Кукана е на буя. Я да пробвам да го сложа на кръста, хем ще тежи може и да оправи баланса. Срещнах още веднъж пасящи. Пак старата игра, но този път нищо по добро не се появи. Дори усетих природен повик. Доста шара бях изпил тези дни и се налажи аварийно излизане. После точно в прибоя пак ги намерих платерините. Дали зарганите ги тормозеха или друг. Чаках но нищо не мина. Доволен тръгнах да излизам. Преди буната пак ги имаше.[You must be registered and logged in to see this image.]

Едно - ама яко парче.....

Здравейте едно фотописче от Иво
[You must be registered and logged in to see this image.]
Стартираме с гмуркане на нос Емине по път за Благоевград
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ранобудници
[You must be registered and logged in to see this image.]
Торони
[You must be registered and logged in to see this image.]
Много бистро и красиво Иво се представи отлично
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ричола и Лавлаче

Супер снимки. Мои приятели са дръпнали няколко октопода от брега, на тези места, при вас имало ли е?

Имаше почти на всички места на които гмуркахме. На свечеряваме и рано сутрин повече. На Прто Корфу имаше два кемпера със  Софийски номера. После се видяхме и на Атонския ръкав.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Ае Бойс,ти толков бира моЙш ли изпи,за да ти стигнат мезетата ве ?
Еваларка за улова де.Задобряваш с бързи темпове.

На следващата сутрин станахме рано и потеглихме. Спряхме да заредим в Гоце Делчев и после още едно спиране за вкусни домати. Следващата спирка беше на ГПП Илинден и преминахме в Гърция. Някъде преди обяд пристигнахме до главната в база Неа Карвали. Паркирахме точно до малко пристанище на което бяха завързани лодки. Времето беше слънчево и доста топло направо си беше лято. Морето беше гладко като езеро и слънчевите лъчи си играеха по повърхността му.
Къщата в която бяхме, беше точно пред пристана. Казва се вила Анатоли а Анатоли ми беше подарил първият неопренов костюм с вендуза без дори да ме познава това ако не е знак. Кума на Ванката наема къщата за цяла година и благодарение на него ние я имахме на разположение. Разтоварихме багажа, малко си починахме от пътя. Направихме кратка разходка по буната. Там където спират лодките водата изглеждаше доста мътна направо черна, но това ще е било че там няма много течения. Видяхме и един гмуркач в плиткото. Дори беше стрелял по нещо и май беше заклещил стрелата. По късно разбрахме по какво е било. Беше точно по обяд та се надявахме да влезнем малко по-късно. Голямо удобство се оказа и близостта до морето. Обличаме неопрените в банята. Аз съм с най-тънкия от всички, които нося пък ако ми стане студено винаги мога да се върна да се преоблека.
Решихме да влезем от буната там където видяхме колегата. Сложихме чорапите и бавно влезнахме във водата. Беше доста плитко пясъчно дъно. Водата изглеждаше бистра. Пожелаваме си наслука обуваме плавниците, слагаме маските и се намокряме. Първото докосване трябваше да е специално Всичко е много по различно, когато се докоснеш до водата. Те е доста по-солена от колкото е при нас и това го усещаме още с първата глътка въздух от шнорхела солената вода се процежда по устата и рецепторите за солено ни докладват промяната. Доста пари и на очите ако се случи да влезе вода от маската, но това са приятни моменти, които ни напомнят, че сме на приключение. Уж си е море но различно. Морските обитатели тук са много и много различни. Морските таралежи са първите с които разбираме че не трябва да се ръкуваме а и дори да доближаваме на нашето приключение. Морските звезди са красиви и не са така бодливи, но също не са много подвижни. Виждат се дори и рапани, но най ме учудиха мидите. Това си е откритие не очаквах да ги видя тук. Рибите са много предимно от вида спарови, но има и доста други. Виждам дори малка зарганка и хич не мисля да я стрелям. Едно малко по-голямо спари се задава, но много бързо се врътна и замина. Друг вид риба, което не се плаши така е Перката или Буканерата, много е любопитна и ни стана пръв приятел. Аз я наричах морски костур и чак когато се прибрах в България разбрах, че името и е било друго. Та ако някъде срещнете да съм писал за морски костур това си е Перката. Те имат много интересна окраска с една синя вълнообразна ивица, която явно пречупва светлината и помага в маскировката. Разбрах, че съм лек още от началото и сложих още една тежест. Първите няколко гмуркания не бяха това което очаквах. Беше доста мътно и вчерашното гмуркате на Емине ми беше много по красиво. Мидите в началото ме зарадваха, като си мислех, че ще ги видя и в дълбокото, но там ги нямаше. Бяха само по края. Не намерих и някакъв риф или нещо подобно. Започнах да се оглеждам по дребните обитатели с надеждата те да ми дадат някакви отговори. Повечето са спарови, коя с раета, коя с точка или без, коя с издължена муцуна коя с тъпа всичките се щъкат и се правят на любопитки но са си много хитри.

Иво беше тръгнал на ляво. Там имаше някакъв риф, който дори се виждаше от терасата ни. Ванката беше по-в залива а аз от пред. Пробвах и малко на вътре, но мътната вода ме отказа. Останах си на плитко. Нещо и апнеята ми я нямаше от предния ден, къде беше отишла незнам. Мястото ми напомняше много за Каварна не знам по каква причина но така си го почувствах. Исках да проверя едно борунче, което си бях набелязал. Видях, че Иво нещо се отказа от рифа и идва към мен. Не видял нищо интересно и на него му се сторило мътно. Ванката и той ни последва. Малко по малко започнахме да се придвижваме на запад. Терена малко се промени, но още си беше мътно отидох почти в самия бряг там си имаше и миди. Както съм си открил че там където има миди има и риби започнах да търся подходящи места за прикриване. При едно от заляганията забелязах някаква странна риба или по скоро някакво подобие на риба, като сянка мина над дъното и се скри зад един камък. Почаках я да се покаже но не я видях и в края на апнеята си придвижих малко напред. Тогава нещо помръдна до камъка зад който се беше скрила. Не е било риба а друг вид морски обитател-октопод. От Ники знам, че в морето се лови това което има а не което ни се иска. Огледах камъка и видях как една издатина от него хич не е издатита а октопод. Не ги познавам как се държат, та затова реших да стрелям. Свалих единият ластик, като се стараех да не изгубя октопода от поглед. Гмурнах и стрелях. Сякаш стрелата се заклещи, но пак съм грешал. Не е било това а октопода си е хванал стрела. Опитах се да я издърпам не я пуска. Дръпнах малко по-силно и октопода излезе от дупката, като още продължаваше да не пуска стрелата. Последва малка борба, като няколко от пипалата се увиха около дясната ми ръката та се наложи да ги от отстраня така че да остане на стрелата. После се нави и около ластиците. Дори след като го отстраних видях как вендузите му са останали отпечатани на ластика. Взех кукана и се опитах да го нанижа. После Ванката ми показа как се почиства качулката. Намерихме и още някои друг осмокрак, но като щяло не ни хареса много мястото или по-скоро това че беше доста мътно както при нас. Видяхме доста различни риби и морето ни дари с част от неговите дарове Излязохме и пак направо от морето в банята. Вечерта на разбора се разбрахме да станем рано и да пътуваме до Торони.

Ден втори Торони


Това беше за мен и най красивият ден с много и най различни емоции. Иво стана пръв както го правеше всеки ден, вдига дружината, натоварваме багажа и потегляме. Някъде по пътя Иво прави снимки на изгряващото слънце. Малко след това спираме за обща такава
След три часа сме в Торони. Правим кратка разходка за разузнаване вземаме нещата и се отправяме към морето. Морето е равно, слънцето още не се е вдигнало високо и сянката от височините зад нас пада във водата, като образува една граница на светлината. Слънцето ще е зад нас и ще се крием по-добре. От пътуването ми е малко замаяно, но водата бързо оправя всичко. В началото ще съм в плиткото с Ванката после ще видим. Тук вече е много по-различно от мястото на което бяхме вчера. Толкова е бистро и има такава голяма видимост сякаш светлината никога няма да се изгуби в подводната шир. Брегът е каменист, дъното в началото е покрито с морска трева. В далечината се вижда риба, която е по-голяма от останалите. Плувам тихо и раздишвам. Гмуркам и лягам. Прилича на ципура, направи едно две движения ляво дясно и после тръгна на вътре. Изчаквам. Рибата прави един полукръг и се опитва да ме обиколи от далече. Нямам повече време да я чакам. Заргани се движат по повърхността не са много голям пасаж. Продължавам да се движа на границата морска трева и каменото дъно. Дребни рибки се движат в пасажи в плиткото приличат по поведение на платерините, но са по-сплескани и имат жълти ивици дали са Белотки незнам но ги наричам така. Стигам до първото борунче. Риба пак която оприличих на ципурка премина по пътека в тревата. Пътеката преминаваше пред борунчето а там имаше две скали и между тях хубаво място за прикриване. Ванката е близо до мен. Видях че се заигра по скалите и явно е хванал октопод. Виждам го закачен за буят му. Режа парче от пипалото и го поставям на главата на харпуна. Дори толкова малко още вендузите му се задържат. Надявам се така да привлека някоя по-интересна рибка. Раздишвам на една скала зад мястото което си избрах. Една Перка идва застава пред стрелата и гледа с интерес. Спаритата също се заинтересоваха. Първо са малко недоверчиви, но после проявяват любопитство. Гмуркам и се придвижвам към мястото. Лек съм има и таралежи. Излизам и слагам още една тежест. Пак съм в началото. От ляво идва една интересна риба, но е доста малка. Прилича на заргана, но е по кръгла и няма такава човка. Баракудка е. Не се плаши много и минава пред стрелата. Малка е ще изчакам други. Гмуркам между двете скали. Онази ципурка май нещо пак обикаля, но е много подозрителна не мога да я изчакам. Примамката трая около 10 минути после явно паметта на мускулите свърши и видях как една Перка остана доволна а друга я последва. Пак взех малко примамка от Ванката. Той си се справя доста добре в плиткото и вече почва да прави и засади. Леко е лек, свива доста колената, но знам, че за няколко дни техниката му ще стане много добра и рибите ще го допускат много по-близо.
Иво е в дълбокото и след няколко гмуркания между скалите се отправям към него. Преди това свалям жилетката и я оставям на буя. Него също го оставям в плиткото ще съм до Иво а неговият си се вижда. Плувам към Иво по повърхността се виждат дребни рибки. Черни са и си плуват в синхрон. Не се плашат а дори по някакъв начин си търсят защита. Виждал съм ги много по клиповете, Юлиян ми беше писал, че са монахини. Много добре показвали, когото идвала хубава риба те първи я усещали. Малко по-навътре пак близо до повърхността виждам други рибки тях ги познавам има ги и при нас пасажи сафриди, но тук таме между тях се забелязват и други малко по-сплеснати синкави и с едно черно петно-смариди. При такова разнообразие трябва да има и по-интересни риби. Обаждам се на Иво. Гмуркаме и се наблюдаваме Тук си е доста бистро Дълбоко не е чак толкова много но все пак не гмуркам на такива дълбочини, че и да правя засади. Раздишвам, но усещам, че леко съм тежък не мога напълно да се отпусна. Проверявам крайниците, дишам бавно и почти заспивам, последното ми вдишване е бавно, пълня корема после гърдите продължавам към раменете и главата. Правя китово салто прибирам харпуна няколко маха и пикирам към мястото което си избирам. От дясно има скала от ляво морска трева. Видимостта е огромна. Морското синьо примамва и опиянява. Знам че не е хубаво много да се мисли, но няма как ума да не иска да запечата тези картини. Никога преди не съм виждал такава синева. Броя си въпреки че и това не трябва да го правя, но си ми е за защита в далечината се показват сивкави силуети. Много са далеко. Няма да мога да ги изчакам. Отласквам се от дъното и поемам на горе. В последните метри оставям неопрена да ме изтегли. Излизам на повърхността и поемам въздух. Иво дори е успял да ме снима. Каза 1.20 мин. Я тя апнеята дошла. За мен това е добре още не съм достигнал момента да правя много апнея, не полагам и достатъчно усилия, но явно и намаляването до 3 цигари на ден върши работа. Знам и че не е тук мястото да правя апнея така, че ще си броя до 40 в дълбокото ще имам и още в запас, но само ако си заслужава.
Най красивото гмуркане, което ми остави най-ярко впечатление за цялото време в което бяхме в Гърция го направи Иво. Двамата гмуркаме на пързалка. Единият раздишва и наблюдава, другият е долу. Така и спокойствието е по-голямо. Беше някъде около обяд. Облаци не се виждаха. Морето си беше все така спокойно. Водата прозрачна. Под повърхността се движеха от черните рибки. Иво се гмурна рибките се пръснаха той мина през тях и те отново запълниха пространството над него. Иво пикира и залегна. Слънцето пускаше своите слънчеви лъчи, които пронизваха водата и сенките от пречупването на светлината им играеше по дъното. Неопренът на Иво се сливаше с дъното, само надписа на плавниците показваше направлението в което е тялото. Знам, че има много апнея и вече не се притеснявам когато не излиза а този път дори и го виждах. Аз бях на повърхността на няколко метра от мястото на което той се гмурна. В един момент цялата картина се раздвижи. Пасажът от черни риби трепна и в предната част се разтвори. Видях как Иво изпъва ръка повежда и стреля. Видях как едно сребристо петно проблесна няколко метра пред него. След което Иво започна да изплува. Наблюдавах го. Той си излезе над водата а зад него на въжето на харпуна имаше риба, което изглеждаше голяма. Дадох му и моя харпун ако прецени да стреля още веднъж. Това беше първата хубава риба, което е стрелял и да сме сигурни, че ще я вземем. Малко съжалявам, че нямах камера да го заснема. Иво беше предложил да вземе от приятел за мен, но аз отказах. Не исках да се притеснявам за чуждо оборудване а и не съм свикнал с камера. Радвам се, че Иво е успял да направи клип на случката, вечерта го гледахме с удоволствие и се радвахме на хубавата Ричола.

Направихме още час гмуркане. И тръгнахме да се връщаме. На връщане на забелязах, че на повечето места от които минахме рибите са същите и на връщате. Ципурките и едно мърмори, което бях видял преди това пак си бяха по същите места. Излязохме споделихме впечатления и се отправихме към следващата цел.
Порто Корфу е много красив залив от двете страни е обграден с високи хълмове, които се спускат на места отвесно в морето. От другата страна е селото с пристанището и едно малко езерце. Между езерото и морето има пясъчна коса и малко земя. Там бяха паркирали няколко Кемпера. Наместихме се между тях и се насладихме на гледката. Направихме няколко снимки за спомен хапнахме по един сандвич и възстановихме течностите.
След кратка почивка се отправихме към водата. Тук малко изненада. На няколко метра от брега дъното рязко се спуска на долу. И дори при тази добра видимост дъното не се виждаше. Минахме от лявата страна и почнахме да се гмуркаме близо до брега. Много дребни рибки бяха наврени на няколко метра от брега, явно по-на вътре има хищник. Дори го видях зад една скала мина на средна дълбочина един лаврак. Първият които видях. Казах и на Иво и Ванката, че в района има лаврак. Няколко гмуркания след това нищо не видях. Продължих напред. Жилетката я свалих и я закачих на буя. Да но така много трудно го дърпах, че не го и бях надул добре. Явно имаше и някакво течение. Иво се беше покатерил на една скала. Покатерих се и аз и Ванката и той дойде. Починахме малко и подновихме гмуркането. Близо до тази скала видях и друг вид риба. Раздишах в сянката на скалата и се гмурнах. Дъното се спуска надолу до една козирка. В козирката имаше цепка така че пикирах преди това и бавно се придвижих напред. Появи се риба която синееше не беше голяма, но за моите очи си беше. Бях със харпуна на Иво 100ца. Два ластика с долна контра. На мушка ми е, дори сведох поглед. Синеещата риба се спря. Дали да стрелям или да изчакам още малко имам въздух. Рибата усети колебанието ми и се обърна бързо. Вече не съм на 100% сигурен че ще я уцеля и виждах, че изпускам момента. Стрелях. Изстрелът е почти вертикално стрелата мина покрай рибата и продължи поне още една дължина. Не бях стрелял преди това с този харпун и не му познавах боя. Рибата е била достатъчно близо за успешен изстрел. Съжалих и дори до последният ден в Гърция този пропуск леко ми горчеше. Бях видял една от желаните риби беше ми дошла на добра дистанция но я пропуснах. След това на няколко пъти се опитах да стрелям по дребни спарита да усетя боя. На другият ден разбрах и още една грешка която съм направил и за което не съм подготвен. Не съм зареждал толкова дълъг харпун и техниката ми куца. Правих го с усилие. С лявата ръка придърпвам хващам с дясната опъвам рязко и зареждам. Иво е една глава над мен а ръцете му са колкото моите две. Ластиците не са му проблем. Дали съм настинал или от това усилие, но на другият ден бях схванат в лявата плешка. Още няколко опита на същото място не видях подобна риба.
Продължих напред до една пещера стори ми се тъмна имаше едно спари което ставаше за стреляне, но прецених че този харпун със сигурност ще нацеля и скалата та си отказах и започнах да наблюдавам как ще се изплъзне рибата. Направи задължителното дасно ляво после се опита да ме обиколи от дясно и се върна. Пак дясно ляво и вече на скорост си се изнесе от дясно. Уплаших рибето и продължих напред. Марко след това брега правеше лек завой направих няколко гмуркания и тръгнах да се връщам. Отидох при буя и проверих за синеещата риба но не я намерих. Откачех котвата и заплувах към мястото на което бях видял лаврака. Иво се появи попитах къде е Ванката и той каза, че е излязъл. Погледнахме около колата се виждаше човек, но беше далеко да го оприличим. Аз не го бях видял. Огледах се назад и там не се виждаше. Направихме с Иво няколко гмуркания около скалата. Нямаше нещо запомнящо се. Малко по напред имаше един рибар с въдица. Оказа се българин попитах дали е минал гмуркач с буй. Отговори че не е видял. Стъпих на един камък и се обърнах пак назад . Тогава видях буя на Ванката. Извиках на Иво. Завързах мой буй за неговия и тръгнах към Ванката. Срещнахме се и решихме да плуваме направо към брега. Взех буя от него и продължихме. Стрелях по някакви риби, които се опитаха да ни пресекат пътя но пропуснах. Излязохме доволни и много впечатлени от синята бездна. Аз и от синята риба.
Плана за днес беше три места оставаше Варвуру. Трябваше да обиколим ръкава от другата страна и да се доближим до базата. По пътя на няколко места спирахме за снимки и хубави гледки. Видяхме и в далечината една ферма за риба, както и доста интересни места за гмуркане. Наближавайки целта взехме да се оглеждаме за място за гмуркане. Тук спираме, там питаме на картата се вижда че има път, но се оказва, че има и бариера. Във Ворвуру спираме точно където излизат лодките обясниха ни, че не можем да гмуркаме там. След като и на други места не можем да намерим а и бяхме вече много изморени пък и ни остават около два часа път до базата решаваме да не гмуркаме трети път.
Прибрахме се към 20ч. взехме от магазина, които го държеше руснак майонеза, горчица и други неща. Вечерта си направихме гала вечеря. Печена Ричолка на скара овкусена със сос от горчица, чесън, лимон и зехтин. Варен октопод запечен със розмарин и чесън, салатка от рапани по рецепта на Мимето и платеринки печени във фурна. Беше много вкусно пихме и по една мастика, бира вино поговорихме за дълбините правихме планове да станем рано и да гмуркаме на Тасос на другия ден.

[You must be registered and logged in to see this image.]" />" />" />" />" />" />

Ден трети Умора

Иво пак е станал първи. Аз нещо не мога да стана чувствам се много изморен направо сърцето ми спи. Опитах да се ръзсъня, но после се предадох предадох и дружината, но те ме разбраха. Толкова дни до късно и такова гмуркане както вчера не съм правил. Тялото си иска своето просто аз не съм подготвен за този ритъм. Колкото и да исках да гмуркам рано знаех, че няма да мога да се насладя на гмуркането. Стана ми гадно, че така провалям и гмуркането на другите. Те не искаха да ходят без мен и останаха в базата. Легнах отново. Заспах с мрачни мисли но се събудих отпочинал. Дори можах и да свърша много важна работа, която отлагах от няколко дни. Иво нали не може да стои без работа си намери по колата. Оправи каквото трябваше за да ни е по-удобно при товаренето на багажа. Променихме плана за деня отидохме до Нея Парамос. Там където гмуркахме, когато бяхме на ски в Банско. По пътя пих и хапче че се бях схванал дали от зареждането на харпуна или бях настинал. Също така след всяко гмуркане правихме и профилактика на ушите. Почиствахме със спирт и слагахме капки. Профилактиката е по-добра от лечението макар, че такова също прилагахме.
Друго си е когато гмуркаш на познато място пътя ти е познат дъното и релефа също.
Правим хубави летни снимки. Също така Иво се сети да подреди част от оборудването за снимка. Малко ми напомни за казармата и пирамидата с оръжието така е ние вземаме и влизаме. Аз пак последен даже си мислих още малко да си почина но накрай се облякох. Иво ми беше оставил балсама да мога по-лесно да облека неопрена. Чудейки се къде да оставя шишето го наврях в една скала която беше поне една педя над водата и очаквах пак да го намеря там. Влизайки във водата ми направи впечатление че сега има доста по-малко таралежи. В спомените ми е че тук те са много. Явно сега ги няма така. Направо се отправям към боруна Иво и Ванката са почти там. Там нещата почти не са се променили пак под всеки камък си живият един вид рибки повечето пак са от семейктвото на спаровите. Сега виждам и платеринки по повърхността. Не се задържам дълго и се отправям към следващите боруни, които не съм посещавал. На няколко пъти срещам доста големи спарита Все се крият по цепнатините. Така виждам едно къде се скри и залягам близо. То си похапва нещо и небрежно се приближава. Стрелям, но не го уцелвам а само леко го ранявам. Изплувам и нали е и бистро го наблюдавам от горе. То се завря по едни цепнатини но все още го виждам. Заредих харпуна и пак след него. Изчаках и когато се показа стрелях. Не беше много голямо около педя. На борунчето взех едно по-добро Бях легнал не на дъното а на едни скали и се зададоха две от дясно точно да се върнат и едното дойде с нас. Ванката беше близо до мен и видях че е взел платеринка. Ето че вече задобрява и със всяка една риба увереността се подобрява. Иво си правеше апнеи в дълбокото, минаваха някакви риби но нямаше нищо общо с предния ден. Та и затова решихме да се Връщаме. Познатите цепки пак бяха пълни с познатите рибки. Гледам един камък на дъното. Една Перка и още една риба са застанали и ми приличат на кучета пред дупка на лисица. Я да погледна какво точно са надушили. Един октопод се е наврял под камъка и дразни рибите с пипалата си. Това беше подарък от морето да ни разкрие още един прозорец през който да гледаме. Излязохме. Едната тежест за крака съм я изгубил. Морето е искало да му я оставя за това което ни даде. Мина времето когато съжалявах за подарените неща и вече знам, че морето много обича тежести. Облякохме се. Почнах да търся шишето с балсама, но не го намирах. Скалите на които го оставих се бяха променили. По точно бяха една педя под вода. Имало е прилив. Не бях подготвен за това. Още едно нещо на което не съм обърнал внимание и още един подарък. Добре, че Иво има резерва. При нас няма така ясно изразен прилив и никога не му обръщам внимание.
Този ден се прибрахме по-рано и направихме още едно гмуркане близо до базата. Вече си знаем къде какво има и си познаваме мястото.
Вечерта. Пак имаше разбор и извинения че промених плана. За следващия ден решаваме да е на средния ръкав и да останем там някъде на къмпинг. Там ни хареса това, че има дълбочини много е бистро и красиво.
Иво е майстор на скарата и приготвя пържоли за из път. А ние с Ванката пием мастика…………..