Язовир Въча (Антон Ивановци)

Язовир Въча.
Воден обем - 226 милиона куб.м
Дължина - над 30 км.
Година на построяване - 1975.
Височина на стената - 144.5 метра ( най-високата в България )
GPS - Latitude: 41.9325501° , Longitude: 24.4375419°
Язовир Въча,познат още и със старото си име " Антон Ивановци " , или само " Антона " , е един от най-красивите и живописни язовири,не само в България,но и на целия Балкански полуостров.Намира се в Южна България по поречието на река Въча. Той е най-големият язовир на реката и сред най-големите в страната. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и вода за напояването на Пловдивското поле.В язовира се разполагат голям брой понтони.Характерен е със стръмните си и опасни брегове и силно ограничените за риболов места.Въпреки тези факти,язовира е мишена на много риболовци , предимно от Пловдив,Пазарджик,София и Смолян.Във водите му плуват големи рибни запаси,най-вече поради факта,че много дълбок е по-трудно достъпен за бракониерите.Въпреки,че има много риба,валатите там са често срещано явление.Успешния риболов,зависи от много фактори и най-вече от това,дали ще играе нивото.Ако започне да пада нивото,то аз ви съветвам да събирате багажа и да се прибирате.Една наистина трудна крепост.Срещани риби : бабушка,платика,шаран,толстолоб,уклей,кефал,костур,щука,бяла риба,пъстърва и сом.Слушал съм и за наличие на редки за България видове,като сиг,пелет и есетра.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Като новобранец във форума, ще се опитам и аз да дам нещо за любимият си язовир, известен като "Антона", стига да не разсърдя Sony. Не е кой знае какво, но дано свърши работа.

Яз. "Антон Ивановци" или "Въча", е известен в риболовното братство посещаващо стръмните и непристъпни брегове на водоема с името "Антона". Язовирът се намира почти на еднакво разстояние от градовете Пазарджик и Пловдив, като особеното за него е, че идвайки от посочените отправни точки, при всички случаи се минава по пътя през гр. Кричим. Пътят до водоема лъкатуши през дефилето на р. Въча, като на места има обратни завои и места с паднали камъни, особено след дъжд. На около двадесетина километра след гр.Кричим, преминавате през тунел, в сърцето на планината и излизате на самата стена на малкия язовир, на който някои казват "Малкия Антон", а иначе е известен като яз."Кричим". Във водите на малкия язовир има следните видове риба: пъстърва, кефал, червеноперка, бабушка, каракуда, костур, сом, бяла риба, уклей, слънчевки, щаран, щука и мисля пелет. Водоемът е с изключително стръмни брегове, които предлагат много малко удобни за риболов места. От няколко години във водите на водоема има изградени пъстървови садки, в близост до едно от местата някога удобни за риболов известно като "Орехите" или "Орешака". Язовирът е тесен, труден и изключително стръмен. Преобладаващият риболов тук е предимно на плувка по обясними причини, а и поради факта, че на определени места дъното на водоема изобилства със стари дървета, заляти при завиряването на водоема. Въпросният язовир е един от старите язовири изградени в България. Поради тази причина, а така също и поради големите дълбочини възпрепятстващи мрежарите, във водите на последния има множество трофейни риби, които са изключително трудни. Едно от удобните места за риболов , които съм посещавал е почти в края на водоема, непосредствено преди отбивката за хижата на енергото,- за ориентир можете да ползвате табелата на въпросната хижа, като спирате колата на отбивката и заедно с целия багаж се спускате до водата по една не много стръмна пътека,- последното за стръмното е меко казано. Слизайки до водата има една стара помпена станция, която от години е неизползваема. Тя е до самата вода, като при по - високо нива на язовира, част от нея е и под водата. В този район има няколко обособени места , които се виждат. Избирате си едно , захранвате с прашка , предимно с бял червей и риболовствате на перо. Сутрин рано, на зазоряване понякога има удари на доста едри пъстърви- американки (дъгови) като някои са и над килограм. Излизат перки, кефал костур и рядко шаран. Последният идва инцидентно и обикновенно си заминава като победител, с поредния пиърсинг в устата, представляващ вашата кука с повод. Аз лично на въпросното място съм имал успех с костур, б. риба- на рибка разбира се, пъстърва и перка. За останалите риби съм слушал от колеги на които определено може да се има доверие. От стари майстори, посещавали водоема редица години знам, че в началото на деветдесетте и края на осемдесетте са имали и много добри попадения на шарани на дъно. За съжаление много пъти едрите риби са се забивали в заляти дървета, като такъмите са вадени от водата без куки. На този язовир определено няма къде да бивакувате на палатка. Просто няма удобни за тази цел места.
Движейки се с автомобил нагоре по пътя, стигате до голямата стена на "Антона". Въпросното място е една доста живописна гледка, стига да не бяха плаващите мизерии около стената. Бреговете са стръмни, трудни и недостъпни,- като в средновековна българска крепост. Преди доста години минавайки по стената от другата страна преди, около и под паметника сме имали добри излети, като на плувка, в близост до брега след качествено захранване сме дърпали добри шарани. В момента хижата находяща се над паметника е частна и на самата стена има бариера за преминаване на автомобили. След нормален разговор с пазача на стената мисля, че човешки ще ви пуснат, без автомобил разбира се, да отидете от другата страна където в някое от изброените заливчета да акостирате и да си опитате късмета. Рибите обитаващи водите на водоема са сом, шаран, бял амур, толстолоб, червеноперка, бабушка, щука, бяла риба, костур, платика, уклей(чаушан), слънчевка, кефал, пъстърва и каракуда. Язовирът като цяло е уникален от гледна точка на природни дадености, рибно население и дълбочини. Местата на които аз и приятелите ми сме риболовстволи най- често са следните:
- продължавайки след станата по пътя в посока гр. Девин, стигате до един доста голям, почти обратен завой, обикалящ около един дълбок залив, в началото на който има една табела с надпис с. Осиково, а след него следва табела община Девин. На около петдесетина метра преди втората табела спирате и слизате по стръмна пътека надолу до водата. Брегът е труден, ронлив и опасен, така че внимавайте при слизането да не се озовета изведнъж във водата. Има няколко удобни места за риболов, доколкото думата "удобни" е уместна тук,- това означава козя пътека с отъпкано място където да се подпрете преди да полетите към водата..... В близост до брега излиза риба след добро захранване. Няма начин тук да опънете палатка, освен ако не прокопаете 5-6 кубика скала и пръст където да си направите площадка....
Следвайки пътя към Девин, подминавате заведението известно като "Чилингира" и нагоре стигате до една чешма, ако не беше толкова мръсно край нея, можеше и да видите колко е красиво. ....След чешмата на около осемстотин метра, е местността "Америката". Това беше едно от най- добрите места за лагеруване и риболов до преди години, преди да сложат ръка и на него...... Мястото е заградено така, че и пиле да не може да прехвръкне, - по нов български обичай, като на на желязната врата виси табела "частна собственост". На брега до водата има някакво стоманено чудо и фургон....Наистина беше хубаво място, ех, ама и на него му е-ха мамата....
След като подминете заграденото пътят, прави десен завой и спирате на отбивката в дясно. От "Америката" на сетне има множество пътечки стигащи до самата вода за това първо повървете пеш стотина метра в посока Девин за да огледате , а после с колата напред..... Едната от пътечките води началото си от отбивка в дясно от пътя, на която спокойно на сянка се нареждат една зад друга няколко коли. Слизате по някоя от пътечките и си намирате място. Проблемът на тези места е, че колата ви остава горе на високото. Последното е кофти, тъй като оставените без надзор коли са лесна плячка на хиените, дебнещи да ви задигнат нещо, например гумите на колата, така че внимавайте. Ако не спере на някои от посочените места продължавате нагоре посока Девин.
На около шест километра, приблизително има един ляв завой, като от дясната страна на пътя има една мантинела, която е прекъсната през средата, сякаш е скъсана,-от там и името "скъсаната мантинела". Там почти винаги има автомобили, тъй като това е едно от най- дашните места на водоема и е окупирано от представители на Пловдивската риболовна гилдия или смолянската школа. Оставяте колата горе и мъкнете яко надолу багажа, тъй като разстоянието си е бая голямо, а не ми се мисли какво е после на качване, - ужас, алпинизъм и яко споменаване на родител от женски род.........Там язовира прави десен завой и има много места , които държат риба. Горичката свършва малко над самата вода, в зависимост от нивото, така че преди да си изберете мястото слезте и огледайте. Тук се разполагат щекарите като търсят главно платика. На посочените места излизат при добро захранване почти всички представители на водоема.
Продължавайки в посока с. Михалково, - направление гр. Девин, от дясно под пътя се виждат руините от стара сграда, - бивш овчарник,- ама мнооого бивш. По черен път, лъкатушещ и виещ се по баира стигате малко над водата на язовира. Тук, на този бряг е единственото що годе място удобно за устройване на бивак. Слизате до водата и ако търсите платика ви трябва място с дълбочина над пет метра. Намерите ли го, - захранвате и чеееекане му е майката. Има добри риби, въпросът е да ги предизвикате и да ги накарате да кълват. Заставайки на посоченото място, срещу вас, непосредствено под другия бряк има удобни места за риболов, главно от разпъване. Ако търсите шаран на дъно или хищншци и имате лодка, мятате се и дърпате непосредствено срещу другия бряг. Правите си петно на 4-5 метра от отсрещния бряг пускате куките със стара царевица за шарана и чакате, за хищниците на уклей или дребна перка. Ако е писано може и да стане. На плувка, с директен, мач или щека търсите караконджули на воля. Ако имате лодка и ви се мъкне всичкия инвентар, се спускате в посока стената на язовир. Иначе има едно място точно срещу вас на завоя, който язовира прави, с два обли къмака пред него, които се подават от водата., тъй че няма начин да го сбъркате. До там се стига с лодка и се струва да се опита тъй като е удобно за палатка и има сянка. Ако не ви харесва, подминавате мястото което описах като скъсаната мантинела и след около триста метра, по посока стената на язовира, в ляво от вас има малък, но дълбок залив на входа, на който сутрин рано и нощем пируват хищници. .. На още стотина метра, язовирът прави ляв завой като преди него има удобно място известно като ливадата или нивата. Мястото е често посещавано, има останки от биваци, под формата на сковани масички и заслони от прьти, удобно е и определено държи шаран и платика, последната често с трофейни размери. На посоченото място съм пребивавал често в перидо до 2005г. и съм оставал доволен....
В общи линии, това са що годе местата на "Антона", условно казано удобни за риболов. По късно ще се спра на личните ми впечатления и риболовни излети обхващащи периода 1995-2008г. където подробно ще се опитам да разясня такъми, методи, захранки, успехи и неуспехи на посочения водоем.
1995г., месец август. Яз. "Батак" беше тотално пресят от множеството мрежи и грипове, които шетаха из водите му, с благословията на поредната фирма собственост на един от пазарджишките главоци. Чудехме се с приятелите къде да отидем и тогава решихме да акостираме на "Антона". Метнахме се в две коли и директно на втичалото, или както пловдивчани му казваха на аза. С пристигането намятахме въдиците, коя на дъно коя на плувка и разбира се тъй като нямах опита, с който сега разполагам хвърлях навътре колкото мога и гонех дистанция като на "Батак", а после се чудех защо влакното след потъване на примамката заставаше отвесно на долу. За пет дни понаучих туй онуй за водоема от един възрастен човек от с. Михалково. Той определено не беше от най- разговорливите, но на мен ми беше достатъчно, че две сутрини идваше на разсъмване, мяташе се в една тенекиена лода, приличаща на едно от онези тенекиени корита в които бабите перат килими, и се губеше бавно , гребейки зад завоя. На третата сутрин изчаках колегата да се скрие зад завоя и след час се метнах на гуменяка, и полекичка тръгнах на разузнаване. На около двеста метра по вода, на другия бряг, по който няма път и е необитаем, след местенцето което съм описал по горе и ориентири два големи обли камъка, човека беше вързал лодката и в едно малко заливче си беше поставил прътите. Не чаках въобще а леко влязох в съседното по-малко заливче на тридесетина метра от него, и с една подвижна плувке и торен червей започнах да дърпам добри перки. По едно време се заприказвахме и човекът ми обясни доста неща за водоема и неговите обитатели. В действителност нещата , които научих от него ги помня и до днес, тъй като те се указаха основни за следващите ми риболовни излети на този водоем. В действителност рибата се търси в близост до брега. За разлика от останалите полегати водоеми, тук на дъно се мята на около двадесетине метра, а на места с по- голяма дълбочина и дори и по - близо. След замятане на въдиците сядаш до тях и никакво мърдане, особенно ако търсиш шарани,- ми обясняваше човека. На дъно казва хвърляш на пружина с качамак, като на куките поставяш стиропор и царевица,- довърши указанията си той. Сякаш за да потвърди думите му след около час една от въдиците му се сви и той измъкна едно шаранче около два килограма... Толкова научих през тази година. Успях с лодката да огледам местата и си набелязах нови за следващи излети. През следващите години и натрупания опит имах доста интересни случки, но думите на стареца се потвърдиха. През 98-ма имах удар на шаран, на същото място. Рибата ми удари след тридневно захранване със суха царевица, като стръвта беше същата. Нямах нито сегашния опит, нито подходящите такъми. След около петнадесетина минути успях да я доведа до брега все пак, но честно казано се паникьосах. Първо бях сам, приятелите ми бяха на другия бряг при бивака и второ нямах кеп с такава глава, че поне да опитам да гребна рибата. Тоест изпаднах в ситуация , че кепа с който разполагах беше като кепче за пеперуди в сравнение с габаритите на рибата. Шарана се завъртя на една страна, обърна се рязко използвайки явно стъписването ми , и изчезна в дълбините. Помислих, че е скъсал, ама просто ми беше изправил куката - № 4..... При последващи излети, само че на "Америката" , една нощ съм застанал на ръба на залива. Монтаж на леко в близост на дрега на ваглер с ампула и много манджа във водата от предишните дни на торен червей, повече на инат от колкото на сериозно съм метнал една тояга. Бях се дръпнал доста назад от пръчката тъй като по брега когато чакаш шаран на този водоем трябва да стъпваш тихо и да не вдигаш шум. По едно време ваглера се изправи и се плъзна в дълбините. Този път бях по -подготвен от предишни години и след дива борба в кепа ми влезе риба около двойката. До сутринта измъкнах още два такива хубостника само на леко и на торен червей. От другата страна на залива имаше едни колеги които заварих с идването си на водоема, които след първия шаран ме питаха за стръвта. Обясних им и всички се зачудихме как така през ноща слънчевките не ни досаждат при положение, че през деня на тези места не можеш да метнеш от тях, - изводът беше , че нощем не се хранят. Колегите отсреща също бяха хванали добри шарани, сутринта като направихме разбор споделиха, че имат пет риби, като единият беше над 3 кг. Показаха ми и една от куките им счупена през средата, като споменаха, че са имали и късане на един от поводите.... В действителност на "Антона" е така. Имал съм излети там когато за пет дни нямам пипане и на шестия ден се случва да дръпна толкова много риба, че седя и сериозно си мисля дали рогът на изобилието не се е изсипал над мен. При един от излетите си се заприказвах с хора от с. Михалково, като те ме питаха с какво влакно ловя на мача. Като им казах, че съм с 0,14 ме обявиха за слънчасал. Казах им, че съм имал шарани , а те махнаха с ръка и ми отговориха, че съм дърпал от малките шарани да два килограма... Гледах умно пет минути докато ми обяснят, че при тях за шаран се мята със сериозни влакна , тъй като не е невъзможно от дълбините на водоема да имаш удар на трофеен екземпляр на стръв царевиця или жито и то на плувка. В края на деня дори ми го демонстрираха, без да искат разбира се. Едната риба която боднаха беше около петицата, другата въобще не я видяхме, тъй като им отнесе всичко. На "Антона" е така, никога не знаеш какъв дзвер ти дебне стръвта лежаща на дъното на около седем метра...Както си дърпаш платички и авансът ти засвирил бясно. Тук шараните напоследък станаха рядкост и то доста, но пък за сметка на това са толкова диви, че си струва чакането....
Начина по -който местните ловят рибата там е предимно от лодка или на някое място на отсрещния бряг. Обикновенно ползват по три въдици на подвижна плувка. Две за хищник и една за платика и шаран. На едната за хищник слагат за стръв мъртва рибка или филенца, след което замятат на около 4-5 метра от брега, респективно от лодката, като стръвта се остава да легне на самото дъно. Интересното тук, е че по този начин се ловят понякога доста едри бели риби, които в същото време не пипат на дънен монтаж с по едро олово. Обикновенно бялата риба, ако е едра потропне веднъж дваж по стръвта , полегналата на една страна плувка се изправи, постои така секунда две и се загубва в дълбините. Не засичайте веднага, просто и дайте възможност да поеме хубаво стръвта и тогава. Втората въдица с жива стръв,- уклей или малка перка с дълбочина 4 -6 метра се замята максимално навътре във водоема. По този начин освен бяла риба понякога кълват трофейни костури, които тук не са рядкост. Случва се сутрин или привечер да атакуват и сомчета, някои от тях са истински бебета, така, че мястото им е във водата. Имах няколко интересни удара на перка подадена по този начин. Казвам интересни, тъй като рибата атакуваше, плувката изчезваше под водата, отварях скобата на макарата и след около пет секунди плувката излизаше на повърхността като следваща атака липсваше. При проверка на стръвта рибката си стоеше непокътната като по нея нямаше следи от заби. Когато коментирах това с един от майсторите с най- голям стаж на водоема , последния изказа мнение, че това най- вероятно е кафал . Според него кефала взимал рибката леко, но не я налапвал веднага, а плувал с нея известно време. Щом обаче кефала усети съпротивление плювал стръвта и дим да го няма. Аз лично не съм сигурен дали е така, то знам, че във водите на "Антона" в действителност има огромни кефали....Третата въдица, на стръв б.червей, жито или царевичка се хвърля близо до брега като се търси дълбочина около 6-8 метра. На тази въдица месните захранават постоянно без да спират през целия ден, предимно с варено жито. По този начин дърпат и много едри платики и по-рядко някой и друг шаран.
Според мен, - лично мнение без да го налагам на никого, основното за този язовир е че рибата се храни в близост до брега поради големите дълбочини навътре. Друго което ми е направило впечетление през годините, е че където има отвесни скали , там са хищниците, където има сипеи,- натрошени камъни или червеникава пръст- там са мирните риби. Съответно по това се ориентирам и когато си търся местенце за риболов. Определено на този водоем лодката е основно предимство и необходимост. Интересно е да се отбележи, че този водоем става интересно място за риболов на сериозни, мирни риби в края на септември и през месец октомври, когато флотилията от тролинговащи братя намалее и рибите полека лека се поуспокоят. Тогава на описаните места не е изключено да се срещнете с някой от сериозните представители на водоема, особено ако ловите в близост до някое от залетите дървета, върховете на които се подават над водата в зависимост от нивото на язовира. Това е за сега , ако има още нешо което се сетя ще пиша. Успех и късмет на всички!

gogo26 написа: Страхотно описание!Браво!
Направо ме заинтригува А можеш ли да покажеш по карта,места където мога да спра колата и да пусна каяка на вода ?Защото доколкото разбирам почти няма такива,а каяка е страшно неудобен да се влачи по баири ,почти невъзможно.А при наличието на такива кефали както казваш,с каяк и мухарка става много интересно

Честно казано по- лесно ми е да те заведа на място и да ти покажа от къде точно да влезеш с каяка на вода, от колкото да ти обясня по карта. Последното не е недъзможно, но трудно ще ме разбереш, поради факта, че боравейки с имена на местности ще ти е по- трудно. Относно риболовът с мухарка, който аз не практикувам все още, от сигурен източник знам следното: " Най - коравите кефали в нашия край баче, са на "Антона" и на "В. Коларов"" последният е известен след 10.10.1989г. като "Голям Беглик. От тия същите пичове знам, че преди години практикуваха предимно риболов на муха, с мехарка от лодка, в района на заливите около стената на язовира, включая залива под паметника, който човек няма как да сбърка. Рибите, за които говореха бяха около и над килограм, което са си сериозни кефали. Имаха и по- големи, но не съм ги виждал лично, за това не искам да цитирам габарити.
Относно местата за лесно влизане с лодка в язовира се сещам само за две такива, които разбира се са "безплатни", тъй като "предприемчиви" българи са окупирали част от пътищата до водата с табели на които пише "частна собственост" и ръсят хората яко с кинти за да вкарат лодка във водата и да си оставят автомобилите на пътя. Единият път, за който става дума е този на втичалото на язовира (аза под миньорските общежития на с. Михалково), който е проходим с нормален автомобил при сухо време и нормално ниво на водата. Другият е по-труден за откриване от хора, които не познават водоема. Намира се на около два км. преди комплекса на "Чилингира",в направление гр. Кричим - с. Михарково, по- труден е на едно, две места, тъй като изисква човек да има лопатка, поради честото наличие на ями от пороите, но не е недостъпен. Този, вторият път е един от любимите ми и се чудя как още някой "бизнесмен" не го е гепил за да иска такса "достъп" и "платен паркинг". Според мен до него човек може да стигне по- скоро случайно, отколкото по описание, тъй като пътят е скътан и прилича на отбивка. Почти до водата съм слизал, макар и трудно, с "Опел Астра" комби. На другият бряг има изоставено плевня, която заедно с прилежащата към нея площ, вече е купена от човек от с. Фотиново.Същата може да бъде ползвана като ориентир, стига човек да е достатъчно наблюдателен. Под нея има страхотни площадки и заливи за риболов. Точно там се влива една от рекичките, освен основната река разбира се, която дава своят принос в пълненето на язовира. Та да си дойдем на думата, за да ти е по- лесно, ползвай първия път за слизане до водата, в случай, че искаш да вкараш там лодка. Както казах, ще ти е по- лесно. За вторият път съм готов да ти помогна някой ден, стига да искаш. Само да предупредя, че местата около водоема са неудобни за изграждане на бивак и разпъване на палатка, особено в случай, че човек не познава водоема. Това е водоем на контрастите- в поведението на рибата, в релефа над и под водата, а така също и в характера на времето. Толкова години го посещавам и всеки път научавам по нещо ново. Това му е и хубавото, а и кофтито на този водоем,- непостоянен е като жена. Толкова за сега. Ако има нещо с което да помогна ще опитам да съм полезен. До скоро за сега и успех на всички колеги!!!

Напълно съгласен съм с колегата и мисля,че няма ,какво да се допълни.От моя опит там,мога да кажа,че язовира е абсолютно непредсказуем,коварен и луд. Има дни,в които ще си помислите - " аз във ваната ли съм хвърлил " ? В същото време има и дни,в които може да направите тотален риболов на всякаква риба.Просто никъде другаде не може да стане такова дърпане,стига да нацелите деня и момента,както и да подходите правилно.Забелязъм съм,че при по-високо ниво на водата,мирните риби идват буквално на 5-6 метра от брега и спокойно може да се дърпат с директен телескоп или щека.При ниска вода,най-добри резултати ми е давал фидера на по-далечна дистанция.Поради особения релеф на дъното и големия наклон,трябва много да се внимава с подхранването.Може да се направи и силен риболов на костур на симеонче.За бялата,щуката и сома не мога да говоря,понеже не са ми в категорията,но със сигурност ги има в добри количества.Лошото е,че съм виждал доста колеги да прибират дребни сомета и бели рибки.Мъкненето и алпинизма на места наистина са в повече,но заради тази прекрасна природа си струват.Все пак,Антона си е една голяма мистерия , и малко от писаните закони в риболова важат там.Много е вероятно ако не сте ходили,първите ви излети там да са разочароващи от към риболов,но със сигурност ако упорствате,ще бъдете възнаградени подобаващо.

petko51 написа:къде може да се вкара лодка с колесара?

Трудна работа!Преди да вземат ''Америката'' повечето слизаха от там,сега евентуално някъде откъм Михалково!Има и път долу до понтоните,ама незнам сега какво е положението!

Колеги дайте инфо защото събота и неделя съм там, ще взимам и лодката да се опитам да троля.
Ще съм Ви много благодарен. 

nikinenov написа:  Колеги дайте инфо защото събота и неделя съм там, ще взимам и лодката да се опитам да троля.
Ще съм Ви много благодарен. 

Аз там станах рибар 1989г.
Не съм ходил от доста време, но нещата едва ли са по-различни.
Едно време имахме къща и хотел в гр. Девин.
Много риба има там, язовира е невероятно красив!
На тролинг само покрай скалите до 4.5м
Воблерите гледай да са с шарка като тези, наподобяващи пъстърва
[You must be registered and logged in to see this image.]
Очаквай удари на дъгова пъстърва и внимавай защото има чудовищни кефали.
Сомовете пипат много рядко, но удари ли ще влезнеш в приключение.
Ако на тролинг нямаш слука си приготви блесни и газ към плитките участъци.
А защо не и р. Въча?
Има страхотни балканки там
Желая ти гол след гол и чакам репортажа с нетърпение!

Мерси колега за инфото. Репортаж ще има, но дали ще има какво да напиша в него.