С лодка в Морето 2011 г. - 1 част

Marco Polo написа:Както ви чета... А както имам и куп отпуска... А както ми е и къс фитила...

Къс , къс , колко па да е къс ? Айде пали бързо, стига си се блъскал в тая стена, оттам риба няма да изкочи

КИРО написа:Нещо едро ли удари ?
Или закачи?

Не знам. Просто излязоха без куки. Бидема си виси,кука няма.

Сигурно е, че няколко риби вече си имат пиърсинг. Не е било закачка, особенно ако са срязани току преди куката. Т.е. бидема ако си е с нормалната дължина са били зъбатковци.

Скъсани бяха преди куката.Когато се измъкне от куката, има спиралка от възела, а тези бяха като одрязани. Живот и здраве, ще ги видим какви риби са.

maestroto написа:

КИРО написа:Нещо едро ли удари ?
Или закачи?

Не знам. Просто излязоха без куки. Бидема си виси,кука няма.

Да беше се светнал да мяташ блесните.
Възела на куката няма как да се развърже.

Днес пред Ной от 16 до 19 чс.12 сафрида и 15 хамсиики :21fe7b94c4e424

Вчера влизане в 18:00 много лошо море една вална едно чудо :217b315cad77fe щяхме да се испоодавим :5ff67901e688fa краен резултат към половин кило граца,сафрид мешено :21fe7b94c4e424 едва ли ще влизам вече в такова време :5ff67901e688fa това всичко се случи пред Ной

Тошето написа:На Ной риба

Ясно бе Тоше,ама викам си аре може след обед да се появи,за това и влязохме

Ако имах време и лодка бих влачил с даунригер жив сафрид забоден с 3.0 кука вързана на 0,5 флуорокарбон .

...този репортаж ще е малко различен...но да караме поред...Бях два дни в морето . През първия се гмурках . Отидох на Чукалята . Там тишина и спокойна природа :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...направих няколко засади и установих че летяща риба няма . С радост констатирах , че мидените полета в голямата си част са се възтановили . В почти всички от тях , мидите бяха пуснали нишки ... Преди три , четири години , миди трудно се намираха , но понякога откривах малки участъци обрасли с тях . Тогава за пръв път видях тия нишки . Колонията ги пускаше и така омотаваше рапаните и ги улавяше като паяк с паяжината си насекомите . Именно тия миди бяха оцелели и дали поколение...Открих , че все пак , макар и по нарядко от преди , в тия полета се срещат едри рапани . Започнах да ги събирам , като отвреме на време и по някой паур политаше в лодката . Времето неусетно летеше и когато се изморих и качих в лодката , видях , че беше станало 15 часа . Вятъра се бе раздухал и реших да отида на завет в заливчето западно на острова :

[You must be registered and logged in to see this image.]

...почивах си и похапвах сандвичи блажено под следобедното приятно слънце ... Покрай Острова премина голям кораб . Тези кораби винаги ме разтройват . Можех да съм на него . В такива моменти винаги си припомням , как ми направиха мръсно в Морското във Варна , как ме изключиха в четвърти курс , как ми провалиха живота и как той премина напразно ...как ...Опитах да се отърся от лошите мисли , надянах маската и плавниците , грабнах харпуна и се потопих в другия , по хубавия свят . След доста търсене открих малко ято платерини . Водата пак бе помътняла и те все ме сварваха неподготвен . Минаваха все отзаде ми и ме направиха на див петел . След дълга игра на криеница , все пак успях да взема една риба . След това ятото се пръсна и денят за мен приключи така :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Чудесно Митак :thumbsupsmiley

...бях направил вече сефтето на летящите риби , Любакът нещо говореше за некви западни ветрове и реших на следващия ден да ловя мирно и кротко попчета близо до Моста . Тъкмо приготвях сутринта багажа , когато телефона звънна . Беше майка ми , бе разстроена - сподели ми , че сънувала лош сън и че казали по ТВ-то че днес се очаквали бури с градушки . Помоли ме да не излизам в Морето ...Аз излязох . Морето бе тава . Странно , другите лодки ги нямаше , дори и тая на Мъглата . Да ама , моята лодка е по корава от техните , аз самия съм по корав , а ако наистина тресне някоя градушка с град като яйца , ще се скрия под Моста - аз да не съм просТ . Попа кълвеше интензивно и наистина вятъра бе на импулси , заради което отделих доста време на чадъра - отвори , затвори и т.н. Да ти таковам и импулсите - подсмихвах се и се радвах , че не съм пропуснал чудния ден ..

...имах си все пак едно наум и в момента , когато се закотвих сигурно , реших повече да не се местя , а само да отпускам и прибирам въжето - този факт после можеше да се окаже спасяващ живота ми ...някъде следобеда се появиха облаци и вятъра се усили . Завъртях един тлф на жената да види прогнозата в ГИС-Метео . Тук направих грешка - трябваше да се обадя директно на Любакът . Тя не видя нищо обезпокоително и аз продължих риболова... По едно време , обаче ми се стори , че нещо събитията почнаха да се развиват неестествено бързо и хората на бегом опразват плажа и Моста . Реших да си тръгвам и дръпнах въжето на мотора . Предвидливо останах на котва , като реших да я обирам в движение на бавни обороти . Този факт също бе решаващ . ДВГ-то напоследък трудно палеше и сега отново го запалих трудно . Запали . Намалих му оборотите и почнах да обирам въжето . След минута Хондата угасна . Вятъра вече се бе усилил неимоверно и постепенно почнах да осъзнавам , че съм я загазил и ситуацията става сериозна...

...с периферията на зрението си зърнах , как порив на вятъра изхвърли от плочата на Моста , футболна топка и едно момче скочи да я гони с плуване , но не можеше да я хване - тъкмо да я настигне и следващ порив я отпращаше по далеч... Не обърнах голямо внимание на това - аз дърпах , като бесен въжето и псувах люто . Преплолагам в тоя момент , сички ангажирани по някакъв начин с марката Хонда , са получили сърбеж по задните си части...аз бях на триста метра от плочата навътре а само след минута момчето , вече бе на метри от мен...изревах му с всички сили да остави топката и да идва при мен . Той заплува , но вятъра го отнасяше постепенно . Трябваше да взема мълниеносно решение - да скоча или не...

...изревах му за последно да плува по бързо и че няма да скоча да го спасявам , като в същото време се приготвих за скок . И чудо , пишлемето заплува по бързо . Вкопчи се с последни сили във въжето на борда и аз го издърпах вътре . И сега каква стана , бяхме вече двама а аз носех отговорността да го върна жив на брега . Отново трябваше да взема трудно решение - да останем на котва или да греба към Моста . Момчето голо и премръзнало , трепереше свито като мокро коте отпред на носа . Вятъра продължаваше да се усилва . Мръсножълт облак покри и скри Фара . Подобно чудо не бях виждал . Какъв ли беше този облак . След малко подобен облак покри и нас . Веднага разбрах какво е . Не можеше нито да се вижда , нито да се диша . Пясък - вятъра го бе издухал от плажа . Ставаше все по силен и по силен . Не вярвах , че в природата може да има толкова силен вятър ...

...не знаех вече какво да очакваме - градушка , цунами или торнадо . Подобна сцена бях виждал само на филм . Ако бях сам , вероятно щях да си остана на котва . Винаги можех да зарежа лодката и къде под вода , къде над - щях да доплувам до плочата , но момчето . Момчето . За миг го видях мъртво , изхвърлено на брега , видях плачещи родители , видях сина си като малък ...и взех по трудното , безумно решение - да греба срещу вятъра . Обрах котвата бързо , натрупах въжето в краката си - без да го намотавам и реших ако не стане с гребане , да хвърля котвата обратно - пък дали щеше да задържи - това само Господ знаеше ...

Bulti, имам чувството, че сам си търсиш майстора и то доста настоятелно. На всичкото отгоре и даваш съвети, че пекания морски вълк се познава по малкия мотор. Надявам се, че тези които четът това ще си направят следните изводи :
- на море с колкото може по голям мотор, минимум двуцилиндров и колкото се може по прост- т.е. двутактов;
- на море само след подробно разучаване на прогнозата, която е достатъчно точна за три дни напред, по часове, но не от гиз метео. Прогнозите за морето и тези за сушата са различни ;
- прогнозата се взема от компютъра лично, не от телефона , камо ли от жената.
След подобен случай си захвърлих лодката на плажа и 20 години не припарих морето.

...натиснах яко геблата и осъзнах безнадежността на решението , което бях взел . Лодката безвъзвратно се отдалечаваше от брега . Натиснах по силно . Задържахме се на място . Вече нямаше ураган и ние не бяхме в морето . Ние бяхме в бушуваща река и плавахме от брега на Смърта към брега на Живота . СИЛАТА НА СЪДБАТА ни беше събрала по някакъв случаен и неведом начин , тук в лодката , рискуваща да се превърне в ковчег . Спомних си за сутрешното обаждане на майка ми и нейния сън . Но си спомних и съня с калканите . Та той се развиваше на същото място . Натиснах още повече . Лодката се премести малко . Натиснах още . Вече бавно , но сигурно приближавахме кея . Нямаше сила , която вече можеше да ме спре . На десетина метра , ни удари жесток порив . Няма такъв вятър . Ако тогава се бях огънал , накрая , сега сигурно нямаше да четете тоя репортаж . От плочата групичка тинейджъри крещяха , викаха и протягаха ръце към нас ...

То за вчера всичко си беше от ясно по-ясно, друг е въпроса че Митака винаги търси предизвикателства

Дели написа:Bulti, имам чувството, че сам си търсиш майстора и то доста настоятелно. На всичкото отгоре и даваш съвети, че пекания морски вълк се познава по малкия мотор.

...сложи си и корабен мотор ако щеш , купи и кораб колкото Титаник , но стане ли авария , нямаш ли малка лодка с която можеш да гребеш си ...обречен [You must be registered and logged in to see this image.]

Ади свършвай ве Булти,знай ли колко рабта имам навън?
Успя ли да излезеш,или се удавихте ?

Вчера направих сефтето на морето, с Асен и Жоро около 7-8 кила сафрид :dancingHappy_i Повечето риба взехме още докато излезем към 10.00, точно пред поворотния буй :609c1f728720fb Повечето е граца
Благодарности на Любака за прогнозата

...дълго ще помня мига в който ръцете на момчето захванаха стълбичката на плочата ....пича и гаджето му се прегръщаха и плачеха , аз гледах тъпо и не вярвах , че сме се спасили...по някое време момчето , дойде да ми благодари . Отговорих му , че Господ го пази и му пожелах да живее дълго и пълноценно . Попитах го как се казва . Александър . Да знам кво да казвам и как да се оправдавам , като настъпи деня на Страшния съд...останах сам на Моста да чакам да утихне морето . Свит под стълбата си поплаках малко и аз . Плаках от щастие , че мизерния ми живот , по някакъв начин се осмисли ...благодарях на Нептун ,че вехтите ми и саморъчно ремонтирани гребла издържаха . Наскоро нашите ми бяха дали пари за нови , но аз си бях платил телефона с тях...