Риболов на кефалови риби ?

Братко, направо се изкефих! БРАВО!!!

Благодаря, за лекцията! Тук прочетох нещата от А до Я. Толкова ясно, подредено и достъпно, достоино за учебник. Много рядко се среща! Благодаря, за отделеното време, споделените, вкусове ,знания, опит и мъдрост! Добре си се завърнал Ники!

Браво! Много хора ловуват по описания начин, но малко могат да го опишат така.

Ники, направо изтрепа рибата братле

Добре си се завърнал Ники

От оборудването,през гмуркането и лова,та чак на трапезта ни я предложи.Само салфетки дето не си раздал,та се поокапах малко. Както "казаха" по-рано от А до Я.
:thumbsupsmiley

Браво Ники много добре представено.
И добре дошъл.

В последните ми гмуркания забелязвам една интересна закономерност. Като съм спокоен идва едно състояние на готовност, на усещането да си се слял с морето и да си сигурен в себе си в момента в който излезе рибата. За в момента водата е твърде мътна за нормално подвеждане на платерините. Реално имаш 3мига да улучиш. Ако удържа в мене спокойствието то на първия миг забелязвам рибата, на втория и третия местя харпуна в някаква посока и в момента на изчезване на силуета в мътното стрелям. Успешноста ми е доста ниска ама за тигана стига. Като се уморя и рибите почват изведнъж да се движат мълниеносно и само успявам да ги изгледам.

rikitikitavi написа:В последните ми гмуркания забелязвам една интересна закономерност. Като съм спокоен идва едно състояние на готовност, на усещането да си се слял с морето и да си сигурен в себе си в момента в който излезе рибата. ...

Това значи, че си започнал да владееш "силата" :609c1f728720fb

Претора се бъзика ,ама е абсолютно вярно това!
Някой беше казал че "когато си омиротворен и слят с морето, не ти стреляш по рибата, а твоят дух на ловец...и успява винаги"
И съм съгласен с това на 200%....правил съм перфектни изстрели при почти невъзможни ситуации.А друг път се прицелвам,смятам парабола,растояние,предварение....и курец,а условията са перфектни и ми идва да си отхапя дръжката на харпуна.
Затова вече не се напъвам,която риба е моя сама си идва и никой не може да ми я отнеме.....
Сигурно чалнато ви звучи ама е така....за мен де :609c1f728720fb

Днес влизам на Траката. Морето гладко и леко накъдрено и леко мътно. С влизането разбирам, че не е ден. Морето се обръща. Излиза някакъв силен мъртвак и видимоста на повърхноста е метър ама по- надолу е ужас- 40см.( на места 20см). Усещам , че има риба ама и усещам, че не е ден за стрелба. Ама нали съм се намокрил. За половин час намерих откъде минават пасажите. Ама не мога да стрелям. Сменям места и дълбочини постоянно и постоянно този мъртвак ме размотава като парцал по дъното. Върха на късия харпун я го виждам, я не. Все пак на едно полу-бистро местенце минават дългочаканите платерини. Рибите са над половинка и разбира се премервам едната. При изстрела рибата се превърта и изчезва. С надежда гледам дали ще подскочи въжето , но уви. По явно от това да излизам няма как да е. Ама аз упорит още половин час удържах да ме лашка преди да се призная за победен. Днес не е ден.

Я да видим ша са познае ли някой - снимката е от гергьовден следобеда на Ной

[You must be registered and logged in to see this image.]

gogo26 написа:Претора се бъзика ,ама е абсолютно вярно това!
Някой беше казал че "когато си омиротворен и слят с морето, не ти стреляш по рибата, а твоят дух на ловец...и успява винаги"
И съм съгласен с това на 200%....правил съм перфектни изстрели при почти невъзможни ситуации.А друг път се прицелвам,смятам парабола,растояние,предварение....и курец,а условията са перфектни и ми идва да си отхапя дръжката на харпуна.
Затова вече не се напъвам,която риба е моя сама си идва и никой не може да ми я отнеме.....
Сигурно чалнато ви звучи ама е така....за мен де :609c1f728720fb

Още малко наблюдения от буните на Варна

Спокойствието край буната е задължително. Ако човек не пръхти и не цапа рибата минава в самите камъни. Ако стоиш половин час на една буна ,рибата разбира по някакъв начин и почва да се върти в плиткача-като се съберът няколко групички накуп и хукват край буната да се изнасят.
Ако сме средно шумни или има вълни рибите минават на 4-5метра по-навътре от последните камъни на буната ама не по дъното,анякъде по средата.
Въжето на буя много плаши рибите ако сме на буна.
При много спокойно море след 30тина минути супер-тихо гмуркане е добре човек да се изправи на някой камък за да спрат вибрациите подавани от него за няколко минути. Обикновенно почти веднага след потапяне на главата идва следващият пасаж.
Големите риби са първи или средни в един пасаж.
Стряскането на увата е знак за идване на пасажа

Отново благодаря,за откритите и споделени истини.

Да продължим с темата и малко да ви излъжа. И така преди 2-3 дни Коцето ми подари една изкуствена риба и аз разбира се нямах търпение да видя как работи. Вчера сутринта бях с лодката за риба във Варненското езеро и си излязох без риба. Да ама следобед ме хванаха лудите и хайде на буните да гмуркам. Облякох се аз и хоп в морето. Поплувах си до планираното място и поставих рибата < мюрето> на около 3 метра от мен върху едни камъни . Раздишах и лягам в един процеп и си вдигам главата към мюрето защото ми се видя някаква сянка. Викам ебаси кефала веднага дойде и насочвам харпуна. Да да ама не, един корморан се впуска в битка с мен за рибата. Обиколи мюрето огледа го и като ме видя изчезна. Бре викам туй чудо действа веднага. Видимостта около 3-4 метра и леко млечна вода, лек мъртвак. Започнаха едни гмуркания едни апней, но няма риба, никакво движение. Преместих се заедно с мюрето, след 2-3 гмуркания пристига пасаж платерини и прави разузнавателни кръгчета около мюрето. Избирам си най - голямата и я вземам. Имайте предвид че има време да стреляш, рибата се върти наоколо поне 3-4 секунди, така че е супер. Повече обаче този пасаж не се върна. По късно мина още едно пасажче от дребни платерини, но не стрелях. Започнах да правя сериозни апнеи , поне за мен де. Правих едни постоянни апнеи между 1,30 и 2,08 без проблем.Мюрето някакси те кара да чакаш повече долу, на два пъти без малко да стрелям по него, абе Коцето така го е направил че ще кажеш че е истинска. И така гмуркам си аз почти два часа и нещо и изведнъж рибата я няма. Раздишвах и слизам надолу, дълбочината около 3,80. Гледам рибата я няма, оглеждам се и тръгвам да я търся. Обиколих камъните , абе няма я. Предварително обаче предвидливо бях сложил тежестта на буя близо до мюрето. Направих поне 7-8 гмуркания, рибата я няма. Викам си , ебаси още първия ден я загубих. Поглеждам над водата и на около десетина метра виждам един корморан който ме зяпа, тогава се светвам какво става. Тръгвам да плувам към корморана и той изчезва веднага. Плувах малко и поглеждам към дъното, и виждам мюрето, шибания корморан беше взел рибата и я преместил поне на 10 метра от тежестта на буя . Умрях от смях и от кеф че намерих мюрето. Прибрах се у дома само с една риба, но се убедих че мюрето действа, просто вчера нямаше риба. Айде другия път пак ще ви излъжа нещо.

Птица проклетааа,............С каква тежест я беше закотвил?

...стига бе Златко...ше ма умориш от ..голям екшън, голям т.шак с това мюре...
...не ми се мисли ако сложиш мюре - патка. колко корморани мераклии ши и налетят...

За вас лъжа за мен истина голям ташак беше , бях я закотвил с килограмова водолазна тежест.

Златко този разказ ми хареса. Скоро те гледах апнеи по минута хич не ти е проблем а и почивките бяха малки. Та си викам има какво да науча от този. Тайно тайно те наблюдавах  та после и като се познахме пак се оглеждах. Та останах до 6.30 работата стана по- зле мътно но почнаха да се появяват и други рибки чернокопи и гумуши..пробвах и аз модела , но с рибата от кукана. Ми нищо по различно не видях за около 20 гмуркания. После смених и харпуните. 75 Ялмаз с подобрения от второто гмуркане риба и то доста точен изстрел после един час нищо.
Това с примамката при миграция или на пътека си работи но трябва да се пази много тишина.Гмуркането на едно и също място може и да плаши рибата. Този сезон повечето ми риби са в началото на гмуркането.Тогава когато рибата не е наплашена и е любопитна.ще се радвам да споделяш как работи чудото и как са резултатите.
Поздрави!

Боби сега ще ти кажа моята рецепта за по голяма апнея. Първо - спрях цигарите. Второ- започнах да правя кросове, и то кросове по 6-8 километра. Ограничих храната. Трето - от седем дни в седмицата, четири съм във водата. И четвърто най важното- влизам във водата на гладен корем, не ям нищо и рядко пия вода. Единственото което си позволявам е парче шоколад за енергия преди гмуркане. На буя си обаче винаги има шише с вода, мрежичка за рапани , раци или миди пъхната в джобчето. Резервен кукан и свирка привързана също към буя. Свирката е пластмасова изцяло за да не ръждясва. Не нося нищо излишно, защото понякога се правят по големи преходи, а мен ме мързи да нося багаж.

Намиране на кефаловите риби по вертикала.

Смятам да започна една почти неспоменавана тема в подводния риболов. А именно как да търсим и намираме кефаловите риби във вертикалния воден стълб.

Може да ви е странно ама реално подводния ловец следи около метър дебел воден стълб. Говоря по време на неподвижната засада. Ама нали и при кефалите първо спираме да мърдаме и тогава почваме да се кадявяме да минат.
 Така.
Знаем пътека на рибите. Там си минават и сме имали слука. Имаме дълбочина от примерно осем метра. Лягаме си както обикновенно на дъното и чакаме платерините да минат покрай пясъка да си ги гърмим. Е минават ама не така като ни се иска.
Покрай гмуркане с колеги(те да си признаят кои са)често забелязвам как рибата минава над нивото на риболовеца. Като често той и не забелязва тези минаващи риби.
 Какво трябва според мен да се прави в такава ситуация. Първо трябва да намерим нивото на което минават в момента пасажите. Как става това. Почваме да залягаме плътно в камъните и то от малка дълбочина. Примерно на метър. Това че под нас каменния скат слиза надолу и обикновенно рибите минават далеч от позицията на която сме не е страшно. Важно е да видим пътеката. На три гмуркания ако не мерним риба почваме да чакаме на два метра. После на четири. В момента в който засечем пасажа е важно да не мърдаме. На нас ни трябвят в този момент напълно нестресирани риби за да видим къде ще минат. Разбира се харпуна е насочен и ако някоя риба е в обхват си стреляме на общо основание.
 Видяли сме пътя. След като минат рибите оставяме още малко на дъното. Избираме си за следващо гмуркане коя скала да ни пази и къде ще лежим. Запомняме пътя по който да се гмурнем за да сме постоянно прикрити. И запомняме как ще се изнесем от мястото на засадата без да мътим допълнително.
 После си се раздишваме и засядаме на мястото. Обикновенно рибите ни търпят към половин час. Може и по малко. После сменят хоризонта. Незнам как ни усещат но си е факт.
След като пак сме изтървали рибите имаме два варианта на действие. Пак според мен де.
Първия е за хора имащи още свободно време. Той е прост и работещ. Сядате на един камък,махате маската и изчаквате петнаисетина минути. После си се гмуркате на старата позиция. Рибите си минават по същия път.
Втория е да се преместите в страни от мястото където сте били примерно с петнайсет метра и там да почнете лов чрез прокрадване,опипвайки всички дълбочини бавно и методично. Ввжно е да не махаме излишно с плавници. Много е интересен факта,как на място никога нямало риба, минават разни гъсти пасажи. И още по интересно е къде изчезват тези пасажи на второ трето наше гмуркане.
Като ги изгубим си се връщаме ка старата пътека.
 Добре. Ще питате ко правим с мюрето. Ми зарязввме го на едно място да си седи само и го проверявяме от време на време. Ако на друго място има повече видимост или повече риба го местим там.
  В началото на моята практика бях убеден,че кефаловите си обичат да се човъркат по пясъка. Сега мисля,че това го правят само гладните риби. Тези риби,които просто си се движат си търсят удобен слой вода. Винаги се оказва при двуслойно море(горе мътно и топло,долу бистро и студено) че рибите стоят в мътния слой на около метър и малко дълбочина. При обратното море(долу мътно,горе бистро и водата с една температура) рибата е на границата мътно с бистро като държи по към мътното.
 Много от нас предпочитат да си чакат в бистрата вода,но според мен е грешка. Стоим в мътното по диагонал към бистрото и държим харпуна максимално назад. Стреляме риби които са на ниво различно от нашето,което си е трудна работа. Ако мътния повърхностен слой е дебел метър и малко е удобно да сме стъпили на камък или на дъното и с протегната нагоре ръка с сочещ към повърхността харпун да стоим под пътеката. Това е една опасна за околните плувци позиция и трябва да сме сигурни,че други хора във водата няма. Тази позиция може да се пробва и при миграция в много мътна вода. Рибата почти се вижда на фона на небето. Улучването обаче хич не е лесно. Рибата се огъва при плуването си.
 Какво да си правим мюрето ако е много мътна водата. Да го Залагаме и по стандартния начин е загуба на време. Рибата го заобикаля а ние не я виждаме. В такава ситуация мюрето ни е до лакътя,а харпуна е половин метър пред него. Важно е хич да не мърдаме и да не се опитвяме да следим мярнатите риби. Стреляме при застанала пред стрелата риба. В такава ситуация повечето риби се въртят около главата ни ама поне мяркаме по някоя.
 Като иазахме ре се сетих нещо интересно. Няколко колеги засякох да връзват поплавък на мюрето стигащ до повърхността . Предполагам се страхуват да ке го загубят в мътното. Това лесно се избягвя по един прост метод. Наричам го метода на стъпките. Като раздишваме запомняме как изглежда камъка под нас. Рапани,миди,петна. Той ни е отправната точка. От него се гмуркаме и следвсме най ясно запомнящия се ръб,камък,мини пясъче. От там си запомняме на колко разстояние залягаме и на кои камък се държим. Правим три пъти едно такова гмуркане и чак тогава си залагаме мюрето. До това време препоръчвям мюрето да е закачено на буя. Вариант си е да го закотвим и до голяма удобна скала де ама буя си е най удобен.
 Опитах се да обясня как да виждаме кефаловите ама сега като чета какво съм написал.......дано сте разбрали нещо то горния миш маш. След месец рибите са тук. Сега е момента да почваме с подготовката. Както физическа,така и теоретична. Основната работа за един подводен риболов се извършва преди самия риболов. Всичко мисленно трябва да е проиграно,раздишано и обмислено. Като дойде момента за топене в морето за нас оставя да се разтвотим в него и да стреляме.
 Успешен лов!

Благодаря, Ники!
Пак си ни открил прозрения. Та скоро и си препрочетох старите ти неща. Та за бистрата вода е ясно. Рибите в 90 % не са там. Аз рядко съм се гмуркал в бистро. Като гледам през сезоните по-добри резултати имам, ранна есен. Тогава рибите се охранват и повечето пъти са близо до дъното. Този сезон видях, когато бях с приятели как рибите минават покрай мен а аз не ги виждам. Дори ми показа как когато ги няма ги има. Правилното поведение във водата е най-важно. Това ми остана от открития урок. Та от тогава винаги си го спомням, когато в началото не ги виждам и после те се появяват. Ако има риба в района тя ще дойде. Винаги е любопитна.
Този сезон мисля да се понарадвам на лодката и да пообиколя различни райони. Там за сега съм бил за кратко. Когато рибата не е стресирана и си и в отдалечен район е много по-доверчива. Беше писал и за пътеките. Та там пак са си по-температура. Знам писал си и преди за тези миграции по това време. Гледам и температурата на водата почна де се вдига а и колегата дава ценна информация от таките. Рибата почва да влиза по-в брега. После, когото се стопли пак си търси този слой, които най и понася. Температурата на водата отределя и бистротата, но има моменти, когато това зависи и от района. Основното течение при нас на север е в посока юг. Та повечето пъти съм забелязал, че рибите обичат да се движат срещу течението. Може и затова през по-голямата част рибите повече да ги виждаме на десните рогове. Там става и едно завихряне на водните слоеве породено от теченията. Затова и по-често е по-мътно. По някога на пътя на теченията има и носове или други морски препятствия.
При носовете, както и при буните по-често от дясно е по-мътно. Там водата на места е и по-бавна и по-топла и морските организми се развиват по-бързо. Почти на всяка буна от ляво дъното е пясък а от дясно повече тиня. Това пак е от теченията. Пясъкът филтрира и поема организмите а по тинестите се задържат. Та върху тях има много и червейчета, водорасли, скаридки и друга храничка. Както си писал има и пътеки. Те са различни и според температурата. Тези пътеки пак се образуват от теченията. Промяната се дължи или на по-дълбока вода или на препятствие нос-буна , сека или далян. Носа и буната образуват подобни течения. Наблюдавам както каза Калиакра и буните около нас. Далян там нещата са малко по-различни. Те по принцип са на рибните пътеки открити с много наблюдения. Водата премината през мрежата и забавя своето движение. Получава се една по-слаба вода.
При секите е по-различно, но пак най-много са по роговете. Иво миналата година на юг ги беше намерил и клип направил.
Сега е времето на карагьоза. Тези дни на даляните в Каварна има много малко, но на мрежи имало доста повече и по-едри. Та още е на дълбоко. Температурата там му е по добре и търси тамошните течения, както и другите различни рибки, за които казваш.
Те се по студенолюбиви. След тях идват и платерините.
Намалих цигарите, започнах леко да спортувам. Прочетох старите неща имам малко неща да поправя по екипировката и да се подготвя. Другата седмица ако даде време да изрежа лозето на село и след две седмици да съм на вода. Може този сезон първо да открия над вода.
От тук от там влиза светлина, но пък ти благодаря, че ми показа как да я виждам и да се опитам да я разбирам. Знам, че не полагам достатъчно усилия и не съм чак толкова добър ученик, но вече знам, че развитието си зависи от самите нас и от това колко сме готови да се посветим.

Боби,
Отдавна си минал нивото на ученик. Знаеш достатачно да обясниш и покажеш много неща. Количеството извадени риби не е критерии за майсторлък. Специално ти си си сложил вътрешна спирачка затова по малко стреляш.
Та не се подценявяй. Пиши смело наблюденията си. Аз също се уча от тебе.