Комикс с риби и гъби...

Здравейте пак, юнаци,

Нали знаете през какви перипетии преминава един мъж? На младини е коцкар, в средна възраст - рибар, около пенсията си - гъбар, а накрая като не може дори да иде до тоалетната става и лайнар. Та за двата дни на изтеклия уикенд последователно преминах през втората и третата степен. В събота се правих на рибар, а в неделя станах и гъбар. Знам, че мнозина от вас като Диканаров разбират доста от гъби, но в случая не се засягайте, ако включа и някои научни съображения.Нали имам прозвището Доцент :dancingHappy_i

И така в събота рано заран с познатия ви вече Тошко Захранката чучнахме на едно чудно местенце на река Искър. Без захранка - само стрелба с бели и жито. И Тошко ги започна - с директния телескоп първо уклейчета:

[You must be registered and logged in to see this image.]

после и една яка червеноперка:

[You must be registered and logged in to see this image.]

после пак уклейчета. И почна с интерес да си гледа в кофата:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз ги мъчих кленовете из подмолите и покрай падналите дървета, ама - нъцки. Водата много бистра, дъното се вижда. Към 10,30 оставих Тодор, качих се на колата и отидох на Малашевските гробища. Правихме помен за една година от смъртта на моя приятел Пенко /Асистенто/.
Прекрасен мъж беше:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това е последната му снимка от лятото на миналата година, а в негова памет бяхме застанали да ловим на реката точно зад гърба му.
Поменът мина като ... помен. Върнах се към 12,30 да прибирам Тошо, а той вече хвърляше улова си обратно в реката.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Много щастлив, че дарява живот
Дори и едрата червеноперка постоя малко легнала настрани, но се оправи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Така със смесени чувства приключи първият ден.

В неделята също рано сутринта качих на колата моя колега Георги и жена му Ива и запрашихме в джендемите под Стара планина за гъби. Минахме Костинброд, после мистичната Царичина, Градец и т.н. като спирахме на различни места, но в тази суша - никаква гъба не се видя. Синът на Жоро и Ива е доктор по микология /науката за гъбите/ и бяхме решили да му осигурим снимки и биологичен материал за изследванията. Пък ако се найдат и ядливи гъби - да си спретнем по една манджа.
След катерене по разни скапани пътища допряхме до тази табела:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Не знам какво са му рехабилитирали на пътя, но беше в отвратително състояние.
Както и да е тук под една върба съвсем до реката цъфнаха първите гъби - киселки.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Ако намерите такива гъби, не ги яжте, защото увреждат кръвта, а не стомаха!

[You must be registered and logged in to see this image.]

На горната снимка Жоро няма да коли Ива, а вади ножа, за да съберем биологичен материал за изследванията.

После с последна надежда се забихме по високото някъде над Чибаовци. Какво име само?!
Местността е красива:

[You must be registered and logged in to see this image.]

С нож, плик и фотоапарат в ръце хукнах нагоре из смесените гори.

И опа-ла! Първите масловки!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Крият се добре, мамините, но зоркото очо на Дедо Доцент бди за науката и за ... стомаха, де!
[You must be registered and logged in to see this image.]

И се почна една одисея, не като за суша.
Ето още една красавица - сърнела:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Здрава и чиста като българо-съветската дружба

По-натам под брезичките изникна една плантация от брезовки

[You must be registered and logged in to see this image.]

И после пак - серия от сърнели:

[You must be registered and logged in to see this image.]

И отново брезовки като в приказките

[You must be registered and logged in to see this image.]

Най-накрая набарах и три огнени манатарки - стават за ядене, но са тежки за стомаха. За науката откъснах и няколко отровни гъби, сред които и две малки отровни млечници. Отровните Ива ги прибра с особено внимание за изследване. После разтоварих цялото количество, което бях набрал и го прегледахме. Което ставаше за научни цели го отделихме, а другото го прибрахме за храна. Ето ви снимка само с моите гъби:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Кой сега е номер 1 ?

Прибрахме се капнали в София, но с чувство за изпълнен дълг. Ядохме и от гъбите снощи и както разбирате още съм жив. Значи добре съм се справил с третата степен от развитието на мъжа. Като дойде четвъртата - все някой от вас да се сети да ми донесе памперси :dancingHappy_i

Айде, наслука на всинца ви!

Страшни сте, както винаги! :thumbsupsmiley

В тая суша сте се справили доста добре. :thumbsupsmiley

Втората част определено ми хареса повече. Наистина си е геройство в тази суша и повсеместното изрязване на горите да откриете толкова и различни гъби! Тези, дето ги наричаш масловки лично на мен ми приличат повече на булки, но предполагам, че добре ги познаваш. Имай впредвид, че масловката (има няколко вида) расте в иглолистни гори, непосредствено под дърветата, или максимално близо до тях. Не е проблем, защото и 2-та вида са вкусни и ядливи гъби!

Бравос гъбари!!!

:thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

gogolisec написа:Втората част определено ми хареса повече. Наистина си е геройство в тази суша и повсеместното изрязване на горите да откриете толкова и различни гъби! Тези, дето ги наричаш масловки лично на мен ми приличат повече на булки, но предполагам, че добре ги познаваш. Имай впредвид, че масловката (има няколко вида) расте в иглолистни гори, непосредствено под дърветата, или максимално близо до тях. Не е проблем, защото и 2-та вида са вкусни и ядливи гъби!

Гого, в разните краища на страната има различни наименования на гъбите. За мен булки са едни хубави ядливи гъби, червени отгоре и покрити с бяло було, което става на парцали и петна, а отдолу са оранжеви. Техен отровен двойник е червената мухоморка, само че тя е бяла отдолу. Като са млади и малки, почти не се различават. Тези, дето ги наричам масловки действително ги брах около борчета в смесените гори. За да няма никакво съмнение кои са тези гъби, независимо как се наричат, винаги преди консумация им беля ципата отгоре на гуглата и отдолу се появява жълтеникаво до белезникаво месо. Ако оставиш ципата - ще има стомашно-чревни проблеми. Отдолу са като дунапрен - светло жълтеникав. Брезовите манатарки ги брах близо до брезички, то се вижда на една от снимките и брезичка на заден план. Сърнелите ги намерих на няколко места в ливада покрай рекичка. Най-много ме шашнаха огнените манатарки - бяха на завой на същата рекичка, а най-близката сянка от дърво беше поне на седем метра от тях. Иначе такива огнени съм брал много на Витоша в широколистни гори на 1200 метра височина. Там,където бяхме в Стара планина не е повече от 800 метра високо. Такива работи ... в сушата :609c1f728720fb
Наслука!