Ледена епоха 3

Кърцата Пон 11 Фев 2013 - 17:26

Цели четири дни не съм ходил на риболов. Налегнала ме е скука, но такова е времето. Безрибно. Ледът се стопи, но водата е студена и рибите са се скрили нейде там в дълбините, дебелеят си от зреещия в коремите им хайвер и чакат по-добри дни, да клъвнат на примамките ни.
Но ако... баш пък днеска им е ден за кълване? Малко вероятно , но защо пък не. Докато не проверим, няма да сме сигурни.
Натоварваме се на колата с Тео и за да не ни е скучно (ние простотиите си ги знаем и не може да се излъжем) вземаме и Ристич, та да има кой да лъжем, какви добри рибари сме, докато не ни кълве.
За начало избираме един водоем, който държи уж големи костури. Шанса да ги намерим е малък, никакъв почти, но нищо не пречи да поизкъпем примамките.
Язовира ни посреща намусен, безлюдните му брегове, покрити с безлисни дървета, с вбити в намусените оловни облаци клони, сякаш борейки се да ги разкъсат и разпръснат, за да може топлите слънчеви лъчи да погалят с милувката си почернелите им и набръчкани стволове, подобни на артритните кости на старици, да раздвижат почти смръзналия се живителен сок в порите им, са някак си в унисон и единение с дълбоките води.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Студения им сиво-син цвят, накъдрен от появилия се незнайно откъде вятър, навява мисли за капота и стяга още повече боязънта в изтерзаните ни от безрибието души.
Единственото движение е на рещите се в небето птици, за радост на Ристич, който дълго ги наблюдава през лещите на бинокъла, погълнат от бавните, хипнотични махове на крилете им.
Вадим видиците и започваме да замятаме. Още първите замятания ни показват, че риболовът ще е труден. Водачите моментално се обледяват, правейки хвърлянето на дистанция проблемно. И аз и Тео носим глицерин, но естествено и двамата сме оставили шишенцата на топло в колата. Ще трябва да ловим така. Разделяме се и започваме да прочесваме сивите води. Бавно се движим по брега, замятаики на всички струващи ни се перспективни места. Заливчета, деренца и скали по брега, зад които би могла да се крие падина на дъното са мишените ни. Ловим така час, докато вятъра става все по свиреп и шептящите вълни, които той гони, с плисък се разбиват в краката ни, мокрейки с пръски въдиците и замръзналите ни ръце. Май е време да се откажем.
Събираме се на разбор на ситуацията. Положението изглежда безнадежно, рибите ги няма, вятъра ни е смразил.
Решаваме, че в това кучешко време все ще има един замръзнал водоем, само трябва да го намерим.
Мятаме се в колата и забиваме към планината. Колкото по-нагоре се качаме, толкова по-студено и мрачно става времето. Отначало е само сив пейзаж, с тъжно стърчащи тръни, чиито изсъхнали стъбла са безмилостно шибани от беснеещия вятър, мъчещ се да ги пречупи с всички средства. Свирепите му бурни атаки се редуват със замерването с шибащи капки дъжд, следвани от бомбардирането със сняг.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Колкото по-нагоре се качваме обаче, толкова повече намалят буйните пориви, а наоколо ни става все по бяло. Мекият сняг е покрил кривите, черни клони на дърветата, придавайки им празничен вид. Топките сняг закрепили се в бодличките на борчетата, навяват коледни мисли, нищо че празниците минаха отдавна:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Накрая стигаме и язовира. Още отдалеч забелязваме бялото петно сред дърветата. Без съмнение сняг, навалял върху леда.
Предпазливо се качваме отгоре, но първата дупка донася спокойствие. Макар и не много дебел, леда е здрав и без проблеми, с малко повече внимание бихме могли да ловим.
За вървеж в риболова отваряме бутилка със сгряваща течност и буркан кисели краставички. (Ицо се е подготвил добре за риболова)

[You must be registered and logged in to see this image.]

Бавно отпиваме върлата ракия, мезим с краставички и се наслаждаваме на притихналата гора около нас.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Най-накрая решаваме, че е време за риболов. Първите дупки са разпробити и скоро Тео измъква първия костур. Следват го още няколко. Напипал ги е току до брега, до туфа папур.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз решавам да се насоча към дълбокото. След доста клатене успявам да се разпиша и аз с няколко рибета.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ицо се е отделил до друга туфа папур и също вади няколко рибки. Той лови на хирономус и успява да извади и дърта чевеноперка:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Скоро и Тео измъква една малко по-малка. След малко откъм него се чуват гневни възклицания и попържни. Голяма риба е успяла да му скъса. (Предния ден той си е купил ново влакно и доверявайки се на един известен състезател е решил да заложи на 0.08)
Още преди да започнем риболова го предупредих, че е тънко, не сме на състезание, в Ледена епоха сме, но вече няма какво да се направи.
Скоро откъм него се чува скърцането на аванс. Рибата му взима десетина метра аванс, но успява да се откачи.
Рибките продължават да се трупат по леда. Риболова е интензивен, но водата под леда е бистра и след няколко риби се налага дупката да се сменя. Просто рибите отдолу, уплашени от издигащите се нагоре към леда свой роднини, спират да взимат мормишките.
Отделно се налага след пробиване на нова дупка да се клати поне десет минути преди да дойде кълване. Явно пак заради бистротата рибите са и страшно мнителни и им трябва определено време за настървяване.
Първия едър костур бе измъкнат от Ицо:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Скоро след това Тео се развика за канджата. Въдицата му бе свита на дъга, а аванса пращеше застрашително. Изнесох се към него на свински тръст, но едва пристигайки, линията му олекна. Откачи се току под дупката.
Вече бе и мой ред. След поредното сгъване на кивока въдицата ми се сви. Бутнах върха в дупката и позволих на рибата да вземе малко аванс. На няколко пъти я докарвах почти до дупката но пак набиваше надолу. Накрая успях да вкарам главата на простака в дупката и да го копна за хрилния капак с канджата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Прекрасна риба, която докара доволна усмивка на лицето ми.
Надвечер рибите пощуряха и доста едри и не толкова костури де озоваха на леда.
По едно време откъм Тео пак се чуха вопли. Отново голяма риба бе успяла да му скъса.
Сега вече въдицата със злощастното 0.08 бе захвърлена на леда и Тео се залови за качамилката.
Вече почти притъмняваше и трябваше да приключваме. Ицо реши да послуша Тео и да поклати малко в една от старите му дупки. След секунда качамилката му бе буквално изскубната от ръката и само това , че бе я забравил охлабена го спаси от късане. Започна се бавно и нервно вадене на рибата. Влакното грозно се триеше в долния ръб на дупката и се наложи той да потопи ръката си в нея за да го предпази от протриване. Най-накрая, след няколкоминутна борба, успя да придърпа рибока под дупката, където аз вече го чаках с канжичката.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Прекрасна риба около килограм.
След нея решихме, че сме взели максимума от този излет и е време да приключваме.
Време бе да снимаме улова. Събрахме рибите от дупките. Щом ги видях на едно място ми стана ясно, че това е може би най-добрия излет за сезона. Пред очите ни се тъмнееше огромна купчина риби. Със сигурност над 150, а може би и 200 риби:

[You must be registered and logged in to see this image.]

За съжаление по време на снимките апарата ни предаде, та се наложи да довършим с телефона, което е и видно от качеството на снимките :(
В настъпилия мрак си отделихме по 25-30 риби, за кулинарни цели ( лично мойте - 24бр, като 4 още плуват в аквариума, за радост на децата), а останалите бяха насипани в дупките. Върху леда през целия ден имаше вода, тъй че нямаше нито една мъртва риба и всички жизнерадостно и с радостно, както ни се стори, махане на опашките, се отправиха в черните окръжности на дупките.
Оказа се че леда доста е изтънял по време на престоя ни върху него и се понамокрихме на излизане, но след успешния риболов това ни най-малко не ни притесни.
Парното в колата бързо вля сили в нас и сгрени с последните капки ракия, блажено се отпуснахме в мълчание в тъмнината. Сигурен съм че всеки от нас мислено пак бе там при рибите, анализираше всеки един момент от риболова и кроеше планове за нови набези. Само пак да застуде, че да се образува нов лед.
Дано да заледи и да има ЛЕДЕНА ЕПОХА 4!