СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума



Страница 9



Taurulus bubalis -

Synanceia verrucosa - Каменна риба  

Halobatrachus  didactylus


Pterois miles - Lionfish

Plotosus  lineatus  - Морско сомче



Lagocephalus sceleratus - лагопсара – риба балон

Lagocephalus lagocephalus  - Oceanic puffer

Lagocephalus suezensis  - Suez Puffer

Sphoeroides pachygaster  -  pufferfish

Torquigener flavimaculosus - Yellowspotted Puffer

Tetrosomus gibbosus -


Lampetra fluviatilis - речна европейска минога

Petromyzon marinus - Морска Минога


Scomberesox saurus – заргана

Hemiramphus far -  заргана

Hyporhamphus affinis -  Tropical Halfbeak – заргана

Tylosurus choram  -  Заргана

Belone belone -  Заргана

Belone svetovidovi - ARAFIDA

Tylosurus acus acus  - Заргана



Lampris guttatus  - Sunfish

Mola mola  - Sunfish

Ranzania laevis - Sunfish


Callanthias  ruber - рибка

Spicara maena  - Смарид














Taurulus bubalis









Местни наименования
Greece  - Tavrokéfalos ( Ταυροκέφαλος )
Italy - Scazzone marino
Spain - Cabrachito , Escorpí marí
France  - Chaboisseau de mer , Chabot buffle
UK -  Longspined bullhead    ,  Longspined sea-scorpion , Sea scorpion
Norway  - Bergulk , Dvergulk , Hornulk
Denmark  -  Langtornet Ulk
Netherlands  - Groene zeedonderpad
Germany  - Seebull , Langstacheliger seeskorpion
Russia - Buichok-bujvol





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Family: Cottidae
Genus: Taurulus
Gratzianov, 1907
Species: T. bubalis
Binomial name   : Taurulus bubalis   -   (Euphrasén, 1786)



Малка дънна рибка с дължина 10- 18 см. Тя е смесица между скорпид и попче.
Въпреки, че има  множество бодли те не са отровни.
Тялото е  късо, леко удължено и изтъняващо към опашката. Гърдите и коремът са закръглени.
Главата е голяма, ръбеста, с  къса и тъпа муцуна. На хрилните капаци имаме по един удължен шип, наподобяващ на рогца.

Устата е голяма с малки зъбки на двете челюсти.
Очите са големи, с кръгла очна ябълка и капковидни  тъмни зеници.
Намират се в горната част и изпъкват над контура на черепа.
Тялото е покрито с груба кожа и има редица костни туберкули,
надлъжно по фланговете на страничната линия, а също и по главата.
Няма плувен пикочен мехур, което означава, че той потъва веднага след като спре да плува.




Имат две издължени гръбни перки.
Първата се състои от 7-8 твърди лъча, а втората от 10-14 меки.
Аналната е с  8-9 меки лъча.
Пекторалните (гръдните) перки са големи и широки с 11-15 лъча и приличат на лапи.
Опашката е голяма, ветрилоподобна със заоблен заден край.



Окраската на тялото има разнообразие от цветове, вариращи от нюанси на кафяво или зелено, зелено/бежово, с кремави петна и четири тъмни  вертикални ленти.
Рядко цялото тяло е червено или черно.
Коремът е бледо сиво-зелен, но  при мъжете в размножителния сезон се обагря в червено.








Ареалът и на разпространение са водите на Североизточен Атлантик.
В Средиземно море се срещат епизодично и то предимно в северозападната част.
Обитават приливните и крайбрежни води със скалисти дъна с водна растителност и водорасли.
Понякога могат да се срещнат и на сушата при отлив.
Вертикалният им дълбочинен диапазон е 0 – 30/50м.  

Хранят се с ракообразни, скариди, бентоносни организми, личинки, рибки и мекотели.
Живее около 5-6 години.
Полово съзряват на 2-3 годишна възраст.

Месото е ядливо но рядко се използва.
Няма търговски интерес към улова и. Винаги е съпътстващ прилов при дънни хрилни мрежи или парагади.
Може да бъде хванат и на въдица с дънен монтаж.

Synanceia verrucosa    -     Каменна риба  




Най-отровната риба в света.





Местни наименования :
USA  - Reef stonefish
Indonesia - Reef stonefish
Japan  -  Oni-darumaokoze
Turkey   -  Tas baligi
Mozambique   -  Lacrau
India   -  Peychan, Gauviha-mas
France  / Maldives  - Poisson-pierre
Oman / Arabic  -  Friyal  , Firyala




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Family: Synanceiidae
Genus: Synanceia
Species: S. verrucosa
Binomial name  :  Synanceia verrucosa   -  Bloch & J. G. Schneider, 1801



Ареалът и на обитание са рифовите зони, на тропичните и субтропични води на Тихия и Индийски океан. Установила се е в Червено море и през Суецкия канал навлиза в Средиземноморието. Първите екземпляри са открити 2010г. край бреговете на Израел. Засега се смята, че се е разселила само в източната и югоизточна част.






На дължина е обикновено 30-35 см, но може да достигне и до 50см, и тегло до 2.5 кг.

Тялото и е закръглено, топчесто, леко изтеглено и странично сплескано в задната част, към опашката. Покрито е с израстъци, а понякога даже по него имаме прекрипени водорасли и анемонии. Това я прави почти невидима в заобикалящата я среда.  Обитава рифовете и заобикалящите ги пясъчни или каменисти зони. Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 40м.

Окраската на тялото е в зависимост от цветовата гама на околната среда. Може да бъде зеленикаво/бежаво, червено/бежаво, черно, кафяво на червени петна, просто комбинации от цялата цветова палитра.









Главата и е голяма, закръглена с тъпа муцуна. Устата е голяма почти вертикално разположена. На двете челюсти имаме множество остри зъби.
Очите са средни по размер, кръгли. Разположени са в горната част на главата, изпъкнали.

Има две гръбни перки, слети. Първата се състои от 13 шипа/твърди лъчи.
Именно те са отровни, като в основата си имат по две отровни торбички на всеки шип. Втората гръбна перка е с 5-7 меки лъча.
Аналната перка е една, като първите 3 са шипове (отровни), а останалите 5-6 са меки лъчи.
Гръдните перки са ветрилоподобни и се състоят от 14- 16 лъча, като част от тях 2 – 3 са твърди (отровни), а останалите меки.  Опашката е малка с ветрилоподобна форма. По  хрилните капаци също имаме бодли отделящи отрова.

Тя е хищник и се храни с : - риба, ракообразни, скариди, мекотели и главоноги.

Не са обект на целенасочен риболов.
В някои страни от Източна и Югоизточна Азия месото се консумира, след специална и внимателна обработка. В по-голяма част от света тя просто се изхвърля на боклука.

Внимание !!!!!!!!!! ,    особено отровна риба.

Отровата която се впръсква в нараненото място се състои от : - смес от протеини, включително хемолитичен стоунутоксин, протеинов вертототоксин и кардиотоксичен кардиолеутин.
Ефектите на отровата включват :  силна болка, шок, парализа, локална мускулна атрофия, тъканна смърт и дори фатален край.
Травмите са в резултат на убождане при хващане на рибата с ръце или при настъпване с крак.  Бодлите са особенно остри и твърди, и пробиват всякаква тъкан ( ръкавици, обувки, водолазни дрехи ).

Halobatrachus  didactylus










Местни наименования :
Greece   -  Vatopsaro / Vatrachópsaro ( Βατραχόψαρο )
Spain -  Pez sapo , Gripau , Sapo lusitánico
Italy   -  Pesce rospo
France   - Poisson-crapaud ,  Crapaud-lusitanien
UK  -  Lusitanian toadfish
На някои места я наричат риба  жаба.



Phylum  :  Chordata
Subphylum   :  Vertebrata
Superclass   :  Gnathostomata
Class  :   Osteichthyes
Order  :  Batrachoidiformes
Family   :  Batrachoididae
Genus   : Halobatrachus
Species   : Halobatrachus didactylus



Основният ареал на обитание е Източен Атлантик и Средиземноморието.
Популацията му е по-голяма в западната част, а в източната спорадичен.



Сравнително малка дънна риба, обикновено 25-35 см, но може да достигне и 50см дължина.
Тялото му е закръглено, набито и леко издължено в задната част. Кожата е гладка и покрита със слуз.
Главата е голяма, сплескана с къса и тъпа муцуна.



Устата също е голяма, като на двете челюсти имаме три реда малки зъбки.
Хрилният капак е голям и в горната му част има отровни шипове.
Очите се намират в горната част на главата, големи, кръгли и изпъкнали над контура.

Има две гръбни перки.
Първата се състои от три твърди отровни шипа, покрити с кожа.
Втората е с  19-21 меки лъча.
Аналната перка е една с 15-17 меки лъча.
Гръдните перки са големи с формата на ветрило.
Опашката е също голяма, ветрилоподобна.

Окраската варира от кафяви петна с мрежеста структура, върху бежова основа.
Но може да бъде и в сиво/кафеникави петна върху зеленикава основа.
Разхвърляно по тялото и главата имаме и по-големи тъмни петна.
Перките също са нашарени.




Обитава дънния слой на крайбрежните зони, включително и пристанищата,
покрит с пясък или кал.  Често се заравя в него.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 5 – 50м .

Живеят около 10-12 години.
Полово узряват на 2-3 години.

Тя е хищна риба и се храни с : - малки рибки, ракообразни,  скариди, червеи, мекотели.


Ако бъде хваната и изкарана извън водата издава звуци като свирене, грухтене и хапи настойчиво.

Месото и е ядливо, но като цяло не се цени.

Няма търговско значение, въпреки, че се предлага на пазара понякога.
Лови се основно с тралове и е като прилов.
Също така може да бъде хванат и с въдица, от брега или  от лодка.



Внимание !!!!
Рибата има отровни шипове на хрилните капаци/главата и на гърба.
Убожданията са много болезнени, причиняват подуване и изтръпване на пострадалото място.
Но въпреки това не са опасни за живота, стига да не причинят алергична реакция.

Преамбюл

След изследвания и наблюдения на морски биолози и водолази  е доказано, за инвазията на рибата  Lionfish в Средиземно море.






Историята започва още от 1991г когато край бреговете на Израел е видяна първата риба от този вид. Впоследствие тя е забелязана край бреговете на о.Кипър , Египет и Либия. Вече от 2 години се доказа и нейното присъствие във водите на Тунис и южна Италия.






Тревогата е основателна, защото този неканен гостенин е известен с хищническото си поведение спрямо малките рифови рибки, които поддържат рифовата система. Малобройността на естествени нейни врагове ( акули, групер, големи змиорки и др.), а и доброто въоръжение (отровни шипове)  правят проблемът сериозен.





-------------                   --------------                 -------------

От многото видове  Lionfish живеещи в световния океан е констатирано, че видът инвазирал  Средиземноморието е - Pterois miles .


Pterois miles    -   Lionfish  









Местни наименования :
South Africa - Devil firefish
Global Arabic - Deesh
Germany - Rotfeuerfisch
Global    / France -  Poisson scorpion , Poisson-dindon , Rascasse volante , Poisson armée
Mozambique   /Portugal - Peixe-fogo diabo
UK -  Devil firefish , Indian turkeyfish , Soldier lionfish
Denmark - Indisk dragefisk




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Family: Scorpaenidae
Subfamily: Pteroinae
Genus: Pterois
Species: P. miles
Binomial name :  Pterois miles   - (J. W. Bennett, 1828)



Тялото и е овално, странично сплескано.
На дължина достига 35 - 40см. И тегло 1.2кг.
Главата е копиевидна, устата е голяма с дебели устни.
Очите са големи, изпъкнали и разположени в горната част на черепа. Позволяват и да има широко зрително поле.

Тялото е покрито с циклоидно застъпващи се люспи, осигуряващи по-голяма гъвкавост.
Окраската варира от кафяво до червеникаво и вертикално на тялото имаме множество бели ивици. Те зависят от възрастта и заобикалящата околна среда. Играе също така роля като предупреждение към евентуални нападатели.

На гърбът си имат 13 твърди, издължени лъча (отровни), а след тях задната част са разположени 10 меки лъча. Гръдните му перки са големи и също леко издължени   14 на брой и са твърди.  Аналната перка започва с три твърди, отровни лъча/шипове и 6 меки лъча.


Отровата която отделят е Ацетилхолин  ( силен невротрансмитер токсин ). Когато ацетилхолинът навлезе в кръвообращението, той парализира скелетните мускули, затруднява дишането, обилно потене, респираторен дистрес, силна болка в продължение на няколко дни и в краен случай парализа или смърт. Тази отрова е податлива за разграждане от висока температура.
Ако сте ужилени от лъвска риба, незабавно потърсете медицинска помощ.

Те предпочитат да живеят сред рифове, корабни останки, брегови пристанищни съоръжения, каменисто или покрито с водна трева  дъно. Обитават водния слой от 2 – 80м дълбочина. Оптималната поносима температура на водата е 10 – 20*С.  Обикновено са единаци, но се събират и на малки групи.

Тя е хищник и се храни с : - риба, скариди, ракообразни, мекотели и охлюви.  Консумират над 50 вида риба.

Плуват бавно и просто засмукват жертвата с голямата си уста. Те са активни предимно нощем, а през деня се спотайват в дупки, пещери и др. Но не им пречи да са активни и през деня, осланяйки се на добрата си защита, а тя е острите отровни шипове.
Малко са хищниците ( акули, групер, големи змиорки, корнетфиш ),  които биха дръзнали да ги нападнат. Също така канибализмът не им е чужд.




Живее около 15 години.
Женските изхвърлят 20 000 – 30 000 бр яйца на сесия. Годишно  - 2 000 000 бр, плодовити са. Оплоденият хайвер се движи свободно от водните течения и това е предпоставка за нашествия на нови територии.
При чифтосването мъжките са много агресивни един към друг.




Месото и е ядливо, и с добри вкусови качества.
При внимателно бораве с бодлите/шиповете се свалят филетата и останалото се изхвърля.


В родината са обект на риболов за храна.
Засега  не са обект на целенасочен улов по Средиземноморието , ........... но могат и да станат.

Plotosus lineatus    -  Морско сомче

Внимание !!!!!  има отровни шипове.












Местни наименования :
South Africa -  Streep-baberpaling
Global Arabic -  Baloot , Ai , Khen farsi
Germany - Korallenwels
Global  / France -  Poisson-chat de mer rayé ,  Balibot rayé
Mozambique   /Portugal -  Patuna raiada
Global English -  Striped eel catfish , Coral catfish , Barbel-eel catfish
India - Varichundan mushi






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Siluriformes
Family: Plotosidae
Genus: Plotosus
Species: P. lineatus
Binomial name  -  Plotosus lineatus  -  (Thunberg, 1787)



Родината им са тропичните и субтропични води на Тихия и Индийски океан. Впоследствие се разселват в Червено море и от там през Суецкия канал навлизат в Средиземноморието, около началото на XXI  век. Засега са констатирани в югоизточната му част.



На дължина достигат до 35-40см, но обикновено са 25 см.
Имат издължено, странично сплескано тяло.
Глава е сравнително голяма, леко издължена и леко сплескана.



Устата е голяма, като на двете челюсти имаме папилни твърди плочки, с малки остри обазования като зъбки. Над горната устна имаме две мустачета, встрани на устата още две  и на брадичката още четири. На главата имаме два ампуларни канала, които са електросензорни органи. Така с помощта на мустачетата и този орган те откриват потенциалната си плячка.

Има една издължена гръбна перка с 4-5 твърди лъча (отровни). Втората гръбна заедно с аналната са една цяла и е остра в зоната на опашката. Тя се състои от множество меки лъчи.Гръдните перки са леко издължени, ветрилоподобни. Състоят се от  9  -11 лъча,  твърди и отровни.

Окраската на тялото е в пряка зависимост от възрастта.
Малките са черни с две надлъжни бели линии. Младите екземпляри вече са в тъмно кафяво, а възрастините изсветляват до  светло кафяво.  Коремът е бял.

Обитават рифовете, пясъчните зони около тях, а също така в приливните зони на крайбрежието и естуарите на реките.



Вертикалният дълбочинен диапазон  е 1 – 150м.
Като млади екземпляри, образуват големи ята от по 100-150 индивида. В зряла възраст само малки групички 5 – 15 бр.

Хранят се с : - бентоносни организми, малки ракообразни, личинки, малки рибки, мекотели и червеи.

Смята се, че месото им е ядливо и понякога се предлагат на пазара. Подобно на нашият дракон/ скорпид.
Не са обект на целенасочен риболов. Хващането им е случайно при тралове, даляни, парагади или брегови риболов с въдица.

Опасност !!!!!!!!!!!
Както вече казахме, горните и гръдни шипове/твърди лъчи инжектира силен отровен токсин в жертвата (човека) при невнимателно боравене.
При убождане веднага изстискайте мястото и след това потопете в гореща (поносима) вода, половин час. По този начин се опитваме да разградим колкото можем отровата. След това е потърсете лекарска помощ, защото може да имаме и фатален край при някои обстоятелства.

Pufferfish -  риби  Балон





Family :  Tetraodontidae са семейство предимно морски и естуаритни риби от поредицата Tetraodontiformes. Семейството включва много познати видове, наречени pufferfish, puffers, balloonfish, blowfish, blowies, bubblefish, globefish, swellfish.
Те са над 190 вида, разпространени в световния океан.

Именно някои видове от това семейство инвазираха през Суецкия канал или по друг начин в Средиземно море. Засега съм локализирал наличието на 5 вида :
-  Lagocephalus sceleratus , Lagocephalus lagocephalus,Lagocephalus suezensis, Sphoeroides pachygaster  и Torquigener flavimaculosus  .  

Това е от наблюдения на биолози и публикации в НЕТ пространството. А кой знае колко още  нови  видове са се заселили.

Първите   сигнали за наличието им в Средиземноморието  е събрано в  залива Хайфа,  в Израел през 1987 г. (Golani, 1987) . Разпространението на вида достигна зоната извън Фетийски бряг, покрай турското Средиземноморие, граничен регион между Левантин и Егейско море, където има още няколко екземпляри  наблюдавани на полето през 2002 г. Към 2003г вече са регистрирани уловени екземпляри и в гръцки води. И така до сега 2017г са достигнали до италианското крайбрежие, според биолозите.

Повечето от тях са изключително отровни ако се яде, защото съдържат  тетродотоксин (  нервно паралитичен ) и сакситоксин , което го предпазва от безразсъдни хищници.  Тази смъртоносна субстанция причинява парализа на дихателните мускули, което може да накара жертвите да спрат с дишането или да предизвикат сърдечна недостатъчност. Фатални интоксикации са съобщавани по много места в света. Все още не е открита противоотрова .

==================================================================



 Lagocephalus sceleratus    - лагопсара


Lagocephalus sceleratus (Gmelin, 1789), известна като сребърна буза , е изключително отровна морска костна риба в семейството Tetraodontidae (puffer риби).










Местни наименования :
South Africa -  Silwerstreep-blaasop
Global Arabic - Fuqul
Turkey - Balon baligi
Global    / France - Ballon à bande argentée
Global English - Silver-cheeked toadfish
Australia - Silver-cheeked toadfish , North-West blowfish
Japan - Sen-ninfugu
Malaysia -Buntal-pisang kerisi  





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Tetraodontidae
Genus: Lagocephalus  -  (Gmelin, 1789)
Species: L. sceleratus
Binomial name   -  Lagocephalus sceleratus  -   (Gmelin, 1789)



На дължина обикновено е около 40 см., но може да достигне и 100см и тегло до 5 кг.
Тялото е издължено, торпедовидно изтъняващо към опашката и плосък корем.
Главата е леко издължена и завършва с човкоподобна уста. В нея имаме вертикални зъбни плочки и двойка остри резци (горе и долу), подобни на заешките.



Очите са сравнително големички, кръгли, леко изпъкнали и се намират в почти горната част на черепа.
Окраската на гърба варира в зеленикаво/сиво, тъмно синкаво, изпъстрено с тъмно точици или петна и  тъмни ленти при младите индивиди.
От устата до опашката имаме добре изразена сребърна лента странично, а  коремът е бял.
При опасност или раздразнение са способни да надуват коремът си, подобно на балон.

Има една гръбна перка с триъгълна форма и разположена в почти задната част на тялото.
Тя се състои от 11-19 меки лъча. Аналната е подобна, но по-малка с 8-14 меки лъча.
Опашката  е средна по размер, леко сърповидна.


Родината на вида са  тропическите води на Индийския, Тихия океан и Червено море. През Суецкия канал преминава в акваторията на Средиземно море.  






Обитава крайбрежните зони и само по-възрасните индивиди се оттеглят в по-дълбоки води с каменисто дъно. Вертикалният дълбочинен диапазон варира от 5м до 200м, рядко по надълбоко.
Не са много взискателни към състава на грунда.

Те са хищници и се хранят с  бентосни безгръбначни, скариди, ракоподобни, малки риби, октоподи, сепии.

Хващат се нежелано в дънни тралове, даляни, дънни линии/парагади и въдица.



Тази риба е ненаситен хищник и взимайки в предвид и високата му репродуктивност, конкуренция в храната с местните видове, води до значително отрицателно въздействие върху риболова в Средиземно море.




Опасност

В кожата, месото и вътрешните органи имаме натрупани отровата тетрадотоксин и сакситоксин . Степента на токсичност е голяма.
Фаталните интоксикации са често явление по света.
Не трябва да се консумират под никакъв вид !!!!!!!!!!!!!!!

  Lagocephalus lagocephalus     - Oceanic puffer







Други наименования :
English  - Oceanic Puffer
France -   Compère océanique
Italy  - Capolepre
Malta  - Baghal
Spain  -  Tamboril Oceanico
Turkey   -  Balon balığı



Phylum  : Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass :  Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Tetraodontiformes
Suborder :  Balistoidei
Family :  Tetraodontidae
Genus :  Lagocephalus
Species :  Lagocephalus lagocephalus


Подобна на своята посестрима Lagocephalus sceleratus  риба, но се различават в някои аспекти.

На дължина достигат до 60см. И тегло до 3 кг.
Има продълговато, торпедовидно тяло с леко плосък корем.
Главата е сравнително голяма, издължена. Устата са подобни на човка, като в нея имаме вертикални зъбни плочки и по два заешки резци на горната и долна челюст.  
Има една триъгълна гръбна перка с 13-16 меки лъча. Аналната е подобна с 11-13 меки лъча.
Опашката е средна по размер и леко сърповидна.
Кожата и е гладка, без люспи.

Окраската на гърба е от тъмно до светло синкав. Страниците са сребристи, напръскани с малки тъмни точици при по-младите екземпляри. Коремът е бял.
По корема, от брадичката до ануса имаме малки бодли.




Обитават тропичните и субтропични води на световния океан.
За разлика от другите видове е навлязла в Средиземноморието през Гибралтар. Затова разпространението и е по-голямо в западната и средна част (около о.Сицилия) и по-малко в източната част.




Среща се както в по-открити води, така и в крайбрежните.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 10 – 100м, по-рядко до 400м.
Храни се ракообразни, скариди, морски отпадаци, мекотели и сепии.

При опасност поглъща вода или въздух и се издува като балон.




Не са обект на риболов.
В мрежите, парагадите и на въдица са редки случаите на улов.

Опасност
И при нея кожата, месото и вътрешните органи съдържат отровата  - тетрадотоксин . Не трябва да се консумират под никакъв начин приготвени. Може да имаме  фатален край.

 Lagocephalus suezensis  -  Suez Puffer







Class: Actinopterygii
Subclass: Neopterygii
Infrastructure: Teleostei
Superorder: Acanthopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Tetraodontidae
Genus: Lagocephalus
Species: L. suezensis



Друг вид от семейството на  Pufferfish.
Нейната родина са водите на  Индийския и Тихия океан, включително Червено море. През Суецкия канал навлиза във акваторията на Средиземно море. Засега е колонизирала източната му част, влючително крайбрежието на Турция и Гърция в Егейско море.




По размер е малка и достига до 15-20см дължина.
Тялото е издължено, вретеновидно, с плосък корем.
Главата и е леко издължена, полуквадратна.
Устата и прилича на човка, заради вертикалните костни плочици и двойката резци в нея.
Очите са големи, кръгли и леко изпъкнали, намирайки се в горната част на главата.

Има една гръбна перка, неголяма с триъгълна форма. Състои се от 9-11 бр. меки лъчи.
Аналната е малко по-малка с 8-9 меки лъча. Опашката е средна по размер и леко сърповидна.

Окраската на гърба е бежава, изпъстрена с множество кафяви по-малки или по-големи точици и петна. На отделни места имаме по-тъмни сиво/зеленикави ленти.
Страниците са сребристи, а коремът е бял.

При опасност поглъща вода или въздух в корема и заприлва на балон.
Кожата и е сравнително груба и е покрита с малки люспи.




Тя е дънна риба и обитава предимно кораловите рифове и учатъците с пясъчен грунд. Вертикалният дълбочинен диапазон  на обитание варира от 5 – 100м.

Храни се с риби, мекотели и ракообразни.

Не са целенасочен обект на улов.
Хваща се като придружаващ улов с дънни тралове, мрежи.



Кожата, месото и вътрешностите са отровни с токсина : -  тетрадотоксин и сакситоксин.
Затова не трябва да се яде, независимо как е приготвена.
Последиците са блокиране на дихателните мускули, сърдечна недостатъчно и не рядко ....... смърт.

 Sphoeroides pachygaster     -  pufferfish










Местни наименования :
Modern Greek       -   Βραχυκέφαλος τετραόδοντας (Vrachykefalos tetradodon )
Croatia  - Kuglakož , Cetverozupka
Spanish  - botete chato , Bola , Tamboril de fuera
Turkish  -  balon baligi
English   -  smooth  pufferfish,  blunthead puffer
Italy  -  Pesce palla
France  -  Compère émoussé  , Tétrodon à tête carrée




тип:    Chordata  -  Хордови
клас: Actinopterygii - Лъчеперки
разред: Tetraodontiformes - Бодливкоподобни
семейство: Tetraodontidae
род: Sphoeroides
вид: S. pachygaster
Научно наименование :  Sphoeroides pachygaster





Разпространени са в тропичните, субтропичи и умерени води на световния океан.
В Средиземно море се е разпространил в средата на 90-те години на XX век.
За разлика от други видове  pufferfish, тя навлиза през Гибралтарския пролив от Атлантическия океан. Като постепенно се премества на изток. Засега концентрацията и в Егейско море и Източното Средиземноморие не е голяма.

Местообитание са континенталния шелф, дълбочинни каньони покрити със скалисто, пясъчно или кално дъно.
Вертикален дълбочинен диапазон е 10 – 500м., рядко на по-големи дълбочини.
Понася t* на водата от 3* до 23° С и соленост 33,3 - 38 ‰.

Малка риба с дължина  до 45см, обикновено 25см.
МАХ – тегло – 2 кг.

Тялото и е леко издължено, но като цяло е закръглено и набито.
Главата е обемиста, с тъпа   муцуна.
Устата е малка, като на челюстите имаме папили (костни плочки) и двойка резци .



Очите са кръгли,разположени в горната част на главата.
Има една гръбна перка с 7-9 меки лъча, разположена в задната част на тялото. Аналогична е и аналната перка. Има две средни по размер,къси гръдни перки. Опашката е малка, с трапецовидна форма и 10 меки лъча.
Кожата и е груба, но без бодли.

Окраската на сиво/зеленикава/бежаво , изпъстрена на места с кафяво/сиви петна или точки.  Коремът е бял.
При опасност поглъща вода и се издува като балон.




Храни се с малки риби, сепии, калмари, октоподи, ракообразни.

В Средиземноморието нямат стопанско значение и не са обект на целенасочен улов.
Случайно попадналите екземпляри в дънните мрежи или парагади се изхвърлят.

Според някои публикации в Средиземно море се счита за нетоксичен  вид .
 Но знае ли Господ, колко са прави ???????????????????
Умен човек.

 Torquigener flavimaculosus         -         Yellowspotted Puffer, Studded Pufferfish









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Tetraodontidae
Genus: Torquigener
Species: T. flavimaculosus
Binomial name   -   Torquigener flavimaculosus   -  Hardy & Randall, 1983


Вид риба от семейството на   Pufferfish.
Родината му са водите на Западния Индийски океан. Първо колонизира  Персийския залив и Червено море. Впоследствие през Суецкия канал навлиза в Средиземно море.
До момента се е разселил в източната и средна част (до Италия).




Тя е малка риба 12 -18см дължина.
Тялото е издължено, торпедовидно. Коремът е плосък.
Главата е леко издължена и ъгловата. Муцуната е тъпа. Устата е малка. На двете челюсти са разположени вертикални костни плочки ( папили) и по двойка остри резци. Очите са сравнително големи, леко разтеглени по хоризонтала и със зелен ирис.

Има една, неголяма триъгълна гръбна перка с 9-10 меки лъча и една идентична анална перка 7-8 лъча. Опашката е средна по размер, с равен заден край. Всичките са полупрозрачни на цвят. По корема имаме множество малки шипчета, които добре проличават когато погълне вода и се издуе като балон.


Окраската на гърба е бежава или кафеникава, изпъстрена с множество бели точици. Надлъжно, по дължината на тялото имаме една  линия съставена от множество по-тъмни петна. Страниците и коремът са бели.

Обитава дънният слой на рифовата зона, покрита с пясък и водна растителност. Често се заравя в пясъка, като само част от главата и очите  са над него. Предпочита дълбочини от 3 – 50м, но е срещана и до 80-100м.


Храни се с : -  мекотели, ракообразни, бодлокожи и рядко с водорасли.

Не са обект на целенасочен улов.
Нежелани гости са в мрежите и дънните тралове.

Специално за този вид срещнах малко информация за отровността и. Има предупреждение за наличието на  токсините : тетрадотоксин и сакситоксин във вътрешностите и.
Но вземайки в предвид, че 90% от Puffer – рибите са отровни, не Ви препоръчвам да я ядете.

Tetrosomus gibbosus

Внимание!!!!!! отровна риба.












Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Ostraciidae
Genus: Tetrosomus
Species: T. gibbosus
Binomial name  :  Tetrosomus gibbosus   - (Linnaeus, 1758)




Ендемичен вид за тропичните и субтропичните води на Тихия, Индийския океан и Червено море, където е широко разпространена. През Суецкия канал навлиза в Средиземно море и засега обитава югоизточната му част.

Малка риба достигаща до 30см  дължина, но обикновено е около 20см.
Тялото и е с ъгловати форми, по скоро триъгълно.



Главата е средна по размер, с издължена муцуна и малка уста.
Очите са големи, изпъкнали над профила на черепа.

В средата на гърба има триъгълно костно образование, подобно на шип. Гръбната перка е малка, разположена в задната част и има 9 меки лъча. Аналната перка е автентична. Опашката е средна по размер и има ветрилоподобна форма. Коремът е плосък. Тялото е покрито с костни плочки, които са обвити с груба кожа.

Окраската варира в голяма цветова гама. От сиво, бежаво, кафеникаво, жълто и е изпъстрено с множество по-тъмни петна.



Обитава предимно склоновете или дъната на дълбоките води, рифове и по-рядко крайбрежните зони. Предпочита песъкливо или кално дъно, с или без водна растителност.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 5 – 110м.

Храни се с бентоносни организми, безгръбначни, зоопланктон, малки ракообразни и мекотели, и рядко с водорасли.

Не се използва за храна.
Кожата, месото и вътрешните и органи  съдържат -  ostracitoxine който е отровен.

Тя е нежелан съпътстващ улов при риболов с дънни тралове и мрежи, и просто се изхвърля.

Lampetra fluviatilis  - речна европейска минога








Местни наименования :
Greece  - Potamolamprena (Ποταμολάμπραινα )
Turkey - Bofa balýg¢ý
Albania - Kavall lumi
Italy - Lampreda di fiume
France - Filtre , Lamproie de rivière européene
Spain - Llampresa de riu , Lamprea de río
Netherlands - Rivierprik
English / Global - European river lamprey
Norway - Elveniøye
Germany - Bärel , Flußneunauge , Lampride
Poland - Minog rzeczny
Estonia - Jõesilm
Finland - Flodnejonöga
Sweden - Flodnejonöga
Russia - речная минога






Phylum: Chordata
Class: Cephalaspidomorphi
Order: Petromyzontiformes
Family: Petromyzontidae
Genus: Lampetra
Species: L. fluviatilis
Binomial name   :Lampetra fluviatilis   -  (Linnaeus, 1758)


Малка рибка с дължина 30-45см. и тегло до 150гр.



Тя е анадромен вид и обитава крайбрежните води на Североизточен Атлантик и Балтийско море.

В Средиземноморието се среща предимно по северозападното  крайбрежие (европейските страни).
Пряко е свързана с наличието на крайбрежни реки, където отива по време на размножаването.
Среща се за постоянно и в сладководните басейни на Европа.

Има удължено цилиндрично тяло.
Скелетът и е хрущялен.

Главата е издължена и завършваща с тъпа муцуна.
Устата е кръгла, като в нея имаме остри, закривени здрави зъби, маргинален тип.



Очите са сравнително големи, кръгли.
Непосредствено след тях на торса имаме 7 поредни кръгли хрилни отвора.

Има две, неголеми гръбни перки ( разделени една от друга) със заоблени краища и асиметрични.
Аналната е много малка.
Няма истинска опашка, а на опашното краче от двете страни имаме меки лъчи и цялостно е с формата на лопата.

Окраската на тялото е предимно наситено сиво по гърба със зеленикав нюанс
и сребристо/бяло по страниците и корема.
Но също така може да се срещне и в сиво/кафеникаво със зеленикав нюанс  и бял корем.

Обитава крайбрезните зони с дълбочина до 30м.
Среща се и естуарите и делтите на реките.
Има поносимост на t°С, на водата  5 °С – 18°С.

Живее около 6-8 години.
През размножителния период навлизат в реките и поточета и там отлагат хайвера си. След това и двата пола умират, в рамките на 2 седмици след хвърлянето на хайвера.
Малките се задържат в сладководния басеин до 4-5 години, заровени в пясъка/тинята. Чак след това се отправят и навлизат в морето, където прекарват от 2  до 3 години.
Там те се хранят, паразитирайки върху други риби.
С острите си зъби се впиват в тялото на жертвата и смучат кръв, и телесна течност.
Понякога дори се хранят с месото и.


Месото им е ядливо и има търговско търсене.

Но има една подробност!!!!!!!!  
Главата, кръвта и вътрешностите с токсични и затова задължително се отсраняват , заедно с гръбните перки и опашката. Месото се измива много старателно и обилно с вода.
След това може да се приготвя пържено, панирано, пушено, сушено и е готово за консумация.

Имайте в предвид, че в някои страни има забрана за улова и.

  Petromyzon marinus    - Морска Минога













Местни наименования :
Greece -  Petromyzon ( Πετρόμυζον ), Lámprina ( Λάμπρινα ),  Lámpena  ( Λάμπενα ) ,  Galiá ( Γαλιά )
Italy - Lampreda marina
Malta  - Buwahhal ,  Qalfat ,  Sangisug
Turkey - Derebofa balığı ,  Bofa baligi
Croatia  - Morska paklara
Albania  -  Kavall deti , Peshk kavall
France   -  Lamparda    ,Suttia pesciu ,  Pesciu pece ,  Lamproia
UK  -  Great sea lamprey , Green sea lamprey , Marine lamprey
Ireland - Sea lamprey
Spain  -   Lamprea marina ,  Pegatimôn ,  Llampresa de mar


Phylum: Chordata
Subphylum: Vertebrata
Class: Cephalaspidomorphi
Order: Petromyzontiformes
Family: Petromyzontidae
Genus: Petromyzon
Species: Petromyzon marinus



Паразитна риба от анадромен тип. Прекарват живота си в соленоводни басейни и се връщат в сладководни при размножаване.
Обитава северозападната, северна, североизточна и източната част на Атлантика, включително и цялото Средиземноморие.



Има продълговато цилиндрично тяло, което достига до 120см и тегло 2кг.
Главата е продълговата с тъпа предна част.
Няма истинска уста а кръгла вендуза с няколко редици остри зъби.



Очите са малки и кръгли. Зад тях имаме седем  концентрични   хрилни отвора.
Има две невисоки гръбни перки и една анална , намиращи се в задната част на тялото. Опашката е с формата на лопата.
Окраската варира от кафяво/зеленикаво  до  сиво или виолетово и напръскано с множество светли петна.




Както вече споменахме те са паразитни риби.
Чрез вендузата се прикрепват към нападнатата риба, а със зъбите разкъсват участък от плътта и смучат кръв и телесна течност.  В 90% от случаите жертвата умира от кръвозагуба или инфекция.  Могат да доведат до опустошително въздействие върху популациите на много риби.

Живеят около 6 -7 години.
Размножаването е винаги в сладка вода, на прилежащите до морето реки и езера. След като си хвърлят хайвера възрастните умират. Младите индивиди обитават сладководния басеин около 4 години, като се хранят с планктон и органична материя. Чак след този период се отправят и живеят в морето/океана. Там те вече започват своя паразитен живот в продължение на 2 – 3 години. Някои индивиди могат да започнат хематофагичното хранене в реката, преди да мигрират към морето.




В някои части на Европа тя се използва за ядене, в други се изхвърля.

Лови се със специални мрежи или капани.

Scomberesox saurus





Местни наименования :
Modern Greek  -  Loutsozargána  ( Λουτσοζαργάνα )
Turkish  -   Zurna balığı  , zargana
Croatia   -  Proskok
Italian  -  costardella, gastodell , Faciulina
English   -   Atlantic saury, skipper, needlefish
Spanish   -   Trumfau , Paparda del Atlántico
French  -  aiguille de mer , balaou
Albanian   -  sauri atlantik , gjylpanëza
Denmark  -  makrelgedde







Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Scomberesocidae
Genus: Scomberesox
Species: S. saurus
Binomial name  - Scomberesox saurus  - (Walbaum, 1792)



Има издължено , закръглено вретеновидно тяло с дължина до 45см.
Главата е средна по размер (спрямо тялото), силно копиевидна.
Устата е малка с издължени тънки челюсти,  на които имаме малки зъбки.  Очите са малки, разположени зад устата.
Има по една невисока  гръбна и една анална перка с 15-18 лъча. Намират се в задната част на тялото преди опашното краче.
След тях до опашката имаме по 5-6 бр. малки килни перки. Опашката е сравнително малка по размер,  с V образна форма.

Гърбът е оцветен в тъмно сиво/синкаво, а страниците и корема са сребристи.
В основата на гръдните перки имаме тъмно синьо/зеленикаво петно.




Ареалът на разпространение е Атлантическия океан (предимно северната част) и Средиземноморието.
Предпочита повърхностния слой, но достига и до 30м дълбочина.

Има два под вида :
1. Scomberesox saurus saurus  - обитаващ Северен Атлантик и Средиземноморието
2. Scomberesox saurus scombroides – обитаващ Южен Атлантик

Храни се с зоопланктон, ларви и малки рибки.
Месото е с добри вкусови качества и са обект на търговски интерес.
Често тя се използва за стръв при риболов на по-големи хищни видове риби.

Hemiramphus  far    







Местни наименования:
Greece  -  Misoramfos ( Μισόραμφος )
Italy  -  Mezzobecco
Turkey   -  Yarımgaga balığı
Croatia  -  Polukljuna iglica
Egypt  -  Abu-minkar
Libya   -  Abo-meshfa
India   -  Mural
UK  -  Blackbarred halfbeak
Australia  -  Blackbarred garfish




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Hemiramphidae
Genus: Hemiramphus
Species: H. far
Binomial name   -  Hemiramphus far  -  (Forsskål, 1775)




Ендемичен вид за тропичните и субтропични води на Тихия и Индийски океан, плюс Червено море и Персийския залив.
През Суецкия канал навлиза в Средиземно море и се заселва в източните и централни части, включително Егейско и Адриатическо море.





Има силно издължено тяло, вретеновидно и странично компресирано.
На дължина достига до 45 см. ( 150 гр), обикновено 30 см.(100гр).

Главата е средна по размер с копиевидна форма.
Специфичното за нея е, че горната челюст е къса, но долната е силно издължена. На върха имаме червено петно. Очите са сравнително големи, кръгли. Тялото е покрито с люспи.
Има една гръбна перка с 13-15 меки лъча, първите леко издължени.
Аналната перка също е една, с 10-12 меки лъча.
Опашката е голяма, със силно разчленена с остри върхове, V образна.  Долното рамо/ лоб е по-дълго от горното.

Окраската на гърба е по-тъмно сиво.синкава, надолу към страничите изсветлява. Средната част на тялото и коремът са сребристи. Там имаме от 2 до 5 тъмни петна/точки
В предната част на долната челюст имаме червено петно.
Горния лоб на опашката и гръбната перка са в жълтеникав цвят, а долният лоб е тъмно сиво/синкав.

Обитава предимно горния и среден слой на крайбрежните, бракични и рифови зони. При хранене се спуска и в долния слой, който да е покрит с пясък и да имаме водна растителност с която се храни. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 0 – 50м.
Социален тип са и образуват ята.

Тя е вегетарианец и се храни с водорасли, планктон, водна растителност.

Месото и е с добри вкусови качества.
Представлява голям интерес за турговкия риболов.
Лови се с плаващи и дънни мрежи, грибове, големи рачила.

Hyporhamphus affinis -  Tropical Halfbeak










Местни наименования :
South Africa -  Tropiese halfbek
Philippines - Barasot , Laniw , Patlay
Global    / France - Demi-bec tropical
Global English  - Tropical halfbeak
Australia - Coral reef halfbeak , Tropical garfish
Mozambique /Portuguese -  Meia-agulha tropical
Denmark - Tropisk halvnæb



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Hemiramphidae
Genus: Hyporhamphus
Species: H. affinis
Binomial name  : Hyporhamphus affinis  - (Günther, 1866)





Друга риба от рода на зарганоподобните.
Ендемична риба от тропичните води на Тихия и Индийски океан.
Тя е много по-слабо разпространена в района на Персийския залив и Червено море. През Суецкия канал все пак навлиза в Средиземноморието, като засега популацията  е малка  и слабо разпространена в източната и южна част. Има няколко случая за наличието и по южното крайбрежие на Турция.



Малка риба дължина до 35 см.
Тялото е вретеновидно, силно издължено и странично компресирано.
Главата е леко издължена. Горната челюст е къса, а долната силно издължена. Очите са сравнително големи, кръгли по форма.

Има една гръбна перка с 14-17 меки лъча и една анална с 15-19 меки лъча. Опашката е средна по размер, силно разчленена V образно. Долният лоб е по-голям и по-издължен от горния.

Окраската на гърба е сиво/синкав, а страниците и коремът сребристи.
Надлъжно по средата на тялото имаме добре изразена сребриста лента.
Цветът на всички перки е прозрачно/синкав.
При някои екземпляри, върхът на долната челюст е червен.

Обитава предимно горния слой, на крайбрежните, бракични и рифови зони.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 0 – 50м.

Храни се със зоопланктон,  ларви, водни микроорганизми и по-рядко с малки риби.
Социална риба и образува неголеми ята.



Месото им е сдобри вкусови качества.
В Средиземноморието уловът е минимален.
Лови се с повърхностни мрежи, грибове и големи рачила.

Tylosurus choram   -   Заргана  








Местни наименования :
Turkey - Zargana balığı
India -  Vellaimurrel , Marakola , Tol , Ayakorakoli , Gar fish
UK - Red Sea houndfish
France - Aiguille voyeuse de Mer Rouge




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Belonidae
Genus: Tylosurus
Species: T. choram
Binomial name   : Tylosurus choram   -  (Rüppell, 1837)




Ендемичен вид риба за тропичните и субтропични води на Западен Индийски океан и Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземно море. Засега се е заселила предимно в източната му част и по-рядко е срещана в южната.



Дължината и обикновено е 50-70см , но може да достигне и до 100 см.
Главата и е леко издължена, почти плоска в горната част.
Устата е сравнително малка, но челюстите са силно издължени. По тях имаме множество, остри зъбки.
При невнимателно боравене с уловена риба, можете да се нараните на тях.


Очите са сравнително големи, кръгли и се намират неподсредствено зад устата.
Тялото е вретеновидно, силно издължено и странично компресирано. Покрито е с малки люспи.

Има една дълга гръбна перка с 19 – 24 меки лъча, като първите са издължени а останалите са къси.
Аналната е индентична с горната, но има 19-22 меки лъча.
Опашката е сравнително голяма, разчленена, като краищата са изострени.
Това са предпоставки за развиването на голяма скорост.

Окраската на гърба е в тъмно син цвят, а страниците и коремът сребристи.
На хрилния капак имаме вертикална лента/петно в тъмносин цвят.

Обитава предимно повърхностния слой от 0 – 15м.
Предпочита крайбрежните, бракичните и коралови зони с песъкливо дъно.
Но също така може да се срещне и в по-дълбоки, и открити води.




Бърз хищник който се храни предимно с малки (повърхностни) рибки, членостоноги червеи и малки мекотели.

Среща се както индивидуално, така и в малки групи.

Месото и е с добри вкусови качества.
Обект са на промишлен и любителски риболов.
Много добра стръв за улов на по-големи хищни риби.

Belone belone       -    ЗАРГАНА  







Местни наименования :
Greece - Zargána (Ζαργάνα), Velóni (Βελόνι), Velonída (Βελονίδα)
Turkey  -  Turkey
Albania - Peshku lejlek
Croatia - Iglica , Jigla
Romania - Zargan
Lebanon - Arafida
Israel - Belon
Egypt - Khirm
Italy - Acura , Aguglia d'aliga , Angosigola , Beccassin , Ugghia
Malta - Imsella komuni
UK -  Garfish , Greenbone , Garpike , Hornfish
France - Aguglia , Aiguille de mer , Orphie commune , Poisson cornu
Spain - Agulla prima , Alpabarda , Corsito , Lanzón






Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Belonidae
Genus: Belone
Species: B. belone
Binomial name   -  Belone belone  - (Linnaeus, 1761)




Тялото е продълговато и може да достигне до 80 cm. Нещо повече, тя е зеленикаво сивосинкаво по гърба и корема.
Тя е с централен гръбначния стълб, костите са зелени на цвят.
Теглото варира от 120-150 грама обикновено, но рядко достига и до 1,5 кг.
Тя обича да се движи непрекъснато, но винаги в пяната в близост до брега.
Когато се движи можем да я различим ,но когата не се движи е като невидима. Тази особеност се дължи на естествения подарък, за да се крие от своите врагове. През деня блести а през нощта фосфорицира.Тя е риба хищник, със зъби улавя малки риби, убива и поглъща.
Храни се с живи организъми, съставящ планктон и малки рибки .Появява се през юни,за да си хвърли хайвера, но на стада се появява през септември.
Зарганата е едно от най-хубавите ястия. Зарганата жива, е една от най-добрите примамки за риболова на риба тон и риба меч,и др. видове хищни риби.

Belone svetovidovi        -    ARAFIDA







]Местни наименования :
Modern Greek   -  Zargána tou Sventovíntof ( Ζαργάνα του Σβεντοβίντοφ )
Turkish  -  zargana
English   -  short-beaked garfish
Montenegro   -  Iglica
Malta  -  Imsella
Italy   -  Aguglia
Spain   -  Aguja, Agujilla








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Belonidae
Genus: Belone
Species: B. svetovidovi
Binomial name   -  Belone svetovidovi   -  Collette & Parin, 1970


Това е втората риба от семейството на зарганите. Казва се заргана zventinof.
Тя е пелагична риба, хайверна. Яйцата могат да се намерят слепени към други обекти в морската повърхност.
Обитава източните и северните райони на Егейско море.

Tylosurus acus acus -  Заргана








Местни наименования :
Modern Greek – Vasilozargana ( Βασιλοζαργάνα )
English  - Atlantic agujon ,  agujon needlefish
Spanish  - agujón del Atlántico




Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Beloniformes
Suborder Scomberesocoidei
Family Belonidae
Genus Tylosurus
Species Tylosurus acus  acus



Тялото и е издължено, леко закръглено, с дължина до 140-150см. Тегло до 3 кг.
Главата е остра, завършваща с клюн. Долната челюст е малко по-дълга, като на двете имаме множество остри зъби. Очите са средни по големина, кръгли и разположени непосредствено до устата.
Има една гръбна перка с формата на триъгълник,  с 20-27 меки лъча. Аналната е с подобна форма но с  10-23 лъча. Опашката е средна по големина, разчленена V образно.

Разцветката на тялото е : - Тъмно син/черен гръб, страниците и корема са сребристи. Синя линия по средата на торса, по цялата дължина до опашката. Лъчите на гръбната перка и опашката са тъмни/черни.




Обитава тропичните и субтропичните области на световния океан, включително и Средимноморието. Предпочита по-откритите води, но се среща и по крайбрежието.

Дълбочинният обхват е 1 – 500м, по-често 4 – 30м.
Температурен диапазон 5 – 28*С.


Месото и е с добри вкусови качества.
Има търговски интерес и затова се ловят с тралове, грибове, даляни, тройни мрежи.



Любителският риболов се осъществява чрез кастинг от брега или лодка. За ем/стръв  се използва блатен червей, дребна рибка (гюмюш/атерина) или малки изкуствени примамки.

Lampris guttatus  








Местни наименования :
Greece - Lampropsaro ( Λαμπρόψαρο  )
Croatia  - Nevjesta
Italy - Pesce luna , Pesce re
France  - Poisson-lune , Poisson royal , Lampris
Canada  - Opah , Poisson lune
UK - Sunfish , Kingfish
Australia  - Spotted moonfish , Opal fish , Opah
Spain  - Llampuga reial , Luna real , Mariposa , Opa



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Lampriformes
Family: Lampridae
Genus: Lampris
Species: L. guttatus
Binomial name  : Lampris guttatus  - Brünnich, 1788




Ареалът и на обитание е много голям.
От тропичните до крайните граници на умерените ширини в Световния океан.





Дължината и може да достигне до 200см. и тегло от 150кг.

Тялото наподобява диск, странично компресирано.
Главата е средна по размер, с леко копиевидна форма.
Челото е скосено, тъпо, а муцуната къса.
Устата е сравнително малка и в нея нямаме зъби.
Очите големи, кръгли и леко изпъкнали над профила на черепа.

Има една асиметрична гръбна перка. Първите 8-10 лъча (така наречения Лоб) са силно изтеглени,
а останалите 42-45 са къси и меки.
Аналната перка също е една и дълга, но с къси меки лъчи 37-  41 бр.
Гръдните перки са малки с триъгълна форма.
Коремните перки са силно издължени.
Опашката е голяма, с добре изразени лобове и разчленена V образно.

Окраската при младите екземпляри е синя и изпъстрена с множество светли точки.
При възрастните основния цвят е вече червеникаво/розово с множество светли точки, а коремът е белезникав.
Всички перки са обагрени в оранжево/червено.



Обитава от епи- до мезопелагичен слой ( 0 – 600м дълбочина).
Това е възможно защото тя е една от малкото топлокръвни риби.
Прави дневна миграция, като през нощта се издига в по-горните слоеве, а през деня се спуска в по-дълбоките. Могат да понесат добре температури около 2-4°С , но също така понасят и температури на водата до 20-22°С.

Храни се с: - риба, главоноги, ракообразни, мекотели.

Месото им е с добри вкусови качества и затова има търговси интерес към нея.
Но понеже са редки, малобройни риби уловът им е предимно случаен.






Хващат се предимно на парагади, хрилни и мрежи гъргър като вторичен улов.
Любителският риболов може да се осъществи с въдица и по-рядко с харпун.

Mola mola










Местни наименования :
Greece  - Fengarópsaro ( Φεγγαρόψαρο ),  Propéla ( Προπέλα )
Croatia  - Bucan , Mih , Misec , Veliki pešibarila
Italy - Luna , Mola cocciulara , Girasole
Israel  - Dag hashemesh
Lebanon  - Niffâkha
Albania  - Peshku hënë , Hana
Egypt  - Samaket el-shams
Algeria  - Poisson lune , Poisson soleil
France  -   Môle commun , Poisson lune
UK  - Sunfish , Ocean sunfish
Spain  - Pez luna , Mola , Bot





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Molidae
Genus: Mola
Species: M. mola
Binomial name   : Mola mola  - (Linnaeus, 1758)


Голяма риба с размери до 300 – 400 см. и тегло до 2 тона.

Тялото е  дископодобно, силно компресирано, покрито с груба, слузеста кожа.
Главата е голяма с тъпа и къса муцуна. Устата е малка, хоризонтално разположена.
На двете челюсти имаме вертикални пластини и с по два резеца отпред. Има зъби на фарингса.  Очите са кръгли и малки.

Има една гръбна перка със  17 – 18  лъча които са силно издължени.
Аналната перка е с 14-17 лъча. И двете са разположени в задната част на тялото.
Чрез тях рибата се предвижва.
Гръдните перки са малки, къси но широчки с 12-13 лъча.
Няма стандартна опашка, а костно образование вертикално разположено, обвито в кожа и служещо за рул.

Окраската на тялото варира от млечно бяло  до тъмно сиво/кафеникаво, напръскано с множество светли петна или точки.




Обитава водите на световния океан, като вертикалният дълбочинен диапазон е 0 – 500м.
Освен хоризонталната миграция прави и вертикална през деня. Когато се храни се спуска в дълбоки води, дори и до дъното. Но понеже не може да издържа продължително време на t*  10-12*С се издига на повърхността и се препича на слънцето.

Храни се с : - предимно с медузи, но също така с ракообразни, мекотели, зоопланктон и малки рибки.

Живят около 10 години.

Месото и съдържа токсини като на =puffers= (риба балон)   и е забранено в европеския съюз за продажба. Но в страните от Източна и Югоизточна Азия се консумира.

Няма целенасочен риболов за нея.
Улавяна е случайно като съпътстващ улов при риболов с тралове, мрежи гъргър или хрилни.
Любителски риболов не се практикува.

Ranzania laevis










Местни наименования :
Greece  - Fegaropsaro kolovo ( Φεγγαρόψαρο κολοβό )
Italy  - Pesce luna troncato
Malta - Pixxiluna , Pixxitambur , Qamar tawwali
Turkey - Uzun pervane baligi
Albania  - Peshku lepur
Spain  - Ranzania , Bot allargat
France  - Poisson-lune tronqué , Ranzania
UK  - Truncated sunfish , Slender sunfish
Croatia  - Bucanj mali


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Molidae
Genus: Ranzania
Nardo, 1840
Species: R. laevis
Binomial name  : Ranzania laevis  - (Pennant, 1776)


Космополитен вид риба обитаващ водите на световния океан.
Разпространен е и в Средиземно море, като популацията е по-голяма в западната част,
а в източната спорадична.



Тялото е издължено овално, като в предната част е изострено.
Муцуната е къса и тъпа.
Устата е малка с вертикално разположение. На двете челюсти имаме малки зъби и по два резеца.
Очите са средни по големина, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
На дължина могат да достигнат до 100см.

Има една силно издължена гръбна перка с 16 – 19меки лъча и една идентична анална с 16-19 меки лъча.
И двете са разположени в задната част на тялото. Те са главния двигател при предвижването на рибата.
Гръдните перки са малки, леко издължени и със заоблен връх.
Няма истинска опашка, а късо вертикално разположено костно образование покрито с кожа. Служи за рул.
Тялото е гладко и покрито с шестоъгълни плочки.

Окраската на тялото е предимно сиво/синкава. Но при някои екземпляри и сиво/кафеникава.
По главата и гърба имаме вертикално разположени светли ленти ограничени с черни ръбове.
По тялото също имаме асиметрични ленти състоящи се със светло сиви точки.
Гърбът е в по-тъмен марж, а към корема изсветлява.
Младите индивиди са предимно в сиво/синкав цвят и на гърба имаме 8-9 черни петна.

Храни се с : - зоопланктон, пелагични ракообразни, малки риби, калмари.

Обитава откритите води с вертикален дълбочинен диапазон 1 – 140м.



Младите екземпляри образуват големи ята, докато възрастните са самотници или на малки групички.

Месото им съдържа токсини и затова на повечето места по света не се използва за храна.
Но в страните от Източна и Югоизточна Азия се консумира.
Няма целенасочен улов за тази риба, а е само случаен или съпътстващ при риболов с хрилни или мрежи гъргър.

Callanthias ruber





Местни наименования :
Greece  - Papagalópsaro  ( Παπαγαλόψαρο )
Turkey  - Kirmizi berber baligi
Montenegro  - Matulic silioglavac
Malta - Pixxiroza ta' l-ghajn
Italy - Canario rotondo , Jadduzzu imperiali , Monacedda mascula
Croatia  - Matuljic
Algeria  - Serdouk
Lebanon -  Intyâs
Albania  - Peshku papagal
UK  - Parrot seaperch



Phylum  : Chordata
Subphylum  : Vertebrata
Superclass  : Gnathostomata
Class  : Osteichthyes
Order :  Perciformes
Suborder Percoidei
Family :  Serranidae
Genus  :  Callanthias
Species  :  Callanthias ruber



Малка рибка с дължина обикновено 15 – 25см, но може да нарастне и до 50см.

Обитава цялото Средиземноморие, но популацията и е по-голяма в западната част.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 50 – 500м.
Среща се както на кално, така и каменисто дъно.



Тялото е издължено овално, слабо странично компресирано, покрито с големи и твърди люспи.
Главата е голяма с тъпа муцуна. Устата е средна по размер, като на двете челюсти имаме малки, остри зъбки.
Очите са големи, кръгли, разположени в горната част на черепа.

Има една гръбна перка с променлива геометрия. Състои се от 11 твърди лъча и 10 меки.
Аналната перка е по-малка, с 3 твърди и 10 меки лъча.
Опашката е сравнително голяма, с формата на полумесец.
Отличителното е, че двата крайни върха са силно издължени като нишки.

Окраската на тялото варира в много нюанси.
Обшият фон е предимно розов, розово/червен, с участъци на златисто/бяло. Понякога имаме малки участъци в млечно синьо. Перките са предимно жълти, като на опашката една част е червена.

Храни се с бентоносни организми, ракообразни и малки рибки.

Месото и е ядливо, но не много ценено.
Лови се случайно като прилов при риболов с дънни тралове.
Може да се използва като стръв за улов на хищници.

Spicara maena      -   Смарид    













Местни наименования :
Greece  - Méllona ( Μέλλωνα), Ménoula (Μένουλα), Menída (Μενίδα), Tséroulla (Τσέρουλλα), Gamiás (Γαμιάς)

Turkey  - Beyaz Göz, Izmarit , Menekşe balığı
Croatia  - Lužina , Modrak , Oštrulja , Tragalj , Cipavica
Albania - Maridha e zezë , Menula
Lebanon  -  Zamrydâ
Egypt  - Zomrydnah
Israel  - Menun
Italy  - Bastarduni , Carcarrazzi , Garizzo , Mendola , Menola , Spicara
Malta  - Menula , Munqara , Pizzintun
Russia - Menola
Ukraine - Smarida
UK - Blotched picarel
France  - Mendole , Gerle
Spain - Chucla , Xucla blanca


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Centracanthidae
Genus: Spicara
Species: S. maena
Binomial name   -  Spicara maena  - (Linnaeus, 1758)


Малка рибка с дължина 20-25см.
Тялото и е овално, леко широчко (по вертикала), странично компресирано.
Главата е средна по размер с копиевидна форма, къса муцуна и леко наклонена нагоре. На двете челюсти има два реда остри зъбки. Очите са сравнително малки, кръгли и разположени в средата на черепа.




Има една гръбна перка от две части.
Първата е с 11 твърди, а втората от 12 меки лъча.
Първите 4-7 твърди лъча са леко издължени, а останалите намаляват по височина. Меките лъчи отново малко са по-издължени в средната част. Така можем да кажем, че цялата перка е с  вълнообразна горна част.
Аналната перка се състои от 3 твърди, а останалите 9-10 са меки. Леко дъгообразна.
Опашката е средна по размер, разчленена  V образно.
Страничната линия е дъгообразна и има 68-70 люспи.

Окраската на тялото е доста променлива.
Някои екземпляри са оцветени в сиво или бежово/златисто с вертикални ленти в тъмно сиво/зеленикаво. По страниците и корема имаме множество къси, хоринзонтални сини линии. На главата също имаме сини линии.
Други пък изцяло са сиво/синкави и цялото тяло е изпъстрено с къси хоризонтални линии.
Общото им е, че под страничната линия в средата на тялото имаме черно петно.

Обитава Източен Атлантик, цялото Средиземноморие и Черно море.
Придържа се в придънния слой с каменисто, пясъчно или кално дъно с водна растителност и рифови зони.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 130/150м, обикновено 5 – 40м. Предпочитат  температура на водата от 14 до 20 °C и соленост 37,2 — 38,2 ‰



Храни се с : - малки ракообразни, безгръбначни, мекотели, бентоносни организми, зоопланктон и водна растителност.

Тя е общителен тип и често образуват групи/ята.
Хермафродит, започват живота си като женски ( полово узряват на две години) и по-късно при размери над 17см се превръща в мъжки индивиди.



Месото и е с добри вкусови качаства и затова има търговски, и любителски интерес към нея.
Лови се с тралове, хрилни и мрежи гъргър, гриб, дънни парагади.
Любителският се практикува с въдица (дънен монтаж  или плувка)  .





Друг много близък роднина на  Spicara maena   е  Spicara flexuosa. По външни белези и начин на живот се препокриват, но имат малки генни различия по последни изследвания.