Сезон 2017

Варна, Троян, Бургас, Несебър, Варна
или как да стигна по-бързо до морето

Здравейте!

Както обикновено пак нямям муза. Нещо не ми се пише последно време и не намирам много свободно такова. Надявам се на зима спомените да не са поизбледнели и да мога да опиша по цветно преживяванияа и красотите.

Ники се беше върнал от плаване доста отдавна, но все не намирахме време за едно съвместно гмуркане. Аз постоянно по задачи а събота и неделя съм в Каварна и няколко пъти отказах излети.
Бях си взел отпуска. Дъщерята беше на балкана заедно с братовчедите. В четвъртък след работа потеглихме и ние с жената от Варна. Да се отклоня от риболова, но да споделя, че  може да помогне на някого. Във Варна заредихме за 0,77лв.. след 3 часа пак на същата верига във Велико Търново зареждаме за 0,94лв. Питам що така и момичето ми отговаря, щото тук си нямаме търговец както при вас.  Два дни на Балкан около Троян и събота потегляме за Бургас. Дъщерята ще е в неделя на състезание по математика в Несебър. Преди магистралата в с. Труд зареждаме на друга верига за 0,88лв. Момчето казва, че дори пътуващи от София слизали от магистралата да заредят и после пак се качват. Когато попитах защо е така ми отговори, че ще разбера на магистралата. От Пловдив до Бургас на всички вериги цената беше над 1.08 лв. Та пазарна икономика.
Пристигнахме в Бургас късно вечерта. Сутринта рано потеглихме. В Несебър малко се обърках, но телефона намери правилният път. Дъщерята казва:
Тате ти много умен телефон имаш.
Помага особено на хора които не познават района.
Състезанието мина много бързо за 15мин бяха излезли било и за време.  Докато паркирам и бяха излезли. Последва туристическа разходка в старият град. Обиколихме и напазарихме. После видяхме влакче. Пътувало до началото но Слънчев бряг.  Минахме покрай  един от символите на Несебър вятърната мелница. Влакчето пътува по алеята и изгледа към курортите на юг е много красив от далеко. Виждаха се 5-6 парашута в небето хълмовете със своята зеленина и застроеното крайбрежие. Водата дори от влакчето изглеждаше доста бистра. На няколко места се виждаха хубави рифчета, които си набелязах. Една синя лодка остави едни колеги близо до един такъв риф. После минахме покрай една пързалка, която също си отбелязах. Малко преди да стигнем точно на едно кръстовище забелязах и един мини аква парк на хотел Котва. Около 12ч. влакчето спря в началото на Слънчев бряг. Връщането беше пеша. Първо минахме покрай аква парка. Видяхме, че има намаление от 16 ч. на 50% . Решихме да се възползваме. Пързалката също я огледахме, но след хубавата оферта, която видяхме вече не ни се стори толкова интересно. Стигнахме до мястото ,където гмуркачът.  В брега имаше буна, нещо като малко пристанче с формата на правоъгълник. Едно момче с колело, с което си поговорих, каза че човекът който се гмурка бил Катрафилов. Бил много добър харпунджия и състезетел.  Поговорихме още малко и продължихме.  Малко преди паркинга на колата също имаше подобен пристан.  Та след, като вече няколко дни не се бях гмуркал. Обиколих около 800км. да стигна до вода, която изглеждаше много бистра и така привличаше, че взех решение да отделя малко време за себе си. Жената и дъщерята отидоха на плаж от южната страна. Аз се облякох на паркинга и с пълно бойно се отправих към Вятърната мелница.  Малко преди да я достигна видях хубаво място за влизане. Брегът беше с камъни,  а дъното пясък, но се виждаха и по-тъмни ивици знак че има и камъни.  Малко преди да вляза ми се стори, че вятърът се беше усилил и трябваше да си потърся по-добро скривалище в камъните на малко по-високо.  Влизам и намокрям маската слагам плавниците като съм до кръста във водата.  Правя си и план плувам час посока към Слънчев бряг с идеята да достигна до хубавото рифче  там час и после връщане. Още не съм се потопил и гледам едни малки платеринки се мотат в краката ми. Зареждам бавно и се оглеждам. Лек съм и придърпвам буя. Слагам още една тежест в жилетката. Така е по-добре. Рибките са още в краката ми, но едри не се виждат. Ще проверя по-на вътре. Плувам към тъмните петна. Стигам до първото.. Мушкам със стрелата не е камък. Една голяма буца с водорасли под, които има нещо като глина.  Водораслите са по-различни от тези, които срещам обикновено. Напомнят ми на тези по езерата. По точно подобни съм виждал на Шабленската тузла. Там има лечебна кал и като малък сам ходил с баба и дядо да се мажем с кал и подобни водорасли имаше много. Изполвахме ги, като гъба да отстраним калта след банята.  Не ми беше много удобно да се гмуркам в тях заплитаха се около стрелата самата гледка не ми харесваше много. Продължих още малко в дълбокото. Там ставаше студено. Аз с бивша петица вече почти тройка и пак не ми е добре. Свалих и тежестта дори направо закачих жилетката на буя. Няколко гмуркания и продължавам към буната. Взеха да излизат зайчета. Минах малко в плиткото и пак сложих една тежест.  Рибки си минаваха. По често ги виждах да идват от ляво.  Намерих някакви пръснати скали и си избрах една която да ме скрива от страната от която минаваха рибите. Резултата веднага се подобри. Риби почти на всяко гмуркане  всичките  с една посока. Пътеката е намерена. Остава да търся нещо по- добро. То също не закъсня. Лягам върху черупки от миди в подножието на едни камъни от двете ми страни. Една рибка се появява и ме оглежда. Съгледвач е.Свеждам поглед. След секунди идват и другите. Една от хубавите застава добре изстрел и хубаво подръпване. Нямам лед. Времето е много топло и със сигурност ще се приберем късно. Не бързам с рибата, само изчаквам да се умори. След минутка е изчистена на кукана.  Кукана на буя. Видях и други буйове не познавам района и така ми се стори по-добре. Буят е по-назад от мястото което си избрах но ми маркира скалата и почти винаги съм на същото място. Почивам до него после раздишвам и минавам по-напред гмуркане и малко придвижване. Лягане и чакане. Като знам какво съм шило не мога да стоя на едно място. Дори много често дори и да съм взел рибка и пак да ги има отивам да проверя какво има и малко по-в страни.  Много често когато съм бил със приятели, които обичат да обикалят съм виждал резултати от които си правя и изводи. Плуването успоредно на брега плаши рибата. Много често тя се движи по същият начин и рядко я виждам. Това е за местата около Каварна където гмуркам до 3-4м.  Има моменти когато идва от дълбочина, но са по различни. Често рибата се храни в плиткото и когато я смутя бяга към дълбокото . Прави едни завойчета и пак се връща. Това е когато се храни.  Много често използвам това и когато е бистро знам, че ако съм тих рибите ще дойдат, но от друга посока. Заставам малко под ъгъл и те идват точно насреща. Пробвах и тук нещата пак действат, но почна да замътва. Зайчетата бяха пораснали не бяха мечки, но морето вече беше различно. Почти съм до първата буна. Точно пред нея ги има най-много. На границата на топло и студено.  Една добра ме огледа, но не пожела да провери теорията ми. Почна да ми става и студено. Вече беше и мътно. Целта далеко. Явно друг път ще я стигам. Сега трябва да помисля от къде да изляза.. Послени гмуркания. Една не много голяма почти иска да се почеши в стрелата ми почесох я с кукана. Събрах въжето на буя. Две гмуркания без харпун. Някакво кефалче май ми се мярка но не ми е на мерак. Гмуркането е за оглед. Още си ги има, но ще трябва да се излиза. Точно от единият ъгъл на пристана ми се стори добре и с ръка напред продължих. Доста мътничко, но не чак толкова бурно. Излязох благополучно на пристана.  Извадих си цигара от кутията за ключове и се огледах. Морето красиво, но вече с друга бяла премяна. Няма го онова спокойно и бистро море а вече беше станало игриво и закачливо. Помислих, че е точно време за определини риби, но не им разбирам.  Слагам кукана на кръста. Прекарвам ластика на буя през рамо,нарамвам нещата и тръгвам. Доста е горещо а бетона е доста нагрят стъпвам по близо до борда на алеята, там е малко по хладно. Насреща туристи. Мъж и жена.
Где твая риба.
Вот где и обръщам ханш
Маладец
Спасиба
Опитвам се да говоря на руски и доволен отивам към скривалището. Там си обувам чехлите и както съм с неопрена пресичам на отсрещната страна. Там е тихо оглеждам се и си мисля дали да не продължа още малко да се гмуркам. Часът е 15ч. мога още около половин час. Минавам покрай друг паркинг. Там се запознавам с Тошко. Работи на паркинга. Точно в дясно преди полуострова. Обяснава ми къде може да се паркира. Разбирам, че е било по-добре колата да е била там, че е по-близо до морето, но за следващите пъти ще знам. Дори и след морският клуб нямало осмокраки за автомобили. Попитах къде мога да паркирам и до хотел Котва след което тръгнах към морето. Оглеждам, мястото  е тихо и спокойно има два буя но в дълбокото явно е там, но аз знам, че и по плиткото ги има. Оставям си чехлите и сядам на един камък. Слагам плавниците и маската. Отново още не съм се потопил и рибките пред мен. Един голям къмък ми е от дясно аз не съм на дъното а рибите пред мен на по-ниско ниво. На няколко метра по-напред лягам на не повече от два метра. Насреща идват две хубави платерини, които си търсят храна по камъните. Точен изтрел и дори нямаше подръпване. Риби в плиткото много. Гледам буя доста навътре е в ляво от мен. Аз също пак съм с буя. Колегата се гмурка много добре. Сякаш ми се иска да проверя и в дълбокото. Там пак студено и мътно. 4-5 гмуркания и пак на плитко Пропуснах една добра и е време да излизам. Пак поговорихме малко с Тошко и се отправих към нашият паркинг. Там един осмокрак току що разтоварваше своят улов. Гледаха ме малко странно но аз спокойно си смених одеждите. Малко след това дойдоха жената и дъщерята. Те изкарали плаж и дори се запознали с майка с дете от същото училище в което е дъщерята. 16.10 намерихме къде да паркираме до хотел Котва. Закотвихме хавлиите и багажа на един шезлонг и продължихме със забавленията. Вики най-доволна. Такива радостни викания бяха чак ти настръхва сърцето от кеф. Това и беше първото ходене на подобно място и въпреки, че е мини аква парк на връщане в колата каза, че догодина пак иска да ходи на състезание. Приключих с пързалянето към 18ч. исках малко да си почина преди обратният път към Варна.  Седнах на шезлонга, взех телефона и видях, че имам неприето повикване. Беше Димитър. Приятел и колега харпунжия, също и състезател. От него научих, че същият ден в Несебър е имало и състезание по подводен риболов. Пък аз съм се гмуркал между тях. Малко не ми стана много приятно, че съм ги притеснявал, по време на състезание, но бях доволен, че всичко мина добре. Бях си с буя и рибата беше на него и не съм се доближавал до колегите.
Вики и Дитка се пързаляха, докато спряха водата. Аз си бях починал и бях готов за посладната част от пътуването.

Денят беше изпълнен с много приятни изживявания за всички.
Оставаше последната част от екскурзията да се приберем. Вики заспа още преди да почнем да се изкачваме а Детелина малко по-късно. Аз си пуснах тихичко радиото и се наслаждавах на емоциите от предните дни. Не можах да опозная голяма част от Несебърските територии, но си набелязах места а дори и промяната на морето случила се по време на гмуркането пред очите ми помогна да открия още една от рибите в Черно море. Тогава още не знаех че няма да мине и седмица и ще я срещна, но за това по-късно.