Кога открихте красотата на нашето хоби

На мен гмуркането ми беше детска мечта. След като ми купиха първите плавници се наложи и терлици да ми плетат за да не ми падат. После зяла зима из апартамента тренирах плуване с маска, плавници и шнорхел. Вече на лято се наложи в комплекта да се включи и пояс, че още без него не можех да плувам и разбира се първия ми харпун- една обикновенна вилица.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето ме и мен. На 6 години. :609c1f728720fb

rikitikitavi написа:На мен гмуркането ми беше детска мечта.

Като дете, винаги почивахме в стария квартал на Мичурин, сега е Царево де, Василико, та хазяинът ме взе веднъж с лодката за попчета и от тогаз нямам спирка в тази посока...Бях на 8 или 9 години но много ярко си спомням този първи риболов, навита месина на бутилка от бира, стръв мида и ръждясали куки. Той хазяинът ходеше да си почива в морето, а не за риба, тогава селяните имаха пари много повече пари от гражданите,а тия край морето още повече.....
Но важното, е че на следващото лято бях с въдица, шнорхел, маска, плавници, да си вадя миди и голям мерак, ама не можах да влезна пак, само миди вадих, защото си изпокъсхах куките да се мъча август да изкарам попче на скалите....
После пооотраснах и ме взимаха редовно разни, по на тъй като взех да годя сам, с приятели де на море, кой какво прави аз, стоя на кея в Созопол и броя рибите на лодките......
Та така.........

Е, честно да си кажа не помня кога . Това, което си спомням обаче, е че цял живот съм бил в морето. И най-ранните ми спомени не са от южното Черноморие, а от северното и по-специално от Шабла. Там при баба и дядо прекарвах летните си ваканции. Осъзнатото ми влечение обаче към подводния риболов е откъде 13-14 тата ми година. Тогава след първите ми курсове в ОСО, се включих в редовете на младите дихатели :dancingHappy_i . И така досега. Тридесет и кусур години. Ако е писано да изкарам още толкова - берекет версин :d5b65c17bec10f .

На 6 години си топнах главата с маска на южния нос на Арапя. Гледката и досега не съм забравил. В гимназията дядо ми ми подари съветски пневматичен харпун и драмата започна. Това е  

На 7 годинки бях, втори клас. Тъкмо се бях научил да плувам. Покрай желанието за това, често тропах по буната да гледам батковците ( разбира се с татето) как се цопкат и плуват. Та някак си дедковците с въдиците там, ловейки хубави едри каи, някак си са ме грабнали и във 3ти клас първата ми въдица бе6е направена лично от мен с крадена антена от москвич  , а макарката (речна - аз тъй ги наричах тогава) майка ми я беше донесла от Полша. Направих си водачи от медна тел, привързах ги за антената с конец червен и ги омазах с лак за нокти. И така се започна... кукичка, оловце, кордичка.... направих си и кеп за скариди от парче перде и една дръжка от стара метла, та да си ловкам стръв за каите де  С обръча баща ми удари едно рамо. Като ме видяха, че не се предавам, решиха да ми купят спининг с макара делфин ... беше ограмна радост  И така в четвърти клас вече носех торбичка с попчета по време на плаж с родителите си, а в 5ти клас помня първия си риболов на сафрид с лодка повреме на палатки на Паша дере ... беше уникално ... рано сутринта от 5.30 до 9 часа ... мнооогооо рибааа  И след това се продължи с покупка на руска надуваема лодка от руския пазар (дето беше едно време в аспарухово)....риболов в морето на сафрид .... ииии такааа.... хобито взе да се утвърждава с годините и остана в мен и до ден днешен  Роди ми се момче на скоро  и ми е ужасно трудно да намеря временце за риболов, нооо успявам все пак да се измъкна за малко  Живот и здраве на него един ден ще му връча най-любимия си спининг