Със спининг в планината

Кърцата Нед 21 Юли 2013 - 22:55

С удоволствие приех поканата на Боби (ХЕМИНГУЕЙ) да направим един съвместен излет. Целта ни бе една река с неясен статут, та искахме на място да се убедим какво точно е положението. Боби се е заел сериозно с това да изясни статута на няколко реки и съм сигурен, че скоро ще имаме положителни резултати, породени от усилията, който той хвърля в тази посока.
Рано, почти по първи петли, с Боби се изнасяме от спящата под успокойтелния ромон на дъждовните капки столица. Колата бързо ни носи през безкрайните локви, осеяли магистралата, а чистачките едва смогват да се справят с изливащите се от небето водни талази. Обезпокоени мълчим, ами ако и на място се окаже, че положението е подобно. Дъждът, като такъв, не ни плаши, ловили сме и друг път в лошо време. Притесненията ни са свързани с нивото на реката. Дали непрестанните порой няма да са повишили нивото до невъзможност за ловене.
Щом минаваме тунела след Ихтиман обаче, времето изведнъж се променя. Небето над нас просветлява, а скоро и слънцето,нетърпеливо да разбуди заспалата природа, игриво запраща стрели в очите ни. Време е да зарежем магистралата. Отбиваме по стар криволичещ планински път, чиито добри години видимо са били някога през соца. Сега, осеян с подобни на лунни кратери дупки, изровен асфалт и полузарити канавки, се радва като на скъп гост на всяка престрашила се да го премине кола. Гората почти го е завзела, на моменти минаваме почти през тунел от сплетени над главите ни клони, а излизайки иззад поредния завой се натъкваме на обзети от любовни трепети диви зайци, които оглупели от любов, почти не ни обръщат внимание.
Скоро пред нас се показва и крайната ни цел:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Гордия Балкан, чиято величествена снага, с върхове скрити зад купестите облаци, сякаш се надсмива над нас, преходните човеци, осмелили се да се катерят по гърба му и да го гъделичкат със смешните си машини.
Навлизаме в гънките на планината и изведнъж пред нас се показва и реката.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Бледосиният й цвят контрастира със зеленината покрила всяко удобно място по извисяващите се скали. Скали издълбавани с векове от същата тази вода, която сега тече под нас. Подобно на длетото в ръцете на опитен каменоделец тя малко по малко е издълбавала чудни картини в твърдата скала, създавайки някаква, ясна само на нея картина, която ние с малките си мозъчета не можем да разберем и възприемем:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Нетърпеливо замятаме въдиците. Още на първата проводка мерна риба проследява блесната ми, но не атакува. Това ни зарежда с оптимизъм. Започваме рейда си срещу течението. Скоро още една риба атакува, но не успява да уцели и се връща в укритието си.
И до тук. В следващия половин час нямам повече вдигнати риби. Положението при Боби е подобно. Най-накрая той успява да излъже първата балканка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За съжаление, от адреналина явно, не съм успял да я запечатам като хората. След последвалия релииз:

[You must be registered and logged in to see this image.]

продължаваме нагоре. Започвам да сменям примамките една след друга, изреждам целия наличен арсенал от железа и дървета, но освен няколко вяли атаки на различни блесни и едно проследяване до краката ми на воблер, което ми вкарва нова доза адреналин, други успехи нямам.
Отчаян отварям кутията с примамки. Погледа ми пада на търкаляща се в ъгъла медна моска. Решавам да я сложа.Досега риба на медна блесна не съм хващал, но...:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Скоро я следва още една:

[You must be registered and logged in to see this image.]

После още една:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Рибите кълват стръвно и смело захапват куката. Риболова е толкова интензивен, че спирам да снимам. Просто нямам време от вадене на риби. До мен Боби продължава да няма удар. До момента, в който го убеждавам да сложи и той блесна с меден цвят. Ефектът е моментален и кълвилото започва.
Решавам да експериментирам и слагам вездесъщия "лайнян" Пантер Мартин. Кълванетата веднагически се прекратяват, но след връщането ми към медта започват отново. Ловим риба след риба, но километрите се множат и е време да се връщаме ако не искаме да замръкнем в непознатата планина.
Затова след релииза на последната риба:

[You must be registered and logged in to see this image.]

която за момент се задържа в плиткажа, сякаш за да ни позира и да ни пожелае довиждане, съваме въдиците и удовлетворени се отправяме надолу към колата. Дишаме с пълни гърди студения планински въздух, прескачайки внимателно по камъните в коритото на реката и се любуваме на чудесата около нас. Чудеса, които на идване, увлечени от непрестанното кътлване сме пропуснали и сега имаме шанса да ги запечатаме в съзнанието си.
Именно с едно такова природно чудо смятам да завърша и този репортаж:

[You must be registered and logged in to see this image.]