GO FISHING BG.ForumsClub
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

моят пролетно летен сезон 2016

Go down

моят пролетно летен сезон 2016 Empty моят пролетно летен сезон 2016

Писане  rikitikitavi Вто 9 Авг 2016 - 7:50


Тук се каних да напиша как ми протече пролетно летния сезон. Вместо това се получи малко като теория. Предполагам заради новите хоризонти до които достигнах за първи път. Понеже ми се искаше да споделя неща които още не съм успял добре да усмисля и разбера се получи малко миш -маш. Но може би поне още на един от вас това ще помогне по някакъв начи.
Започвам
Преди влизане трябва да си настроен за...кеф. Да почувстваш влечението как искаш да си в безтегловност. Как искаш да пропаднеш към дъното. Как всяка вълна е прегръдка.
Отпускането на всички мускули е начало. Изхвърлянето от главата на всичко е задължително. Всякакви мисли за дома или колата или работата. Откраднали сме три часа от забързания ден. Нека са наистина откраднати. Което води до най важното. Имаме ли работа си я свършваме преди да се насочим към морето. Душата ни трябва да е свободна.
Та вече сме в морето. Ако вътрешната ни настройка е правилна още на първо гмуркане виждаме риба. Често тя е голяма и най често не успяваме да стреляме по нея. Не заради друго ами се мъчи все в маската да ни се навре.
Стигаме до следващия момент. На дъното трябва да чакаме. С увереност, че нашия шанс за изстрел ще дойде всеки момент. Държим харпуна насочен към хоризонта по който минават рибите. Настройваш се, всеки един момент в който излезе риба да стреляш. Пръста е на спусъка, мозъка е подготвен да подаде команда. Окото постоянно гледа покрай стрелата напред. Винаги когато видим рибата сме закъснели за изстрел. Трябва да поведем леко и чак тогава да натиснем спусъка. Често минават пасажи от основно малки рибки с някоя по едричка. Тогава първо насочваме плавно харпуна на нивото на минаващите риби и после без да мърдане глава изместваме погледа в посока идващите. Когато видим подходяща риба я следваме с поглед до подминаване на върха на стрелата. После повеждаме и стреляме.
Ако рибата е много бърза и минава точно пред харпуна подвеждането често не сварва. Тогава едната ръка захваща макарата и по този начи осезаемо увеличаваме скоростта на въртене. Разбира се така се намаля дъгата на повеждане.
Оказва се че кефалите и платерините са много толерантни по отношение на нашето движение. Риби които са минавали над харпуна ми съм успявал почти да ги докосна с ръка. Опитвах се да ги поизбутам към края на харпуна. Често успешно. Но движенията ни трябва да са плавни. Загледайте се как се движи тюлен под водата. Все пак не трябва да забравяме, че трепването на върха на стрелата или на главаа ни плаши много рибите.
Поради успешните си донякъде опити в лова на патици със свирка, реших да наблегна на подводните звуци. Какво беше изумлението ми когато разбрах, че платерините и кефалите искат различни звуци. Както по ритъм, така и по сила на звука. Често поради откритата ми позиция рибите минаваха точно върху щтракалката. Тогава се налагаше да ги изчаквам за втори заход за да ги стрелям.
Друго интересно за мен наблюдение. Звуците които привличаха рибите се промениха от пролетта до лятото.
Вълните също се оказаха фактор. На спокойно море работеше щтракалката, на нормално развълнувано беше по лесно да се викат с хлопане на камъни. В бурното море звуците плашеха рибите.
Блаходарение на музиката успях да извадя врана от дупките на буната и да я отстрелям успешно.Като за Варна 600гр рибе си е рекорд. Имах и слука с мурмури ама те вървяха заедно с пасаж платерини. Рано на пролет успях да извикам и бодливки и спаринца.
Миналата година наблягах на апнеята и с тренировки бях стигнал да лежа на дъното две и повече минути. Рибата обаче минаваше след като свършеше първата минута.
Тази година наблягах на плавността на движенията и настройване на съзнанието. На дъното обикновенно издържах минута. Много рядко минута и двайсет секунди. За сметка на това рибите идваха а 25-45 секунда най -късно. Понякога и в процеса насамото гмуркане.
Тази година имам много добри за мен успехи. Успях уверено да минавам бройката от десет рибки на влизане. Това си ми беше цел недобре постигната миналата година. Понеже се научих и да обескостявам напълно рибите успяхме да изядем огромно количество прясна риба. Три рибки с общо тегло почти четири килограма са идеални за хапване на двама. Всеки получава чаша бира и три филенца прясно свалени от скарата.
Друго интересно за мен. Колкото по бурно бе морето толкова по забавено се движеха рибите. Също така тази година огромните миграционни пасажи ги нямаше. Рибите се държаха на сравнително малки групи, но през малък интревал от време. Идеално за нас подводните ловци.
Друго относно миграцията. Тази година първата вълна спря в езерото. Малко след това започна да се храни. Май месец имахме както дълги и хърбави платерини, така и такива с пълно коремче. Голямата популация на делфини също оказа влияние в поведението. Често при приближаване на подводните ни колеги, движението на кефаловите буквално пресекваше за час. После обаче се изсипваха като река.
Друго нещо. Почти нямах случаи на едри риби движещи се край дъното. Повечето пъти бяха на поне метър, че и два. Най- нервни бяха когато се движеха близо до повърхността. Тогава се налагаше да ги свалям на средна дълбочина за да имам поне малко повече успехи.
Мътната вода също беше на линия. Заради нея се сдобих с 50санта ролер и...не успях да му се доверя. Два пъти го пробвах и по пет пропуска направих. Определено дългия и тежък харпун е по -добрия избор за мен. Явно стабилността ми е по-важна пред маневреността.
Няколко думи и за моментния хит мюрето. Колкото и колеги видях почти толкова и изкуствени риби. Позиционирането на мюрето се оказа интересно предизвикателство за мен. В началото даже се налагаше да го слагам до лакатя на ръката си. Имаше моменти когато го бях кичнал на камък и такива при които правиг засади далеч от него. На няколко пъти определено плашеше рибите. Имаше и дни когато бяха безразлични. В някой случаи работеше прекрасно. Най -трудни за стрелба ми бяха моментите когато кефала идваше от дълбокото, заставаше успоредно точно зад мюрето. Изчакваше две секунди и изчезваше. Обикновенно се стараех да прекарам стрелата под корема или край опашката. Даже няколко пъти одрасках вярната "платеринка".
Самото разполагане на мюрето го правих след намиране на пътеката. Често се налагаше и местене, както на различно място така и с различна дължина на въжето и.
С други думи таз искуствена рибка е добра компания и идеално средство да видиш колко надалеч ще видиш риба. Ама не гарантира, че ще излезеш с улов.
Друго направило ми впечатление. Имах доста срещи с големи риби по които не можех да стрелям. Къде от лошия им за мен заход. Къде от свършилия ми въздух. Отчитам като голям плюс, че повечето от тях си тръгнаха спокойно, без да са разтревожени.
Ами това е.
rikitikitavi
rikitikitavi
...........................
  ...........................

Регистриран на : 25.02.2010
Брой мнения : 2279 Рожд.дaта : 12.05.1975
Години : 48

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите