Яз. Батак

Тук също е извършена процедура по зарибяване - 12000(шаранчета).

Браво
Много започнаха да пускат зарибители
Това е нещо изумително

Това е добра новина

Евала

Здравейте колеги! От скоро съм в този форум и на първо четене определено попаднах все на интересни неща. Ще се постарая да съм полезен относно информация за яз. "Батак", като първоначално искам да пейстна неща писани преди от мен, а в последствие да продължа с актуални данни по темата. Надявам се да бъда полезен и адмните да нямат против.
Яз. "Батак" - места за риболов, видове риба, методите и способи за риболов.
Ще взема за отправна точка голямата стена на язовира като ще започна и ще завърша на нея, поради факта, че благодарение на това, че ползвах по-проходим автомобил, съм обикалял многократно целия язовир. Тръгвайки от голямата стена по пътя покрай язовира, движейки се в посока КК"Цигов чарк", на около 500 м от стената попадате на първия голям и дълбок залив, скрит от сенките на дърветата.
Във въпросния залив съм имал успехи на директен телескоп и на мач, с подвижна плумка разбира се. Рибите които ловя тук се предимно червеноперка и костур, по рядко каракуда, а понякога и епизодични удари на шаран.
Следващото много удобно за риболов място, е на 200-300м. от първото, като представлява малък залив, в края на който през пролетта се стича вода от едно деренце, идващо от гората.
Залива се намира непосредствено под паркинга на хотел "Дъното". Тук, на това място съм имал множество излети през месеците юли-октомври. Риболовствам главно с директен телескоп - 8 ца и мач прът с подвижна плувка за предпочитане ваглер. Самият риболов е съпроводен с масирано захранване през цялото време, включително с консервирана царевица, варено жито и ароматна захранка. Аз лично си купувам за това място заешка гранула от фуражните магазини в Пазарджик с която дохранвам, посредством прашка по време на същинския риболов. Стръвта, която ползвам е бял червей, рибка - за костур, варено жито и сладка царевица. Относно царевицата ще издам една тайна, на която ме научи братовчед ми преди време. Ако рибата - предимно червеноперка, капризничи и не кълве, зърното консервирана царевица се реже с много остро ножче на две половини и се слга половин зърно на малка, но много остра кука. На мач, когато стръвта лежи на дъното, съм имал удари на шаранчета до 2 кг., които са доста борбени и като се има предвид факта, че ползвам влакно 0,10 за повод, а и рибите не са бройлери от платен водоем, необходимостта от кеп е разбираема. Имал съм дни с по 4-5 удара на шаранчета на директния телескоп, при което успешен е бил само един, в смисъл, че една от всички риби е била кепчосана успешно. Останалите или ми късаха веднага повода или след кратка разходка из водоема си отиваха по живо по здраво в дълбините с кука в устните. Това е така, защото не ползвах ластик, а и рибите са доста борбени. Тук излиза и едра каракуда, но като цяло доминиращ вид е червеноперката, като при добро захранване се правят рекордни улови от доста едри представители на тази риба. Молбата ми към всички вас е в случаите на такива улови да пуснете по-голямата част от рибата, защото следващия път като дойдете, ще искате отново да ви кълве. В крайна сметка не сме месари , а риболовци, нали? Тук съм имал и добри улови на шаран, като през септември -октомври захранвам с лодка на 80 м от брега със стара и варена царевица. Имам уловени риби до 4,5 кг., както и няколко откачени с подобни габарити. Стръвта, на която съм имал удари е варена, белена, ароматизирана и натурална стара царевица. Толкова за този залив.
Продължавайки надолу по пътя, подминавате оградените от частни лица места и стигате до т.нар. "Македонски борум". На това място принципно идвам през месеците октомври и ноември, стига атмосферните условия да го позволяват, разбира се. Рибата - шаран, я търся на около 120-150 м. навътре, на подходяща дълбочина. Захранвам със стара царевица, като за стръв ползвам същата, само че варена и белена. Ползвам основно монтажи на косъм, с повдигач - стиропорени топчета. На пружина с качамак на въпросното място и стиропор на куките излизат прилични каракуди и червеноперки. Понякога кълве и дребен шаран. На това място му казват "Македонски борум", тъй като преди време в близост до него във водите на язовира е станал нещастен случай с един колега. Последният се е удавил, като на самия борум има паметна плоча и кандило в памет на колегата. За това нека всички риболовци не подценяват водната стихия особено в обедните и следобедните часове, когато излиза вълната и нещата излизат от контрол ако сте с лодка .
Следващото място, заслужаващо внимание, е това, което се намира в непосредствена близост под овчарника на брега на водоема. Това е началото на така известния под цели три имена залив, който някои наричат "Студенец", други "Св. Георги" а трети "Баташкия залив".
Под овчарника обикновенно стануват и риболовствет за дълго време хора от гр. Пещера. Търсят основно шаран на дъно, като хранителните петна са на различни разстояния от брега и съответно на различни дълбочини. През пролетта шараните излизат на топчета жълт и оранжев стиропор, като монтажът е олово с две куки над него. На куките се поставят директно по едно или две топчета стиропор. Съвет към колегите – момчета, регулирайте си аванса на макарите, за да нямате неприятни изненади. Излизат и много едри риби, така че е добре да сте подготвени.
На хранилка с качамак и плувка в следобедните часове излизат добри каракуди. На плувка стръвта е торен червей. От това място до втичалото по бреговата ивица има много и удобни места за лагеруване. На самото втичало се лови на директен телескоп и мач. По протежението на бреговата ивица също има удобни места, докато стигнете до самото дъно на залива, което е плитко и в слънчеви дни е доста припечно - в смисъл, че водата бързо се затопля и съм виждал огромни пасажи от каракуда да излизат в близост до брега. Атакувал съм ги на торен червей, с мач и нагазване с гащеризона, при което съм имал много добри каракуди, някои от които над килограм. Внимавайте, колеги! Като слизате в дъното на залива, тъй като там мястото е много, ама много мочурливо и човек затъва здраво, опитвайки се да стигне до водата. Завали ли дъжд, дърпайте возилата на високо и си носете въже, вериги и лопатка, иначе ядовете са ви в кърпа вързани.
Тук колегите ловят и на дъно - на пружина, като често се случва да имат удари на шаран. Аз лично харесвам много това място като през 2005 г. имах много успешни излети за шаран. Рибите ловях на около 100-120 м от брега, на малка дълбочина на стръв царевица. Имах удари на риби с тегло от 2 до 5 кг. По това време, ако търсите шаран, то добрата дълбочина за дъно на това място е около 3-4 метра. Характерното тук и на другите заливи, в това число контра стената и Костандовския, е че рибата кълве след появата на вятър, който излиза около обяд. Заставате в дъното на залива и разпъвате въдици, ударите идват с вятъра и вълните, като за това с приятелите ми се шегуваме, че това са местата за сънливи мързеливци. Изброените особености до момента, са факти, които са ми направили впечетление през годините. Искам да спомена също, че се е случвало, ако в края на август, при продължително добро време, излезат няколко последователни дъждовни дни, рибата се дърпа в дълбочина и удари в плиткажите няма.
След Баташкия залив има един горист нос, по протежението на който много колеги от Пловдив лагеруваха през предната година. Хубавото е, че има дървета, лошото е, че има дълбочини, а шараните по това време са в по плитката и топла вода, в дъното на залива. От другата страна на носа, има два малки залива и един гол нос, които си заслужават да се опитат като перспективни места. Аз лично не съм ги посещавал.
Следващото място е бреговата ивица, около и в непосредствена близост до втичалото, находящо се под бензиностанцията на разклона за Доспат. Втичалото е голямо, с голям дебит и имайте предвид, че водата влизаща от него е с по-ниска температура. На тези места също има големи палаткови лагери, като пътят до брега е коварен, на места има коловози и качествени дупки с оголени камъни, пукащи картери на по-ниски автомобили.
Имал съм успешни излети на шаран и едра каракуда в предходни години. От това втичало до другото втичало, находящо се под големия хотел, е бреговата ивица на която някои казват с общото име " под Радецки" или "под ски пистата". Местата са равни, удобни, лесно достъпни и яко окупирани от комбайнери след забраната. Проблемът е, че брегът е гол и без сенник сте обречени на яко слънчево греене. Тук излизат същите видове риба, като каракудата доминира над червеноперката. Шараните ги търся на по-голямо разстояние, с лодка, поради пренаселеността на брега в почивните дни. Стръвта е стиропор или царевица, като последната я беля от ципата, след варене, поради факта, че след неколкодневен престой без удар, чернее от тинята ако е с ципа. Рибите удрят във вълните, като вятъра на моменти е доста силен и за това добре укрепвайте навесите и палатките, като при необходимост е добре дори да ги окопаете. По надолу по бреговата ивица су намира втичалото под хотел "Орбита". На въпросното втичало хотела има също удобни места за плувка, особенно на самото втичало - на входа за язовира, но за съжаление в близост до тях се строи, има камари от пръст, които са върху и в близост до пътя за преминаване, а така също и новопоставени огради. Доста е шумно и човек трудно ще се вреди да си хване удобно място. Иначе излиза прилична риба, като тук съм дърпал добри каракуди на жито и торен червей.
На самия бряг на язовира по посока контра-стената има една кръчма на която й казват "Вълка". Тя е точно срещу острова и там дават лодки и водни колела под наем. Бреговата ивица от тази кръчма до контра-стената, "Дупката" след нея и още около 400 м по-нататък, представлява залива на контра-стената или както е известен сред по-старото, местно, риболовно население "Кинаджийския залив". Тъй като това е един доста голям по територия залив, с множество удобни места за риболов, включващ в себе си няколко малки заливчета, удобни за риболов на плувка, ще му отделя повече внимание. И така, тръгвате от кръчмата "Вълка" по бреговата ивица, посока контра-стената. Подминавате едно голямо нещо дето тепърва ще е...е мамата на възможностите за риболов в залива, а именно - строежа на петзвезден хотел, който в момента за щастие е спрял. Местата в дясно и ляво от хотела са удобни за дънен риболов. Лови се шаран на разпъване с лодка и каракуда на пружина, последната тук представлява интерес и се лови масово. След строежа, на стотина метра, в близост едно до друго, има две удобни за мач местенца, заливчета, където ако си намерите място, през лятото си струва да опитате.
Имайте пред вид, че контра-стената като цяло е най-посещаваното място на целия язовир, включая и "Дупката", намираща се непосредствено след съоръжението. На самата дупка трябва да сте доста настоятелни и със здрави, ама здрави нерви, поради факта, че е доста гъсто населено по цели седмици. Така и не разбрах, през годините тия хора там, защо мятат камара дънни въдици в самата дупка а не около нея? Иначе рибата там си върви - главно на плувка и с добро захранване. Рибите са там непосредствено след забраната, като любителите на риболовът с директен телескоп и щека могат да направят изключително добри излети, стига да познават релефа на "Дупката", тъй като дъното на последната от години обраства с много водорасли. Там съм имал случаи при които съм оставял сам или с най- много с още един риболовец, когато непосредствено под върха на "осмицата" ми е излизал един огромен толстолоб. Жалкото е, че е единствения, който съм виждал там. Рибата е като последният мохикан в този район. Излиза и се завърта на петното само когато ги няма многото навлеци и умници покрай брега. Всеки път когато го видя да излиза на повърхността под петното, ми става кофти тъй като това е единствена риба, която наблюдавам вече пета година. Дано някой умник с тройки, харпун или Бог знае какво не му види сметката!!!
След дупката, на около стотина метра по брега, има едно място, с една стара малка, ръждива табела. Ако погледнете към другия бряг пред вас, за ориентир ще ви служи един сдвоен бор - чатал, в ляво от големия строеж, който сте подминали на идване за контрастената. Срещу този бор-чатал си намирате място, дърпате монтажите навътре на 180 -250 метра, правите две петна, едното на близка и едното на по далечна дистанция, захранвате с царевица и голямото чакане и надлъгване с шараните може да започне. Мястото, определено е добро и държи доста риба. Другите риби - как беше? - аха "караконджули",(жмелки) си ги търсите на пружина или капан с кюспе - архаични, но работещи добре, спрямо плевелите методи. Не са редки случаите, когато на разпъване на кюспе идват вместо "караконджули" доста прилични шарани. Но! Внимавайте с броя на куките!
На няколко пъти вече пиша, че захранвам с царевица и само царевица, поради факта, че така избягвам събирането на петно, формирано на голямо разстояние от брега, на разни плевели, нямащи силичка да ми задействат сигнализаторите. Поне аз мисля, че няма смисъл да дърпам на такива далечини за някой плевел. Просто според мен не си струва труда.
От последно описаното място, по доста разбит, но все още читав път, може да достигнете до един скалист нос. Мястото е стръмно, ветровито и скалисто. Има добра дълбочина в близост до брега, с песъчливо, твърдо дъно, - нещо нехарактерно за Батак. Излиза костур, рядко с що-годе прилични размери, но кълве честичко за сметка на големината. Излизат и добри червеноперки. Няма как да сбъркате мястото, скали на Батак има само там. Излязат ли вълната и вятъра обаче, си е направо един баташки "нос Хорн".
От тук насетне, следвайки черен път през гората, над язовира, има няколко последователни залива, удобни за бивак и риболов. Имайте пред вид, че доста преди "нос Хорн" пътят става тежък, особенно с дъждовете преди седмица. Внимавайте да не затънете в калта при необходимост си носете вериги, помагат в кал, знам го от опит.
Преминавайки описаните заливчета стигате до другото ми любимо място - "Костандовския залив". Относно последния мога да кажа следното: Пътищата за достигането му са три: Първият вече го описах. Вторият - вместо да се движите покрай бреговата ивица, преди скалистия нос на около 300 м, се отбивате в ляво - има кофти черен път, особено в мокро време, като карате по високото - нагоре към гората. Пътят преминава по билото, в гората и след доста перипетии и коловози, следвайки пътя стигате над "Костандовския залив". Третия път, който е от края на миналата година, е най удобен според мен. Минавате контрастената, отбивате в ляво и карате нагоре по пътя по високото, преминавайки покрай многото купчини пръст, (които са чудесен ориентир за хора непосещавали залива) изсипвани от камионите на строежа от другата страна.
На фона на първите два пътя, повярвайте ми, този ще ви се види като магистрала. Следвайки този път, преминавате както вече казах покрай купчините с пръст, после има един участък покрай и през едно сечище. След което, стигате до една ловна хижа, сгушена в гората, собственост на ЛС"Костандово". В близост до хижата има чешма, което е важно в случая. Преди самата хижа пътят отбива вдясно и криволичи покрай дърветата. След излизане от гората сте точно на около 200м. от дъното (плитнежите) на "Костандовския залив".
Като стигнете до ловната хижа собственост на ЛС "Костандово", завивате по пътя в дясно, и през гората, след около стотина метра пред вас се ширва залива. На около триста метра, след излизане от гората, стигате до плитката част на залива. И от двете страни на залива има удобни места за риболов.От дясната страна на залива, по посока язовира, преминавайки покрай водата, стигате до едно малко но доста мочурливо втичало, през което пътят преминава нататък. Имайте в предвид, че като цяло, точно там където преминава пътя, дъното на втичалото е твърдо, но от дъждовете е възможно, водата там да е доста и преминаването ви с автомобил да е проблемно. След като минете през втичалото, на около 200 м до самата вода има едно единствено дърво,- една стара круша, за която с приятели се шегуваме, че сме под "кривата круша". и когато сме на риба на залива, обикновенно се разполагаме под или около нея.В действителност имаме доста излети около и под това дърво което ползваме за ориентир, когато вкарваме стръвта с лодка. На около сто сто и тридесет метра, срещу и маалко в дясно от крушата, в зависимост от нивото на водата, има едно подводно плато, на което също сме вкарвали с лодка и сме захранвали, като сме имали удари на шарани. Там дълбочината е около 4 м., като пак казвам в зависимост от нивото на водата. След като продължите към входа на залива, непосредствено след крушата, има едно малко заливче, което също е удобно за риболов. Като цяло, по целия десен бряг има удобни места за палатки и биваци. Имайте в пред вид, че дъното на залива, особенно в по плитката част е доста обрасло с трева и водорасли по това време на годината, така че при захранване и вкарване стръвта с лодка, да не се окаже, че стръвта и захранката ви са пуснати сред подводната джунгла и рибата няма как да ги открие за да ги атакува.
Толкова за дясната страна на залива. След като излезете от гората, идвайки от ловната хижа, тръгвате покрай водата, по пътя от лявата страна на залива. Преминавате покрай три или четири големи бора, които в зависимост от водното ниво остават от лявата или от дясната ви страна, и продължавате нататък. По цялата дължина на брега на залива има удобни места за риболов. Аз лично, след като си изберем място за бивак и подготвим всичко необходимо, си взимам мача, торен и земен червей, след което над вечер отивам в плитнежа, в дъното на залива, където дърпам едра каракуда. Обикновенно ударите на шарановите въдици са сутрин или около обяд, след като излезе вятъра.
След откриването на сезона, търсим шарана на топче стереопор със средна големина, оранжево или жълто на цвят, както и на царевица с повдигач. Петната ги захранвам със стара царевница, но не и с жито тъй като последното събира каракудата, която също атакува стререопорените топчета монтирани на куки №2. Хубавото на този залив като цяло, че гората е наблизо и ако искате дърва за огън, проблемът ви е решен. Също така ако някой от компанията си пийне повечко, на сутринта отива под боровете на сянка, спи три часа и е като нов.
Движейки се от лявата страна на залива по посока "Дъното", стигате до самия вход на залива към язовира. Тук мисля, че се намираше едно място известно сред риболовците на костур като "Бункера". Има добра дълбочина, сериозна вълна при вятър и песъчливо дъно.
Продължавайки нататък към "Дъното", последователно преминавате покрай няколко малки заливчета, на които няма да се спирам, а само ще отбележа, че в края на някои от тях има дървета, които предлагат добра сянка и съответно са удобни за бивакуване места. По пътя към "Дъното" има две много кофти втичала, които миналата година бяха без вода. Втичалата са разстояние от около 2км едно от друго. Имайте в предвид, че бреговете им са стръмни, неудобни, трудни за преминаване, дори и с джип къса база, като ако е валяло по добре не опитвайте да ги преминете. След първото втичало, на около 6-700м излизате на "Дорковския залив", място по рядко посещавано от шумни чалгаджии и алармаджии. Този залив е много по малък от Костандовския, но поради отдалечеността и труднодостъпността си е переспективно място за риболов. Като цяло мястото е удобно за риболов и държи доста риба. Продължавайки към "Дъното" стигате до второто втичало, което е по кофти от първото. Преминавайки през него сте вече в непосредствена близост до първите вили на "Дъното". От там след като излезете по черния път, стъпвате на асфалта и сте на стената от където сте тръгнали. Няма да се спирам подробно на местатата за риболов под вилите на "Дъното", тъй като там, дълбочините са по големи и колегите търсят предимно костур и червеноперка. Това е от мен за сега, ако има някакви неясноти, ми пишете на ЛС.

Браво колега :thumbsupsmiley И добре дошъл

:217b315cad77fe

Като си говорим за зарибяване на яз. "Батак" смятам, че това е най- добре да се държи в тайна. Причината е много проста- това е един от най- тарашените водоеми от страна на разни мрежари. Евала на хората от ИАРА- лично съм ги викал преди години и дойдоха момчетата посред нощ. Резултатът беше 2500 мрежа на входа на Костандовския залив. Годината беше 2006, точно три дни след забраната. Относно зарибяването с шаран на този водоем, аз лично смятам, че е редно водоемът да бъде зарибен стабилно с амур, поради простата причина, че ако това не бъде сторено, след около пет години, отивайки на рибоов там, ще трябва да носим със себе си коси за да си правим просеки от брега до самото захранено петно. Иначе еваа на хората щом са зарибили. Със сигурност знам, че активисти в зарибяването на този водоем са и хората от ЛРД Велинград, които зарибяваха с голи шаранчета няколко сезона под ред. Написаното от мен разбира се отразява личната ми позиция и не е необходимо всички да се съгласят с нея. Толкова за сега.

Преди на Батак съм хващал диваци по 15 кг,а сега не ми се говори...От 5 години не съм хващал риба над 2 кг(шаран).Но има много бракониери което е лошо.Ако пазехме рибата може би този язовир щеше да се посещава в пъти повече но уви...А дано се завъди повечко шаран там,кефа ще е голем както си ловиш едри баби и каракуди да ти тресне 1 шаро...

Но е и ВАЖНО след като хванеме шаро,па да се снимаме и да го пуснеме...

Скиталец едно голямо [You must be registered and logged in to see this image.] за подробната информация [You must be registered and logged in to see this image.]

Изкарах и аз 2 дена на Батак. за тия 2 дена няколко червеноперки и няколко костура.За Шарко така и не стана дума ...