Неочакван риболов на Тунджа

Нямах комп некое време затова с малко закъснение, но...
Отвори ми се неочаквано ходене до Ямбол по семейни причини.
Тръгнахме толкова набързо, че даже телефона ми остана вкъщи, включен в зарядното, да се зарежда, та немах възможност да се обадя на никой там, а и не очаквах да направя риболов.
Пътувахме петъка през нощта, рано, по тъмно още вече пресичахме моста на Тунджа в Ямбол:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Не се сдържах и щракнах една снимка набъро. Невероятна красота, но тогава не ми беше до нея, че по тъжен повод пътувахме.
Сутринта ми мина тягосно. Гробища, ковчези, бабички... Абе всички знаете, да не се случва на никой.
Следобяда седнахме на масата. И като почнаха бабите пак едни ревове, спомени от младостта и т.н. не издържах.
Метнах се на колата и с мръсна газ отпраших за Елхово.
В колата имах захранка, кило жито и 200 гр. червеи, че за риболов се подготвях предния ден и колата ми бе заредена, когато се наложи да променим плановете.
Ходил съм в Елхово само веднъж, преди година с колегата Gan4ef с единственото място което знам там е Парка.
Паркирах до моста и се качих на него за да погледна реката. Зелените талази под краката ми ме очароваха. Стоях може би 15 минути, покачен на перилата на моста, вперил поглед в забързаните води под себе си и пречистил душата си от тленните мисли, които бе навяла в мен утринта.
Минаващ по моста колега ме сепна. Вече бе 3 часа следобяд и той приключил с риболова, се прибираше. Каза ми че излиза уклей и ми показа торбичката си с двайсетина рибета. Разходих се нагоре надолу по реката и се заприказвах с още няколко колеги, Всички ловяха уклей до брега и се оплакваха от слуката.
Този риболов не ме блазнеше. Исках нещо интензивно, което да пропъди черните мисли, а безсмисленото гледане на почиващата току до брега плувка определено не е това от което се нуждаех.
Избрах си място, забърках малко захранка и заметнах няколко топки в средата на реката. Последваха я и десетина прашки жито, както и няколко с бял.
Срещу мен бе застанал "колега", който ухилено наблюдаваше действията ми.
Скоро не можа да се сдържи и се провикна:
-"Ей, къф рибар си ти бе. Така ли се лови, у средата"
Веднага го усетих, че е пиян на мотика. Беше му много трудно да формулира изречение и фъфлейки да го хвърли в пространството.
Изгледах го и без да му отвръщам продължих с подготовката. Той обаче, набрал скорост, не преставаше да мели.
-"Бе ти не разбра ли риба не моеш да фаташ бе. Знаиш ли как се държи въдица. У средата тръгнал да мята, знайш ли колко клони има,а"
Приготвих си такъма и заметнах.Малко се притесних от приказките на субекта отсреща за закачки, че не познавах дъното, но първото изтичане мина гладко. Заприбирах плувката и оня пак започна да нарежда:
-" я, ма ти още ли не си скъсал бе. Рибар... трънки..."
Заметнах отново. Не минала и няколко метра по водата плувката ми се скри. Засечка и усетих напъните на рибата отдолу. Пред мен бе доста плитко и кефала доволно се разшляпа преди да го пъхна в кепа.
Човекът отсреща бе видял шляпането и пак започна:
-" Ба и риба фана, тая сляпа е била"
После се зае да си събира багажериите и се изнесе, забравяйки телескопа си на брега.
Тъкмо се успокоих, че съм се отървал и отсреща се чуха викове и наздравици. Оказа че че тоя не бил сам, а с мощна група, налягала в сенките отзад и отдала се на безпаметно пиене. То не беха наздравици, то не бе чудо. След десетина минути виковете преминаха в крясъци от рода "Ти мене уважаваш ли ме бре", последвани от глухите удари на пестници и тояги по плът. Не закъсняха и писъците на бития. Маааани, пиха, пиха и се сбиха. Скоро битият успя да се измъкне от доскорощните си сътрапезници и през моста да избяга от моя край на реката. Там обаче, вместо да изчезне, той се покри между дърветата и започна да отправя закани към дружките си отсреща, който не му останаха длъжни. Страшна какафония се получи, която продължи докато си тръгнах след два часа. През цялото време се псуваха и заканваха от двата брага на реката.
Реших да не им обръщам внимание и да се съсредоточа в риболова. Хвърлих още няколко прашки жито и бял и скоро още няколко кефала се прехвърлиха да правят компания на първия в живарника.
Субекта отсреща обаче се сети за забравената си въдица и се върна да я вземе. Само че как видя водата и му хрумна великолепната идея да се изкъпе. Набързо се съблече и се хвърли от високия бряг в студената вода. Добре, че се оказа , че му е до кръста, че ако трябваше и пиянде да спасявам от удавяне много щеше да ми дойде.
Подплашени от тоя шум рибите се дръпнаха надолу, на около 30 метра под мен и оттам обираха минаващите покрай тях червей и зрънца жито. Нищо,тъкмо кефа от ваденето от дистанция бе по-голям.
Продължих да вадя регулярни кефали, както и няколко дребни морунаша и скобара.
След поредната засечка рибата отсреща направи нещо съвсем неочаквано. Докато кефалите се държаха плътно на дъното и в течението докато ги вадя, тази риба веднага се вдигна горе и цепейки повърхноста с перката си започна да снове от единия до другия бряг. Ясно бе, че не е кефал. Скоро успях да гребна те това животно:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Досега не бях виждал подобна риба. Отначало помислих, че е някаква кръстоска между кефал и скобар, но после в главата ми нахлуха снимките на бургаските колеги с лупавците. Какво правеше тая риба обаче в Тунджа идея си нямам.
Рибите които вадех не останаха в тайна ловящите наоколо и скоро няколко човека се опитаха да застанат под мен, но аз предвидливо бях избал място от което започваше туфа шавар покрай брега и не можаха да се проврат през него. ЕДин по съобразителен пресече през моста и се настани на отсрещния бряг, под мен, точно там където стояха рибите.
Да обаче ловеше с директен телескоп и не можеше да достигне средата на реката където хранех и ловях.
погледа ме как захранвам , помята малко и като видя, че няма да стане, с много пъшкане и колебания извади от чантата си пакет захранка. Погледа я малко, явно не му се разделяше с нея, после намери търкалящо се по брега шише от минерална вода и го отряза. Много старателно отмери в него две шепи захранка и я разбърка с вода. Останалото в пакета бе грижливо прибрано отново в торбата.
Заметна бъркоча пред него и зачака. Скоро успя да извади сносен кефал който гордо размаха към колегите си на моя бряг. Но тази риба му бе и последна. Повече кълванета нямаше. Аз от своя страна продължавах да вадя риби току пред него. Човекът не можа да издържи на тази гледка, притича до колата и си и скоро се върна с дънна въдица.
Зареди куките с червеи и доволно я замена в средата на реката, пресичайки пътя на изтичането ми.
Не ми се караше с местните, а и бития зад мен още продължаваше да кълне от шубраците към отсрещния бряг, тъй че реших да събирам. А и вече минаваше пет и половина и залязващото слънце неприятно се навираше в очите ми.
Извадих живарника за снимка:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вътре се мятаха доволно количество риби за двата часа риболов с който разполагах.
Размерът на рибите също бе добър:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Доволен си събрах багажа. Успях да се насладя максимално на риболова за краткото време с което разполагах, а и се отървах от черните мисли изпълнили главата ми...
Снимките са малко, но бързах да ловя и нямаше време за щуротии :wink:

Нямах намерение да правя друг риболов по време на престоя ми в Ямбол.
А и на следващия ден си заминавахме обратно към София.
Исках добре да се наспя преди уморителното шофиране по нтоварената както винаги в неделя следобед магистрала.
Бебето обаче бе решило друго. К'во да правим шефче е.
Рано по тъмно още, явно поради непознатото легло и миризми, се събуди и веднага предяви претенциите си за ядене и внимание. Ясно беше, че няма да се спи. Поогледах се из спящата още къща и го реших. Отивам за риба, Ей тъй, наблизо, в града , за няколко часа. И без това ми бяха останали стотина грама бял червей от предния ден.
Набързо се метнах в колата и отпраших по полутъмните още улици. След десетина минути бях на реката. Бях си харесал от миналата године едно местенце зад ШЕЛ-а, та исках да го пробвам.
Паркирах колата в шубраците обрамчили коритото на реката и нетърпеливо нагазих в мократа от утринната роса трева. Папурите се мъчеха да ме уловят в примката на преплетените си дълги листа, в отчаян опит да защитят водните обитатели от настъпващия заедно със зората враг и недоволни от неуспеха си щедро ме ръсеха с капици вода, търпеливо събирана от листата цяла нощ за утоляване на жаждата на незабележимите малки гадинки, де пълзят в краката ни или се крият под камъни и стръкчета трева.
След малко пред очите ми се показва и реката. През булото на утринните изпарения с изненада различавам фигурите на няколко риболовци на отсрещния бряг. Изненадата ми обаче е пълна когато съзирам риболовец и от моята страна на реката. Точно на мястото което си бях харесал. То е и единственото възможно де.
Погледах подранилите колегите известно време, но мисълта за риболв не ми даваше мира и отново се хвърлих в прегръдката на папурите за да се добера до колата.
Решавам да тръгна надолу по течението и където си харесам място да застана. Карам бавно покрай реката оглеждайки се за места. Но направо съм шокиран от гледката. Във всяка възможна просека между върбите или шаварите са застанали по един, а много често и няколко човека. Продължавам все по-надолу, но гледката не се променя. Човек до човек.
Малко по малко стигнах чак до "Каргонския" или както там го наричат мост. Около три километра по реката без да има свободно местенце, де да заметна въдицата. Качих се на моста и погледнах надолу. Докъдето поглед ми стигаше се виждаха паркирани край водата коли. Тази гледка ме отказа да продължавам да търся свободно място. Решавам да се върна на единственото свободно място което забелязах. На около стотина метра над моста. Място е силно казано. Реката е заляла плитък бряг превръщайки го в тресавище, което се надявам да не е дълбоко. Редки шавари растат в тинята, а яркия и свеж зелен цвят на листата им безумно контрастира с избелялата боя и олющена мазилка на панелните блокове на отсрещния бряг:
[You must be registered and logged in to see this image.]
За да мога да ловя се налага да нагазя на около 20 метра навътре в тресавището за да стигна до коритото на реката. Внимателно нагазвам във вонящата тиня и опитвайки с крак пред себе си преди да стъпя бавно се приближавам до водата. Тинята е окло педя, покрита с още толкова вода, но отдолу е твърдо и ще могада раположа оборудването си. Връщам се до колата, паркирана на брега за да взема нещата си. За начало пренасям сгъваемата маса и стола който разполагавм в тинята. Върху тях ще наредя багажа си. Връщам се отново до колата за останалия багаж. Набързо измъквам от багажника кофата със захранка и болонезето. Случайно погледа ми попада на въргалящ се вътре телескоп с монтаж на тапа. за щука. Решавам да го взема и него и ако уловя малка рибка евентуално да го заметна.
Забърквам манджата на брега. Останал ми е половин пакет "Трапер река", който разбърквам с пакет глина и малко "Шоколадова галета". Заливам с няколко капачки течен ароматизатор "Скопекс" и хвърлям вътре шепа бял.
Нареждам багажа по стола и масата и замятам наколко топки в средата на реката. ВСички риболовци покрай който минах преди малко ловяха плътно до брега, на някакъв подобен на влашка плувка монтаж и само няколко от тях можеха да се похвалят с по някоя каракуда.
Разпъвам болонезето и правя контролно изтичане. Дъното пред мен е равно, с леко изплитняване на около 20 метра под мен. Перфектно, там ще се събират червейте понесени от течението, а евентуално и кефалите.
Дълбочината е окло метър и половина.
Залагам на плувка тип буре, 2 гр., с метален кил, за по добра устойчивост в бързото течение. Утежнението ми е от групирани сачми, т.нар. "италианска верижка". Повод 0.12, около 20 см и кука Оунър Фуна N:12.
След няколко изтичания плувката потъва и едра бабушка се озовава в живарника. Скоро я последват още няколко. Една от тях е по дребна и решавам да я занметна за щука. Закачам я на тройката и отдалечавайки се на няколко метра нагоре от мястото ми я спускам току до шаварите, на около два метра от краката си. Дълбочината е около 50 сантиметра. ПОглеждам към болонезето си и виждам как върха се сгъва. Захвърлам щукарката върху папурите и шляпайки се забързвам да извадя рибата преди да се е оплела в многобройните стъбла покрай брега. Измъквам сносна каракуда и поглеждам към щукарката. А там... върха на въдицата се е сгънал. Зашляпвам обратно към нея , вдигам я и отварям бигела. Влакното веднага започва да се изнизва. Плувката се показва на около метър по нагоре после пак изчезва и се появява на още няколко метра встрани. ЗАтварям бигела и засича. Със задоволство усещам тежеста на едра риба. Докарвам я со себе си и се пресягам да я хвана, но уплашена от фигурата ми щуката се стрелка обратно и аванса писва. Бързо я укротявам и внимателно я хващам зад главата. В ръцете ми е прекрасна речна щука около 3-те килограма:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Удовлетворен се връщам отново към болонезето. ЗАпочвам да стрелям по начесто червеи и скоро измъквам добър кефал:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Последват го и няколко по малки, после пак започват да кълват бабушки. Явно съм хванал всички кефали в този участък. ТЪй като и малкото ми червей са на свършване се съсредоточавам върху бабушките. замятам още няколко топки храна. Бабушките са се строили пред мен и вадя риба на почти всяко изтичане. За разнообразие улавям и малък морунаж:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Скоро обаче захранката ми свърши. Това не ме притеснява много тъй като и без това е време да събирам. Слънцето е вече високо, минава единадесет часа и краката ми са гъбясали от тричасовото стоене в тинята, а и искам да си почина малко преди тръгването към София.
Измъквам живарника за снимка:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Прехвърлям рибите в кофата. Двадесет литровата ми кофа се напълни до средата:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Не се вижда много добре, но със самоснимачката толкова.
Лично за мен се получи един перфектен риболов за трите часа с който разполагах и ограничените количества червей и захранка. Заложих на нетрадиционен подход, не се повличх от мнението и начините на месните риболовци и успях да хвана добро количество риба. Сигурен съм че ако разполагах с още време и храна, риболова щеше да е в пъти по добър, тъй като рибите продължаваха да кълата до момента в който реших да си ходя. Окло мен реката отдавна бе безлюдна. Многото риболовци , който сутринта бяха окупирали бреговете отдавна се бяха изнесли с по някоя случайна каракуда в живарниците.
Захранката ми бе свършила перфектна работа и бе успяла да събере пред мен добро количество гладни риби, нетърпеливи да се запознаят с живарника ми отвътре.
А аз бонус бях възнаграден и с перфектна щука.

Еваларка брат

Нямам какво да кажа де,
освен,че си познаваш занаята.
Както и да разказваш развлекателно.

Думите са излишни брат.

Прекрасни репортажи!!! :thumbsupsmiley

Кърца,кефиш брат Като описваше пиянските истории,чак аз се изнервих

Перфектен както винаги.Страхотен репортаж. :thumbsupsmiley

Страхотен репортаж!

Браво Кърца, добър риболов и много хубава щучка.

Ами ....както винаги :thumbsupsmiley

Браво, Кърца кой го може го може супер излетче си спретнал както винаги .

Браво Кърца-направо си ги разбил местните! :thumbsupsmiley

Евала колега,страхотна гледка

Кърцони,не че са пили местните бабаити , ами ще се пропият като те гледат как ги трепаш :609c1f728720fb :thumbsupsmiley

Добре,че тоа отсреща не е бил бай Колю,щото щеше да фанеш............! :6e6ebecd09233a

Инак си супер,както винаги!

Евала , страшен си

Адмирации [You must be registered and logged in to see this image.]

Искаме още една приказкааа

Страхотен си, Кърцони , както винаги всъщност, няма всеки път да повтарям едно и също, кефят репортажите ти, ама много :d5116e0ebf2fc8
Другата риба я мани, ма щукатааа

Евала Кърци!

Евала Кърца супер излети си направил ,а репортажа е направо кат роман ,не ми се искаше да свършва

Просто думите са излишни ЕВАЛА за излета и за разказите направо останах без дъх да чета а камо ли да го пиша

Я виш ти Кърцата е ходил за риби.

Ненадминат както винаги в репортажите . Риболова също

Кърца, друже, имам едно питане към теб! Какво щеше да е, ако този риболов беше планиран ? Дали щеше да остане риба в ямболската акватория на река Тунджа :29e6bbd771c7f3 ?