GO FISHING BG.ForumsClub
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Началото на едно хоби

+12
Мънцата
boysa
Pretor
tolio_pm
vatus
sistefanov
makari
Венци
roko koko
baretata
jeko_k9
manuk
16 posters

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Началото на едно хоби - Page 2 Empty Re: Началото на едно хоби

Писане  boysa Пон 28 Яну 2013 - 13:59

Изминаха много години преди да се върна на познатото място. Бяхме аз, брат ми ,колегата Миро и още един приятел Краси с неговата лодка. Искахме да влезем рано понеже Краси имал работа и около обяд трябваше да излезем. Събрахме се сутринта на Болата. Краси малко закъсня, каза че си е свършил задачите и може да поостанем по-дълго. Натоварихме лодката с три сака оборудване за гмуркане, харпуни
въдици ние четиримата и потеглихме.
Когато влязохме поразпитахме двама трима познати, който бяха влезнали преди нас дали има риба. Отговориха ни, че дава слабо сафрид. Тогава решихме да разделим излета на две. Първата част да се гмуркаме, а след това да ловим с въдиците.
Отново бях на познатото място но романтиката вече беше изчезнала или по скоро всичко се беше променило. Мястото си беше също толкова красиво, само че Аз вече не бях онова малко момче, а голям мъж с неопрен и харпун. Помня, че ми отне много време да облека неопрена, да наместя колана с тежестите да си оправя маската и много други неща. Може би беше минало около час преди да видя риба, по-която така и не стрелях понеже беше много далеч. Видях и доста заргани но и те не ме допуснаха да ги приближа. Времето беше започнало да се разваря и се канеше да завали.Още при първите капки се събрахме около лодката. Брат ми беше останал в лодката а ние тримата бяхме във водата. Краси хвана въжето на лодката и я задърпа на буксир към пещерата, която се намира точно под ресторанта на нос Калиакра, ние се опитвахме да му помогнем като бутаме, но аз повече изоставах от колкото да бутам. През това време беше почнало да вали и то доста силно. Подслонихме се в пещерата и Краси успя да завърже лодката за едни скали, не след дълго пристигна и още една лодка за която също имаше място. Направихме и разбор кой какво е видял и отстрелял. Краси една прилична платерина, Миро един зарган а аз геврек. Останахме в пещерата около час докато отмине дъжда, след което се появи слънце сякаш въобще не беше валяло.
Гмуркахме още около час без някакъв успех. В лодката след като свалихме неопрените за всеки от нас имаше място колкото са му големи обувките. Миро беше отпред на носа, брат ми на единия борд, аз на другия, а Краси с единият крак беше стъпил в лодката, а другият беше подпрял на коляно, на борда. Беше преминало обяд и след гмуркането бяхме огладнели, но нали нямаше да стоим много и не си бяхме взели нищо за хапване. Само Краси носеше солети, които ни се сториха като гала обяд.
Помня, че духаше източен вятър. Направихме няколко проби, къде дава по-добре сафрида и капитана избра на около 100 метра точно срещу носа. Краси изравняваше лодката с нос Калиакра и я оставяше на дрейф. Течението ни отнасяше на запад. Почнахме улова. В началото беше много трудно нямаше никакво място в лодката и много неудобно се откачаха рибите от чепаретата, но за сметка на това се нижеха по 4-5 рибки. После влязохме в ритъм и така за няколко часа хванахме доста прилично количество риба. Беше изминал един чудесен ден, наслаждавахме се на красивите гледки радвахме се на всяка уловена риба, изкарахме чудесно и дори не подозирахме, че сме предизвикали „пожар”. Когато тръгнахме да излизаме слънцето вече клонеше към залез. При преминаването ни от източната страна на носа стана още по тъмно и, когато слязохме на брега беше почти тъмно. Всички с изключение на Краси си бяхме оставили телефоните в колите, но на него му падна батерията. Когато подредихме багажа и си погледнах телефона имах 43 неприети повиквания. Какво се беше случило? Когато близките са почнали да ни звънят как сме и не сме отговаряли от началото не са се притеснили много, но после са почнали да се търсят едни други. Стигнали са и до хората, които питахме дали има риба. Те са им отговорили че са ни видели да влизаме но не и да излизаме тогава е започнал да гори „пожара”....... и така до 43 неприети разговора. Какви поуки ми останаха от този ден :
Да нося зареден телефон
Да не увещавам, че ще се прибирам рано
Да вземам само най-необходимото оборудване
Да не стоя на носа на лодката.
Да нося винаги нещо за хапване и пийване.
[You must be registered and logged in to see this link.][You must be registered and logged in to see this image.]
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 930 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 47

Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите