СЪВЕТИ ЗА НАЧИНАЕЩИ ГМУРКАЧИ

Какво кара човека да слиза под водата? Трудно е да се каже.
За да се реши на подобна авантюра той трябва да е обладан от могъщи сили породени от любопитство, глад, забогатяване или малко лудост.
Още преди хилядолетия е нагазил във водата, а по късно се е потопил в нея.
Винаги е имало, както и днес и хора, които се впускали в подводния свят привлечени и от неговото очарование и красота.
Преди всичко обаче са необходими и малко познания за да може всичко да е под контрол и да е безопасно.
За това си позволявам да предложа на хората, които сега ще започнат, някои правила част от които са прочетени от книгите, а други се продобити и автоматизирани на принципа проба- грешка.
1.Преди да тръгне на море човек, който е решил да се гмурка е желателно да премине през контролен преглед при зъболекар.
Защо е необходимо това?- при преодоляването на всеки метър дълбочина налягането на водата се увеличава с една десета от атмосферата, което означава че при 10 метра воден пласт, налягането върху тялото ни ще се увеличи с още една атмосфера.  
На всеки следващи10 метра, ще се увеличава с една атмосфера и така нататък.
На водното налягане са подложени всички кухини в човешкото тяло в това число и зъбите.
Ако някоя пломба не е в ред или имате болен зъб, уверявам Ви че ще изпитате болка и ще загубите от безценните планирани дни в посещение на непознат за вас зъболекар.
2.Желателно е и в ушите Ви да няма ушна кал.
По принцип състоянието на ушите се проверява, като с палеца и показалеца се хваща долната мека част на ушната мида и със средна сила се издърпва надолу, ако почуствате болка значи ухото не е в ред и трябва да се лекува.
3.Няколко думи за маската и шнорхела.
Маската е добре да е с възможно най малък обем на въздух, и да е от черен силикон ( при бял силикон ако ловиш риба и се взираш в полусенките, в стъклото от влизащата светлина се вижда огледално отражение на лицето, което пречи).
Маската трябва плътно да прилепва към лицето – изпробва се като маската без каишката се поставя на лицето с помоща на носа се изтегля въздуха от нея, като се махнат ръцете тя трябва да не пада.
Най важното е да е с място за носа, чиято необходимост, ще обясня малко по късно.
Шнорхела е желателно да няма клапани, да е с оптимално сечение около 20 мм., да е сравнително къс (да има малък мъртъв обем) и в долната си част да не е гофриран (събира се слюнка).
Освен това в долната си част да не е U –образен а да е V- образен тъй-като вторият е безшумен нещо много важно при подводен риболов.
4. Трябва  да имате, буй или някаква цветна топка привързана към Вас със достатъчно дълго въже, което „не пие вода”.
При определени обстоятелства ще предупреждава преминаващите покрай вас лодки, че във водата има гмуркач и по този начин ще се избегнат нежелателни съприкосновения или удари.
5.Важно е да имате и подводен нож. Той може никога да не Ви потрябва, но ако го нямате може това да струва живота Ви.....
6.Нарочно не споменавам плавниците и топлозащитното облекло, защото тово е въпрос на личен избор и не е от съществено значение.
И така вече сме оборудвани и сме готови да се гмурнем, това става много лесно от хоризонтално положение, след добро раздишване ръцете са по протежение на тялото.
Прави се прегъване в кръста, като главата, ръцете и гръдният кош са насочени към дъното, като образуват прав ъгъл с краката. След това краката енергично се изхвърлят над водата и заемат вертикално положение. При това изнесените над повърхноста крака натежават върху тялото и то добива отрицателна плаваемост и се вмъква в водата. С други думи се прави "Китово салто".
След пълното скриване на гмуркача под повърхността, се налага дйствие с краката до достигане на дъното.
Трябва де се противодейства на нлягането в ушите, като се преглъща или със свободната ръка се стиска носа и се надува леко(ето защо маската трябва да е с място за носа).
Може да се наложи да се изравнява налягането няколко пъти в противен случай се появява болка в ушите.
Ако се занимавате с подводен риболов гмуркането трябва да е възможно най- изчистено и безшумно.
Аз лично след раздишване леко отварям устните от едната страна и напълвам шнорхела с вода за да избегна бълбукането на влизащата в шнорхела вода.
Естествено след изплуване рязко се издухва водата от шнорхела.
В най-общи линии, това е! Желая Ви успех!
................................................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Ще допълня само Манук, че е за предпочитане при гмуркане /особено на дълбоко/ шнорхела да се изплюва.

За всичко горно съгласен. Ама си мисля, че за съвременния харпунджия нещата могат малко по по лесен начин да станат.
1 форуми за подводния риболов-3броя. Намира се време и се прочитат. Две трети от нещата няма да се разберът ама си е от полза.
2 пише се молба на лични на някои от форума от същият град за кафе със приказки. Там се избистрят няколко от най-наболелите въпроси.
3 организира се излет на много близко(буна от града) със човек от някой форум да се видят нещата на живо.
4 отново кафе за приказка.
5 ако сте си паснали със човека е ясно.Ако не все има някой с който ще паснете.
6 описвате отново във форума излета си като наблягате на впечатления от екипировка, комфорт, видове видяни риби и разни други.
7 почвате на сериозно да тренирате за апнея в къщи.
8 почвате да отделяте стотинки за фонд подводен риболов.

rikitikitavi написа:За всичко горно съгласен. Ама си мисля, че за съвременния харпунджия нещата могат малко по по лесен начин да станат.

.............
8 повате да отделяте стотинки за фонд подводен риболов.

Защото вече сте налапали шнорхела :609c1f728720fb

Безпорно съвета колегата JimBeam „Да се изплюва шнорхела, особенно при дълбочинно гмуркане” е много добър.
Аз също бих Ви го препоръчал, но да се свикне с този приом в началото е малко по-трудно, но с течение на времето се превръща в автоматизъм и няма да Ви създава никакви проблеми.
Колегата rikitikitavi дава също осем прекрасни съвета, разбира се ,че ще е много хубаво, ако в началото до Вас да има опитен гмуркач и харпунджия но.......
Моят скромен опит обаче ми подсказва, че повечето колеги не обичат да показват хубавите „градинки” на начинаещите гмуркачи.
Също така имат тайни за привличане и прострелване на рибата, които също не обичат да споделят, а говорят за тях с недомлъвки.
Разбира се всяко начало е трудно, както Ви подсказва и колегата roko koko трябват и средства за закупуване на оборудване но....”вече сте налапали шнорхела”, или както Ви казах в началото на темата „..... За да се реши човек на подобна авантюра, трябва да е обладан от могъщи сили....а защо не и от малко лудост.”
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Беее- Манук,май ще ме накараш пак да ставам млад!!!! :217b315cad77fe
Ако ти кажа че поне в последните четири години съм сред морето,
а нито веднъж не съм се потопил в него,
как ли ще го коментираш ????
Наистина другата година си мисля,поне за миди да се погмуркам малко.
Барем пак да видя подводното Нептуново царство.
Само да намеря и подходящото опаковане на фотото.

Колега Киро,
Трудно ще е "пак да станеш млад", по-доброто е да останеш здрав, защото всяка възраст има и своите добри страни.
Просто докото си жив, остани любопитен като дете, изпълнявай на мига желанията си и не ги оставяй за следващата година.
Сигурно си спомняш легендарния Жак Кусто - на когото се възхищавахме като деца.
Той успя да накара много хора да усетят несравнимата красота на подводния свят и да го направят свое хоби.
Той през целият си живот - 87 години, до последният си дъх остана верен на моретата, океаните и тяхната подводна красота.......
Участваше много активно в създаването на приспособленията за гмуркане.
Изобретил очилата за гмуркане, аквалангът (съвместно с Емил Гагнам през 1946 година), „подводна чиния”-малка маневрена подводница, няколко вида камери за подводни снимки, както и други океанологични „дреболийки”, с помоща на кораба „Калипсо”-създаваше фантастични филми.....
Просто бъди, такъв какъвто си, както казва колегата roko koko „ щом вече си налапал шнорхела”.
Едно време, (през 1968 година) правих бокс за подводни снимки, в който влизаше, както огледално- рефлексен фотоапарат Екзакта- RTL1000 със светкавица, така и кинокамера 8-супер с касета за 5 минутен филм.
Получи се доста обемисто съоражение, но вършеше добра работа, като за любител фотограф.
Колкото до фотото, при съвременните технологии, просто не си заслужава да „давиш” фотоапарата.
Във форумите, колегите много подробно обясняват какво трябва да се направи, за да направиш снимки или филм с качество, немислимо за фотоапаратите и кинокамерите от нашето време.
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Колега Манук, сполай ти за темата. Сега е много по-лесно. В същото време обаче е и много по-лесно да възприемеш някои грешни техники от многото информация в интернет пространството (леко встрани: човек с един часовник винаги знае колко е часа, докато човек с десет часовника никога не е сигурен). Затова наистина е желателно още от самото начало да се тества наученото по форумите с личния опит на по-опитни колеги. Има достатъчно такива, които няма да откажат съвет. Не е важно да те заведат на "градинката" си. По-важно е да ти покажат неща, чрез които ти, безопасно и сам да си откриваш "градинки". А най-първото нещо, което според мен трябва да се направи, е да се прочете безценната книга на Димитър Минев - "Мълчаливият спорт". Въпреки, че за актуалността на някои от съветите му, може да се спори, като цяло книгата е без аналог у нас.

Аз също при гмуркане изплювам шнорхела< по съвет на Пипин> тъй като при потапяне шнорхела прави мехурчета които плашат рибата.

Pretor написа:...... В същото време обаче е и много по-лесно да възприемеш някои грешни техники от многото информация в интернет пространството......
.....Затова наистина е желателно още от самото начало да се тества наученото по форумите с личния опит на по-опитни колеги. Има достатъчно такива, които няма да откажат съвет...... А най-първото нещо, което според мен трябва да се направи, е да се прочете безценната книга на Димитър Минев - "Мълчаливият спорт". Въпреки, че за актуалността на някои от съветите му, може да се спори, като цяло книгата е без аналог у нас.

Колега Pretor,
Действително екипировката, тактиките за подводен риболов и т.н.т са отишли много напред.
Съгласен съм с вас, че ще е добре в началото да има опитен човек, който да обучава, начинаещите гмуркачи.
Позволете ми обаче, да не се съглася с Вас, че книгата „Мълчаливият спорт” на Димитър Минев, издадена през 1980 година от издателство „Медицина и физкултура” е единствена.
Девет години по-късно, през 1989 година с помоща на издателство „Д-р Петър Берон” София, авторски колектив Димитър Минев, Валентин Василев и Александър Божков издават книгата „Подводният риболов” – популярен справочник, състоящ се от 124 страници.
Това издание е по-близко до съвременността, а ролята на авторите му е разпределена по следният начин:
Предговора – Валентин Василев
Глава 1.Кратка история на подводния риболов – Димитър Минев – от 6 до 29 страница.
Глава 2.Големите състезания – Димитър Минев – от 30 до 55 страница
Глава 3.Рибите в Черно море - Валентин Василев – от 56 до 76 страница
Глава 4.Екипировка – Александър Божков – от 77 до 111 страница
Глава 5.Практиката – Валентин Василев – от 112 до 124 страница
Най-интересна за начинаещите колеги, рабира се е Глава 5, коята включва в себе си:
а).Подготовката
б).На повърхността на водата
в).Към дъното
г).На дъното
д).Обратно към повърхността
До този момент в никой от форумите, тази книга не се споменава, а тя реално съществува и е издадена в тираж 5608 броя.
Уверявам Ви, че нещата в нея са доста съвременни и също биха подпомогнали хора, които тепърва ще се учат.
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

Донякъде съм съгласен с вас, колега Манук, но не съм казал, че книгата на Д.Минев е единствена, а без аналог. Авторът самостоятелно обхваща всички теми, които по-късно се обсъждат от авторски колективи в една или друга конфигурация. Но ако трябва да споменаваме и други книги на същата тематика от този период, то през същата 1989г. беше издадено и "Ръководство по гмуркаческа подготовка" на К.Лясков, Военно издателство, в което също има ценни съвети. Въпреки, че голяма част от него си е чиста компилация от книгата на Д.Минев. Ако продължим с ретроспекцията, трябва да споменем и издадената през 1962г. книга "Подводен спорт - Пълно ръководство" на М. Бурдин, Д. Доросиев, Ц. Христов - София, Медицина и физкултура, и т.н.
Със сигурност обаче книгата на Д.Минев с достъпния си и непринуден стил и огромна обич към морето и неговите обитатели е тласнала към дълбините стотици колеги.
А тъй като ценя дълбоко опита, който споделяте безкористно с нас, бих ви предложил да отидем по-далеч. Ще си позволя за сега да споделя идеята си с вас на лични, а по-нататък бихме могли да я изложим и на останалите колеги.

Имам ги книгите, но и аз съм на мнение, че романтично- обаятелният стил на Д. Минев в " Мълчаливият спорт", го няма в другите издания и поради тази причина книгата е толкова харесвана от всички.

Pretor написа:А тъй като ценя дълбоко опита, който споделяте безкористно с нас, бих ви предложил да отидем по-далеч. Ще си позволя за сега да споделя идеята си с вас на лични, а по-нататък бихме могли да я изложим и на останалите колеги.

Ами да почваме да я пишем тази НАША книга!... :609c1f728720fb

justinian написа:

Pretor написа:А тъй като ценя дълбоко опита, който споделяте безкористно с нас, бих ви предложил да отидем по-далеч. Ще си позволя за сега да споделя идеята си с вас на лични, а по-нататък бихме могли да я изложим и на останалите колеги.

Ами да почваме да я пишем тази НАША книга!... :609c1f728720fb

От мен имате два абзаца:
попчета
Тази риба е винаги на “разположение” на подводния риболовец. Най-често стреляме по риби с тегло около 80 – 120 гр. и по-рядко 200гр. и нагоре. Това определя и харпуна, с който трябва да стреляме.
Класиката е хавайското копие, с дължина около 1.2 – 1.5м и 3 или 5 върха подредени в линия, триъгълник или звезда. Голямото предимство на хавайката, е бързината на втория и трети изстрел ако не сме улучили. Минусите са ограничената дистанция на изстрела, бавната скорост на стрелата и невъзможността да вземем голяма риба с него.
Ластичен харпун. Дължина на харпуна при добра видимост е 50 – 70 см. При много мътна вода 30-40 см. Стрелата е добре да е изработена от пружинна стомана с диаметър 5мм. При заточването на върха се стараем той да придобие заоблена форма за да се избегне огъването му при удар в камък. За контра се капва една капка заварка на 3-4 см от върха или се разпробива дупка с диаметър 1.5мм и се поставя тел от пружина. На стрелата се правият две засечки. По близката до върха се използва при разстояние на стрелба по-малко от дължината на стрелата. Ластиците е добре да са по-слаби и с диаметър не повече от 16мм. При тази лека стрела и тънки ластици се получава изстрел без откат. Стрелата се врързва за харпуна с въже или корда с дължина три дължини на харпуна. Въжето постоянно ще ни се пречка и ще ни бави, но при среща с едър рибок имаме големи шансове да го вземем. Задният край на стрелата се прави плосък-случва се стрелата да отскочи от камъка и да се върне към нас.
Стрелба.
Когато имаме попче легнало върху скала се стараем да стреляме под ъгъл, така че стрелата след като набучи рибата да се отклони от скалата. Целим се по възможност в ‘бузите’ на попчето или около гръбната перка. Ако сме на позиция точно над попчето или го стреляме от много близо, така че след изстрела ластиците да останат все още закачени на стрелата или се премерваме на линията между двете очи и се стераем да улучим няколко милиметра зад тях. При този истрел стрелата отскача силно назад и трябва да застанем в страни от траекторията й. Ако сме улучили точно попчето то поляга на една страна или по гръб и го взимаме с ръка. Ако не сме имали точен изстрел......го няма.
Когато при гмуркане видим точно под нас попче протягаме максимално ръката с харпуна, премерваме се в най-широката част на главата и не мърдаме. Изчакваме докато инерцията ни свали на изстрел разстояние(около метър ) и натискаме спусъка.Добре е при този риболов да сме с 1кг по-тежък колан така че да имаме леко отрицателна плаваемост.
Ако по време на гмуркането не видим риба започваме търсене. Ако сме на място което държи попчета то около нас трябва да има и камъни и пясък. Лягаме на пясъка и се оглеждаме бавно. Попчетата са или в средата на ‘полянката’ или плътно до камъните. Харесваме си най-голямото и с минимални движения се придърпваме на стрелкова дистанция. Целим очите, бузите или гръбчето. Трябва да отчетем и спада на стрелата с около 5мм при дистанция между 1.5 и 2.5м. Ако попчето е в дупка и се подава само опашката се целим там. Не видим ли риби преглеждаме дупките около нас и ако още имаме въздух се насочваме към следващата полянка. Трябва да се оглеждат добре и сенчестите места между два камъка. При място с камъни по-високи от метър винаги има някое кацнало отгоре рибе.
Намиране на рибата.
Първите попчета се стрелят когато морето се стопли до 10-12 градуса. Това е Април месец. Тогава попчетата се подготвят да хвърлят хайвер. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива, брачна, окраска и стоят въру камъните. Женските са в ямки в пясъка,където си хвърлят хайвера.Тогава на места се намират големи струпвания на попчета по 50 – 60 риби на една полянка. А 200 –300 метра по-нататък е пусто. При намиране на такова струпване се стараем да се гмуркаме безшумно прикриваме се край камъните и стреляме по най-близките попчета. При изплуване се стараем да не махаме с плавници. След закачането на попчето на кукана заемаме старата си позиция и ... огън.
Затопли ли се морето над 17 град. попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В звисимост от това до колко се посещава дадено място,се определя и минималната дълбочина на която трябва да ги търсим. При много посещавани плажове тя е 4,5 – 5 m, а при непосещавани – 1m. Ако няма вълни в морето можем да отделим половин час на първият ред камъни. Поради малката дълбочина можем да стреляме без да се гмуркаме. После подминаваме първия пясъчен пояс и започваме да търсим мишени. Най – комфортната дълбочина за стрелба е около 3 – 5м. Тогава виждаме от повърхноста рибата и си преценяваме откъде да се гмурнем. При избор на попчета избираме най-близкото, най-голямото и по възможност да е на пясък.


калкан
Може да се каже, че това е една от най-големите риби в нашето море. А и е най-вкусната. Достига до внущителните 25кг, дължина над метър и дебелина към педа. Данните са малко странни ама очевидците така ги описват. А също и класическото описание: като предният капак на москвич. Най-честия размер на улавяните калкани е до към 4кг, като можем да считаме тези по-малки от две педи за маломерки и е добре да ги пускаме да растат.
Калкана основно е два вида. С много копчета или черноморски и с малко копчета или без-средиземноморски. Също така се дели на местен и пасажен.
Местният калкан си живее цялогодишно на едно и също място. Единствено според времето и сезона се мести по-на плитко или по-на дълбоко. Отрасналите месни риби са с дебело тяло. Като гъстота може да се каже риба на километър. Между отрасналите риби има разположени доста дребосъци- “компактискове” , “чиниики” и “палачинки”. Зимно и раннопролетно време когато е спокойно морето местният калкан обича да излиза на плитчините на припек. Има доста случаи на видяни калкани на метър дълбочина.
Пасажният калкан се движи на групи от няколко до няколкостотин риби. Обича дълбочините. В литературата споменават за 60м. дълбочина. Есенно и пролетно време извършва миграции успоредни на брега. По време на миграциите пасажите понякога излизат и към брега. В сравнение с месния калкан пасажният изглежда тънък и хърбав.
Калкана без значение от кой тип е си предпочита едни и същи места за лягане.Там където е имало калкан след време пак ще има. Най-често калкана се заравя на завет до някой камък. Често на педа от него. Също любими му са пясъчните полянки намиращи се на скалните полета. Ляга и по големите скални плочи, но това е предпочитано от пасажният калкан. Калкана избягва местата с тиня, плътен слои черупки от миди, поляните с “речни камъчета”. Също подминава и малките полянки разположени между много високи скали(такива над метър и половина). За идеално място за калкан се счита голямо каменно поле с множество малки и големи пясъчни полянки и дълбочини от 5 до 10м.
Калканите често се прехвърлят от едно каменно поле на друго. При тези малки миграции част от калканите преминават близо до бреговете на плажовете. На тези места е и най-честият риболов с въдица от брега. Според рибарите които често ловят калкан, най -добро време е леко начупената вълна с мъртвак.
Да кажа и малко по темата за тайните места с калкан. Или тайните полянки на харпунджиите. Това са местата, където някой е намерил калкан. И понеже калкана е малко като гъбите – където е имало пак ще има, там става калканско място. Калкана се предвижва сраснително бавно от място на място и там където вчера някой е намерил калкан често на другия ден има само дупка в пясъка. От там почват и изреченията-някои ми е обрал калканите от поляната. За мен това са тъпотии-морето е за всички. Има обаче един аспект, който е по важният. Често лакомията на хората дразни и боли от нея най- много. Набарал някой си пасаж от “палачинки” и ги наредил гордо на кукана. Е това не е правилно. В такава ситуация по добре се научи да ги откриваш. Запомни типа места където са легнали. Пробвай се само с ръка леко да хванеш няколко и да си поиграеш с тях. А догодина ще са калкани. Заради този втория аспект съм съгласен, че човек сам трябва да си намери неговите си места и ценейки си усилията да цени и рибата.
Конкретно след всичко това казано къде все пак има калкан. Ами по цялото ни крайбрежие от емине до дуранкулак. Всеки един каменен нос във водата е признак за наличие на калкан. Калкана ляга малко в страни от носа. Там където е малко по- дълбочко.по конкретно примерно около варна- черноморец, фичоза, галата, вълнолома, яхтеното на дружба, писател, журналист. Най-много калкан си има на северното ни крайбрежие. От калиакра до границата. Там се правят и тралните снимки с които се смята запаса от калкан.
Какъв е начина за един харпунджия да търси калкан. На първо такива неща като кислородни бутилки и риболов на калкан не се съчетават добре помежду си. Каквото и да ви разправя съседа от долния етаж, когато бил водолаз в казармата.
Най-важен за калканжията е дебелия и топъл неопрен. Температурата на водата при която шансът да срещнем калкан е голяма е от 7 до 15 градуса. Под 7градуса във водата почти няма движение на рибата. Дори и при 20градуса има шанс да срещнем от желания трофей, макар и по-рядко.
Друго важно от оборудването са големи плавници, които няма да ни изморят твърде много през няколкото часа и няколкото километра енергично плуване.
Водолазния колан го правим с кило по-лек, защото в процеса на търсене може да се наложи да държим дълбочина и към 10м.
По въпроса за харпуна има две мнения. Старата генерация(включително и военните водолази) си държат на изпилената отверка. Всички останали си държат на харпуна.
Колкото и да е удобно да сме с къс харпун, това не е много добра идея. По време на гмуркането имаме добър шанс да се срещнем със лаврак или пеленгас. Все риби дето не са за подценяване.
Как протича един нормален риболов на калкан.
След известен кален участък от пъта сме се добрали до заветния нос. Ако нептун не е с нас морето ни посреща разпенено и размътено и след като подишаме малко чист въздух си изпиваме кафето и отиваме някъде да ядем чорба. Ако късмета е с нас морето ще е гладко и ...бистро. Обличането на неопрена може да е удоволствие или преживяване за цял живот. Всичко зависи от силата на вятъра и наличието на сняг или дъжд. Ако случим безветрие и слънце още по добре. След натъманяването с всичко необходимо, глътка кафе за начало и се топваме във водата. Момента в който си потапяш главата един приятел го описва така: някой ти отхапва лицето и след време ти го връща ама доста болящо. Това са усещания за минути. След преминаването на тръпките може да се наслаждаваме на зимното море. Първото , което забелязваме е че водата стой някакси размазана. Като мастика. След всички тези лирични отклонения , зареждаме харпуна и започваме да се оглеждаме много внимателно. Гмуркаме се, заставаме на метър от дъното и започваме бавно да оглеждаме участъка под нас. Търсим дефекти в пясъка. Това са: рязко прекъсване на някоя дюничка, петно с по друг цват на пясъка, граница на смяна едрината на пясъка. Две лъскави еднакви камъчета с размер на лещено зърно, близо едно до друго(очи на калкан), права линия начертана в пясъка, нарисувана на пясъка опашка или перка, контур на калкан. При всяко съмнение за нещо подобно се спираме и се опитваме да различим скритата картинка (калкана). Намираме главата и бучим рибата малко зад очите. Много рядко, рибата може да се изстреля уплашена от нас. Тогава дългия харпун много помага. Калкан отдалечаващ се от нас на нашето ниво е много трудна мишена, но е още по голям кефа като го улучиш.
Когато намерим калкан не трябва да бързаме да го взимаме. Водата лъже за размера и огромният калкан, на брега се оказва “палачинка”. Варианти за определяне на размера много. Или слагаме отметка на харпуна и го налагаме до калкана. Разперваме двете педи до калкана и каквото още се сетим. Ако разгледаме внимателно копчетата на малък калкан, ще види, че са източени като млечни зъбки. На калкан над килограм и половина копчетата вече пиличат на капси. Най-бърз и лесен за мене начин е разстоянието между очите. Ако е по-малко от 4см калкана е маник.
Продължавайки търсенето започват да ни побиват първите тръпки от студа. Тогава забелязваме и липсата на попчета, чучурини и други рибки. Можем да засечем някой измръзнал рак и пустош. Често това продължава с часове и униението се увеличава с увеличение на треперенето. Разбира се при първата следа от калкан(кръгла ямичка в пясъка, където е лежал) и най – вече след първият калкан се стопляме, забързваме ме се и морето не ни се струва чак така студено и мрачно. За съжаление първия калкан е често и единствен. Не броим няколкото случайни “палачинки”. След като тръпките преминат във фазата на енергичното тракане със зъби, колкото и да сме с мерак е време да излизане. Ако след много треперене изведнъж почувстваме, че вече не треперим, не ни е студено и се чувстваме приятно отпуснати-това е знак, че тялото ни са е вече предало на студа и до броени минути ще заспим на дъното. При такива симптоми си събираме и малкото останал инат за живот и с максимална скорост се насочваме към най-близката точка от брега, без значение от разстоянието до колата и т.н. за съжаление има доста смъртнни случаи по този повод в редовете на рапанджиите. Все пак човек трябва поне час да трепери здраво за да се докараме в такова състояние.
След като излезем от водата можем да си направим една слънева баня или да се упражняваме в скоростно събличане на неопрен(едно добро време е ..30секунди), според времето. После следва запазеното за целта горещо кафе. Мерене на калкана с този на колегата. И път към дежурната чорба.
Мечтата на всеки рибарин и харпунджия е да попадне на пасаж от големи калкани. Тогава е добре да не се лакомим, а да си вземем само няколко от най- големите. Законовата норма за улова се мени постоянно преди беше 2 риби, после стана 1, миналата година 1 до средата на април после 0. Често проверяващите забраняват на своя глава и спортния риболов при забранен промишлен. Глобите при всеки случай са много големи и всеки си преценява за себе си и да си се осведомява за забраните. Минималния разрешен размер засега е 45см.

Тони, ще имаме май още една тема за дълги разговори :).
Рики, не бързай толкова :). Зимата е дълга, ще има време да се изприкажем.

Ники........благодаря за всичко което си споделал по този прекрасен начин,новобранец съм (едава ли ще влизам за калкани ) но просто се виждах как ги търса следвайки съвета ти

Роко, то туй е старо инфо от форума. Писал съм го отдавна, не четеш внимателно май,,, :609c1f728720fb
а иначе аз не бързам ама ша одя океанки рибки да фащам...

Ами ,разсеян съм си явно,уж съм чел ,ама пак ми е интересно .Лек път ти пожелавам и отново да ни зарадваш с неповторими репортажи от далечни морета :609c1f728720fb

rikitikitavi написа:Решил съм да обърна сериозно внимание на кефаловите......
След много четене из нета..... стигнах до някакви изводи и до малко въпроси......Привличане.....Привличат се от резки кратки шумове.
Като от изстрел с харпун или почукване на дъното. Скърцането с пръсти също ги привлича.....Няколко счупени мидички докато чакаме в засада няма да ни навредят, а може и да привлекат някого......

Това е съвсем малка част от темата на колегата rikitikitavi „Риболов на кефалови риби ?”.
Той доста сполучливо е синтезирал най-важното от прочетеното в Нета.
Тъй като темата на колегата rikitikitavi е повече като въпрос, реших че към привличенето на кефаловите риби, ще е добре да направя допълнението тук , тъй като на „старите вълци” едва ли ще им кажа нещо ново.
Ще акцентирам на факта, че рибите от семейство кефалови най-вече се привличат от изстрел с харпун.
Минават точно тогава най-спокойно покрай вас, сърцето Ви се е разтупкало..... и докато презаредите, те вече са на безопасно разстояние.
През 1974 година първоначално направих харпун с две стрели, със всичките му предимства и недостатъци.
По късно реших, че ще е по-рационално да направя приспособление имитиращо изстрел на харпун.
Приспособлението се закрепва към харпуна, по протежение на дръжката и тръбата на харпуна. То се закрепва над ръката, която държи харпуна, така че да не Ви пречи.
Когато е необходимо с показалеца на ръката, която държи харпуна се задейства това приспособление и се имитира шум от изстрел.
За направа на приспособлението е изполвана хром- никелова тръба(от дамски чадър) с външен диаметър 10 мм., вътрешен диаметър 9 мм. и дължина 22 сантиметра.
В предният край напречно на тръбата има завинтено 4мм. болтче .
В тръбата е поместено бутало от хром- никелова стомана с дължина 9 сантиметра и диаметър 9 мм., така че буталото да се придвижва свободно в тръбата.
Зад буталото има пружина с диаметър 9 мм. и дължина12 сантиметра.
В задния край напречно на тръбата също е завинтено 4 мм болтче в което се опира пружината.
За да може да се контролира движението на буталото и възпроизвеждането на „изстрел” на 8 сантиметра от началото на тръбата(по посока на задния и край), по продължението и е направен прорез широк 5 мм. и дълъг 9 сантиметра, като задния край на прореза завършва като буквата „Г”.
В задния край на буталото е завинтено 4мм болтче, което е дълго 10мм., то преминава през прореза и стърчи навън.
Зареждането на приспособлението става, като се придърпа буталото назад, с помоща на стърчащото болтче по протежение на прореза в тръбата, при което се свива пружината и в края на прореза болтчето се вмъква в „Г”-то на прореза, което задържа буталото в задно положение.
За да имитирате изстрел на харпун, бутате стърчащото болтче нагоре, буталото се освобождава и под въздействие на пружината се удря в предното напречно болтче, при което изстрела е имитиран.
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

По темата, имайки впредвид трагичния инцидент с Методи, искам да добавя нещо което незнам дали дори е писано в спиърфиш. Преди няколко години го научих от Явор и досега съм го ползвал 2 пъти.
Вероятно ако Методи го знаеше това и ако му се е случило това което се предполага, все още щеше да е жив.
Всеки знае че преди блекаута се преминава през самба. Цялото тяло се тресе и ръце и крака отказват да ни се подчиняват. Ясно е че в такова едно състояние няма как да разкопчееш и изхвърлиш колана.
В случай че сте се забавили долу и не сте сигурни че навреме ще изплувате, разкопчавате колана(марсилска тока) и го държите така разкопчан докато излезете. В случай че изпаднете в самба, моментално оставате без колан и шанса за оцеляване става много по-голям.
Разбира се НЕВЕРОЯТНО ГЛУПАВО е да се докарваме до такъв момент, но той става 98% заради някаква риба която се е появила точно когато решаваме да си тръгнем нагоре или нещо подобно.
Това е, хващаш езика на колана, издърпваш да се освободи иглата и така с език в ръката, нагоре!

Някъде по форумите май някой го беше споменал -най важното е да не се докарваме до това състояние .Дали това се е случило с Методи.И не съм много наясно,ама студената вода може би по-бързо довежда до състояние на самба........а бе обърне ли се каруцата пътища много,за това един апел към доайените и по-опитните гмуркачи ,колкото и да ви е досадно постоянно споделяйте и давайте примери със случки на прекалена самоуверенност и надменност към морето и спорта който практикуваме,независимо лаишки като мен или професионално като доста от вас ,дай Боже по-малко инциденти за в бъдеще

Хубаво е да се пише и споделя,но трябва и да се чете и мисли.И най вече да се научим да слушаме тялото си във водата.
Да се влиза с убеденост,че и празни да излезем е нормално,че улова не е задължителен на всяка цена!Защото цената е твърде висока!

gogo26 написа:Хубаво е да се пише и споделя, но трябва и да се чете и мисли.
И най вече да се научим да слушаме тялото си във водата........

Колега qoqo26, абсолютно сте прав, че „трябва да се научим да слушаме тялото си под водата”.
За това искам да отправя и още един съвет към начинаищите гмуркачи, а защо и не към по-опитните.
Имам в предвид, много важния момент на раздишване, преди самото гмуркане.
Много често се случва, поради различни причини, както и от незнание, или от желание да спечелим време, да се раздишва с голяма бързина, вместо това да се извърши бавно и спокойно.
Ще отбележа, че раздишването с голяма бързина, допринася за получаване на обратен ефект, защото не само умората на дихателната мускулатура се увеличава, но се предизвиква една взаимозависима рекация на консумацията на кислород и произвеждането на въглероден двуокис.
Прекаленото раздишване, може да снижи процента на въглеродния двуокис в кръвта до такова ниско ниво, че в последствие да не се задействува позива на организма за вдишване.
При гореописаната ситуация се добива измамното впечатление, че е още рано да се изкачваме към повърхността, при това ненужно се увеличава престоят под водата, което от своя страна довежда до загуба на съзнание и фатален край на морското дъно.
Все пак Природата е направила така, че тялото ни да подава сигнал при прекалено раздишване.
Това се усеща още на повърхността.
Характеризира се с леко прилошаване, виене на свят, поява на разноцветни петна или светли точки пред очите.
Остава само гмуркача да се вслуша в този сигнал, подаден от тялото, да направи едно изчакване на повърхността, до изчезване на споменатите симптоми и тогава да предприема поредното гмуркане.
..............................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!

От скромния ми опит който имам в гмуркането, съм забелязал че раздишване като че ли не е толкова необходимо при него по-скоро се ускоряват процесите в организма и необходимоста от нова глътка въздух идва по-рано(лично мнение!)По-добре е 1-2 бавни и дълбоки вдишвания при поддържане на бавен пулс, като в полусън,отколкото 10-15 бързи и освежаващи вдишвания.
Организма при гмуркане трябва по-скоро да го приучим да работи в бедна на кислород среда с минимум усилия,отколкото да разчитаме на капацитета на белия дроб.

При всеки е различно. Раздишваме за да успокоим съзнанието си, целта е постигане на пълен релакс на ум и тяло. Колкото си по-релаксиран толкова по-голяма апнея. Някои го постигат с 4-5 много бавни вдишвания и още по-бавни издишвания, други с много повече, важното е да се избегне хипервентилацията(виене на свят), защото както отбеляза Манук става опасно. Всеки трябва да намери за себе си как изчиства съзнанието си най-бързо и качествено. Истината е че когато човек има проблеми това е много трудно.