СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума



Страница 12




Apogon  imberbis - Риба Кардинал

Ostorhinchus fasciatus - Риба Кардинал

Apogonichthyoides pharaonis - Риба Кардинал

Schedophilus medusophagus

Stromateus  fiatola

Luvarus imperialis - Риба Император

Priacanthus arenatus

Parapristipoma  octolineatum

Lobotes surinamensis

Platycephalus indicus

Papilloculiceps longiceps

Stephanolepis diaspros

Balistes capriscus

Anthias anthias

Lepadogaster lepadogaster

Lepadogaster candollii

Capros aper

Macroramphosus scolopax

Trachinotus ovatus - Pompano

Acanthurus monroviae

Alepocephalus rostratus – дълбоководна

Epigonus telescopus – дълбоководна

Evermannella balbo – дълбоководна

Gonostoma denudatum   – дълбоководна

Lampanyctus crocodilus  – дълбоководна










  Apogon imberbis      -   Риба Кардинал







Местни наименования :
Мodern Greek : Kardinalios ( Καρδινάλιο ) ,  Kromídi (   Κρεμμύδι ),     Тsiboúki  ( Τσιμπούκι  )
Turkish: -  Kardinal balığı
Serbian: Matulic
Spanish: Alfoncino · Salmonete real
Italian: 'Mmuccapasticci · Castegneua russa · Cipudda russa · Guarracino Russo ´e Scoglio · Guarracino russo 'e scoglio · Monaca russa 
German: Kardinalfisch · Meerbarbenk · Meerbarbenkönig · 
English: Cardinal fish · Cardinalfish · Fucinata ·  Mediterranean cardinalfish
French: Apogon · Apogon Commun · Castagnole rouge






Class:  Actinopterygii
Subclass:  Neopterygii
Superorder:  Acanthopterygii
Order:  Perciformes
Suborder:  Percoidei
Superfamily:  Percoidea
Family:  Apogonidae
Genus:  Apogon
Series:  Percomorpha
Species:  A. imberbis
Binomial name  -  Apogon imberbis  -  (Linnaeus, 1758)




Малка рибка с овална форма на тялото, издължена в задния край.
Предната част с корема са закръглени към опашката е стрaнично компресирана.
Главата е голяма и копиевидна, с леко тъпа муцуна.
Устата също е голяма, като на двете челюсти имаме множество малки остри зъбки.
Очите са големи, с две светли линии минаващи през тях.  
Има две гръбни перки. Първата е с триъгълна форма и има 6-7 твърди шипа,
а втората е с 8-10 меки лъча.  Аналната перка започва с два твърди шипа и 8-9 меки лъча.
Опашката е голяма, леко разчленена  V образно и заоблени краища.
На дължина достига около 15 см.

Окраската на тялото е червена или розова. На опашното краче понякога имаме малко черно петно.




Ареалът и е както Средиземноморието, така и източната централна част на Атлантика.  
Предпочита да обитава каменисто дъно със скали и коралови образования,  и пясъчни/кални  полянки. Вертикалният дълбочинен диапазон  е 2 – 150м, но най-често се среща в диапазона 4- 15м.

Среща се както поединично, така и групи от 10-15 индивида.
Особеното при нея е,че женската полага оплодения вече хайвер в устата на мъжкия.
Там той стои до излюпването на малките. След като се излюпят те напускат сигурното си жилище и плават свободно, но при опасност веднага се връщат там. Този способ е познат само при сладководните риби от рода на Цихлидите.



Хранят се със зоопланктон, ларви на други организми, малки рибки, малки безгръбначни.

Тя почти не се използва за храна, освен в редки случаи за супа.
Търговски и любителски интерес за риболов към нея няма.
Много добра примамка за по-големи хищни риби, при риболов с парагади или дънен монтаж.

Ostorhinchus fasciatus







Местни наименования :
Global English - Broad-banded cardinalfish , Four-banded soldier-fish
Iran - Dahanlaneh-e-donavari
Malaysia - Serodong , Sebekah dwijalur
Indonesia - Gelagah
Australia - Barred striped cardinalfish
South Africa - Tweestreep-kardinaal





Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Perciformes
Family:  Apogonidae
Genus:  Ostorhinchus
Species:  O. fasciatus
Binomial name  Ostorhinchus fasciatus (White, 1790)





Малка придънна рибка с дължина до около 10см.




Разпространена е в топлите води на Западен Пацифик, Индийския океан и Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието и засега се е заселила само в източната част, включително и югозападното крайбрежие на Турция.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 2 – 100м.
Обитава рифови и крайбрежните каменисти зони с пясъчни пространства до тях и водна растителност.




Тялото е с овална форма, удължено в задната част и странично компресирано.
Главата е голяма с копиевидна форма. Муцуната е къса и заоблена.
Устата е също голяма, полу-насочена нагоре. На двете челюсти имаме малки, остри зъбки.
Очите са големи, кръгли и разположени в средата на черепа.

Има две сравнително височки гръбни перки.
Първата е с триъгълна форма и 7 гребеноподобни твърди лъча.
Втората започва с един къс, твърд лъч и продължава с 9 меки.
Аналната започва с 2 твърди и продължава с 9 меки лъча.
Гръдните/пекторални перки са с 15-16 меки лъча и формата на гребло.
Коремните/вентрални са с 1 твърд и 7 меки лъча.
Опашката е голяма, широка и леко разчленена V образно.




Основният цвят на тялото е сивкав с лек розов отенък.
Надлъжно по дължината му имаме от три до четири кафяви ленти и три други по-тънки в  сребристо. Средната кафява лента започва от муцуната и през очите и тялото достига до края на каудалната перка. При някои индивиди, на опашното краче имаме тъмна точка.

Храни се със зоопланктон, личинки, крил, малки ракообразни и рибки.

Не представлява интерес за търговския и любителски риболов.

Apogonichthyoides pharaonis








Местни наименования:
Greece - Kardinálios tou Faraó ( Καρδινάλιος του Φαραώ )
Turkey - Kardinal baligi






Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Perciformes
Family:  Apogonidae
Genus:  Apogonichthyoides
Species:  A. pharaonis
Binomial name  :  Apogonichthyoides pharaonis (Bellotti, 1874)





Малка придънна рибка с дължина до 10см.






Ареалът и на обитание са тропичната и субтропична зона на западния Индийски океан, Персийския залив и Червено море.
В Средиземноморието се е разпространила през Суецкия канал.
В момента населява южната част на Егейско море и цялата източна част.




Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 50м.
Обитава рифове или скалисти участъци изпъстрени с песъкливи и тревни участъци.
През деня се крие из цепнатини или дупки, а вечер излиза да се храни.

Тялото е с овална форма, удължено в задната част и странично компресирано.
Главата е голяма, копиевидна с къса и заоблена муцуна.
Устата е също голяма, като на двете челюсти имаме гребено-подобни, остри, малки зъбки.
Очите са големи и кръгли. Цялото е покрито с малки но твърди люспи.




Има две добре изразени гръбни перки.
Първата се състои от 7 твърди лъча, а втората с 1 твърд и 9 меки лъча.
Аналната започва с 2 твърди и следват 7-8 меки лъча.
Опашката е голяма и равен заден край.




Основната окраска на тялото е златисто/кафеникава или сребристо/сиво с три вертикални черни ленти минаващи през тялото. При някои индивиди на първата лента имаме кръгло петно, наподобяващо на око.

Храни се със зоопланктон, малки ракообразни и личинки.

Не представлява интерес, за търговския и любителски риболов.

Schedophilus medusophagus








Местни наименования :
Modern Greek   -  Medousofagos ( Μεδουσοφάγος )
English   -  Cornish blackfish,  Brown ruff
Swedish   -  Мedusafisk ,  Еngelsk svartfisk
French    -  Rouffe des méduses
Spanish   -   Rufo de aguas malas





Phylum -  Chordata
Subphylum  -   Vertebrata
Superclass -  Gnathostomata
Class  -   Osteichthyes
Order   -   Perciformes
Suborder -   Stromateoidei
Family   -   Centrolophidae
Genus   -  Schedophilus
Species   -  Schedophilus medusophagus



Има овално тяло с дължина 40-50см.
Главата и е по-скоро къса, копиевидна, леко заоблена. Устата е средна по големина, като на двете челюсти имаме едва подаващи се остри зъбки.  Очите са големи, кръгли леко изпъкнали над контура на главата.

Има една дълга гръбна перка с около 45-50 меки лъча, но между тях имаме и няколко много къси твърди.
Аналната перка е една с 30-40 меки лъча. Опашката е средна по големина, широка и с заоблени върхове.




Оцветяването на тялото зависи от възрастта. При младите екземпляри е тъмно червено/кафяво и по-тъмни петна, изсветляващо към корема. При възрастните е сиво/зеленикаво в комбинация с кафяво по гърба, също с по-тъмни петна и неправилни линии.


Обитава водите на централен и северен Атлантик. В Средиземноморието популацията е по-голяма в западната част,
но се срещат и в Адриатика и Егейско море.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 100 – 350м. Младите се срещат в по-плитките крайбрежни зони, докато възрастните по-дълбоките.



Храни се предимно с медузи и по-рядко с ракообразни.

Месото и не се цени, защото мирише на медузи, а е имало случаи при които създава проблеми на стомашно/чревния тракт на човека.
Не се лови целенасочено, а e  съпътстващ улов при  риболов с тралове и тройни мрежи. Не представлява интерес за любителския риболов.

Stromateus fiatola  







Местни наименования :
Modern Greek    -    Ψευτολίτσα
English - pomfret , Blue butterfish , Fiatolon
French –Mademoiselle, Fiatole, Fiatone, Pompano
Spanish  –  Palometa Fiatola, Pampano, Pámpano, Pompano
Turkish  - yildiz baligi
Български - маслена риба



Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclasse Gnathostomata
Classe Actinopterygii
Sottoclasse Osteichthyes
Superordine Acanthopterygii
Ordine Perciformes
Sottordine Stromateoidei
Famiglia Stromateidae
Genere Stromateus
Specie S.fiatola
Вinomiale   -  Stromateus fiatola  - Linnaeus, 1758






Има овално тяло, леко закръглено и странично сплескано. На дължина е средно около 40см, но достига и 50см. Главата е средна по големина, леко изострена. Устата са малки.
Има дълга гръбна перка с 42-50 лъча, на която първите няколко са издължени, а останалите къси. Аналната перка е със  32-36 лъча, същата форма но по-къса . В основата са безцветни/сиви, но в горната част са тъмно сиви/черни.  Опашката е силно разчленена с тесни страни.

Оцветяването на тялото е сребристо синкаво, в горната част по-наситено и към страниците и корема изсветлява.  По тялото имаме разхвърляни къси или по-дълги хоризонтално разположени бежови/светлокафяви линии и малки точици.





Разпространена е в Източния Атлантик и Средиземноморието. Обитава водите близо до дъното на континенталния шелф в дълбочинен диапазон 10 – 70м., но може да се срещне и на повърхността а така и до 150м. дълбочина.

Хищна риба която се храни с : -  малки рибки, бентоносни организми, зоопланктон  и медузи.

Месото и е с добри вкусови характеристики. Не са обект на голям промишлен риболов. Ловят се с тралове, гъргъри, фиксирани мрежи и много рядко с парагади.

Luvarus imperialis      -     Риба Император








Местни наименования :
Modern Greek   -  Loúvaros  ( Λούβαρος )
Turkish   -  imparator baligi
Spanish   -  emperador
English   -  luvar
French   -  louvereau
Albanian   -  peshku imperator




Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Scombroidei
Family Luvaridae
Genus Luvarus
Species Luvarus imperialis







Голяма риба обитаваща водите на тропичните, субтропичните и умерени ширини зони на световния океан.
На дължина достигат до 2м. и тегло  150кг., но предимно в океаните.
Тялото им е овално, изтъняващо към опашката.
Главата е средна по размер, устата по-скоро малка (без зъби ), очите също малки.
Специфичното за нея е, че с израстването челото също расте и придава скосен вид на главата.
В млада възраст младите имат малки зъби на двете челюсти и в последствие те закърняват.
Изобщо морфологически с израстването тя се променя в много аспекти.



При възрастните имаме една сравнително ниска гръбна перка с 12-14 меки лъча. Аналната е съща по форма с 13-16 меки лъча. Гръдните перки са средни по  големина, изтеглени с остър върх. Опашката е мощна, силно разчленена и остри върхове.
Окраската варира от сребриста до розово. Перките винаги са розово/червени.

Обитава по-откритите води на континенталния шелф, но понякога се среща и близо до крайбрежието. Вертикалният дълбочинен диапазон  0 – 200м.

Храни се предимно с медузи, но понякога яде калмари или планктон.

Месото и е ядливо, но  в него са констатирани много паразити  
и затова в някои страни не се допуска до пазара.

Нямаме целенасочен търговски интерес към нея.
Съпътстващ улов при риболов на други видове риби.
Любителският риболов е много случаен и то предимно за емоции.

Priacanthus arenatus








Местни наименования :
English   –  Atlantic Bigeye, Balarton, Balatan, Bigeye, Big-eye, Catalufa, Common Bigeye, Goggle Eye, 
French   –  Juif, Beauclaire de Roche, Beauclaire Soleil, Tête Ronde
Spanish   –  Alfonsón, Alunado, Catalana, Catalucia, Catalufa, Catalufa Ojón





Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Percoidei
Family Priacanthidae
Genus Priacanthus
Species Priacanthus arenatus


Малка рибка с дължина 30-35 см., но може да достигне и 50см. и тегло до 2.5 кг.
Тялото е овално, леко странично компресирано и покрито с люспи.  
Главата е копиевидна, сравнително голяма.
Очите са също големи, кръгли и леко изпъкнали над контура на черепа.
Долната челюст е силно скосена и почти стига до нивото на горната.
Има малки конични зъби. Страничната линия е много изкривена почти в началото си.


Има една гръбната перка която леко дъговидна. В началото имаме 8-9 твърди лъча, а останалите 13-14 са меки.   Аналната е също една, с 3 твърди и 15 меки лъча.
Гръдните са малки, къси но широки.
Тазовите перки са големи, широки и издължени първи (триъгълна форма).  
Опашката е голяма с равен заден край.

Разцветката на тялото обикновено е червеникава или розова, понякога с по-тъмни вертикални ленти.  Промяната може да настъпи за секунди и се предполага, че това е форма на комуникация в групата.





Обитава тропичните и субтропични зони на Атлантика, включително и западното Средиземноморие.  Предпочита скалисто или коралово дъно на крайбрежния шелф.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 10 – 150м., предимно 15 – 70м.

Храни се с малки рибки, ларви, безгръбначи, ракообразни, червеи.  
Те са активни нощем, а през повечето време на деня се крият.

Месото им е с добри вкусови качества, но са констатирани случаи на хранителни натравяния (Ciguatera ).
То се дължи на токсини в храната на рибата, в определени райони.

Уловът му е предимно съпътстващ. И затова не е много разпространена по пазарите.

Parapristipoma  octolineatum








Местни наименования :
Algeria  - Ronfleur
Greece  - Gramogrylopsaro  (Γραμμογρυλόψαρο  )
France  - Grondeur rayé
Spain  - Burro listado , Boca de oro , Xerla ratllada
Portugal  - Roncador-riscado , Riscado , Ajenil
English  - African striped grunt




Kingdom  - Animalia
Phylum  -  Chordata
Subphylum  - Vertebrata
Superclass  - Gnathostomata
Class  -  Osteichthyes
Order  -  Perciformes
Suborder  -  Percoidei
Family  -  Haemulidae
Genus  - Parapristipoma
Species  - Parapristipoma octolineatum



Малка рибка с овално, странично компресирано тяло и дължина до 50см, но обикновено 20-30см.
Главата е средна по размер и копиевидна. Устата е голяма с плътни устни. На двете челюсти имаме малки остри зъбки. Очите са големи,кръгли и леко изпъкнали в горната част на черепа.
Цялото тяло, включително и горната част на главата е покрито с люспи.

Има една дълга гръбна перка, състояща се от 12-13 твърди лъча (гребеноподобни) и 14-15 меки.  
Аналната е с 3 твърди и 7 меки лъча. Гръдните и тазови перки са средни по размер и леко издължени. Опашката е голяма, слабо разчленена с V образна форма.

Окраската обикновено е кафява с лек виолетов нюанс и светъл корем в сребристо/бяло.  
Надлъжно по гърба и страниците имаме характерните четири светло сини линии.
По края на гръбната и тазовите перки имаме кант оцветен в червеникаво и светло синьо.



Разпространена е предимно в централен Източен Атлантик и западната част на Средиземноморието.
Обитава предимно крайбрежните зони с дълбочина 2 – 50м,  рядко до 150м.
Предпочита скалисто/каменисто дъно, но посещава и пясъчни.

Тя е социална риба и затова образува ята от 20-40 бр.
Храни се с ларви, ракообразни и малки рибки.

Месото и е с добри вкусови качества и са обект на търговски и любителски риболов.  
Лови се с дънни тралове, тройни мрежи и грибове.

Lobotes surinamensis












Местни наименования :
Greece  - Lovopsaro (Λοβόψαρο )
Turkey  - Üçkuyruk baligi
Syria  - Moista , Tripletail
Global Arabic  - Subaiti
Italy  - Pesce foglia
Spain  - Cua triple , Dormilona , Tres colitas
UK  - Tripletail
USA - Tripletail , Flasher , Bouyfish
France  - Triple queue , Mérou de bois
India - Musalli , Katkola , Chota bekkut , Brown tripletail



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Lobotidae
Genus: Lobotes
Species: L. surinamensis
Binomial name   :Lobotes surinamensis  -  (Bloch, 1790)


Голяма риба с МАХ – рамери до 80-100см и тегло 15-18кг в тропичните зони.
Обикновено е 35-50см и тегло 1-3кг в Средиземноморието.



Тя е любител на топлите води и затова се среща в тропиците и субтропиците на световния океан – t  над 24°C  и  соленост  по-голяма от 3.3 ‰  .
В Средиземноморието е разпространена навсякъде, но популацията и е по-голяма в южните части.

Обитава обикновено плитките води 0 – 30м., но е срещана и до 70м дълбочина.
Предпочита кални или пясъчни дъна, а също така и рифове.
Посещава също така делти и естуари, пристанища и крайбрежни зони.
В открити води са сред плаващи водорасли, други плаващи обекти  или край буйове. Там  често се наблюдават предимно млади екземпляри, но също така в такива зони можем да срещнем и възрастни.

Lobotes surinamensis  са добре известни със своето необичайно поведение,
да плават точно под повърхността на водата на  едната страна , имитиращи лист или плаващи отломки.





Тялото и има силно овална форма, с добре изразена гърбица и сранично компресирано.
Главата е средна по размер с копиевидна форма и вдлъбнато чело.
Муцуната е къса, средна по големина уста, като на двете челюсти имаме ивици от малки конични зъби, предните по-големички.
Очите са сравнително малки, разположени непосредствено и над устата.
Зеницата е с променлива форма и големина.
Цялото тяло, включително и главата са покрити с люспи.

Има една дълга гръбна перка която се състои от две части.
Първата е с 11-12 твърди лъчи (гребеноподобни), а втората част от 15-16 меки.
Аналната е с 3 къси твърди лъча и 11-12 меки.
И на двете перки меките лъчи са леко издължени в средата и заоблени.
Опашката е средна по големина но къса. Лобовете и задният и край са заоблени.
Гръдните ( пекторални) и тазови (пелвич) перки са малки.



Окраската варира според възрастта .
При младите екземпляри е  в жълто с кафяви петна или сиво/черно.
Възрастни са в сиво/черно или сиво със зеленикаво-жълт отенък.
Всички перки наподобяват основната окраска на тялото.
При възрасните индивиди по тъмната опашка имаме малки жълти петънца.

Храни се с бентосни ракообразни и организми, личинки, скариди и малки рибки.

Месото им ядливо.
Ловят се с тралове, хрилни или тройни мрежи, грибове или парагади.
Представляват желан обект при любителския риболов заради емоциите.



Могат да се ловят както от брега, така и от лодка,
За ем може да се използва цяла или парчета от прясна риба, скарида, воблери, джиг примамки.



Обект са и на риболова с харпун.

В някои страни за опазване на популацията  ( САЩ) са въведени квоти/ограничения , по 2 риби  над  45см на излет.

Platycephalus indicus  









Местни наименования :
Greece   - Platykefalopsaro  ( Πλατυκεφαλόψαρο )
Oman  -  Wahar
Australia  -  Bartail flathead , Indian flathead
Malaysia   -  Flathead
India  -  Bartail flathead , Indian flathead
Indonesia   -  Indian flathead , Ikan anjing
Russia   -  плоскоголов индийский
Spain   -  Chato índico
UK  -  Indian flathead , Bar-tailed Flathead ,  Indo-Pacific Flathead



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Family: Platycephalidae
Genus: Platycephalus
Species: P. indicus
Binomial name   :  Platycephalus indicus  - (Linnaeus, 1758)




Дънна риба с дължина до 90см, но обикновено се срещат 30 – 50см индивиди.
Максималното докладвано тегло е 3.5 кг.



Ендемичен вид за тропичните и субтропични води на Тихия и Индийски океан, и Червено море.
Навлязла е в акваторията на Средиземно море през Суецкия канал. Засега се е заселила предимно в югоизточната му част, но също така са регистрирани и в южната част на Егейско море.

Тялото и е с изтеглена цилиндрична форма, покрито с дребни люспи.
Много прилича на черноморския Лихнус.
Главата е голяма, с копиевидна форма и силно сплескана.
Устата е голяма, с дебели месести устни, като долната челюст е по-дълга.
Има множество малки зъби, някои от които са кучешки.
Очите са големи, кръгли и изпъкващи над контура на черепа.



Има две гръбни перки. Първата започва с един, къс шип и продължава със 7-8 твърди лъча. На разстояние от нея се намира втората с 13 меки лъча.  Аналната перка също е с 13 меки лъча. Гръдните са големи, ветрилоподобни, с 14-16 меки лъча. Опашката е сравнително голяма, с трапецовидна форма.

Окраската на тялото е в зависимост от цвета на околната постилаща повърхност на грунда.
Варира от сиво до кафеникаво, изпъстрено с множество по-малки или по-големи тъмни или светни петна/точици. Имаме и  3-5 напречни ленти, в по-тъмен нюанс.  
На опашката имаме 3-4 черни ленти (хоризонтално разположени) и участък с жълт цвят.



Обитава крайбрежието, бракичните зони и рифове с или без водна растителност и с пясъчни, скалисти или кални дъна. Вертикалният дълбочинен диапазон е 2 – 200м, но най-често около 20 – 40м. Малките се срещат предимно в долната част или устията на прилежащите реки.

Храни се с малки риби, ракообразни, мекотели.

Месото и е с добри вкусови качества.
Лови се с дънни тралове, мрежи или парагади.
Представлява интерес и за любителския риболов с въдица.

Papilloculiceps longiceps
Известна още като -  Tentacled Flathead   или  Poisson Crocodile










Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Family: Platycephalidae
Genus: Papilloculiceps
Fowler & Steinitz, 1956
Species: P. longiceps
Binomial name  :  Papilloculiceps longiceps  - (G. Cuvier, 1829)



Ендемичен вид за тропичните и субтропични води на Западе Пацифик и Западен Индийски океан, плюс Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземно море, и засега се е разселил в източната му част.  
Популацията  е малка.



Средна по големина дънна риба.
Дължината обикновено е около 35-45 см, но може да достигне и до 70см.

Торса е закръглен, но издължен към опашката.
Главата е голяма и силно сплескана. В задната част имаме няколко костни образования, подобни на шипове. Много наподобява по външен вид на крокодилска глава.



Муцуната също е издължена, като долната челюст е малко по-дълга от горната.
Устата е голяма, с месести устни и малки зъбки на двете челюсти.
Очите са големи, силно изпъкнали над контура на черепа.
Намират се в горната част и когато се заровят в пясъка те остават над него.
За разлика от други видове има клепачи, подобни на дантела.




Има две гръбни перки. Първата е по-височка, с тиъгълна форма и има 9 твърди лъча. Втората е с 11 меки лъча. Аналната перка е една  с 11 меки лъча. Опашката е голяма, трапецовидна. Гръдните са големи, ветрилоподобни с 20-22 меки лъча.

Окраската на тялото варира от пясъно бежаво, сиво/зеленикаво или сиво/кафеникаво. Има пряка зависимост от цвета на грунда които обитава. Изпъстрено е с множество по-тъмни петна с неправилна форма или точици. Напречно имаме добре изразени по-тъмни ленти. Всички перки са изпъсрени в по-тъни ленти или петна.


Обитава крайбрежните зони с песъкливо, песъкливо/кално  или каменисто дъно, а също така и рифовете. Среща се най-често на дълбочина 1 – 20м, но може да бъде видяна и до  40м.



Тя е хищна дънна риба и се храни с : риба, ракообразни и скариди.

Месото и е ядливо.
Лови се с дънни тралове, дънни мрежи, парагади или въдица.

Stephanolepis diaspros








Местни наименования :
Greece  - Monochiros ( Μονόχειρος  )
Cyprus  - Chiropsaro  , Dikenli çütre , Domuz baligi
Turkey  - Dikenli çütre baligi
Italy - Pesce balestra africano
Malta ( English ) - Reticulated leatherjacket
Croatia  - Africki kostorog
Lebanon  - Khanzyr Abou Rysheh
Libya - Halof boresha


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Monacanthidae
Genus: Stephanolepis
Species: S. diaspros
Binomial name   :  Stephanolepis diaspros  - (Fraser-Brunner, 1940)






Естественият му ареал на разпространение е западната част на Индийския океан, Персийския залив и Червено море. През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието и засега се разселил от Италия на Изток, в това число Адриатика и южната част на Егея.

Малка рибка с дължина до 25 см.
Тялото  е с овална форма и странично сплескано. Кожата и е груба.
Главата е голяма, а муцуната е издължена и завършва с малка уста. На двете челюсти омаме резци.
Очите са големи, изпъкнали над контура на черепа и намиращи се в горната част.

На гърба има голям, единичен шип.  На малко разстояние от него започва гръбната перка с 30-33 меки лъча, като вторият е силно издължен, като антена, обикновено при мъжките екземпляри.
Аналната перка е една с 30-33 меки лъча. Опашката е сравнително голяма, с ветрилоподобна форма.

Цветът на тялото е кафяво-зелен или сивкаво-зелен, със сложна структура от петна, тъмни хоризонтални  и криволинейни линии.



Обитава рифове и крайбрежните води със скалист, тинест или пясъчен субстрат, обикновено с растителност.  Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 60м, обикновено 20-40м.

Храни се с малки безгръбначни, ракообразни, мекотели, гъби и по-рядко с водорасли.
Тя е социален тип и образува малки групи.
Полово съзряват при дължина на тялото 8-10см.
Размножителният период е от Юли до Декември месец.


В някои страни се използва за храна, но в повечето случаи се изхвърля.
Има слаб търговски интерес към нея.
Счита се за вредител и конкурент на местните ядливи риби.

Balistes capriscus          






Други наименования :
Гърция -Горунопсаро , Valistís ( Βαλιστής )
Turkish  -  yasemin baligi , çütre balığı , cutre baligi
Croatian   -  kostorok
English – Gray Triggerfish, Grey Triggerfish, Leatherjacket, Pig-faced, Triggerfish, Trigger Fish, Turbot, Filefish
Spanish – Ballesta, Bot, Cachua, Cachúa, Cochino Gris, Cocuyo, Escopeta, Lija Moteada, Pejepuerco, Peje Puerco, Pejepuerco Blanco, Penolera, Pez Ballesta, Puerco, Roncon, Sabaco, Sobaco, Tapa Fallas, Varraco
French – Baliste, Baliste Cabri, Baliste Commun, Baliste Commune, Baliste Gris, Cochon de Mer, Fanfré, Poisson à Gâchette, Poisson-gâchette, Poisson-porc







Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Tetraodontiformes
Family: Balistidae
Genus: Balistes
Species: B. capriscus
Binomial name  :  Balistes capriscus  - J. F. Gmelin, 1789









Сивият triggerfish е средно голяма риба, която може да нарасне до 60 см (24 инча), но по-чести дължина е 44 см (17 инча). Теглото и достига до 5кг.

Тялото и е овално, странично сплескано.Кожата и е жилава.
Оцветяването при младите екземпляри е бежаво/кафеникав и с нарастването се променя на сива или зеленикаво сива.
Очите са сравнително малки и са разположени в задната горна част на черепа.
Устата е малка със силни челюсти подобни на клюн, които съдържат осем силни резци, използвани като длето за трудно-черупчеста плячка.


Има две раздалечени гръбни перки. Първата се състои от три остри и твърди шипа, а втората е по-голяма и има  26-28 меки лъча. Аналната перка има почти същия размер и форма. Гръдните перки са малки, а опашката е със среден размер (широка).



Обитава Атлантика, включително и Средиземноморието.
Предпочита крайбрежните зони с твърдо дъно, покрито с рифове и первази. По-често са срещани в 20-50 метрова  дълбочина, но достигат и до 100м.

Хранят се с миди, ракообразни, мекотели,корали, морски таралежи и други бодлокожи! Обикновено бавно движещи се.


Живее около 10-13години.
Полова зрялост се достига при 2-годишна възраст, с размери 12 инча (30 см) дължина на първо хвърляне на хайвера.


Месото и е ядливо, и затова са обект на любителски и промишлен риболов.
Имаме изолирани случаи на отравяне с циуатера ( отровен токсин).
Основната съставка е Циуатоксинът , който е без мирис, без вкус и не може да бъде отстранен чрез конвенционално готвене.

В последните години поради интензивна експлоатация имаме спад в популацията им.
В някои страни са въведени забрани за улов от 1 юни -   31 юли.
За любителският риболов до две риби на излет.

Anthias anthias







Местни наименования :
Greece - Kokkinóchanos (Κοκκινόχανος)
Albania - Peshku bishtdallëndyshe , Shkerp kuqalosh
Croatia - Kirnjica , Jera
Turkey - Berber
Lebanon - Intyâs
Italy - Boccaglio , Canario largo , Castagnola rossa , Guarracino , Monacella rossa
Malta - Pixxiroza hotbija
Algeria - Serdouk , Coq
Spain - Forcadella , Tres colas
France - Barbier commun
UK -  Sea perch , Swallowtail seaperch





Kingdom Animalia
Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Percoidei
Family Serranidae
Genus Anthias
Species Anthias anthias




Малка рибка с елепсовидно тяло, издължено в задната част и странично компресирано.
На дължина обикновено е 15-20см и максимална до 27 см.
Главата е средна по размер, със скосено чело и къса муцуна.
Устата е сравнително голяма, наклонена нагоре, разтегляща се напред. На двете челюсти имаме малки зъбки.
Очите са кръгли, разположени в почти горната част на черепа. Цялото тяло е покрито с люспи, с изключение на главата.
Има една дълга гръбна перка, състояща се от 10 твърди лъча (третия издължен като антена) и 15 меки.
Аналната перка започва с 3 твърди и продължава със 7 меки.
Гръдните перки са малки, ветрилоподобни.
Коремните са големи, издължени.
Опашката е голяма, силно разчленена. Долният лоб е по-дълъг и изострен връх.



Окраската на тялото е червено – розово.
На главата и гърба понякога имаме светло кафяви петна.
През брачния период на главата на мъжкия индивид, под очите имаме 1-2 къси жълти линии. Перките се обагрят в розово, синьо, жълто.



Ареалът и на обитание са водите на Източен Атлантик и Средиземноморието.
Обитават скалисти и рифови зони на континенталния шелф и горните склонове. Вертикалният им дълбочинен диапазон е 10 – 300м, обикновено 30 – 50м.
Толерират t° на водата 16°С – 22°С.

Предполага се, че са  хермафродити.
Социален тип са и се събират на групички.



Хранят се с малки ракообразни, скариди и малки рибки.

Месото им е ядливо и присъства на пазара. Въпреки всичко нямаме целенасочен риболов. Този вид се приема като допълнителен прилов в търговския и спортен риболов, и е част от дребномащабния риболов в части от неговия обхват.

Lepadogaster lepadogaster  


















Местни наименования :
Greece - Tzitzíki (Τζιτζίκι)
Turkey - Ördek balığı , Yapışkan balığı
Albania - Sqepok
Croatia - Priljepnjak kamenjaric
Italy - Margiani de mari , Pesce lacerta , Sangazzuga , Tacca sasso
Malta - Buwahhal
Spain - Aixafa-roques , Xucladits
UK - Shore clingfish
France - Pesciu prete , Lépadogastre
Russia - присоска одноцветная





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Gobiesociformes
Family: Gobiesocidae
Genus: Lepadogaster
Species: L. lepadogaster
Binomial name     :  Lepadogaster lepadogaster   -  (Bonnaterre, 1788)


Малка дънна рибка с дължина до около 8см.



Ареалът на разпространение са водите на Североизточен Атлантик, Средиземноморието и Черно море.
Обитава скалистите дъна в крайбрежието с дълбочина до 10м.
Обикновено през деня се крие/закрепва под големи камъни, в дупки, пещери и цепнатини.
Вечер е активен и излиза да ловува.

Главата е голяма, сплескана е вертиккално, тялото е заоблено и леко странично компресирано.
Муцуната е удължена, тупа с формата на патешка човка.






Устата са големи, като на двете челюсти имаме множество остри зъбки в няколко реда.  
До ноздрите при мъжките индивиди имаме малки израстъци, подобни на антенки.

Очите са големи, кръгли, разположени в горната част на черепа и изпъкнали над контура му.
Има една гръбна перка със 17 – 20 меки лъча.
Аналната е едентична, но по-къса с 9-12 лъча.
И двете са свързани с каудалната перка.
Опашката е средна по размер, ветрилоподобна.
Гръдните/Пекторалните са малки, но широчки с 20-22 лъча, ветрилоподобни.
Коремните/вентрални перки са се преобразували във вендуза, в която имаме смукателни папилони.



Окраската на тялото е много разнообразна. Има много вариации в оцветяването.  
Варира от светло бежово, кафеникаво до тъмно синьо и напръскано в повечето случаи с множество тъмни точки или петна.
На главата имаме две закръглени петна (очи), които понякога липсват при някои екземпляри.
Следователно оцветяването не е определящ фактор при класифицирането на този вид.


Храни се с  малки животински организми ( ракообразни, детрид, червеи, малки рибки и ларви) и органични остатъци.

Не представлява интерес за промишлен и любителски риболов.

Lepadogaster candollii




















Местни наименования :
Albania - Ngjitesi njollekuqe
Croatia - Priljepnjak veliki
Turkey - Ördek baligi
Italy - Pesce lacerta , Sangazzuga , Succiascoglio comune , Zzugasangu
Malta - Buwahhal rasu twila
Spain - Aixafa-roques , Cabot chulador , Chafarrocas
UK - Connemarra clingfish ,  Connemarra sucker
France - Lépadogastère de Candolle
Russia - Prisoska





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Gobiesociformes
Family: Gobiesocidae
Genus: Lepadogaster
Species: L. candolii
Binomial name   : Lepadogaster candolii   -  Risso, 1810



Малка рибка с дължина до 5-7см.




Ареалът и на разпространение са водите на Североизточен Атлантик, Средиземноморието и Черно море. Също като своите посестрими обитава крайбрежните зони с дълбочина до 10-15м. Дъното да е каменисто или плитки рифови образования с водна растителност и водорасли.


Главата е повечко дорзално сплескана, а тялото е удължено заоблено и странично компресирано. На ноздрите си няма израстъци. Очите са големи, кръгли и изпъкнали над контура на черепа. Всяко е само за себеси в завъртането  на 360°  , като хамелеоните.
Има една гръбна перка с 13-16 меки лъча и една Анална с 9-11 лъча. И двете не са свързани с опашката/каудалната перка която е с 9-13 лъча.
Гръдните са малки. На корема имаме вендуза.

Цветът на тялото - фона варира от зелено, сиво, червено  или кафяво с точки, ленти и петна. При някои индивиди на главата имаме къса, напречна светла лента.




Не представлява интерес за промишлен и любителски риболов.

Capros aper








Местни наименования:
Greece - Kota (Κότα ), Vasilákis (Βασιλάκης)
Albania - Peshku bilbil , Peshku tambur
Croatia - Kljuncica
Turkey - Tambur balığı , Trampet balığı
Lebanon - Samak Almajary
Italy -  Caprisco , Fucilieri , Pesce tamburo , Suffietto larga
Malta - Bassas , Minfah , Pixxi trumbetta
Algeria - Pech-Trompette , Sanglier
Spain - Xavo , Ochavo
France -  Suffiettu ,  Sanglier
UK - Boarfish
Global Russian - Капрос




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Caproidae
Genus: Capros
Lacépède, 1802
Species: C. aper
Binomial name  : Capros aper  - (Linnaeus, 1758)





Малка рибка с дължина обикновено 15-20см, но може да достигне и 30см.
Женските индивиди са по-големи от мъжките.




Разпространена е в Североизточен и Източен Атлантик, а така също и в Средиземно море.
Обитава слоя близо до дъното на морето , главно на кални дъна или близо до скалисти или корали образования. Вертикалният му дълбочинен диапазон е 40 – 700м, обикновено 100 – 400м.  Мезопелагичен вид.
Формата на тялото му е почти кръгла, дълбока и силно странично компресирана.
Цялото е покрито с малки, твърди люспи.


Главата е средна по размер, челото скосено, муцуната издължена и заострена.
Устата е малка, но при отварянето може да се изтегля напред и да наподобява на тръба.
Очите са големи , кръгли и разположени в почти горната част на черепа.




Има една гръбна перка от две части, но добре разграничени.
Първата е с по-издължени гребеноподобни 9 твърди лъча, а втората е с 23-25 меки, дъгообразна и заоблени краища.
Аналната е също една и започва с 3 къси твърди лъча и продължава с 22-24 меки.
Грудните/пекторални перки са малки, ветрилоподобни.
Коремните/вентрални са големички, широки и ветрилоподобни. Първите 2-3 са твърди, а останалите меки.
Опашката е голяма, ветрилоподобна и леко изпъкнал заден край.

Окраската на тялото е оранжево/червениково, като в повечето случаи имаме по 2-3 по-тъмни ленти,вертикално разположени на тялото.  

Храни се бентоносни организми, зооплантон, малки ракообразни, скариди, мекотели и личинки.
Общителна риба и образува различни по големина групи/пасажи.

Месото му е ядливо, но предимно се използва за рибно брашно.
Лови се тралове.





Не представлява интерес за любителския риболов.

Macroramphosus scolopax    








Местни наименования :
English – Longspine Snipefish, Trumpetfish, Bellowfish, Slender Snipefish, Snipefish, Snipe-fish, Spine Trumpet Fish, Common Bellowsfish, Trumpet Fish
French – Bécasse de Mer, Trompette
Spanish – Canario, Musico, Trompetero, Trompetero Copete
Modern Greek -     Bekatsopsaro  (Μπεκατσόψαρο)
Turkish  -  boru baligi
German   -   Schnepenfisch



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Syngnathiformes
Family: Centriscidae
Subfamily: Macroramphosinae
Genus: Macroramphosus
Species: M. scolopax
Binomial name  -  Macroramphosus scolopax  - (Linnaeus, 1758)


Има елепсовидно тяло с дължина 15-20см и тегло 50-100 гр., силно странично сплескано.
Главата и е средна по големина леко удължена, завършваща с издължена тръбовидна муцуна. Устата е малка, без зъби.
Има две гръбни перки, раздалечени една от друга.
Първата има 4-5 твърди лъча, като вторият е много издължен, назъбен.
Втората гръбна перка е с 11-13 меки   лъча. Аналната перка е с 14-16 меки лъча.
Опашката е малка и неразчленена. Тялото и е покрито с малки люспи.

Окраската на гърба е оранжево/розова, а страниците и коремът са сребристи. Малките са изцяло оловно/сребристи.





Ареалът и на разпространение са тропичните, субтропичните и на умерените ширини води на световния океан.
В Средиземноморието концентрацията на популацията е различна.

Среща се в придънния  слой, покрит предимно с пясък.
Дълбочинният диапазон е предимно 25 – 200м, но са срещани и от 5 до 500м.
Предпочитана температура  на водата е около 25*С.

Живеят около 6 години.
Тя е социална риба и образува различни по големина ята.
Хранят се бентоносни организми, малки ракообразни (амфиподи), зоопланктон, полихети.

Месото и е с добри вкусови качества и затова са обект на търговски риболов.
Ловят е на дънни мрежи или случайно като вторичен улов с тралове.

 Trachinotus ovatus   -  Pompano






Местни наименования:
Малта:- Strilja
Англия:- Derbio
Италия:- Leccia Stella
Гърция - Mavrolítsa ( Μαυρολίτσα )
Испания - palometa blanca
Турция - yaladerma
Латинско:-  Trachinotus ovatus
Гърция - Туна Лица,Фардела






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Trachinotus
Species: T. carolinus
Binomial name   - Trachinotus ovatus




Единственият вид от рода Trachinotus, обитаващ предимно в тропическите и субтропическите води от източната частна  на Атлантическият океан, а също така се намират и в Средиземно море .



Най-често се среща в чисти води над пясъчно дъно. Но също така посещава и бракичните зони край устията на реките.

Леко издължено тяло с дължина средно 35 см. Но се срещат и до 70см. Максимално тегло  до около 2 -2.5 кг.
Тялото и е сребристо, а гърба синкаво/зелен. Има две недобре изразени (източени) гръбна и анална перки.
Характерното е, че в краищата си са тъмно оцветени.
Опашката е силно раздвоена с тъмни петна по краищата.
Има и 2-4 малки тъмни петна по страниците на тялото.

Тя е много бърза и гъвкава риба.
Храни се с риба, мекотели и ракообразни.
Пелагична риба и живее на малки или по-големи ята.

Месото и е ядливо и са обект на любителски риболов.

Acanthurus monroviae    














Местни наименования :
Spain  - Cirujano , Navajón canivete
France  - Poisson-chirurgien ouest-africain , Docteur
UK - Surgeon fish , Monrovia doctorfish
Portugal  - Peixe-unha
Cape Verde - Unha , Peixe-canivete
Senegal  - Doktooru jën




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Acanthuridae
Genus: Acanthurus
Species: A. monroviae
Binomial name  :  Acanthurus monroviae   -  Steindachner, 1876]



Средна по размер риба с дължина обикновено 30-40см, но може да достигне 45-48см и тегло от 700гр.




Ареалът и на разпространение са тропичните и субтропични води на Източен Атлантик.
Малки популации са се заселили в западната част на Средиземноморието, като има доклади  за наличието и в цетралната част на Егейско море, и край бреговете на Израел.

Обитава крайбрежните райони с каменисто дъно или рифове.
Среща се в лагуните и естуарите на реките.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 5 – 200м, но обикновено е в слоя 5-40м.
Предпочита t°  на водата  20°С – 25°С. Придънен тип.

Тялото и е дълбоко овално, странично компресирано, с добре изразена гърбица.
Главата е голяма, скосено чело и къса муцуна.
Устата е малка, като в началото на двете челюсти имаме остри и твърди пластиноподобни резци. Прилича на човка, на папагал.
В горната част на черепа имаме големи очи, с променлива форма на зеницата.



Има една дълга гръбна перка състояща се от две части.
Първата е от 9 твърди лъча, а втората от 24-26 меки.
Аналната е едентична като първите 3 са твърди, а останалите 24-26 меки лъча.
Гръдните и тазови перки са средни по размер, ветрилоподобни и със заоблени форма.
Опашката е трапецовидна, като двата крайни лоба са издължени и заострени.

Окраската е различна. Варира в кафяво, бежово, сиво или черно,  с множество надлъжни светли или сини линии.
Характерното за нея е, че на опашното краче имаме елепсовидно жълто петно с малка тъмна линия в средата.



Храни се със зоо и фито планктон, детрит, водорасли и скални мъхоподобни организми.
Среща се както по единично, така и на малки групи.


Месото и е с ниска стойност.
Рибата се използва предимно за аквариуми.
Нямаме целенасочен риболовен интерес към улова и.
Не представлява интерес и в любителския риболов.

Alepocephalus rostratus






Местни наименования:
Italy - Testa nuda
France - Testa nuda , Alépocephale , Caussinié
Spain - Ullot negre , Talisman
Portugal - Celindra
UK - Risso's smooth-head





Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass :  Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Clupeiformes
Family :  Alepocephalidae
Genus :  Alepocephalus
Species :  Alepocephalus rostratus




Малка дълбоководна рибка с дължина 30-40см, но може да достигне и до 50см.




Ареалът и на разпространение са водите на Източен Атлантик и западната част на Средиземноморието. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 200 – 2500м.
Обитава дълбоките тинести дъна на шелфа и континенталните склонове.

Тялото е с цилиндрична форма, удължено. Цялото е покрито с големи люспи.
Главата е сравнително голяма, удължена. Челото скосено и къса муцуна.
Устата са средни по размер.Зъбите са малки и остри, като имаме костни образувания по небцето и долната част. Очите са големи, кръгли.





Има една гръбна перка, почти квадратна с 18-20 меки лъча в задната част на тялото.
Идентична е и аналната с 20-22 лъча.
Гръдните с 9-10 лъча и коремните със 7-8 са малки.
Опашката е голяма , разчленена V образно и широки  лобове.

Окраската на цялото тяло е черно с виолетово/кафеникав отенък.
Очите са зелени, а устата черна.

Храни се с бентоносни организми и пелагични ракообразни и скариди.

Живее около 20 години.

При физическо съприкосновение с рибата от тялото и се отделя слузеста течност, с миризма на яйце.

Лови се като вторичен улов при риболов с дънни тралове. Месото и не се използва.
Не са обект на промишлен и любителски риболов.

Epigonus telescopus








Местни наименования :
Turkey - Kardinal balığı
Croatia -  Veleokan crni
Italy - Mulettu 'mperiali , Re di Triglie nero , Ugliassou , Trigghia masculina
France - Poisson cardinal , Sonneur commun
Spain -  Dimoni , Boca negra , Pez del diablo , Tomás
Portugal - Peixe diablo , Olhudo
UK - Deepsea cardinalfish , Bulls-eye , Black cardinal fish , Bigeye
South Africa - Teleskoop-kardinaal
Australia - Telescope cardinal , Black deepsea cardinalfish



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Epigonidae
Genus: Epigonus
Species: E. telescopus
Binomial name   -  Epigonus telescopus   -  (A. Risso, 1810)




Средна по големина дълбоководна риба с дължина 40-50см, но може да достигне и до 70см.




Ареалът и на разпространение са водите в тропичните, субтропичните и умерените ширини на Атлантика, Средиземноморието (западната част), източната част на Индийския океан и около Австралия.
Обитава континентални склонове, подводни хребети и долини с меко тинесто дъно. Вертикалният дълбочинен диапазон е 70 – 1200м, обикновено се среща в слоя 300 – 800м.

Тялото е набито, закръглено, удължено и странично компресирано. Цялото е покрито с люспи. Главата е голяма с копиевидна форма. Муцуната е къса и тъпа, а устата голяма. Долната челюст е малко по-дългичка, като на двете имаме множество малки остри зъбки. Очите са големи, кругли и фосфорисциращи.




Има две раздалечени една от друга гръбни перки.
Първата има 7 твърди лъча, а втората 1 къс твърд и 9-10 меки лъча. Аналната е една, като започва с два твърди и продължава с 9 меки лъча.
Гръдните и коремни перки са средни по размер, ветрилоподобни.
Опашката е сравнитело голяма, разчленена V образно и широчки лобове.

Окраската на тялото е пурпорно кафеникаво или черно.

Хранят се с бентоносни и пелагични безгръбначни, скариди, малки мекотели и рибки.
Живечт около 90-100 години, като полово узряват на около 30 години. Имат особено бавен растеж.

Месото им е ядливо, но не е с високо качество.
Предлагат се на пазара във всякакъв вид.
Ловят се дънни тралове и парагади, но винаги като вторичен/сyпътстващ улов.


Не представлява обект на любителски риболов, но ако такъв е просто случаен.

Evermannella balbo







Местни наименования :
Croatia - Kopljozub
Italy - Ancioja i funnu , Balbo , Evermannella , Sadda 'mperiali 'i fora
Spain - Espant
Germany - Balbo-Säbelzahnfisch
UK - Balbo sabretooth , Saber-tooth fish





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Aulopiformes
Family: Evermannellidae
Genus: Evermannella
Species: E. balbo
Binomial name   -  Evermannella balbo  -  (A. Risso, 1820)



Малка страховита на външен вид дълбоководна риба с дължина до около 17см.






Ареалът и на разпространение са водите на световния океан с тропичните, субтропични и на умерените ширини зони.
В Средиземноморието популацията не е голяма, но се среща почти повсеместно.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 50 – 1000м. Младите екземпляри се задържат в диапазона 50 – 200м, а възрастните 300 – 600м.




Тялото и е удължено, закръглено в средната част и странично компресирано.  
Главата е голяма с къса и скъсена/тъпа муцуна.



Устата голяма, като долната челюст може да се отвори до 90 градуса. На двете челюсти имаме множество остри зъби, в предната част силно издължени кучешки. Очите са големи, кръгли, телескопични и имат добре изразен клепач. В природата са ирисцентни. Разположени са в горната част на черепа, над устата.





Има една сравнително ниска гръбна перка с 11-12 меки лъча.
Аналната е по-дълга с 33 – 35 меки лъча.
Опашката е малка, разчленена V образно.

Окраската на тялото варира от безцветно/полупрозрачно с розов отенък и напръскано с малки тъмни точици  до кафяво с тъмен нюанс.




Храни се риба .

Месото е ядливо, но не се използва.
Лови се като съпътстващ/случаен улов при риболов с тралове.
Не представлява интерес за любителския риболов.

Gonostoma denudatum








Местни наименования :
Croatia - Biseran
Albania - Goje gjembori
Italy - Anciova imperiali , Bocca spinosa , Pisci diavulu
Spain - Moret
Germany - Nacktes Borstenmaul , Perlfisch




Phylum : Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass :  Gnathostomata
Class  :  Osteichthyes
Order  :  Clupeiformes
Suborder  :  Stomiatoidei
Family  :   Gonostomatidae
Genus   :   Gonostoma
Species    :  Gonostoma denudatum


Малка дълбоководна рибка с дължина около 15 см.





Ареалът и на разпространение са зоните на тропичните, субтропични и умерени ширини на Индийския и Атлантически океан. В Средиземноморието са по-разпространени в западната и цетрална част, а в останалата спорадично. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 100 – 700м. Обитава  континентални и островни наклони, плошадки и котловини.
Прави денонощни вертикални миграции. През деня се задържа в слоя 400 – 700м, а през нощта се издига  на 100 - 200м .


Има удължено вретеновидно тяло, странично компресирано и цялото покрито с големи люспи.
Главата е голяма със скосено чело и къса и тупа муцуна. Устата е голяма, като долната челюст може да се разтваря повече от 120 градуса. На двете челюсти имаме леко издължени остри зъби, подредени на един ред.  Очите са малки, кръгли и ирисцентни.
На главата и надлъжно по корема имаме редица от фотофори ( биолуминисцетни клетки).



Има една гръбна с триъгълна форма  и 14-15 меки лъча, като първите са леко издължени. На опашното краче имаме малка папила/кил. Аналната перка е по-дълга с 28 – 30 меки лъча и там първите са леко издължени. Опашката е средна по размер, разчленена V образно с широки лобове.

Окраската на тялото е черна, но в предната част на тялото и част от главата са в тъмно кафяво.

Храни се с пелагични ракообразни, зоопланктон, личинки и малки рибки.

Месото е ядливо, но с недобри вкусови качества.
Няма търговски интерес за целенасочен улов.
Хващани са като съпътстващ улов при риболов с тралове.

Lampanyctus crocodilus






Местни наименования :
Croatia -  Gušteran šiljoglavi
Turkey - Isildak baligi , Işık balığı
Italy - Pesce lantena coccodrillo , Pesce diavulu
France - Lanterne crocodile
Spain - Mare d'amploia , Madre de la anchoa , Pez linterna
Azores Is. / Portuguese - Divertido , Escolarinho
UK - Jewel lanternfish
Denmark - Krokodille-prikfisk
Canada - Jewel lanternfish , Lanterne-joyau




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Myctophiformes
Family: Myctophidae
Genus: Lampanyctus
Species: L. crocodilus
Binomial name     - Lampanyctus crocodilus   - (A. Risso, 1810)



Малка дълбоководна риба с дължина 15 – 20см, но може да достигне 30см.






Ареалът на разпространение са водите на  Централен и Северен Атлантик. В  Средиземноморието е разпространена повсеместно, с по-голяма концентрация в централната и западна част.
Обитава  континентални  наклони, плошадки и котловини.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 50 – 1000м.
Прави денонощна вертикална миграция.
Младите индивиди през деня са в слоя 100 – 200м, а през нощта 50 – 100м.
Възрастните през деня са в по-дълбоки води 400 – 700м, а през нощта се издигат на 150 – 500м.

Тялото е удължено и странично компресирано.
Главата е голяма, удължена с копиевидна форма.



Муцуната е къса. Устата голяма, като долната челюст се разтяга на повече от 90 градуса.
На двете челюсти имаме по един ред малки, къси зъбки.  
Очите са малки, кръгли и фосфоресциращи, разположени в почти горната част на черепа.
По главата, корема и латералната линия имаме множество  фотофори ( биолуминисцетни клетки).



Има една гръбна перка с трапецовидна форма и 13-14 меки лъча. Зад нея имаме малък кил.
Аналната перка е едентична с 16 – 18 меки лъча.
Опашката е голяма с широки лобове и разчленена V образно.

Окраската на тялото варира от тъмно кафяво до черно, с малки сребристи ивици между люспите.

Храни се с бентоносни организми, ракообразни и бентопелагични рибки.

Месото е ядливо но не се предлага в търговската мрежа.
Лови се с тралове, като съпътстващ улов.
Не представлява интерес за любителския риболов.