СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума




Страница 13



Hoplostethus  mediterraneus – дълбоководна

Stomias  boa  – дълбоководна

Chauliodus sloani  – дълбоководна

Trachyrincus scabrus  – дълбоководна

Coelorinchus caelorhincus   – дълбоководна

Cataetyx laticeps   – дълбоководна

Parophidion vassali  - еврейско попче

Grammonus ater  - еврейско попче


Ariosoma balearicum  - змиорка

Myxine glutinosa - минога/змиорка

Nettastoma  melanurum  - змиорка

Ammodytes tobianus   - змиорка

Gymnammodytes cicerelus  - змиорка

Apterichtus caecus – змиорка

Dalophis  imberbis    – змиорка

Echelus myrus  – змиорка

Ophichthus rufus   – змиорка

Ophisurus serpens   – змиорка

Chlopsis bicolor – змиорка


Arctozenus risso – баракудина

Paralepsis corregonoides – баракудина

Remora brachyptera - риба прилепало

Remora osteochir - риба прилепало

00

Alectis alexandrina
















Hoplostethus  mediterraneus






Местни наименования :
Greece - Oplostithos ( Οπλόστηθος  )
Croatia - Zvjezdook
Albania - Peshk pasqyre
Turkey - Kütük baligi
Italy - Oplosteto , Pesce specchio , Pisce argiento , Pisci rilogiu
Malta - Gurdien tal-warda
Algeria - Poisson montre , Sa'a
Spain - Mirall , Reloj mediterráneo
France - Hoplostète argenté , Poisson-montre
UK -  Mediterranean slimehead  , Silver roughy , Rosy soldier fish , Mediterranean sawbelly
Germany - Mittelmeer-Sägebauch , Mittelmeer-Kaiserbarsch





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Beryciformes
Family: Trachichthyidae
Genus: Hoplostethus
Species: H. mediterraneus   - Cuvier, 1829
Binomial name  - Hoplostethus mediterraneus




Малка дълбоководна рибка с дължина обикновено 20-25см, но може да достигне и 35-40см.






Ареалът на разпространение са водите на световния океан, без арктичните  ширини. Вертикалният дълбочинен диапазон е 100 – 1200м , обикновено е диапазона 150 – 500м. Обитава  дълбоките води в близост до дъното на континенталните склонове, площадки и долини, с мек кален субстрат.

Тялото е дисковидно, странично компресирано. Главата е голяма с къса и тъпа муцуна. По нея имаме остри шипчета, особенно зад очите. Устата е сравнително голяма, като на двете челюсти имаме малки, остри зъбки. Очите са големи и кръгли, разположени  в почти горната част на черепа. Цялото тяло е покрито с големи люспи, особено по дължината на латералната линия.




Има една гръбна перка разположена в средата и започва 6-7 твърди и продължава с 12-14 издължени меки лъча.
Аналната започва с 3 твърди и следват 10 меки.
Опашката е голяма с широки лобове и заоблени върхове. Разчленена е V образно.

Окраската на гърба е в розово/виолетово, а надолу в сребристо. Като цяло частите на тялото имат   холограмен  ефект.

Живеят около 11 години.
Хранят се с малки ракообразни, скариди, бентоносни организми, рибки.

Месото е с добри вкусови качества. Предлага се на пазара.
Лови се предимно с тралове и понякога на парагади.
Не представлява интерес за любителския риболов.

Stomias  boa







Местни наименования :
Croatia - Zmijozub
Turkey - Kocagiz baligi
Italy - Drago di mare , Pisci diavulu , Vipira 'i mari
France - Stomie commune , Poisson-dragon commun
Spain - Boa marina , Estomias
UK - Boa dragonfish
USA - Boa dragonfish
Canada - Dragon-boa , Boa dragonfish
Germany - Boa-Drachenfisch






Phylum :  Chordata
Class:   Actinopterygii
Subclase:   Neopterygii
Infraclase:   Teleostei
Superorder:  Stenopterygii
Order :  Stomiiformes
Suborder:   Phosichthyoidei
Family :   Stomiidae
Genus :   Stomias
SubSpecies :  Stomias  boa boa  (Risso, 1810)




Малка дълбоководна риба с дължина около 30см.




Разпространена е в субтропичната и на умерените ширини зона на Атлантика.
В Средиземноморието популацията е концентрирана предимно в западната и централна част.
В източната част, включително и Егейско море е по-малка или спорадична.


Вертикалният дълбочинен диапазон е 150 – 1500м.
Прави денонощна миграция, като през деня е в по-дълбоки води, а вечер се изкачва в по-горните слоеве. Тя е бентопелагичен тип.




Има удължено, почти цилиндрично, но леко странично компресирано тяло. Главата е сравнително голяма за размера и, с къса и тъпа муцуна. Устата е голяма, като специфичното за нея е, че долната челюст се изтегля напред и позволява да се разтваря повече. На двете челюсти имаме множество остри зъби в редички. На долната челюст имаме издължен израстък с три нишки, като антенки.



Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа. По главата, корема и по страничната/латерална линия имаме множество фотофори (биолуминисцентни клетки). Специфичното е, че може в определени моменти да ги угася. Тялото е покрито с малки шестоъгълни люспи.

Има една грънба перка с 17-22 меки лъча.
Аналната е едентична с 18-22 меки лъча.
И двете се намират в задната част, на опашното краче.
Опашката е малка, разчленена V образно.


Окраската на тялото е черна, но по средата (надлъжно) имаме ирисдецентна/холограмна  сребриста лента.

Храни се с риба, пелагични ракообразни и скариди.

Няма налична информация за използването и като храна в търговската мрежа.
Не представлява интерес за любителския риболов.

Chauliodus sloani












Местни наименования :
Croatia - Iglozub
Turkey - Engerek baligi
Italy - Pesce vipera , Pisci diavulu , Bannera 'mperiale
France - Baniera imperiale , Chauliode de sloane , Vipère de mer
Spain - Dimoni de fonera
Cuba / Spanish - Víbora Marina
Global English - Sloane’s viperfish
Denmark - Sabeltandfisk
Norway - Huggormfisk
USA - Sloan's fangfish
Canada - Manylight viperfish
Japan - Hôrai-eso
Australia - Sloane's viperfish , Dannevig's dragonfish







Kingdom : Animalia
Phylum : Chordata
Subphylum : Vertebrata
Superclass : Gnathostomata
Class : Osteichthyes
Order : Clupeiformes
Suborder : Stomiatoidei
Family : Chaulidiodontidae
Genus : Chauliodus
Species : Chauliodus sloani




На дължина е 20 – 35см.





Една от най-разпространените малки дълбоководни хищни риби в Световния океан.
В Средиземноморието също се среща често.

Вертикалният и дълбочинен диапазон е 50 – 4500м, но обикновено се задържа в слоя 400 – 1000м. Прави вертикална миграция през денонощието, като през деня се задържа в дълбоки води, а през нощта се издига почти до повърхността за да се храни.

Има силно удължено тяло, закръглено в предната част и странично компресирано в задната, където и изтънява.  Главата е средна по големина но къса и ръбеста. Муцуната е къса и тъпа.



Устата е голяма, като и двете челюсти могат да се разтягат напред. Долната е по-дълга от горната. Те са свързани шарнирно и това позволява да погълне голяма плячка без затруднение.
На горната и долна челюст имаме множество от тънки, остри зъби, предните от които са доста дълги. Очите са големи, кръгли и способни за улавяне на възможно най-голямо количество светлина, в дълбините на зоната.




Има две гръбни перки.
Първата е височка с 5-7 меки лъча, като вторият е силно издължен (антенка). Разположена е в предната част, непосредствено зад главата.
Втората е малка с 5-8 меки лъча.
Аналната е малка с 10 – 13 меки лъча.
И двете се намират в задната част, близо до опашното краче.
Опашката е сравнително малка, разчленена V образно.

Окраската е предимно черна или тъмно синьо, но може да се срещнат и в кафеникаво или сребристо с метално зелено по гърба.
По главата, в самия край на антенката, корема и латералната линия имаме  множество фотофори (биолуминисцентни клетки). Може да ги включва и изключва според ситуацията. Служат за привличане на евентуална плячка или защита от други хищници.

Храни се с риба, пелагични ракообразни и малки главоноги.
Стомахът и е галям и разтеглив. Може да погълне и големи риби.

Предполага се, че живее 20-30 години.

Не се използва като търговски вид.
Лови се случайно/прилов при риболов с пелагични тралове.

Trachyrincus scabrus












Местни наименования :
Grecee - Trachýrrynchos grenadiéros ( τραχύρρυγχος γρεναδιέρος )
Croatia - Dugorepac rilaš
Turkey - Uzun burunlu fare baligi
Italy - Pizzuto
Spain  - Titulot , Pez rata , Roughnosed rattail
UK - Roughsnout grenadier
Cape Verde / Portuguese -   Furão
Global Russian -  Жесткокрыл



Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Gadiformes
Family:  Macrouridae
Genus:  Trachyrincus
Species:  Trachyrincus scabrus 
Binomial name  : Trachyrincus scabrus  (Rafinesque, 1810) 



Средна по големина дълбоководна риба с дължина обикновено 30-40см, но може да достигне и до 60см.





Ареалът и на разпространение са водите на Източен Атлантик и Средиземноморието. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 100 – 1700м.
Прави вертикална миграция през денонощието, като през деня е в по-дълбоки води 200 – 700м обикновено, а вечер се издига близко до повърхността. Обитава калните дъна на шелфа и континенталните склонове и площадки.

Тялото е конусовидно, изтъняващо към опашката.
Главата е голяма и изострена копиевидно. Покрита е с твърди люспи.
Муцуната е дълга и остра. Устата е полу-долна и е средна по големина.
На двете челюсти имаме две ленти състоящи се от малки зъбки.  
На брадичката имаме малък израстък/брадичка който е сензор.
Очите са големи, кръгли и със зелен ирис.




По гърба, преди първата гръбна перка имаме сбор от остри, твърди люспи подобни на кил.
Първата гръбна перка е сравнително малка, невисока с 10-12 меки лъча.
Втората гръбна перка е дълга и се събира на опашното краче с аналната и образуват едно цяло. Истинска Каудална/опашна перка няма.
Гръдните и коремни перки са малки.

Окраската на тялото е сиво или кафеникаво.
В горният край на перките имаме тъмен/черен кант.

Живее около 11 години.
Храни се с малки рибки и главоноги, ракообразни, скариди, бентоносни организми.

Месото е ядливо и някои страни се предлага в търговската мрежа.
Но обикновено от него се прави рибно брашно.
Лови се като съпътстващ улов при риболов с тралове или дънни стъргалки и  много рядко с дънни парагади.

Coelorinchus caelorhincus











Местни наименования :
Greek (modern): Anoichtó Rýnchos ( Ανοιχτόρυγ ) ,     Kordélla ( Κορδέλλα )
Albanian - Granadieri bishtgjatë,  Granadieri njollazi , Granathedhësi fytzi
Croatian: Mi ,  Miš
Turkey - Fare baligi
Italy - Pisci surici , Puerche , Rattin , Urgiolu
Maltese: Gurdien tal fond
Globall Arabic: Lama
Romanian: Grenadier
Spain - Titulot xato , Granadero tristón , Pez rata
France - Grenadier à points noirs , Grenadier raton
UK - Blackspot grenadier , Hollow-snout rat-tail
USA - Saddled grenadier
Denmark - Sortplettet Skolæst





Phylum:  Chordata
Subphylum:  Vertebrata
Infraphylum:  Gnathostomata
Superclass:   Gnathostomata
Class:   Actinopterygii
Subclass:  Neopterygii
Infraclass:  Teleostei
Superorder:  Paracanthopterygii
Order:  Gadiformes
Suborder:  Macrouroidei
Family:  Macrouridae
Genus:  Coelorinchus
Species:  C. caelorhincus
Binomial name  -  Coelorinchus caelorhincus(Risso, 1810)



Малка риба с дължина 25 – 35см.
Тя е бенто-пелагичен тип.




Широко разпространенa във водите на Атлантика (без полярните области) и Средиземноморието.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 80 – 1500м, обикновено 200 – 500м.
Обитава дълбокия шелф, континенталните склонове и площадки с меко тинесто дъно.


Тялото е конусовидно, изтъняващо към опашката.
Цялото е покрито със сравнително твърди люспи.
Главата е голяма изострена копиевидно и покрита с трънливи люспи и костни плочки, леко ъгловата. Муцуната е изострена в своя връх.
Устата е малка и с полу-долно разположение.
На двете челюсти имаме ленти с малки зъбки.
Очите са големи, овални и със зелена зеница.




Има две гръбни перки.
Първата е с 8 меки лъча, издължена по вертикала.
Втората е ниска но дълга. Заедно с аналната перка се свързват на опашното краче и образуват една цяла.
Гръдните/пекторални перки са малки, леко издължени.
Коремните/вентрални са идентични, но първият лъч е повечко издължен.
Между тях, на корема имаме овален светлинен орган.

Окраската на тялото е сиво/кафеникаво. На корема имаме тъмен/черен участък.
По периферията на перките имаме черен кант.

Живее около 10-12 години.
Храни се с бентоносни организми, малки бенто-пелагични безгръбначни и рибки.

Месото е ядливо и деликатно.
Предлага се в търговската мрежа, но въпреки всичко е с незначителен дял.
Използва се за направата на рибно брашно.

Лови се дънни тралове като съпътстващ улов.
Не представлява интерес за любителския риболов.

Cataetyx laticeps









Местни наименования :
Italy - Brotulide atlantico
Spain - Abrivat de cap pla , Picuca
Iceland - Flathaus



Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclass :  Gnathostomata
Class :  Osteichthyes
Order :  Perciformes
Suborder :  Ophidioidei
Family :  Bythitidae
Genus :  Cataetyx
Species  :  Cataetyx laticeps



Рядко срещана дълбоководна риба с дължина 30 – 40см обикновено, но може да достигне и 60см.




Ареалът и на разпространение са дълбоките водите на Североизточен  и Източен Атлантик, включително и Средимноморието. Тук популацията  е трудно да се установи, но се среща навсякъде.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 400 – 3500м., но обикновено е наблюдавана в слоя 500 – 1000м. Обитава периферията на скални участъци с кално или песъкливо дъно на континенталните склонове или долини.


Има удължено овално тяло, закръглено в средната част и странично компресирано в задната. Цялото тяло е покрито с твърди люспи, включително и по главата.



Главата е голяма, удължена и дорзално/вертикално компресирана.
Муцуната е къса и тъпа. Устата е голяма, като на горната и долна челюст имаме остри зъби,
част от които са дъвкателни. Зъбоподби образувания имаме и в устната кухина и по езика.
Очите са с горно положение и елепсовидни.

Има една дълга невисока гръбна перка с 95 – 105 меки лъча.
Аналната е едентична но с 75 – 85 лъча. Двете се събират в задната част на тялото, в една обща перка. Коремните/пекторални перки са средни по размер, ветрилоподобни с 25 – 28 меки лъча.



Окраската на тялото е комбинация от черно/тъмносиньо с лек тъмнокафяв нюанс.

Тя е бентодемерсален/бентопелагичен тип.
Предполага се, че през денонощието прави вертикална миграция в търсене на храна.
Храни се бентоносни организми, ракообразни, дълбоководни скариди и рибки.

Нямаме целенасочен риболов за този вид, зари големите дълбочини където се среща.
Но все пак са улавяни в малки количества от дълбоководни тралове.

Не представлява интерес за любителския риболов.

Parophidion vassali










Местни наименования :
Greece - Chilari ( Χιλάρι ), Gilári ( Γιλάρι )
Croatia - Huj mrkan
Albania - Njemjekrori
Turkey - Sarıkayış balığı
Italy - Galletto rosso , Sapuneddu russu
France - Cipolla rossa , Baldracca , Donzelle rouge
Spain - Metge vermeil , Doncella roja




Phylum   : Chordata
Class :  Actinopterygii
Ordine :  Ophidiiformes
Family : Ophidiidae
Genus :    Parophidion
Specie :  P. vassali'
Nomenclatura binomiale  :   Parophidion vassali   Risso  1810




Малка дънна рибка с дължина до около 25см.






Разпространена е по източната част на Атлантика и цялото Средиземноморие.
Обитава демерсалната/дъното зона на шелфа и по-рядко континенталните склонове, с каменисто дъно и пясъчни/кални полянки.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 20 – 200м, по-често е в слоя 30 – 50м.

Тялото е удължено, закръглено в предната част и странично компресирано след корема.
Цялото, включително и голяма част от главата е покрито с малки, застъпващи се люспи. Главата е средна по големина и удължена. Муцуната е къса и тъпа. На долната челюст имаме две издължени пипалца, които са сензорни органи, за обследване на грунда, за потенциална храна.
Устата са сравнително голяма, като на двете челюсти и в устната кухина имаме няколко редички малки, остри зъбки. Очите са сравнително големи и разположени в почти горната част на черепа.




Гръбната перка ( 127-135 меки лъча) и Аналната ( 100-110 лъча) се събират в задната част на тялото и образуват едно цяло.  
Гръдните/пекторални перки са малки и ветрилоподобни.

Окраската на тялото е кафеникаво/жълта, по-наситена по гърба и избледняваща към корема.  В задната част на хрилния капак имаме светло/бяло петно/арка. Перките са в същата разцветка като тялото.

Хранят се бентоносни организми, малки ракообразни, скариди и малки рибки.

Месото е ядливо, но  няма търговски интерес към нея.
Хваща се случайно като прилов, при риболов с тралове и рядко с парагади.
Не представлява интерес за любителския риболов, но може да бъде хваната с въдица.

Grammonus ater








Местни наименования :
Croatia - Tabinjcic crnac
Italy - Brotola nera
France - Brotola nera , Fanfre noir
Spain - Cuca
Germany - Schwarzer Faufre




Phylum:  Chordata
Subphylum:   Vertebrata
Infraphylum:  Gnathostomata
Superclass:  Gnathostomata
Class:  Actinopterygii
Subclass:  Neopterygii
Infraclass:   Teleostei
Superorder:  Paracanthopterygii
Order:  Ophidiiformes
Suborder:   Bythitoidei
Family:  Bythitidae
Genus:  Grammonus
Species:  G. ater
Binomial name  :  Grammonus ater  (Risso, 1810)  


Малка придънна рибка с дължина до 12 – 15см.







Разпространена е в Средиземноморието предимно по северните райони.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е обикновено 5 – 100м, но може да бъде срещната и до 500м. Обитава рифовите зони с пещери и навеси.

Тялото е удължено овално, леко закръглено в предната част и странично компресирано в задната, след корема. Цялото е покрито с малки, застъпващи се люспи.
Главата е сравнително голяма, дорзално сплескана.
Муцуната е къса и тъпа. Устата голяма, като на двете челюсти имаме малки зъбки,
а в устната кухина подобни такива. Очите са сравнително малки и кръгли.
Гръбната и анална перка са леко височки и се свързват в задната част на тялото, като образуват едно цяло. Гръдните перки са средни по размер и ветрилоподобни.






Окраската на тялото варира от кафеникаво до черно/виолетово.
Перките са в по-тъмен цвят.

Храни се малки ракообразни, скариди и рибки.
През деня се крие в пещери, цепнатини и дупки, а през нощта излиза на лов.
Установено е, че прави вертикална миграция.
Тя е една от малкото видове които са живораждащи.

Месото е ядливо но няма търговско търсене.
Лови се случайно като прилов при риболов с тралове.
Не представлява интерес за любителския риболов.

Ariosoma balearicum










Местни наименования :
Greece - Chelomoúngri ( Χελομούγγρι ),  Zaloúpardos ( Ζαλούπαρδος )
Croatia - Ugoric zlatar
Albania - Ngjale deti e baleareve
Turkey - Mığrı balığı , Balerik migrisi
Italy -  Cicirusmiru , Grongo delle Baleari , Uocchie 'e luce
Malta - Morina falza , Serp il-bahar
Algeria - Congre , Hnech
Spain - Congre roig , Varga , Congrillo de charco
France - Groncu giallu , Congre des Baléares
Portugal - Congro-das-Baleares
UK - Bandtooth conger , Baleares conger
USA - Bandtooth conger
Mexico - Congrio balear
Uruguay - Congrio






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Congridae
Genus: Ariosoma
Species: A. balearicum
Binomial name   :  Ariosoma balearicum  (Delaroche, 1809)



Малка дънна риба ( морска змиорка) с дължина 25 – 35см, но може да достигне и 45см.






Разпространена е в тропичния и субтропичен район на Атлантика, Западен Индийски океан и Средиземно море.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 700м, обикновено 20 – 100м.
Обитава предимно меки дъна от пясък и кал на континенталния шелф, и близките крайбрежни зони.  
През деня се заравя в субстрата, а вечер излиза на лов.



Тялото е силно удължено, закръглено в предната част и странично компресирано в задната.
Главата не е голяма, с къса и тъпа муцуна. Устата е сравнително големичка, като на двете челюсти имаме ленти от малки, ости зъбки и няколко по-големички отпред.
Очите са сравнително големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.
Около тъмната зеница имаме златисто покритие.
Гръбната и анална перка са ниски, но дълги.
Двете се събират в задната част на тялото и образуват една обща каудална.
По главата и латералната линия имаме около 50 пори които отделят слузеста течност.



Окраската на тялото е сиво/бежово или кафеникаво/бежово.
На гърба имаме тъмна лента надлъжно, а страниците сребреят.

Храни се с малки ракообразни, скариди и малки рибки.

Месото е ядливо, но има малко търговско търсене.
Лови се като съпътстващ прилов при риболов с дънни тралове или стъргалки, по-рядко на парагади.
Може да бъде хванат случайно с въдица (дънен монтаж), но като  цяло няма любителски интерес.

Myxine glutinosa









Местни наименования :
Greece - Mixinopsaro ( Μυξινόψαρο  )
Italy - Missine
France - Myxine
Spain - Anguila babosa , Pez moco
UK - Hagfish , Common hag
Denmark - Almindelig slimål
Estonia - Harilik pihklane
Norway - Slimål
Germany - Blindinger , Myxine
Russia - миксина атлантическая
Canada - Kopaluk , Myxine du nord
USA - Atlantic hagfish





Phylum: Chordata
Class: Pteraspidomorphi
Subclass: Pteraspidomorpha
Order: Myxiniformes
Family: Myxinidae
Genus: Myxine
Species: M. glutinosa
Binomial name   -  Myxine glutinosa     Linnaeus 1758


Малка до средна по големина първична змиорка, с дължина 30 – 40см, но може да достигне и до 80см.
Роднина е на Миногата, но по-скоро се оприличава на някои първични биологични същества, отколкото на риба.






Ареалът и на разпространение е Северен Атлантик, включително Средиземно и Балтийско море. Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 1500м, обикновено 40 – 100м. Обитава шелфовата зона в целият и обхват, с пясъчно или кално дъно. По-голяма част от времето си прекарва заровена в субстрата. Само при търсене на храна излиза от дупките.




Има силно удължено, цилиндрично гладко тяло, змиевидно и изцяло хрущялно.
Главата е много специфична. Имаме един устен отвор, като от двете страни на него имаме по две редички остри, здрави зъби. На езика и около него и също имаме други по-малки.  На носа имаме четири  пипалца/мустачки, а отстрани на  устата по две, които са сетивни органи за мирис, допир и др. Очите са малки и то подкожни.








От двете страни зад главата се намират 12 хрилни отвора. В областта на корема имаме по около 90 бр. слузести пори. От тях се отделя голямо количество лепкава слуз, която е средство и за отбрана.
Гръбната и анална перки не са високи, но много дълги. Намират се в задната част на тялото и се свързват в една обща опашна.

Окраската на тялото варира от розово до кафеникаво, със сив нюанс.

За разлика от Миногата се храни с плътта на мъртва риба и други биологични организми.
Просто се вгризва във нея и я изяжда отвътре.




Води предимно нощен, активен живот в търсене на храна.

Месото е ядливо и в някои части по света го консумират.
Но като цяло, по разбираеми причини се изхвърля.

Nettastoma   melanurum








Местни наименования :
Croatia - Patkokljunic
Italy - Becco d'anatra , Pisci oca , Rungu papira
Malta - Papra
Spain - Ànec , Pico de pato
France -  Sorcière à queue noire
UK - Blackfin sorcerer
Germany - Schwarzer Zauberaal
Japan - Nishi-kuzu-anago



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Nettastomatidae
Genus: Nettastoma
Species: N. melanurum
Binomial name   -  Nettastoma melanurum  Rafinesque, 1810





Средна по големина дълбоководна змиорка с дължина 40 – 50см,
но може да достигне и до 75см и тегло до около 500гр.





Разпространена е от двете страни на Централен Атлантик и Средиземно море.
Популацията  тук е по-голяма в западната и централна част, а на изток по-рядка.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 1600, но предимно се наблюдава в слоя 300 – 600м.
Обитава предимно континенталните склоновете и площадки с меко дъно (пясък, кал).
През деня стои заровена в грунда, а вечер излиза на лов, като прави и вертикални миграции.

Тялото и е силно удължено, цилиндрично в предната част и странично компресирано в задната, след корема.
Главата е средна по размер, леко удължена с остра копиевидна форма.
Муцуната е дълга, а устата голяма.
На двете челюсти които са дълги и тесни  имаме множество, остри зъби в няколко редички/ленти


.
Очите са големи, кръгли и разположени в почти горния край на черепа.
Има една дълга, невисока гръбна перка започваща малко след главата. Аналната е също една и започва непосредствено след ануса, Двете се събират в задната част, в една обща каудална перка.

Окраската на тялото варира от сиво до тъмно кафяво.
Цветът на перките е тъмно син/черен.





Храни се предимно с раци, ракообразни, скариди, малки рибки, че дори и с медузи (отровните).



Месото и е неизползваемо и затова няма търговски интерес към нея.

Натрупването на органохлорни съединения в черния дроб и месото от храната която консумира, я прави  потенциална заплаха от натравяне.


Хващана е предимно като случаен прилов, при риболов с тралове.

Ammodytes tobianus






Местни наименования :
Greece - Amodytis ( Αμμοδύτης )
Turkey - Kum balığı
France - Lançon équille
Spain - Trencavits , Aguacioso , Lanzon
UK - Smooth sand eel , Small sandeel , Lesser sandeel
Netherlands - Zandspiering
Denmark - Sandgrævling
Norway - Sandgrevling , Tobis






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Ammodytidae
Genus: Ammodytes
Species: A. tobianus
Binomial name  -   Ammodytes tobianus   Linnaeus, 1758







Малка дънна рибка с дължина 10 – 20см.






Разпространена е в Североизточен Атлантик и предимно в северните части на Средиземноморието.
Обитава крайбрежната шелфова зона, включително зоната между приливи / отливи  и естуарите на реките с меко пясъчно или кално дъно.



През по-голяма част от деня стои заровена в пясъка. Тя е социална риба и се среща в по-големи или по-малки ята/пасажи.  Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 80м, предимно 1 – 25м.

Има удължено вретеновидно тяло, странично компресирано.
Главата е сравнително малка, изострена копиевидно. Муцуната е къса, долната челюс е по-дълга и при разтеглянето на устата се получава нещо като тръба. Очите са големи и кръгли.



Има една невисока, дълга гръбна перка с 50-55 меки лъча, а аналната е с 25 – 30 лъча. Опашката е средна по размер, широчка, леко разчленена V образно.

Окраската на тялото е в сиво/бежово/зеленикаво на гърба, а страниците и коремът сребристи. Като цяло е полу-прозрачно. Перките са безцветни.





Живее около 7-8 години, като полово съзряват на 2 год.
Хранят се със зоопланктон, малки рабообразни и личинки.

Месото е ядливо и има търговско търсене.
Заради засилена експлоатация, в последните 20 години популацията е чувствително намаляла.
Лови се с тралове.

Gymnammodytes cicerelus






Местни наименования :
Greece - Loutsáki ( Λουτσάκι ), Ammóchelo ( Αμμόχελο )
Croatia - Hujica golica
Turkey - Kum balığı
Russia - Pescianka
Italy - Cicirello , Cirrimbirru , Rattin , Aluzzetiello
Malta - Ciccirella
France - Luzzeru , Cicerelle de Méditerranée
Spain - Sonso , Barrinaire , Salton
Portugal - Ligeirao , Galeota-da-areia
Denmark - Middelhavsnøgentobis
UK - Mediterranean sand eel , Smooth sand lance



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Ammodytidae
Genus: Gymnammodytes
Species: G. cicerelus
Binomial name  -  Gymnammodytes cicerelus   (Rafinesque, 1810)




Малка придънна, пелагична  рибка с дължина 13 – 18см.





Разпространена е в североизточната част на Атлантика, Средиземноморието (северните части) и Черно море.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 5 -30м, обикновено 5 – 10м.
Обитава крайбрежните зони с меко пясъчно дъно.




Тялото е тънко, удължено, голо (без люспи)  и остра копиевидна глава.
Долната челюст е малко по-дълга от горната.  Устата е голяма, но без зъби.
Очите са големи и кръгли.



Има една къса но дълга гръбна перка, с 55 – 59 меки лъча.
Аналната е едентична но по-къса,  с  25 - 30 лъча.
Опашката е средна по размер, широчка и слабо разчленена V образно.


Окраската на гърба е сиво-синкав или сиво- кафеникав със зеленикав нюанс, а страниците и коремът сребристи. Перките са безцветни.

Тя е социален тип и образува големи пасажи.
През нощта и при бурно море стои заровена в пясъка.
Храни се със зоопланктон, личинки и малки ракообразни.

Месото е ядливо и има търговски интерес към улова и.
Лови се с тралове и предимно с гриб.

Apterichtus caecus










Местни наименования :
Croatia - Zmija dugonoska
Italy - Biscia di mare cieca , Cicella 'e fango , Cucco , Gagliun
Malta - Gringu bla gwienah
Spain - Serpetó cec
France - Anguille-serpent aptère
Azores Is. / Portuguese - Congrinho da areia
UK - European finless eel
Germany - Europäischer Schlangenaal




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Ophichthidae
Genus: Apterichtus
Species: A. caecus
Binomial name  -   Apterichtus caecus   (Linnaeus, 1758)



Средна по големина дънна змиорка, с дължина до 60см.






Разпространена е в Източен Атлантик и Средиземноморието, където популацията е съсредочена в западната и централна част, а в източната са спорадични.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 1 – 80м, обикновено 10-40м.
Обитава крайбрежната шелфова зона с пясъчно или кално дъно.
Когато не се храни стои заровена в субстрата, като само главата се показва над него.





Тялото е цилиндрично, удължено и цялото е покрито само с кожа.
Главата е средна по размер, конусовидно изострена към муцуната.
Устата е сравнително големичка, на двете челюсти имаме остри, конусовидни зъби и до тях друга редичка дъвкателни.
Очите са малки, с кръгла ябълка и променлва форма на зеницата. Нямаме никакви перки, тялото е змиевидно.



Окраската е в розово/бежово, като на гърба имаме надлъжна лента с кафеникаво/сиви шарки. Същи такива има и по главата.

Храни се с риба, бентоносни безгръбначни, ракообразни, скариди и малки главоноги.

Няма данни за годността и да става за ядене.
Не представлява интерес за търговския и любителски риболов.

Dalophis   imberbis









Местни наименования :
Croatia - Zmija gušavica
Albania - Bisha e detit , Ngjalëgjarpër e gjymtuar
Turkey - Yılankurdu balığı
Italy - Biscia di mare , Cicella d'arena , Seppi monaca
Malta - Gringu serp
Algeria - Serpent de mer , H'nach
Spain - Serp de platja
France - Serpenton imberbe
UK - Armless snake eel
Germany - Bartloser Schlangenaal



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Ophichthidae
Genus: Dalophis
Species: D. imberbis
Binomial name   - Dalophis imberbis    (Delaroche, 1809)





Средна по големина дънна змиорка с дължина обикновено 50 – 60см, но може да достигне и 150см.






Разпространена е в централната част на Източен Атлантик и Средиземноморието, предимно в западната и централна  територия. Вертикалният дълбочинен диапазон е 20 – 80м.
Обитава пясъчни или кални дъна на крайбрежния шелф, по-рядко континенталните склонове и площадки.

Има удължено цилиндрично, змиевидно тяло.  
Главата е издължена, заострена към предната част.
Муцуната е къса и сравнително тъпа.



На челюстите си има остри,конични зъби, като в предната част 5-6 са по-големички-кучешки.  
Очите са малки и кръгли. Има дълги но ниски гръбначна и анална перки Липсва Каудална/опашна.




Окраската на тялото е предимно кафеникава и по-рядко бежова, като на корема изсветляват.

Хранят се с риба, ракообразни и малки главоноги.

Месото е ядливо, но няма търговско търсене.
Лови се като прилов при риболов с дънни тралове, парагади и с въдица (дънен монтаж).
Доста са агресивни когато бъдат хванати и могат да причинят болезнени ухапвания.

Не представляват интерес за любителския риболов, въпреки, че могат да бъдат уловени.

Echelus myrus







Местни наименования :
Greece - Stiktomougri ( Στικτομούγγρι ), Fídi tis thálassas ( Φίδι της θάλασσας )
Croatia - Ugorac glavan
Albania - Ngjala qullamane
Turkey - Mirmir yilanbaligi
Italy - Serpe 'e fangu , Scussuni , Miro , Cirrimirru
Malta - Gringu tar-ramel , Gringu tan-nemex
Algeria - Serpent de mer , H'nach
Spain - Congre pintat , Tieso miro
France - Madamicella , Hétéroconger , Serpenton miro
UK - Painted eel
Cape Verde / Portuguese - Cobra-de-orelhas




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Ophichthidae
Genus: Echelus
Species: E. myrus
Binomial name   - Echelus myrus   (Linnaeus, 1758)



Средна по големина дънна змиорка с дължина обикновено 40-60см, но може да достигне и до 100см.






Разпространена е в източната част на Атлантика и по цялото Средиземноморие. Вертикалният дълбочинен диапазон е 3 – 1000м, обикновено 30 – 150м.
Обитава зони от крайбрежния шелф с меко, пясъчно или кално дъно. Стои заровена до главата в субстрата и при  наличие на плячка излиза от дупката.


Тялото е удължено,  цилиндрично  в предната половина и странично компресирано към опашката. Главата е леко издължена и изострена копиевидно напред. Муцуната е сравнително къса и  тъпа. Устата голяма, като на двете челюсти имаме остри конични зъби, а на втората редичка по-малки. Очите са големи и кръгли, ирисът е черен а около него златисто. На главата и по латералната линия имаме около 60 слузести пори.




Има две добре изразени, невисоки гръбна и анална перки. Събират се в края на тялото в една обща. Гръдните/пекторални  са малки и ветрилоподобни. Липсват коремни.

Окраската на тялото е бежова, на гърба имаме кафява надлъжна лента, а по страниците и главата кафяви петна.

Храни се с риба, ракообразни, безгръбначни и мекотели.

Месото и е ядливо, но не се цени и няма търговски интерес за целенасочен улов.

Лови се с тралове и парагади като съпътстващ улов.



Не представлява интерес за любителския риболов, но може да бъде хваната на въдица ( дънен монтаж).

Ophichthus rufus










Местни наименования :
Croatia - Zmija ridoglava
Turkey - Yılankurdu balığı
Italy -  Biscia di mare rosa , Grungu di rena , Serpe 'e fango , Urgiolu
Malta - Serp il-bahar halqu qasir
France - Serpenton jaune
Spain - Serp de fang
Germany - Rufus-Schlangenaal



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Ophichthidae
Genus: Ophichthus
Species: O. rufus
Binomial name   -   Ophichthus rufus   (Rafinesque, 1810)



Средна по големина дънна змиорка с дължина 40 – 60см.





Разпространена е по цялото Средиземноморие.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 500м, обикновено 50 – 150м. Обитава дъна с пясък или кал в крайбрежната шелфова зона, понякога е срещан и по континенталните плочи.

Тялото е змиевидно, удължено цилиндрично в предната половина и странично компресирано в задната част. Главата е средна по размер, леко издължена, с копиевидна форма.
Муцуната е къса и тъпа. Устата е сравнително голяма с тесни челюсти, на които имаме  малки, остри зъби. Очите са малки, закръглени и изпъкнали над контура на черепа.
Тялото е покрито с твърда кожа, без люспи. По главата и латералната линия имаме множество слузест пори.




Има една дълга, невисока гръбна перка и започваща малко след главата.
Аналната е по-къса и започва след корема.
Двете се свързват в задната част на тялото, в една обща каудална перка.

Окраската е светло карява или жълтеникава.

Храни се с риба, ракообразни, бентоносни организми.

Месото е ядливо, но с ниско качество.
Няма търговски интерес към нея.

Лови се като съпътстващ прилов, при риболов с тарлове и парагади.

В любителския може да бъде хваната с въдица.

Ophisurus serpens








Местни наименования :
Greece - Feidóchelo ( Φειδόχελο ), Fídi tis thálassas ( Φίδι της θάλασσας )
Croatia - Zmija zubuša
Albania - Gjarperi i detit , Ngjala gjarpërore
Turkey - Dikenli yilanbaligi , Yılankurdu balığı
Italy - 'Mpastura vacchi , Coloru de mari , Seppi 'i mari , Vipera di mare
Malta - Serp il-bahar , Serp il-bahar halqu twil
Algeria - Serpent de mer , H'nach
Spain - Serp de mar , Culebra de mar , Tieso trompudo
France - Serpu marinu , Serpenton à long nez
Portugal - Cobra-do-mar
UK - Serpent eel
USA - Sand snake eel






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Ophichthidae
Genus: Ophisurus
Species: O. serpens
Binomial name  -  Ophisurus serpens   (Linnaeus, 1758)




Дълга дънна змиорка с дължина обикновено 80 – 100см, но може да достигне и до 250см
и диаметър до около 5-6см.








Разпространена е в тропичните и субтропични води на Източен Атлантик, Индийския океан и Западен Пацифик. В Средиземноморието се среща повсеместно.
Обитава меките дъна на крайбрежния шелф и по-рядко континенталните склонове и площадки.



През повечето време стои заровена в субтрата и само главата и се показва в очакване на потенциална плячка или хищник. По принцип са активни нощем.

Тялото е змиевидно, цилиндрично и силно удължено.
Главата е средна по големина, леко изтеглена и изострена към муцуната.





Двете челюсти са тесни и издължени. На тях имаме множество остри зъби, в предната и няколко по-големи (кучешки). На долната челюст имаме и втори ред по-малки зъбки.
Очите са големи, кръгли и леко изпъкнали над профила на черепа.  По главата и латералната линия имаме множество слузни пори ( изглеждат черни ).




Има една дълга, невисока  гръбната перка, започваща непосредствено след главата и завършваща на опашното краче.
Аналната е едентична по форма, но по-къса и започваща след ануса и завършваща на опашното краче.
Двете не се се срещат в края на тялото и дефакто нямаме каудална перка.
Има две малки гръдни перки, ветрилоподобни.

Окраската варира от златисто/кафеникаво до зеленикаво/бежово.
По върха на гръбната и анална перки имаме тъмен/черен кант.


Храни се с риба, ракообразни, главоноги, мекотели и скариди.





Месото е ядливо, но със слабо търговско търсене.
Лови се като вторичен прилов при риболов с траулери, парагади или кошове.



Може да бъде хваната с въдица при любителски риболов.
Доста е агресивна когато е уловена. Опасност от лоши и болезнени  ухапвания.

Chlopsis bicolor






Местни наименования :
Croatia - Crvojeguljka
Albania - Murena dyngjyrëshe , Ngjala dyngjyreshe
Turkey - Yalanci migri
Italy - Grongo bicolore , Ancidda 'mpiriali
France - Xénocongre bicolore
Spain - Serp de dos colors
UK - Bicolored false moray
USA - Bicolor eel
Brazil - Falsa-moréia
Azores Is. / Portuguese  - Congrinho bicolor
Germany - Zweifarben-Scheinmuräne




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Anguilliformes
Family: Chlopsidae
Genus: Chlopsis
Species: C. bicollaris
Binomial name   -  Chlopsis bicollaris   (Myers & Wade, 1941)




Сравнително малка морска змиорка с дължина 30 – 40см.






Разпространена е в тропичния и субтропичен пояс на Атлантика.
В Средиземноморието се среща навсякъде, в югоизточната част е малко по спорадична.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 350м, обикновено 50 – 150м.
Обитава зоните на континенталния шелф, рифовете и горните скатове.
Среща се само на дъно с мек грунд – пясък / кал.

Тялото е змиевидно, силно удължено и леко странично компресирано в задната част.
Главата е удължена копиевидно, муцуната сравнително къса и заоблена.



На двете челюсти имаме по два реда малки, остри конични зъби.
Също така зъбоподобни имаме на небцето и в долната част на устата към гърлото.
Очите са големи, кръгли и разположени над задната част на устата.



Има дълга, невисока гръбна перка.
Аналната е едентична но по-къса и започва от корема.
Двете се свързват в задната част и образуват една обща каудална перка.

Окраската на тялото е двуцветна. Гърбът и до средата на страниците е тъмно кафява, а от там надолу млечно бяла.

Храни се с малки рибки, главоноги, ракообразни, скариди и други бентоносни организми.

Месото е ядливо, но няма търговско търсене в Европа.
В Югоизточна Азия се отглеждат във ферми за техния пазар.




Ловят се като съпътстващ улов при риболов с тралове и парагади.
За любителския риболов не представляват интерес въпреки,че може да бъдат хваната с въдица.
Агресивни са когато бъдат уловени и затова трябва да бъдем внимателни.

Arctozenus risso





Местни наименования :
Croatia - Štukovcica
Italy - Pisci argintinu , Barracudina di risso
Spain - Fals espet de fonera , Barracudina pintada
France  - Barracudine pintade
Germany - Band-Barrakudina
Norway - Liten laksetobis
Global English - Spotted barracudina
Germany - Band-Barrakudina
Denmark - Rissos lakstobis



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Aulopiformes
Family: Paralepididae
Genus: Arctozenus   - T. N. Gill, 1864
Species: A. risso
Binomial name  -  Arctozenus risso (Bonaparte, 1840)




Малка дълбоководна риба ( баракудина) с дължина на тялото 25 – 32см.





Обитава водите на Световния океан, без полярните области.
В Средиземноморието е разпространен почти повсеместно, по- рядко в източната и югоизточна част.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 2200м.
Обитава предимно слоя 200 – 100м. на континенталните склонове, падини и площадки.
Прави вертикална миграция, като през нощта се издига в горните слоеве в търсене на плячка,
а през светлата част се спуска в дълбоки води.

Тялото е силно удължено, почти цилиндрично и само леко странично компресирано в задната част.  Главата е изострена, копиевидно, с дълги, тесни челюсти. На горната имаме един ред, а на долната два реда остри зъби. Някои от тях големи (кучешки). На небцето, езика и ларинса имаме други зъбоподобни. Устата е голяма.
Очите са големи, кръгли и са разположени над задната част на устата, в горния край на черепа.Цялото тяло е покрито с люспи.




Имаме една леко издължена гръбна перка с 9 – 10 меки лъча. На опашното краче имаме малко/ниско перкообразно килче.
Аналната е с 30 – 32 меки лъча и несеметрична горна част. Преди нея имаме малко/късо килче.
Гръдните са сравнително малки, но леко издължени с 10-11 лъча.
Коремните са малки, ветрилоподобни с 9 лъча.
Опашката е сравнително малка, разчленена V образно.

Окраската на тялото е сиво/сребристо, като около корема, надлъжно имаме участък/лента с тъмен цвят.

По принцип са единаци, но понякога образуват малки групи.
Видът е  хермафродит и размножителният период е през цялата година.

Храни се както с  пелагични така и с бентоносни риби, ракообразни и главоноги.

Няма данни дали месото им става за ядене.
Лови се като съпътстващ/прилов при риболов с дълбоководни тралове и рядко на парагади.

Не представлява интерес за любителския риболов.

Paralepsis corregonoides








Местни наименования:
Croatia - Štukovcica krezupka
Italy - Barracudina coregonoide
Malta - Lancet
Spain - Becut
UK - Lancet fish
Denmark - Nordlig Lakstobis
Germany - Spitzkinn-Barrakudina
Norway - Stor laksetobis
Canada  - Lussion à menton , Sharpchin barracudina



Phylum : Chordata
Subphylum : Vertebrata
Superclass : Gnathostomata
Class : Osteichthyes
Order : Scopeliformes
Suborder : Alepisauroidei
Family : Paralepididae
Genus : Paralepis
Species : Paralepis coregonoides



Малка дълбокводна риба (баракудина) с дължина 25-30см. В Средиземноморието и до 50см в Атлантика.





Разпространена в северната част на Атлантическия океан и Средиземно море. Вертикалният дълбочинен диапазон е 50 – 1000м. Обитава континенталните склонове и долини с кално дъно. Прави вертикална миграция през денонощието. Вечер в по-горни слоеве, денем в дълбините.Това е свързано с намирането на храна.

Тялото е тънко, удължено, в задната част леко странично компресирано. Цялото е покрито с широки люспи, а кожата отдолу е деликатна.



Главата е голяма, заострена копиевидно.
Двете челюсти са издължени. На тях основно имаме остри зъби, някои от тях кучешки. В допълнение имаме и втора редичка на мандибулата, а също така на небцето, езика и ларингса.
Очите са големи, кръгли и разположени почти в горната част на черепа.

Има една гръбна перка, невисока с 9-11 меки лъча. На разстояние от нея, на опашното краче имаме малък кил.
Анална е по дългичка с 22-24 лъча е разположена назад. Преди нея имаме малък кил. Опашката е сравнително малка, разчленена V образно.

Окраската е сиво/кафеникава, по-наситена на гърба и изсветляваща към корема.

Храни се с риба, ракообразни и понякога големи планктонни безгръбначни.

Месото е ядливо но няма търговско търсене.
Лови се като съпътстващ улов при риболов с тралове и пелагични мрежи.

Не представлява интерес за любителския риболов.

Remora brachyptera – риба прилепало





Местни наименования :
Greece - Kollisópsaro xifión ( Κολλησόψαρο ξιφιών )
Albania - Venduza e murrme
Italy - Remora bruna
Spain - Rèmora d'aleta quadrada , Tardanaves
France - Rémora des espadons
Portugal - Pegador
Denmark - Spydfisk sugefisk
Cape Verde - Lapador , Rémora
UK - Remora , Spearfish remora , Spearfishsucker
USA - Spearfish remora
Mexico - Rémora robusta
New Zealand - Grey marlinsucker






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Echeneidae
Genus: Remora
Species: R. brachyptera
Binomial name   -   Remora brachyptera   (R. T. Lowe, 1839)




Малка пелагична риба с дължина 25-35см, рядко до 50см.




Разпространена предимно топлите води на световния океан. Среща се в тропичните, субтропични и умерени ширини.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 200м. В болшинството от случаите придружава или се залепва/закрепя по тялото на акули, скатове, морски кустенурки и др. по-големи водни oбитатели и чрез тях покрива този воден слой.




Тялото е вретеновидно, удължено и изтъняващо към опашката.
Главата  е сравнително голяма, удължена и дорзално сплескана.
Муцуната е къса, но долната челюст която е по-дълга е издължена.
Устата е сравнително голяма, като на двете челюсти имаме твърди ленти и единични малки зъбки.
Очите са средни по големина, кръгли и леко изпъкнали над контура на черепа.



В горната част на главата имаме елепсовидна вендуза, състояща се от 15-16 смукателни клапи. Тялото е покрито с дребни, здраво - закрепени люспи.

Има една гръбна перка с 27 – 34 меки лъча, започваща от средата на тялото до опашното краче. В началото първите няколко лъча са издължени, а следващите скъсяват.
Аналната е едентична и по форма и по дължина.
Опашната/каудална перка е голяма, с остри върхове и равен заден край.




Окраската на тялото варира от сиво/синкаво до сиви/кафеникаво.
Коремът е сив или бял. На главата, надлъжно, от долната челюст до края на хрилния капак имаме черна лента която преминава и през очите. Опашката в повечето случаи е тъмно сива.

Храни се с паразити по кожата на =домакина= и биологични остатъци от храната му.

Няма данни за целенасочен риболов и ядливостта на месото и.
Само пише, че не представлява интерес за риболов.

Remora osteochir







Местни наименования :
Greece - Kollisópsaro marlínon ( Κολλησόψαρο μαρλίνων ),  Kolaoúzos ( Κολαούζος )
Italy - Remora grigia , Sangazzuga
France - Rémora des marlins
Spain - Rèmora de disc Ilarg , Agarrador
Azores Is. / Portuguese - Rémora , Agarrador
UK -  Marlinsucker , Sailfishsucker
Denmark - Marlinsugefisk
Sweden - Marlinsugfisk
Mexico - Rémora marlinera
Brazil - Rêmora , Pegador
Japan - Hishikoban



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Echeneidae
Genus: Remora
Species: R. osteochir
Binomial name -  Remora osteochir  (G. Cuvier, 1829)


Малка пелагична риба с дължина на тялото 25 – 40см.








Разпространена в топлите води на Световния океан, в тропичния и субтропичен пояс.
В Средиземноморието също се среща, но предимно в западната и централна част.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 0 – 200м.
Това зависи от това на каква дълбочина оперира нейният домакин, към когото се е прикрепила.
Това са предимно акули, марлини, делфини, манти и други големи морски създания.





Тялото е закръглено,удължено и леко странично компресирано.
Главата е издължена и дорзално сплескана. В горната и част се намира вендузата с 17-19 смукателни клапи. Устата е голяма, като на двете челюсти имаме малки извити зъби. Зъбоподобни имаме и на небцето , езика и долната част. Очите са малки, кръгли и разположени  близко до задната част на устата.




Има една дългичка гръбна перка с триъгълна форма и 20 – 26 меки лъча. Аналната е точно копие на горната. Опашката е голяма и равен заден край.

Окраската е предимно тъмно кафява и по-рядко черна.

Храни се с кожните паразити по тялото на своя домакин и биологичните хранителни остатъци от храната му.



Не представлява интерес за търговски или любителски риболов.

00

Alectis alexandrina







Местни наименования :
Modern Greek  - Platykokkali ( Πλατυκοκκάλι  )
Turkish  - iskender baligi
Israel - דבשתן ים-תיכוני (средиземноморска нишковидна риба)
English –  Alexandria Pompano, Carangue, Pomp, Pompano, , African Threadfish
French –  Cordonnier Bossu, Hynnis de Gorée, Mussolini, Scyris D'Alexandrie, Vomer de Gorée
Spanish  –  Jurel de Alejandría








Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Perciformes
Suborder:  Percoidei
Superfamily:  Percoidea
Family:  Carangidae
Genus:  Alectis
Species:  A. alexandrina
Binomial name  -  Alectis alexandrina  - (É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1817)

Средна по големина  риба, с МАХ дължина 90-100см., обикновено 50-60см и тегло до 3.5кг.
Има отчетливо ъгловато, силно компресирано тяло. Главата е по-скоро висока отколкото дълга.
Челото е силно скосено/тъпо. Устата е сравнително голяма и се намира в долната част.
Очите са сравнително големи, кръгли, положени в плитки ямки.

Гръбната перка е една, започваща от средата на тялото и завършваща до опашката. Първата част се състои от 6-7 Издължени твърди лъча, а останалата част е ниска с 20-22 меки.
Аналната перка също започва с 3 издължени твърди лъча и продължава с 18-20 къси, меки лъча.  При младите екземпляри първите лъчи са силно издължени като нишки и с израстването се скъсяват.
Опашката е силно разчленена, с тесни издължени страни и остри върхове.

Окраската на тялото е сребристо, като при възрастните екземпляри имаме лек златист марж по гърба. При младите имаме е тъмни ленти, вертикално разположени.



Обитава водите на Източен атлантик и предимно южните части на Средиземноморието.
Предпочита крайбрежните райони на шелфа с дълбочина 30 -100м, предимно 40 -70м.
Възрастните се срещат в средния и придънен слой.

Тя е хищник и се храни с калмари и риба.

Месото е с добри вкусови качества, но поради това, че са редки нямаме целенасочен улов.
Ловят се като съпътстващ улов при риболов с тралове, грибове, пелагични мрежи.
Любителският риболов е случаен и то предимно при харпунджиите.