СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                          на  рибите по реда в Албума



Страница 3




Sciaena umbra - Сикьос/ Врана

Umbrina cirrosa – Милокоп

Umbrina canariensis - Бронзов Милокоп

Thunnus alalunga - Тон , Оркино, Албакор

Thunnus thynnus - Атлантическа червена туна

Auxis rochei

Auxis thazard thazard

Euthynnus alletteratus - Малка Туна

Katsuwonus pelamis

Merluccius merluccius - Мерлуза/Хек

Spondyliosoma cantharus - СКАТАРИ

Sarpa salpa

Polyprion americanus - Влахос

Scomber japonicus – скумрия

СРЕДИЗЕМНОМОРСКА СКУМРИЯ (КОЛЬОС)

Scomber scombrus - Атлантическа скумрия

Scomber colias - Скумрия

Scomberomorus tritor


Rastrelliger kanagurta - Индийска скумрия

Scomberomorus commerson - Ивичеста скумрия

Acanthocybium solandri - Баракудена скумрия

Seriola fasciata

Seriola dumerili - МАЯТИКО


Seriola carpenteri

Seriola rivoliana














СИКЬОС/ Врана   -    Sciaena umbra








Местни наименования :
Modern Greek  -  Skiós ( Σκιός ) ,  Kaliakoúda ( Καλιακούδα )
Turkish   -  kaya levregi , iskine , Eşkine balığı
Albanian  -  korbi i zi
Italian   -  corvina , Ombrina nera , Paparozza
Spanish   -  Corvallo
English   -  brown meagre
French    -  maigre ,  corb
Russian  -  Горбыль темный









Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sciaenidae
Genus: Sciaena
Species: S. umbra
Binomial name   - Sciaena umbra   - Linnaeus, 1758





Дължината може да достигне 60-70 см и тегло от 4-5 кг.
Това е дънна риба, която живее в малки стада предимно в скалисти райони, дупки в лабиринти и на дълбочина до 200 м, в рифове и потънали кораби. Открива се обаче, обикновено на дълбочина до 50 метра.Тя е много спокойна риба, която се движи бавно и е по-активна през нощта

Бронзов  Милокоп -  Umbrina canariensis









Местни наименования :
Greece   -  Mylokópi Kanaríon ( Μυλοκόπι Kαναρίων )
Romania   -  Milacop
Russia   -  умбрина Канарская
Spain   -  Verrugato de Canarias , Verrugato de fango ,
Spain Catalan   -  Corball de fang
France   Corsican  -  Lumbrina
France  - Ombrine bronze ,  Ombrine des Canaries
Portugal   -  Calafate-das-Canárias
English  -  Baardman , Canary drum , checker drum , bellman.








Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Percoidei
Family Sciaenidae
Genus Umbrina
Species Umbrina canariensis

Средна по размер риба, с дължина  средно около 35-45см, но може да достигне 65-80см.
Тялото и е набито,овално, леко издължено към опашката, добре изразена гърбица и странично компресирана. Главата е сравнително къса, копиевидна. Устата е разположена в долната част, като на двете челюсти имаме малки зъби. Под брадичката имаме малък израстък, типичен за Милокопите. Очите са големи, кръгли, изпъкнали над контура на главата и разположени в горната част на черепа.

Има две сравнително височки гръбни перки.
Първата е с 10-11 твърди лъча триъгълна, а втората с 26-30 меки.
Аналната е една с триъгълна форма, като първите два лъча са твърди а останалите 7 меки.
Гръдните и тазови перки са сравнително широки, леко изтеглени към върха.
Опашката е голяма с равен заден край, триъгълна форма.

Окраската на тялото е предимно в бронзово, и по-рядко със сив отенък.
Обитава водите на Източен Атлантик, Западен Индийски океан Червени море и Средиземноморието.
Придържа се в крайбрежния придънния слой, със скалисто, кално или пясъчно дъно. Вертикалният дълбочинен слой е 30 – 400м, обиновено 70 – 200м.
Понася температура на водата 13 – 26*С.

Храни се със скариди, бентоносни организми и червеи.

Месото и е добри вкусови качеста.
Лови се с дънни тралове, фиксирани дънни мрежи, парагади.
При любителския риболов това става с въдица (дънен монтаж) или с харпун.

Сега да напишем нещо и за Туните. Мечтата на всеки риболовец.




https://en.wikipedia.org/wiki/Thunnus





ТОН,ОРКИНО,АЛБАКОР   -  Thunnus alalunga

Местни наименования :
Modern Greek  -  Makrýpteros tónnos ( Μακρύπτερος τόννος ), Tounáki ( Τουνάκι ), Órkynos ( Όρκυνος )
Turkish   -  beyaz ton baligi ,  beyaz orkinos
Albanian  -  Ton pendgjate
Italian   -  alalunga Brauner , Alilonga , Tonno bianco
Spanish   -   bonito del norte , atún blanco , albacora
English   -  long-fin tunny , albacore
French    -  thon blanc ,  germon
Russian  -  длиннопёрый тунец







Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Thunnus
Species: T. alalunga
Binomial name  -  Thunnus alalunga  - (Bonnaterre, 1788)



Това е много интересна риба, както по отношение на промишления риболов, така и по отношение на любителски спортен риболов.
Среща се често в средиземно море.
Това са мигриращи риби, които могат в относително кратък период от време да преминат огромни разстояния. Оркино се размножава през пролетта и само тогава. Този интересен тон се лови на тролинг. Тази риба яде всичко и не е трудно да се набавите стръв, тъй като не показва никакви специални предпочитания към едина или друга стръв. От август до октомври стада от Оркини приближават близо до брега като достигат на по-малко от 30 мили.
Стандартното тегло е 8,10 кила,но се срещат и до 15кг.

Атлантическа червена туна - Thunnus thynnus







Местни наименования :
BULGARIA : Ton
GREECE : Tónnos,   Ortsíni (Ορτσίνι ), Kópanos (Κόπανος), Gloupéas (Γλουπέας)
ITALY : Tonno 
FRANCE : Thon rouge
SPAIN : Atún 
TURKEY : Orkinos 
UK : Bluefin tuna ,  Tunny 






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Tribe: Thunnini
Genus: Thunnus
Subgenus: Thunnus
Species: T. thynnus
Binomial name  - Thunnus thynnus  - (Linnaeus, 1758)




Най-големият представител от семейство Туни.

Дължина на тялото : Средни размери 2м, максимални 4.5м.
Тегло : средно 100 – 350кг, максимално регистрирано 680 кг (1970г).

Има торпедовидно тяло, изтъняващо към опашката. Голяма, дълга заострена глава, завършваща с голяма уста. Очите са сравнително малки.

Имат две гръбни перки, раздалечени една от друга и няколко по-малки килни перки след втората.
Първата Има 12-14 твърди лъча и в началото са издължени. Втората е с 13-15 меки лъча, също в началото издължени и малко по-дълга.
Аналната е с 13-16 меки лъча. И след нея имаме няколко малки килни перки.
Гръдните и тазови перки са средни по размер.
Опашката е силно разчленена, сърповидна с тесни страни и заострени върхове.

Горната част на тялото е оцветена с тъмно син металик, а средата и корема в сребристо.
Първата гръбна перка е синя с жълтеникав отенък, а втората е сива с кафеникав отенък.

Тя е един от най-бързите хищници в океанските води. Може да достигне скорост до 70 км/ч.



 Обитава по-откритите води на Атлантика, Средиземноморието и в Пацифика (малка популация ) , но се доближава и до крайбрежието. Тя е пелагичен вид и прави миграциони пътувани дори далеч на север. Едно от предимствата и е, че е топлокръвна и това и позволява да  живее, и в по-студени води през лятото. Температурният и диапазон е 4*С  - 30*С (предпочитан 20 – 25 *С). Предпочита горният слой, но е забелязвана и до 1000м дълбочина.

Храни се с риба, змиорки, калмари, ракообразни, че дори и с водорасли понякога.

Живее около 30-50 години. Полово съзрява според района. В средиземноморието на 4 - 5 година. Хайверът си хвърля само в западната част на Средиземно море и Мексикснския залив през периода м.Юни – м.Август.


Месото и е с много добри вкусови качества.
Червената  туна е един от видовете най-често ловени. Прекомерния риболов довеждат до драстично намаляване на популацията с 70-80% през последните 30-40 години.  
Според червения списък на IUCN  се води от застрашен  до критично застрашен. В различни страни са въведени квоти и забрани.



Лови се с : - парагади, мрежи гъргър, хрилни плуващи мрежи, с въдици -тролинг.

Племето (Tribe ) :  Thunnini се състои от риби тон, в една група която включва петнадесет видове, в цели пет рода. Рода Thunnus е най-големият от родовете в Tribe Thunnini; повечето от останалите родове има само един или два вида.

A "племе" е нещо по средата класификация, между семейството и рода.

Tribe Thunnini с петнадесетте видове риба тон са:

1 Род Allothunnus
Стройната тон (Allothunnus fallai) – на обитава водите на Средиземноморието.

2 Род - Genus Auxis
а)  Куршумът тон (Auxis rochei)  
б) Риба тон - фрегата (Auxis thazard)

3 Род  - Genus Euthynnus
а)Риба тон  - Черно Ивичест (Euthynnus lineatus)
б) Скумрия тон (Euthynnus affinus)
в )Малката риба тон (Euthynnus alleteratus)

4 Род  -  Katsuwonus
Ивичест тунец (Katsuwonus Pelamis)

5  Род   -  Genus Thunnus
a) риба тон - жълти (Thunnus albacares)
  б) бял тон - Albacore (Thunnus alalunga)
  в)Blackfin тон (Thunnus Atlanticus)
  г) Риба тон - южен червен (Thunnus maccoyii)
 д) риба тон -  голямоок (Thunnus obesus)
 е) Пацифик - червен тон (Thunnus orientalis)
ж) Риба тон в Атлантическия червен (Thunnus thynnus)
з) риба тон в LongTail (Thunnus tonggol)

================================================================



Auxis rochei






Местни наименования :
Modern Greek  -   Kopáni   (Κοπάνι )
Swedish  -  auxid
English - frigate mackerel, bullet tuna, bullet mackerel
Spanish  - melva, melvera
Turkish  -  gobene baligi
Italian  -  tombarello
French  -  bonite, bonitou
Russian  -  Тунец скумбриевидный[/color]









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Subfamily: Scombrinae
Tribe: Thunnini
Genus: Auxis
Subspecies: A. rochei rochei
Trinomial name   -  Auxis rochei rochei  - (Lacepède, 1800)




Този вид е космополитен в топли води и присъства в Атлантическия океан, Индийския и Тихия океан, включително Средиземно море.
Наскоро Oray и Karakulak (2005 г.), наблюдаваха концентрации в източните части на средиземноморски басейн. Това са вътрешно-средиземноморска мигриращи видове.

Сравнително малка стройна риба с торпедовидно тяло. Преобладаващата дължина на тялото е около 30-35 см, но може  да достигне и 50 - 60см и МАХ - тегло 1.5 кг.

Главата е заострена и завършва с голяма уста. На двете челюсти  имаме множество малки конични зъби.
Има две гръбни перки, доста раздалечени една от друга. Първата е с 10 бр. твърди лъча, разположена в предната част на гърба. Втората е малка с 8 меки, разположена в задната част. Аналната перка е малка със 6-7 меки лъча. Опашката е силно разчленена, сърповидна с тесни страни и заострени върхове.
Гърбът и част от главата са оцветени в тъмно синьо до черно. Малко след това, след първата гръбна перка  имаме участък с по-светла част (синя) на която имаме множество къси по-тъмни линии. От средата на тялото надолу към корема цветът изсветлява в  сребристо синкав.
Обитава предимно предимно  повърхностният слой  от 0м -200м дълбочина ( Epipelagic Zone).
Тоест зоната където слънчевата светлина съществува. Среща се както в крайбрежните участъци, така и в по-открити води.
Тя е хищник хранещ се с макропланктонни ракообразни, малки главоноги,  малки рибки и ларви на риба.
Живее до около 5 години.
Социална мигрираща риба и образува големи пасажи.

Този вид е с високо регионално значение на улова. Лови се най-вече чрез мрежа гъргър, определени повърхностни хрилни мрежи, както и малки плаващи мрежи (по-късно са забранени в страните от ЕС през 2002 г.), на ръка с въдица (чепарета).  

Euthynnus alletteratus  -       Малка Туна








Наименования по другите страни :

Англия - Atlantic little tuna, Little tunny.
Хърватия - Lic, Luc, Zlatoperac.
Франция - thonine commune, Bonite, Thonine.
Германия - Falscher Bonito, Kleiner Thun, Thonine.
Гърция -   Τονίνα ( Tonína), Καρβούνη (Karvouni), Λεκατίκι (Lekatíki) , Τοννάκι (Tonnáki )
Турция - Yazili orkinos..
Испания - Bacoreta, melva, Carachana pintada, Atuncito, Bonito.
Русия -  Тунец малый атлантический, Пятнистый тунец.
Италия - Alletterato, Tunnina, Tonnella, Tonnetto alletterato.






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Tribe: Thunnini
Genus: Euthynnus
Species: E. alletteratus
Binomial name  -  Euthynnus alletteratus -(Rafinesque, 1810)


В миналото широко разпространена риба в тропиците и умерените ширини.



Има добре развито хидродинамично тяло, добър плувец. То е закръглено, елепсовидно. Главата е голяма, с копиевидна форма, голяма уста и остра муцуна. Долната челюст е малко по-дълга от горната. На нея и на езика имаме конуси (заместващи зъбите) наклонени навътре. Очите са кръгли, големи, изтеглени напред към муцуната. Хрилните капаци са големи, като в горната/задна част имаме малко черно петно. Няма плавателен мехур.

Като цяло тялото е стоманено синьо, със зеленикав нюанс. На върха на гърба имаме тъмно синя лента, започваща от носа на главата до опашката. Под нея имаме участък ( от първата гръбна перка до опашката) с разхвърляни вълнообразни тъмни линии. Страниците и коремът са сребристи. В предната им част имаме няколко тъмни точки/петна.
Гръбните перки са две и са раздалечени малко, една от друга.
Първата е по-голяма, триъгълна с високи първи (твърди) лъчи, 10-14 на брой.
Втората е по-малка, със 7-8 лъчи.
Опашната перка е сърповидна, добре развита по вертикала, тясна, със заострени краища.
Гръдните перки са издължени, сравнително тесни.

На дължина достига до 1 - 1.3м (средно 50-70см.) и тегло до 20кг. (средно 4-7кг.).
Живее до около 10години.
Полово узрява на 2-3години. Женските изхвърлят от 1 - 2милиона хайверени зърна.
Това се случва през лятото в средиземноморието при температура на водата 24-26*С, на дълбочина 40 - 100м.  на континенталния шелф. Яйцата са пелагични и се излюпват от 24 - 48 часа след оплождането.

Те са хищници и се хранят с пелагични риби (херинга, сардина, хамсия, сафрид и др.), главоноги и ракообразни.

Става за ядене, но текстурата му е груба, със силен аромат и тъмен цвят.
Затова първо трябва да се обезкърви, за да премахнем всякаква кръв в мускулатурата.
Тя може да развали както вкусовите качества, така и да предизвика стомашни проблеми.


Обект са на любителски и промишлен риболов.
Борбена риба и предизвиква много емоции при улова и с въдица.

Katsuwonus pelamis







Други наименования :
English – Skipjack Tuna, Skipjack, Skipjack Tuna, Oceanic Bonito, Stripy, Oceanic Skipjack
Spanish – Bonita, Atún, Atún De Altura, Barrilete, Barrilete Listado, Bonito, Bonito De Altura
French       – Bonite, Bonite à Ventre Rayé, Bonite Folle, Bonite Ventre Rayé, Bonitou, Bounicou, Listao,
Greeke      -  eídos thýnnou ( είδος θύννου - вид тон),     palamída (παλαμίδα)







Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Subfamily: Scombrinae
Tribe: Thunnini
Genus: Katsuwonus  - Kishinouye, 1915
Species: K. pelamis
Binomial name   -  Katsuwonus pelamis  -  (Linnaeus, 1758)




Има  овално тяло, удължено към опашката.
Главата е копиевидна, голяма завършваща с голяма уста.
Очите са сравнително големи, разположени  близо до устата.

Има две гръбни перки разположени близо една до друга.
Първата има 14-16 твърди лъча, Като първите три са издължени.
Втората перка е по-малка по размер и има 7-9 меки лъча.
Аналната е също малка със 7-8 меки лъча.
До опашката имаме няколко малки килови перки.
Опашката е силно разчленена, сърповидна с тесни страни и заострени върхове.


В горната част на гърба имаме една широка тъмно синя до черна лента.
Останалата част от тялото е оцветено в оловно синкаво, избледняващо до  бяло на корема. Особено специфични за нея са, тъмните ленти разположени по дължината на тялото от средата към корема.

Обикновено е с размери 70-90см и тегло 8-15 кг., но може да достигне и 110 см дължина и МАХ- тегло 30-35кг.

Тя е много бърз хищник. Храни се с :- с риби, ракообразни, главоноги и мекотели. Канибализъмът не и е чужд.



Обитава предимно горния слой  до повърхността. Но понякога се спуска и до 200м дълбочина.
Понася температури от 15 – 30*С.
Тя е социална риба и се среща в малки и по-големи пасажи.
В Средиземноморието този вид се среща често, но не и в изобилие.

Поради вкусното си месо е обект на промишлен и любителски риболов. Лови се най-често с мрежи гъргър, хрилни мрежи, капани, плажни грибове, а любителският риболов е с въдици на тралене и харпунджии.
Най-успешен е риболовът сутрин, привечер и понякога през нощта на светлини/лампи.

Merluccius merluccius  - Мерлуза/Хек











Местни наименования :
Greece - Bakaliáros (Μπακαλιάρος ), Vakaláos (Βακαλάος)
Turkey - Berlam, Bakalyora
Albania  - Merluci , Bakalaku
Croatia  - Murluc , Magarcic
Malta  - Marloz , Merluzz ewropew
Italy - Marluzzu , Merlan , Nasello , Organelo
Israel  - Saai , Saqqaya
Lebanon  - Harmoût Abyad
Egypt  - Nazelli
Tunisia  - Nasalli
Algeria  - Merluzzo , Merlan , Lirjous
France - Merlu européen , Merluchon , Merlu blanc
UK -  European hake ,Herring hake , Cornish salmon
Spain  - Merluza   ,Lluç , Pescadilla , Alambolo , Lejatxa



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Gadiformes
Family: Merlucciidae
Subfamily: Merlucciinae
Genus: Merluccius
Species: M. merluccius
Binomial name   : Merluccius merluccius  - (Linnaeus, 1758)




От средна до голяма риба, обикновено с дължина около 40-60см, но може да достигне и 130см , и тегло 10-15кг. В Средиземноморието обикновено е до 2-5кг.




Обитава водите на Североизточен/Източен Атлантик и цялото Средиземноморие,
като популацията и е по-голяма в западната и централна част.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 10 – 800м, но предимно се среща в слоя 30- 400м.
Живеят в придънния слой с кален и пясъчен грунд  на дълбокия шелф и терасите на континенталните склонове.
Този вид е разделен в два отделни подвида: Merluccius merluccius smiridus (Rafinesque 1810 ) за средиземноморското популация и Merluccius  merluccius merluccius (Linnaeus, 1758) за атлантическото популация.



Тялото и е издължено, почти цилиндрично, но леко странично компресирано.
Главата е голяма, изострена копиевидно, с издължена но тъпа муцуна.
Устата е голяма, като на горната челюст имаме един ред, а на долната 2 реда остри зъби.
Устната кухина е обагрена в черно.
Очите са сравнително големи, кръгли и изпъкнали над профила на черепа.




Има две гръбни перки.
Първата е къса с триъгълна форма и 8-10 меки лъча.
Втората е дълга с асимитрична форма и съдържа 35-40 меки лъча.
В горната си част тя е гребеновидна, назъбена.
Аналната се състои от 35-40 меки лъча, също с назъбен горен край и асиметрична.
Гръдните и тазови перки са средни по големина с ветрилоподобна форма.
Опашката е средна по размер с трапецовидна форма.

Окраската на тялото варира от сиво с или без по-тъмни петна,
бежово с или без по-тъмни кафеви петна или комбинация от кафеникаво/сиво.
Коремът изсветлява до белезникав.

Тя е социална риба и често образуват големи пасажи.
В Средиземноморието се размножават през пролетта , когато се настанява в по-плитки води.
Полово съзряват на 5-6 година и размер 40 – 55 см.

Мигрират както хоризонтално, така и вертикално в търсенето на храна.
През деня са в придънния слой 100 – 300м, а през през нощта се настаняват в слоя 30 – 100м преследвайки  риби като, сардина, сафрид, херинга и др.

Младите екземпляри се хранят главно с ракообразни и малки рибки.
Възрастните само с пелагични и дънни риби, главоноги, а често и с по-малки себеподобни.
Живеят около 20 години.

Месото и е с добри вкусови качества.
Ловят се предимно с тралове (дънни и пелагични), мрежи гъргър, пелагични хрилни мрежи  или парагади.


Могат да бъдат обект и на любителски риболов с въдица.
Риболовът е основно активен през пролетта. Дълбоководен тролинг и с електрически лебедки заради голямата дълбочина .Стръвта на въдицата трябва да е херинга,скумрия или сардини.

Род/Genus  Scomber

Понастоящем в този род има 5 признати вида:

1. Scomber japonicus   - Houttuyn, 1782 (Chub mackerel)

2. Scomber scombrus    -  Linnaeus, 1758 (Atlantic mackerel)
 
3.  Scomber colias   - J. F. Gmelin, 1789  (Atlantic chub mackerel)


4. Scomber australasicus   -  G. Cuvier, 1832 (Blue mackerel)

5. Scomber indicus  - E. M. Abdussamad, Sukumaran& Ratheesh, 2016                    
    (Indian chub mackerel)



Средиземноморието се обитава от първите 3 вида.

Използвана литература / сайтове и много други публикации :

http://www.fishbase.se/identification/RegionSpeciesList.php?resultPage=12&e_code=13&SortBy=family

http://www.fishbase.org/identification/SpeciesList.php?genus=Scomber

http://armacao.exblog.jp/tags/Scomber%20colias/1/

https://en.wikipedia.org/wiki/Scomber
http://www.iucnredlist.org/details/170357/0

Food and Agriculture Organization of the United Nations

WoRMS taxon details

http://eol.org/pages/208485/details

https://www.researchgate.net/publication/308785086_Scomber_indicus_a_new_species_of_mackerel_Scombridae_Scombrini_from_Eastern_Arabian_Sea





Scomber japonicus









Местни наименования:
Greece - Koliós
Cyprus - Scoumbri
Croatia - Lancarda , Lukarda , Plavica , Ljulja
Albania - Skumbri i kaltërt , Kolo
Turkey - Kolyoz , Kolyozvonozu balığı , Uskumru baligi , Lipari balığı
Malta - Kavall ghajnejh kbar , Pizzintum , Okki grossu
Italy - Scombro cavallo , Scombro macchiato , Lanzardo
Global French - Maquereau espagnol pacifique , Vizet , Hareng du Pacifique
Spain - Estornino del Pacífico  , Betaudxe , Bis , Barat d'ull gros , Beguihaundi , Caballa mora
Egypt - Kaskomri , Scomber
Libya - Cawalli
Tunisia - Skoumbri
Algeria - Kaballa , Bacoréta
Syria - Skambri
Japan - Hirasaba , Osabanoko , Masaba
Global Russian - Скумбрия японская , скумбрия тихоокеанская
Mexico - Macarela del Pacífico
USA - Pacific mackerel , Chub mackerel , Greenback mackerel , Blue mackerel
UK - Spanish mackerel , Pacific mackerel , Big-eyed mackerel
Netherlands - Spaanse makreel





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomber
Species: S. japonicus
Binomial name  :  Scomber japonicus   - Houttuyn, 1782



Средна по големина пелагична риба с MAX дължина около 63см, и тегло до 2.8 кг.




Ендемичен вид за Западен Пацифик. От там се е разпространила в Индийския и Атлантически океан, включително и в Средиземноморието.

Има закръглено, удължено тяло, с торпедовидна  и аеродинамична форма.
Главата е копиевидна, изострена към муцуната. Устата е голяма с остри зъби на двете челюсти, на едни ред. Очите са големи и кръгли.

Окраската на гърба е зеленикава, с множество тъмни,къси и криви линии. Страниците и коремът са сребристи. На границата между гърба и страниците наглъжно (латералната линия), имаме една редичка от малко по-големи тъмно сиви точки. Под тях множество малки тъмни точици, но това не е задължително условие.

Има две гръбни перки.



Първата е с триъгълна форма и 8-9 твърди лъча.
Втората е по-малка с трапецовидна форма и 10-11 меки лъча.
Разтоянието между тях не е голямо.
Аналната перка е едентична на втората гръбна, с 10-11 лъча.
Между в втората гръбна и анална перка, и опашката имаме по 5 бр. много малки килови перки/клипсове от двете страни.
Опашката е средна по големина със сравнително тесни лобове и  разчленена V образно.

Тя е пелагичен вид и извършва сезонни и дневни миграции.
През деня са в по-дълбоки води, а през нощта са в повърхностния слой.
Обитава както крайбрежните зони, така и откритите води.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 0-300м, по-често 40 -200м.  Толерира t на водата от 10°С – 27°С.

Тя е социален тип и образува големи пасажи.

Хранят се с пелагични ракообразни, малки главоноги и риба.

Месото е с добри вкусови качества.
Има повишено търговско търсене.
Лови се предимно с тралове и мрежи гъргър, и по-рядко с гриб.
Представлява интерес и за любителски риболов с въдица.

Атлантическа Сумрия  -  Scomber scombrus 







Местни наименования :
Modern Greek  - Skoumprí  ( Σκουμπρί )
Turkish  - uskumru
Italian   - sgombro , maccarello , lacerto
English   - Atlantic mackerel
French   -  maquereau commun , maquereau bleu
Norwegian   - makrell
Spanish  - Caballa del Atlántico
Portuguese   - cavala , sarda
Russian  - Скумбрия атлантическая









Kingdom:  Animalia
Phylum:   Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Perciformes
Family:  Scombridae
Tribe:   Scombrini
Genus:   Scomber
Species:  S. scombrus
Binomial name    -  Scomber scombrus  - Linnaeus, 1758


Има издължено, набито, закръглено тяло, леко странично компресирано тяло.
Обикновено е с дължина 30-35 см, МАХ – 50см и тегло до 1.5 кг.
Главата е копиевидна, завършваща с голяма уста, като на двете челюсти имаме множество малки, остри зъби. Очите са големи, разположени над горната челюст.

Има две гръбни перки, на разстояние една от друга.
Първата е с триъгълна форма ( издължени първи лъчи) и има 10-14 лъча.  
Втората е трапецовидна, по-ниска с 10-11 лъча. Аналната е подобие на нея.
На опашното краче имаме 5-6 малки килови перки.
Опашката е средна по размер, разчленена V образно с остри върхове.

Окраската на гърба е синьо/зеленикава с множество черни,  разкривени  вертикални линии достигащи до средата на тялото. Страниците и коремът са сребристи.





Ареалът на разпространение е главно в северен Атлантик, но се среща и в Средиземноморието, и Черно море.  Популацията в Източната част е много по-малка. Обитава по-откритите води на континенталния шелф с дълбочина около 40 – 150м, но е забелязвана и на 700 – 900м.
Мигриращ вид според сезона и образува големи пасажи.
Преференциали температури на водата са 11-18*С.

Храни се с малки рибки, мекотели, безгръбначни ракообразни .
Живее около 17 – 20 години, като полово съзрява на 3-4 годишна възраст.

Месото и е с много добри вкусови качества и затова търговският интерес към нея е много голям. Лови се с тралове, грибове, даляни и друг вид мрежи.
Любителският риболов се осъществява главно с чепарета, както от брега така и от лодка.

Scomber colias  















Местни наименования:
Spain - Estornino del Atlántico
Turkey - Kolyoz
Slovenia - Lokarda
Italy - Scurmu occhiutu , Strummu cucuzzaru , Ganzariol , Lanzardo
France - Maquereau espagnol atlantique , Tombulottu , Cavalucciu
Germany - Mittelmeermakrele
Global English - Atlantic chub mackerel
Sweden - Spansk Makrill
Canada - Maquereau blanc
Brazil - Cavala-do-reino , Muzundum , Serra-de-escama






Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomber
Species: S. colias
Binomial name  - Scomber colias - Gmelin, 1789



Атлантическата скумрия (Scomber colias) е пелагичен/ендемичен  вид  за Атлантическия океан. Разпространена е още в Средиземно  и Черно море.
Първоначално се е считало, че е подвид на скумрия Scomber japonicus - colias.
Но след множество изследвания , анатомични и цитоморфологични ,  на  пълната митохондриална ДНК,  са  представени доказателства, че те могат и се считат за отделни видове.




Този вид риба e разпространена в субтропичните и на умерените ширини води на Атлантика,
включително и Средиземноморието.
Обитава предимно крайбрежните зони на континенталния шелф до дълбочина 50-70м.
но е срещана и по континенталните склонове на дълбочина до 200м.
Правят сравнително къси  сезонни миграции, около 200 – 300км, а така също и денонощни/вертикални такива.

Тя е средна по големина и на дължина достига около 30 – 45 см.
Тялото е удължено и закръглено, торпедовидно, леко странично компресирано.  
Аеродинамичната му форма е пригодено за скорост.  
Главата е сравнително голяма, твърда, изострена копиевидно към муцуната.
Устата е голяма, като на двете челюсти имаме по един ред остри зъби.
Очите са големи, кръгли.


Има две гръбни перки. Първата е с триъгълна форма и има 9 – 10 твърди лъча. На близко растояние се намира втората, по-ниска с 11-12 меки лъча.
Аналната е едентична на втората гръбна.
Началото на втората гръбна и началото на аналната перка е еднакво под права линия.
След тях към опашката имаме по 5 бр. малки перки/килови.
Опашката е средна по големина, с тесни лобове и разчленена V  образно.

Окраската на гърба е зеленикаво/синкава, с множество зигзаго и вълнообразни тъмни линии.  
Страниците и коремът са сребристи. По тях имаме в повече или по-малко множество тъмни точици, рядко но и някоя къса тъмна линия.

Храни се с пелагични ракообразни, скариди, малки главоноги и риба.
Образуват големи пасажи.

Месото им е с добри вкусови качества.

Ловят се предимно с тралове или мрежи гъргър и по-рядко с гриб.

Могат да бъдат обект и на любителски риболов с въдица.

Scomberomorus tritor -

Друг вид сезонно пребиваваща риба в Средиземноморието.








Местни наименования :
English  –  West African Spanish Mackerel, West African Mackerel, Mackerel, Spanish Mackerel
French  –  Maquereau Bonite, Maquereau-bonite, Thazard Blanc
Spanish –Carite Lusitánico, Carite Pintado, Garita
Greece – Lefkoriki (Λευκορίκι )
Russian  -  Макрель западноафриканская
Portuguese   -  Serra-branca, Peixe-serra









тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Scombridae
род: Scomberomorus
вид: S. trito-   Западноафриканска испанска скумрия
Научно наименование  -  Scomberomorus tritor



Има издължено овално тяло, странично сплескано. На дължина обикновено е 65-75см. , но достига и до 100см и МАХ- тегло 5-6 кг.
Продължителността и на живот е 5-6 години.

Главата е копиевидна, завършваща с голяма уста. На двете челюсти имаме множество остри, триъгълни (компресирани) зъби. Очите са кръгли и големи.



Има две гръбни перки, близко разположени една до друга.
Първата е по-дълга, но по-ниска. Има 16-19 твърди лъча.
Втората е по-къса, но по-издължена (триъгълна), с  11-15 меки лъча. Аналната перка също е източена, триъгълна с 16-20 меки лъча. От двете страни на тялото към опашката имаме по няколко малки килови перки.  Опашната перка е силно разчленена, сърповидна и издължена с тесни страни.
Оцветяването на горната половина на тялото е синьо/зеленикаво и към корема изсветлява в сребристо.  По дължината на торса имаме множество сиво/кафеникави точици. Началото на първата, втората гръбни перки и опашката са тъмни/черни.



Ареалът и на разпространение са западните брегове на Африка, но също така е констатирана и в западните и северозападни части на Средиземноморието. Пелагичен вид са и предпочита крайбрежните води с предпочитана дълбочина 15-25м, но диапазонът им е от повърхността до 40м.
Хищник, хранещ се с риба (малки пелагични видове – сардина, хамсия, трицона).

Месото и е с добри вкусови качества и затова са обект на промишлен и любителски риболов. Лови се с мрежи гъргър, тралове, плаващи мрежи, гриб. При любителския риболов може да се използват чеперета или тролинг. Също така са обект на риболов и с харпун.

Въпреки понамалената популация, засега се смята за незастрашен вид.

Rastrelliger kanagurta  -  Индийска скумрия








Други наименования :
Modern Greek - Σκουμπρί Iνδίας (Skoumprí Indías )
English - Indian mackerel
French – Maquereau des Indes, Maquereau de l'Indo-Pacifique, Marquereau Doux
Spanish – Caballa de la India






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Rastrelliger
Species: R. kanagurta
Binomial name   : Rastrelliger kanagurta  -  (Cuvier, 1816)









Обитава водите на Индийския и западната част на Тихия океан, Червено море и през Суецкия канал е навлязла в Средиземно море (източната част  2010г). Данните са към 2010г.

Има издължено овално тяло, закръглено и леко странично сплескано. Често срещаните екземпляри са с дължина 25 – 35 см, но достигат и до 42см. Имат две гръбни перки, раздалечени една от друга. Първата е по-висока с 7-10 твърди лъча, а втората е по- ниска с 12 меки. Аналната е малка, ниска с 11-12 меки лъча. Опашката е V – образно разчленена, със сравнително тесни страни.



Гърбът и е оцветен в наситено синкаво/зелен нюанс с множество по-тъмни къси линии и кръгли петна/точки, а страниците и коремът са в сребристо до бяло.  Точно под гърба към корема имаме 3-5 дълги по дължината на тялото линии, в по-тъмен нюанс и в комбинация със златисто.
Ареалът им на обитание са крайбрежните зони, включително заливи, пристанища, лагуни.
Вертикалният дълбочинен диапазон е около 0 – 40м, но достига и до 80-90м. Температурният пък е 17 – 25*С.
Живее до към 4-5 години.
Социална риба и се среща в по-малки или по-големи пасажи при миграцията.

Храни се макропланктон и ларви на скариди и риби.

Месото и е с добри вкусови качества.  
Този вид е силно търговски и се лови с : -тралове,  мрежи гъргър,  хрилни мрежи и плаващи мрежи .
Обект са и на любителски риболов с въдица. Особено активен е  периода от септември до декември, когато  планктонът е в изобилие.

Scomberomorus commerson - Ивичеста скумрия







Местни наименования :
Greece – Tainiopalamida (Ταινιοπαλαμίδα )
Turkish - palamut kolyozu
Israel   : Palamida (פלמידה)
USA  : barred mackerel, narrow-barred mackerel
South Africa  : king mackerel, couta, cuda
English   –Narrow-barred Spanish Mackere
French   –Thazard Rayé Indo-pacifique, Gros Prêtre
Spanish   –Carita del Indo-Pacifico, Carite Estriado Indo-Pacífico







Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomberomorus
Species: S. commerson
Binomial name   - Scomberomorus commerson   - (Lacépède, 1800)


Има издължено овално тяло с дължина обикновено 80 – 120см. , но може да достигне в редки случаи и до 200см. Най-често улавяните екземпляри са с тегло 8 – 15кг, по-рядко 20-40кг и много рядко до 70кг.

Главата и е копиевидна, но не толкова дълга. Устата е голяма, с множество остри триъгълни зъби и на двете челюсти. Очите са средни по размер, кръгли и разположени непосредствено до устата.



Има две гръбни перки, като първата е по-дълга с 15-17 твърди лъча.
Втората е непосредствено близка, но по-висока с 8-10 меки.
Аналната перка също е изтеглена (триъгълна) с 8-10 меки лъча.
Опашката е силно разчленена, сърповидна с тесни страни и изострени в края.
На опашното краче имаме видима тъмна изтеглена лента (хоризонтална).
От края на втората гръбна и анална перка към опашката имаме няколко малки килни перки.

Гърбът е оцветен в тъмно синьо и постепенно към страниците и корема изсветлява.
По цялото тяло вертикално имаме множество неправилни по-тъмни ленти и линии.

Приликата и с рибата Acanthocybium solandri е голяма.
Но Acanthocybium solandri е от друг род, главата е изтеглена повече, големината на вертикалните неправилни ленти е по-голяма и по-контрастна, опашката е по-силно разчленена по вертикала ( по-изправена), очите са по-далеч от челюстта.

Ареалът и е в плитките води на континенталния шелф, обикновено от 5м до 70м, но са откривани и до 200м. Предприемат дълги брегови миграции, но постоянните местни популации също изглежда да съществуват.



Тя обитава водите на Индийския и Западната част на Тихия океан, Червено море и Персийския залив.
През Суецкия канал е навлязла и в Средиземно море. От няколко години малка популация е установена в югоизточната му част. Бреговата зона на Египет, Израел, Ливан, Турция и отчасти Гърция (южната част).


Хищна риба която се храни с дребни риби, калмари и скариди.

Живее до около 20 години, но преобладаващо 14-16 години.

Слави се с вкусно месо и затова са обект на промишлен и любителски риболов.
Лови се обикновено с хрилни мрежи, гъргър и по-рядко с тралове.
Любителският риболов с въдица става главно чрез тралене с блесни, воблери, попери, джигове или жива стръв. Обект са обстрел и от харпунджиите.

 Acanthocybium solandri     -   Баракудена скумрия  






Местни наименования :
Greece  -  Akanthoriki ( Ακανθορίκι )
English – Wahoo, Mackerel, Queen-fish, Barracuda, Wahoo Fish, Kingfish
French – Thazard Noir, Poisson
Bécune, Thazard-bâtard, Thazard Raité, Thon Banane
Spanish – Guaho, Guatapaná, Peje Sierra, Peto, Sierra Canalera






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Tribe: Scomberomorini
Genus: Acanthocybium  -Gill, 1862
Species: A. solandri
Binomial name   -   Acanthocybium solandri    - (Cuvier in Cuvier and Valenciennes, 1832)


Има голямо издължено тяло с дължина до 2.5м и тегло до 80кг.
Те са едни от най-бързите риби в морето и може да достигне скорост от 80 км/ч.
В Средиземноморието размерите са по-малки 100 -170см. и тегло 5-20кг.
Тя е от Фамилията на Европейска баракуда  -  Sphyraena , но е от друг Род - Acanthocybium



Обитава тропичните, субтропични и умерени ширини на  световния океан.
Все повече се среща и в  Средиземноморието, като  предпочитат откритите води.

Муцуната и е източена, а  устата е голяма и изпълнена с назъбени зъби.
Окраската на тялото е сребриста, като в горната част е тъмно синьо със зеленикав отенък. От гърба към корема се спускат множество сини барове. Покрито е финни люспи.


Те са пелагични риби и се срещат както единични индивиди, така и в малки групички.
Храни се с риба и калмари.
Живеят 7-10 години.

Месото и е бял до сиво, деликатно и се цени на пазарите. По вкус наподобява това на скумрията.
Ловят се предимно на тралове, но са обект и на любителския риболов чрез тролинг на изкуствени примамки.

 Seriola fasciata








Местни наименования :
Greece - mikrótero magiátiko   (μικρότερο μαγιάτικο)
English - lesser amberjac
Spanish - medregal listado , Cèrvia ratllada
Turkey  - Küçük avci baligi
Portuguese  -  Charuteiro catarino, Limão




Млад екземпляр.



Phylum :  Chordata
Subphylum :  Vertebrata
Superclasse :  Gnathostomata
Classe :  Actinopterygii
Sottoclasse :  Osteichthyes
Superordine :  Acanthopterygii
Ordine :   Perciformes
Sottordine :  Percoidei
Famiglia :  Carangidae
Genere :  Seriola
Specie :  S. fasciata
Nomenclatura binomiale   -  Seriola fasciata  - Bloch, 1793




Тялото е овално, леко издължено към опашката, странично компресирано. На дължина достига до 70см и тегло от 4.5кг. Но най-често се срещат екземпляри от 40-50см.
Главата е средна по размер, копиевидна, с тъпо чело. Устата е широка с остри зъби и на двете челюсти.  Очите са големи с кръгъл,черен ирис.

Има две гръбни перки, близко една до друга.
Първата е по-малка с 7-8 твърди лъча, а втората е по-дълга и по-висока с 28-32 меки лъча.
Аналната перка има първоначално 2-3 твърди лъча (издължени) и 17-20 меки лъча.
Опашката е силно раздвоена, сърповидна с тесни страници и заострени върхове.


Оцветяването на тялото е различно при възрастните индивиди и младите.
При по-големите основният цвят е розово/кафеникав. Но от гърба се спускат 7 по-широки вертикални в наситено червено/кафеникав  цвят ленти до средата на тялото. Страниците и коремът са розово/сребристи.

Окраската при младите е с основен цвят сребристо/жълтеникав и 8 вертикално спускащи се широки черни ленти.





Тази риба е типичен представител на субтропичните води на Атлантика. От около 15 години през Гибралтарския пролив е навлязла в Средиземноморието. По-голямо е присъствието и в западните и югозападните  части, но вече показва признаци на наличие и в източните и югоизточни части. Засега е доказано образуването на малка местна популация в района о.Сицилия – Тунис. В района на източното Средиземноморие и   южните части на Егейско море се срещат епизодично.
Обитават крайбрежните води на континенталния шелф, предимно придънния и среден слой. Вертикалният дълбочинен диапазон е 20 – 130м, но се срещат предимно на 40 -70м.

Хищен вид риба и се храни с риба и калмари.
Засега интересът на пазарите не е голям за интензивен търговски риболов. Уловът и е по-скоро като съпътстващ при риболов с мрежи Гъргър, тралове, парагади.
При любителският с въдица е по-скоро случаен.

Seriola carpenteri  





Местни наименования :
Spain - Medregal de Guinea
France - Sériole guinéenne
Portugal - Charuteiro-da-Guiné
Angola Portuguese - Charro catarino ,  Peixe-limão
Cape Verde /Creole, Portuguese   - Serze , Esmoragal
UK - Guinean amberjack



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Seriola
Species: S. carpenteri
Binomial name  : Seriola carpenteri    - F. J. Mather, 1971




Това наименование е въведено в научната литература от Frank Jewett Mather III  през 1971г.
Той е много близък до вида Seriola dumerili , но генно и по някои  външни белези се различават  и затова е въведен в отделен вид.

Средна по големина риба с дължина 40-50см, но може да достигне и до 60см.





Ареалът му на обитание са крайбрежните шелфови зони на Източен Атлантик.
В Средиземноморието навлиза през Гибралтарския проток при своята лятна миграция.
Въпреки че популацията му е малка, малки групички са наблюдавани спорадично из цялата територия. В района около Тунис и о. Лампедуза е забелязано по-голямо струпване през размножителния период. Това предполага образуването на средиземноморска популация.
Вертикалният му дълбочинен диапазон е 0 – 200м. Младите индивиди се подвизават в повърхностния слой на по-откритите води, а възрастните предпочитат по-близките на крайбрежието.
Толерират t°  на водата в диапазона : 18-27°C.

Формата на тялото е елепсовидно, удължено и странично компресирано.
Главата е голяма, с копиевидна форма. Муцуната е заоблена. Устата е голяма, като на двете челюсти имаме малки, остри зъби и подредени в групи. Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа. Станичната/ латерална  линия е без твърди люспи.




Има две гръбни перки.
Първата е с 8 къси твърди лъча, а втората е по-дълга с 1 бр. твърд и 28-33 меки. Но първите  4 лъча са височки/издължени и и придават сърповидна форма.
Аналната перка е една с 1 твърд и 17-21 меки лъча. Преди нея имаме два много къси шипа.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно, със сърповидна форма.

Окраската при възрастните екземпляри е сиво/кафеникаво с розов отенък  на гърба и част от страниците. По средата имаме приглушена, надлъжна лента в златисто/розово.  
Коремът е в сребристо/бял. Понякога на опашното краче и основата на опашката имаме тъмно петно.
По- младите са поти изцяло в сребристо, а малките в сребристо с 5 вертикални тъмни ленти.
Тъмна наклонена лента започваща от устата, пресичаща окото до първата гръбна перка.

Храни се с риба и главоноги.

Месото е с добри вкусови качества.
Лови се с пелагични, тройни и хрилни мрежи, тралове и парагади.

Обект са и на любителски риболов с въдица ( тролинг с естествена или изкуствена примамка).

Seriola rivoliana








Местни наименования :
UK - Almaco jack , Longfin yellowtail
USA - Falcate amberjack , Almaco jack
Australia -  Amberjack , Almaco jack , Highfin amberjack , Yellow kingfish
Oman  - Gazala
France - Sériole limon
Spain - Medregal limón
Mexico - Pez fuerte , Medregal limón
Brazil -  Remeiro , Pitangola , Olhete-bacamarte
Japan - Hirenaga-kanpachi , Songoro amberjack
Malaysia - Cermin , Pisang-pisang




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Seriola
Species: S. rivoliana
Binomial name   :  Seriola rivoliana  - Valenciennes, 1833



Голяма риба с размери обикновено 70-90см, но могат да достигнат и 150см и МАХ тегло до 60кг.





Тя е подчертано мигриращ пелангичен тип. Обитава водите на световния океан в тропичния, субтропичен и умерен пояс.
В Средиземноморието са срещани около о. Сицилия – о. Лампедуза и също така и около Суецкия канал. Популацията е малка. Вероятно това е част от миграцията :  Атлантика – Червено море.
Вертикалният и дълбочинен диапазон е 5 – 250м, но по-често се среща в слоя 5 – 30м. Предпочита по-откритите води или крайните зони около външните рифове или скални образования.

Тялото е удължено елепсовидно, странично компресирано.
То малко по-дълбочко от останалите видове от същия род.
Главата е голяма, копиевидно изострена. Муцуната е сравнително къса, а устата голяма.
На двете челюсти имаме остри зъби.
Очите са средни по размер, кръгли и разположени в почти горната част на черепа.




Има две гръбни перки.
Първата е къса и ниска и се състои от 7-8 твърди лъча.
Втората е дълга, като първите 3 лъча са твърди а останалите 27 – 30 са меки. Първите 4-5 лъча от нея са силно издължени а останалите намаляват по височина и придават сърповидна форма на цялата перка.
Аналната перка е идентична с втората гръбна по форма. Започва с три твърди, а останалите 18 – 22 са меки.
Опашката е голяма, силно разчленена V образно и сърповидна форма.

Окраската на тялото при малките екземпляри е сребрист с 4-5 вертикални по-тъмни ленти. С напредването на възрастта цялото тяло става сребристо, като само гърбът е в по-тъмен нюанс. Възрастните са гърбът е в тъмно сиво/кафеникаво, по средата на страниците надлъжно имаме златисто/зеленикава лента, а корема е кафеникаво/бял.  От устата, през очите и до първата гръбна перка имаме наклонена тъмна лента.

Храни се предимно с пелагична риба, но също така яде безгръбначни и ракообразни.
Възратните са предимно индивидуалисти, но в по-млада възраст образуват различни по големина групи.


Месото и е с добри вкусови качества.
Лови се предимно с хрилни мрежи и парагади.
Обект са и на любителски риболов с въдица ( тролинг с естествена или изкуствена примамка).



В някои райони, предимно край рифовете са докладвани случаи на натравяне с  Цигуатера ( чрез биоакумулиране на   хранителния  токсин - цигаотоксин ).