СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ РИБИ!

                             Латинските наименования
                             на  рибите по реда в Албума



Страница 4




Elagatis bipinnulata – Дъгов бегач

Pomatomus saltatrix -  Лефер

Pseudocaranx dentex

Caranx hippos

Thalassoma pavo  -  лапина

Symphodus melanocercus  -  лапина

Labrus merula  - лапина

Labrus viridis  -  лапина


Coris julis  -  ГИЛОС  

Labrus bergylta  -  лапина

Labrus mixtus  -  лапина

Ctenolabrus rupestris  -  лапина



Trachurus trachurus  -  Атлантически сафрид

Trachurus picturatus - Мургав/Син Сафрид  

Trachurus mediterraneus-Средиземноморски сафрид

Caranx crysos - сафрид

Caranx rhonchus – сафрид

Alepes djedaba - сафрид

Sardina pilchardus  - сардина

Herklotsichthys  punctatus – сардина

Sardinella aurita – сардина

Dussumieria acuta   -  сардина

Etrumeus  teres  -  сардина

Sardinella maderensis  - сардина


Dussumieria elopsoides – сардина








 Elagatis bipinnulata







Местни наименования :
Greece - Iridokokali ( Ιριδοκοκάλι )
English - rainbow runner
Spanish - salmón cubano, macarela salmón






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Elagatis
Species: E. bipinnulata
Binomial name  -  Elagatis bipinnulata  - (Quoy & Gaimard, 1825)



Първо да уточним, че този вид риба не е постоянен обитател на средиземноморските води.
Среща се тук през топлите месеци и се предполага, че по-голяма част навлиза в Средиземноморието през Суецкия канал и по-малка през Гибралтар.
Тя обитава тропичните и субтропични води на световния океан.




Тялото и е издължено, вретеновидно.
Главата е изострена, завършваща със сравнително голяма уста. На челюстите имаме ред остри зъби, дори и на езика имаме малки зъбки. Окото е относително малко.
Има две гръбни перки. Първата е по-малка, но имат 6 -7 твърди лъча. Втората е по-голяма/дълга с 25-30 меки лъча.
Аналната перка има 2 твърди лъча и 18-22 меки. Опашката е силно раздвоена.

Обикновено са дълги 80 – 110см / тегло 4-8кг, но достигат и до 180см и тегло 45 кг.
Живеят до 6-7 години.

Оцветяването на тялото е предимно сребристо синкав. Гърбът е тъмно синкаво сив със зеленикав нюанс. По средата и дължината на тялото, имаме няколко дълги хоризонтални ленти оцветени в светло синьо,  бежаво, жълто. Коремът е светло сив до бял.

Тя е бърз хищник и менюто и богато. Състои се от : риба,  главоноги, планктонни ракообразни, скариди,че дори и насекоми по повърхността на водата.

Представлява търговски интерес, но рядко се лови целенасочено. Тя е предимно съпътстващ улов при тралене на основни други риби (скумрия, риба тон и др.).
За любителският риболов с въдица представлява интерес. Използват се за тралене както дълбочинни примамки (воблери), така и повърхностни (попери).
Може да се използват за примамка още жива стръв от риба, октоподи, калмари.

Видът е основно пелагичен. Среща се често в открити води, но посещава също рифовите зони близо до брега.  На дълбочина е срещан до 150м., но обикновено 2 – 15м.

Тя е социална риба и затова се среща в по-малки или по-големи пасажи.

Pseudocaranx dentex





Местни наименования :
Greece  – Lefkokkali (Λευκοκκάλι) , Kokkali (Κοκκάλι )
Italian - carango dentice ,
English - white trevally, guelly jack
Spanish - jurel dentón (скумрия Dentex)
Turkish - kral balik (царска риба),  İstavritbozması balığı
Croatia   -  Šnjurak
Malta   -  Sawrella imperjala








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Pseudocaranx
Species: P. dentex
Binomial name   -  Pseudocaranx dentex   - (Bloch & J. G. Schneider, 1801)





Дължината и обикновено е около 45-55см., но може да достигне и 1.2м и тегло 18кг.
Има овално,  странично сплескано тяло, леко изгърбено при по-възрастните екземпляри.

Главата е изострена, средна по размер.
Устата са с плътни устни. На двете челюсти имаме остри конусовидни зъби.

Има две гръбни перки, близко разположени една до друга.
Първата е с 8 твърди лъча, а втората с 22-27 меки.
Аналната перка е с 3 твърди и 22-23 меки лъча.
Гръдните перки са леко широки, издължени в горния си край. На цвят са жълти.
Опашката е силно разчленена, тънка, жълтеникава на цвят.


Оцветяването на тялото е синьо/зеленикав гръб и сребристо/бяло - страниците и корема. Имаме една  жълта линия по средата на тялото, започваща от главата до опашката. При младите екземпляри тя е по-ясно изразена, при по-възрастните избледнява. Имат тъмно петно в горната част на хрилния капак.

Обитават водите на световния океан, тропичните, субтропичните  и на умерените ширини области.



Ареалът им е крайбрежните зони на континенталния шелф, с каменисто или песъкливо дъно. Дълбочинен диапазон 10 – 200м. Правят сезонни миграции между крайбрежието и по-дълбоките води.

Хранят се с бентоносни организми, рибки, дребни безгръбначни.
Според някои статистики живеят до 40 години, като след 5-6 година растежът им е бавен.

Тази риба е важен компонент, както при търговския така и при любителския риболов.
Месото и е с добри вкусови качества, но малко сухо.

Caranx hippos







Местни наименования :
Modern Greek  -  Alogokokkáli ( Αλογοκοκκάλι )
Turkish  -   kral balik  , İstavritbozması balığı  
France  -  carangue crevalle
Spain  -  jurel común  , caballa , Sorell castanyola
Italian  -   Carango cavallo  , Ricciola 'mperiali
English   -  crevalle jack






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Caranx
Species: C. hippos
Binomial name  - Caranx hippos


Голяма мощна риба достигаща до 1.2м и тегло до 32кг.
Обикновено се срещат с дължина 50-70см и тегло 2-4кг.
Женските индивиди са по-големи на ръст.
Тялото е елепсовидно – странично сплескано, като към опашката изтънява.  
Гърбът е оцветен в зеленикаво/синьо, а страниците и корема в сребристо/бяло/ жълтеникаво.  
На хрилния капак имат черно петно. Главата е сравнително голяма.
Специфичното за вида е, че челото му е тъпо.
Устата е голяма, опсипана с множество остри зъби.
Очите са средни по размер и са разположени почти в предната част на челото.
Хрилните ленти са 35-42 бр.
Гръдните им перки са издължени.
Специфичното е, че аналната перка е жълта. Опашката е  V  образна, силно разчленена и изтънена.

Храни се с риба, раци, мекотели, скариди.
Полова зрялост достигат при големина около 40-50см при мъжките индивиди и 55-65см при женските и възраст 4-6 години. Хвърлянето на хайвера е целогодишно. Живеят до около 15-17 години.



Обитават водите на Атлантика и Средиземно море (предимно западната част).
Предпочитат предимно на рифове, заливи, лагуни в крайбрежните сърф зони до около дълбоководни препятствия. Посещава и пясъчни плажове и устията на реките, от време на време. По-възрастните екземпляри предпочитат по-дълбоки води, до около 350м.
По-младите риби образуват мигриращи ята, докато по-големите се обособяват в малки групички.

Месото и е ядливо, но със средно качество.
Обект са промишлен (хрилни мрежи, грибове и др.), а така също и при любителския риболов с въдица.

Thalassoma pavo   - лапина







Местни наименования :
Modern Greek  -  Gaïtanoúri ( Γαϊτανούρι ),  Fiámoula ( Φιάμουλα ),  Gravanás (Γραβανάς )                  
Croatia   -  Vladika arbanaška
Turkish -    gun baligi
English – Ornate Wrasse, Parrotfish
French – Girelle Paon
Spanish – Fredi , Fadrí ,
Malta  -  Ruzan , Tirda tal-passa









Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Labridae
Genus: Thalassoma
Species: T. pavo
Binomial name  - Thalassoma pavo  - (Linnaeus, 1758)






Има издължено, елипсовидно тяло покрито с люспи и изострена глава. Устата с дебели устни и множество малки кучешки зъби (плътно поставени)  и на двете челюсти. Очите са малки.

Има една дълга гръбна перка, с 8 твърди лъча (в началото) и 12-13 меки. Аналната перка е с 3 твърди 10-12 меки.
Опашката е широка, с издължени крайни лъчи, като при мъжките са по-дълги. 15-20 бр. тънки хрилни ламели.
На дължина обикновено са 15-20 см., но мъжките могат да достигнат и до 25 см.

Окраската на тялото, всички цветове на дъгата, в различни участъци с всякаква форма и разпределение. Единственото по което можем да различим двата пола е :  - черното петно (под гръб. перка ) което имат женските индивиди. Мъжките са по-големи и с по-ярка окраска.




Те са хемафродитен вид.  Започват живота си от женски пол и впоследствие с израстването стават мъжки. Те хвърлят хайвера си през пролетта, а яйцата и ларвите са пелагични.



Обитават източния Атлантик и Средиземноморието. Предпочитат крайбрежните скалисти брегове с пясък и водна трева. Дълбочинният им диапазон е 1 - 150м., но обикновено са в диапазона 1 – 50м.
Рядко се събират на малки групички, обикновено са 1-2 екземпляра.

Хранят се с бентоносни организми, мекотели, ракообразни, водорасли, скариди.

Риболовът им е незначителен. Ловят се предимно с въдица и дънни парагади. По популярни са като аквариумни рибки, отколкото за ядене.

Symphodus melanocercus     -     лапина  






Местни наименования :
Greece  -  Mafroourolapina (Μαυροουρολαπίνα)
Turkish  -  circir ,  Kara kuyruk çirçir
Croatia  -  Hinac crnorepi
English –  Blacktailed Wrasse
French  – Rouquié, Clavière
Malta  -   Tirda denbha iswed
Spanish – Llamprega, Tort










Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Symphodus
Species: S. melanocercus
Binomial name  - Symphodus melanocercus  - (A. Risso, 1810)





Има леко издължено овална тяло с дължина 10-14см.  
Главата е къса,копиевидна завършваща с малка уста и устни. На двете челюсти има малки зъбки 8-12 бр. Окото е голямо, с кръгъл черен ирис.
Има една гръбна перка. Първата част е от 15-17 твърди лъча, къси. Втората е по-висока, закръглена с 6-10 меки лъча.
Аналната перка е с три твърди лъча и 9-11 меки.
Опашката е широка, закръглена с 12-15 лъча.

При този вид риба имаме  полов диморфизъм.
Тоест женските са по-шарени в различни нюанси на дъгата, а мъжките са по-постни.
Оцветяването при женските е розoво, като на горната част от тялото е по-наситено, с кафеникав отенък. Към корема изсветлява. По тялото си има малки сини точици. По краищата на черната опашка имаме светлосин кант.
Тялото на мъжките индивиди е предимно сиво, по-наситено на гърба и изсветлява към  корема. Разпръснати малки светлосини точици по торса. На опашното краче имаме участък в жълтеникаво/светло сиво. На опашката светлосин кант.

Те са ендемичен вид в Средиземноморието.
Предпочита плитките крайбрежни води  1 – 25м дълбочина, скалисти райони или дъно покрито с по-едри и по-дребни камъни и малки пясъчни градинки, с  наличие на водорасли и друга водна растителност.

Териториални са за даден район. През размножителния период (пролетта) мъжките правят гнездо в което женските хвърлят хайвера и агресивно го пазят.

Предпочитана температура на водата 22-26*С.

Хранят се с бентоносни организми, червейчета, малки ракообразни, зоопланктон.

Месото им става за ядене, но тялото е с много кости и затова се използва предимно за супа.
Не представляват интерес за търговски риболов и затова се ловят предимно с въдица или дънни мрежи.

Labrus merula       - лапина








Местни наименования :
Modern Greek   -  Mavrocheiloú ( Μαυροχειλού ) ,  Lámpaina ( Λάμπαινα )
Croatia  -  Labrda, Lenac, Crnac
German - brauner Lippfisch ,  Meeramsel
English  -brown wrasse
Italian  - tordo nero , Petrusino , Zzita
Turkish  - lapin ,  Kahverengi lapin
Spanish   -  merlo







тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
семейство: Labridae
род: Labrus
вид: L. merula
Научно наименование   -  Labrus merula



Тялото и е умерено удължено, главата е широка и с остра муцуна.
Устата е средна по големина, с дебели устни и здрави зъби.

Оцветяването на тялото е зеленикаво/кафяво изпъстрено с по-тъмни петна и многобройни светли точици понякога.  В единични случаи възрастните екземпляри може да са оцветени в тъмно синьо. При по-възрастните индивиди окраската е по-тъмна и наситена.

Има дълга гръбна перка с 16-17 твърди лъча и 12-14 меки лъча ( по-високи) в задната част.
Аналната перка е по-малка. Опашката е голяма закръглена.
По ръба на гръбната, анална, коремни и опашна перка   имаме лента от светло синьо.

На дължина обикновено е 30-40см, но може да достигне и 45см. Живеят около 15-17 години.
Достигат полова зрялост на две години и хвърлят хайвера си в периода м.Февруари – м. Май. Мъжките индивиди строят гнездо и пазят хайвера.

Хранят се с мекотели, морски таралежи, червеи, скариди, миди, охлюви.



Обитават рифовите зони с каменисто дъно с водорасли и малки пясъчни градинки.
Дълбочината на която се подвизават е 1 – 50м.

Месото и е ядливо. В някои места го смятат за деликатес , когато е изпечено на скара. Използва се и за направата на супи.

Лови се както с въдица, така също с дънни мрежи или парагади.

Labrus viridis  - лапина






Местни наименования :
Modern Greek  -  Prasinocheiloú ( Πρασινοχειλού ),
English    -  green wrasse
German  - grüner Lippfisch
Russian  - Губан зеленый
Spanish  -  tordo
Albanian  -  peshk jeshil ,  laramani , labri
Croatia   -  Bimba,  Cvrljak , Drozak
Turkey   -  Yeşillapin balığı







Phylum: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Labrus
Species: L. viridis
Binomial name   -  Labrus viridis   - Linnaeus, 1758




Друг вид зеленушка, със сходни характеристики като горната.
На дължина обикновено е 35 – 40 см, но може да достигне и до 45-47см.
Живее около 15-20 години.




Окраската при нея варира от обичайното зелено до жълто-сиво - червеникаво или посребрено, често с голям надлъжен бяла ивица от муцуната до опашката. Тялото и коремът в по-възрастните екземпляри са често жълто-зелени или оранжеви с множество малки бели петна/точици.  

Месото и е ядливо.
Обект са любителси риболов с въдица или харпун.

В последните 15 години се забелязва спад в популацията и от 30% - 50%.

Coris julis   -    ГИЛОС  








Местни наименования :
Modern Greek  -  Gýlos ( Γύλος ) , Lemonariá  ( Λεμοναριά ),  Spetsiás ( Σπετσιάς )
Turkish   -  gelin baligi
Malta  -     Gharusa armla  
Italian   -    donzella , Viriola femmineda , Sciulu
Spanish   -  julia , doncella
English   -  rainbow wrasse , Mediterranean rainbow wrasse
French    -  girelle
Cyprus    -  Yillos , Gelin baligi
Croatia   -    Dundica , Knez , Vladika
Russian   -  Морской юнкер










Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Labridae
Genus: Coris
Species: C. julis
Binomial name  - Coris julis  - (Linnaeus, 1758)



Риба доста разпространена по всички брегове на Средиземно море. Латинското наименование й е Coris Julis, наричана също gylari. Принадлежи към семейството на lavridon.
Тя има дълго вретеновидно тяло и глава с конусовидна форма и устата на гризач .
Обикновено е тъмно синя на гърдите, черна и синя от страни, пресичана от червена, розова или оранжева  ивица, а коремът е бял.



За тези риби интересното е,че си сменят пола.Женските в определен момент са мъжки и обратното.
Достигат до 25 см.
Живеят на каменисто и обрасло с водорасли дъно. Хапва си различни мекотели.
Лесно навикват и да живеят в аквариуми.

По принцип не е предмет на специален риболов предвид лошото качество на месото, подходяща е само за рибена супа.

Labrus bergylta - лапина














Местни наименования :
Greece -  Smernochilou ( Σμερνοχειλού  ), Pérdika ( Πέρδικα ), Lámpaina ( Λάμπαινα ), Cheiloútsa ( Χειλούτσα )
Turkey   -  Kikla , Lapin
Italy  -  Labridi , Tordo marvizzo , Tuddu
Malta  -  Morlin
UK - Ballan wrasse
France  - Vieille commune
Egypt  - Khoddair
Tunisia  - Djeja
Spain  - Pintat , Ballan wrasse , Maragota , Pinto
Montenegro  - Vrana atlantska


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Labrus
Species: L. bergylta
Binomial name  -  Labrus bergylta  -  Ascanius, 1767




Ареалът на обитание са умерените ширини на Североизточен и Източен Атлантик,
включително цялото Средиземноморие.



Средна по размер риба, обикновено 25 – 35 см, но може да достигне и 50-60 см и тегло  до 2-4 кг.

Има издължено, овално, странично компресирано тяло. Цялото е покрито с твърди люспи.

Главата е сравнително голяма с копиевидна форма.
Муцуната е изострена, а устата малка. Устните са месести.
На двете челюсти имаме редички дъвкателни зъби и няколко конични в предната част.
Очите са средни по размер, кръгли, изпъкнали над профила на черепа.

Има една гръбна перка която се състои от две части.
Първата е с 18-19 твърди лъча, сравнително ниски.
Втората е по-височка със заоблена горна част и има 9-12 меки лъча.
Аналната също е една и започва с 3 твърди и останалите 9-12 меки лъча.
Гръдната перка е голяма, широка, ветрилоподобна.
Опашката е голяма с трапецовидна форма.

Окраската на тялото варира в голяма цветова гама : - бежово, кафеникаво, зелено, черно, сиво, синкаво и е изпъстрено с по-тъмни петна или светли точки. Младите екземпляри са в изцяло зелени. Нямат полов диморфизъм.

Обитават крайбрежните зони с каменисто и пясъчно дъно, с водна растителност и водорасли.
Също така и офшорни рифове участъци. Вертикалният дълбочинен диапазон е  1 – 50м, обикновено 2-30м.



Предполага се, че живеят около 25 -30 години.
Всички индивиди се раждат женски и около 7-14 година, при размер около 34 – 40см променят пола си и стават мъжки.
Хранят се предимно с мекотели, ракообразни безгръбначни, раци, скариди, личинки, многочетинести червеи, водорасли и по-рядко с малки рибки.

Месото им е ядливо и се предлагат по пазарите в прясно състояние.
Не се цени много заради многото кости.

Ловят се с хрилни мрежи и парагади.
Любителският риболов е с въдица или харпун.

Labrus mixtus - Лапина  

















Местни наименования :
Modern Greek   - Kilidocheilou ( Κηλιδοχειλού )
Albania  - Peshk pavode
Turkey - Lapin
Italy - Tordo fischietto
Malta  - Parpanjol
Spain  - Gallano
English -  cuckoo wrasse
French - Labre varié   , petite vielle , crénilabre



Phylum: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Labroidei
Family: Labridae
Subfamily: Labrinae
Genus: Labrus
Species: L. mixtus
Binomial name :  Labrus mixtus  -  Linnaeus, 1758




Ендемичен вид за водите на Североизточен и Източен Атлантик, включително и цялото Средиземноморие.

Средна по големина риба с дължина обикновено 30см, но може да достигне и 40 см. и тегло от 700 гр.

Тялото е набито, с елипсовидна форма, издължено и странично компресирано.
Цялото е покрито с твърди люспи.

Главата е средна по размер и копиевидна форма.
Муцуната е  издължена, а устата сравнително голяма.
На двете челюсти имаме дъвкателни зъби, като в предната част са кучешки.
Имат и фарингеални зъби в гърлото си.



Очите са средни по размер, кръгли, очната ябълка е червена а ирисът тъмен.

Има една дълга гръбна перка.
Започва с 18-19 твърди лъча и 16-17 меки.
Аналната перка е също една и започва с 3 твърди и останалите 9-10 меки лъчи.
Гръдните перки са широки, ветрилоподобни.
Опашката е голяма, с трапецовидна форма.

Окраската е в различни цветови комбинации.
Този вид е сексуално диморфичен.
Мъжките обикновено има синя глава със синьо тяло или части от тялото да са оранжеви  и синя опашка.
По време на размножителния сезон оцветяването на тялото постепенно се променя на оранжева глава и тяло със синя структура.
Женските са в розово или оранжево-червено. В задната част на гръбната перка имат черно-бели петна по гърба. Това различава женските от мъжките индивиди.



Живеят около 20 години.
Те са хермафродити. Женската може за около 7 месеца да се промени в мъжки индивид.

Обитава крайбрежните скалисти райони с каменисто или пясъчно дъно, а също така и рифовете.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 2 – 200м., обикновено 10 – 50м.
Предпочита по-хладни води в диапазона от 10 до 20°С и соленост 34,4 - 35,6 ‰.



Храни се с : - ракообразни, скариди, раци, мекотели, бентоносни организми и малки рибки.

Месото им е ядливо и се предлага в свеж вид по пазарите, но не се цени много.
Ловят се с хрилни или друг вид мрежи и по-рядко с парагади.
Любителският риболов се осъществява с въдица или харпун

Ctenolabrus rupestris   - лапина











Местни наименования :
Greece  - Kóssyfos (Κόσσυφος) ,  Katravános (Κατραβάνος), Lapína (Λαπίνα)
Croatia - Zdur tupoglavac
Turkey - Çirçir baligi , Taraklıçırçır balığı
Italy - Pappagaletto , Tordo dorato
Malta - Goldsinny wrasse ,
Spain - Gripau roquer , Grivieta , Tabernero
UK - Goldsinny wrasse , Rock cook
France - Rouquié , Cténolabre
Germany  - Klippenbarsch




тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Osteichthyes Костни риби
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Perciformes Бодлоперки
подразред: Labroidei
семейство: Labridae
род: Ctenolabrus
вид: C. rupestris
Научно наименование  : Ctenolabrus rupestris  - Linnaeus, 1758



Малка риба с дължина на тялото до 15-20см.




Ареалът и на разпространение са водите, на умерените ширини,
на Източен и Североизточен Атлантик, Средиземноморието и Черно море.
Обитава придънния слой на крайбрежните зони със скалисто или рифово дъно, но с много водна растителност и водорасли. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 50м.

Тялото и е издължено,овално, странично компресирано,набито.
Цялото включително и главата е покрито с твърди люспи.
Главата е средна по размер ,изострена копиевидно.
Муцуната е сравнително къса и завършва с малка уста.
На двете челюсти имаме малки конусовидни зъбки, като предните са по-големички.
От вътрешната част имаме 2-3 редички малки, зъбоподобни образования.



Очите са сравнително големи, като очната ябълка е обагрена в златисто, а ирисът е черен.
Има една дълга гръбна перка, състояща се от две части.
Първата е съставена от 16-19 ниски твърди лъча, а втората част от 8-10 меки леко издължена със заоблен горна част.
Аналната  е една и започва с 3 твърди и 7-9 меки лъча, заоблена.
Гръдните и тазови са средни по размер, ветрилоподобни.
Опашката е голяма с 16-20 меки лъча, закръглен заден край.


Окраската на тялото варира в различни степени на кафяво, червено/оранжево, млечно бежово, кафяво/зеленикаво, изпъстрено с по-тъмни петна.
Характерното за нея е, че в началото на гръбната перка и на опашното краче имаме черна точка.



Храни се с бентоносни организми, безгръбначни, ракообразни, скариди, малки мекотели и кожни паразити по по-големите риби.

Живее около 10 години.

Месото и е ядливо, но се използва предимно за супа.
Не са обект на насочен улов.
Ловят се като съпътстващ улов при риболов с тралове, дънни мрежи и парагади.
Могат да бъдат уловени с въдица при любителски риболов.

Trachurus trachurus - Атлантически сафрид








Местни наименования :
Modern Greek  -  Nkrizosávrido ( Γκριζοσαύριδο )
Turkish   -  karagoz istavrit
Russian  -  Ставрида атлантическая
English   -  Atlantic scad, Atlantic horse mackerel, crake-herring
Italian  -  sugarello, suro
Spanish   -   jurel ,  chicharro
French  -  poisson pilote, saurel,  chinchard d'Europe
German   -   Atlantische Bastardmakrele,  Holzmakrele








Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Carangidae
Genus: Trachurus
Species: T. trachurus
Binomial name  -  Trachurus trachurus  - (Linnaeus, 1758)




Вид сафрид с дължина на тялото обикновено 15 – 30см., но може да достигне и до 50-60см.
Обикновено теглото и е около 80-150гр., но може да достигне и до 1 кг.

Тялото и е издължено овално, странично компресирано. Главата, устата и очите са сравнително големи.
Сдвоени твърди люспи имаме само по страничната линия.
За разлика от другите видове извивката/дъгата на страничната линия започва по-отрано, някъде в началото на втората гръбна перка.
Опашката е разчленена V образно, със сравнително тесни страни и заострени върхове.

Гръбните перки са две. Първата е с триъгълна форма и 8 твърди лъча. Втората е с 29 - 33 меки.
Аналните перки също са две. Първата е много къса и ниска с 2 твърди лъча. Втората е по-височка и е с 24-29 меки лъча.

Цветът на гърба е комбинация на тъмно сиво/синьо/зеленикаво, страниците и корема са в сиво/сребристо. Имаме една черна точка в задната/горна част на хрилния капак.

Ареалът и на разпространение е източната част на Атлантика, Средиземноморието и Черно море.
Предпочита да обитава слоя над пясъчното или кално дъно на континенталния шелф. Вертикалният дълбочинен диапазон е 5 – 500м, но по-често се задържа на 40 – 200м.
Хищен вид който се храни с : малки пелагични рибки, че дори и с дънни, ракообразни, бентоносни организми, ларви и малки калмари.
Живее около 11 – 28 години. Полово озряват на 4 годишна възраст. Хайверът е пелагичен и се хвърля през летните месеци.

Месото и е с добри вкусови качества и затова търговския интерес към нея е голям. Лови се с тралове, мрежи гъргър, даляни, грибове, парагади.
Представлява интерес и за любителския риболов с въдица.

Trachurus picturatus  - Мургав/Син  Сафрид  







Местни наименования :
Modern Greek  - Mavrosávrido    ( Μαυροσαύριδο  )
Turkish   -  istavrit
Italian   -   sauru niru
English   -  Blue Scad , blue jack mackerel
Albanian  -  stavrida e zeshkët ,  stavrida e kanalit
Spanish  -  jurel de altura ,  chincharro ,   Xurelo  
Holland   -  blauwe horsmakreel
French   -  Chinchard Bleu , Chinchard du Large









Phylum:   Chordata
Class:   - Actinopterygii
Order:   - Perciformes
Family:   - Carangidae
Genus:  - Trachurus
Species:  - T. picturatus
Binomial name  - Trachurus picturatus   - (S. Bowdich, 1825)



Друг представител от рода на сафридите.
Обитава предимно източната централна част на Атлантика и цялото Средиземноморие,
като популацията му е по-голяма в западната част.




На дължина обикновено е 25-35см., но достига и до 55см.
Тялото е издължено овално, с копиевидна глава.
Устата са сравнително големи, изтеглящи се напред. Очите също са големи, кръгли.

Има две гръбни перки. Първата е по-къса с триъгълна форма и има 8 твърди лъча. Втората е по-дълга, с намаляваща височина към опашката и има 30-35 меки лъча.
Аналните също са две, като първата е с два твърди и много къси лъча. Втората е по-дълга и по-висока с 27-30 меки лъча. Съребрената линия е крива и покрита с ред твърди люспи. Опашката е разчленена V образно, със сравнително тесни страни и остри върхове.

Разцветката на тялото зависи донякъде и от възрастта на рибата. При младите индивиди по-голяма част е синкава, като към корема избледнява в сребристо. При възрастните горната част на торса е синкаво/сива със лек зеленикав отенък, а долната е сребристо/бяла. В горната задна част на хрилния капак имаме черна точка.

Предпочита да живее в придънния слой с пясъчно или кално дъно.  
Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 350м, като обикновено обитава 40 – 200м.
Температурният обхват е 18° - 26° С.

Социална риба и затова се среща в по-големи или по-малки пасажи, които мигрират в определени райони.
Храни се с : - малки рибки, скариди, безгръбначни, личинки и предимно с ракообразни.

Синият сафрид е риба  която представлява важен търговски ресурс. Месото и е с добри вкусови качества. Лови се дънни тралове и тройни мрежи. Любителският риболов с въдица е по-труден, заради голямата дълбочина на която се среща.

Trachurus mediterraneus     - Средиземноморски сафрид  







Etymology: Trachurus: Greek, trachys, -eia, -ys = rough + Greek, oura = tail 


Местни наименования :
Modern Greek   -  Asprosafrido ( Ασπροσαύριδο ), Savrídi
Turkish   -  sarikuyruk istavrit
Italian   -  suro
German   -  Mittelmeer-Bastardmakrele , Mittelmeer Stöcker
Spanish   -  jurel mediterranéo ,  chincharro
Albanian  -  stavrida mesdhetare
English   -  Mediterranean horse mackerel
Serbo-Croat : Sarum
Rumanian : Stavrid 






Phylum Chordata
Subphylum Vertebrata
Superclass Gnathostomata
Class Osteichthyes
Order Perciformes
Suborder Percoidei
Family Carangidae
Genus Trachurus
Species Trachurus mediterraneus

Малка рибка с дължина обикновено 15 -30 см, но може да достигне и до 50см.
Тялото и е издължено овално, странично компресирано.  
Главата е копиевидна, средна по размер, завършваща със сравнително голяма уста без зъби, разтваряща се. Очите са големи, разположени почти в горната част на черепа.

Има две гръбни перки.
Първата е с триъгълна форма и 8 твърди лъча. Втората е по-дълга с 29-35 меки лъча.
Аналната перка също е от две части.
Първата се състои от два къси, твърди лъча, а втората е по-височка и има 26-30 меки.
Гръдните перки са леко издължени, с остър връх.
Опашката е разчленена V образно, със сравнително тесни страни с остри върхове.

Съребрената линия е силно изкривена, като по дължината си е покрита с 35 – 45 твърди люспи.
На друго място по тялото нямаме люспи.

Гърбът е оцветен в сиво/зеленикаво със слаб златист отенък, а страниците и корема са сребристи.
Над основата на гръдната перка имаме черна точка.



Ареалът и на разпространение е Източната част на Атлантика, цялото Средиземноморие,
че дори и в Черно море. Предпочита крайбрежните зони на шелфа с пясъчно или кално дъно.
Вертикалният дълбочинен диапазон е 3 – 300м, но обикновено се задържа в придънния слой с дълбочина 10 – 50м.
Храни се със зоопланктон, безгръбначни, малки рибки, различни ларви, понякога и ракообразни.

Тя е социален тип и често образува големи пасажи.
Мигрира сезонно.  Живее около 10-12 години.

Месото и е с добри вкусови качества.
Лови се професионално с тралове, даляни, грибове.
Любителският риболов се осъществява предимно с въдица и чепарета.

Caranx crysos  









Други наименования:
Greece  - Trachouri (Τραχούρι ), Soúros ( Σούρος )
Turkey -  İstavritbozması balığı, Kral baligi
Italy - Carango mediterraneo, Carangidi
Malta -  Sawrella imperjali
Israel - Tsninit atlantit , Tarakhon
Egypt -  Bagha
English – Blue Runner, Bluestripe Jack, Boca Abou, Crevalle, Golden Jack, Green Jack, Hardnose, Hardtail, Hardtailed Jack, Horse Mackerel, Jack, Mackerel, Runner, White Back Cavalli, Yara Yag, Yaru Boca Abau, Yellow Mackerel, Yellow Tail Cavalli, Black Jack
French – Carangue Macoque, Caran, Carangue, Carangue Bonite, Carangue Coubali, Carangue Cuisinière, Carangue Dorée, Carangue Grasse, Carangue Tête Ronde, Chinchard, Crevaille, Jurel
Spanish – Atún, Cachorreta, Cojinoa, Cojinoa negra, Cojinua, Cojinúa, Cojinúa Azul, Cojinua Negra, Cojinúa Negra, Cojinúa Prieta, Cojinuda, Cojinuda Negra, Crevallé, Guïra, Jurel, Jurel Azul, Jurel Trompa de Hierro, Madregal, Medregal, Palometa, Surell





Phylum - Chordata
Subphylum - Vertebrata
Superclass - Gnathostomata
Class - Osteichthyes
Order - Perciformes
Suborder - Percoidei
Family  - Carangidae
Genus - Caranx
Species  -  Caranx crysos





Тялото му има издължена овална форма и е набито. Обикновено се среща с дължина 25-35см., но може да достигне и 60-70см. и тегло до около 4-5кг.
Гръбните перки са две, раздалечени една от друга.
Първата има 8 лъчи по-твърдички, а втората 22-25 бр. меки.
Опашката е V образна, сравнително тясна.
Добре изразена странична линия, която започва от горната част на хрилния капак до средата на тялото където се изправя.

На горната челюст има редица от равномерно разположени по-големички кучешки зъби, а на долната са малки.
Това по което се различава от другите подобни риби е, че хрилните ленти са 35-42 бр.
Тялото и е синкаво/зеленикаво в горната част и сребристо/бяло - страниците и корема.
В горната част на хрилния капак имаме тъмно (точковидно) петно (не винаги).

Тя е хищна риба и се храни предимно с риба (от пелангичен вид), понякога с ракообразни и други безгръбначни.
Полова зрялост достига при размери 22-25см. Хвърля хайвера си целогодишно, като пикът е през топлите месеци.
Предполага се, че живее до 10години.




Видът е разпространен в Атлантика и Средиземно море. Тя е пелангичен вид и предпочита крайбрежните офшорни зони, с дълбочина до около 150м.

Месото им е ядливо и са обект както на любителски, така и на промишлен риболов.

Caranx rhonchus  









Местни наименования :
Modern Greek   -  Prasinokokkáli ( Πρασινοκοκκάλι ) , Soúros ( Σούρος ),
Turkish  -  kral balik , İstavritbozması balığı
English – False Scad, Spotfin Scad, Ten-finned Horse Mackerel, Yellow Horse Mackerel, Pollock
French – Chinchard Jaune, Carangue Jaune, Chinchard, Comète Coussut, Saurel
Spanish – Carango Ronco, Jurela, Jurel Amarillo, Jurel Real, Macarela Real , Sorella roncaire
Portugal  -  Charro-espanhol , Charro-francês , Sareia-amarela




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Caranx
Species: C. rhonchus
Binomial name   -  Caranx rhonchus



Средна по размер риба с продълговато тяло.
По външен вид прилича на обикновения сафрид  от рода Trachurus,  но тя е от съвсем друг род ( Caranx ).

Обикновено се среща около 30-35см дължина, но може да достигне и 50-55см., с тегло до 1 кг.
Гърбът е оцветен синкаво/зелено до маслинено/зелено-кафяво и избледняване до сребристо бяло  надолу. Често, тясна жълта ивица тече от главата до основата на опашната перка. Съребрената линия е добре изразена и е изкривена.
Устата е средна по размер и на двете челюсти, съдържат нередовни тесни ленти от фини зъби. Видът има от 50 до 58 хрилни ленти.  Имаме две черни петна на хрилния капак и в горната част на втората гръбна перка.






Обитава източната част на Атлантика ( от Ангола до Испания), а така също и цялото Средиземноморие. Той предпочита песъчливи или кални субстрати над континенталния шелф среди, вариращи в дълбочина от 5 м до 200 м. Обикновено е в близост до дъното на 30-50 м. Предпочитан температурен диапазон – от 15*С – 22*С.
Тя е социална риба и често образува големи  пасажи,  дори и смесени с други пелагични видове.
Храни се с малки рибки, ракообразни, скариди, мекотели и прешленести червеи.

Ядлива риба и затова е обект на любителски и промишлен улов.
Продават се пресни, замразени, пушени, осолени, сушени и се използват още и за рибено брашно и масло.

Alepes djedaba    







Месни наименования :
Гърция - Gymnokokali
Turkey   -  Çatal baligi
Israel  -  Tsninit du-yamit , Tarakhon
Egypt  -  Hmam sheimy , Bagha
Испания - Jurel subarí
Англия - Banded scad, Djebbada crevalle, Djeddaba scad, Horse mackerel






Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Carangidae
Genus: Alepes
Species: A. djedaba
Binomial name  -  Alepes djedaba




Инвазията на тропични риби в умерените ширини е вече факт.

Тази риба е близък роднина на сафрида. Но тялото и е  с по-овална форма.
На дължина е средно  25см дълга, но може да достигне до 35-40см.
Теглото и е 100-130гр.  
Основната окраска е сребристо, като гърбът е в синьо/зелен нюанс а коремът е почти бял. Има тъмно петно в горната/задна част на главата (до хрилния отвор). Опашката е силно разчленена, с два добре изразени върха. На цвят е жълта.



Обитава Индо/Тихоокеански регион, Червено море, а от там през Суецкия канал се е настанила вече предимно в Югоизточния край на Средиземно море.

Предпочита крайбрежните рифови зони постлани с пясък дъна.  Тя е социална риба и затова образува различни по големина ята. Мигрира на големи разстояния.
Хранят се с малки рибки, ракообразни, амфиподи, нематоди и други микроорганизми.


Месото и е ядливо. Видът е с умерен търговски интерес в повечето страни.
Лови се както на въдици, така и мрежи гъргър.

Sardina pilchardus      

Друг член от семейството на херингите/сардините.








Местни наименования :
Greece - Sardela ( Σαρδέλα ),
Albania - Sardelë
Croatia - Srdela
Italy - Saldina, Sardella de scaia, Parasina
Malta  -  Sardina kahla, Nemusa
Turkey - Sardalya , Ateş balığı
Syria - Sardine kecher
Spain - Sardina europea , Xouba
France - Sardine d'Europe
UK -  European pilchard , Sardine






Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Sardina  Antipa, 1904
Species: S. pilchardus
Binomial name   -  Sardina pilchardus  (Walbaum, 1792)



Има торпедовидно, издължено тяло. В средната част леко закръглено, а в задната странично сплескано. Тялото е покрито с люспи (лесно падащи при хващане с ръка).
Гърбът е оцветен в синьо/сивкав цвят със зелени нюанси. Страниците и корема са сребристи. Зад хрилните капаци в посока към опашката имаме няколко тъмни точици.




На дължина достига 20 - 40 см., и тегло до 50гр.
Обитава крайбрежните зони 10 - 30м., но са забелязвани и до 100м. дълбочина през зимата.
Храни се с планктон.

Живее до 7 год., като съзряват на 2-3години.
Женската изхвърля 40 - 60 хил. хайверени зърна., в крайбрежната зона.

Вкусна риба, която се лови с чепаре, даляни и тралове.

Herklotsichthys punctatus






Местни наименования :
GREECE  - Stiktorega (Στικτορέγγα )
ENGLISH  - Spotback herring , Spotted herring
LIBYA  - Sridna
SPANISH   -  Arenque manchado 
Turkish  - sardalya , Benekli sardalya  
Lebanon -  Rankeh Mraqt'ah  







Phylum - Chordata  – cordés, cordado, chordates
Subphylum  - Vertebrata  – vertebrado, vertébrés, vertebrates
Infraphylum - Gnathostomata
Superclass - Osteichthyes  – bony fishes, poissons osseux, osteíceto, peixe ósseo
Class - Actinopterygii  – ray-finned fishes, spiny rayed fishes, poisson épineux, poissons à nageoires rayonnées
Subclass - Neopterygii  – neopterygians
Infraclass -Teleostei
Superorder Clupeomorpha
Order - Clupeiformes  – anchois, harengs, anchovies, herrings
Suborder - Clupeoidei
Family - Clupeidae  – herrings, aloses, harengs, sardines, sprats, sardinas, menhadens, pilchards, sardines, sprats,
Subfamily -Clupeinae  – herrings, sardines, sprats
Genus - Herklotsichthys Whitley, 1951
Species  -  Herklotsichthys punctatus (Rüppell, 1837) – spotback herring


Малка рибка с продълговато, странично компресирано тяло, покрито с дребни люспи и дължина 8 – 14см.
На коремът имаме остър кил от люспи (като при Хариба).
Окраската на гърба е зеленикав със синкав нюанс. Около гръбната перка имаме черни точици/петна. Част от страниците и коремът са в сребристо. По средата и дължината на тялото имаме златиста линия.

Имаме една гръбна перка, разположена в средата на гърба. Има 12-20 меки лъча.
Аналната перка също една и се намира в задната част, близко до опашката. Има 12-22 меки лъча.
Опашката е V-образна, средна по големина.

Ареалът и на обитание е Червено море и Персийски залив. В последните години през Суецкия канал навлиза в югоизточните части на  Средиземно море. Малки количества са индикирани  край бреговете на южна Турция и южната част на Егейско море.

Обитава водите в крайбрежието на континенталния шелф, с дълбочина 0 – 50м.

Тя е социален тип и образува различни по големина пасажи мигрирайки.
Храни се със зоопланктон и ларвите на различни организми и риби.

Слави се с нежното си и вкусно месо.
Обект са на търговски и любителски риболов.

Sardinella aurita    








Местни наименования :
Modern Greek  -  frissa (Φρίσσα)
Turkish  -  buyuk sardalya
Spanish  - sardina española,  alacha
English   - round sardinella,  Spanish sardine
Italian  -  lacciota,  alaccia
Russian  -  Сардинелла круглая









Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Sardinella
Species: S. aurita
Binomial name   -   Sardinella aurita   Valenciennes, 1847



Има продълговато, вретеновидно, странично сплескано тяло, покрито с люспи.
Тялото и е по-широко от своята посестрима = Sardina pilchardus =.
Гърбът и е тъмно син със зеленикъв нюанс и изсветлява до себристо тяло.
По средата на страниците има слабо очертана хоризонтална линия в златисто.
На хрилният си капак има малка тъмна точица. А зад хрилния капак има златисто петно.

Тя е добър плувец, прекарвайки времето си в движение.

Достига до 15 - 30 см. дължина. Тегло 30 - 100гр. Съзрява на 2-3 год. Живее около 6 години.
Пасажна,мигрираща, топлолюбива риба. Предпочита крайбрежните зони до континенталния склон. От 10м.  до 100м. дълбочина.




Зимува в Мраморно - Егейско - Средиземно море.
Мигрира когато  температурата на водата падне под 12 - 13* С.

Хвърля си хайвера през  м.Юни - Септември. MAX-ума е при температура на водата 22-25*С.
Храни  се с планктон, ракообразни и членестоноги.
Рядко се среща още по нашето крайбрежие. Движи се с пасажите от хамсия и сафрид.

Лови се на чепаре, даляни.

Има нежно месо.
Може да бъде консумирана по различни начини - на скара, пържена, мариновани или пушени.

Dussumieria acuta -     Сардина





Местни наименования :
Greek - Modern: Iridosardela · Ιριδοσαρδέλα
English: Common Sprat , · Dwarf Round Herring,  · Rainbow herring,  · Rainbow Runner,  Rainbow Sardine
French: Sardine arc en ciel · Sardine Arc-En-Ciel
Italian: Dussemeria
Persian: Sardin
Spanish: Sardina Arco Iris
Oman -  Uma
Lebanon  -  Sardyn Qaws Qazhah'


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Dussumieria
Species: D. acuta
Binomial name   :  Dussumieria acuta  - Valenciennes, 1847


Основният ареал на обитание са,  тропичните и субтропични води на Тихия и Индийски океан,
Персийския залив и Червено море.
През Суецкия канал навлиза в Средиземноморието и се среща в Левантийско море, Турция и Гърция.
Тук тя е само мигриращ вид, а не целогодишно.



Малка рибка достигаща до 20 см. дължина.
Има издължено тяло, леко странично компресирано. Цялото е покрито с нежни, лесно отделящи се люспи.  Коремът и е закръглен, без твърд кил. Главата е с копиевидна форма. Устата е малка.
Очите са големи, кръгли, очната ябълка е в златисто , а ирисът е тъмен.

Има една гръбна перка с триъгълна форма и 17-20 меки лъча, и една анална с 14-18 меки лъча.
Опашката е сравнително голяма и силно разчленена  V образно.

Гърбът е  тъмно синкав с леко зеленикав нюанс, под него надлъжно имаме златиста лента, която след смъртта и изчезва/избледнява. Страниците и коремът са сребристи. Перките са в синкаво/прозрачни.

Обитава предимно крайбрежните, естуарни и плитки рифови зони, с пясъчно дъно.

Храни се с : зоопланктон, ларви, малки безгръбначни и ракообразни.

Месото  е много нежно и с високи вкусови качества.
Търговският интерес към нея е много голям

Ловят се с тралове, грибове, даляни.

Etrumeus teres










Местни наименования :
Greece  - Strogylosardela  ( Στρογγυλοσαρδέλα  )
Turkey  - Yuvarlak ringa
Mexico  - Sardina japonesa  , Sardina canalera
USA  - Round herring  , Makiawa
UK  - Pacific round herring , Red-eye round herring , Market sardine
Australia  - Red-eye round herring , Northern herring , Maray
Jordan  - Sardina masreya



Phylum Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Famille Clupeidae
Genus: Etrumeus
Binomial name   : Etrumeus teres   -  (DeKay, 1842)



Видът е широко разпространен в тропичните и субтропични води на Тихия, Индийския и Западен Атлантически океан, а също така и в Червено море.  При своите миграции достига и до умерените ширини.
В Средиземноморието навлиза през Суецкия канал.
Засега е срещана в  средната и източна част, предимно в по-топлите южни води.

Малка сребриста рибка от семейството на Clupeidae.
На дължина достига до 30 см.
Има удължено закръглено, леко странично компресирано тяло.
То е покрито с нежни, лесно отделящи се люспи.
Коремът е без твърд, назъбен кил.
Главата е изострена копиевидно към муцуната.
Устата е сравнително малка, като на челюстите, езика и небцето имаме малки зъбоподобни израстъци.
Долната челюст е малко по-дълга от горната.
Очите са големи  и  кръгли.

Има една триъгълна,гръбна перка разположена в средата на тялото с 16 – 20 меки лъча.
Аналната е по-малка, с 10-12 меки лъча.
Опашката е средна по размер, но със силно издължени върхове и разленена V образно.



Цветът на гърба е тъмно син, а страниците и коремът са сребристи.

Обитава както плитки крайбрежни зони, така може да се срещне и навътре с по-големи дълбочини. Вертикалният и дълбочинен диапазон е 1 – 200м.

Храни се с : - зоопланктон, малки личинки и безгръбначни.

Социален тип и образува големи пасажи, особено по време на летните  миграции в умерените ширини.

Месото е с добри вкусови качества и затова има повишен тъговски интерес към улова и.
Лови се главно с тралове и мрежи, по-рядко с грибове и даляни.

Sardinella maderensis  











Местните наименования:
Greece - Frisa Maderas (Φρίσσα Mαδέρας) , Trichiós ( Τριχιός  )
Lebanon - Lâtshyou Kebir
Italy - Allaccia africana , Sardalya
Malta - Lacci afrikana , Lacci tal-gewnah iswed
Algeria  - Sarakin , Salaga
Turkey - Benekli sardalya , Lekelisardalya balığı
Syria - Sardine a'arid
Egypt - Sardin madiera
Spain - Machuelo , Sardina arencada
Cape Verde /Portuguese  - Sardinha da Madeira
France - Sardinelle de Madère
UK - Madeiran sardinella



Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Sardinella
Species: S. maderensis
Binomial name   :Sardinella maderensis  - (R. T. Lowe, 1838)



Малка риба от семейството на херингите, с дължина 20 – 35 см.




Разпространена е тропичните и субтропични води на Източен Атлантик, включително и Средиземно море. Тя е мигриращ вид и през топлото полугодие навлиза в Средиземноморието през Гибралтарския пролив.

Тялото и е овално, удължено и странично компресирано. На корема имаме твърд кил от малки твърди люспи. Цялото е покрито с лесно падащи люспи.
Главата е изострена копиевидно, муцуната е къса, тъпа. Устата е сравнително малка, като на двете челюсти имаме малки зъбки. Очите са големи, кръгли и разположени в почти горната част на черепа. Има една малка гръбна перка с трапецовидна форма и  с  15-20 меки лъча. Аналната е с 13 – 20 меки лъча. Вентралните (тазовите) са със 7 меки лъча . Опашката (каудална) перка е средна по размер с тесни рамена и силно разчленена  V образно, и остри върхове на лобовете.





Окраската на гърба е синя с лек зеленикав отенък. Непосредствено под него имаме надлъжна златиста лента. Страниците и коремът са сребристи.
Характерното за тази риба е, че  основата на гръбната перка е в черно. Освен това и върховете на опашните лобове също са черни. Останалата част е прозрачна.
На главата и част от хрилния капак имаме златисто кафяв участък.




Sardinella maderensis се отличава от Sardinella aurita по:
- сива каудална (опашна) перка с черни върхове.
- По-височко тяло.
- няма черни петна по гърба .
- леко златисто петно на хрилния капак.
- вентрални (тазовите) перки са със 7 меки лъча, а при   S. Aurita  са 8 бр.
- черно петно в основата на гръбната перка.
- никакво петно в основата на гръдния кош, зад хрилния капак.

Тя е пелагичен, мигриращ вид. Вертикалният дълбочинен диапазон е 0 – 80м.
Придържа се в крайбрежните зони, но може да бъде срещната и в устията на реките. По-често е в повърхностния слой отколкото в придънния. Толерира t ° на водата от   24 °С.  Социална риба и образува ята/пасажи.

Храни се с разнообразие от малки плактонни безгръбначни, рибни ларви и фитопланктон.

Месото им е нежно и с добри вкусови качества.
Има търговски интерес към улова и.
Лови се с мрежи гъргър, грибове, даляни и по-рядко с пелагични хрилни мрежи.
Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица и чепаре.

Dussumieria elopsoides






Mестни наименования :
Israel -  דוסמר מצוי
Turkish  - hint sardalyasi
English  - slender rainbow sardine
Global Arabic  - Um , Kanasi
India  - Rainbow sardine , Kolu baige
Australia - Rainbow round herring
UK - Van Hasselt's sprat
French  Global -  Sardine arc-en-ciel gracile




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Clupeiformes
Family: Clupeidae
Genus: Dussumieria
Species: D. elopsoides
Binomial name  : Dussumieria elopsoides   - (Bleeker, 1849)



Малка рибка от семейството на херингите/сардините (Clupeidae)  с дължина 12 – 20см.



Ареалът и на обитание са тропичните и субтропични води на Западен Пасифик и Индийския океан, включително и Червено море. През 80-те години на XX век преминава Суецкият канал и  навлиза в Средиземно море при своите летни миграции. Засега се среща само в източната част.

Тялото и е удължено, леко странично комресирано и заоблено коремче.
Главата е изострена копиевидно. Устата са средни по размер, разтеглящи се.
Очите сравнително големи, разположени непосредствено зад устата.
Цялата е покрита с лесно падащи люспи.

Има една малка гръбна перка с 16 -19 меки лъча, а Аналната е с 14 – 18 меки.
Пекторалните са малки, но леко издължени с 12-15 лъча.
Опашката е средна по размер, силно разчленена V образно.

Окраската на гърба е синкава, а страниците и корема са сребристи. Между тях надлъжно имаме тънка, помътнена златиста лента. Всички перки са безцветни.

Обитава крайбрежните зони с вертикален дълбочинен диапазон 0 – 50м.
Тя е пелагичен вид и прави сезонни миграции.
В Средиземноморието се поевява през пролетта и есента/зимата  напуска в южна посока ( през Суецкия канал).  Образува големи или по-малки пасажи.

Храни се главно със зоопланктон, малки безгръбначни ракообразни (пелагични) и малки рибки и личинки.

Месото и е с добри вкусови качества.
Има повишен търговски интерес към улова и.
Ловят се предимно с мрежи гъргър, грибове и даляни.
Може да бъде обект и на любителски риболов с въдица и чепаре.