Риболовът и времето - взаимозависимост предполагаща успешен излет

Времето и риболовът, има ли някаква взаимовръзка ??????

Метеорологичната обстановка, е един от най-съществените фактори които влияят на заобикалящата ни среда (природата).
Нашата Планета е в постоянна зависимост от взаимодействието между твърдата и повърхност, водата и въздухът. Ежеминутно  Слънцето и Луната също  оказват своето индивидуално влияние върху климата.

Разбирането на влиянието на времето върху отделните видове риби,  както и други фактори, включително дълбочина на която се лови, температурата и прозрачността  на водата са важни фактори за успеха Ви.



Слънцегреенето от своя страна, неравномерно затопля земната повърхност поради специфичната и структора и състав.
Образуват се мащабни въздушни течения/потоци, зони с по-високо или по-ниско атмосферно налягане, зони с по-топъл и по-студен въздух, зони с по-сух и по-влажен въздух, ...  а те от своя страна взаимодействайки си образуват Въздушни фронтове.
Както вече знаем те са : топъл, студен и оклюзия.
Големите барични образувания с високо налягане се наричат Антициклон, а зоните с ниско налягане Циклони и съответните му фронтове.
Въздухът винаги се стреми да се движи от зона с по-високо налягане, към зона с по-ниско налягане ( принципът на спукания балон ).

Най-просто казано, при преминаване на топъл фронт Атмос. налягането пада, след преминаването на студения фронт се вдига.

Още преди много-много години хората са забелязали, че през определени периоди на деня и при определени метеорологични условия ловът и риболовът са по-добри. Логично е когато сутрин и привечер рибата се активизира с храненето.  
Но вече е доказано, че това се дължи и на ъгълът на пречупване на слънчевата светлина. Тогава и осветеността във водата е в определени граници (около 100 лукса) и предизвиква вътрешни дразнители в рибите, за търсене на храна. Много подобна е ситуацията и при заоблачаване на небето. А няма да сбъркаме ако кажем, че и вятърът също допринася за накъдрянето на водната повърхност, а от там и ъгъла на пречупване на пряката и непряка слънчева светлината във водата.
В тези периоди рибата излиза от свойте убежища и активно започва да си търси храна.Това е особено валидно през летния сезон, в добре изразена Антициклонална обстановка. Тогава и вятърът е слабичък, и температурата на водата по обяд се затопля  повече, слънцето грее силно и директно, и създава дискомфорт в повечето мирни и хищни риби.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Знаем, че точно тогава в затворените водоеми (езера, язовири) имаме добре изразен термоклин. Рибата се установява около границата му в по-топлата или в по-студена вода. На тази дълбочина и кислородът е повече отколкото в плиткия повърхностен слой. Някои от рибите са топлолюбиви и се установяват в зоната над термоклина, но други като костур,  щуката, платиката, морунажът издържат добре и на по-студена вода и се срещат под термоклина.
Има и риби които са топлолюбиви, но се срещат и под термоклина като : сом, шаран, бяла риба и др. по една или друга причина.
Използван материал : - [You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

През зимата положението е точно обратно в затворените басейни. Тогава по-студената вода е в повърхностния слой, заради радиационното изстиване на въздуха при Антициклонална обстановка над страната.  Само, че сега термоклинът се намира много по-близо до повърхностния слой. Под него температурата на водата е по-висока с няколко градуса. Причината термоклинът да не се спуска на по-големи дълбочини е, образуването на ледена обвивка по повърхността на водата. Ледът служи като изолатор, за по -бавното изстиване на водата в по-долните слоеве. Освен това при ледообразуването се отделя топлина, която колкото и незначителна изиграва своята положителна роля.

По морето също така имаме такова явление, по-добре изразено през лятото и по-малко през зимата. Но там границата е по-аморфна и на по-големи дълбочини заради вертикалната турболенция, породена от Бризата и водните течения.  Именно с това природно явление трябва да си обясним наличието/зимуването на сафрида, карагьоза и други риби в нашите географски ширини през зимата.

Ако сме на риболов, ....в повечето случаи именно около тази граница трябва да търсим рибата, за да имаме успешен излет.
Изключения винаги има когато говорим за морето, защото ми е направило впечатление, че точно в най-голямата жега (по обяд-ранен следобед) хамсията избива на определени места в повърхностния слой и риболовът е много успешен.

Ако трябва да избираме дали сутрин е по-удачно или привечер да ходим за риба през летния сезон, второто е с повече плюсове. Това съждение се подкрепя с факта, че по небето имаме купеста облачност с добре изразен дневен ход, имаме конвективните движения (местни ветрове) които накъдрят водната повърхност , налягането започва леко и плавно да пада и рибата е много по-активна в режим на хранене.

През студеното полугодие, условията на слънцегреене се променят и тогава риболовът е по-добър през топлата част на деня, заради ниските температури на водата  вечер и сутрин.

Друг важен фактор влияещ на поведението на рибите е и разпределението на Атмосф. налягане върху постилащата земна повърхност.

Въздушната обвивка на земята оказва постоянен, неравномерен натиск върху постилащата повърхност. Това се нарича Атмосферно налягане.  


Както знаем, в рибите има органи които са чувствителни към промяната на налягането в заобикалящата ги среда. Това са плавателният мехур (при повечето костни риби),  вебериански (вестибуларен) апарат , вътрешно ухо  и съребрената линия. Дали това ще външно атмосферно налягане или дълбочинно е без значение.  Чувствителността на тези органи е много по-голяма от човешките възприятия и затова усещат, и най-малката промяна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Налягане на водата, както налягането на въздуха, е функция на теглото. Колкото по-надълбоко отиваме толкова и налягането е по-голямо. На всеки 10м. то се увеличава с една (1) атмосфера, но винаги добавяме и +1 атмосфера (това което е на повърхността).  Но рибите съдържат до 80% вода в тялото си и не го усещат много, защото знаем,  че водата е несвиваема.
Крайният извод е, че близо до водната повърхност и до около 10м. дълбочина промяната на въздушното налягане се усеща най-вече. След това, колкото по-надълбоко отиваме толкова усещането в колебанията е по-незначително и накрая изчезват.
Плавното падане на Атмосф. налягане стимулира рибата към хранене.
Рязкото падане или вдигане създава дискомфорт в поведението на водните обитатели, а от там и на успешния риболовен излет.

Една от опциите е, че ниското атмосферно налягане на въздуха  принуждава плавателния мехур да се разширява и това помага рибата се издига към повърхността. В периода 04-09ч. и  15 -21ч амтмосферното налягане е в своя минимум, при нормален денонощен ход  и спокойна атмосфера.

Друг важен фактор за промяната на Атмос. налягане е преминаването на атмосферни фронтове над даден район. Както вече казахме, при настъпване на Топъл фронт налягането пада, а след преминал Студен фронт особено от II-род то се вдига, понякога стремително.

При преминаването на Топъл фронт, предимно през пролетния и есенен сезон имаме бавно падане на налягането. Той носи със себе си по-топъл и влажен въздух от Юг/Югозапад. Имаме постепено облакообразуване, отначало с висока переста/цирусова Ci/Cs облачност, след това средна Ас и  вплътняваща се As и накрая дъждовната Ns -ва.  Падането на налягането и намаляне интензитета на слънчевата светлина предразполага мирните рибите да се издигнат в по-горните нива, в района на плитчините и там да търсят своята храна. Това е причина и хищниците да ги последват в този ареал.
Дори по време на дъжда риболовът в повечето случаи е доста успешен.  Равномерният валеж доставя от сушата във водния басеин всякакъв вид хранителни вещества и рибите гледат максимално да се възползват от това. Осветеността на фона/атмосферата дори през деня е намалена и много подходяща мирните риби да се чувстват безопасно в плитчините и да са много по-активни.
До настъпването на следващият го Студен фронт имаме промеждутък от време от някой и друг ден който се характеризира със сравнително спокойно време, което е също така е удобно за риболов.

При преминаване на Студен фрон, в повечето случаи имаме развитие на мощна купеста облачност от вида СВ- Кумулонимбус. Както знаем той е съпроводен с поройни конвективни валежи, силни поривисти ветрове, гръмотевична деятелност и много по-бързи вариации на  падане и качване на атмосферното налягане.



Тези лоши климатични условия плашат рибата и тя се отдръпва в по-дълбоките участъци на водоема и е пасивна. Тогава и риболовът е пасивен и самото време е опасно за риболовците.
Съвременните риболовни пръчки са карбонови, материал който е с идеална електропроводимост и много неподходящ за боравене с него. Трябва да знаем, че гръмотевица може да падне на земната повърхност и до 20-30км встрани от облака, а не само когато си под него и това е плашещо.  Изводът е, че просто в такава метеорологична обстановка, не трябва да се ходи за риба.

Влиянието на вятъра при риболов.
Той е като нож с две остриета. Предимно през летните месеци слабият вятър е от полза, защото смесва водата в повърхностния 2-4 м. воден стълб (вертикална турболенция). По моретата и океаните бризата на моменти е и по-силничка 5-6м/с. и това смесване достига и по-надълбочко.  Слабият ветрец до 3-5 м/с. обогатява водния басеин с хранителни вещества като насекоми и семенца. Също така накъдря повърхността на водата и пречупването на преките слънчеви лъчи е по-голямо и осветеността е по-благоприятна за рибите.
През по-студените месеци пък докарва топлата повърхностна вода в насрещния бряг и по този начин създава по-голяма зона с подходяща за рибите среда на обитание.  Слабият ветрец предполага и спокойна метеорологична обстановка , с леко покачване или падане на атмосферното налягане, различна облачна покривка и без резко изстиване и затопляне на водата. Тогава рибата не се чувства застрашена и се храни активно във своята зона на обитание.

Силните ветрове от своя страна плашат рибата и я карат да се спусне в по-дълбоки води и я прави по-плашлива и не се храни в повечето случаи.
Във водоеми с разнородно дъно, скали, каменисто дъно, глина, наноси и места с водна растителност рибите избягват голите и каменисти участъци. Там турболентните движения ня водата им създават дискомфорт. Но от друга страна в тревистите и наносни участъци турболентните сили раздвижват дънния слой и се открива затрупаната храна която активизира хранителните навици на рибите. Но това в повечето случаи става плахо.
Обстановките със силен вятър са : - при преминаване на студен фронт  или установяване на Антициклон Северно или Североизточно  от страната.
Първата се среща най-често през топлото полугодие, а втората обстановка през студеното полугодие.

Влиянието на Луната и Слънцето чрез свойте гравитационни полета.

Ще започнем с малко неуспорими факти.
Слънцето и Луната оказват влияние върху живота на Земята, чрез своите гравитационни полета. Това се изразява най-видимо с приливите и отливите. Те са с по-голяма амплитуда по големите водни басейни (океани и морета) и по-малко по езерата, язовирите, реките.





Приливите и отливите са постъпателно  и отдръпващо се движение на морската вода спрямо сушата. Случва се четири пъти в денонощието (тоест през 6 часа), като двата пъти то е най-силно, когато Луната е в най-близко до Земята или пък се намира точно на обратната и страна (в краката ни). Значи имаме цикличност.
А когато Слънцето-Земята и Луната са на една линия, тези сили са още по-силни.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Въпреки огромните си размери Слънцето оказва по-малко влияние от Луната, заради значителното си отстояние от планетата ни. Това се изразява с два пъти по-малко влияние.
Най-силни са приливите и отливите  по време на новолуние и пълнолуние, тогава трите небесни тела са на една линия и ефекта се засилва.

[You must be registered and logged in to see this image.]



Не е случайно, че изгрев/залез на Слънцето и изгрев/залез на Луната съвпадат с периода на активно хранене на рибата. По това време  са  пълните фази на Луната. В океаните и моретата по това време започва приливът или отливът, а с това и движението на рибата и другите водни организми които напускат укритията си. Тогава хищниците също се активизират, защото намират слука за по-лесен улов на плячка.
Както речните, така и морските риби са най-активни в процеса хранене в този един час. 30мин. преди и 30 мин след изгрева или залеза на двете небесни тела. Специално за Луната това не е видимо винаги и затова трябва предварителна справка с астрономически календар.

Колко е вярна тази теория,  всеки трябва да се убеди самостоятелно.

Уповавайки се на емперичния опит на много Колеги се установи и друга закономерност.
През нощта при пълнолуние дребна риба не се лови. Ако небето е ясно или имаме малка облачност земната повърхност е осветена и следвайки инстинкта за самосъхранение тя се крие в подмоли, участъци обрасли с трева, каменисти брегове и други места въпреки наличието на храна.
По това време обаче, .....шанса да хванем хищна риба е голям.
Зрителните им възприятия (очите)  са улеснени  да забележат подходяща жертва от общата осветеност.  Но това обикновено става на границата, осветен участък и тъмен участък.  
Докато при слаба лунна светлина дребните рибки се чувстват по-спокойни и въпреки времето за почивка не се отказват и от поднесената им  храна. В такива моменти движейки се те създават издайнически вибрации и задействат възприятията на страничната/съребрената линия  на хищника. Сполуката и при риболов на такъв вид риба също е удачен но с по-малък шанс.

Като говорим за слаба осветеност  през ноща и сполуката при морския риболов не можем да не споменем и използването на изкусвен светлинен източник (лампа). Рибата е набита в бреговия участък, сравнително спокойна е.
Ние осветяваме неголямо петно от водната повърхност и създаваме неголям участък от водната повърхност  която много прилича на сутрешната  осветеност. Хранителните  им асоциации се задействат и имаме добра слука при риболова.

Именно по тази причина по по-големите морета и океани, се използва този метод при риболов от лодка/корабчета през нощта.

Друго предположение е, че риболовът в първата четвърт на новолуние е много по-успешен от останалите периоди.

Но всичко това написано по-горе може и да не проработи, ако не се съобразяваме и с фактори от метеорологичната обстановка в даден момент. Риболовът е еди пъзел който е съставен от много фигурки и те са взаимозависими.  



Влиянието на тепературата на водата.

Знаем, .. че рибите са студенокръвни и затова са зависими много от температурата на обкръжаващата ги среда.
Но има видове които са студено любиви и други които са топло любиви.
Така,   че отивайки на риболов трябва да се съобразим с този им особенност. Слоят който те ще предпочитът зависи много от сезона и моментната метеорологична обстановка.
От температурата на водата зависи много и съдържанието на кислород в нея. Две взаимозависимости с които трябва да се съобразяваме.  Но има и трета, наличието и силата на вятъра. Той създава турболентни движения с които тя се обогатява с кислород и когато и температурата е в подходящи граници за топлолюбивите риби шансовете за успешен риболовен излед са големи.

През лятото при спокойна атмосфера 2-3-вия метров повърхностен слой се нагрява до граници в който и топлолюбивите риби се оттегляд по-надълбоко.
Но обикновено това става, над зоната на термоклина. Под него температурата е в неприемливи за някои видове риби стойности, което може да доведе и до тяхната смърт.
Но има и други видове (щука, платика, сом, костур, бяла риба, шаран) които спокойно преминават тази граница в процеса на търсене на храна или покой.

Освен това топлата и бедна на кислород вода прави рибите мудни и те почти не приемат храна.
Също става и при  много студената вода.
Гореща или студена температура на водата създават заключване на кислород във водата, което прави  рибите по-малко активни и затова риболов ще бъде слаб или никакъв.
Но всяко правило си има и изключения. Риболовът на Щука, Костур, Пъстърва и дори Бяла риба през зимните месеци е доста успешен.

За морския риболов (Ч.море) през зимата не можем да говорим.
Когато температурата на водата е около  6-7*С и по-малко рибата престава да се храни.
При температура 8-10*С може да се лови  кая/попче, калкан или писия. Иначе останалата популярна риба (сафрид, сардина, илария, кефал, барбуна, хамсия, лефер/чернокоп, заргана и др.) се започва да се ловят при температура над 15*С.

Иначе студенолюбиви са трицоната, карагьоза и акулата, но те се ловят само на мрежи и даляни през зимата, и ранна пролет.

Любак написа:
Една от опциите е, че ниското атмосферно налягане на въздуха  принуждава плавателния мехур да се разширява и това помага рибата се издига към повърхността.

То всичкото хубаво ама това май не го разбрах!?

Любак написа:
Налягане на водата, както налягането на въздуха, е функция на теглото. Колкото по-надълбоко отиваме толкова и налягането е по-голямо. На всеки 10м. то се увеличава с една (1) атмосфера, но винаги добавяме и +1 атмосфера (това което е на повърхността).  Но рибите съдържат до 80% вода в тялото си и не го усещат много, защото знаем,  че водата е несвиваема.
Крайният извод е, че близо до водната повърхност и до около 10м. дълбочина промяната на въздушното налягане се усеща най-вече. След това, колкото по-надълбоко отиваме толкова усещането в колебанията е по-незначително и накрая изчезват.

А те тва вече обърка всичките ми представи за физика!

Любаче, ти специално доколко разчиташ на някои източници щот някои неща ми звучат на нещо от рода на ЕЖК/Една жена каза../

Съвсем логично и закономерно си звучи, според мен
При ниско атм. налягане мехурът се разширява и рибките изплават леко.
Втория цитат пък просто повтаря осовни водолазни ппринципи: над водата е (около)1 атм., а на всеки 10 дълбочина се добавя по още една. В близост то водната повърхност атм. налягане се усеща, на по-надълбоко - не, заради несвиваемостта на водата.

p_trustworthy написа:Съвсем логично и закономерно си звучи, според мен
При ниско атм. налягане мехурът се разширява и рибките изплават леко.

Тъй де тъй, ма аритметиката казва, че ако посмятаме малко базирайки се на възможните промени на атмосферното налягане и то до 10 метра, то влиянието на мехурчето е толкова мижаво, че надали ще ги накара да излязат от комфортната зона на термоклинчетата. Дори си мисля, че ако имат пръц, ще е по вероятна причина да се повдигнат. А и на плиткото/с по-ниското налягане/ ще си пуснат душиците от леко по-леко.
Ма за да съм съвсем сигурен, ще си купя аквариум и барометър и ще водя записки.

p_trustworthy написа:Втория цитат пък просто повтаря осовни водолазни ппринципи: над водата е (около)1 атм., а на всеки 10 дълбочина се добавя по още една. В близост то водната повърхност атм. налягане се усеща, на по-надълбоко - не, заради несвиваемостта на водата.

Е те тва в червенкото много ма мъчи! Едни такива въпросчета като "как и защо" ми влияят нещо на стомахчето!

D.Dimitrov написа:...........

Любак написа:
Налягане на водата, както налягането на въздуха, е функция на теглото. Колкото по-надълбоко отиваме толкова и налягането е по-голямо. На всеки 10м. то се увеличава с една (1) атмосфера, но винаги добавяме и +1 атмосфера (това което е на повърхността).  Но рибите съдържат до 80% вода в тялото си и не го усещат много, защото знаем,  че водата е несвиваема.
Крайният извод е, че близо до водната повърхност и до около 10м. дълбочина промяната на въздушното налягане се усеща най-вече. След това, колкото по-надълбоко отиваме толкова усещането в колебанията е по-незначително и накрая изчезват.

А те тва вече обърка всичките ми представи за физика!

Любаче, ти специално доколко разчиташ на някои източници щот някои неща ми звучат на нещо от рода на ЕЖК/Една жена каза../

Виж сега Митак.  
Пак не разбрах кое ти звучи нелогично ?
Уважение към твойте знания, ученото си е учено, ... но.


Освен това аз не претендирам за пълна и безусловна истина в писаниците си.
Нито съм Академик, нито съм Айщайн .
Обори ме .

Пламен правилно отбеляза, че един от източниците ми беше за водолазно дело.
Има сега неща които не разбирам много ....... и затова чета.

Обикновено наблягам на Реферати.
Все пак, не са от рода на ЕЖК.

Доказано е с опити, че човек с бутилки за дишане е достигнал до триста и косур метра дълбочина.
В барокамери също са правени опити доказващи този факт, даже допускат, че може и повече.
На същата дълбочина  малко подводници могат да си го позволят да бъдат, което също е много логично.

- ,, Водата има голямо повърхностно напрежение поради малката сила на привличане между молекулите (Сила на ван дер Ваалс)".

Ако вземеш една найлонова торбичка пълна с морска вода и един херметично затворен съд (варел) с въздух и ги пуснеш на 2000м дълбочина, какво ще се случи с всеки от тях?

Любак написа:
Крайният извод е, че близо до водната повърхност и до около 10м. дълбочина промяната на въздушното налягане се усеща най-вече. След това, колкото по-надълбоко отиваме толкова усещането в колебанията е по-незначително и накрая изчезват.

Е те тая логика ме мъчи! След като става въпрос за физични величини все не мога да проумея математическия израз на твърдения като: "усещането в колебанията е по-незначително и накрая изчезват"

Любак написа:Доказано е с опити, че човек с бутилки за дишане е достигнал до триста и косур метра дълбочина.
В барокамери също са правени опити доказващи този факт, даже допускат, че може и повече.
На същата дълбочина  малко подводници могат да си го позволят да бъдат, което също е много логично.

Ако се поразтърсиш, ще откриеш инфо и за това, че човек може да "диша" и вода. Щуро звучи но опитите са многообещаващи.

Любак написа:Ако вземеш една найлонова торбичка пълна с морска вода и един херметично затворен съд (варел) с въздух и ги пуснеш на 2000м дълбочина, какво ще се случи с всеки от тях?

Тва сериозно ли? Ако е така то водата в торбичката ще се "стерилизира". Щот на гадинките от повърхността които са вътре ще им се спукат мехурчетата. Иначе като обем няма да има разлика. И вероятно доста читатели ще ми повярват.
Ама ако лекинко увеличим торбичката и пъхнем вътре едно Клюномуцунесто китче/забележи! бозайник а не риба/ то ще си се кефи и ще пита за  още!
И защо ти го казвам?
За да не се налага да ползваме примери и разяснения за връзката между варели и налягания върху риби на около 10 и повече метра.

Темата е готина ама много се пръсна в теоретична посока с намесени сложни думички и графики. На времето се бях хванал и да пиша дневник и календар-уж да се изяснят тези неща. Оказаха се по-прости нещата.

Рибата се храни винаги. Различен е обаче размера на хапките.
Когато хишника огладнее, мирната риба се покрива.
Когато не е активен хишника-дребосъка пощръклява.
Там кадето има кофти метео условия,там шета активния хишник.
Там където има укрития се разполага пасивния хишник.
Колкото е по-плитко , толкова е по-плашлива мирната риба.
Дори и в ледена вода риби,които не са забити в тинята се хранят.
Колкото по-студена става водата, топкова по-малко движение извършва една риба. В най-студеното мърда милиметри и граната трябва в устата да и се подаде.

rikitikitavi написа:Темата е готина ама много се пръсна в теоретична посока с намесени сложни думички и графики. ........

Прав си Ники.
Другите Колеги ...... Ич няма и да се обадят/пишат вече.

Аз не си падам много по научните диспути, нямам толкова много знания.

А темата я пуснах, защото ми се стори интересна и очаквах да се сподели опитът, и преките ни наблюдения.

Но Митака пита макар, че лекинко    отклони думите ми.

пп. Като каза за ,,мехурчетата '  Митак, (ако правилно съм те разбрал) да се уточним. Те се в резултат на изплуване - сиреч в резултат от голямо към  малко налягане.

rikitikitavi написа: В най-студеното мърда милиметри и граната трябва в устата да и се подаде.

Така звучи много зловещо,навярно искаш да кажеш храната (не е подигравка просто 2 пъти го четох докато схвана че е грешка)

п.п. Любак не се пали за спама все пак някой я чете тази тема за което

dobria1 написа:

rikitikitavi написа: В най-студеното мърда милиметри и граната трябва в устата да и се подаде.

Така звучи много зловещо,навярно искаш да кажеш храната (не е подигравка просто 2 пъти го четох докато схвана че е грешка)

п.п. Любак не се пали за спама все пак някой я чете тази тема за което

оопс
пак съм улучил съседния бутон

dobria1 написа:...........

п.п. Любак не се пали за спама, все пак някой я чете тази тема за което

Смятам, че съм показал досега достатъчна толерантност към вас с действията си.
Нека да има спорове, но споделете и свойте наблюдения. Това бе идеята ми, когато я пуснах темата и очаквах развитие.

Не робувайте на идеалогемата, че след като е написано нещо от мен е абсолютно точно и не подлежи на съмнение.

Така, че поне споделете, дори и малки случки които са останали в съзнанието Ви като империчен опит.

Любак написа:

dobria1 написа:...........

п.п. Любак не се пали за спама, все пак някой я чете тази тема за което

Смятам, че съм показал досега достатъчна толерантност към вас с действията си.
Нека да има спорове, но споделете и свойте наблюдения. Това бе идеята ми, когато я пуснах темата и очаквах развитие.

Не робувайте на идеалогемата, че след като е написано нещо от мен е абсолютно точно и не подлежи на съмнение.

Така, че поне споделете, дори и малки случки които са останали в съзнанието Ви като империчен опит.

И така, имаме представено някакво наблюдение, твърдение, теза или както и да го наречеш въпросния материал.
Вътре изводите се базират на не съвсем ясно представени физични процеси и следствия от тях. Дори автора/не Любака/ е успял да разгадае чувствителността на рипките! Адмирации!
Някой задава въпроси относно тълкувания, следствия и....... става спам!
Та да не стават такива неразбории за в бъдеще май ще е по-добре специализираната информация от по-високо ниво да е в затворени теми. И да си има отделни за питащите. Така никой неразбралко няма да "спами" неволно с въпроси и да дразни разбралите.

D.Dimitrov написа:..........
Вътре изводите се базират на не съвсем ясно представени физични процеси и следствия от тях. Дори автора/не Любака/ е успял да разгадае чувствителността на рипките! Адмирации!
Някой задава въпроси относно тълкувания, следствия и....... става спам!
Та да не стават такива неразбории за в бъдеще май ще е по-добре специализираната информация от по-високо ниво да е в затворени теми. И да си има отделни за питащите. Така никой неразбралко няма да "спами" неволно с въпроси и да дразни разбралите.

Две теми за едно и също нещо, не смятам, че е нужно.
Ако Ти си на друго мнение, ...ами пусни нова, с подходящо заглавие.

Добре ..... пиши си тук, но,...... пиши какво не ти харесва и веднага оборване и доказателства.
Когато се задават умни въпроси не е Spam  .

Но нека всичко да е с по-простички думи, за да те разберем, не всички имаме твоите познания.

Нали искате примери. Ето няколко:

Януари месец-целенасочен риболов на каракуда на Генерал киселово и на каналите на Шабла. Стръв бял.Водата със ледена коричка.

Лятото. Водата 28градуса. Шабла. Риболов на щука с силикони и воблери.

Лятото. Буните. Водата 31градуса. Платерините и кефалите се блъскат в тебе на 1-2 метра дълбочина.

Лятото. Водата рязко охладена от западен вятър на 14градуса.. Шкорпиловци. Огромни количества калкан и лухнуси на 8-9 метра дълбочина.

Зимата. Декември месец. Камен бряг. Водата 19-10 градуса. Целенасочено ловене на заргана на бомбарда.

Това е от един сайт по акваристика:

- ,, Прегряване и преохлаждане

За всеки вид риба съществува определен интервал температура,пригодена за отглежане.
Златните рибки се смятат за студенолюбиви,интервала температура при който могат да се отглеждат е голям,при тях проблема с преохлаждане или прегряване не винаги е актуален.

Симптоми: при преохлаждане рибата е летаргична, лежи на дъното,може да се поклаща при движение,апетита намалява.Последствията са задържане на развитието, по-късно полово съзряване,а понякога неспособност за размножаване.Ако температурата е критично ниска, рибата може да умре. ................

В краен случай прегряването или преохлаждането са температурен шок.Получава се при рязка смяна на температурата.При преместване от студена в топла вода рибата започва безредно да се мята по аквариума,опитва се да изскочи от него.В обратния случай,пада на дъното,много често шока завършва със смърт."

Изглежда  това е причината, защо някои видове риби не преминават  = термоклина= през летните месеци, а се задържат около него.
А как ще разберем на каква дълбочина е зоната на термоклина ако сме на брега,  ами .... не знам .

Любак написа:Т....
А как ще разберем на каква дълбочина е зоната на термоклина ако сме на брега,  ами .... не знам .

Питаш първия харпунджия дето видиш да се гмурка в морето около тебе.
За язовира питаш първата излязла на брега лодка.

пп това да ти е проблема.

Когато говорим за газова емболия при водолазите, при бързо издигане на повърхността се установява, че и при рибите се среща подобен проблем, при рязка промяна на атмосферното налягане или бързо издигане.
Рибите са евоюлирари за милиони  години съществувание, за да се адаптират успешно при рашаването на този проблем.
Но все пак,  това може би се отразява на тяхната жизнена активност при рязкото падане или качване на Атмосферното налягане и пасивността им при риболов по това време.

Пак сайт по Акваристика.

- ,, Газова емболия
Количеството разтворени газове, вътре в тялото на рибките са в пряка зависимост от налягането в аквариума и респективно Атмосферното налягане. Рязкото променяне на налягането (при понижаване), довежда до отделяне на разтворените газове в кръвта и тъканите на рибката, в свободно състояние под формата на малки мехурчета (емболи). Тези мехурчета са пагубни за кръвоносната система и органите, на практика рибката умира от задушаване поради невъзможност да се пренася кръв по кръвоносната система ".



Прочетох също и за състава на :

- ,, Отношението на газове в плавателния мехур варира. При плитководните риби съотношението е подобно на това в атмосферата, а дълбоководните риби имат по-висок процент кислород. Например, при змиорка Synaphobranchus се наблюдава 75,1% кислород, 20,5% азот, 3,1% въглероден двуокис и 0,4% аргон в плавателния мехур.

Физоклистите мехури имат един важен недостатък: те не позволяват бързо издигане, тъй като мехурът може да се спука. Физостомните риби могат да изкарват газа през устата, макар и това да усложнява процеса на повторно потапяне ".




- ,, Състав на земната атмосфера (атмосферния въздух) -(ppmv: части на милион по обем):


Азот (N2) 780 840 ppmv (78,084 %)
Кислород (O2) 209 460 ppmv (20,946 %)
Аргон (Ar) 9 340 ppmv (0,9340 %)
Въглероден диоксид (CO2) 394 450 ppmv (0,039445 %)
Неон (Ne) 18,18 ppmv (0,001818 %)
Хелий (He) 5,24 ppmv (0,000524 %)
Метан (CH4) 1,79 ppm (0,000179 %)
Криптон (Kr) 1,14 ppmv (0,000114 %)
Водород (H2) 0,55 ppmv (0,000055 %)
Диазотен оксид (N2O) 0,3 ppmv (0,00003 %)
Въглероден оксид (CO) 0,1 ppmv (0,00001 %)
Ксенон (Xe) 0,09 ppmv (0,000009 %)
Озон (O3) 0 - 0,07 ppmv (0 - 0,000007 %)
Азотен диоксид (NO2) 0,02 ppm (0,000002 %)
Йод (I2) 0,01 ppmv (0,000001 %)
Амоняк (NH3) незначително количество
Водни пари (H2O) 0,033 %  ".