грешки дето си ги знаем и ко ся ши ги праим

Тъй. Всеки има едни такива забележки кЪм самия себе си и всеки е намислил разни идеи да си ги оправи.

Почвам с моите, че са се насъбрли доста.
1.Малко седя на дъното. Налага се баш кат ми е най готино да ходя въздух да взимам-почнах на сериозно упражнения за апнея. Резултат има. Подържам постоянни почти две минути без излишни напъни.

2.Като легна на дъното и се отпусна ,предната половина на тялото ми се надига. Налага
се да напрягам мускули за да съм легнал- ще се купува жилетка за та кача две кила на плешките.Тъкмо ще има де да закачам ножа.

3.При лежане на дъното напрягам понякога краката за да са на дъното плавниците. Като не ги
напрягам пак не изплуват де-или ще сложа по двеста грама тежест на крак или ще сложа втори колан с две кила на хълбоците. Според кот ми доди кат муза.

4.Опитвам се да взема почти всяка стрелнала се край мен риба. Маам с харпуна кат с гега и често гърмя по уплашени риби-самоконтрол си требе ма зор ша видя.

5.Усещам нестабилност на върха на харпуна при далечни изстрели по малки риби-ще утежня
харпуна като му нахакам една напълнена с въже макара. Ако това не помогне и една камера ша му турна отгоре.

6.При въртене на главата шнорхела кат мачта ми се мята и плаши рибките-хич не ми се ще ама трябва да се заставя да го вадя от устата. Много ще ми е трудно де ,след 34 години с него в уста. ...ще го мъчим

7.Не взимам това което ми дава морето, ами се опитвам да взема туй дет съм решил-един
харпун за попове на буя трябва постоянно да има. Като ти наредят на дъното редицата с попове да вземеш за двайсетина минути при излизане за два тигана риба.

8.В мътното не виждам добре рибите-ще се прави някакво недоизмислено още харпунче.
Късо към 50 санта с много къса стрела и много тежки ластици.Да има откат добър,че иначе не е сладко. Пък може да минават по близо рибките и по лесно да се взимат.

9.Кат съм по буните избягвам да взимам буя,че плаши рибите-трябва да се взима.
Ще се качва по тетраподите или между тях ще се слага ама ще се взима.. Нали трябва да на знаят къде сме.

Мацаницата е оправена.

Продължавам си размислите по грешките си. Хванах се да попрочета де що има из нета за последните години. Направих си малко изводи за себе си. Какво обаче ми се наби на очи. Взел съм на всяко гърне мерудия да ръся...акъл на хората за подводния риболов да давам. При това никой и не ми го е искал де. Представям си колко са се смели знаещите по темата. А пък и умно звучат коментарите ми. Сякаш му разбирам. Е да ама не. Статистиката казва друго.
Последните десет месеца не съм се топил,камо ли да се гмуркам.
За миналата година имам три или четири влизания за по два часа на буните и с резултат от две ,три рибки.
За по миналата година съм влизал десетина ,петнайсет пъти. Основно ударени по три, пет рибки и веднъж шест.
За две и дванайста година, редовни влизания с четири ,пет рибки и едно с цяла връзка платерини. Едниствено имах шанса да стрелям по лаврак
Я пък две и единайста задавах въпроси из форумите.

Та колеги. Туй дет все го пиша май. ...незнам. уж има смисъл ама. ....
С една дума извинявайте.

А Ники то и при мен точките си важат. Шнорхелът го вадя, но гледах Дипаран дори го държи в ръка. По дребни ми намаля стрелбата и виждам доста едри.
Сега и по тях трябва да спирам.Да чакам други.
Най-важното при мен е подготовката. По оборудването и тренировката. Благодаря, че ми помагаш и подаряваш истини до които си достигнал!
След срещите ми с теб открих начини на опознаване на морето и на себе си!

Друга грешка.
Буната на Ной трябва да я изключа от ДЖИ ПИ ЕСа. Едрите риби се научиха,че там се минава на скорост. Вече няколко години усилено харпунджииско присъствие според мен промениха навиците на платерините.