Риболов на лин

Линът е ендемит, тоест той е привързан към своя ареал и има доста специфичен начин на хранене. Това е пълен антипод на такива «домашни» риби като шарана, каракудата, платката, за лова на които подхранката и захранката са напълно необходими. Линът, по своята независимост, прилича на пъстървата и липана, макар и да обитава съвсем друга среда и да води скрит и затворен начина на живот като се придържа към строго определени участъци. Той слабо се поддава на «дресировка» и не се нуждае от прихранка. Неговото генетични кредо е независимостта!

По-рано се правеха систематични и неуспешни опити за развъждане на лин, по-точно на негови хибридни ( с шаран) форми. Една от причините за ниският индекс на оцеляване е това, че линът лошо понася гъстотата на заселване. (В естествени условия даже малките линчета по 50-100 г са на стада максимум от по 5-6 индивида, а големите, като правило, са самотници. През лятото, когато има разнообразна естествена храна, всякаква захранка има по-скоро негативно влияние на лина. Много пъти ми се е случвало да ловя лин в плитки води, в силно обраслите места на река Велика в Псковска област. С който и от местните рибари да сън говорил по повод на захранката и прихранката, винаги слушам един и същи отговор: «Но трябва да ви кажа, че те си ловят, даже понякога екземпляри от по над 1 кг.
Признаци за присъствието на лин
Когато си на непознат водоем веднага възниква въпросът:тук има ли лин ? Струва ти се, че по всички параметри водоемът е благоприятен: проточно езеро, добре се подгрява, има водна растителност, незначителен риболовен пресинг. Като се ориентираш по характера на растителността и почвите избираш интересен участък. Напълно вероятно е да няма лин. Как да го разбереш?
Потрепването на стъблата на тръстиката,папура и другата растителност не е показател – това може да е предизвикано от движението на каракудата, шарана, бабушката и платиката. За разлика от, да речем , каракудата, линът доста рядко скача и основно лятото, преди и след силни бури, при резки спадове на налягането. Единственият верен признак е вида на мехурчетата, които се отделят на повърхността когато линът рови по дъното. Ясно е, че можете да ги забележите само при тихо време. Често съсед на лина е каракудата, която поставя вериги от малки мехурчета, които показват, че рибата се мести и понякога задълго спира на едно място. «Следата» която оставя линът, е доста по-слаба: за кратък период има натрупване на мехурчета, които веднага изчезват. След това «огнището» се появява съвсем наблизо и пак изчезва. Има начин за «проверка на самоличността». Трябва да подхвърлите встрани от мехурчетата лепкава захранка.Каракудата непременно ще тръгне към угощението, а линът ще продължи да се храни настрани. Ако атмосферните условия са неблагоприятни, да се определи дали в непознатия водоем има лин е невъзможно. Има случаи в които рибарят си вади костури и платики и изобщо не му хрумва за съществуването на златистите червенооки водни обитатели. Под Питер има едно Хепоярви. Основната риба там е платика, дребна платика (подлещик), костур, бибан. Преди двайсет години ходих там и освен изброените риби, нищо друго не ми попадаше. Но съвсем неотдавна намерих един залив, където попаднах на и налових доста лин. Разказах за това не един от местните, който отказваше да повярва докато не му показах улова.
След като прекарах две седмици на Бегуновка, си направих следните изводи:
• линът мигрира малко, но в горещото време излиза от треволяка на по-чисти места, там, където кислородният режим е по-добър;
• в утрините, когато растенията отделят кислород, линът се връща на обраслите места и поема стръв до 5 часа;
• при нощен риболов е добре да се използват малки количества захранка: червей, ларви и личинки,тъй като на чистите места естествената храна е много по-малко;
• оптималната дълбочина при глинесто и глинесто-тинесто дъно са -1,5-2 м;
• най-добрата стръв – грозд малки червейчета, три-четири личинки, ручейник, парчета перловици;
• трябва да се лови на плувка или на дъно но само на самото дъно;
• при лов с лодка най-добрите места са участъците, които са на 4-5 м от растителността, или големи проходи в нея (10-20 м);
• в прохладните нощи линът се оттегля далече от тревите (до дълбочина 2,5-3 м) и се връща обратно доста по-късно (в 5-6 ч), при това повече не се храни;
• през нощта се хваща предимно голям лин, но рядко кълве;
• в топлите нощи кълването е доста решително: поплавъкът буквално ляга на една страна или плавно потъва

Може ли да се лови лин през нощта
В края на лятото ми се случи да прекарам отпуската си на малко посещаван участък на р. Бегуновка. Там има доста голям лин, но кълвеше предимно рано сутрин и късно вечер. Не се и опитвах да го ловя през нощта. Не знам защо си създадох впечатление, че това е безполезно занятие. Освен това местният рибар, който познавах добре и в чието мнение се вслушвах, ми заяви: «Поне двайсет пъти съм се пробвал да ловя през нощта и ... нищо...»
Имах предостатъчно време и реших да проверя на практика твърдението на опитния рибар. Август месец през онази година беше крайно горещ, което не е характерно за Карелския провлак. Вечерта си търсех подходящ участък - «прозорец» сред обраслата с хвощ река, на 4 м от брега. Дъното – тинесто-глинесто, дълбочина - около 1 м. ...Постепенно загасна златистата линия на залязващото слънце на запад.. Стана тъмно и само звездите тайнствено проблясваха в примамливата космическа бездна, Нощните щурци запяха... Четири часа аз зорко се вглеждах в светещите антени на плувките, вслушвах се в странните нощни шумове, плясъкът на невидими риби, но нямаше никакво кълване. Накрая, вече на разсъмване, вече напълно измъчен, се прибрах в палатката и дълбоко заспах. Така продължи три дни. Какво ли не правих: сменях стръвта, захранвах мястото – никаква реакция. Вече бях готов да повярвам на думите на познатия рибар и изведнъж ме осени: може би пък линът да се храни на чисти и по-дълбоки места? Нощите са топли и има речни участъци където има много водни растения, които отделят в тъмнината въглероден двуокис и възниква недостиг на кислород. На четвъртия ден вечерта си потърсих друг участък. Дълбочината там беше 1,5 м, изобщо нямаше треви, а дъното беше глинесто-тинесто. За захранка изрязах парчета торф (чим) 15x15 см, намокрях ги с вода и слагах ларви на месарка и червеи. Ларвите се зариваха мигновено, а червеите – по-бавно. Сега ми оставаше само да г разхвърля по мястото на лова. С настъпването на тъмнината разхвърлях захранката и почнах да чакам. Минаха около 10 мин.... Накрая «огънчето» на една от антените мигна и поплавъкът решително мръдна встрани. Включих фенера, който бях закрепил на дръжката на кепчето и веднага направих подсечка. Голямото рибище тежко се движеше в тъмната вода, уплашено бягаше от светлината. Линът, проблясвайки с бронзово-черната си страна, се дърпаше към тревите. В тази нощ успях да хвана още две риби . И то какви! Общо 5 кг..

Риболов с лодка
Освен въдица с плувка при нощен риболов използвам не много известни методи Но въпреки това те са доста ефективни, особено в условията на лошо осветление и лек вятър, когато антената на плувката, дори и светеща, не се вижда добре.
1-и способ. Ловя с жилав прът (камшик) , с дръжка от твърд пенопласт. Общата дължина на въдицата- 1-1,2 м; макара- безинерционна с моновлакно с диаметър 0,2 мм (няма нужда от по-голям диаметър защото трябва да ловувате само на чисти места); пълзяща тежест-«оливетка» с маса 2-3 гр.; повод - от «плетенка» с диаметър 0.1 мм; кукички - № 5-6. Този монтаж е без плувка.
След замятане слагам късата въдица в лодката. След като отслабя леко влакното го залепвам за борда с малко бяла дъвка, за да може добре да се вижда в тъмнината -
А и при най-малкото подръпване падаше във водата. Беше нещо като «аларма». В тихо време даже се чува когато кълве. Понякога въобще не следя за «алармата», но винаги успявах да подсека навреме. Подобен компактен монтаж позволява да боравиш едновременно с две или три въдици.
Важно е да се намери място, където има «прозорец » за лов на риба. Всяко изменение на релефа, дъното, яма, издатина, е интересно.

2-и способ. Същият монтаж, но за сигнализатор на кълването използвам кивка – антенка от навита пружинка накрая с топче, боядисано с флуоресцентна боя. Ако нямате, използвайте бял или жълт емайл, които много добре отразяват нощната светлина.
3-й способ. Принципно се отличава от двата предишни. Веднъж в една тиха и прохладна нощ безуспешно лових на двуметрова дълбочина. След като поседях около час и половина и вече треперех от студ, реших да се преместя на по-голяма дълбочина, но и там не кълвеше. Включих фенера, порових в рибарската кутия и намерих чифт големи зимни фосфорни мормишки с кукички № 7 и веднага преправих монтажа. Поставих една неголяма оливетка, вързах повода с мормишката, а за стръв сложих торен червей. Техниката на «играта» беше следната: аз пусках «оливетката» на дъното и леко размърдвах стръвта, движейки въдицата наляво-надясно. Не видях, а по-скоро почувствах как кълве: влакното някак странно и едва забележимо потрепна. Не успях да включа фенера и направих подсечка. Трябваше да вадя лина «на сляпо». За щастие, така беше захапал стръвта, че голямата кукичка му беше заседнала в гърлото. Накрая всичко завърши благополучно. Трофеят беше 700-грамов налим!
4-и способ. Изключително прост монтаж от къса въдица с макара. Без тежести и плувка, а само с тежка стръв във вид на грозд червеи, което дава възможност не само да се лови в отвес, но и да се замята на 5-6 метра. Кълването се следи с дъвката , както вече обясних. Трябва влакното да е съвсем леко провиснало. Тогава линът кълве на стръвта без да изпитва никакво съпротивление. Така може да се лови на къса фидерна въдица, но само в много тъмна нощ. Кълването се следи по гъвкавия връх.
Необичайно поведение
Случвало ми се е да наблюдавам изключително редки Ще ви приведа няколко епизода. ... През юли бях на риболов на едно от проточните езера на Северский Донец. Беше доста горещо, а всички събития се развиваха по средата на деня. По пладне се вдигна страшно силен вятър. Рязко притъмня, все едно се смрачи. Ураганният вятър се смени с щил, а след това рукна пороен дъжд, който обърна на градушка. Всичко наоколо побеля. Насред пороя и почти на повърхността до самия брах хванах лин на скакалец. Какво накара и без това малобройната риба в езерото да клъвне на тази стръв, не знам – за мен си остана загадка.
.. .Карелският провлак. Малко ручейче, което съединява Бегуновка с неголямо езеро. Повървях около километър и съвсем случайно видях приличен лин, който безпомощно се щураше на 10-сантиметровата дълбочина. Защо беше дошъл толкова далече в ручея и какво правеше тука? Пълна тайна. ...Всеки рибар, навярно, е наблюдавал как във хубаво време излизат каракудите: както играят, те почти вертикално изскачат над водата, на около половин метър, а може и повече. Линът прави такива акробатични пируети значително по-рядко, обикновено около 15 минути преди бурята, а понякога и след нея. Веднъж когато ловях платика при тихо време наблюдавах малко стадо големи линове, които в продължение на час правеха страхотно представление: на дълбочина 1 м, сред гъсталаците от хвощ, рибите скачаха на високо. Какво беше накарало лина да празнува толкова?
.. .Веднъж в средата на септември ловях дребна червеноперка на тиха горска река. Златисто обагрени листа покриваха с плътен килим малкия участък със застояла вода. Аз внимателно замятах мормишката в малките «прозорчета». Попадах все на малки рибки, които дърпаха плувката изпод листата. Съвсем неочаквано, почти от повърхността хванах 200 грамов лин.
Какво правеше там под листата в студената есенна вода? ...По първия лед при тролинг на костур на дълбочина 1 м я аз извадих приличен лин. Съседите рибари даже дойдоха да погледат това странно явление. Някой изказа предположение, че това е някакъв хибрид. В крайна сметка, всички се съгласиха, че по всички признаци личи, че това си е «чист» лин. Какво е накарало този скитник да се закачи на блесната? Защо не спи зимен сън? Как е успял да се адаптира в ледената вода и да съхрани подвижността си? Макар и приведените примери въобще да не са характерни за поведението на лина, те подчертават, до известна степен нешаблонно, че към търсенето на тази риба трябва да се подхожда творчески като се съобразявате с най-авторитетните мнения. Едвам тогава ви чака успех.

Формули на лятното кълване
С идването на топлото време добре подгрелите се плитководни заливи и езерца обрасват с растителност. Тогава там има изобилие от естествена храна и кълването на лин става крайно неустойчиво и капризно. Най-интересните часове за риболов на лин тогава са ранното утро и късната вечер. През деня стръвта вземат само дренби екземпляри и то много рядко. Ще приведа за пример няколко конкретни ситуации ... Горещи дни.Нощната температура на въздуха е около +20°С, водадата се подгрява до +25-28°С. Линът се храни час и половина преди разсъмване и до 5 часа сутринта. Държи се предимно в проходите между водната растителност, на границата между тревата и чистата вода, на дълбочина до 1,5 м. Най-добрата захранка по това време е грозд дребни червеи, две-три ларви и по-рядко – връхчета на водни растения. , реже - верхушки водных растений. Оптимално е тихото облачно време или ясно време с малък вятър. Вторият период на кълване е много кратък: половин час преди залеза на слънцето и падането на тъмнината. Тигава може да се използва жива захранка, но в съвсем нищожни количества. Замесват се в глина ларви, дребни червейчета, личинки на насекоми. Една-две топки с размер на кокоше яйце са напълно достатъчни. Ако между растителността имеа естествени проходи, захранката се хвърля там. Но се случва да не ловите с лодка и покрай брега да има широка лента с водна растителност. Тогава ще се наложи да правите «прозорче» или «коридор», макар и линът крайно внимателно да се отнася към всякакви «ландшафтни» изменения на своя територия и в търсене на храна се движи по строго определен маршрут .
По-рано, преди да знам всички премъдрости за лова на лин, аз си носех гребло и просто изчиствах всичката трева като правех «коридор» с ширина около половин метър. След това захранвах подготвения участък. Щеше да е добре ако хванех 2 100-грамови рибки! Но в края на краищата намерих правилно решение. Преди всичко е важно да се намери място , където да се направи «прозорче». Всяко изменение на дънния релеф, яма, издатина, представляват интерес. А за това трябва да се преброди плитководието за да се открие перспективен участък. Не е нужно да се скубе всичката трева, трябва само да се «оплеви» като се стараете възможно най-малко да променяте подводния ландшафт. Махате толкова растения, колкото да избегнете зацепването на монтажа и да може стръвта да легне на дъното. Така ще предпазите и дънните обитатели, които са основна храна на лина. Обикновено диаметърът на «прозорчето» е 1-1,5 м в зависимост от големината на лина. След това може да се почне ловът. Но се случва и да сте приготвили участък, а да не кълве. Тогава ще се наложи да направите второ «прозорче», а ако трябва и трето, докато не намерите пътеката, о която се движи линът. Тази работа е трудоемка, но се изплаща с лихвата, а в добвака се сдобивате и с такива трофеи като каракуда, платика, бабушка и други риби. ...При аномално горещо време, което нерядко се случва на юг в Русия, температурата на водата се вдига и над +28°С. Ловът на лин при това практически във сички водоеми става доста сложен поради недостига на кислород. Тогава най-перспектвни за риболов са ручейчетата близо до падовете на реката или участъци с дълбочина над 1,5 м и умерено тинесто дъно.Ще е добре ако намерите места, където извира вода. Веднъж при доста горещо време ловувах на едно от многобройните езера на север от Карелския провлак. Плитководният водоем беше доста обрасъл, а ручейчетата - пресъхнали. И рано сутрин, а и късно вечер опитите да се хване каквато и да било риба бяха неуспешни. Рядко на разсъмване дребна риба дърпаше стръвта, но това си беше ... Като пребродих с лодката почти цялата акватория с цел да намеря място с друга температура на водата, накрая го открих +18°С! Дълбочината беше около 1,5 м, а дъното беше тинесто-глинесто. Несъмнено тям някъде имаше извор. Зада не загубя мястито хвърлих пояс (шамандура). Точно преди разсъмване вече седях с въдиците близо до белязания участък. Първо клъвна прилична бабушка, след това лин, след това дребна платика. Оказа се, че всичката риба на езерото се е събрала на този участък! Едва успявах да я махам от кукичката. Понякога подгонената от оживлението риба се отдалечаваше, но скоро се появяваше отново. Като мягнит я теглеше към животворния извор!
...При умерено топло време с температура на водата +20...+23°С, се създават оптимални условия за лов на лин, който се храни от 4 до 6 сутринта и вечер – полоин час преди залеза на слънцето и падането на тъмнината. Най-добри са участъците на границата междиу тревата и чистата вода с дълбочина 1 -2 м. Линът се лови на ларви, грозд червеи, ручейник, «сандвичи». Благоприятно за лова е облачно време с лек ветрец. ...През студено време водата в плиткото бързо изстива. При температура на водата по-ниска от + 18°С линът не се лови добре. Той излиза от тревата, но стои по-близо до участъците с тинесто дъно и дълбочини 1,5-2,5 м. Времето на кълването леко се измества: най-добре е сутрин от 5 до 8 ч. И по-слабо вечер – от 21 до 23 ч. От стръвта се предпочита грозд червеи, ларви. Личинки, ручейник. Оптималнио време – ясно, слънчево, с лек вятър.
Като цяло къллването през лятото е доста капризно. Ако искате да успеете, едва ли ще вис тигне само едно денонощие. Трябва да направите прекалено много неща: да се съобразите с времето, да намерите и подготвите мястото, да си определите тактика на лова. Два-три дни – това е срокът, в който до известна степен може да се разчита на успех.

Кълването на лина
Пролетното кълване може да бъде доста енергично. Храната е още малко, а след зимния период линът е гладен и жадно поема жива стръв. Понякога казват, че рибата толкова дълго пробва стръвта, че рибарят губи търпение. Това се случва, но амо през лятото и при неблагоприятни условия. През пролетта кълве смело. При това понякога антената се вдига над водата, което напомня платика, бабката (белица), каракудата. Понякога плувката отива настрани, или пък нещо я «притиска», както е при лов на дребен шаран, бабушка. В случай че линът е много гладен плувката потъва. А ако плувката се поклаща – значи линът леко хваща стръвта, засмуква я, но веднага я изплюва. Така може да продължи 3-5 минути. Не трябва да се бърза с подсечката, трябва да се изчака плувката еко да мръдне встрани. Понякога антената леко потрепва: тогава линът бута стръвта с глава, с жабреното капаче, с тялото – рецепторите му за осезание се намират навсякъде. Еднъж наблюдавах такава картина – на малка дълбочина се виждаше как линът търка с корем стръвта. Рибата «опипваше» връзка ларви и си замуна без да ги удостои с внимание.
През есента в студената вода кълването на лина също е доста внимателно и напомня лятното. Едниственият начин да се хване лин е да мус е предложи дребна жива стръв: пресен торен червей, шаваща ларва, хирономус и т.н.

Монтажи
За лов на лин ще ви трябва въдица с бърз строй от карбон или композит, която няма да позволи на рибата да избяга в тревата. Особено важно е това през лятото когато неголемите, притководни водоеми обрасват с растителност. Линът с тегло над 600-700 г оказва голяма съпротива и бавните въдици са непригодни. Диаметър на влакното - 0,12-0,2 мм в зависимост от големината на рибите. При лов на лин с тегло около 2-3 кг диаметърът на влакното може да стигне 0,25 мм. Плувките са найважната част на монтажа. Аз ползвам плувки собствена конструкция (рис.1,а), които доказаха себе си при лов на лин, каракуда и платика. Първият модел е за ветроеито време. Нейна отличителна особеност е наличието на кил, който правя от месингова или медна тел. Той придава на плувката устойчивост при вълна. Освен това, когато кълве на «повдигане» антената заема строго верикално положение (рис. 1, б). За още по-голяма усточйчивост на плувката килът може и да не е кръгъл. За целат трябва леко да се размаже с чука. Разбира се, масата на кила трябва да бъде такава, че в ненатоварено състояние поплавъкът да лежи върху водата. Спред мен, оптималният диаметър на антената е 2,8 мм. Ако я направим по-тънка, тя няма да се вижда добре при по-далечни замятания, а при по-голям диаметър – силно се придвижва от вятъра.
За приготвянето на антената идеални са тръбички от бонбони «Чупа-Чупс». Те са черни, бели, зелени, жълти, розовеникави и червени. Черният цвят чудесно се вижда на разсъмване в тиха вода, жълтият – през деня при облачно време, а зеленият – през деня на слънце, белият – привечер, през нощта и т.н. Но винаги трябва да се има предвид, е начинаът за възприемане на цветовете е доста индивидуален. Може да се направи и комбинирана антена. С дръги думи, всеки може да прояви фантазията си.
Что се касае до товароподемносттана поплавъка, то естествено, че при ветровито време, иначе стръвта ще се влачи по дъното. В тихо време напълно достатъчни са една-две дробинки.
Обичайният размер на кукичките - от № 3 (за дребна риба) до № 7 по родната номерация. Отдавна е забелязано, че по-зацепващи са кукичките с широка извивка
къса цев. Норвежката фирма «Мустад» е разработила кукички с необичайна форма, при които жилата «гледа» право към халкичката

Източник: ribolovec.com

Не е зле като теория, но на практика е по-различно. Или по-точно казано, до преди десет години, докато имаше много лин, можеше да го ловиш по какви ли не начини. Това време отдавна отмина. Лина се среща все по-рядко, което е много жалко, защото е една прекрасна цел за риболов.

Хубава риба е лина. Помня на Враждебна преди 20 години преди да зарият блатата, които бяха до терминал 1 имаше страхотни линове и то много. Пролетно време, когато се размножаваха просто гъмжеше от тях. Преди да хвана първия си дълго време се чудех какви са тези големи черни риби, които се мяркат в коридорите между водораслите. Там хванах лин на воиолетка през нощта. Няма невъзможни неща.