Риболов на Йонийско море

Здравейте. Минаха 10тина дни от първият йонийски риболов и да драсна няколко реда за новата за нас дестинация.
Капитана след няколко премреждия с лодката поради липса на пристанище реши да я премести в рая на гръцкия риболов, Йонийско море. След направено на място проучване беше избрано селце със стратегическо централно място, далече от известните туристически дестинации. Държа да отбележа, че има прекрасно пристанище, защитено от капризите на времето. Дватмата основни двигатели на гръцкия риболов наеха прекрасна къща с хубав двор в който се паркира лодката когато не се ползва.
Но да минем на риболова. С пристигането, се захванахме с някои козметични ремонти по лодката, които бяхме отлагали във времето. След приключването им я пуснахме от хубавия слип на пристанището. Тръгнахме с идеята да практикуваме основно слоуджигинг, но на лодката имаше и други въдици, общо стигнаха 12 броя, не се знаеше какво ще се случи във водата. Капитана се беше подготвил предварително с подробна карта с дълбочини и плитчини , така, че се отправихме към първите такива. Сонара снабден с 1киловатова сонда направо ореше дъното, намерихме първите хубави скалисти места, проби тк, там , но нещо не можехме да прилъжем рибата. Наближаваше обяд когато Кирето(зоркото око), видя хубаво дорадо да се шляе около лодката, веднага вадиме джиговете от дълбочините и започва мамене с рибата, двама бяхме с инчико и рибата не прояви никакъв интерес, капитана тъкмо беше сложил продълговат лилавеещ се джиг и след няколко дръпвания бам пръчката се сгъна. Да закачиш дорадо на 5-6 метра под лодката си е голям екшън, дърпане подскоци, изведнъж от нищото изникнаха още няколко риби които бясно се стрелкаха около закачената, пробвахме да излъжем още някое , но инчикото не беше на дневен ред. След кратка но интензивна борба, рибата влезе в лодката, беше около 2-3 кг. След като имахме вечеря, решихме да потърсим по-передпективно място, тръгвайки бавно, реших да пусна един от биячите силикони които много са ни радвали на Трипити. Влезнахме в в район с малко добри места и мина около половин час в бавно сканиране на дъното. Изведнъж Кирето викна, егати рибата, инстиктивно погледнах въдицата със силикона ,видяното ме инжектира с много адреналин, беше се сгънала като пица , аванса на Пена с най-голям размер е стегнат почти до края, грабнах пръчката и в този момент на 25 метра от лодката, бях пуснал примамката в дирята на мотора, от водата изкочи сребристото тяло на мерлин, беше дълъг около метър, метър и нещо, след още един скок се спусна към дълбокото, рибата притежаваше невероятна енергия но аз не пуснах много аванс, не исках да набере скорост, , няколко минути само държах без да я напъвам, тя достатъчно се дърпаше, мина още малко време и започнах бавно да я придърпвам към лодката, това я накара да побеснее и аванса засвири, в този момент се откачи, е не ни беше много приятно, но не е първата такава случка и риболова продължи.
За съжаление тук ще прекъсна , трябва да се поработи, като остане време ще продължа нататък.

Браво, Тони! Очертава се екшън, а?
Нещо снимките не ми се отварят!

Още не е пуснал снимки Мите,ама
пък как стартира разказа - ами ще чакаме......

КИРО написа:Още не е пуснал снимки Мите...

Аз разбрах, че не е пуснал, ама не разбрах, дали той е разбрал...

тони котев написа:
За съжаление тук ще прекъсна , трябва да се поработи, като остане време ще продължа нататък.

Ако работата пречи на твоя чудесен разказ, зарежи я! Давай продължението, че нямам търпение!

Егати битката водих да кача някоя снимка, както и да е...
След като изпуснахме хубавата риба навъртяхме доста километраж до края на деня без особен резултат, само две тунакита до кило. Вечерта Ицо(Авес) сътвори това с дорадото

[You must be registered and logged in to see this image.]

На другата сутрин станахме по-късно и тръгнахме пак на обиколки, да вметна, че хазяина беше обещал да дойде при първа възможност и да покаже хубави места за риболов.
Намирахме хубави места , сонара отчиташе хубави риби но нямаше никаква активност . Следобед както си обикаляхме покрай острова видяхме голям джурум с големи туни които се показваха периодично, докато направим такъма гоненето намаля, повлачихме без никакъв резултат. На сонара периодично излизаха големи пасажи на подветрената страна на острова и решихме да сложим по-малки джигове и да ги пробваме, а аз помятах чепарето. Пак нищо, реших да сложа един 60гр. джиг и да го мятам странично да пропада. Мятам аз за трети път и докато се бъзикаме с колегите усещам , че брейда тръгва с бясна скорост, а бях пропаднал само 15тина метра от 55м.. Хващам скобата на макарата да я затворя ама нъцки не мога, пръчката отиде в мига до водата и въпреки неистовите ми усилия не мога да я вдигва да компенсирам за да затворя скобата, на всичкото отгоре рибата взе да взима лек аванс през пръстите ми, и така почти минута докато скъса, РЕ4. Само дето не се метнах във водата, въобще не ме беше яд ха ха. Не исках да пускам брейда свободен защото бяхме на скалист скат и рибата щеше най-вероятно да се забие в дъното .
Прибрахме си се капо настървени за утрешния ден
Сутринта почти по тъмно сме във водата, капитана беше гледал картата на навионикса и избрал хубава плитчина за която директно заминахме. Пак проби смяна на места и бум, Ицо забоде едно фагри около килограм и половина, след малко Кирето забърса още едно тунаки. За съжаление задуха силен вятър и избягахме зад осторова на завет, минкотата отказваше да ни държи.Зад острова хубави места, но резултат нулев. Вятара намаля чак късния слеобед и тогава се върнахме на переспективното плато. Джигвахме час и нещо , стана вече 5 часа, взехме да се оглеждаме за тръгване , реших да експериментирам и на джига в долния му край закачих куки с октоподчета за инчико. Пускам под лодката, пада до дъното , тръгвам да обирам и усещам закачка ,закачих значи, но по стар навик не отпускам въдицата а я напъвам мощно, в един момент закачката взе да прави мощни тласъци, тръгна много бавно нагоре, излизаше като бордюр, колегите взеха да се бъзикат ама аз си трая викам закачил съм някой боклук, ей го боклука имах огромно желание да хвана групер(рофос) и то се сбъдна, точно 10 кг.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вечерта песни и танци на народите
[You must be registered and logged in to see this image.]
Пускам написаното и пак ще продължа да не се изтрие.

Тонкааа..........страхотия направо с тоя боклук дет си закачил .Поздрави .

ппКато вадеше групера ,сети ли се за лятото кви граци вадеше и колко по-лесно ти беше .

Та след фотосесията решихме да пго пробваме въпросния рибок, е няма такова чистене, трима човека на смени за половин час го приключихме, да му махнеш люспите леле, а рязането на шайби с брадвата, сложихме го на барбекюто и след малко капитана, той е и главния готвач, вика, пичове вилицата ми отскача от тая гадина, пекохме го още и хапнахме изпеченото, но не бяхме доволни от леко твърдото месо. Остатъка от месото го наложихме с доста нарязан кромид лук по настояване на главния разбира се, добре, че си знаеше нещата, след 24 часа месото стана вълшебно, крехко без дъх на риба.
На другия ден нова дестинация друга плитчина на 15тина километра между други островчета. Пак директно на местото, почваме с пробите , методично да облавяме района.
Да вметна, че в лодката едното момче не се беше качнал на лодка и риба по-голяма от 500гр не беше хващал, та точно на него както се полага, бум и не не може да изпълни инструкциите, газ нагоре да вдигнеш максимално рибата от дъното докато не се е окопитила, точно 20 секунди и линията олекна, колко да е дебел флуорокарбон 0.80, остатъка беше нащърбен все едно е търкан в бетон, цялото инчико беше останало в гърлото на рибата.
С преместване на лодката попаднахме на силно течение, вятъра взе да усилва , а ние без почти  без мотор си стояхме на место. По някое време хванах едно калмарче на джига, имахме по няколко ялови удара, риби постоянно излизаха на сонара , качвания по джига имаше , но нещо не се получаваше. Както бяхме спрели на поредното място и тъкмо някой даваше зор да тръгваме, се уплетоха две от въдиците, отплитането продължи 5-6 минутки, почти готови за тръгване и аджамията изкара като по устав една синагрида окло 4те килограма , направо си я метна в лодката, такъмите са безкомпромисни!
Малко след това взехме решение да тръгваме, вятъра продължаваше да се усилва и добре, че си тръгнахме, задуха зверски. Вечерта Хазяина каза, че ще мине и на другият ден ще дойде с нас да ни разведе.
Ето тук свършваше улова
[You must be registered and logged in to see this image.]
Вечерта е ясно, Риба на карвуна, ципуру, хазяина се оказа страхотен пич, дойде с негов приятел който също беше готин, абе на другия ден беше кофти, имахме задача в 7 часа да сме на пристанището, там сме няма как, човека ще ни показва неговите си градинки.
Пускам малко изгледи, всички снимки са на острови
[You must be registered and logged in to see this image.]
На последната снимка все едно гигантска риба е отхапала парче от брега.
Та заведе ни човека първо на едно съвсем близко място, проби и пак и пак, нула, второ място, трето на което каза, че е бил 1000 пъти и 1000 пъти е хванал риба, да ама не знае с какви каръци е тръгнал, да вметна, че той лови само на жив калмар.....
След като посетихме 3 острова и задуха силен вятър решихме да се прибираме и да направим тунакитата и фагрито за вечеря, сетих се какво ни каза по едно време хазяина, Ицо му показва риба след риба, при новия сонар с киловатовата сонда няма грешка, човека по едно време даже леко си изнерви, при толкова риби щях да съм хванал поне 4-5 , ние тактично си замълчахме, той си се бъзика. На излизаве, ултимативно ни каза, тази вечер на сумрак отиваме за калмари с мойта лодка, утре ставаме и пак с мойта лодка ще ви покажа риболова с жив калмар. Вечерта за 20 минути хванахме 9 калмара и след като той каза , че са достатъчни отидохме да си направим вечерята. Сутринта тръгваме и пак след няма и километър спираме, почваме проби, ние направихме една въдица и той с една, с повече, на лекия дрейф на който се лови за мен е почти невъзможно. Познайте какво се случи, нямаше и минута и човека скочи, засече мощно, залитна към водата и ми вика, газ към дълбокото, хващам ръчката на помощния двигател, с него оперирахме и леко тръгвам към дълбокото, той много енергично ми нареди да не се уфлянквам да да давам яко газ , изпълних командата и след 30тина метра дълбочината падна от 60 на 110м. Това го поуспокои, но рибата не даваше никакви шансове да се обира линия, той просто държеше шпулата на мултипликатора и се подмяташе насам натам по лодката. На тази риба и трябваха 10 минути да прегризе флуорокарбона. Човека се оказа от нашата кръвна група, луд по риболова, сменихме още едно две места и хоп на последното в лодката влезна едно маятико около 4ти кила. Всички се успокоихме, вечеря има, няма да ядем пържоли я. Задуха пак гадния вятър , на снимките се вижде динамичното време, и той ни каза , че се сеща за едно подветрено място преди излизане, спираме и на 5та минута ми вика дръж въдицата да пробваш, взимам и след 20 секунди виждам как въдицата потрепва, брейда тръгва леко и аз като него засичам мощно, е все едно ме удари ток, яко дърпане, направо иска да ми изтръгне пръчката, не пускам никаква аванта, 10тина минути и от дълбините взе да се показва сребристото тяло на едно прекрасно маятико, канвжата и радост в лодката, на брега кантара показа 8.2 кг, за килограмите си рибата дърпъше удивително мощно.
Ето ги и двете красавици:
[You must be registered and logged in to see this image.]
С две хубави риби до обяд, направо си се кефехме
[You must be registered and logged in to see this image.]
Трябваше да излизаме , хазяина беше обещал да паправи кукурек, за това ще пиша , а и ни каза, че вечерта сме за калмари, няма не искам, не , че сме се дърпали де.
За сега спирам, че ми се обадиха малко да поработя, като остане време ще напиша още, има какво!

roko koko написа:Тонкааа..........страхотия направо с тоя боклук дет си закачил .Поздрави .

ппКато вадеше групера ,сети ли се за лятото кви граци вадеше и колко по-лесно ти беше .

Румба, не съм си мечтал за такъв риболов, човека се оказа невероятен пич и ни показа неща за които щяхме да изгорим 1 тон бензин и много ялови часове в лодката, на Трипити поне ни трябваше толкова, нищо , че имахме професионален рибар приятел. Изрично ни помоли да не уточняваме места и способи и ще се съобразя с това негово желание, все пак споменах основните видове риболов които практикувахме, има доста изписано по форума който се интересува може да намери всичко. С Тото се виждахме , похвали се с доста добра слука тази есен.
Поздрави на групата

Тонии ,Тони казвах ти аз ,стой си тука при граците ,не се занимавай с тия риби да се потиш и изгърбваш само,ти не та не ...........да та съжали човек .

На право сте се изкъртили от кеф!Супер сте Тони!
И аз искам да съм на такава лодка на "отдел Чистота" и да "прибирам" такива големи "боклуци" от морето! Мечтииии...За някои са реалност!

А, бе, Тони, що ли ти казах за снимките... Сега развали дните и нощите на сумати народ!
Браво, пич, дано тези са ти най-малките рибки!

Eваларка ви праим!

Имам половин час и да пусна някоя снимка , как се прави кукурек, основни суровини, агнешки дреболии и чревца, главен готвач Йоргос
[You must be registered and logged in to see this image.]
Човека се притесни, че някой може да не обича агнешко, та направи и един шиш и от свинско, милия той, не знае още с кой си има работа. Два метра и половина шишове бая ни се опънаха , но ги приключихме.
Мамка му, пак ми дават зор за работа ще има продължение...

тони котев написа:Два метра и половина шишове бая ни се опънаха , но ги приключихме.

Малиииии, акъла ми изфръкна Другият път като ви се опъне таквози нящу, директно звънкай да помагам

Супер риболов Тони
Достатъчно неща казваш и показваш.
Ще покажеш ли твоя комплект(пръчка, макара и влакно) за слоуджиг,и да коментираш как работят и може ли нещо да се подобри по тях?

Гога ,в тия снимки,къде видя риболов ?Той Тони е и ловец.......пушката да си покаже .


Бахти шашлиците........

Ето , че неусетно мина и вторият риболов на Йонийско море.
Ден на тръгване четвъртък, сутринта към 5ч.. Пътя е дълъг, но две трети е магистрала и като се сменят шофьорите не се усеща. Минаваме през квартирата, разтоварваме буса и тръгваме веднага към Агринио, град в който лодката беше закарана от моите приятели предния път, за обслужване и ремонт.На хазяина кума има сервиз за лодки и мотори.
Пътя към споменатия град се оказа доста "интересен", все едно от София за Перник само, че през Черни връх, седемдесете километра ги минахме за час и половина, не ми се мислеше какво ни чака навръщане с 2 тона лодка. За капак в сервиза се оказа, че са направили и доста скъп ремонт, освен обслужването, развалена хидравлика на големия мотор, абе сумата беше доста висока. Използвахме да си купим и някоя рапала за калмари, това бяхме решили да ни е основния риболов този път, влачене на жив или мъртъв калмар. Добре, че хазяина тръгна на връщане с нас, та ни прекара по почти равен път но по-дълъг с 20тина километра, въобще не съжалихме за заобиколката, пристигнахме по тъмно без проблеми.
На другия ден решихме да не ставаме в 4ч. за калмари, просто нямахме сила, станахме нормално в 7, пихме кафенце, натоварихме лодката и към 9 ч. я пуснахме на пристанището, не мога да не спомена пак за слипа за пускане, направен е перфектно.
Поради липса на стръв заложихме на джига, резултата не закъсня, една хубава стира около 3те кила влезе в кепа след час джигване и то на съвсем близко място. След това имаше доста продължителна пауза, виждахме хубави ри на сонара, но нещо не се лъжеха на желязо, при поредното хвърляне на джига, метнах го силно на страни и падна на 20тина метра от лодката, започнах да следя развиващото се влакно, в един момент гледам едно хубаво дорадо скача на 30тина метра от лодката, викам пичове гледайте какво става, в следвашата секунда зацепвам, че там ми е джига, обирам бурно и дожрадото почва да се бори с всичките си номера, тръгна бързо към мен, след това направи още един скок, но за повече не му дадох време, такъма ми е брейд Дайва салтига РЕ 3 и лидер флуорокарбон 0.60, оборудван със съответните вирбели и халки, всичко по линията е премислено .
Вече спокойни имахме вечеря пробвахме още няколко места, на едно от тях на джига ми се копна и хоп едно дебело тунаки, та на вечеря капитана ни спретна страхотно суши. Решихме да излезем следобяда да хапнем и починем за да има сила за вечерния риболов на калмари.
Влезнахме почти по тъмно и избрахме една от двете дестинации които ни бяха показани от хазяина. Обикаляме, но нещо ги няма гадините, с триста мъки хванахме 3 броя. Да уточня, калмарите ги ловиме на влачене с воблери които не са с тройки а с калмариери на края, ловят се почти до брега в най-плитките части , скороста е около 3.5 километра, доста инфарктно каране на лодката, тъмно и като не познаваме добре района, притесненията ни от среща с някоя подводна скала са доста големи.
Решихме да се прибираме и да станем рано сутринта пак да пробваме на другото място.
След обилната вечеря трудно се става, но нали нямаме стръв , 5.30 сутринта пак сме в играта. С триста зора , на другото място на места докато върви лодката можеш почти да докоснеш брега, хванахме още четири калмара. На пристанището сменяме калмарските въдици с джигоните и тези за влачене. Тръгваме и спираме на първото място където извадихме вчерашната стира. Точно половин час му трябваше на Кирето и първата риба беше в кепа, пак стира, е няма лошо, на мен лично ми е от фаворитите по вкус, по-добра е от синагридата. След още известно време Кирето вика идвааа, айде още една стира. Решихме да не си играем на криеница с костгарда а да излезем и оставим рибите в хладилника. След това решихме да сменим тактиката и да потърсим маятико, знаехме горе долу хабитата му и газ на там. Да ама не, след доста обикаляне решихме да се прибиреми, бяхме уморени от ранното ставане. Имахме останали 1 , 2 калмара на едно от местата ни полазиха дребни риби и ни утищожиха няколко калмара. На всичкото отгоре прогнозата за утрешния ден беше, дъжд и гръмотевици. Гза към къщи и вечеря с гости, хазяина доведе негов приятел от Лариса, много готино момче. 2 хубави риби гарнирани с калмари, какво му трябва друго на човека.
На другия ден се събудих рано от гръмотевиците които разцепваха Йонийското небе. Е тия дни са много опасни, от рано се започва с напитките, добре , че имахме задача, да си отлеем олова, капитана беше намерил каталог с калъпи и съответно поръчал за няколко модела олова. Имаше и фосфорни бои, беше потрошил една чанта с пари за всичко, но както се оказа, далновидно.Едно олово се продаваше за 5 евро, а на влизане се късаха по 2-4 олова. Отляхме 20тина кила олово, което си донесохме от България , като най-използваното е 300 гр. , боядисвахме и накрая и ние се боядисахме...
На другият ден трудно ставане , но няма стръв и пак 5.00 сме във водата, има един лаф на гръцки: ден ехи Фагари ден ехи каламари, няма луна няма калмари, мъка един само, след половин часовото му влачене, Кирето изригна за пореден път и пак хубава стира, играхме на сигурно , на познатот място. След това едно ялово джигосване не ти е работа.Та така до вечерта, на другия ден пак кофти прогноза, после разбрахме, че зимата Лефкада била столицата на дъжда. Ние я посетихме, малко да отложиме ранните напитки и да си потърсиме хубави дъждобрани.
За сега спирам, че имам задачки , следва продължение за съжаление снимките не са много , но като ги обработя ще ги постна

Чакам продължението

Пускам малко снимки:
[You must be registered and logged in to see this image.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
[img][You must be registered and logged in to see this link.]
Хубав риболов с много променливо време. От 9 дена успяхме да ловим 5 дена, в един от дните беше 7 буфор, направо те отнася. Хванахме една трофейна свирида-11кг. и 10тина стири и синагриди. Изпуснахме голяма риба, откачи се на 10тина м. под лодката, но другия път се надявам да си я хванем. Имаше и доста гелета, но това е риболова. Надявам се , че ви е интересна темата.
Поздрави до следващия път

тони котев написа:Надявам се , че ви е интересна темата.

Много ми е интересна и тъй като не съм твърде по рибата, бях силно впечатлен от шашлиците....
Ама туй за яденето, иначе за риболова сте супер сериозни постижения

Браво Тонка,отлично сте си прекарали както винаги .

Да ти оправя снимките че не се виждат  

[You must be registered and logged in to see this image.]  [You must be registered and logged in to see this image.]   [You must be registered and logged in to see this image.]